Анализи

Тенденции в свободата на религията - 2007

Написана от Елизабет Кендал

Редакционна бележка: В епохата на глобалното общество идеята църква-държава придобива по-широкия смисъл на религия-държава. Радикалният ислям е една от най-сериозните заплахи срещу свободата на съвестта и религията днес. Недвусмисленото послание, че всеки, който не изподвядва ислямската религия, следва да бъде заставен да приеме тази религиозна система, дори с цената на насилие над съвестта и личността, е пропагандирано предимно от маргинални, но организирани терористични групи. В редица страни, възприели радикалният ислям като държавна идеология, държавният апарат и политиката са обвързани до голяма степен с този подход, в една или друга степен (включително чрез налагане на закони срещу смяна на вярата под заплаха от съдебно преследване и смъртна присъда). Анализът, представен по-долу адресира някои от проблемите на религиозната свобода в този контекст. Статията не изразява непремнно мнението на редакцията. Приемаме коментари и реакции на материали в сайта за публикация след съгласуване на формата с редакцията.


ТЕНДЕНЦИИТЕ ПРИ РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА 2006-2007:
ИСЛЯМСКИ ИМПЕРИАЛИЗЪМ В СОМАЛИЯ, БОСНА И КОСОВО

5 февруари, 2007 г.- Новини и анализ на религиозната свобода от Световния евангелски алианс

Речникът на английския език Американ Херитидж определя империализъм като: „Политиката на разширяването на властта на една нация чрез териториално завоевание или чрез установяване на икономическа и политическа хегемония над други нации.”

Ислямът е империалистическа политическа система, която използва религиозен компонент за политическа и империалистическа изгода. Затова е естествено ислямската реформация и съживяване да доведат до обновена ревност за ислямски империализъм. Макар мюсюлманите като хора да са крайно различни, с вярвания простиращи се от неверие до безразличие, до светски възгледи, до умереност, до екстремизъм и от либерални до фундаменталистки, програмата на ортодоксалния Корански ислям е абсолютно радикална и империалистическа.

Ислямският империализъм напредва по безброй начини: чрез джихад и про-шериатски ислямистки политически движения; икономически и културно чрез Организацията на Ислямската конференция (ОИК), Арабската лига, Банката за ислямско развитие (БИР) и огромните печалби от нефта. Тези са използвани стратегически, за да разпръскват ислямската идеология и да засилват ислямската политика и култура, както и да променят свободните нации (като многобройните африкански нации с християнско мнозинство) и институции(като многобройните западни университети) в покорни длъжници.

За излагането на тазгодишните тенденции ще се съсредоточа върху два региона, където ислямската империалистическа ревност и реторика достигнаха до опасни нива през 2006 г.: Рога на Африка и Балканите.

Рога на Африка (РНА)

Две хиляди и шеста година видя възходът и падението на Съюза на Ислямските съдилища (СИС). За запознаване с обстановката виж съобщенията от Новини и Анализ на религиозната свобода от Световния евангелски алианс „Сомалия: Подпалването на джихад в Рога на Африка” (29 юли 2006, англ.) и „Еритрея, Етиопия, Сомалия: Смърт и опасност в Рога на Африка” (20 октомври 2006, англ.).

Възходът на СИС под ръководството на свързания с Ал-Кайда войнствен шейх Ауейс, гласовит защитник на създаването на Ислямски халифат във Велика Сомалия, означаваше, че конфликтът със съседната Етиопия беше неизбежен. През декември 2006 г. етиопската армия и войници, лоялни към подкрепяното от ООН Преходно федерално правителство (ПФП) на Сомалия разгромиха и напълно смазаха СИС.

Изключително важно е правителството на Сомалия да получи максимална международна подкрепа, за да въдвори сигурност в държавата и да подобри живота на сомалийския народ, осигурявайки по този начин техните сърца и умове.

Изчислява се, че през декемврийската офанзива около 3000 войници на СИС за съблекли своите униформи и са се пръснали в цивилното население в Могадишу, където остават скрити.

Представителят на Ал-Кайда, Айман ал Зауахири призова за ислямистки бунт като този в Ирак. Ал-Кайда несъмнено ще се опита да подстрекава ислямистки иредентизъм (от ит. език. – опитите да се възвърне територия, която в миналото е била на дадена нация, но сега принадлежи на други - бел.пр.:) и империализъм в Сомалия, и сепаратизъм в Огаден, източната част на Етиопия, която е дом на около четири милиона етнически сомалийци. Това със сигурност ще доведе до засилване на гонението на християните в управляваните от мюсюлмани области на РНА.

Възпламенената ислямска империалистическа ревност несъмнено ще съживи също ислямското движение в Хартум, а това би могло сериозно да смути крехкия мир в южен Судан. Напрежението в РНА несъмнено ще доведе в Еритрея (исторически враг на Етиопия и съюзник на ислямистите) и до засилване на гонението срещу църквата, включително на толерираната преди Православна църква.

Степента, до която целия РНА ще стане театър на ислямски империалистически бунт (джихад) ще зависи до голяма степен от ангажимента и способността на онези, които са отговорни да поддържа т мира в Сомалия да продължат да работят с убеждение в дългата операция на прочистване на терористи и джихадисти, когато те се появяват.

Няколко терористични инцидента станаха през януари 2007 г. Ако ислямските терористи и джихадисти успеят да основат база за действия за империалистически джихад в РНА, тогава западните и християнски интереси и активи ще бъдат в риск от Адис Абеба до Джуба, Джибути, Асмара, Могадишу и Найроби.

Балканите: експлозивна ситуация

Макар Балканите да останаха относително мирни през цялата 2006 година, проблемите, които се застанаха в центъра на вниманието миналата година напомнят за тези, които бяха прелюдия към войната през деветдесетте години. Двата големи спорни въпроса са по същество свързани с ислямския империализъм:

• статусът на босненските сърби;
• статусът на сръбската провинция Косово.

Босна

Ситуацията в Босна и Херцеговина (БиХ) беше разгледана задълбочено в дълга публикация, озаглавена „Босна и Херцеговина: Религиозното напрежение се покачва” (19 септември 2006). Тя включваше подробен преглед на историческия контекст, който породи настоящата ситуация.

Това е зключително важно, понеже в настоящето историята на сърбите, християнска нация от Източноправославната традиция, е погребана под истинска планина от лъжи и ревизионистка пропаганда, митологизиране и демонизиране

от войнствени ислямистки империалистически сили и техните западни съюзници.

Този постинг беше последван от друг, озаглавен, „Босна и Херцеговина: Крехка стабилност заплашена от ислямизация” (12 октомври 2006).

По същество Босненската война 1992-1995 беше за статуса на босненските сърби. През 1992 г. тяхното отхвърляне на незаконния конституционен ход на ислямиста Изетбегович да обяви Босна за независима от Югославия даде начало на войната. Докато босненските мюсюлмани (босненците) се биха за независима, обединена, мюсюлманска Босна, босненските сърби се биха, за да запазят своята свобода и автономия, тъй като нямаха желание да бъдат сведени до християнско малцинство в ислямска държава, да не говорим да бъдат отделени допълнително от останалите сърби.

Дейтънското споразумение през 1995 г. сложи край на Босненската война като основа независима Босна, разделена на две автономни единици: Мюсюлманско-хърватската федерация, която днес е с неимоверно обтегнати отношения, и Република Сръбска (РС). Твърдолинейните ислямисти никога не приеха Дейтънското споразумение и го гледат като предателство на техните военновременни съюзници, САЩ. За РС да бъде част от независима Босна, но автономна и не под мюсюлманско управление, е напълно против ислямския ред. Изетбегович подписа Дейтънското споразумение само защото се страхуваше, че без Международните мироопазващи сили (ММС) на място Сърбия и Хърватия щяха да се опитат да разделят Босна помежду си, и че Босна нямаше да има сама силите да се съпротиви. Изетбегович знаеше, че бошняците се нуждаят от САЩ, за да поддържат мира, иот Иран, за да се превъоръжат и да придвижат напред ислямистката програма.

Най-силният глас срещу „разделянето” на Босна и Херцеговина беше на военно временния външен министър и премиер, Харис Силайджич. През годините той постоянно критикува Изетбегович поради твърде многото отстъпки, както той ги възприемаше.

На 1 октомври 2006 г. Харис Силайджич беше избран като мюсюлманския представител в тройното президентство на Босна. Той използва думи, които впечатлиха Запада като обединен, демократичен и не-сектантски. Но нещото, за

което действително съдейства е ислямската програма да постави под мюсюлманско управление цялата Босненска територия и всички граждани.

Освен това, Босна е под огромен натиск от Запада да премине от „Дейтънската фаза” към „Европейската фаза”. Преди да може да се присъедини към ЕС, Босна е съветвана, че трябва да претърпи конституционни реформи, прицелени към усилване на централната власт за сметка на отделните общности. Някои от тези реформи са неприемливи за босненските сърби, тъй като те понижават тяхната автономия. Православните сърби са изключително решени да запазят автономия в областта на политиката, тъй като не искат да бъдат под централно управлявана, мюсюлманско ръководена полицейска сила. Ислямистките империалисти и техните наивни поддръжници тогава обявяват сръбската съпротива към централизирането като расистка и ултра-националистическа!

Ситуацията в Босна е експлозивна. Сърбите (православни) и хърватите (католици) започват да се безпокоят от ислямистката империалистическа реторика, която се покачва в все повече ислямизирана Босна. Ситуацията днес силно наподобява тази през 1992 г.

Косово

Откакто сърбите са се освободили от Османска (ислямска) власт (1912-1913), „косоварите” (наследниците на албанските мюсюлмани, които мигрирали в Косово през Османската епоха), се оплакват от „окупация” и агитират за отцепване. А отцепването е пан-ислямистко и националистическо по характер.

Съвременната косоварска борба срещу сърбите за Косово продължава в действителност вече почти цял век. И двете страни са се опитали да подобрят своя статус чрез отслабването на „другите” когато обстоятелствата позволявали. Сръбската кауза, обаче, била особено наранена от нацистко-мюсюлманския съюз и Втората световна война.

Югославия била окупирана от нацистите през април 1941 г. и докато хърватите, бошняците и косоварите били все съюзници на силите на Оста, сърбите се присъединили към Съюзниците. Нацистите, които гледали на сърбите като на заплаха за нацисткото напредване в Балканите, класифицирали сърбите като „низша раса”, която трябвало да бъде изличена заедно с юдеите и ромите/циганите.

Ислямските империалисти се присъединили към мюсюлманските войскови СС части, като предимно Босненската хаджарска дивизия в Босна и предимно Косоварската Скендербег Дивизия в Косово, и изклали безнаказано сърбите.

Силите на Оста създали „Нова” или „Велика Албания” чрез анексиране на територия от Черна Гора и Сърбия, включително Косово и западната част на южна Сърбия, която днес е част от Македония. Извършило се масово етническо прочистване, чиято цел била да създаде етническо чисто албанско Косово, или „Косова”. Фашисткият премиер на Велика Албания, Мустафа Круя и мюсюлманският водач на Албанския национален комитет, Бедри Пеяни, призовали за пълно изтребване на православните сръбски християни в Косово. Пеяни също защитавал съюза на Велика Албания с Босна и Херцеговина. Съюзно настроеният към нацистите мюфтия в Ерусалим, Хадж Мухамад Амин ал Хюсейни одобрил плана като в благоприятен за интересите на исляма. Обаче нацистите, признавайки, че една ислямска свръх-държава не е в техните дългосрочни интереси, отхвърлили идеята и запазили географски разделени мюсюлманските бошняци и косоварите.

През целия нацистко-мюсюлманският холокост в Югославия през ВСВ били изтребени около един милион сърби, шестдесет хиляди юдеи и осемдесет хиляди роми.

Настъпващата ислямска империалистическа програма чрез нацистко-мюсюлманския съюз през ВСВ била разрушена, когато Съюзниците спечелили войната. Но макар че съпротивата към нацистката окупация дошла от партизаните (комунисти, ръководени от маршал Тито, хърватин) и лоялистите (лоялни на управляващата сръбска монархия), Уинстън Чърчил решил да предаде своите сръбски съюзници и да подкрепи комунистите по политически съображения (мир със Съветите). Това осигурило комунистическа победа и още повече страдания за сърбите.

Маршал Тито разделил Югославия по етнически граници, за да унищожи хегемонията на сърбите, които били най-голямата етническа група в Югославия. Докато различните етнически малцинства живеели в техните етнически райони, сърбите, макар концентрирани в Сърбия, били пръснати в цялата нация. Разделяйки Югославия по етнически принцип оставило милиони сърби като религиозни и етнически малцинства под властта на онези, които направили опит за геноцид срещу тях през Втората световна война. Тито също преработил областите без граници Косово и Метохия като една провинция, с граници, в обхвата на Сърбия. Тито желаел да образува федерация с комунистическа Албания, затова отказал на сърбите, които били етнически прочистени от Косово през ВСВ правото да се върнат. В усилие да умиротвори Косоварските сепаратисти, Тито дал на Косово автономия през 1974 г.

Когато тя била отменена през 1989 г. поради нарастващото гонение на сърби и сектантски бунтове, Косоварският сепаратизъм се увеличил, дори до степента, че Косоварите издигнали паралелно правителство. Милошевич разпуснал Косоварското законодателно събрание (КЗС) на Косово след като то едностранно обявило Косово за независимо. Макар Албания да признала „Република Косова”, международната общност не го сторила, понеже по това време тя все още уважавала Международното право и Хартата на ООН, и не желаела да променя международните граници, само за да умиротвори сепаратисти, ислямски империалисти или терористи.

Косово беше протекторат на ООН от 1999 г. През това време около 150 исторически сръбски манастира и църкви бяха разрушени, а около 400 джамии бяха построени. Междувременно се преценява, че повече от 1000 сърби и

роми (не юдеи, понеже КЗС изгони всички юдеи през 1999 г.) са били отвлечени, убити или безследно изчезнали, докато 230 000 сърби са били етнически прочистени.

На втори февруари 2007 г., петък, специалният пратеник на ООН Марти Ахтизаари представи своето предложение за статуса на Косово. Той предложи Косово да има надзиравана независимост.

Косоварите приеха предложението, докато сърбите естествено отхвърлиха това, което е по същество план да се отреже 15 процента от сръбската територия, която включва нейния исторически духовен център Метохия (http://en.wikipedia.org/wiki/Metohija), и да я предаде на косоварските мюсюлмански сепаратисти.

Сега предложението на Ахтизаари отива към Съвета на сигурност на ООН, където Русия и Китай ще му се противопоставят, докато САЩ и Великобритания ще го

подкрепят.

ООН не може да обяви Косово за независимо без да отприщи порой от отцепнически претенции по цялата планета, и Косово, което претендира, че е специално и уникално, а не е, ще бъде прецедента за всички тях. Русия и Китай ще бъдат заплашени, което вероятно е една от няколкото причини, заедно с умиротворяването на ислямистите и придържането към мита, за подкрепата на САЩ и Великобритания за предложението.

Сърбите защитават позицията Косово да има автономия в Сърбия (виж http://www.kosovocompromise.com/). Обаче косоварите и другите ислямистки империалисти несъмнено няма да приемат нищо по-малко от независимост.

Ситуацията на Балканите е експлозивна и Косово може да се окаже фитила.



Елизабет Кендал е Главен изследовател и автор при Комисията по свобода на религията към Световния Евангелски Алианс. Оригиналът на статията на английски език - тук.