Анализи

Печат

За „брака” между социалистите и БПЦ

Вили Алтънов

За голяма част от българския народ възвръщане на интереса към религията, към Българската православна църква (БПЦ) в частност – посещение на храмове, богослужения; въвеждане на предмет по религия в училищата, вкупом, е израз на надеждата им за възраждане на българската нация от духовната и културна криза, в която се намира, за едно по-добро бъдеще за нас и децата ни.


Валенции на религията

Следейки събитията около висшия клир на Църквата – св. Синод и неговата нараснала обществена активност напоследък, специалната подкрепа и застъпничество на правителство и президентство за тях, можем да останем с впечатление, че и политиците се стремят към същото, към което и българският народ. Практиката обаче от последните десетилетия в страната ни показва друго.

Между народа и управляващия политически елит има пропаст, и интересът на политици рязко се разминава с интереса на обикновени хора, като често и взаимно се изключват. Или, ако управляващи увеличат данъците или заплатите си, то не е поради всеобщо проспериране – нараснали доходи и покупателна способност на населението, а успоредно с обедняването му… Или когато МВР опитва за 4-ти път да прокара Закон за безконтролно проследяване на телефонни обаждания и интернет адреси, независимо от благовидното обяснение за „предотвратяване на престъпления”, всъщност го прави с цел промишлен шпионаж и неограничен контрол над мисли и свобода на обикновените българи, без това по какъвто и да е начин да пресича корупцията и злоупотребите със средства на правителствено или бизнес ниво.

В същото време, ако погледнем оценките, които сама си поставя Тройната коалиция за свършеното през техния мандат, може да останем с впечатление, че това е най-успешното управление на всички времена между всички съществували някога държави. Статистиката обаче сочи, че сме на опашката на Европа като демокрация и икономика, и навред виждаме отношението на народа към управлението им, казано кратко и ясно като: всеобща корупция, пълен провал и национална катастрофа! Което налага и извода, че или с тези грандиозни хвалби управляващите визират всъщност успешните си безнаказани грабежи и забогатяване на гърба на мизерстващия, обезверен народ, или по-скоро, че просперирането на управляващите носи всеобщо нещастие.

В този смисъл, силната и целенасочена подкрепа на политическия елит на БСП към православието у нас във време на прехода (1989 г. до днес), и особено напоследък, буди сериозно съмнение изобщо да е в интерес на Църква и народ, като цяло. А и практиката на социалистическо управление (комунисти) от близкото минало (до 1989 г.) беше водена от идеология с подчертано атеистичен характер, насочена категорично срещу религия и църква. В ЦК на БКП съществуваше Секция за борба с религията; имаше кръжоци „Млад атеист”, издаваше се сп. „Атеист”, имаше и Църковна милиция, Комитет по вероизповеданията към ДС и известният 6 отдел на МВнР – огромен административен апарат, които се занимаваше с шпиониране, следене и контролиране на мислите и вярванията на хората, все още не изоставили религия и Бог, оказвайки им натиск да престанат, като криминализираше по този начин религиозни схващания и убеждения.

Тези секции не бяха случайни, а плод на старателно разработена стратегия, чиято цел беше: до 2000 г. институция с името „църква” да изчезне от земите ни, като термините, които се използваха за целта, бяха: „за постепенно преодоляване на религията и буржоазните предразсъдъци у нас”. Извън деликатния служебен език обаче, цялата тази вътрешна политика е преследвала жестоко десетилетия наред всеки, който не се откаже от вярата и религиозността си. Така е съсипала не една човешка съдба, разбила не един живот и семейства, повличайки след себе си множество невинни жертви – бити, малтретирани и дори убити, без никому да са сторили зло.

Така веднага, след 9.ІХ.1944 г. само за няколко дни са избити без съд 150 православни свещеника (!), чието „прегрешение” е било, че се обявяват против съветската интервенция и окупация у нас и срещу това властта да попадне в ръцете на комунистите. Не след дълго (1947 г.) следва пастирския процес, с който БКП сега нанася удар и по протестантските църкви, конфискувайки имущество, пари (посредством глоби) и интернирайки семейства, затваряйки пастори по затвори и концлагери, позовавайки се само на техните „самопризнания” за „шпионска дейност в полза на Западни страни” (вж кн. Процесът срещу евнагелските пастори-шпиони); признания, изтръгнати с жестоки изтезания в Дирекция на милицията (вж кн. на Харалан Попов, Изтезеван заради вярата си).

Няма смъртни присъди, но има починали от изтощение в затворите, без да дочакат освобождение или  реабилитация след 1989 г., за това, че са били преследвани, изтезавани и осъдени невинни. В същото време обаче, комунистите периодически обявяваха амнистии за криминални престъпници и ги пускаха на свобода. Скоро са осъдени и българските католици (1952 г.). Там вече има и смъртни присъди (о. Евгений Босилков, вж. Славян Попов, Обикновен български комунизъм, т. ІІ), без да броим убитите от бой в милицията или хвърлени през прозорците – уж скочили сами... Следват повторни пастирски процеси, последният през 1985 г. (с осъден п-р Христо Куличев, освободен веднага след промените), а затвори и концлагери са пълни със свещеници, пастори, мюфтии, дъновисти и пр.

И това не са отделни „грешки при растежа”, както се оправдаваха при управлението на Т. Живков, а в резултат на целенасочен и трайно планиран погром над всяка свобода и право на личен избор; за пречупване на хората на религиозността, черпещи сили и основали съществуването си от висш, отвъд световен източник, Бог, поради което и независими и не поддаващи се на асимилация от комунистическата (задължителна за всички) идеология. Тя („червеното знаме”) роди нови, безимотни, несмислени и несвободни, лишени от чест и достойнство „социалистически” граждани.

Най-ярките примери за „успеха” на този антихуманен „експеримент” на соц-комунистическите метежи виждаме и до днес в Куба и Северна Корея: смазани и обезличени народи, без права, без мечти за по-добър живот, мислещи и вярващи само каквото им наредят; говорещи, желаещи и мечтаещи под строг контрол и диктат от „горе”, от партийната върхушка на компартията. Ставащото у нас по онова време с религия, вяра и Църква не е изолиран акт, а е точка по точка изпълнение на твърда и ясна партийна линия по специално разработена Сталинска стратегия от 20те г. на ХХ в. С нея в Русия по този начин са смазани и ликвидирани Църква и вярващи религиозни хора с репресивните мерки на терор и мракобесно преследване, мачкане и насилие в СССР.

БКП възприема и пренася напълно всичко това, като прилежно и безупречно го прилага и в България след завземане на властта. Тази целенасочена атеистична демоцидна и хомоцидна политика над вярващи и религиозни хора определя комунисти и църковни лица, институция и вярващи хора като две антагонистични групи, непримирими една с друга завинаги, каквито са жертвите и палачите помежду си. Е, вярно, че християнската вяра оставя възможност на престъпника да се поправи, като се покае за прегрешението си. Но за целта има условие: „покаяние”, означава 1. признаване на престъплението си, 2. искане на прошка от тези, над които е извършено и 3. понасяне на отговорност, поемане на последици от това, което е причинило... Та, ако попитаме: „Кога БСП е признала подобни престъпления от миналото си (на БКП)? Кога е поднесла извинения за тях някъде и някому? Как точно е поела отговорност и какво конкретно е предложила за преодоляване или компенсиране по някакъв начин на последиците от престъпленията, вследствие на агресивна и войнстваща атеистична, но преди всичко, смъртоносна политика? Отговорът е риторичен, и звучи като: „Никога и пред никого, нищо такова не е правила”.

Към това да добавим също, че и до днес БСП нито веднъж не осъди самото тоталитарно управление, а следователно и срамните гореописани практики на преследване и ликвидация на свещеници, пастори, миряни и Църква, въпреки, че уж дистанцира формално себе си от БКП. Не само това, но и под давление на редица социалисти дори бяха осуетени нееднократните опити у нас също да се приеме Закон за лустрацията – нещо, което направиха всички останали източноевропейски страни. А и като погледнем червените митинги всяка година на Бузлуджа (и превърналото се в обичайна практика вече без свян празнуване на фаталния за България 9 септември), съвсем не изглежда БСП да се е дистанцирала от БКП и престъпленията й, а дори напълно се отъждествява с нейната 100 г. история, живот, войнстваща атеистична и престъпна дейност.

Нов курс в политиката на… атеистичната „столетница”

Парадоксалността се засилва и от официалното признание на соцелита, в лицето на Ал. Лилов, Г. Пирински, Г. Първанов, С. Станишев и др., че те и досега са атеисти (невярващи в Бог и в религия). Което веднага пък повдига и следните въпроси: 1. А защо, в такъв случай те започнаха редовно да присъстват на  Богослужения в Катедралния храм „Св. Александър Невски (и на други места в страната)”, сякаш изпълняващи партийно поръчение? 2. Защо от БСП в разрез с Конституцията (чл. 13, ал. 1 и 2), по-точно с текста за разделение между държава и религия, въведоха практика да канят представители на Св. Синод на БПЦ – владици по политически, дипломатически и търговски срещи?

Например, в съседна Гърция по закон държава не е отделена от Църква. Така свещениците са на заплата към нея и е съвсем логично присъстват на политически и обществени срещи – законово е обосновано. У нас обаче, благодарение на същите комунисти, през 1947 г. държава беше отделена от Църква, и това залегна в тогавашната Конституция, останало непроменено до днес. Но първите, които го нарушиха, бяха тъкмо онези, които го въведоха като параграф, без да са го отменили. 3. И защо Георги Първанов при встъпването си в длъжност „президент” на Р България през 2000 г. се закле пред Библията, след като изобщо не вярва нито в нея като Божие слово, нито в Бог?

И така, що щат заклети атеисти по религиозни процесии и богослужебни действия в църковни храмове? А какво правят духовници, загърбили светския живот, на политически срещи? Нима нямат достойнство или елементарно уважение към собствените си кредо и убеждения? Защото това, че едните са невярващи (атеисти), а другите вярващи само по себе си не е престъпление, то е тяхно право. И да го афишират публично също е в реда на нещата. Но бидейки заклети атеисти едните, и парадиращи с религиозност другите, да почнат в противоречия с вярванията си, атеистите -  мащабна кампания на ежедневни реверанси към Църква и религия, и духовниците - да подкрепят политиката на атеистите, при това в разрез със закона, е вече много опасна тенденция.

Намеса на страната на „Червения” в спора му с Алтернативния синод

Ще добавим и категоричната намеса на социалистите в църковния спор между Синода на БПЦ и Алтернативния на страната на първия, когато употребиха цялата държавна машина за: 1. приемане през 2003 г. на спорен нов Закон за изповеданията (ЗИ), фаворизиращ точно Синода на БПЦ, през 2. противоконституционните нареждания на Министъра на правосъдието Георги Петканов (социалист), с одобрение от Главния прокурор Н. Филчев тогава (социалист), провокирано от президента Г. Първанов (социалист) през нощта на 21 юли 2004 г., когато МВР употреби излишна и непропорционална, с нищо неоправдана сила, за да изгони с побой свещеници от над 200 храма на Алтернативния синод в цялата страна (подобно на 14.І.2009 г. над кротката демонстрация); после да ограничи достъпа до сградите на самите миряни, въпреки че тези имоти са дарувани именно от тях и точно те са давали парите за поддръжката им – на тях и свещениците, като централизира владеенето на тези църковни имоти и храмове в „ръцете” на св. Синод (който обаче е административен управителен орган, а не юридическо лице, та да има право да притежава собственост, забележете!); после да им „спуснат отгоре” новоназначени свещеници, без някой от миряните нито да ги е предлагал, нито да ги е одобрявал или изобщо да ги познава – последното в рязко нарушение на църковните правила от столетия, залегнали в самия църковен устав...

Присъда над България в Страсбург

Именно цялата тази противозаконна и особено непопулярна намеса на социалистите в делата на Църквата и в подкрепа на едното й крило (Синодът на БПЦ), тези, инициирани от БСП срамни събития, нарушаващи Конституция на Р България, права на свещеници от Алтернативния синод и техните миряни осъди Съда в Страсбург през 2008 г., при това съвсем справедливо, задължавайки нас – ние да платим за делата им.

Вълкът и агнето кротко пасат трева заедно?

Най-озадачаващото е поразителният синхрон в отношението и реакцията на атеисти-социалисти (БСП) и религиозните водачи на клира на БПЦ. Независимо, че трябваше да са непримирими врагове, както посочихме, в случая те са на еднаква позиция и без проблем в „коопериране” (?!). Реагираха като един, като едно и също; като институции, без разлика помежду си. И едните, и другите без угризения благословиха насилие от властта над миряни и свещеници (пък били те и от друг Синод!) и нарушение на законите; и духовници, и комунисти се обявиха против законна присъда на Европейския съд; и едните, и другите се обърнаха към арбитража на Русия (?!) и нейния патриарх срещу европейските ни задължения; и двете страни оказаха натиск върху държавните институции да оспорят и обжалват въпросната присъда над България, въпреки очевидния факт, че на 21 юли 2004 г. са нарушени закони на страната и права на гражданите. Ето това е смайващото, съмнително и озадачително...

Ще припомним, че в периода 1944 – 1989 г. точно тези, които нанесоха смъртоносен удар на Църквата бяха комунистите (социалисти). Как сега те и жертвите им са „в един и същи строй (според популярна някога соцпесен)”?; вярващи и невярващи искат едно и също; социалисти-атеисти и вярващи християни нямат противоречия в становището си и са единодушни в прeстъпване на закона… Мистерия? Нещо като вълк и овца заедно в акция срещу… стадото. Или фашисти и евреи на обща демонстрация за расизма… Или България и Турция да пишат обща история?! Взаимо изключващи се опции. Поне единият от двамата със сигурност не е това, за което се представя. Или социалистите съвсем не са загрижени за религия и Църква, а за друго, или архиереите от Синода изобщо не са Божии служители, а чисти партийни соц функционери. А може би и двете едновременно?

А ако приемем, че някой от тях изобщо се интересува от доброто на народ и родина, на църква и религия, от възраждане на Християнския морал у нас, ще влезем в заплетена безизходица от противоречия... В крайна сметка, наглите лъжи и погазване на законите, на заграбване на имоти при „заменки” и на милиони източено ДДС, на осуетените eвропейски пари за България поради масова корупция и мошеничество доказват, че социалистите нито са морални, нито добронамерени, и нищо повече от престъпници в особено големи размери. Как може тогава да желаят нещо добро другиму, освен себична полза за себе си? А ако владиците на БПЦ са толкова добри християни и съвестни душепастири, що щат в колаборация със закоравели, нагли и непокаяли се престъпници?

Разковничето

Всъщност истината е, че след комунистическия метеж в средата на ХХ в. у нас, св. Синод изобщо не е самостоятелен и не представя собствена християнска или църковна позиция. Той отдавна е доминиран от служители на ДС, следователно партийни БСП другари (назначени с одобрение на ЦК на БКП на тази длъжност, за да служат вярно тям, на тяхната политика и стремежи, каквито и да са те). Поради което, в такъв случай архиереите изобщо не могат да са Божии служители, нито пастири на миряните, на Христовото тяло, което им е всъщност основния ангажимент като такива, за което свидетелства известния Библейски стих, че „не може да има слуга на двама господари”, защо непременно ще намрази единия, а ще се привърже към другия. Така служителите на Бога, действащи в синхрон с враговете Му (атеисти-комунисти), очевидно служат на вторите, а не на първия. Въпросът е защо?

Първо, до 1944 г. най-големият земевладелец на България е именно Църквата. А споменатите срамни и престъпни „заменки” с най-апетитни държавни („одържавени” през комунизма църковни) имоти довеждат до заграбването им от „приятелски кръгове” и групировки около управляващите (БСП, ДПС и НДСВ). И да отбележим факта, че негово светейшество Патриарх Максим за 20 г. от началото на демокрацията у нас, във време на реституция нито веднъж не повдигна въпроса за връщане на Църковните имоти обратно на БПЦ (!); и като припомним, че за това говореха само архиереите на Алтернативния синод, вече разбираме защо именно те бяха смазани от властта, доминирана от БСП политици през 2004 г. Така картинката се изяснява.

Не Църква, религия, вероучение и възраждане на християнски морал или изправяне на българската нация нозете й е това, което интересува БСП. А единствено и само заграбване сега и на Църковните имоти, не случайно непотърсени от Червения синод. По всичко личи, че и завинаги ще си останат собственост на новобизнесмените-социалисти и престъпните им „приятелски” кръгове. Второ, независимо от тоталното си дискредитиране, църковните архиереи от Синода все пак се ползват с респект сред Българите. Ето това е другото, от което имат въпиюща нужда социалистите днес: от някой, с голям обществен авторитет (за разлика от тях), зад чийто гръб да се прикрият и когото да използват, за да почистят омърсената си репутация и позор, като чрез това да запазят влияние над умовете и сърцата на българите, тотално разорачоровани от социалистическите идеология и управление. Тъкмо чрез своите агенти, контролиращи Синода на БПЦ, БСП вече прави опит да поеме контрол над вярванията, идеите и мислите на Българите (отново), защото е добре известно как нашият народ изпитва вече справедлива ненавист към тях, гняв и омраза, нетърпими и вън от контрол.

Църковно-православният модел е този, който се надяват социалистите да използват, за да се задържат влияние и власт, въпреки че времето им да преминат в историята отдавна настъпи.

КГБ – лаборатория за съхраняващи тоталитаризма стратегии

Въпросният модел – за възможностите на Църквата да бъде употребена, е разработен през 90те г. на ХХ в. в Кремъл, след краха на социалистическия модел, когато управляващото ком-соц малцинство почва да търси начин да се съхрани и да се избави от възмездие. Зад идеята стои сериозен проект, подкрепен от агент на КГБ, бивш президент, сега Министър-председател и пожизнен владетел на Русия Вл. Путин, неговия съратник, вече покоен патриарх Алексий ІІ (също агент на КГБ), както и настоящият руски патриарх Кирил (разбира се и той агент).

След овладяване на висшия клир на Църквата, тя вече е удобна маша в ръцете на старата-нова власт, която да успее да преживее новите реалности, настъпили в Русия и Източна Европа и поставили на карта оцеляването й. Покрай това тя да може да мимикрира, прикривайки се зад православния и панславянския фундаментализъм, които дори могат да възродят руската имперска идея. Ето това е другият главен мотив социалистите у нас също така широкомащабно вече да подкрепят и лансират Църквата в публичното пространство, която преди това се стараеха да унищожат. И не коя да е църква. А само БПЦ, доминирана от техни агенти.

Добро за социалистите, а за Църква и църковност?

Проблемът е именно, че от това не произтича нищо добро нито за Църква, нито за религия, ценностна система или Българско духовно възраждане. Напротив. Опитът на всеки народ и институция, завладени от комунисти-социалисти свидетелства красноречиво за горчивата съдба, постигнала ги от това. Така че, то няма да отмине и БПЦ.

Религия и православна църква за социалистите са практически „спасителен пояс” след тоталното им дискредитиране. Но недопустимия колаборационизъм на църквата – БПЦ с БСП води допълнително и този път до фатално и непоправимо очерняне разочарование в съзнанието на народа.

Въпросът е, дали българите ще позволят днес отново да бъдат лъгани от същите, от които и до 1989 г.; същите, които предизвикаха кризата през 1996 г., а през 2005 г. неглижираха отрицателния народен вот и „червения картон”, показан им масово от хората на изборите за обикновено Народно събрание и Министерски съвет, подменяйки на практика антивота и независимо от малцинството си, влязоха във властта и управляваха с измама, което пък доведе и последващата катастрофа. Те, същите отново са планирали и практикуват и следващата си измама – сега с нови средства и по нов начин: че видите ли, много ги е грижа за православната вяра и църква, за религията изобщо, поради което и всячески ги подкрепят. С което и внушават, че вече не са същите, че са се поправили, че са нови и много различни от преди и този път наистина добри и полезни за народ и Родина. Същото пропагандираха и при кървавите си изстъпления по 9.ІХ.1944 г. Значи не са се променили. Въпросът, по-скоро е дали ние, народът на България, сме се променили и направили ли сме си правилните изводи от историята? И ще реагираме ли адекватно този път, познавайки вече добре социалистите, като не им позволим да ни заблудят с новите си „овчи кожи”.


Всички права запазени (с) 2009


Велислав Г. Алтънов е завършил през 1996 г. СУ “Св. Климент Охридски” със степен Магистър по богословие, специализирал културология. Публикувал е свои изследвания и научни статии в Християнски и светски издания, някои от които “България между Европа и Русия”, “Заветът на Митрополит Методий Кусевич”, сп. “Българско богословие”, сп. “Разум”. Презвитер е в икуменическата Християнска вселенска и апостолска църква.

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови