Анализи

Печат

Изборите - без надежда за отмяна на държавното крепостничество

Виктор Костов

„Властта се лесно не лъже! Пипа тя – здраво пипа! За вас камшик, руски камшик – така ще се оправите.... Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се – ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Ах, защо нямам повечко власт! Ангели ще ви направя.”

- Съдия-изпълнителят от разказа „Андрешко” на Елин Пелин

„Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро”. – Псалм 14 и 53, ст. 1


бурлаки на волге
бурлаки на волге © Иля Репин

Уличните протести са добър отдушник за насъбраното народно недоволство. Но те няма да решат кардиналния политически проблем на българското общество – нуждата от преосмисляне и реформа на системата. Улицата не мисли, тя се бунтува и сваля правителства. Въпросът е кой ще гради и на какво ще стъпи.

Беззаконието в едно общество, чрез анархия, е робство. Но беззаконието може да бъде наложено от тираните чрез законодателството и държавно управление. Предоставящите избори няма да решат нищо от така зададения важен въпрос. Това са избори на конюнктурния политически ход ГЕРБ да избягат от отговорността за управлението си. Никоя от големите партии не предлагат решение, дори поглед към фундаменталния въпрос за липсата на справедливост и ценностна система в политиката. Те предлагат едно и също в различна опаковка – популизъм.

Първата основна причина за корумпираната и безнадеждна ситуация в политиката е именно в ключовата дума „светско управление”. Месианският комплекс на политическите власти, структури и хора-политици неизменно превръща нещо несакрално в сакрално, а именно държавното управление. Днешната държава е изрод, който няма нищо общо с естествения управленски модел на управници и тяхната администрация, които се грижат за реда и справедливостта в обществото, за да могат хората свободно да се отдадат на пълноценен духовен и материален просперитет чрез своята частна инициатива. Държавата-спасител е всъщност метастаза на бюрократичния идол на тоталитаризма и огромната му претенция да участва във всяка част на човешкия живот – от раждане до здраве, образование, икономика, финансова солидарност и дори предефиниране на такива иманентни човешки характеристики като пол и брак.

Огромното присъствие на държавата в живота на обществото е фактор, корумпиращ управлението.

Огромното присъствие на държавата в живота на обществото е фактор, корумпиращ управлението.

Вторият фундаментален корумпиращ фактор е липсата на култура на свобода в индивида. И тук не говорим за безграничната „свобода” индивидът да живее в свой собствен свят и да си сменя пола, като очаква всички да му ръкопляскат. Иде реч за отсъствието на себевладение и себеуправление в личността като ценност, възпитавана в семейство и училище. Тази липса води до отсъствие на възможност за демократично управление. Когато човек, който няма власт над импулсите си, езика си, пороците си – човек от народа, попадне по демократичен вот в управлението на страната, кое гарантира, че същият този човек преживявава някакво личностно вътрешно преобразяване? Нищо. Защото такова преобразяване от личност с хаотични ценности в организиран индивид с лидерска визия и смирено разбиране за отговорността на държавника е духовен процес, вътрешно узряване. За колко мъже и жени от огромния български парламент можем да твърдим подобно нещо? Много от участниците в политиката са там по случайност.

Третият корумпиращ управлението проблем е липсата на идентичност у хората и ценностна отправна точка у държавата.

Държавата, която в момента се държи по философията на Хегел и Русо, тоест все още е марксистка – „бог, който ходи по земята” – счита себе си за източник на права и задължения за обикновения човек. Трансцедентното свършва до Министерски съвет. Дори религията е добре овладяна за държавните интереси (както стана ясно от последния призив на Президента за молитва на всички вери за излизане от кризата). В същото време религията не може да се ползва за „политически цели”, докато атеизмът може (вж. Закон за вероизповеданията и Наказателен кодекс). Падането на комунизма не промени това разбиране ни най-малко. Българинът все още не е наясно кой е той? – Националист в малка балканска държавица? Европеец и гражданин на света? Потенциален имигрант? Данъчен и държавен служител, който тупа „брашнения чувал” – народа? Български партии дълбаят в обещания за пенсии, заплати и православна държава („Атака“), но не отговарят на този изначален въпрос – кои сме ние и за какво се борим.

Едно е сигурно – в България все още царува демократичният тоталитаризъм. Държавата нарушава закона не по-малко от гражданите, които се опитват да заобиколят безбройните и често безотговорни и безумни правила.

Огромното присъствие на държавата в живота на обществото е фактор, корумпиращ управлението.

Ето примери от данъчната система. Държавата безнаказано нарушава конституцията, като налага данъци (или приравнени на тях вземания) не върху реален доход, а върху измислен такъв. Въображаемият доход е измислен не от задължения човек (дори това право му е отнето), а от данъчния, тоест от този, който му налага данъка. Ако си „самоосигуряващ се”, ще плащаш на месец здравни и социални, все едно че имаш такъв доход, какъвто ти определи държавата. В свободните професии много хора не могат да изкарат този въображаем минимум. Какво да кажем за начинаещите в професията на свободна практика? Няма „нямам”. Ще намериш! Гражданинът е превърнат в съвременен крепостен селянин на господстващата държавна бюрокрация и политическа класа. Това не е само противозаконно поведение от държавата. Освен неуважение към закона, е нарушение на принципа, морала и нормалността. Трябва ли да споменаваме отново, че по конституция социалното и здравно осигуряване са права, а не задължения? При тази икономическа постановка, наред с моралната и духовна криза, никакви нови избори и никакъв нов парламент няма да подобрят нито управлението, нито състоянието на народа.

Четвърти противоконституционен модел на поведение от страна на държавата е презрителното отношение към на частната собственост. Държавата няма проблем да се намесва в частната собственост и частни договорни отношения. Ако, например, имате частен договор за наем с друго лице, физическо или организация, длъжен сте да плащате данъците на наемодателя. Данък във всяко нормално общество и държавно устройство се дължи от ПОЛУЧАТЕЛЯ на доходите. Получавам доход от наем – дължа на държавата определен размер данък, за да ѝ помогна да се издържа в служенето ѝ на народа. Но не и в България. Като давам пари за наем, трябва да съм освен това и данъчен полицай в отношенията на моя наемодател с данъчните.

Пети корумпиращ фактор: вездесъщата финансова претенция на държавата към хората. Управляващите имат нужда от пари, за да управляват – не оспорваме тази безспорна истина. Простата сметка обаче показва, че държавата взима една огромна част, близо 60%, от доходите на хората, превръщайки ги в роби на държавната претенция. Ето сметката: 10% данък общ доход, 28.5% социално и здравно осигуряване, 20% ДДС (освен ако не спите по хотели, където държавата ви взима „само” 9%). Само дотук са 58.5% от вашите доходи отиват в държавната хазна. Няма как да не добавим различните местни данъци и такси за имот, смет, наследство, покупко-продажби, плановите глоби на КАТ, акцизи върху бензин и други продукти, синьо-зелена зона и т. н. Така че, всеки плаща поне 60% от доходите си на държавата. Държавата, тоест политическо-бюрократичната система, вместо да благодари и да служи на хората обаче, потиска още повече раята, на която остават 35-40% от изкараното с пот на челото... за да го даде за ток. По данни на НСИ от миналата година средната заплата на хората, заети в обществения (тоест –държавния) сектор, е с около 8% по-висока от тези в частния 1. Тези, които произвеждат блага, са по-бедни от чиновниците, които производителите издържат.

Огромното присъствие на държавата в живота на обществото е фактор, корумпиращ управлението.

Шести корумпиращ фактор: полицията служи на държавата, не на хората. Ще се огранича само с един принципен пример. Ако си пътувате с кола и полицията или КАТ нямат друга работа, спокойно могат да ви спрат, без да сте нарушили закона или без да сте заподозрян в престъпление. С това ви нарушават правото на свободно придвижване по конституция. Но тях не ги интересува, защото няма кой да им се противопостави. Или да ги образова.

Да преминем от детайла към най-видимата част от държавната власт и устройство. Българският народ, най-бедният в ЕС, на брой 7 милиона души, издържа парламент от 240 постянно работещи депутати. България е на 74-то по БВП по данни на ООН. За сравнение, Холандия е една от най-силните икономики в света, на 17 място по БВП. Холандците са 16 милиона души, но парламентът им работи на сесии и е само 150 депутати.

От горните емпирични наблюдения би следавало да е ясно за всеки, че в сегашната бурна и безумна политическа система имаме морална и духовна, ценностна криза. В тази криза държавата е бог, а за духовност, вяра и морална визия няма място.

Идеята на хората да търсят държавата като източник на своето щастие, а партиите да им го предлагат, трябва да се смени. Ако не се смени визията за политическото управление, това, което е в момента разказът „Андрешко” на Елин Пелин, ще продължи да бъде картина за държавността на страната в 21, 22 и 23 век. Държавата ще тупа брашнения чувал, а той ще търпи и вие от болка или ще бяга немил-недраг на Запад.

Огромното присъствие на държавата в живота на обществото е фактор, корумпиращ управлението.

Само драстичното намаляване на държавния апарат и ограничаването на ролята на държавата в сфери от живота на хората, които не са ѝ дадени, ще доведе до промяна в положителна посока. Увеличаването на индивидуалната свобода, съответно и на отговорността за инициатива, за сметка на съкращаване на ролята на държавата до гарант на реда, мира, сигурността и справедливостта, ще доведат до възстановяване на здравия разум и прекратяване на крепостничеството. Как това да стане е единствено въпрос на методика (която в никой сценарии не включва насилствена, революционна промяна). Но колко са хората, които наистина искат да бъдат свободни и да се лишат от грижите на държавата-майка, пък била тя и мащеха?

Предстоящите избори ще покажат, че са много малко тези, които имат воля да въведат законност и справедливост в хаоса на държавното крепостничество. В резултат кризата на управлението ще се задълбочи.

 

Бележки

1. НСИ, виж в интернет: http://www.nsi.bg/EPDOCS/EmplsSalary2012q4_K70DVI5.pdf [горе]



Всички права запазени © 2013. Свобода за всеки – www.svobdoazavseki.org За препубликация е нужно писмено разрешение. Линкове към статията могат да се слагат без ограничения.



 Адв. д-р Виктор Костов  е правозащитник, издател и главен редактор на сайта „Свобода за всеки” www.svobodazavseki.com.

 

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови