Анализи

Печат

Тест за праведност

Михаил Новак

Община Бургас изпраща скандално писмо от 9-ти април 2008 г. 6700/131 до директорите на държавните училища в района като предупреждава за опасност  от активизиране дейността на евангелските църкви около великденските празници. Информацията е изготвена от Местната комисия за борба с противообществените прояви и МВР-Бургас. Едно нещо ме накара да напиша тези редове и това е доста тягостното чувство, което се появи още с появата на клеветническото  писмо на бургаските общинари за «сектите».

Тяхната позиция, освен, че е пропита с духа  на най-доброто от сталинско-димитровския атеистичен  комунизъм е очаквана и не е нещо ново. По скоро бих се почудил ако не беше такава . Подобни бисери  се появяват често в специално подбрани за целта медии, които от своя страна пък трябва да разнесат зловонието навсякъде  където успеят. Пределно ясно е че това е дирижиран гаф с конкретна цел да оклевети и демонизира няколко християнски църкви и изобщо всички които не се определят като православни.

Историческа правда е  че  със същия инструментариум е

злепоставяна, обругавана и Българската Православна Църква.

Комунистите, управлявали България  между 1944 г. и 1989 г., конфискуваха почти цялата собственост от църквите, бизнеса и гражданите и закриха безброй манастири. Много монаси и свещеници бяха принудени да емигрират или попаднаха в затвора, някои манастири и църкви бяха изоставени или използвани като казарми и складове.  Не са един и двама мъчениците загинали за вярата си в комунистическите лагери на смъртта. Така че българското православие спокойно може да се нареди в редиците на обидените от въпросното писмо, най-малкото защото все още има възрастни свещеници оцелели от комунистическия ад  и запазили вяра и достойнство.


Но, сега по някаква трагична ирония на съдбата и в резултат на систематично извършваните през времето на болшевишкия режим репресии БПЦ бе на практика изтласкана от обществения живот, извършена бе кадрова подмяна на висшия клир с по – удобни и послушни към властта хора, които започнаха да служат на репресивния апарат като доносници и така

Българската православна църква  от гонена се превърна в гонител.

От положението си на морален коректив, който трябва да изобличава греха и порока, тя затъна  в най-тежките пороци и загуби всякакъв авторитет сред обществото. Пословичната за православния клир апатия към обществените  процеси  и пълният отказ от мисионерстване, днес  започват да подкопават самата идея за църковност. Църковните скандали  се нижат един след друг и всичко това намира своята  логична еманация в поредната пародия, наречена «Църковно-народен събор», за който може доста да се спори до колко е църковен, а народен със сигурност не е. За православните митрополити

най-важното нещо са имотите и пожизнения мандат

на патриарха и епископите, всичко останало отново ще търси своето решение в някакво неясно бъдеще пó известно като благовремие, тоест никога.

Ако се вгледаме внимателно във взетите на тази сесия на църковния събор решения  ще видим истинската посока в която се тласка  църквата. Първо се извършва незаконна подмяна на волята на дарителите които са дарявали имоти и средства на църквата, а сега тя ще ги предаде на съмнителни фирми и така един ден БПЦ ще се окаже безимотна църква и тогава отново ще трябва да се обърне за помощ към държавата, която едва ли ще и даде нещо даром. Второто неприятно, но съвсем в духа на взетото първо решение е отстраняването на миряните от бъдещи събори, избор на епископи и изобщо от вземане на каквито и да  било решения. Целта е една да не се допусне по никакъв начин появата на опозиция в средите на църквата и така да се даде възможност за безпрепятствено източване на църковни имоти и прикриването на тези процеси. Някой би се запитал защо е всичко това?  Обществено известни са близките връзки и дори пряко участие на висшия клир в тъмните дела  на комунистическите тайни служби. На въпросния събор това пролича с присъствието на знакови фигури от бившата/настояща ДС . Това присъствие означава само едно, гарантиране от страна на държавата, че никой няма да потърси сметка на тези които обезкървяват и унищожават днес БПЦ, поставяйки я в положение на зависима от държавата институция.  Не веднъж е писано за вкопаването на болшевизма в православието, като последното се оказа удобен пристан за него поради  това, че и за  двете е характерен средновековен начин на мислене  и духовен  обмен. Този въпрос е болезнен не само за православните българи, той рефлектира пряко и върху неправославните християни в България.

Въоръжено с реториката на средновековието и инструментариума на комунистическия режим,


българското православие започна да преследва

различните от него християни. Евангелските църкви бяха обявени за секти и последва една грандиозна медийна кампания, която по стар болшевишки обичай трябва да изгради образа на новия враг. В православните храмове се предлагат на богомолците  тенденциозно написани брошури, в които се обяснява колко опасни са евангелските християни и какъв огромен грях е дори да се говори с такива хора. Воденето на такава  политика цели  насаждане  на антагонизъм  спрямо различните  християни в близък план. По-далечната цел е

внушаването на омраза към западното общество и духовни ценности. Днешната официална православна църква има една основна задача - да върне  България отново в орбитата на Русия, но този път под общия знаменател не на комунизма, а на реакционното православие.

В този ред мисли не бива да се пропусне “неординарната” позиция на един български митрополит, предложил президентът на Русия  Владимир Путин да бъде въздигнат в цар и като коронована особа да защитава светото православие.

Всичко казано до тук помага да си обясним появата точно сега на въпросното писмо, писано от загрижен за светото православие и за духовното здраве на нацията бургаски общинар. То обяснява появата на клеветата, но остава и нещо, което не подлежи на обяснение. Това е позицията на засегнатите, а засегнати са преди всичко хилядите евангелски християни в България.  Те просто и безапелационно се съгласиха със статуквото,  примираха се че трябва да участват в театъра, разиграван от БПЦ и общинската администрация, приеха за себе си отрицателната роля на лошите сектанти.

Примираха се и с ролята на жертви, които трябва пасивно да очакват някаква евентуална справедливост, ако не на този, тогава на другия свят. Това им поведение не е от днес и ако за времето на болшевишкия режим бе разбираемо, че трябваше да мълчат и се крият, то сега е вече наложително да заявят себе си и това, в което вярват пред обществото. Те са не само част от това общество, но притежават и така нужния духовен импулс. Чрез него може да се стигне не само до промяна на общественото мнение за тях самите, но заявявайки себе си като морален коректив, евангелските християни могат да променят и самото общество, водейки го  по пътя на  християнската етика и нравственост. Така Бог дава на тях изоставената от православната църква мисия,

за да бъдат те светлината и солта на света.

Не ми се иска да вярвам, че прословутата максима за наведената глава, дето сабя не я сече е валидна и за тях, след като по силата на Божията воля те трябва сега да се изправят и  да последват великото поръчение за проповед по цялата вселена.

Християнството не е пасивна  религия на малки групи страдалци, а е вяра и  активно творческо битие, което трябва да преобразява, да открива, да състрадава с любов, но когато се наложи, трябва да се чуе неговото категорично НЕ. Особено когато се нарушават правата на  човека или обществото бива  тласкано  по пътя на порока и атеизма. Нима е небиблейско, християнинът  да си търси правата с всички позволени от закона средства  и да настоява за извинение и за наказание на престъпилите правото и добрите нрави държавни чиновници? Нищо подобно!

Скандалната бургаска история не предизвика каквато и да е по-сериозна реакция освен няколко полугневни статии. Това е не само странене от обществото, това е и бягство от свободата да изразиш вярата или своя справедлив гняв, причинен от злото.

Приятели, излезте сред хората, нека видят плодовете на  вярата ви, така както правеха апостолите. Тази битка е духовна и залог е не само нашето физическо оцеляване в този свят, но и душите ни. Днес и православните и евангелските християни са изправени пред тест за праведност, който трябва да изяви някаква истина и някаква правда.




* Михаил Новак, роден 1968 г., е православен богослов, презвитер в Християнска вселенска и апостолска църква, София. Публикува се с разрешeние - оригиналът тук.

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови