Анализи

Печат

Хомосексуализмът срещу свободата на словото

Виктор Костов

Няма да жертвам Начинанието. Вече направихме прекалено много компромиси; прекалено много отстъпления. Те нападат нашето пространство и ние отстъпваме. Те асимилират цели светове и ние отстъпваме. Но стига вече. Тук ще теглим чертата!
 
-- Капитан Жан-Люк Пикар, герой от ТВ сериала „Стартрек”

 

Посланиците на САЩ и Великобритания, заедно с още няколко техни колеги от други страни, публично подкрепиха парада на хомосексуалистите в София на 30 юни т. г. Същият мина без инциденти по улиците на столицата. Дебатите около това колко е полезно и морално хомосексуалистите публично да заявяват отклоненията си в сексуално отношение са част от темата, която засяга основните права и свободи на хората.

Без публично мнение срещу публичния хомосексуализъм[1]

Българският хелзинкски комитет подаде сигнал в прокуратурата срещу отец Евгений от Сливен, който се изказа в ефир против парада и публичното парадиране с хомосексуалността.[2] Действително част от изказванията на отеца бяха белязани от известна липса на грациозност. Той отправи противоречиви послания за противопоставяне на гей-парада, и се позова на „православността” на държавата. Но истината е, че отец Евгений не е потисника а жертвата. Той бе набелязан за наказателно преследване, защото си позволи публично да заяви позиция, която вече се е превърнала в табу – негативната морална оценка на парадирането с хомосексуалността.

В предаване по друга ефирна телевизия лесбийка призова православният свещеник да бъде лишен от свобода за изразяване на мнение на несъгласие с хомосексуализма и неговото пропагандиране. Лесбийката, известна под прозвището Деси „Солджъра”, си позволи също да дефинира какви трябва да са убежденията на православните свещеници и как те трябвало да възприемат и проповядват „любовта”. „Солджъра” твърдя публично, че убежденията на православните християни следва да бъдат предефинирани, очевидно за да попаднат в зоната на одобрението на лесбийки, гейове, трансексуални и бисексуални (или както ги нарича БХК – „ЛГБТ хората”).[3]

Във въпросното ТВ предаване, излъчено в събота на 30 юни, взе участие и посланика на САЩ в България, г-н Уорлик. Посланикът заяви подкрепата си за публичната демонстрация на хомосексуализъм, като свърза безкритичното отношение към такава проява с „толерантността на българския народ”. Участието на г-н Уорлик, според думите му, в лично качество, а не като посланик на САЩ, е подвеждащо. За Негово Превъзходителство трябва да е ясно, че едва ли някой свързва неговата личност с нещо друго, освен с публичната му длъжност на посланик на Америка. Освен това, ако той не целеше медиен и политически ефект с личната си подкрепа на „София прайд”, нямаше да прави публични изявления в този смисъл, а щеше тихо и незабележимо да се присъедини към парадиращите хомосексуалисти и техните симпатизанти.

Не бива да забравяме и че работодателят на г-н Уорлик, сегашният президент на САЩ, Барак Обама, не отдавна публично подкрепи държавното легализиране на хомосексуалните бракове в САЩ. Като „добър християнин”, както самият той се изрази.[4] [5] Напълно е възможно г-н Уорлик да вярва, че участието му в „София прайд” подкрепя „човешки права”. Но следва да отбележим, че привилегированата защита на хомосексуалната дейност като иманентно „човешко право” е в неминуемо противостояние на свободата на религията, съвестта и свободата на словото.

Привилегии за хомосексуалната идеология

Пример за това е демонстрираната от Деси „Солджъра” нетърпимост към критиките и към свободата на изразяване, както и прибързаното сезиране на прокуратурата от БХК. Хомо-активистите са склонни към квалифициране като „хомофобия” на всяко мнение, което не аплодира публичното проявление на техните сексуални преференции и отклонения.[6]

Липсата на реакция на посланика на думите на хомо-активистката е показателна и притеснителна. Г-н Уорлик не се разтревожи от призивите за държавно ограничение на свободата на съвестта, вярата, и словото, отправени от Солджъра.

Опасността за свободата възниква, когато държавата и нейни представители започнат да подкрепят подобни апели на хомо-активисти за ограничаване на всяка критика към тях. Това води до ограничаване на свободата на словото и изразяването с цел преференциално третиране на хомосексуалистката идеология (Пример: The Sexual Orientation Regulations, законът приет във Великобритания през 2006 и Северна Ирландия – 2007 г).[7] При тези условия обществото се намира пред опасността от въвеждането на един вид хомофашизъм, тоталитарно налагане на идеология и ценности, без правото на публичен дебат и критика срещу нея.[8] „Хомофашизмът” за съжаление идва опакован в емблемата на призив към толерантност и зачитане на човешките права.[9] [10] В същността си обаче този призив за толерантност може да се окаже основа за морална, административна и виждаме вече – наказателна – саморазправа с другомислещи и несъгласни.[11]

Въпреки, че е спорно дали съществува такова основно човешко право като „право на сексуална ориентация”, със сигурност съществува правото на свободно изразяване и формиране на мнение. Правото на свобода на религията, от друга страна, включва и изразяването на мнение по морални въпроси. В гореописания спор неминуемо търсените привилегии от хомосексуалистите се противопоставят на правото на публично изразяване на несъгласие с техните ценности и поведение.

На второ място, хомосексуалните разбирания и поведение са защитени достатъчно от правото на формиране на убеждения и на изразяването им. Не е нужна специална защита на хората, въвлечени в хомосексуално поведение, чрез извеждането на новоизмислени човешки права, като „право на сексуална ориентация”. Ако това би било допустимо за хомосексуалистите, то всяка група, която би се идентифицирала с някаква ценност (или антиценност) би поискала да се нареди на опашката за преференциално третиране под предлог, че има нужда от формулирането на нови, специфични за точно тази група, „човешки права”. И че е човешко да им се иска каквото те биха дефинирали като човешки-присъщо искане. Не всяка човешка дейност обаче е морално защитима. Категориите „добро” и „зло”, от които съвременната психология иска да ни лиши, са основен фактор във формирането на лични и обществени ценности. Масовите убийци и любителите на геноцида, като един пример, също биха се оправдали с това, че споделят обща хуманност с другите човеци. Моралният релативизъм и крайно себичен индивидуализъм, който доминира съвременната западна култура, може да се окаже точно толкова нетолерантен и тоталитарен, колкото източният колективизъм и незачитане на личните свободи.

Свобода или насилие над съвестта

Въпросът е къде е разделителната линия. Считаме, че тя се намира именно в правото на всеки да участва в публичния дебат и свободно да изказва мнението си, без страх от насилие или държавна принуда . И това право, тази разделителна линия в момента все повече се измества така, че да изтика свободното слово, и особено религиозното и морално ангажирано слово, вън от публичния дебат, под предлог, че то е нетолерантно и „слово на омраза”.

Ако хомосексуалността беше сведена до личен избор, който хората могат да третират съгласно своите възгледи, едни като проблем и извратеност, други – като своя идентичност, не би съществувал сегашният публичен конфликт и неговата острота. Но когато хомосексуалното поведение се превърне в идеология, чието налагане става кауза на войнстващи агитатори и на държавата, демократичните ценности са в опасност.

В крайна сметка следва да заявим недвусмислено: правата на хомосексуалистите – дефинирани, дефилирани и защитавани по настоящата методика – представляват заплаха за основни човешки права. Липсата на баланс в изследване на същността на проблема на хомосексуалността и преекспонирането на нуждата от специална защита на хомосексуалните неминуемо ще доведат да ограничаване на мнението на критиците на хомо-поведението и хомо-пропагандата.

С оглед на изказването на лесбийката, цитирана по-горе, оказва се, че хомосексуалистите-активисти имат нужда от осъзнаване на собствената си липса на толерантност към чуждото мнение за себе си, преди да търсят реализация на своята хомосексуална визия над цялото общество.



Всички права запазени © 2012 Свобода за всеки. За препечатване е нужно разрешение. За поставяне на линкове към статията няма ограничения.

Виктор Костов
е адвокат, правозащитник и доктор на философските науки. Издател на сайта „Свобода за всеки” – www.svobodazavseki.org. Първата публикация на статията е в списание „Свет”, брой 7, 2012 г.


Бележки
:

[1] Терминът „хомосексуализъм” тук включва не само практиката на сношаване със същия пол, но и идеологията, която цели да наложи този тип поведение като общоприето, стандартно, морално приемливо и да го окачестви като основно човешко право.

[5] New York Times, Obama Says Gay Marriage Should be Legal, http://www.nytimes.com/2012/05/10/us/politics/obama-says-same-sex-marriage-should-be-legal.html?_r=1&pagewanted=all, последен достъп: 16 юли 2012 г. Статията на английски език цитира г-н Обама, който казва буквално, по повод мнението си в подкрепа на хомосексуалните бракове: „Това, което е в корена и за което трябва да мислим е, не само, че Христос се пожертва за нас, но и за златното правило—нали знаете, да правиш на другите така както искаш да правят на теб...И си мисля, че това е, което се опитваме да предадем на нашите деца, и това е, което ме мотивира като президент” (превод от англ. мой).

[6] Хелзинкският комитет в годишния си доклад сочи редица примери на антидискриминационни дела заведени срещу медии, за техни публикации, които очевидно не са се харесали на хомосексуалните активисти. БХК и омбудсманът целят също промени в НК, с цел да се приравни правото на „сексуална ориентация” с етнос, националност и религия. Виж тук: http://humanrightsbulgaria.wordpress.com/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B3%D0%B1%D1%82/ .

[7] Един още съвсем пресен пример е отказът на Правното общество и Конферентен център „Кралица Елизабет II в последния момент да предоставят договорено помещение за конференция на правозащитна организация, която щяла да дискутира семейните ценности и политиката на държавата във Великобритания по посока на предефиниране на брака чрез включване на хомосексуален такъв. Организацията ще заведе дело срещу горепосочените две организации. В интернет (англ.): http://www.christianconcern.com/our-concerns/sexual-orientation/law-society-and-qeii-centre-to-be-taken-to-court-for-cancelling-marr.

[8] Шотландското правителство ще наложи хомосексуалният, брак, въпреки, че две трети от анкетираните в собствената им анкета са против. Резултатът ще е ограничаване на свободата на словото и юридически хаос според представителка на „Коалиция за брака”. Вж. The Christian Institute. Scots Government ignores public, gives gay marriage go-ahead (англ.)

http://www.christian.org.uk/news/scots-govt-ignores-public-gives-gay-marriage-go-ahead/.

[9] Премиерът на Великобритания ще въвежда гей „браковете” до 2015 г. Daily Mail. (англ.), http://www.dailymail.co.uk/news/article-2179032/Ill-legalise-gay-marriage-2015-PM-Cameron-warns-opponents-Church-lock-people-out.html.

[10] „Злостна нападка на Кемърън срещу Църквата по повод гей брака”, (англ.), The Christian Institute, “Cameron’s gay marriage slur against the Church”

http://www.christian.org.uk/news/camerons-gay-marriage-slur-against-the-church/.

[11] Сайт на БХК, „Лесбийки, гейове и други искат защита чрез Наказателния кодекс”, http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/lesbijki-gejove-i-drugi-iskat-zashita-chrez-nakazatelniya-kodeks/ , 15 октомври 2011 г.

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови