Анализи

Свобода на вярата и мъченичество?

Написана от Редакционна информация

Обикновено не реагираме на новинарски репортажи, тъй като анализираме тенденции и състояния базирани на събития, а не самите събития. Но счетохме, че убийствата на трима евангелски християни в Турция, от преди две седмици имат важно значение за възприятието на свободата на вярата, в Европа, България и южната съседка на Бългaрия. Тази тема ще остане в дискусиите ни.

Малко е рязък скокът в нашето издание от дебат по въпросите на вътрешното

измерение на свободата на вярата в Бога и неговата защита и проявление в обществото към жестока смърт заради вярата. Как точно да говорим за свобода на религията и съвестта и диалог по темата под заплахата за убийство и мъчения заради вярата ни? Много трудно. Последните събития в Турция, където на 18 април 2007 г. трима евангелски християни и издатели на Библията бяха заклани, след като са били брутално измъчвани, показват че диалогът за свободата на вярата има и друга страна - мъченичеството. На тази тема ще посветим един от бъдещите ни броеве.

Накратко – четирима младежи и една жена, под 20 години, са влезли в офис на християнско издателство в Малатия, Турция и след като са вързали и подложили на продължителни и нечовешки мъчения трима души, един германски мисионер и още двама турски последователи на Христос, са им прерязали гърлата. Престъпниците са задържани от турските власти.

За съжаление не можем да предложим на читателите линк към българско интернет издание, което да отразява адекватно събитието. Този инцидент, докладван от Асошиейтед прес е посрещнаст с почти пълно мълчание от българската преса,  включително и водещи новинарски сайтове (netinfo.bg), (mediapool.bg).

Единствено Дневник и Стандарт отбелязват с десетина реда събитието, без да става ясно, че става дума за престъпление срещу християни, на религиозна основа. Фактите по инцидента, са представени в телеграфен стил, и не съответстват на фактологията в докладите на редица международни новинарски агенции. Новинарски сайт дава допълнителни подробности по инцидента.

По тази причина ви предлагаме линкове към интернет статии на английски език, които отразяват събитието по адекватен начин:

Foxnews

CNN

International Herald Tribune - Europe
(Мъжът на снимката, на когото оказват помощ е всъщност един от нападателите.)

Sign of San Diego

AJC.com

CBNnews (текст и видео)

Christain Post

 

В следващите редове публикуваме отговора на вярващите от църквата на тримата християни убити заради вярата си. Това съобщение получихме по електронната поща от достоверен източник в Турция.

 

________________________________________

 

Писмо по електронната поща
"В отговор на убийствата..."
29.04.2007 г.

 


Поздрави от [Турция]! Към този момент вече сте чули за убийствата на трима християнски работници в югоизточна Турция миналата седмица. По-долу е текста на отговора на един вярващ турски християнин на тези събития. Той е присъствал на погребението на един от тримата убити. Изпращам това като свидетелство и силно разкритие за единството на църквата в отговор на такива инциденти и тяхното посвещение да живеят и страдат за Божията слава в този народ. Нека Господ да насърчи и нашите сърца към повече вяра и дейност в този важен час и да обнови и нашата ревност да живеем с оглед на вечното...


Следва текста от турския вярващ.

 


„Погребението на нашия заклан брат (във вярата – б.ред.) в Измир беше в достойно за живота, който той живя за Христос. Церемонията трая повече от два часа. След това отидохме на гробищата да погребем неговото пронизано временно тяло, докато той ни наблюдаваше от небето, в присъствието на Христос. Тези двама турски братя, заедно с германския брат, са първите турски мъченици за вярата.

Над седемстотин души присъстваха на погребението. Заместник-кмета на Измир, заедно с други официални гости също присъстваше. Това не беше време на мъка, но време на радост. Посланието за Божието спасение беше проповядвано в продължение на повече от два часа. Имаше също и прошка, изказана от Семса, съпругата на Некати. Тя каза: „Аз знам, че моя Некати се е молил за тях, докато са го измъчвали в продължение на два часа, преди да го убият. Аз знам, че той е казал „Отче, прости им защото те не знаят какво вършат.”[1]

Всичко, което се каза, бе за желанието на турските християни да живеят в мир в Турция и да разпространяват Евангелието (на Исус Христос – б.ред.). Пастор Исхан каза: „Ние ще разпространяваме това послание Неговото (Божието-б.ред.) слово, защото ние сме деца на Словото. Това е истинското послание на любовта. Всички сме тук сега и няма къде другаде да отидем но при нашия небесен Баща. Може всички ни да убиете, но ние ще разпространяваме това послание, защото ви обичаме, защото Исус ви обича. Ние прощаваме на тези петима нападатели, защото и на нас Бог ни прости.”

Това беше една церемония много необичайна за турската традиция. Имаше пеене, ръкопляскане, плач и смях, но нямаш и намек за гняв, нито дума на отмъстителност, само думи на любов и прошка, защото това ни е дадено. Това е смисълът на живота ни, а ако е Неговата воля, за това сме готови да умрем [2]. Нашата единствена надежда е да участваме в състезанието по начин, достоен за Христос.  Ние наистина искаме да Го чуем да казва: „Добре свършена работа, добри и верни слуго! [3]”




[1] Подобни думи са казани от Исус Христос и мъченика Стефан като отношение към техните мъчители. Виж Eвангелие от Лука, 23:34 и Деяния на апостолите, 7:60.
[2] Виж Новия завет, Послание до Евреите 12:1 (б. ред.).
[3] Нов Завет, Евангелие от Лука 19:17 (бел. ред.).