Печат

Положителни ефекти за църквата от процесите на секуларизaция в демократичните политически системи

Весела Илиева

Какво е мястото на религията в секуларизираната политическа система нa модерната държава, изградена в развитите традиции на Реформацията и Просвещението. Как то изглежда, предвид реформисткия религиозен контекст на прогресивните процеси, в тези два културноисторически и общественополитически периода?  За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се разгледа в структурата и организацията й онази комплексна система, която представлява модерната държава.

 

Възможности за църковните общности при секуларизацията на държавата

 

Отличителните белези, с които детерминират Лок и Монтескьо модерната държава в традициите на английския и френския парламентаризъм, а по-късно пренесени чрез Code Civil и в съвременните демокрации, са разделението на властите в политическата система на управление и разделението на държавата и църквата  по функциите им една от друга. Създаването на условия за максимална функционална независимост на трите власти  - законодателна, съдебна и изпълнителна - една от друга гарантира (и детерминира) тяхното дългосрочно съществуване по предназначението им в смисъла на т. нар. обществен договор между гражданите и държавата. Това разделение служи за целта на демократичното представително управление на държавата от гражданите за гражданите.

 

Невмешателството на властите една друга в работата им служи да даде необходимата свобода на гражданското общество в репрезентативното му (само)управление.

 

В този смисъл – гарантираните персонална и групова, религиозна и гражданска свободи се разглеждат като целта при разделянето на светската, политическата власт от църковната, клерикалната. Тази независимост може да се постигне единствено посредством прекъсването на функционалната вертикална, или т. нар. “пряка” институционална зависимост на всяко вероизповедание от директната опека и контрол на политическата власт.  И в обратната посока – чрез унищожаване на възможностите за насилствено, директно вмешателство в работата на политическата власт от страна на клира или еднолични представители на дадена деноминация, с цел деноминационно влияние или ползване на привилегии.

 

Секуларизацията на обществото – необходимост в религиозната свобода

 

Секуларизирането на западните общества в този аспект е не само политическа необходимост, но и религиозна в развитието на модерната държава и западните демокрации. И може да се разглежда, преди всичко, като преимущество за системата Църква.

 

Секуларизацията е феномен сам по себе си, защото представлява една динамична симбиоза от процеси, механизми и практически цели. Те разделят системите държава и църква една от друга. Това разделяне цели да се изгради регламент на оптимална, балансирана една спрямо друга,  а не една в друга функционалност. Така политическата  има минимален, само правно регламентиращ контрол над тези граждански, групови и лични отношения. А основната част от гражданските отношения заема именно изборът на вероизповедание и личната вяра в Бог – чрез принадлежност в една църковна общност или при индивидуалното практикуване на вярата. Чрез секуларизирането се поощрява всъщност активното приложение на практика на вече свободно приетото и артикулирано вероизповедание от индивида - в църквата или самостойно, в етичен и морален аспект. Това става в процесите на суб-системата гражданско общество, която съществува в системата държава.

 

Положителен ефект от секуларизацията в този смисъл се оказва именно онова, от което нейните критици и не малко скептици се страхуват: точно чрез разделението на функциите на държава и църква се постига единствено възможното опазване на хетерогенността на обществото като цяло. Същевременно се съхранява и хетерогенността, и независимостта на вероизповеданията в него - за личността или групата вярващи - в рамките на правовата демократична държава.  Секуларизацията разчупва рамковите ограничения на църковната работа, понеже й гарантира независимост и максимална свобода на действие в условията на модерния свят.

 

В този контекст секуларизирането на обществото е по-скоро един неоценен и неоткрит ресурс от възможности за ефективна църковна работа.  В редица страни след падането на комунистическата диктатура църквите имат трудности да видят потенциала на секуларизираната демократична държава. За разлика, западните църкви имат вече опит в процесите от Реформацията насам. Ресурсът от максималната свобода за духовна работа в една секуларизирана държава е  огромен. В хода на развитие на модерната държава и демокрациите това е станало очевидно – в духовната сфера, за целта на благовестието и в социално-обществената практика.

 

Държавата е хомогенно по смисъла на регламента си, едно общовалидно и консенсусно функционално образувание. Тя обвързва всички свои членове в една организирана система от правила за взаимно съществуване. Така, само посредством секуларните отношения между себе си и държавата, хетерогенното гражданско общество - с цялото си културно и религиозно разнообразие може да съществува в една функционално хомогенна система - държава. Т. е. да запази автономност в консолидираната в един общовалиден и задължителен за всички граждани регламент (конституция) и като функционална структура (политическа система и власт на демократичното управление) държава.

 

В този смисъл секуларизирането на обществата представлява уникален шанс и възможност за максимална свобода на живот на църквата. Позволява се мащаб на свободно религиозно действие и на въздействие на всяко едно вероизповедание, каквато свобода то никога не би притежавало без функционалното разделение и независимост от държавата и политическата власт. Хетерогенността на обществото е гарантирана по този начин универсално, без да се налагат специални допълнителни атрибути, които да поддържат виталността й. По този начин и хетерогенността на вероизповеданията е апостериори гарантирана - и така се създава възможност за съвместно съжителство, коопериране в мирна и балансирна конкуренция между вероизповеданията. Трансферът на религиозните, социални и политически теми в гражданския обществен дискурс и от него в политиката и властта оформя един естествен, саморегулиращ се баланс и между двете системи - църква и държава.

 

Църквата в условията на либералните демокрации

 

Именно в условията на свободната духовна конкуренция между църквите и вероизповеданията рано или късно, чрез увеличената свобода на индивидуален избор на едно или друго вероизповедание, естествено се стига до момента, когато дадено или няколко, паралелно развити и кооперирали помежду си християнски (или религиозни) течения, добиват по-силно значение и по-голяма обществена сила и тежест  на публично влияние. Оттук – и по-силно влияние в политическите теми на представителната власт. Това влияние действа поради взаимовръзките в процесите между гражданското общество и политическата представителна власт - при трансфера на теми от обществото към политическата власт и обратно: от представителите на властта до гражданите.

 

Поради собствената кохерентност, динамичност и баланс в тези процеси на тематичен трансфер и при наличната автономност от държавата, се постига един естествен баланс в отношението църкви-държава, а и в това между отделните вероизповедания. Така разгледана, секуларизацията не отнема, а дава повече свобода. Повече собствена власт получава и религията, както и една изключителна възможност за широко публично влияние. На религията, освободена от рамката на политическата обвързаност, се предоставя, както никога до момента на секуларизиране, напълно свободно, голямата област на влияние – обществената, във всичките й сфери. Чрез своята дейност в различните обществени области, църквите като цяло и гражданите християни, еднолично, оказват едно неоспоримо и постоянно влияние върху политическата система и властта.

 

“Секторалната държава” и секуларизмът в държавата

 

Влиянието на църквата се осъществява чрез ценностната система и практическа работа, чрез форми на сътрудничество, взаимна обусловеност и свързаност в различните сфери на обществото. В същото време отсъства подчиненост и обвързаност с политическата или икономическа власт. Ако се допусне такава обвързаност, то тя води винаги до злоупотреба, пречи и на двете, преминали функционалните си граници, страни – на вероизповеданието, респективно лидери и клир, от една страна, и на политическата и икономическата системи, и представителите й, от друга.

 

Секуларизирането води до образуването на секторалната държава, до консенсусно комплексно образувание от три сектора: политика, икономика и общественосоциален сектор, в която секторална държава религията заема изключителното си и гарантирано по функцията си място в третия, общественосоциален сектор, но и едно силно контекстуално и детерминационно място в политическия и икономическия сектор: чрез вплитането на християнската етика и морал в тях като параметри на отношенията и процесите в последните два. Това става чрез участието на християните в политическите процеси и политическата власт като граждани и/или политически представители на граждански партии във властта, и чрез активното им участие в процесите на свободната пазарна икономика. Участието може да бъде и чрез тематизирането и търсенето разрешение на обществени, социални, политически и  икономически (при договорните взаимоотношения работодател-работник, например) проблеми, в които християнските ценности, Библейският етичен и морален кодекс дават определно задоволителните, ефективните, верните отговори.

 

В т. нар. трети сектор църквите именно поемат онези задължения или по-скоро ги отнемат от държавата. В нелибералните общества те са изцяло под контрола на централизираната власт. Именно в либералните системи преобладаващо църковните благотворителни и хуманитарни фондации изграждат, финансират и ръководят социални, здравни, учебни заведения, изграждат независима застрахователна и дори банкова и финансово-кредитна система, участват в местното самоуправление чрез собствени или смесени църковно-граждански независими съюзи, клубове и общества. Така именно в процесите на либерализация и секуларизация се разкрива една  палитра от широки въможности за интензивно участие и влияние на вероизповеданията чрез поемане на третия сектор и в другите два – политика и икономика. В този смисъл е прекъсната връзката държава - църква като вертикална зависимост, но се изгражда една много по-ефективна и резултатна – за църква и за държава – хоризонталната, която е многопластова – чрез мрежи на позитивно влияние и чрез интеракционна работа в многобройните сфери на общество, икономика и политически живот.

Либералното общество като шанс и поле за работа на Църквата

 

„Всяка отделна личност се намира в такава връзка с цялата общност, в каквато частта се намира по отношение на цялото“, пише св. Тома Аквински. Повече от 700 години след него системичният теоретик Луман стига до същото заключение при изследването и описанието на обществото като система. Той открива, че процесите на баланс са естествени само в свободното, самоорганизирало се в регламент по общоприет и общовалиден консенс, съвременно общество, което се състои от автономни отделни части, но свързани в една органична и комплексна мрежа едни с други – без значение, дали се имат предвид отделните личности като граждани, или групите по интереси или вероизповедания – взаимовръките между отделните автономни членове на организма общество са налични – и в църквата като организъм.

 

Едновременно автономни, личностите и групите оказват неминуемо влияние една на друга, като онези с по-открояващи се белези или по-интензивни механизми на комуникиране от останалите се стабилизират и добиват много по-силно влияние в един естествен процес на конкуриране и междугрупов баланс. Без да излиза от цялото, без властово насилие, а единствено чрез влияние през трансфера на ценности и посредством комуникационни процеси, една или друга група се налага и налага ценностната си система естествено. Социологът Шмид прави подобен извод, когато дефинира хетерогенността на обществата в западните демокрации в условията на икономическия и обществен либерализъм и следи периодично интензивните и дълготрайни процеси на влияние, предизвикани от отделни църковни групи и ценностите им.

 

Изходи ли се от тези изводи, се открива голям шанс за активната Църква, за духовната й работа именно при либералните модерни условия. Църквата може да ползва естествените процеси на свободната среда, посредством себе си, чрез своите собствени медиални механизми, но и с удобни за целта й модерни такива. С една удачно за целта избрана комуникация църквата има възможността да успее да достигне силна представителност и широка приложна работа в обществото. Това ще й даде възможност да заема широки публични територии, да добие естествена стабилност на присъствие и да потвърди неповторимото си значение за реалния живот, за реалните духовни и практически нужди на отделните индивиди или групи хора в либерализираното, секуларното общество.

 

В един естествен поток от либерални процеси, които притежават способността да балансират общството, за Църквата е шанс да приеме и развие потенциала, който дава секуларността по принцип. Това е шанс за практическа дейност и за евангелизация едновременно – след като тя е свободна да доказва себе си без насилие или вмешателство отвън. Тогава Църквата, естествено, може да бъде в състояние да стигне до всеки един член на системата общество свободно, без е поставена под натиск.

 

Светската държава като най-добрият партньор на Библейската църква

 

Благодарение на секуларните процеси, всъщност Църквата може да бъде само Библейска – парадокс, но практиката го доказва. Това е така защото, в условията на модерната секуларизация се дава на християните най-адекватната въможност да живеят според думите на Матей 22: 21: „Отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога.“ Каква по-добра възможност за едновременно диференциране от света и симбиотично единство на гражданина и християнина в личността на модерния либерален свят!

 

Църквата е била повече от 16 века в пречещи на характера и целта й преки функционални зависимости от светската власт. Сега, при секуларизирането на държавата, в модерния свят Църквата може да бъде максимално функционално свободна – време е да не плаче за хомота си, както Израел плака за робството в Египет след извеждането, а да тръгне по пътя си след Христа. Време е християнската църква да бъде духовен светилник за индивида и обществото при едни наистина незапомнени в историческа ретроспектива условия на свобода за дейността й.
Правата запазени © 2005 Весела Илиева и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.

 


v_ilieva_120Весела Илиева е на 34 г. Завършила е колежа и университета в гр. Мюнстер, Германия, бакалавър по евангелско богословие, магистър по политология, масови комуникации & PR и педагогика. Научен работник и докторант в университета в гр. Бремен, Германия. Работила е и работи по проекти на различни немски и европейски институти, NGOs, медии и партии като медиен и политически PR-консултант, редактор и журналист. Теми и области на работата й: развитие на немските църковни и граждански фондации след Втората световна война; модели на Corporate Citizenship в съвременните западни демокрации; форми на политически PR и партийна комуникация в демократичните политически системи през втората половина на 20-ти век; демократични теории на Реформацията и Просвещението; църковна история на западното Протестантство; форми и контекст на геноцидa при националсоциализма, комунизма и съвременните феномени на ксенофобия; парадигми на човешките и религиозните права и свободи; систематично богословие и етика в традициите на Протестантството. Омъжена.