Анализи

Печат

Законът за изповеданията от 1949 г. действа и днес на общинско равнище

Христо П. Беров

Настоящият материал няма за задача да анализира нито противомерността, нито целесъобразността на споменаваните по-долу нормативни актове на местната администрация. Ясно е, че те са повече от неправомерни от всякаква юридическа гледна точка.

Важно е обаче да се констатира от самите органи по общини, че подобни предписания на местната власт подлежат на отмяна и не биха имали никаква стойност в каквото и съдебно производство. Друг въпрос е, че досега нито един държавен орган не е обърнал внимание на този проблем.

Отмененият през 2003 г. Закон за изповеданията (от 1949 г.) продължава да се прилага в някои общини. Нещо повече - определени общини приемат “специални” наредби*, основани на отменения закон дори повече от година по-късно.

Община Камено

Такава е например, съвсем произволно избраната, ситуация в община Камено. Т.нар. Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Община Камено и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт - отпечатана тук указва на видно място още в самото си начало основанията, на които е приета - чл. 20 ЗИ (=Закон за изповеданията), чл. 21, чл. 22 ЗМСМА (=Закон за местното самоуправление и местната администрация).

И за да отпаднат съмненията, че в случая се касае за абревиатурна грешка, би могло да се цитира чл. 7 от същата наредба, в която може да се прочете пълното описание на закона без съкращения, т.е.:

Чл. 7.  Религиозните общности не могат да привличат в административно- организационната си дейност деца и младежи под 16-годишна възраст под никаква форма и предлог, освен с писменото съгласие на родителите (настойниците) или попечителите им, съгласно чл. 20 от Закона за изповеданията.

Феноменално е и предписанието на § 2 от ПЗР (=Преходните и заключителните разпоредби), което указва, че тази Наредба е приета с Решение от Протокол № 9 от 15.07.2004 г. на Общински съвет Камено и се издава на основание на чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Като имаме предвид, че Законът за изповеданията е отменен на 2.01.2003 г., се вижда, че Общинският съвет приема своята наредба, основана на обезсилен закон цяла година и половина по-късно. Струва ми се, че коментарите за каквото и да е оправдание са излишни.

Община Своге

Следващият случай от същия тип представлява община Своге. Наредбата носи наименованието: “Наредба за дейността на местните поделения на религиозните общности в община Своге” и може да се види тук: http://is.gd/8OcMv.

Чл. 7 от наредбата буквално е копиран от чл. 7 на наредбата от Камено:

Чл. 7. Религиозните общности не могат да привличат в административно- организационната си дейност деца и младежи под 16-годишна възраст под никаква форма и предлог, освен с писменото съгласие на родителите (настойниците) или попечителите им, съгласно чл. 20 от Закона за изповеданията.

Общинският съвет в Своге не е указал никаква дата на приемане на наредбата.


Столична община

Шокиращо е, че дори в Столичен общински съвет София положението не е по-различно: Наредбата, приета през 1999 г. носи наименованието: “Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Столичната община и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт”, като в своя член 7 изрично се позовава на Закона за изповеданията (отменен през 2003 г.)

Чл. 7. Религиозните общности не могат да привличат в административно- организационната си дейност деца и младежи под 16-годишна възраст под никаква форма и предлог, освен с писменото съгласие на родителите (настойниците) или попечителите им, съгласно чл. 20 от Закона за изповеданията.

(Към 20 февруари 2010 г. тази наредба е отменена с решение на Софийски административен съд - виж тук. Бел. ред.)

От всички важни въпроси, които възникват във връзка със законодателната работа на горните три общини се очертава един особено значим:

В колко от всичките 264 български общини Законът за изповеданията продължава “да бъде в сила” и представлява правно основание за подобни наредби цяла петилетка след неговата отмяна?

________

* Става дума не за т.нар. Наредби №1 (също известни като Наредби за опазване на обществения ред), ноторно противоречащи на международни и конституционни разпоредби. Касае се за съвсем “специализирани” наредби, “изковани” сламково (вероятно на основата на окръжни нареждания) и отнасящи се конкретно до религиозните общности и взаимоотношенията на местната власт с местните поделения на тези (веро)изповедания. Тези “творби” се наричат предимно: “Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Община “Х” и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт”.


Свобода за всеки (с) 2009. Всички права запазени.

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови