Анализи

Печат

Пререгистрацията – тоталитарен анахронизъм във времето на Прехода

Вили Алтънов

Времето, в което живеем (1989-2010 г.) е белязано с ред противеричиви от гледна точка на демокрацията и либерализма законодателни инициативи на политическото управление на България. Точно това го определя и като пост-тоталитарен период – именно наличието на множество тоталирни, остатъчни леви по произход законови и под-законови мерки.

Регистрацията и пре-регистрацията са един такъв политически анахронизъм от времето на Комунист-социалистическия режим до 1989 г., както ще се убедим от тази статия.

Комунистическо настъпление срещу вяра и религия (1917,1944 г.). Скоро след като превземат властта, през 1923 г. болшевиките в Русия пристъпват към регистрация на всички религиозни изповедания по специален за тях закон (Кунцын, 2000,58). Същият модел Сталин въвежда във всички страни, в които прокарва Съветски режим с помощта на Съветска окупация през Втора световна война, включително и в България след деветосептемврийския преврат от 1944 г. Затова и скоро след като комунистите ликвидират опозицията в страната (Калканджиева, 2002,272), частната собственост, пазарното стопанство и демократичната форма на управление, се заемат и с религиозните общества: през 1949 г. приемат Закон за изповеданията – ЗИ (Калканджиева, 2002,271), според който първата мярка е регистриране, т.е. поставяне под държавно-комунистически контрол на всички църковни и пара-църковни религиозни общества (Едуардс, 2006, 73).

Хората на религията и вярата, черпейки сили, смисъл и основания за живот от един над световен източник (Бог) са на практика и независими, и трудно манипулируеми от тоталитарното комунистическо управление на ЦК на БКП. А последното може да съществува само чрез сила, диктат над волята и силите на хората, които да използва за целите си. Ето, затова комунистите прибягват до крайно ограничаване на религиозната им свобода и права, като първо представят вярващите като врагове на прогреса, на „народната власт” и на бъдещето на Родината (с което се оправдава избиването на над 150 свещеници); като шпиони на запада (чрез „Пасторските процеси” и „Католическите”); после конфискуване на имотите им (сгради, помещения, магазини и земеделски земи), слага ръка върху паричните им и банкови авоари, чрез посягане на финансите им и облагайки ги с данък; след което приема специален закон, според който те са на пълно подчинение на властта (ЗИ, 1949 г.).

Така последната фаза, чрез която тоталитарната власт поставя религия и църква под пълен атеистичен контрол и управление, за осъществяване на собствените намерения е системата на регистрация и пре-регистрация като юридически лица. С атеистичната пропаганда, комунистите успяват да настроят невярващите срещу вярващите хора, а чрез регистрацията (и периодични пре-регистрации) – да вменяват постоянно чувство за несигурност у религиозните хора, което от своя страна да нагнетява страх у тях от партията, сраснала се с държавата. Така независимо от регистрирането си през 1949 г., през 1962 г. е предприето ново регистриране (пре-регистриране) на религиозните общности в България (Архив на КБПЦРК към МВнР, фонд 10, сп. 20, а.е. №1109).

1989 г. – комунизмът падна, религията оцеля. С 1989 г. в България падна тоталитарния комунистически режим и страната ни пое по демократичен път на развитие, като започна да изгражда пазарна икономика, включвайки се в структурите на Европейския съюз (ЕС). По същото време религиозните движения, принудени да съществуват нелегално именно от комунистическите преследвания на ЦК на БКП въпреки всичко, успяват да разширят своето влияние и да умножат многократно последователите си, така че сякаш неочаквано страната ни е залята от масови религиозни събрания по салони, зали, площади, стадиони; чуждестранни евангелски мисионери прииждат и създават свои централи тук; започва да се отпечатва християнска литература, създават се религиозни училища и се основават нови църковни общества.

И така, само за няколко години напълно са обезсмислени десетилетия на атеистична пропаганда; на съдебно-наказателен и насилствен натиск и произвол от комунистите срещу вяра, религиозност и църква; ликвидирани са последиците от комунистическата стратегия в опитите им да премахнат и преодолеят „религиозните предразсъдъци и суеверни отживелици” сред „социалистическото” население... Дълго преследваната им цел, през 2000 г. институция с името „църква” да изчезне остава неосъществена...
Комунист-социалистическа реконкиста.

Днес вече е ясно (от управлението на НДСВ от 2001 г. и на Тройната коалиция от 2005), реалността в Най-новата ни политическа история се оказа обратната на пожеланието от култовата песен на Васко Кръпката и по-скоро звучи като: „Комунизмът (НЕ) си отива, (НЕ) спете спокойно деца”... Научихме, че срастването на Партията с държавата до 1989 г. просто се трансформира в срастване на Силовите структури (ДС и МВР) с държавата след 1989 г., които си отгледаха родна Мафия; хора от ДС, от ЦК на БКП и Комсомола винаги са контролирали всичките ключови лостове и постове във властта, икономиката, политиката и пропагандата.

Затова и не се прие Закон за лустрацията, де факто никое от престъпленията на Комунистическите лидери срещу Българския народ не беше осъдено; затвърди се зависимостта на стратата ни от Русия и икономимеското състояние на Българите изобщо не върви към оправяне; хора продължиха масово да емигрират, а тези, които останаха тук боледуват физически и психически и естетвено, намаляват демографски... Статистиката показва, че от близо 9 млн. население, днес то е около 7. Освен това у нас има 300 000 наркозависими, 500 000 инвалиди, 500 000 диабетици, а и до днес се крият данните с колко точно са скочили раковите заболявания, благодарение на мълчанието на комунистическата власт за Чернобил през 1984 г. Ето затова България все още не е „нормална” държава – защото продължава да е в ръцете на онези, които я направиха „ненормална”. Е как може да очакваме, че точно те ще я поправят?

Леви политически кръгове в „кръстоносен” поход срещу „западната” религия (1992-2010 г.). И така, след като във властта (официално и в сянка) продължават да управляват същия тип хора, които дерайлираха страната от коловоза към Западния свят след 1944 г. – ляво ориентирани хора с комунистически произход, не може да се очаква те да правят нещо различно от това, което са правили до сега. И тяхната главна политическа платформа беше антиевропейска, антиамерикнска ориентация с привкус на агресивен, задължаващ атеизъм. И след като стана явно поражението им от протестантската религиозна активност с публични евангелизации (които са типично западен тип християнство), съвсем естествено, реакциите на лявата власт не закъсняха.

През 1992 г. Филип Димитров доброволно извади от властта СДС, а следващите 2 г. страната беше управляване от Беровото правителство – с мандат на ДПС (!?!) и подкрепа от БСП (а последните подкрепят само ляво управление, инициативи и политици). Това обяснява как веднага медиите бяха заляти от статии за отвлечени деца, злоупотреба със средства, самоубийства и пр. „престъпления”, извършени в „секти” (разбирай протестантски общности) – общо взето почти същите обвинения и клевети, с които бяха скалъпени през 1948 г. Пастирските процеси, целящи да „обезглавят” протесатнтските църковни общества. И както през 1949 г. ЗИ въведе задължение за регистриране, а към 1962 г. и пре-регисктриране на религиозните общества, след медийната пропаганда срещу „западните” „секти” след 1992 г., същия изпитан метод за контрол и поставяне под зависимост бе употребен и сега. Последва и първата след 1989 г. пре-регистрация:

Евангелистите бяха първи с: допълнение към Закона за лицата и семейството (ЗЛС), чл. 133 а, 1994 г. С това на практика бяха спрени всички християнски издателства, студия за аудио и визуална християнска продукция, мисии, фондации, които извършваха образователна, арт дейност и милосърдна дейност, от която държавата отдавна беше абдикирала. Този параграф не реши никакви обществени проблеми, а в духа на старата комунистическа традиция максимално затрудни работата и обществената активност на религиозните и вярващи хора, които се грижеха и запълваха редица ниши в обществото, които би трябвало да са приоритет на държавата – от религиозна литература, религиозна образователна дейност, благотворителност, грижа за рискови групи – наркозависими, алкохолици, жени, пострадали от насилие и пр.

Касовите апарати или пре-регистрация на улични търговци, сергии и пр., работили години наред съвестно без тях (1997 г.). След успеха на начинанието с пре-регистрация на религиозните организации, особено поради факта, че те не реагираха на тези некоректни действия на държавата, пре-регистрацията се изпробва и в други области. Касовите апарати на практика бяха масово мероприятие по насилствено продаване на стока от държавата на гражданите. То не стана на пазарен принцип, в който хората да изберат вносител, доставчик или сами да внесат определен касов апарат, който харесват. Този акт беше придружен със закон, задължаващ народа (или организациите) да ги „закупят” от държавата. Поради което е и масово теглене на пари от хората, облагодетелстващо дадени икономически групировки (или „обръч от фирми”), лансирани от някой политик или политически кръг...

Касови апарати за таксита. Там, освен, че водачите бяха задължени да закупят подобен касов апарат (само от един доставчик и от никъде другаде!) с размерите на малка чантичка, но цената му беше и солена: на стойността на среден по размери телевизор – както се надсмиваха над участта си самите шофьори. Това беше задължителното купуване на касови апарати, доставени през 1998 г. от един министър в тогавашното правителство, което красноречиво илюстрира непазарния и практически диктаторски принцип на предоставяне (днес вече има и нова директива: всички касови апарати трябва да се подменят до края на 2010 г. http://newbusiness.bg/?pid=vewnews&code_no=247).
Неправителствени организации (НПО) – пререгистрация.

Така през 1999 г. политическата администрация реши да приеме закон за пререгистрация сега и на сдруженията с идеална цел или НПО – фондации, асоциации, федерации, които извършват социална и обществено полезна дейност, от която държавата отдавна е абдикирала, а народа има огромна нужда. Но държавната администрация не само не прие закони, които да ги подкрепят или улеснявят, но напротив: и тях постави под натиск – със средствата на законовите репресии и задължения.

Иначе казано, държавната машина тупна с юмрук по масата, за да напомни, че не друг, а тя командва и постави дори НПО в позицията на престъпници (в случай че не се пререгистрират); подчерта, че тя контролира всичко (чрез нея ДС) и… отново попълни бюджета си чрез задължителните за целта на новата пререгистрация съдебни такси, адвокатски хонорари и т.н., за които съответно се плаща ДДС на държавата... Основанията? Отново те бяха твърде благовидни – „за да станел закона и прилагането му по-либерален, по-добър”. Сякаш самите организации бяха заляли държавата с оплаквания, че закона в този му вид много ги затруднява или пречи на дейността им?!? Но нищо подобно не се беше случило. Както и при чл. 133 а, ЗЛС, така и този параграф не беше приет по настояване на пряко засегнатите от него, нито на нуждаещите се граждани. Той беше наложен от „горе” и изцяло в интерес на управляващите. Което може да се нарече „диктатура на… `номенклатуриата`”…

Личните документи (пререгистрация на всеки гражданин). След поредния успешен „удар” през 2000 г. държавата приложи същия подход и към новите лични документи. Въпреки, че на повечето от тях срокът на годност изтичаше след няколко години (между 1 и 5 г.), държавата (в лицето на МВР) отново тупна с юмрук по масата: „Всички да си вадят нови документи”! Задължително. Под страх от глоби или невъзможност да се пътува зад граница… Без да го е искала Европа, разбира се, независимо, че точно така се оправдаха тогава отговорни лица от МС и от самото МВР... Но на всички беше ясно, че политиците и МВР, както и много пъти досега, отново откровено лъжеха... Скоро стана ясно, че тези нови документи, уж поискани от ЕС изобщо не отговарят на нейните изисквания – нямат в себе си биометрични данни, за които всъщност настояваше Европа… Така се разбра, че не след дълго отново ще има подмяна на личните документи… Изниква въпросът: „А защо, г-да политици не вложихте биометричните данни в документите още през 2000 г.? Или защо не изчакахте това да се случи към 2010 г. – еднократно? Премълчаният и преглътнат от институциите гузен отговор е: „За да имаме повод отново да `доим` народа за пари през 2010 г.”…

Здравни осигуровки 2001 г. – преброяване или пререгистриране на обложените със здравен данък (желаещи и не-желаещи здравна помощ)… Макар и наглед необходим, законът за Здравното осигуряване също илюстрира един пореден абсурден подход от подобно естество на масово задължително събиране на пари – такси от Българските граждани, при това за една съвсем не качествена услуга. Защото вече 8 г. Здравната реформа у нас буксува и Българското здравеопазване продължава да е неефективно, нито полезно. Напротив, в много случаи то доказано е вредно за… здравето (вж http://glasove.com/article-6095.php и ст. „Лоша родилка – марш в ъгъла!” за протеста на жени, заради нечовешкото отношение към родилките в болниците ни, както и петициите срещу цялостното лошо отношение към пациентите у нас, граничещо с престъпление вж bgpatientsprotest.wordpress.com). Понастоящем то е ни риба, ни рак, като явление и резултат. То нито е платено, нито е безплатно. Нито е демократично, дясноориентирано, нито е социалистическо – поето и контролирано от държавата. Към момента то генерира единствено и само проблеми за пациентите и т.нар. „Джи Пи-та”, каквито с години не могат да се разрешат.

Нов Закон за изповеданията от 2002 г. Този закон на практика фаворизира Българска православна църква (БПЦ), въпреки че по Конституция това никъде не се допуска като възможност, при това в една светска страна, с подчертано атеистичен характер... Този закон послужи на леви политически кръгове за оправдание да разгромят Алтенативния синод и да изгонят настроените към реформи владици от църковните им имоти и да ги предедат на лоялните на БСП владици – БПЦ. За този ляв произвол България беше осъдена през 2008 г. в Страсбург.

И още и още. Към целия този списък с пре-регистрации, можем да прибавими и пре-подмяна (пререгистрация) на газовите бутилки от 2004 г., новите номера-табели на автомобилите (пререгистриране на номерата и на… собствениците от 2005 г.). пререгистрация на сдруженията по Търговския закон (2007 г.), както и идеи вече и за нов Закон за изповеданията (виж статията Само нова регистрация ще спре инвазията на сектите. Религиозните общности се узаконяват много по-лесно от политическите партии. в. Атака | 2009-11-24 | 00:01:01) и т.н.

Няколко думи защо ни се случва всичко това. Както вече изтъкнахме, очевидно левите политически кръгове де факто продължават да управляват държавата дори и след 1989 г., което обяснява и защо България не може да се оправи вече цели 20 г., а мъчителният „преход” съвсем не е ясно ще завърши ли изобщо и дали нацията няма да приключи преди него...

Тези политически среди са дошли на власт с помощта на Съветската армия и със силата на диктатура. По никакъв друг начин те не биха могли да влязат, нито да се задържат във властта, освен със сила и преврат, както и стана през 1944 г. И ако е вярна сентенцията, приписвана на Игор Бунич, че „Комунизъм – това е идеологията на завистта и злобата на примитивния мозък на посредствената личност” (http://www.extremecentrepoint.com/?p=6537) става ясно защо Българските социалисти нямат никакви самостоятелни идеи за развитие на нацията, а за всяка своя измамна игра се допитват до Кремъл.

В този смисъл на помощ им идва опита на репресиите на Сталинска Русия, с който тя е подчинила някога огромния си народ. Основният начин за подчинение е отнемане свободата на личността – правото й да се самоопредели, да вярва и да мисли според автономното си решение и според собствените разбирания. Затова Русия сложи ръка на Православната църква и въведе Православния фундаментализъм като критерий за патриотизъм – за да продължи да владее над населението. Същото направиха по неин пример и Българските социалисти – явни и прикрити. Пре-регистрацията е едно великолепно средство за постоянен контрол над населението, за постоянно теглене на пари от него и за поддържане на психозата и чувството за несигурност сред хората. На практика ние не знаем утре каква пререгистрация ще измислят...

Решението? Само ще отбележим, че в Европа няма подобни периодически пре-регистрации нито над религиозните църковни и пара-църковни организации, нито над сдружения с идеална цел (НПО), нито над търговски дружества. Това си е чисто про-тоталитарна мярка на остарял и диктаторски анахронизъм. И едва, когато у нас престанат периодическите пре-регистрации, това би бил ясен знак, че преходът вече е завършил; че България е станала нормална европейска страна, а косвено то сочи и към най-важното доказателство: всичко това е станало възможно, понеже властта е била изтръгната от ръката и на последния комунст-социалист (явен или прикрит).






Всички права запазени (с) 2010. Свобода за всеки

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови