Библия и образование: християнски поглед към задължителното училище

Написана от Уводни думи на редактора

В този брой обръщаме внимание за пореден път на свободата на образование. Това е свобода, която е неразделна част от всяко свободно и демократично общество. Свободата на образование гарантира, че държавата и някой тираничен режим няма да лиши хората от най-важните човешки отношения – тези между родители и деца – и да ги превърне в послушници на дадения режим или политическа идеология. Затова редица международни документи гарантират правата на родителите да избират образование на децата си според своите убеждения и възгледи. Това право на практика е отречено в българското законодателство. Единствена възможност за плурализъм е в рамките на държавния монопол в образованието. В констиутцията на страната се дава право на родителите на отглеждат и да възпитават децата си, но образованието принадлежи на държавата. Тоест, рибата е свободна да плува само в аквариума.

В броя четиримата автори от различна гледна точка, но с почти еднаква острота застават на позицията за ценността на семейството и заплахата от разрушителното влияние на училищната система, която не признава правото на родителите да участват най-активно във формирането на светогледа на своето потомство.

Единствено д-р Вениамин Пеев има донякъде по-неутрална позиция по отношение на монополното държавно образование, защото разглежда проблема в исторически аспект. Тезите на другите трима автори – Божидар Маринов, Христо Беров и Петър Порумбачанов мнозина биха дори схванали като „анти-етатистки”. Но всъщност те застават не срещу държавата, а срещу отказа на същата да признае даденото естествено право на родителите да бъдат основните проводници на любов, ценности и знания на децата си. Само като поддръжаща ролята на държавата в образованието е позитивна и човеколюбива. В статиите ще стане ясно, че свободното общество, свободният човек, не може да възприеме днешното статукво, в което държавният монопол така, както през тоталитаризма държеше да възпита „граждани на новия строй”, се стреми да запази позиции в налагане на унифициран задължителен образователен модел. Свободата изисква риск, и много родители са готови да го поемат, за да постигнат най-доброто за своите деца, а и да им дадат пример за ценностите на свободния човек, започвайки от образованието.