Печат

Медиите и свободата на религията

Емил Коен

Брой 3

Доклад
Емил Коен
Фондация „Толерантност”
Представен на Кръгла Маса
“Религиозен диалог и отношенията църква - държава в съвременна България”,
София 25-26 март 2005 г.
организиран от “Свобода за всеки” електронно издание за свобода на религията и съвестта проект на фондация “Преображение”
www.Center-ReligiousFreedom.com


Въпросът за отношението към свободата на религиите в медиите у нас изисква специално изследване, което от дълго време не е правено. Последното известно ми на мен изследване е от 1996-7 г. и представляваше анализ на съдържанието на над 1500 публикации, имащи за предмет какво са т.н. „секти” и „как трябва да се борим с тях”. Този доклад установи, че враждебната реч по отношение на т.н. „нетрадиционни рели-гиозни общности” е нормалното състояние на българските печатни медии по това време.

Поради липсата на систематични данни тук ще се огранича само с няколко час-тични наблюдения, които не могат да претендират за представителност.
Първо, аз лично не съм забелязал какъвто и да било дебат относно свободата на религиозното изразяване в медиите. След като кампанията срещу т.нар. „секти” затихна, в по-голямата част от медиите настана нещо, което бих нарекъл „православна официозност”.

Най-големите телевизии поддържат постоянни рубрики за православието, БНТ излъчва на живо православни богослужения, по Нова телевизия има редовно правосла-вно предаване, излъчвано в най-гледаното неделно време. Няма обаче, или поне аз не съм забелязал, мюсюлмански предавания по телевизиите. Няма също така католически, протестантски или на друга по-малобройна общност предавания. И ако в условията на плурализъм и финансови ограничения е ясно, че повечето религиозни организации не могат да си позволят да поддържат собствени радио или телевизионни студия, то БНТ има задължението да осигури плуралистичност на религиозната информация. Тя се опитва да прави това чрез предавания, посветени на етническите малцинства (всъщност едно предаване), в което от време на време се споменават и религиозни малцинства. Това предаване е програмирано в неделя рано сутрин, когато хората още спят, така че едва ли много зрители го гледат.

БНР има подобно предаване в неделя сутрин също. В него темата за неправославните религии е застъпена повече, отколкото в предаването на БНТ, но то също е програмирано в слабо слушано време (неделя рано сутрин) и съ-що като телевизионния си събрат е много кратко. Човек не може да се отърве от усещането, че тези предавания на БНТ и БНР са сложени в програмната схема просто, за да се „отбие номера”.

В България с изключение на адвентисткото радио „Гласът на надеждата”, което предава на къси вълни, няма радио ли телевизионни предаватели с православна, мюсюлманска, католическа или протестантска насоченост. Преди повече от четири години Обединените Божии църкви лансираха пред тогавашния Национален съвет за радио и телевизия проект за създаване на християнска радиостанция; получиха отказ и оттогава аз не знам такава радиостанция да е почнала да действа. 

В печатните медии, като изключим специализираните издания на религиозните организации – такива има много – също се налага усещането за едностранчивост, за православно центриране, ако мога така да се изразя. Ако има публикации, те са или с православно-информационна насоченост (какво представлява един или друг празник), или са посветени на новини около скандалите в БПЦ, а напоследък – и около мюсюл-манското изповедание. Липсва, или аз поне не съм забелязал, информация относно жи-вота в неправославните общности, относно съдържанието на техните доктрини.

Що се отнася до държавните служители, аз не знам някой да е забелязал публично изявление на държавен служител, в което да става дума за неговата принадлежност към изповедание, различно от източното православие. Държавните служители по едно неписано правило пазят пълна индиферентност по религиозните въпроси, а ако някой от тях по силата на служебните си задължения, направи изявление, то е в официозен православен дух. Очевидно е, че държавните служители са наясно, че строгият неутра-литет по религиозните въпроси (то в същност не е и неутралитет, а индиферентност) е условие, за да запазят службата си.

Как българската държава възприема свободата на религията? С една дума – формално. Дълбоко в „душата си”, ако е позволено да се изразя така, държавата продължава да счита, че трябва да контролира религиозните организации – ако не може пряко, то непряко. Примери за това има предостатъчно. Но в същото време, понеже живеем при демокрация, а не при тоталитаризма, и понеже Европа, така да се каже, "гледа", то надзора е по-прикрит, по завоалиран. Разбира се, свободата на религията сега е чувствително по-голяма отколкото беше преди 15 години. Но че държавата не се отказала от идеята, че религиозните организации трябва да са зависими от нея, се вижда както от историята със законодателното решение на спора в Българската православна църква, едно решение, което е в крещящо противоречие с идеята за религиозни човешки права, така и от непрестанните опити на някои политически сили да имат лоялно към себе си ръководство на мюсюлманското изповедание. А събитията от юли 2004 г. показаха, че държавата не се спира и пред полицейската бруталност, когато реши да изпълни "държавната задача" - единна православна църква с ръководство, лоялно към силните на деня. А последният пример в това отношение беше даден с конференцията на мюсюлманите миналата неделя.

В чисто юридически план въплъщение на тази идея за надзор е на практика задължителното мнение на Дирекция “Вероизповедания” при регистрацията на нова религиозна организация. На всички е ясно, че у нас решението на съда зависи от мнението на Дирекцията по вероизповеданията. Нормалното решение е друго – да се въве-де автоматична регистрация на религиозните организации и на техните поделения, а контролът да бъде последващ. Религиозните организации (по-точно лица, принадлежащи към тях) биха могли да извършват деяния, които попадат под ударите на закона, както и всички други лица – физически ли юридически. Когато извършат подобни деяния, те би трябвало да бъдат разследвани и ако е нужно – наказани. Предварителното проучване и „експертното мнение” на Дирекцията много приличат на предварителна цензура. Няма гаранции, че пристрастия, неинформираност или некомпетентност няма да окажат влияние на преценката на Дирекцията.

Нямам на разположение пресни примери за регистрация на религиозни организации. Но си спомням случая с една църква в Димитровград, която беше разкарвана от Дирекцията поради съвършено неясни причини. Това беше през пролетта на миналата година. В края на краищата тази религиозна група получи регистрация, но за какво бяха нужни многомесечните митарства на ръководството й? Дирекцията по изповеданията не даваше становище до съда или искаше промени в устава на организацията и т.н. В един нов закон за изповеданията не би следвало да се предвижда каквато и да е роля на административния орган по религиите в процеса на регистрация. Не е ли време българският политик, държавен чиновник и т.н. да научи, че религията е частна работа на гражданите, че религиозните организации са като всички други, че изравняването на правния им статус със статуса на всички други сдружения на граждани не е дискриминация, а напротив, разширяване на свободата на религията?

Дългогодишният ми опит ми дава основание за пореден път да предложа следното (с ясното съзнание, че, за съжаление, в близкото бъдеще едва ли ще бъдат осъщес-твени):

 

Да бъде приет изцяло нов закон за изповеданията. В него:

 

· Режимът на регистрация и последващо функциониране на религиозните органи-зации да бъде изравнен с този, предвиден за всички други ЮЛ с нестопанска цел;
· Да бъде премахнат административният орган за контрол и наблюдение над ре-лигиозните организации или неговите функции да бъдат сведени единствено до предоставянето на административни услуги на религиозните организации;
· Да бъде премахнат привилегированият статус на едни религиозни организации за сметка на други;
· Да отпаднат наказателните разпоредби, които сега са в правомощията на Дирек-цията по изповеданията съгласно чл. 8 на сегашния закон;
· Надзорът върху законосъобразното поведение на религиозните организации да бъде изцяло прехвърлен на правоприлагащите органи по общия ред, важащ за всички физически и юридически лица в България;
· Държавният бюджет да дава субсидия или на основания, които да са еднакви за всички, или да престане да субсидира изобщо религиозните организации.

 

София, март 2005 г.
Правата запазени © 2005 Емил Коен и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.