Печат

Прелюбодейците на църквата

Тодор Ябълкаров

Пастор-агент – едно абсурдно словосъчетание

През последните няколко месеца в сайта Pastir.org се разгорещи дискусия относно досиетата на пасторите-агенти. Това съчетание е абсурдно, защото двете понятия – „пастор” и „агент” - са несъвместими. Не може да си едновременно пастир, т.е. душегрижител, и агент-доносник на атеистичните структури на зловещата комунистическа Държавна сигурност.

Църковната практика обаче показва недвусмислено, че не малко свещенослужители успешно са съчетавали пастирското си служене с подмолната агентурна дейност. Сега същите господа успешно се представят за жертви на времето и на политическата система. В наглостта си те дори твърдят, че благодарение на техните връзки с ДС църквата била запазена. Сякаш Бог е имал нужда от агентурната им дейност и че Той ги е внедрил „под прикритие” като доносници.

Дискусията по темата за досиетата на пасторите

Всъщност дискусията в сайта бе породена от трите писма на д-р Вениамин Пеев - „Покайно”, „Отворено” и „Новогодишно”. Те намериха както своите поддръжници, така и своите отрицатели, в което няма нищо ненормално и странно. Демократичното общество е характерно най-вече със свободата на словото и съвестта. Но свободата носи и отговорности. Когато пишеш или говориш нещо, трябва да си готов да защитаваш позицията си с аргументи. За съжаление не това правят повечето от участниците в дискусията. На мнозина от тях доводите срещу позицията на д-р Пеев са неадекватни и голословни, непочиващи на никакви разумни доказателства и факти.

Това е основната причина за анонимността на някои от опонентите, която им дава свободата да оплюват, хулят и ругаят. Но за разлика от тях, други открито застават с имената си, тъй като не се притесняват да споделят свободно мнението си по дискутираната тема.  

Д-р Пеев изразява емоционално своята позиция, която може да бъде резюмирана в едно изречение – нужно е не само покаяние на пасторите-агенти, но и тяхното отстраняване от ръководните постове, които някои от тях все още заемат. Точно тази категорична и недвусмислена позиция предизвика буря във форума в стил „разпни го!”.

Доводите на опонентите на д-р Пеев могат да бъдат формулирани в няколко точки:

  • Нека забравим миналото и да гледаме напред;
  • Бог е казал да се подчиняваме на властите;
  • Нека да не съдим агентите на ДС, защото Бог е Съдията;
  • Пасторите-агенти са се покаяли и не е нужно да бъдат отстранявани от ръководните си постове.

Д-р Пеев отговоря подобаващо на всички атаки на своите опоненти, запазвайки културния и интелигентен тон, който е характерен за неговия стил на писане. Затова аз няма да правя опити да оборвам позицията на защитниците на агентите на ДС, а ще споделя само някои свои разсъждения по темата.

Примери за устояване при натиск от езическата власт

Когато се отвори дума за досиетата на пасторите, аз си спомням за тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които с риск за живота си избраха да не се поклонят на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил: „Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме” (Даниил 3:17-18).

Правото на избор е свещено и Бог го е дал за всички. Тримата младежи не се поколебаха да заявят на езическия цар, че няма да се подчинят на неговата заповед, тъй като тя противоречи на Божия закон. Те реално обрекоха себе си на смърт, защото нямаха откровение, че Бог ще ги избави. За да останат верни на Бога, те избраха смъртта, но Бог им подари живот.

Спомням си и за светиите, които избраха да служат на Бога, а не на дявола, и заплатиха с най-скъпото - живота си: „Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята” (Евреи 11:36-38).

Да останеш верен докрай на Бога не е лесно, защото изисква живот на пълно посвещение и жертвоготовност. Героите на вярата, описани в Евреи 11, имаха такъв живот и затова са вечен пример за всички християни.

Водачът трябва да бъде положителен пример за подражание

Героизмът винаги е вървял ръка за ръка с предателството. Дали да бъде слуга на Бога или на дявола е избор, пред който е изправен всеки свещенослужител. Нашите предци са имали същото право на избор. Някои от тях са избрали да служат на Бога, а други – на дявола. Днес ние сме изправени пред същия избор – на кого да служим?

Исус Навин каза на израилтяните: „Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу. Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу” (Исус Навин 24:14-15).

Личният пример на водача Исус Навин беше толкова заразителен и вдъхновяващ, че не случайно народът отговори: „Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!” (Исус Навин 24:16).

Задаваме ли си въпроса дали нашият живот на водачи е положителен пример за подражание на тези, които водим? Можем ли като апостол Павел да кажем дръзновено: „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа” (1 Коринтяни 11:1)?

Служенето на двама господари

Библията ни учи, че страхът от Господа е начало на мъдростта (Притчи 9:10). Питам се дали свещенослужителите-агенти имат този страх. Вероятно някога са го имали, но това е било в далечното минало, когато са служили само на Бога. Откакто са започнали да служат и на Мамона, те са забравили за страха си от Господа. Но може ли човек да служи на двама господари? Словото Божие отговаря отрицателно: „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Лука 16:13).

Мъдри хора ли са тези, които нямат страх Божи? Естествено, че не. Следвайки пътя на логиката, ние разбираме, че пасторите-агенти не са имали и нямат нужната богобоязън, за да бъдат посветени служители на Бога. Ако те имаха страх от Господа и ако съвестта им не беше прегоряла, отдавна щяха да се покаят и смирено да напуснат ръководните постове, които дължат на комунистическата власт и на подлата си агентурна дейност. Но за съжаление не забелязваме нито едното, нито другото. Защо ли? Защото училището на репресивната Държавна сигурност ги е научила на арогантно и безпардонно поведение – „не човек, а комунист” – това беше философията на тоталитарното време.

Травмираното съзнание на съвременния християнин

Много е отвратителна тази картина в българския евангелизъм – пастори с комунистически убеждения, които безсрамно и безочливо са служили на дявола, лицемерно заблуждавайки пасомите си, че са посветени Божи служители. Това е позор и срам за църквата!

Ужасно е, когато човек се замисли какви служители са управлявали и управляват все още някои от евангелските общества. Агентите на ДС са били внедрени на всички нива - председатели на съюзи, членове на съюзни ръководства, пастири на църкви, миряни. Оказва се, че Държавна сигурност е превърнала църквата в свой филиал с доброволното сътрудничество на много свещенослужители.

Истината е травмираща съзнанието на съвременния християнин. Аз не само съм смутен, възмутен и разочарован, аз съм отвратен от греха на духовното прелюбодейство на пасторите-агенти, които са имали две лица – едно за пред църквата и друго за пред комунистическата власт. Чудя се по силата на кой закон те са избрали да служат на Държавна сигурност. Може би това е законът на личния интерес и облагодетелстване, който не е божествен, разбира се.

Призивът

Като тревожен камбанен звън звучат думите на Новия Завет: „Прелюбодейци, не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога (Яков 4:4).

Призовавам всички разкрити и неразкрити агенти на ДС в евангелските църкви да се покаят и смирено да напуснат ръководните съюзни и църковни постове. Църквата Христова има нужда от приятели на Бога, а не от духовни прелюбодейци.

Свобода за всеки © 2011.. Всички права запазени © 2012. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения.
За разрешение, пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


todor_iabalkarov.jpgТодор Ябълкаров (род. 1954 г.) е евангелски свещенослужител в гр. Стара Загора. Завършил е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив с магистърска степен (1978 г.). Работил е няколко години като преподавател в Тракийския университет в Стара Загора. Има публикации в сферата на естетическото възпитание на учениците и младежите, както и участия в редица конференции със собствени разработки. В религиозната област интересите му са свързани с поведението и активността на християните в социалната сфера. Женен е с две деца.