Печат

Семейство, образование и свобода на религията

Уводни думи от редактора

Когато бях в шести клас един мой съученик с две изречения разруши мистерията около физическо явление, върху което учените си бяха бъхтели главите години наред. Докато го изпитваха, с увереност той заяви: "В парадокса на Торичели няма нищо парадоксално!"

 

По същия начин днес не бива да се учудваме на парадокса на демокрациите на пост-комунистическите нации. В парадокса на "тоталитарната демокрация" няма нищо парадоксално - това е общество, в което потисничеството към личността не престава въпреки наличието на демократична избирателна система.

 

В тази схема "системата на народното образование", законов термин с неясно за мен значение, а и без ясна правна дефиниция, участва в поддържането на атмосфера на потисничество.

 

В осмия брой на Свобода за всеки занимаваме читателя с връзката между свободата, религията и държавната система на образование. Статиите на Божидар Маринов, Радослава Петкова и Стоян Георгиев поставят на дневен ред невъзможността държавно-контролираното образование да се справи със задачата си.

 

Стоян Георгиев привежда редица факти в подкрепа на домашното училище и предимствата му пред държавните училища. Той предлага ясна и обоснована принципна схема за освобождаване на образованието от държавния монопол.

 

Божидар Маринов поставя на дневен ред чудовищната бюрократичност и неефективност, в която е затънала българската образователна система. Г-н Маринов по убедителен начин ни представя същината на философията, която стои зад държавното образование.

 

Радослава Петкова представя аргументирана критика на държавно-контролираното образование и недотам адекватната загриженост на родителите в търсенето на решение на проблемите на държавното училище.

 

Добавихме статията на Лий Дайгън след датата на качване на броя. В нея авторът описва, от християнска гледна точка, практичните ползи от домашното образование за родители и деца. Материалът се отнася за американските реалности, но с малки адаптации може да се приложи за всяко общество и за всяко семейство.

 

Редакционната статия е мой материал от преди четири години. В нея поставям въпросите за правната и конституционна уредба, на правото на родителите да образоват своите деца според убежденията си. Най-интересното за мен в историята на съществуването на този материал е, че без никакви сериозни промени той е актуален днес точно толкова, колкото по времето на написването му през 2002 г.

 

Всяка от статиите дава различен ъгъл на позицията, че държавно-наложеното образование има нужда от алтернатива в свободното общество.

 

За да дадем възможност на всички страни да участват в диалога, съвсем естествено искахме да чуем мнението на ръководителя на държавната политика по въпроса - министърът на образованието и науката. Отношението на министъра към поканата ни за участие в темата показа именно непреодолимият бюрократизъм и скованост на българската пост-тоталитарна демокрация. Искахме той или който и да е представител на министерството да вземе участие в диалога по темата. Министерският пресцентър успешно успя да обезсмисли всеки опит за ясна комуникация и ангажимент, който нашият екип отправи към министъра и поверената му институция.

 

Общи наблюдения относно образованието, държавата и свободата на религията

 

Ако свободата би била свободата на избор измежду множество удоволствия и стоки и услуги за консумация в българското общество определено има свобода. Но ако дефинираме свободата като възможност за пълноценен живот на човека в условия на справедливост и хармония с Бога, себе си и другите членове на обществото, то трудно може да се говори за свобода в България.

 

Християнската вяра е изиграла историческа роля за утвърждаване на семейството като стожер на духовността и стабилността на обществото. Ролята на вярата и на семейството в отглеждането и образованието на децата в съвременната нестабилната обществена обстановка на непрестанно променящата се българска действителност не бива да бъдат пренебрегвани. Но за съжаление "системата на народното образование", доминирана от държавната бюрокрация, не допуска семействата да встъпят в тази социална роля, която им е най-присъща - изграждане на добродетели и ценности в децата и младежите.

 

Безалтернативното държавно образование е патентовано от множество държавно-тиранични режими или националистически каузи. В началото на 20 век нацизма и сталинизма изиграват решаваща роля в установяването на държавното училище. В идеите на Хитлер и Сталин, и на ръководените от тях политически системи, няма място за семейството в отглеждане и възпитание на децата. Фикс-идеите за супер-нация или световен комунистически строй нямат нужда от свободни хора и пълноценни личности, а от полу-роботи, които да реализират безбожните идеали на фанатизираните си лидери. Въздействието чрез образователната "система" е бърз начин да се погдотви младата душа да приеме безусловно ролята си на поддръжник на режима, който я е "осиновил" за целите си.

 

И до днес в Германия, както и в редица други европейски страни, задължителното държавно училище няма алтернатива.

 

Германският манталитет, дори сред така наречените консерватори, е изцяло в подкрепа на държавата. Родителите са считани за неспособни да обучават собствените си деца. В това отношение германският манталитет не се е променил от дните на Адолф Хитлер, когато от германците се е очаквало да гледат на държавата като на грижовен родител. (от английски, Brussels Journal: "Hitler's Ghost Haunts German Parents", http://www.brusselsjournal.com/node/139)

 

Някои християнски семейства, които отказват да предадат на обучение децата си в държавните училища в Германия поради несъгласие с морала и идеологията, които се насаждат там, и днес са изправени пред враждебно отношение от страна властите и поддържаните от държавата религиозни организации:

 

Алфред Бус, президентът на Евангелската църква във Вестфалия е казал, че "свободата на религията не оправдава противопоставянето на задължението да се посещава училище". Шест десетилетия след Хитлер, германските политици и официални църковни лидери все още не схващат значението на истинската свобода: отглеждането на децата е прерогатив на техните бащи и майки, а не на държавата, която никога не е благоразположен родител, а често e и враг. (Brussels Journal: "Hitler's Ghost Haunts German Parents", http://www.brusselsjournal.com/node/139)

 

Болшевишката историческа практика е дори по-сурова в преследването на всеки, който опонира на наложената от комунистическата държава образователна система. В съветска Русия разделянето на цели семейства и на родители от деца е форма на наказание над религиозно различните християни през 30те до 60те години на миналия век. В комунистическите страни, "системата" на образованието по съветски образец години наред е метод на обработка на младото поколение за целите на партията-държава. Въпреки разпадането на комунистическия лагер, спомените и проявленията от миналото са все още болезнено близки.

 

Съвременният български законодател по стар комунистически образец дава право на родителите да възпитават и отглеждат децата си, но да ги образова може само държавата (Конституция на България).

 

В заключение

 

"Демократично" и "свободно" общество не са идентични понятия. Свободно е само това демократично общество, което се състои от свободни хора, които образуват съответния "демос" (народ). Когато демократичният принцип на държавно управление бъде даден на хора, които в сърцето си и в умовете си не зачитат своята свобода, то те не биха зачитали и свободата на другите. Незачитането на свободата, която включва категории като справедливост, истина и вяра, води до процъфтяване на феномена на "тоталитарната демокрация". Затова тоталитарното образование, като остатък на тоталитарната държава в демократични условия, колкото и да е неефективно, ще остане да съществува. То ще продължи да ограбва децата и техните семейства от възможността да се радват на образование, което образова истински, а не следва държавно-политически конюнктури.

 

Вярвам това ще стане ясно за читателя и от този пореден интернет брой на Свобода за всеки.

 

Въпросите и мненията си изпращайте на:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 




Правата запазени © 2006 Виктор Костов и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.