Печат

Държавното образование: истинското лице на звяра

Божидар Маринов

„Държавата трябва да обяви детето за най-ценното съкровище на народа”

-- Адолф Хитлер

„Докато хората вярват, че държавата работи за благото на децата, те с радост ще приемат всяко отнемане на свободата”

-- Рави Даниел Лапин

В своята програма за комунистическа революция Карл Маркс определя трите главни институционални врагове на комунизма: 1) свръхестествената религия (т. е. която вярва, че източникът на спасението и Закона е свръхестествен; конкретно, християнството); 2) частната собственост и 3) частното образование. Първите две не са някаква новост – всеки тиранин в историята е започвал война против християнството и частната собственост.

Маркс е по-умен от всички тях и разбира един сериозен недостатък на всички кандидати за тиранична политическа власт: Ако оставиш семейството, особено християнското семейство, само да обучава и възпитава децата си, то естествено би ги възпитало като врагове на тоталната държава. Така в рамките на едно поколение всеки тиранин ще се окаже изправен срещу нарастваща армия от политически противници, възпитани от малки да се борят за своята свобода, политическа, икономическа, религиозна и т. н. А знаем какво става, когато хората искат да са свободни: най-могъщата империя на древността (Рим) отстъпи пред един дърводелец и неговата рибарска сбирщина.

Идеологическите наследници на Маркс съвсем ясно разбират смисъла на тези думи. Затова навсякъде, където завземат политическата власт, те съзнателно унищожават частното и семейното образование, принуждавайки родителите да изпращат децата си в построените от държавата училища. За държавните чиновници родителите не са надеждни учители. Не защото не са компетентни (некомпетентността е растение, което вирее само в държавните учреждения), а защото има опасност да научат децата на неща, които политическите владетели не желаят децата да чуват.

За държавните чиновници родителите не са надеждни учители. Не защото не са компетентни, а защото има опасност да научат децата на неща, които политическите владетели не желаят децата да чуват.

Примери за комунистическата политика на насилствено въдворяване на децата в държавни училища има много в историята. Солженицин споменава, че през 30-те години в Съветска Русия официално окръжно на Комунистическата партия изисква да се забрани на родителите да оставят децата си да бъдат гледани от бабите. Бабите създават проблем: те са обучавани в църковни училища и продължават тайно да вярват в православното християнство. Всяко дете, което има опасност да бъде оставено за отглеждане при бабата, задължително бива въдворявано в целодневна детска градина или поставено в училищен пансион. В Унгария, където популярността на Реформистката църква е прекалено висока, за да могат комунистите спокойно да я закрият или да наложат комунистическо ръководство (както това става в България с БПЦ и протестантските деноминации), част от работата на тайната полиция е да изземва християнски книги за деца от домовете на родители, членове на Реформистката църква. В Куба Кастро налага полицейска блокада и спира доставките на храни за католическия лицей в Хавана, и чрез глад принуждава преподавателите да приемат държавната учебна програма, изготвена от Министерството на образованието. Като цяло, докато в някои комунистически страни има някакви остатъци на частна собственост и църковни организации, революционерите отказват да направят какъвто и да е компромис по въпроса с образованието на децата.

Другите политически тирани на 20 век – „фашистите и нацистите” – също не остават назад. В Италия Мусолини с един замах национализира цялото образование. С обосновката, че държавата се грижи за децата, Националсоциалистическата партия в Германия създава Хитлерюгенд и налага държавно удостоверяване на всички образователни институции, а със закон от 1935 г. се налагат санкции на частните фирми, които наемат работници без държавни дипломи. Разбира се, и в Италия, и в Германия религиозните училища или са премахнати, или биват поставени под контрола на държавни агенции.

Все пак, за да не си помисли някой, че държавното образование е изобретение на тоталитарните идеологии на 20 век, ще посочим, че задължително държавно образование са имали почти всички робовладелски общества и империи в цялата история на човечеството: Вавилон, Асирия, Персия, Китай, Япония, инки, ацтеки, древногръцките полиси, Индия, Европейският Съюз и т. н. Нещо повече, в повечето езически общества отделянето на децата от семейството е било считано за добродетел, която би трябвало да заздрави устоите на обществото.

Всички тези общества на държавно образование имат една обща характеристика: официалната пропаганда твърди, че държавата се грижи за доброто на децата.

Християнството и държавното образование

Разбира се, християнството е изключение. В историята нямаме пример на християнско общество с държавно образование.

В Италия Мусолини с един замах национализира цялото образование. С обосновката, че държавата се грижи за децата.

В последните десетилетия на Римската империя, когато моралът на езическото население достига до най-ниските възможни нива, става редовна практика както сред богатите, така и сред бедните семейства в империята родените деца да бъдат изхвърляни на улицата. В някои градове дори е имало специални места за изхвърляне на бебета. Християнската църква осъзнава като свое духовно задължение да се погрижи за тези изхвърлени деца. Християнски семейства в цялата империя прибират децата от бунището за бебета и ги отглеждат в християнски домове. Част от средствата на църквите са отивали за издръжка на семейства, които доброволно са поемали грижата за такива деца. Резултатът се проявява почти мигновено: Само за няколко десетилетия от незначително малцинство християнството в империята, по простия закон на физическото нарастване, се превръща в политически, икономически и социално значима сила, въпреки политическите гонения. Разбира се, това не би могло да стане, ако грижата за физическото оцеляване на децата не е съпътствана от грижата за тяхното духовно израстване. Християнските семейства обучават децата си у дома, под надзора и грижите на Църквата.

Днес, при наличие на авангардни технологии, езическата власт умело преодолява този проблем чрез абортите. Бебето, убито в утробата на майка си, няма шанс за спасение. Един на нула за робовладелското общество в моралното съревнование със съвременната демокрация. Най-високите данъци в древен Рим са достигали 40%. Демократичните са около 60%. Два на нула за робовладелския Рим.

Някъде в края на 3 век езическата власт осъзнава какво става и следват политически действия, които да попречат на християните както да спасяват изхвърлените бебета, така и да обучават децата си у дома. Твърде късно. Християните вече са навсякъде. През 312 г. Константин печели битката при Милвийския мост със знака на кръста на щитовете на своите легионери, а няколко години по-късно официално подчинява политическата власт на Цезарите под Христос. Християнската грижа за децата – физическо спасение и християнско образование – поставя могъщата империя на колене.

В продължение на почти едно хилядолетие – времето на християнското господство – на никого в Европа не му и идва наум да постави образованието под властта на държавата. Според християнското учение децата са поверени на грижите на родителите и следователно родителите са тези, които носят отговорността за образованието и възпитанието на децата. Освен това, тъй като в Христос са скрити всички съкровища на мъдростта и знанието, Църквата, като земно тяло на Христос, има отговорността да подготвя родителите в учебните програми и предметите на обучението. Всяка намеса на държавата в образованието би била смятана за незаконна в християнска Европа и би била осъдена като идолопоклонство.

В основата на всяко държавно образование в историята е вярата в божествеността на политическата власт.

Идеята за държавното образование отново е възстановена през 1224 г. от Фридрих II Хохенщауфен, император на Свещената Римска империя, крал на Сицилия и Ерусалим. Има причини за това. Фридрих II отрича раждането на Христос от девица, живота след смъртта, вечния съд и почти всяко друго основно християнско учение. Нещо повече, той открито обявява държавата за божествена институция, а себе си за втори Христос, който е дошъл да спаси Европа чрез политическа дейност. По логична последователност, ако не Христос, а държавата е новото божество, тогава тя е източник на мъдрост и познание. Така Фридрих логично стига до извода, че трябва да отнеме образованието от семейството и Църквата и да го подчини на държавата.

Именно това е в основата на всяко държавно образование в историята: вярата в божествеността на политическата власт. С други думи, държавното образование е религия, противна и открито враждебна на християнството. Не е чудно, че през двадесети век нацистите и комунистите със сила налагат държавно образование – основата на нацизма и комунизма е именно вярата в божествеността на земната политическа власт.

Къде е звярът от Откровение 13 гл.?

Нацизмът и комунизмът не са мъртви. Макар съвременните политически владетели да позволяват някаква степен на икономическа и религиозна свобода – и двете надлежно контролирани от държавата – в едно нещо съвременните нацисти и комунисти не допускат никакви компромиси: децата. Пропагандата е същата, както от времето на Сталинова Русия или Хитлерова Германия: ние се грижим за децата ви!? Истинската цел, обаче, на съвременните политически владетели е да наложат контрол върху ума на децата, да ги отделят от семействата, и особено от християнските семейства. Защо? Свободното семейство е сериозен конкурент на тоталната езическа държава в битката за властта върху обществото, а свободното християнско семейство – още повече. Децата, обучавани и възпитавани у дома, са до голяма степен имунизирани против държавната пропаганда, а християнските деца са и още по-опасни – те имат действаща, истинска вяра за промяна на историята според Благовестието на Бога Създател. За да се справи с този проблем, езическата държава трябва да ограничи свободата на християните да обучават и възпитават децата в страх от Господа. Затова задължителното държавно образование е предмет на такова внимание от съвременните законодатели.

Засега езическата държава е победител в тази война. Християните в България единодушно са предали децата си на бога на езическата държава, и той ги обучава и възпитава в своята религия в държавните детски градини и училища. Нацизмът и комунизмът не успяха да изкоренят християнството със сила. Но ако нещата продължават така, те ще успеят чрез държавното образование. Когато днешните християнски родители остареят и умрат, след тях ще остане потомство, възпитано в преданост към езическата държава. Ако искате да се уверите в това, пребройте колко деца на “стари вярващи“ са останали във вярата на родителите си.

Известно е, че съвременните християни настоятелно очакват края на света и появата на Звяра от Откровение 13 глава. Каквито и да са есхатологичните тълкувания, този звяр е описан като някой, който налага своята тотална политическа власт върху народите. Парадоксално е, че докато очакват Звяра, християните са предали децата си на него да ги обучава и възпитава. С други думи, звярът се оказва по-хитър и по-мъдър от мнозинството от християните.

Не знам дали скоро ще дойде краят на света, но определено мога да кажа, че идва краят на Църквата в България, ако християните продължават да отказват да възпитават и образоват децата си в християнски семейства, и ако продължават да ги предават на образователната система на звяра.

Песните, евангелизациите и религиозните активности няма да помогнат, ако няма съзнателно действие за издигане на бъдещото поколение християни, възпитани и образовани в покорство пред Исус Христос, Цар на царете и Господар на господарите. Домашното християнско образование трябва да застане като алтернатива на езическото държавно образование, дори ако това означава християните да изоставят своето удобно самодоволство, да поемат повече отговорност и дори да понесат гонения. Без този приоритет всички други църковни активности ще останат само временна суета и духовно късогледство.

Свобода за всеки © 2013. Всички права запазени. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения. За разрешение, пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.">Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Божидар МариновБожидар Маринов е търговски консултант, публицист и преводач. Публикувал е статии в „Дневник“ и „Седем“. Преводач е на икономическа и християнска литература, превел на български език „Изворът“ на Айн Ранд. Съосновател и първи председател на Българско общество за индивидуална свобода. Живее в Хюстън, Тексас със съпругата си и трите си деца.