Анализи

Някои изводи и анализи след публикуването на интервюто на Десислава Пулиева във в-к Телеграф

Написана от Георги Бакалов

Принципните въпроси залегнали в коментара ми са свободата на религията, свободата на словото, правовата държава, държавната политика - официалната и неофициалната такава, както и легитимността на самият термин секти - термин, който почти ексклузивно носи негативна конотация. Всички тези теми са теми и въпроси които може, трябва и ще продължаваме да адресираме. Но в момента ще адресираме конкретно казуса "Пулиева" и непосредствените последствия конкретно за Християнски Център Прелом и мен като личност и служител.

За пояснение на казуса: Кулминацията на истеричната кампания "анти-секти" от 90те години беше поправката на чл. 133 в Закона за лицата и семейството и премахването на съдебната регистрация на близо 70 организации с идеална цел. На църква Слово на Живот, дотогава действаща в юридическото пространство чрез фондация Слово на Живот, а преди това като сдружение Истина от Сион, беше дадена алтернативата да потърси юридическо убежище при някое от съществуващите вероизповедания. В светлината на тогава все още действащият стар комунистически Закон за вероизповеданията, който даваше всички права на държавата да контролира верските общности, напълно разбираемо беше нежеланието на тази свободомислеща по рода си и съставена предимно от млади хора църква (Слово на Живот) да се присъедини към което и да е от съществуващите вероизповедания.

С приемането на новият Закон за вероизповеданията през 2002ра година се откри възможността различните религиозни общности да получат юридически статут като такива чрез регистрация в съда, а не в Министерският съвет както беше по комунистическо време. Една съдебна регистрация защитава много повече правата на верски общности желаещи да имат юридически статут на територията на България. Припомням, че този юридически статут е единствено нужен за това въпросните общности да бъдат юридическо лице, т.е. това не е разрешение за съществуването им или дейността им, а по-скоро даването на юридически статут, който позволява на вероизповеданията да са страна по договори, да притежават имоти и т.н.


I. Систематично насочена лична атака и призив към отрицание на личността

Интервюто на Десислава Пулиева е нейната поредна изява от една цяла поредица от изказвания датиращи от 2007 година насам. Днес за пръв път прегледах и сайта на организацията, която Пулиева оглавява. По стила на изразяване, дефинирането на дейността на нейния център и съдържанието на материалите публикувани в сайта, можем да заключим, че Пулиева и нейните спонсори са повели кръстоносен поход срещу всички "нетрадиционни" за България религии, но основно към протестантските общности към която се причислява и Християнски Център Прелом.

Разпространението на клевети и опетняването на моето име, както и това на ХЦ Прелом като общност са част от злонамерена, систематична кампания подобна на кампанията "анти-секти" от 90те години.

Важно е да се отбележи, че това е именно една систематична, насочена лична атака и призив за очернянето и отрицанието на дадена личност (character assassination). Т.е. това не е просто конструктивна критика към някой с цел да се предизвика някаква ревизия, която Пулиева или хора като нея очакват от мен, от общности като ХЦ Прелом или от протестантските общности по принцип. Отрицанието на личността има тоталитарно по рода си послание: за такива като вас тук няма място, без значение какво сте направили или не сте направили.

Това ние не можем да позволим! Горко на общество, което без оглед на факти и доказателства започне вербално да практикува отрицанието на тази или онази личност, а после прибегне и до гонение от други размери. Именно за това е важно да има справедливост и обективност в едно общество. Българското такова не е свикнало да прави своите независими заключения и да стига до собствените си убеждения. То си мисли, че го прави, но всъщност информацията се свежда до това, което вестника е казал, а не това, което даден човек е решил, че е вярно, без значение дали то се покрива или не с информацията от вестника.


II. Фактори, които окрилят активистите на кампанията "анти-секти"

Без да се впускаме в детайли относно това кои са спонсорите и лобитата, които подкрепят и дирижират дейността на г-жа Пулиева и нейната ударна група от "анти-сектанти", нека фокусираме вниманието си на последното интервю, в което ясно можем да разчетем посланието и целите им. Можеше да не е Пулиева, а да е е друга личност с друго име. В случаят е важен принципа.

Нека не се заблуждаваме, Пулиева не е някакъв безпристрастен "експерт". Де факто тя не е никакъв експерт. Тя е един кариерист, който трупа активи, за да може един ден да намери реализация някъде в системата. Пулиева е тясно свързана с Александър Георгиев, протойерей в храма Св. св. Кирил и Методий. Целите на така нареченият Център за религиозни изследвания и консултации не са безпристрастно да изследва религиите. Тези хора са посветени и то радикално на това да пропагандират православието за сметка на свободата на хората да изберат това, в което искат да вярват.

За безотговорното поведението на г-жа Пулиева и такива зелоти като нея има субективни и обективни фактори.

1) Субективните са ясни: хората от това съсловие са православни хард-лайнери, които ако са честни ще ви кажат, че биха били щастливи да видят всички протестанти и католици вкупом да напуснат страната. Тези хора, ако съдим по материалите публикувани в сайта им, нямат дори и КОНЦЕПЦИЯ за това какво представлява едно свободно, демократично и плуралистично общество. Де-факто, те отричат идеята за свободното общество по принцип:
"През първата половина на 20 век на Запад още повече се размива границата между термините секта Църква. Американската демокрация се утвърждава като водеща, а така се налага и религиозно-плуралистичният модел на американското общество. За съжаление, в следствие на това правилната теза, че всеки има право на свободен религиозен избор започва неправилно да се използва за внушаване на заблудата, че е възможно да съществуват много "църкви".  [от сайта на ЦРИК, вероятно материал на Пулиева].
С други думи, връщаме се към старата сталинистка теза, че Америка е ужасна и демокрацията е нещо страшно, което позволява роенето на видите ли всякакви "не-истински" църкви. Тезата за това, че всеки има право на религиозен избор била права. Но не било правилно да има много "църкви"?!?!

Моля?

Може ли да обясни тогава г-жа Пулиева, по някакъв логичен начин обаче, как ще е възможно да има избор на вярата, ако има само ЕДНА църква и това е нейната идея за църква?

Звучи малко като казаното от Росини: "Колко прекрасна би била операта ако можеше да е без певци!". Оставям без повече коментар визията на Пулиева за общество от типа "хем-свобода, хем-без избор".

Сега нека видим фактите: "експертите" на Пулиева в сайта си включват протестантизма и католицизма в категория "Християнски ереси и секти". От това става ясно, че те никога не са приемали други вери освен православната и никога няма да ги приемат. И докато това е тяхно право що се отнася до техните лични духовни убеждения, проблема идва от там, че тези хора желаят да наложат своят мироглед на цялото общество и да прокарат репресивни закони на базата на своите екстремни религиозни убеждения. Те не водят просто някакъв доктринален или духовен спор, те желаят да наложат диктатура на "правата вяра", която разбира се изповядват само те единствени, както изглежда от сайта им.

И това са хората, които са тръгнали да предупреждават обществото за "опасни авторитарни секти"? Всъщност техните материали и тезиси звучат много по-близки до идеята за православен тоталитаризъм, отколкото идеята за свободното общество и демокрацията.

2) Обективните причини за това хора като Пулиева да могат да злословят безнаказано са:

а) Принципният проблем с ефективни и бързи механизми за правораздаване. В нашата страна твърде много хора, започвайки с президента на нацията, са демонстрирали, че могат да лъжат като публични личности, без да носят отговорност за това. Чувството за безнаказаност явно окриля Десислава Пулиева. Това беше и причината да могат да се излеят всичките лъжи, които се изляха по адрес на мен и други в подобна ситуация през 90те. В България раздаването на справедливост е все още твърде бавен и тромав процес, който позволява на хора като Пулиева и всякакви аматьори журналисти да злословят който поискат без да трябва да ги притеснява дали имат факти или не. Мартин Лутер Кинг е казал следното: "Забавянето на отдаването на правата е равносилно на отказването им".

Казуса Пулиева принципно олицетворява нерешеният проблем с кампанията Анти-секти от 90те години. Кампанията "анти-секти" е условен термин, с който обозначавам периода между 1993 и приблизително 1999 година, когато лично аз, в по-малка степен някои от другите лидери на църква Слово на Живот и църквата като общност бяхме подложени на систематичен тормоз и преследване от страна на национални медии, тайните служби, полицията и държавната администрация в лицето на Дирекция по вероизповеданията.

Другата основна църква, която беше засегната на национално ниво е Библейски център Емануил в Пловдив и пастор Иван Несторов и неговото семейство и служение. После през годините частично имаше и други инциденти с различни организации и църкви, но нито един от тях не може да се сравни с чудовищната систематична кампания проведена срещу църквите Слово на Живот и Емануил и техните лидери.

б) Опита от 90те години

Пулиева и компания искат да видят повторение на истерията от 90те. За тях това беше "победа" над неверниците, еретиците и предателите на "правата вяра". Те вече имат модел, те знаят какво трябва да направят, сега следват методично стъпките на техните предшественици от 90те. Те знаят какви подсъзнателни реакции предизвиква в хората споменаването на думата "секта". Те имат в ръцете си разработен и изпробван механизъм, сега само трябва да го задействат. Те знаят това и няма да се посвенят нито за минута в своето сляпо зелотство.


в) Липсата на публична реабилитация на пострадалите от клеветническата кампания

Друга обективна причина за това хора като Пулиева и материали като този да могат да продължават да циркулират безнаказано в българското медийно пространство, се крие в това, че клеветническата кампания от 90те години никога не беше разрешена по правилният начин. След жестоката вълна от безпочвени клевети, насилие и нарушаване на гражданските и човешките ни права, България "смете" своят проблем с религиозна нетърпимост под килима на европолитиката си като се надяваше, че с гласуването на новия закон за вероизповеданията изискванията на Европейският Съюз ще бъдат удовлетворени, а църквите, които бяха гонени през 90те - доволни.

Излиза обаче, че компромата "секти", който беше така умело създаден от медиите в подсъзнанието на хората, продължава да бъде коз в ръката на хазартни играчи, които не биха се посвенили отново да де-стабилизират обществото когато и по каквито начини те намират изгодни за тях.

Превъртаме няколко години напред и ето ни през 2007 година, когато изневиделица по bTV в продължение на няколко дни се направиха предавания предупреждаващи за опасности от секти. Последваха няколко публикации. В края на годината по националната телевизия, водещата Мартина Вачкова направи цяло предаване посветено на "сектите", в което предаване като експерт участва и Десислава Пулиева. Отново тогава беше споменато моето име в контекста на опасностите от секти.

Такава систематична личността кампания аз и ние не можем и не трябва да позволим. Моето име е опетнено, тази жена настройва безпричинно обществото срещу мен, както и срещу други представители на верски общности.

Време е веднъж за винаги да стане ясно, че е нормално в България да има верско многообразие и сценария лов на вещици повече няма да се повтаря в тази страна!


в) Неразбирането на идеята за свободно и справедливо общество и свобода на религията

Предполагаемият казус около който се въртят коментарите в момента е многочислеността на вероизповеданията в България. Прокарва се идеята, че закона е твърде либерален, че имало видите ли твърде много вероизповедания (като че ли някъде въобще е регламентирана или би могла да бъде регламентирана някаква норма). Хвърлят се обвинения както срещу закона, така и срещу институциите, които прилагат този закон, че едва ли не регистрирани или не, има опасни "секти" и те трябва да бъдат спрени чрез държавна намеса.

Именно от критиките спрямо закона се вижда, че кампанията има за цел да настрои общественото мнение, а след това и мнението на законодателите в парламента, с цел гласуването на промени в закона за вероизповеданието. Това, което следва естествено е започването на нова кампания по гонението и затварянето на различни общества, които разбира се "експерти" като Пулиева биха определили като неприемливи. А кой знае, защо не и да започнат държавна работа в Дирекцията като "експерти"? Нали ще има нужда от такива. Дори в момента "експертните" изказвания на Пулиева са своего рода укор към Дирекцията, че едва ли не там няма компетентни такива и видите ли, Пулиева сега им върши работата в полза на обществото.

Всичко това показва, че максимата на великият български поет, философ и мислител Стоян Михайловски: "Свобода, която не е извоювана, не е заслужена свобода", остава вярна. Свободата на вероизповедание в България никога не е била извоювана, както между впрочем и демокрацията по принцип. Демократичният преход беше внимателно планиран и осъществен от службите, а настоящата религиозна толерантност беше политически наложена от правителството на Иван Костов и НДСВ. Затишието на тема "секти" беше явно само временно, докато влезем в ЕС, и сега радетелите на каузата против "сектите" са се активирали отново.

През 90те години аз намерих в себе си обяснение за ставащото като видях, че българското е едно изманипулирано общество, което в годините на прехода, без да подозира, стана лесна жертва на игрите на сценаристите от тайните служби, техните партийни централи и медийни им лакеи.

Сега обаче, в навечерието на 20 годишнината от падането на режима на Живков, е дошъл момент, в който цялото общество трябва да си зададе въпроса: каква страна точно искаме да имаме? Страна в която има реална свобода на религията или полицейска страна, в която всеки злонамерен човек с достатъчно власт може да скалъпи каквато история пожелае, да опетни името на който пожелае, да изманипулира обществото и така да предизвика властите към предприемането на рестриктивни закони и режими?

Време е да излезе истината за това, че кампанията "анти-секти" през 90те години беше една безскрупулно скалъпена клеветническа кампания, която имаше за цел да пренасочи центъра на общественото недоволство в страни от политически силните на деня.

Време е да бъдат посочени основните виновници и персонажи, които са отговорни за тази срамна истерична кампания. Те са много, но тук предлагам един кратък лист: бившият премиер Любен Беров, т. нар. Родителски комитет, бившият директор на Дирекция по вероизповеданията Христо Матанов, една група псевдо журналисти, обучени от Държавна сигурност (като напр. Горан Благоев от БНТ), вестникарската група на Петьо Блъсков, в-к Стандарт, Труд, 24 часа, 168 часа, много други национални печатни медии и телевизии, депутатите от БСП Нора Ананиева, Велислава Дърева, Емилия Масларова (патрона на "страдащите" майки), ВМРО водено от агента на ДС Каракачанов и Слави Трифонов и неговите кохорти.

Тези "патриоти", представляващи основно държавата и медиите, разиграха една от най-големите постановки, някога дебютирали на българската обществена сцена. Ако обаче някой си е мислел, че театъра е свършил, дълбоко сте се заблуждавали. Антракта свърши, време е за второ действие! България се сниши за известно време, влязохме (като по погрешка) в ЕС и ето ни днес - с президент, който се гордее със своето комунистическо и агентурно минало, с обвинения за корупция, с продължаващи неразкрити мафиотски престъпления, с бивши агенти по всички етажи на властта и...с нови персонажи, готови да попълнят редиците на армията активисти, посветили себе си да бранят родината от видите ли най-страшното национално зло - сектите!

Този път българското общество, държавата, медиите и различните религиозни общности нямат извинението  на прехода преди 15 години. Сега или ще се справим с въпроса "Ще бъде ли България реално правова и свободна страна?", въпрос, който засяга много пряко верските общности, или ще се оставим на кариеристи като Пулиева и нейните задкулисни патрони да ни сервират поредният буламач от клевети, обвинения и призиви за гонение, които звучат като извадени от наръчник по пропаганда на КГБ.


III. Държавата

През 90те години държавата в лицето на Дирекция по вероизповеданията вършеше мръсната работа на правителството да тормози общности като Слово на живот. Медиите пък вършеха мръсната идеологическа работа на органи като Дирекцията да скалъпяват всякакви разкази на тема "секти". Родителският комитет пък вършеше мръсната работа на медиите да привлича хора с лични, семейни и личностни проблеми и да ги обучава в ролята на страдалци и жертви.

В целият тези процес имат вина не само журналистите, клеветниците и радикалните националисти. Вина имат и държавата и самата евангелска църква.

За наша радост днес Дирекцията по вероизповеданията не е институцията, която беше преди 15 години. Може да се каже, че дейността ѝ след приемането на новият закон е в синхрон с него:
Чл. 2 (3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
Държавата прави това именно чрез Дирекцията, както и по други начини. Именно поради това Дирекцията по вероизповеданията трябва да се намеси в настоящият момент и да пресече спекулациите на крайни групи като тази на Пулиева с ясна и открита позиция в полза на всички верски общности. Ако ДВ не направи това, значи тя приема обвинението на Пулиева, че Дирекцията едва ли не е регистрирала и покровителства опасни за обществото "секти". Ако обаче това не е истина и ако църкви като ХЦ Прелом или други засегнати бъдат оклеветени, тя трябва да могат да очакват подкрепа и съдействие включително и от Дирекция по вероизповеданията. Това ще пресече набиращата скорост нова кампания "анти-секти" и ще спести на обществото още една измислена масова психоза от измислени проблеми. 
Време е държавата активно да се противопостави на разпалването на верска нетърпимост от хора като Пулиева. Това е нейно задължение. Наше гражданско право и задължение е да заведем дела и да потърсим правото си в съд. Едното не може да замести другото. За какво е тази Дирекция, ако няма публично да може да отстоява своите иначе добри практики?

IV. Потърпевшите

Кой са истинските потърпевши от една подновена злостна кампания свързана с отрицанието на една или друга личност? Потърпевши са всички вярващи от всички деноминации. Както казах и преди, вижте сайта на Пулиева. Там тя е изредила всички протестантски движения и деноминации (вкл. и католицизма) под категория "Ереси и секти".

В частност сме потърпевши хора като мен, които сме заложили името си в цялото това дело. Пак в сайта си Пулиева хвърля тежко обвинение: "...нездравия и често неморален начин на живот в много от сектите, криминалните прояви на някои техни членове и водачи". Всичко това тя ще трябва да докаже в съда.
Потърпвеши са редовите членове в нашите църкви, които са хора като всички други, които са преживяли реалността на Бог, намерили са опора и сила в Божието слово и общността, която наричат своя църква, намерили са смелост да се идентифицират като вярващи в това безбожно общество и сега навсичко отгоре трябва да се борят със стереотипите за протестантските вярващи, които хора като Пулиева натрапват на българското общество. 

Потърпевши са и всички християни от всички деноминации. Клеветите, което Пулиева днес пише по мой адрес и по адрес на ХЦ Прелом, утре могат да са срещу който и да е. В подкрепа на това мое твърдение идва отново материал от нейния сайт:

"В раздела ПРАВОСЛАВИЕ представяме вероучителната, нравствената и литургичната страна на християнската религия в нейния най-автентичен и неизменен вариант. За останалите християнски и псевдохристиянски деноминации и групи можете да прочетете в линк ЕРЕСИ И СЕКТИ. д-р Десислава Пулиева"
Трудно ми е да повярвам, че ще оставим хора с такова средновековно мислене, хора които считат всички други за криминогенни ереси и секти да манипулират съзнанието и подсъзнанието на едно общество, което се опитва да се откъсне от хватката на тоталитарното си минало.

Дали обаче вярващите от ХЦ Прелом и други църкви ще имат волята и смелостта да потърсят своите права, това не знаем. Не мога да го знам нито аз, нито който и да е. Само времето ще покаже.

"Този, който пасивно толерира злото е точно толкова въвлечен колкото този, който го върши. Този, който се примирява със злото без да протестира, всъщност сътрудничи на злото."

Мартин Лутер Кинг, Мл. (Носител на Нобелова награда за мир)


Георги Бакалов е Старши пастор на Християнски Център Прелом