Анализи

Печат

Наблюдения върху ислямската религия: Коментар върху размислите на Павел Стефанов

Ралица Ценова

Проблемът за храмовете и становището на св. Йоан Дамаскин относно исляма.
Без по никакъв начин да искам да повлияя на г-н Павел Стефанов относно неговите възгледи за ислямската религия, бих искала в моя малък коментар само да отбележа някои неща, които според мен са в противоречие с установените принципи, както в исляма, така и отчасти в християнството. Ще започна от самото начало, като се опитам да дам научна обосновка на изложените от мен по-долу теми, засегнати в коментара на г-н Павел Стефанов.

Всеки има право да усеща джамията или който и да е ръкотворен храм като сакрално място, но веднъж запознати с Библията, стават ясни много неща, между които и какво представлява храмът на Бога според християнството: „Бог, Който е създал света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо…” (Деяния 17:24), и още: „Или не знаете, че вашето тяло то е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога…” (1Коринтяни 6:19). А колкото до св. Йоан Дамаскин, в неговия труд „За ересите” той разглежда исляма като ерес, а не като секта на християнството. Когато говори за исляма, св. Йоан Дамаскин заявява: „И до ден днешен държи народа в заблуждение суеверието на исмаилтяните – предтеча на антихриста…”. Дори само тези думи са достатъчни, за да знаем какво е било мнението на св. Йоан Дамаскин за исляма – със сигурност той не е откривал нищо сакрално или консервиращо ранния християнски дух в тази (според него) ерес.

Проблемът за ислямската общност, т. нар. умма. За ислямската общност, т. нар. умма, всеки един ориенталист или арабист – ислямовед знае, че тя се формира с възникването на исляма и съществува и днес. Тя символизира единството на вярващите в Аллах и Неговия пратеник – Мухаммад (повече познат у нас като Мохамед), обединявайки ги независимо от различията в езика, етническата или расовата принадлежност, местопребиваването и политическите граници. Уммата е и организация, построена върху теократична основа. За разлика от християнския принцип „Божието – Богу, кесаревото – кесарю”, в нея религията и политиката се сливат в името на служенето на Аллах. Препоръчвам един труд на мой колега и преподавател С. Евстатиев – „Ислямът – кратък справочник” - за всеки, който желае да обогати своите наблюдения върху исляма.

Не съм съгласна с твърдението на г-н Павел Стефанов и за това, че ислямът стои по-близо до християнството от еврейската Тора. В Корана ясно се заявява, че Исус не е Божи Син, не е умрял на кръста и следователно не е възкръснал – смятам, че това са достатъчен брой противоречия с християнската вяра, въпреки че в Корана са налице още много други. А в еврейската Тора, която представлява част от Библията, се споменават пророчества за идването на Месия, т. е. Христос. Като цяло Старият и Новият Завет не са отделни писания, но последователно свързани помежду си.

Проблемът за реформацията в исляма. Ислямът претърпява реформация. Реформацията в исляма се разгръща в условията на европейска колониална експанзия. Реформацията настъпва в началото на XIX век и е процес на преоценка на цялостната ислямска система от догматични, морално-етични и социалнополитически проблеми, който продължава и в наши дни.

Това, за което не мога да не се съглася с г-н Стефанов, е че ислямът очевидно черпи идеите си от еврейските и християнски писания и принципи. Но заедно с това са добавени множество езически елементи, повечето от които са стари предислямски арабски традиции и култове – например обикалянето на храма Кааба в Мека и целуването на черния камък, който най-вероятно е с метеоритен произход.

Проблемът за деноминациите в исляма. В исляма се наблюдават три основни деноминации – сунизъм, шиизъм и хариджизъм. Още от зараждането си и обособяването си тези три деноминации се намират във вражда помежду си и в непрекъснати спорове, най-вече около въпроса за унаследяването на пророка Мохамед, който след като умира, не оставя след себе си наследник от мъжки пол, нито посочва кой да заеме мястото му като религиозен водач на ислямската общност – умма. Накратко казано, именно поради различията в мненията за унаследяване на пророка, се обособяват тези три течения в исляма. И до ден днешен те се различават в някои догматични въпроси, традиции и обреди. Днес обаче съществуват множество ислямски секти, подразклонения на основните три деноминации.

Проблемът за Кръстоносните походи и Джихада. Никъде в Новия Завет няма заповед от Бог да водим свещена война по плът и кръв, но напротив. В посланието си до Ефесяните, апостол Павел казва: „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места…”. (Ефесяни 6:11). По-надолу апостол Павел пояснява какво представлява „Божието всеоръжие”, с което всеки християнин трябва да бъде екипиран: „И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово…”. (Ефесяни 6:14). Кръстоносните походи всъщност нямат благословията на Бог и не са продиктувани, нито подкрепени от Библията. Една от десетте Божи заповеди гласи: „Не убивай!”. Ранното християнство се разпространява чрез проповядване на Благата вест – Евангелието. При ранния ислям нещата обаче далеч не стоят така. За никого не е тайна, че ислямският пророк Мохамед си е служил еднакво както със словото, така и с меча. Ранният ислям се разпространява чрез завоюването на земи и територии, първоначално от Мохамед, след това и от халифите. Тук обаче не изключвам факта, че все пак е имало хора, които приемали исляма без натиск. Но не мога да кажа колко от тях са го приели поради откровение и колко – заради лични интереси и облаги…

Колкото до джихада – това е термин, който се среща на много места в свещеното писание за мюсюлманите – Корана. В превод от арабски език означава върховно усилие в името на исляма. Джихадът съпровожда петте стълба на вярата (1. Засвидетелстване, че няма друг бог, освен Аллах, и Мохамед е Негов пратеник – шахада; 2. Отслужване на молитвата - салаат; 3.Пост – саум; 4. Задължителна милостиня – закат; 5. Поклонничеството в Мека – хадж), но не може да бъде приравнен с тях. За добро или зло джихадът няма едно единствено тълкувание. В Корана се срещат призиви към мюсюлманите за джихад (свещена война) срещу неверниците, които много екстремистки групировки използват, за да узаконят и подкрепят терористичните си действия: „И не се покорявай на неверниците и чрез него (Корана) води срещу тях велика борба (джихадан кабиран)” - (Коран 25:52).

Всички права запазени 2007


Ралица Ценова е арабист – ислямовед, завършила СУ „Св. Климент Охридски”.

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови