Анализи

Понятието «секта» в българското законодателство 1879-2008

Написана от Христо П. Беров

Обявяването на 2008 за ‹година на сектите› в няколко интернет-страници поставя важния въпрос от юридическо-терминологичен характер към правната ни история - този за присъствието на понятието «секта» в източниците на българското държавно законодателство.

Настоящото изследване се ограничава само в представянето на парламентарната легислатура, поради факта че нормативната уредба в 264-те общини на територията на република България (във връзка със системата на правото на религиозните общности) е макар с малки похвални изключения в общините: Бяла Слатина и Смолян, в много голяма степен хаотична, несъобразена с международните договорености и с вътрешното законодателство. Особено фрапиращи отклонения са видни в: Камено, Своге и Столична

(срв. http://www.center-religiousfreedom.com/bg/col.php?id=47).

І. Съдопроизводство по углавните дела от 1880 г.

За пръв път в историята на следосвобожденското законодателство думата «секта» е употребена през 1880 г. с приемането на Закона за съдопроизводство по углавните дела, подсъдни на мировите съдии - утвърден с Княжески указ № 226/1880, обн. ДВ бр. 49/1880. В неговата глава III-та: «За разглеждане на делата отъ мировия съдия» се намира предписанието на чл. 65, ал. 2, включващо в съдържанието си понятието «секта». В разпоредбата четем:

Чл. 65. Отъ клетва се освобождаватъ:

1) свещениците и монасите отъ всичките християнски вероизповедания, и

2) лицата, които принадлежатъ на вери и секти, които не се кълнатъ; вместо клетва те даватъ обетъ, че ще изкажатъ съ чиста съвесть всичко, знаятъ по делото.

Приетият през 1897 г. Закон за углавното съдопроизводство, утвърден с Княжески указ № 65/1897, обн. ДВ бр. 77/1897 г. определя с разпоредбата на своя чл. 639, ал. 2, че съдопроизводството по углавни дела, подсъдни на мировите съдии остава в сила (с изключение на чл. 7, който се отменя с чл. 63 от същия закон). Така текстът на чл. 65 от Закона за съдопроизводство по углавните дела, подсъдни на мировите съдии, включващ понятието «секта» действа в продължение на 71 години без изменения вкл. до 1951 г.

ІІ. Закон за защита на нацията 1941 г.

Следващ по хронология законодателен акт, съдържащ термина «секта» представлява приетият в 1941 г. Закон за защита на нацията - утвърден с Царски указ № 3/1941, обн. ДВ бр. 16/1941. В дял I-ви: «За тайните и международни организации» е ситуирано предписанието, отнасящо се до «сектите»:

Чл. 2. Подъ организации по смисъла на този законъ се разбира всеки съставъ отъ хора, съ съответно ръководство, безъ огледъ на устройството му - дружество, сдружаване, клубъ, комитетъ, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжокъ, фондация, институтъ и други такива - който пряко или прикрито, преследва идеални цели.

Важно е да се знае, че цитираният чл. 2 всъщност е пояснение на предходния чл. 1. на същия закон, визиращ как тайните и международни организации се забраняват, а съществуващите такива се разтурят. В последващите разпоредби на чл. 3 и чл. 4 са разяснени понятията «тайна организация» - преследваща скрити цели или имаща скрито устройство или действаща скрито или задължаваща членовете си да пазят тайна по делата и, както и «международна организация» - зависима от чужбина в идейно, организационно или материално отношение.

Законът за защита на нацията, който носи характерните белези на национализма от онзи период на ХХ в. е отменен през 1945 г. (ДВ бр. 50/1945). Така престава да действа и разпоредбата на чл. 2 от него, касаеща определянето на организации за «секти». Тук е необходимо да се отбележи, че последвалите го 45 години, също по идеологически причини, в никой случай не дават възможност за по-адекватно третиране на българските религиозни общности, от които според мен най-сериозно е засегната Католическата църква в България, без разбира се да омаловажаваме факта, че всички изповедания като цяло са последователно преследвани, независимо със или без законови предписания.

Останалите два законодателни акта, съдържащи понятието «секта» са действащи към момента закони. Този факт обезсмисля, в известен смисъл, широко тиражирани изказвания на експерти, че терминът «секта» не „бил” легално дефиниран. Буквалното присъствие на юридически неопределени съдържания от подобен тип в съвременното законодателство допълнително подсилва възможността за противоречиви действия на адресатите на съответната правна норма. В такива случаи се налага или точното дефиниране на правното значение на «сектата», което е невъзможно от обективна гледна точка на светското право - особено във връзка с международните ангажименти на република България, или отстраняването на понятието от законодателните текстове.

ІІІ. Закон за народните читалища 1996 г.

Законът за народните читалища, обн. ДВ бр. 89/1996, посл. изм. ДВ бр. 108/2006 - в този си вид в сила от 1.1.2007 г. съдържа в глава І-ва: „Общи положения” разпоредбата на чл. 3, ал 2, т. 6, изброяваща допълнителни читалищни дейности, които изключват т.нар. «религиозни секти»:

Чл. 3 (2) За постигане на целта по ал. 1 читалищата извършват основни дейности, като:

[…]

6. извършване и на допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и други дейности, противоречащи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции.



Видно е с просто око, че цитираната разпоредба противоречи на антидискриминационната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от същия закон, именно:



Чл. 2 (1) Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.

Въпросът за юридическата дивергенция между чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 6 на Закона за народните читалища е разбира се много по-обширен, за да бъде анализиран на това място.

ІV. Закон за пощенските услуги 2000 г.

Законът за пощенските услуги е обнародван в ДВ бр. 64/2000, посл. доп. ДВ бр. 109/2007, в този му вид в сила от 1.1.2008 г. В глава десета: „Забрана за поставяне в пощенски пратки на определени предмети и вещества”, нормата на чл. 90, ал. 1, т. 5 визира понятието «секта»:

Чл. 90. (1) Забранено е поставянето във вътрешни и международни пощенски пратки на следните вещества и предмети:

1. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) наркотични, упойващи, психотропни и отровни вещества;

2. оръжие, взривни, запалителни или други опасни вещества и предмети;

3. неприлични или противоречащи на нравствените норми предмети;

4. предмети и вещества, които поради своето естество или опаковка представляват опасност за живота или здравето на пощенските служители или на други лица или могат да замърсят или повредят други пратки и съоръжения;

5. религиозни материали на забранени или нерегистрирани в страната секти и организации;

6. (нова - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) движими паметници на културата, за които няма издадено разрешение или сертификат.

Съдържанието на въпросната т. 5 поставя множество въпроси относно уточняването на нейното поле на действие. Симптоматичното в този случай е включването на неопределени правни понятия в прекалено широката възможност за приложение на разпоредбата, при условие, че дори действащият през 2000 г. Закон за изповеданията не предвиждаше ползването на терминология като: „забранени или нерегистрирани в страната секти”. Парадоксалното в случая е, че в българската правна система до приемането на Закона за пощенските услуги от 2000 г. не са съществували изразите: „разрешени или регистрирани секти” като argumentum ad contrario на чл. 90, ал. 1, т. 5 от Пощенския закон. Съвсем отделен е въпросът за състоятелността и кохерентността на тази разпоредба с българското законодателство, а и с международните актове, действащи на територията на страната.

V. В заключение

В обобщение би могло да се отбележи, че присъствието на понятието «секта» в българското държавно законодателство (четирите български конституции и всички български закони), че до момента в правно-исторически аспект то е присъствало в две законови предписания, отменени до периода 1951 г. Във времето 1952–1995, понятието «секта» отсъства от текстовете на българското парламентарно творчество. От 1996 г. до сега, то се съдържа в два действащи закона, които обаче не дават каквото и да е правно определение на израза. По този начин терминът «секта» е оставен на широко приложение от всякакви длъжностни лица, медии и общественост, придаващи му различна, но отчетливо негативна конотация - употреба в спектър от тъмни краски при неясни юридически критерии. Дисбалансът между правна неопределеност на правна терминология и обществена реалност несъмнено води до нагнетяване на напрежение в дискурса на съвременното българско право относно религията и религиозните общности, така че българският държавен законодател продължава да бъде длъжник на адресатите си.

Настоящият текст е от публикацията на автора със същото заглавие: в. Про и Анти, бр. 3 (Януари) от 2009 г., с. 13.


Всички права запазени © 2009. Публикува се с разрешение.