Законовата рамка на свободата на религията

Написана от Жасмина Донкова

Политическите промени от 1989 г. в България премахнаха наложените от комунистическия режим ограничения в сферата на религиозните права и свободи, което доведе до преоткриване и преосмисляне на духовните и моралните ценности, както и интегрирането им в посткомунистическото общество.

 

Липса на визия за религиозна свобода

 

За съжаление още от самото начало на демократичните процеси управляващите нямаха ясна визия за това как трябва да се изгради новият модел на отношения между държавата и религиозните общности. Това беше една от причините правоприлагането на действащата тогава нормативната уредба да се обвърже с политическите пристрастия и конюнктурата в страната. Въпреки демократичните принципи, заложени в Конституцията (1991 г.), при решаването на определени въпроси в областта на правото на вероизповедание изпълнителната власт не рядко прилагаше Закона за изповеданията (ЗИ,1949 г.) със средствата и методите на тоталитарната власт.

 

Обстановката в религиозната сфера на обществения живот допълнително се усложняваше и от появата на нови религиозни движения, което не рядко водеше до сблъсък на идейни позиции между по-голяма част от българските граждани и чуждестранните мисионери. На институционално равнище държавата не беше подготвена за подобни предизвикателства, защото нямаше визия за ролята и мястото на вярата в демократичното общество.

 

Съобразно международните документи, конституционните разпоредби и тълкувателно Решение № 5/11.6.1992 г. на Конституционния съд (КС) през 2002 г. беше приет Законът за вероизповеданията (ЗВ), който урежда правото на вероизповедание. Законовата разпоредба на чл. 2, ал. 1 определя, че това право е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо, затова всеки може да формира религиозните си убеждения съобразно собствените си възгледи, като участва, или не, в организирани форми за изповядване на определена религиозна доктрина (чл. 2, ал. 2). В закона изрично се подчертава, че е недопустимо ограничаване на правата на гражданите поради тяхната религиозна принадлежност, което отнема възможността държавата да предоставя привилегии или да упражнява дискриминация на религиозна основа.

 

Според разпоредбите на закона правото на вероизповедание се упражнява посредством формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и др. (чл. 5, ал. 1). В тази връзка са посочени и случаите, при които упражняването на това право може да бъде ограничено (чл. 8).

 

По отношение на правото на сдружаване на религиозна основа и положението на вероизповеданията чл. 4 от ЗВ инкорпорира основните принципи в отношенията между държавата и религиозните общности и институции, заложени в конституционните разпоредби и Решение № 5 /1992 г. на Конституционния съд (КС). Всички вероизповедания в страната са свободни и равнопоставени, а религиозните институции са отделени от държавата (чл. 4, ал.1). Не се допуска намеса от страна на държавата във вътрешното им администриране, което се извършва от тях самите посредством устави и вътрешните им правила. Следвайки духа на Конституцията, държавата може да се намесва в дейността на религиозните общности и институции и да предприема мерки по отношения на тях само при хипотезите на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2.

 

Регистрацията не е задължителна

 

За разлика от разпоредбите на ЗИ, в текстовете на новия закон правото на вероизповедание и съществуването на религиозни общности не е обвързано със задължителна регистрация. Регистрацията на религиозните институции се извършва от съдебната власт, което премахва възможността за намеса на изпълнителната власт във вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията.

 

Според текста на новия закон вероизповеданията придобиват правото до разкриват образователни, социални и лечебни заведения и да заемат подобаващо място в тези сфери на обществения живот. Наред с това се премахва неравнопоставеността между организациите с религиозно-просветна цел и останалите юридически лица с нестопанска цел, възникващи по силата на чл. 133а от Закона за лицата и семейството. Предвидена е възможността държавата и общините да подпомагат дейността на религиозните институции, включително и чрез субсидии, предвидени в бюджетите им.

 

Връщане на отнето имущество

 

Предвид последиците от рестриктивните текстове на ЗИ новият закон съдържа текстове относно реституцията и механизмите за доказване на правоприемство с цел възстановяване на собственост върху неправомерно отнетите имоти след 09.09.1944 г. Една от съществените промени в закона са статутът и правомощията на дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет, която от контролиращ се превръща в консултиращ и координиращ орган и гарант за спазването и упражняването на религиозните права и свободи.

 

В заключение на направения кратък анализ на смисъла и значението на част от разпоредбите на ЗВ може да се твърди, че в сравнение с ЗИ той е много по-демократичен и бележи значителен напредък в уреждането на правото на вероизповедание. Въпреки трудната му и мъчителна еволюция, той се оказва един от най-либералните закони за религията в Европа. Пример за това е фактът, че до приемането на закона регистрираните вероизповедания в страната са 31, а към днешна дата (31.05. 2006 г.) те са вече 85. Заедно с тях в страната съществуват и множество нерегистрирани религиозни общности, които свободно упражняват правото си на вероизповедание.

 

Държавна защита срещу дискриминация

 

С оглед максималното гарантиране на равни права на всички български граждани през 2003 г. Народното събрание прие Закон за защита срещу дискриминацията, който влезе в сила от 01.01.2004 г. Въз основа на неговите разпоредби се конституира специална комисия, която е мандатен, независим и специализиран държавен орган.

 

В тази връзка е необходимо да се спомене, че беше приет и Закон за изменение и допълнение на Закона за замяна на войнските задължения с алтернативна служба, отнасящ се до лицата, които поради своите убеждения - в това число и религиозни - не желаят да служат с оръжие.

 

Наред с това, с допълненията и измененията (1998 г.) на Закона за изпълнение на наказанията беше осигурено на лишените от свобода да упражняват правото си на вероизповедание чрез участие в религиозни служби и обреди, както и ползването на съответната литература (чл. 70 а). За тази цел в местата за лишаване от свобода се осигурява достъп на духовни лица от религиозните институции, регистрирани по ЗВ. Правото на вероизповедание на лишените от свобода включва и правото те да не бъдат принуждавани да участват в религиозни служби и обреди (чл. 70 в, ал. 3). За подпомагане на упражняването на това право към Министерството на правосъдието беше създадена специализирана административна структура със статут на дирекция.

 

От всичко казано дотук се вижда, че въпреки дългия и труден път на оформянето на нормативната рамка за упражняването на правото на вероизповедание, тя е уредена по демократичен и правов начин, като е съобразена с международните изисквания. Отношенията между държавата и религиозните общности и институции са подчинени на принципа на свободата, равноправието и независимостта.

 

Държавата и исляма

 

Като се възползват от нея, различните вероизповедания използват максимално предоставените им възможности за осъществяване на религиозната си дейност. Така например в страната съществуват три средни мюсюлмански училища (Шумен, Русе и Момчилград), множество курсове за подготовка на имами и Висш ислямски институт, който подготвя кадри за имами и учители по ислям.

 

Наред с това мюсюлманското сунитско-ханефитското изповедание в България прави постъпки да открие средно профилирано професионално училище с изучаване на английски език за сираци и деца от социално слаби семейства.

 

Освен духовните школи на мюсюлманските вероизповедания в страната съществуват още две православни духовни семинарии, два богословски факултета (към СУ и ВТУ), две катедри по богословие (към Шуменския и Пловдивския университети), Висш евангелски богословски институт и Висш институт и семинария на Реформираната презвитерианска църква в България.

 

След дълго прекъсване в училищата се въведе изучаването на религия като факултативен предмет. От учебната 2001-2002 г. обучението по религия се организира в две форми – задължително избираем (ЗИП) и свободно избираем предмет (СИП).

 

Един от показателите за свободното упражняване на правото на вероизповедание е и фактът, че в страната пребивават немалък брой чужди мисионери, които са поканени от религиозните институции.

 

Наред с това ежегодно се провежда религиозно-просветна дейност, осъществявана чрез множество конференции, семинари, обучителни модули, организирани от различните вероизповедания.

 

Въпреки оформена правна рамка за упражняването на правото на вероизповедание и отношенията между държавата и религиозните общности, съществуват и някои проблеми, които понякога пречат на вероизповеданията да осъществяват пълноценно своята дейност.

 

Така например, един от въпросите, който е в процедура на уреждане, е премахването на данък добавена стойност при освобождаването на хуманитарни помощи от вероизповеданията. На второ място, все още в различни общини местните органи на властта, водени от духа и традициите на стария ЗИ, създават трудности на някои религиозни институции при вписването на местните им поделения. Те игнорират факта, че по реда на ЗВ вписването на местните поделения има уведомителен, а не конститутивен характер. На трето място, създава се противоречива съдебна практика относно правния статут на местните поделения на Българската православна църква.

 

Наред с това съществуват трудности от различен характер, които възпрепятстват връщането на немалка част от имотите на Православната църква, Католическата църква, Мюсюлманското изповедание и различни протестантски деноминации.

 

Това са част от проблемите, които в една или друга степен затрудняват дейността на повечето вероизповедания. Тези и други въпроси чакат своето решаване, както чрез правилно тълкуване и прилагане на ЗВ, така и чрез запълване на пропуските в българското законодателство.

 

Правата запазени © 2006 Жасмина Донкова и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.

 



jasminadonkova_120Жасмина Донкова е богослов. Специализира в областта на Църковното право. През април 2006 г. й е присъдена докторска степен за дисертационен труд на тема “Конституционна уредба на държавно-църковните отношения в България (1879-1991 г.)”. Наред с това от 2004-2006 г. прави следдипломна специализация по “История на българската държава и право” в Юридическия факултет на СУ. В момента работи като главен специалист в дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет.