„Образование“ и Образованието

Написана от Петър Порумбачанов

„Единственият път, когато образованието ми беше прекъснато, е когато ходех на училище“ Джордж Бърнард Шоу

„Образование“

За да разгледаме естеството на образованието, такова, каквото го виждат повечето хора днес, трябва да сме открили дефиницията за естеството на човека. Светското училище дава такава дефиниция, но единствено от гледна точка на Марксовото разбиране за естеството на човека, която придава величие на познанието, а съответно и на човека, който го притежава. Този стар и противен на Бога възглед за човека е възприет масово от днешните християни, които са продали децата си за лъжливо спокойствие, надявайки се, че държавата ще ги направи велики или поне образовани. Тези християни не осъзнават, надявам се, че не осъзнават, че това, в което вярват, се различава драстично от християнския възглед за човека като творение, създадено от Бога, за да общува с Него.

Ако нашата предпоставка за разсъждение и анализ е християнският възглед за естеството и предназначението на човека, не е възможно да се съгласим, че образованието е това, което създава, произвежда великите учени, лекари, инженери . . . Няма значение колко велики са хората, които притежават знания – значение има единствено тяхното добро естество, техният угоден на Бога характер.

Имайки предвид това, трябва с носталгия и съжаление да кажа, че преди XX век за образован човек в България не се е смятал този, който е притежавал отделен набор от инструментално познание – това просто не се е считало за образование, макар само по себе си да е част от образованието. Разбира се, че е било нужно и винаги ще е нужно хората да знаят как се строи къща, управлява кола или отваря консерва, но притежаването на тези умения не прави човека образован.

Библейският закон ни дава Божиите непроменими етични стандарти, които трябва да следваме, ако искаме богоугодно поколение.

Българите в днешно време са изгубили истинската дефиниция за образование, а християните живеят така, сякаш никога не са я чували, макар Библията да я повтаря многократно в своите страници. Най-голямата заблуда на християните днес е вярата им, че държавното образование е добро, дори почти перфектно, нужно е само да се добави предмет по вероучение и всичко ще е наред. Няма по-шизофренична позиция от тази. Вярата в един личностен Бог не може да оцелее в безличностния свят на държавно училище. Стремежът да се реформира една враждебна на Бога система в крайна сметка се оказва разрушителна за душите на християнските деца. Оправданието на родителите да жертват бездушно децата си, като ги потапят в горчилката на атеизма, е осъдителна и осъждението не закъснява – огледайте се!

За да стигнем докрай в разконспирирането на съвременната теория за образованието, властваща в държавните училища, и да я припознаем като антипод на библейското, сиреч истинското значение на образованието, ще трябва да погледнем малко по-назад във времето и да се върнем в XVII век. Съвременната образователна теория е повлияна най-силно от Джон Лок (1632-1704). Влиянието на Лок е в две посоки, едновременно като теоретик на образованието и като основател на съвременната психология. Идеите му имат изключително влияние в днешно време, понеже любовта на съвременните учени към Просвещението и емпирицизма са коронни дисциплини и на самия Лок.

Омразата на Джон Лок към миналото се изразява в неистовия му стремеж да премахне влиянието му и да заличи всеки възглед за ума, който би оставил някакви вродени идеи или запас от идеи на индивида. Този сатанински стремеж се изражда в перверзното схващане за ума като tabula rasa (чист бял лист). Въпреки, че това не е оригинална идея на Лок, той все пак я развива и определя най-ясно, като по този начин достига до бленуваната от всеки атеист свобода от грях и отговорност.

Така според бодро крачещия по Господната земя грешник, умът започва своя живот без никакъв товар от миналото; той е като бял лист без нищо написано върху него. Всички идеи в него възникват емпирично; умът е свободен и нищо не може да съществува в него, което не е било първо възприето чрез сетивата. Следователно умът не може да създава идеи; те се възприемат като впечатления, а след това се наслагват и превеждат. Същностната пасивност на ума се изразява в това, че за Лок, както за съвременния човек е невъзможно да се даде истинно определение за личността. В крайна сметка определението за мразещия Бога индивид е едно “вътрешно непогрешимо възприятие, че ние сме . . .”!

Теорията на Лок е истинско чудо за грешника и той започва бързо и хитро да я доразвива, като прилага основния принцип на белия лист в своите образователни институции. Така образованието става жертва на една гнусна идея, че човек може да пресътвори човека. Тази идея е незабавно приложена и държавните образователни институции ревностно се захващат да изличат омразното и презряно християнско минало.

Езичниците искат да оставят за поколенията ново наследство и затова хищно протягат пипалата на езическите закони към децата на християните. Следователно, съвременното светско образование е във война с християнството. За езическият свят “образованието” се е превърнало в истинска страст и догма, в божество, което ще реши всички проблеми – обществени, етични и икономически. Образованието ще донесе световен мир, свобода и щастие за всички. В крайна сметка, идеята за ума като чиста дъска се е превърнала в основен принцип за образователния процес. Истинското образование включва безмилостно изтриване на „дъската“, изчистване на всички корени от миналото и на всякакви идеи и възгледи, които противоречат на държавната образователна програма. Всяка идея за минало, род, дом и религия трябва да се изтрие, за да може клетото дете да започне на чисто и съвсем „безпристрастно“ да търси познанието и истината.

Ако освен всичко дотук твърдим, че семейството е основната институция, носеща отговорността за образованието на своите членове, трябва да се съобразим с реалността, която показва нещо съвсем различно. Семейството е практически отстранено винаги, когато трябва да се определи образованието, професията, религията и дисциплината на детето. Така единствената функция, която остава за родителите, е възпроизвеждането, но чрез регулациите за контрол върху раждаемостта това също е намаляваща роля. Да, има такива регулации, макар да не се разпознават от обществото ни, и те са свързани със социалната политика към семейството. За обществото, в което живеем, семейството е просто реликва от стария християнски морален ред, оцеляваща тайно и незаконно, и по всяко време подложена на властта на държавата, която безпардонно я атакува и руши. Днес така нареченото „фактическо съжителството“ има равни права с класическото християнско семейство. Няма да е чудно, ако обществото ни рухне и под атаката на хомосексуалистите и скоро гей браковете станат легални. Във всички съвременни общества в различни степени е извършено прехвърляне на власт от семейството към държавата.

Образованието

„Едно задълбочено познаване на Библията е по-ценно от образование в колеж“ Тиодор Рузвелт

Нека сега разгледаме какво говори Библията по отношение образованието на децата. За всеки е ясно, че в християнските семейства, по благоволението на Бога, се раждат деца, за които ние като родители сме пряко отговорни. Библейският закон ни дава Божиите непроменими етични стандарти, които трябва да следваме, ако искаме богоугодно поколение. Той ни дава също и предупреждение: ще има краен съд, вечен по своето действие, величествен по мащаб и съвършен по своята казуистика. Всички факти от нашия живот ще бъдат съдени по целия закон.

Ние сме родители завинаги и нашето покорство към Бога е пряко обвързано с едно успешно бащинско и майчинско служение. Не знаем много затова как точно ще протече тази последна съдебна драма, в която ще се изправим пред Бога на Библията, затова всяко обсъждане на техническите подробности на Божията законова процедура е излишно.

Знаем обаче едно с абсолютна сигурност, и то е, че ще има поне трима свидетели срещу нас за всяко нарушение, което сме извършили през живота си: Отец, Син и Святия Дух. Именно затова, за всеки християнин е изключително важно да познава Библейските стандарти на родителство.

Основополагащата характеристика на родителските ни задължения е свързана с издръжкат,а дължима към децата, която включва най-вече образованието в най-широкия смисъл на думата. Най-неприятната тема, свързана с образованието, е въпросът за наказанието. Според Притчи 13:24, „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича наказва го на време.” И отново: „Наказвай сина си докато има надежда, и да не го щади душата ти за викането му” (Пр. 19:18). И тогава, както сега, родителите са били склонни да бъдат мекосърдечни, но необходимостта от наказание не може да бъде пренебрегвана поради неразумна жалост.

Това означава, че първият и най-важен предмет за изучаване от християнските деца е богословие.

Наказанието може да спаси живота на детето: „Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре. Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада” (Пр. 23:13, 14). Според Библията наказанието е необходимо, защото „безумието е вързано в душата на детето” и очевидно е нужно нещо повече от думи, за да бъде извадено от там (Пр. 22:15). Характерът (в който са изобразени мъдростта и разума) е растение, което израства по-здраво, ако бъде подрязвано (Пр. 15:32, 33; 5:11, 12; Евр. 12:11) – и то от най-ранни дни (Пр. 13:24: „навреме”; 22:6: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее”). Изводът е, че в „пренебрегнатото дете” единственият предсказуем резултат е срам (Пр. 29:15).

След като се възмутихте достатъчно по отношение на това, което Бог изисква във връзка с наказанието, трябва да подчертая, че наказанието не е заместител на здравословното наставление и надлежно поучение. Родителите имат задължението да осигурят на детето богоугодно образование. „Страх от Господа е начало на мъдростта” (Пр. 1:7; Пр. 9:10). Мъдростта се основава на вярата, а истинското познание има за своя предпоставка върховния Бог.

Това означава, че първият и най-важен предмет за изучаване от християнските деца е богословиe.

Нищо друго не е по-важно от това християнските деца да познават своя Създател, понеже само така ще имат правилна предпоставка за изучаване на всеки останал учебен предмет. За всеки епистемологично осъзнат християнин е ясно, че не може да има неутралност в образованието. Образованието от държавата съдържа в себе си целите на държавата. Образованието от църквата е настроено да налага целите на църквата. Училището не може и не трябва да бъде подчинено нито на църквата, нито на държавата. Ако имате притеснение по отношение на това, че изключвам училището от властта и на църквата, освен на държавата, моля припомнете си факта, че църквата от времето на Христос учеше хората да даряват на църквата и привидно на Бога, вместо да издържат родителите си (Марк 7:7-13). Така грехът беше преподаван като добродетел.

Библията говори с много прости и ясни слова за взаимоотношенията между родители и деца. От децата се изисква да се покоряват на своите родители. На това съответства задължението на родителите да учат своите деца на основите на покорството, Божия Закон. Самият Закон изисква това: „Защото кой народ е толкова велик, че да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йеова, нашият Бог, близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик, че да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес? Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти през всичките дни на живота ти; но предавай ги на децата си и на внуците си“ (Вт. 4:7-9). Освен това: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; И на тях да учиш прилежно децата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш (Вт. 6:6, 7).

Поглеждайки отново към историята, виждаме ясно, че хората са смятали Библейския закон за силно практичен. Общоприето мнение сред израелтяните е било, че човек, който не учи сина си на Закона и на занаят, способност да работи, го възпитава като глупак и крадец. Има стар еврейски разказ за това, че Симеон, бащата на прочутия Гамалиил, веднъж му рекъл: „Не ученето, а правенето е главното.” Друг древен историк, Йосиф Флавий, сравнявайки образованието на евреите с образованието на гърците, пише: „Гръцкото образование се люшка между строго практическото и строго абстрактното и теоретическото, докато библейският Закон съдържа здравословно взаимоотношение между принцип и практика.“

Библейски-ориентираното образование произвежда отговорни хора, от които днес отчаяно се нуждае обществото ни.

Божието слово е категорично, че отговорни за това пълноценно образование са били само и единствено родителите. Точно това библейско образование произвежда отговорни хора, от които днес отчаяно се нуждае обществото ни. Всеки човек, възпитан и образован в библейското учение, има отговорност да се грижи за своите родители, когато възникне необходимост, да се грижи за своите деца, и да им остави наследство на морална дисциплина и пример, както и на материално богатство. Всеки човек, справящ се с посочените задължения, е способен да носи отговорност. Точно това са и характеристиките, според които един човек се е смятал за образован от сънародниците ни преди 100 години.

Аподиктичен факт е, че според библейската образователна система не държавата, а семейството е отговорната за обучението на децата институция. В тази семейна институция мъжът има задължение да бъде способна и разумна глава на своя дом, а жената – умел помощник на своя съпруг. Изоставянето на семейно ориентираното образование води до унищожаване на мъжествеността и прави жените или луксозно наслаждение за мъжете, или техни агресивни конкуренти. В днешно време, когато държавата нагло и безпардонно е иззела функцията на семейството, мъжете и жените се лутат без посока и без реално усещане за полезност.

Съвременното образование на държавата е нефункционално и отвлечено от реалните нужди на бизнеса и пазара, а от това впоследствие страдат порасналите деца, пък и цялото общество. В съвременното образование държавата е приета като даваща образование институция и не родителите, а държавата е смятана за отговорна обучаваща агенция. Не към индивида или семейството, а към държавата се гледа за морални решения и действия, а моралната роля на индивида е да се съгласява и да се прекланя пред държавата.

Етатисткото образование е в най-добрия случай категорично антибиблейско, дори когато дава на Библията място в учебната програма.

Това, което според мен всеки християнски родител трябва добре да разбере е, че почти всички деца един ден ще станат съпрузи или съпруги, бащи или майки. Държавното образование унищожава това призвание. Неговите опити да задоволи тази нужда са по същността си външни и механични. Не е възможно курсовете по икономика на семейството, сексуално образование и прочее активности да създадат отговорни родители. Истинското, същественото обучение по семеен живот е реалният семеен живот, който децата виждат в домовете си. Прибавете към това и съсредоточено върху семейството училище и общество и ще получите това, за което говоря от самото начало – истинско библейско образование, което означава дисциплина и обучение в богоугодна отговорност.

Повече от всякога в наше време трябва да се подчертава дебело, че най-добрите и най-истинни учители са родителите под Бога, а най-великото училище е семейството. По отношение на ученето, никое действие на преподаване в кое да е реномирано училище или световно известен университет, не може да се сравни с обикновената задача на майката да научи на майчиния език за изключително кратко време бебе, което не говори никакъв език. Никоя друга задача в образованието не е равностойна на тази. Моралното обучение на детето, дисциплината на добрите навици, е наследство от родителите към детето, което превъзхожда всички други наследства. Семейството е първото и основно училище на човека. Това е повелението на Библията и не мога да разбера защо днешните християни са готови да възприемат всяка езическа образователна система, готови са да се подчинят на всеки омразен на Бога езически ред, само не и на ясните библейски заповеди – това е трагедия!

Християнските родители трябва най-накрая да осъзнаят факта, че децата им се нуждаят от тях всеки ден, постоянно!

„Само няколко години от живота са запазени за образование, не повече от първите петнадесет или шестнадесет; използвайте добре тези години, възрастни, ако искате да образовате детето в правилната зрялост. Оставете повърхностните неща. Ако искате да правите нещо съзидателно, дайте на детето философски беседи, които не са твърде сложни, разбира се, но които си заслужава да бъдат обяснявани. Разглеждайте тези беседи в подробности; детето е способно да поема тази материя от момента на отбиването; във всеки случай, детето ще може да издържа на философски беседи много по-добре, отколкото на опитите да бъде научено да чете или да пише; тези е по-добре да почакат.“ – Монтен, около 1555 година.

Свобода за всеки © 2013. Всички права запазени. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения. За разрешение, пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Петър ПорумбачановПетър Порумбачанов е председател на Асоциация за Домашно Образование (АДО) - първата хоумскул организация в България. Представител е на HSLDA (Асоциация за Правна Защита на Домашното Образование) за страната ни. През годините Петър Порумбачанов активно работи за каузата на домашното обучение в България, като организира многобройни срещи с родители от цялата страна, както и ежегодни национални конференции за домашно образование. Заедно със своята съпруга, Петър Порумбачанов обучава вкъщи четирите си деца.