Печат

Аналитичен доклад върху първия ден от работата на Кръглата маса

Виктор Костов

Брой 3

Редактор на “Свобода за всеки”
В работата на Кръглата маса вчера взеха участие 15 участници, от които петима представиха доклади. Като организатори отчетохме една добра и една по-негативна реалност. Добрата новина е, че участниците в конференцията дадоха значителен принос в разработването на темите и диалога по време на обсъжданията на докладите и темите. Не дотам приятната реалност е, че някои поканени участници, с потвърдено участие, просто пренебрегнаха факта на покана и уговорки. Това струва на нас, организаторите, ненужни разходи на средства, време и усилия. От една страна това е дразнещ факт, който би могъл да се избегне просто с по-добро планиране от страна на желаещите да участват в конференцията. От друга страна, разбираме, че възникват непредвидени обстоятелства и следва да се съобразим и с този факт.

Искам да благодаря на тези от вас, които направиха всичко възможно да участват и тези от вас, които комуникираха с нас нуждата да отсъстват временно от  работата на форума. Искрено се надявам днешният ден да бъде ползотворен и да можем да се съсредоточим върху работата, която ни предстои. Общото ни наблюдение е, че свършеното вчера беше важен фундамент. Докладите бяха различни по тематика и подход към въпросите на кръглата маса. В същото време в дискусията по изложенията изпъкнаха няколко основни момента, около които се въртяха изказванията. На първо място, ще подчертаем тези основни моменти, които изпъкнаха в дискусията:

1) Законът за вероизповеданията беше предмет на анализ, защита и атаки. Общото ни впечатление е, че този закон остава трън в очите на религиозните общности и въпреки някои добри разпоредби и тяхното положително прилагане от ДВ, остава и прът в колелото на установяването на истинска свобода на религията. Констатациите, които чухме, бяха за нуждата от коренната промяна на закона или цялостната му замяна с по-добър такъв.

2) Дирекция “Вероизповедания” (ДВ) също беше предмет на обсъждане – отношението към този орган също е двояко. Ролята на Дирекцията бе очертана от наследник на комунистическия Комитет за БПЦ и религиозните култове, изпълнително-репресивен орган до защитник на правата на вярващите в общините, в които общинари незаконно законодателстват по въпросите на религиозната свобода. Изводът, който се налага от тези очертания на обсъжданията, е че държавата продължава да присъства в живота на религиозните общности и това присъствие не се е трансформирало в отношение на доверие към държавата, когато става дума за свобода на религия и отношенията й с църквите. Почти единодушно беше отбелязано, обаче, от участниците, че действително са налице признаци на промяна в отношението на ДВ и като цяло на държавата в положителна посока – към по-толерантно отношение към вярата и дори в помощ на някои проблеми на вярващите. Но, в същото време, тази толерантност, е все още далеч от стандартите на свободното гражданско общество, поради липсата на принципно отношение за цялостно освобождаване от държавна намеса и контрол на религиозния живот в българското общество. Бяха посочени примери за нарушаване на свободата на религия от общината в Бургас чрез наредба – потъпкване на Конституция и Европейска конвенция на най-ниското законодателно ниво – общинско. Абсурдно, в някои български общини Конституцията и Европейската конвенция нямат сила.

3) Някак на заден план останаха съществени формулировки, които бяха много точно адресирани в представените доклади. Злободневните теми на културно обусловеното обществено отношение на незаинтересованост и неразбиране на свобода на съвестта и религията взеха превес в дискусията. Това само по себе си не е нещо лошо – целта на този форум е не теоретизиране като самоцел, а практически подход в разбирането и прилагането на фундаменталното право на свобода на вярата. Някак преходът от дефиницията на тези права и изясняване на важността им за човешката душа и оттук - за човешкото общество, на правото да търси Бога, до абсурдите на българското ежедневие беше много рязък. Сякаш самите ние, участниците в този диалог и работата на Кръглата маса, не вярваме, че осъзнаването на правото в неговата пълнота може да помогне за неговото реализиране в живота. Чувстваме се притиснати от нуждата да реагираме на конкретна неправда или безумно отношение по тези въпроси и тази нужда прави занимаването с по-богословската, теоретична и духовна страна на проблема, като че ли по-незначителна. Надяваме се във втория ден на работата ни да успеем да видим по-голямата картина на нещата, да вникнем в по-дълбоките причини за раждането и съществуването на точно такъв ЗВ, на точно такова отношение у държавата по въпросите на вярата и нейното практикуване. Ако се задържим достатъчно дълго на този вид размисъл, вярвам, моделът на прилагане на отношения църква–държава, и на система за уважение към верската свобода, ще бъде истински адекватен. Модел, съответстващ както на нивото на българската демокрация, така и модел, който няма да гледа назад, а в посока към по-свободно и гражданско общество. С две думи – няма за къде да бързаме, но също е от изключителна важност да не спираме.
За докладите – ще обобщим съвсем кратко всеки един за да си припомним казаното.
Емил Коен подчерта радикално негативното отношение на медиите от близкото минало към всяка форма на религия, вяра или религиозност и предпочитаното отразяване на източно-православното християнство в телевизионни програми. Г-н Коен призова към отмяна на държавния контрол над вярата и верските организации и отмяна на настоящия ЗВ.
Иван Груйкин представи основните характеристики на правото на свобода на религията и съвестта и неговата връзка с други фундаментални човешки права. Ето очертаните основни характеристики, някои от тях – основополагащо право, лично – принадлежи на личността, а не на организацията; ограниченията на това право не могат да бъдат налагани произволно; забрана на принуда при избор и промяна на религиозни убеждения; плурализъм при упражняване на правото; забрана за намеса на държавата в живота на религиозните общности. Адв. Груйкин очерта и практичното значение на правото на вяра за обикновения човек.
Атанас Кръстев даде изключително ясна и точна представа за целите на Кръглата маса с едно картинно въведение в своето изложение. “Хвърленият боб” в средата на групата участници, който заедно трябва “да почистим и да сготвим”, образно представи донякъде абстрактните задачи, които работата ни цели. Атанас Кръстев изключително прецизно очерта екзистенциалните предизвикателства пред свободата на религия, нейното разбиране и практикуване в модерния свят на секуларизация и псевдо-религиозна толерантност в постмодерните, пост-християнски общества на Западна Европа. Ще отбележа само два от редицата значими изводи на г-н Кръстев в неговото изложение – интерес към свобода на религията в България няма защото мнозинството все още владее над малцинството като форма на обществено функциониране, а мнозинството е от атеисти. Последните, естествено, не се интересуват от свобода на религията по същия начин, както малцината, за които вярата е централна ценност в живота им. Вторият запомнящ се извод бе липсата на знак за равенство между демокрация и свобода, вкл. религиозна свобода, с уговорката, че все пак, демокрацията остава най-приемливата до този момент форма на свободно общество.
Георги Кръстев впечатли участниците, по наше мнение, с открития подход, доста нетипичен за представител на държавата, която често е критикувана за ролята и на натрапник в религиозния живот в България. Честният подход за грешките на ДВ, подкрепата за инициативи,  които биха помогнали на религиозните общности да вършат дейността си, бе доказателство за верността на твърдението, че има промяна в държавните служители по отношение на подхода към трудната сфера на отношенията църква – държава. В същото време, казусът за необходимостта от ДВ продължава да стои отворен – доколко такъв орган е ефективен и доколко той няма да се обърне от защитник на правата на някои религиозни общества в оръдие за репресия – това поради принципни недостатъци не на служителите в администрацията, а на самия ЗВ.
Евгений Найденов най-ясно очерта, до този момент, схемите на отношенията между църквата и държавата в богословски план. Това неговото изложение е значимо поради представяне на различни модели на тези взаимоотношения в историята. Богословският поглед върху проблематиката беше свеж полъх, нова гледна точка, която рядко се чува в мероприятия посветени на темата, която обсъждаме. Историческия поглед на п-р Найденов, а и последвалата дискусия, придадоха на фактите и подходите от миналото значение за днешната ситуация.
В заключение, ще цитирам доклада на Атанас Кръстев. Този цитат, един вид отговор на зададената от нас тема на Кръглата маса, ясно очертава посоката и задачата на нашата работа, затова е важно да си го припомним:

“И така, аз схващам зададените въпроси не толкова като правни, но и социологически и политически, въпроси, предизвикващи оформянето на една активна обществена позиция, която да даде енергия на специализираните търсения. Стремеж към една основополагаща публицистика, която да ориентира мисленето и общественото мнение в работещи направления.”

Този цитат ще насочи мислите ни в правилната посока – към размишления, анализ и диалог в днешния ден към опит за очертаване на работещ модел на отношенията между институцията на държавата и църковното общество,  модел за свобода на хората, макар и малко на брой, които търсят Бога и желаят, ако не бъдат насърчавани, то поне да не бъдат възпрепятствани в това важно търсене.
Лъчезар Попов ще говори за европейската перспектива, която стои пред България и как това се отразява на свободата на религията и съвестта.

Очаквам всички да се включим активно в дискусията. Надявам се работата ни от днешния ден да ни отведе към очертаването на реалностите на свободата на религията и отношенията църква – държава и да ни насочи към визирането на един адекватен, работещ модел на тези взаимоотношения.


София, 26 март 2005 г.