Анализи

Печат

Духовната криза като дефицит на свободата

Христо Беров

Кризата в България се задълбочава. Може да се види много ясно вече не само от България, но и от чужбина. Българинът, който търси възможности за физическото си оцеляване, често забравя, че духовната криза – на индивидуално ниво, както и в обществото като цяло – е именно истинският проблем.

В едно общество, което е засегнато от бездуховност, не може да има нормално функционираща политическа система, не може да се създаде икономическа среда за задоволяване на материалните потребности, не може да съществува спокоен начин на живот за хората.

Свободата – истинската свобода – е свободата да останем духовни. Свободата от греха е онзи стремеж на хората в обществото, който често се насочва в посока на материални, консуматорски интереси. От своя страна последните ограбват силата на духа и водят до дефицит на свобода, на свободна воля. Хората се самозаробват, за да могат да бъдат заробени и от други.

Изходът от ситуацията е единствено чрез духовно новорождение. Само по този начин би могло да се излезе от омагьосания кръг на съвременните икономически зависимости. Свободата да се предадеш в Божиите ръце се гради не на страха за насъщния или за работата, а се основава върху вярата и доверието в сигурните ръце на Бога. Единствено с Божията помощ човекът би могъл да се освободи от зависимостите на съвременния свят, които имат една единствена цел – да го превърнат в роб на човешката, а не на Божията воля.

Последиците от всички тези тенденции са отчетливо видими в България. Те са разпознаваеми като големи букви в книгите на първолак. Но мнозинството от хората не могат да ги разпознаят, защото гледат, а не виждат, слушат, но не чуват.

Свободата, ако е само човешка, егоистична, а не богодарувана, води до наслагване на различни симптоми. Свободата е силен инструмент, с който би могло да се работи абсолютно всичко. Превръщането на свободата в собствена себеправедност довежда до израждането й. След това подмяната на терминологията в обществото довежда до самата липса на свобода.

Парадоксът, че лекарят ходи болен, а обущарят без обувки може да се илюстрира по-нагледно, в случай че просто се разходим из политическата реалност на страната и направим кратък разбор на политическите партии в 42-рия парламент.

Къде остават хората, които като вярващи в Бога живеят според Божия закон? Те остават извън политическото представителство на страната. Защото разбират свободата като свобода от греха, като свобода, за да търсят пътя към Бога, да бъдат с Него.

Тази политическа система в България няма да издържи много. Някои хора се освещават, когато са изправени пред такива предизвикателства. Други се освещават чрез безкрайно дълготърпение. Важно е да не загубят онази свобода, която Бог им подари. Тя е по-важна и от правата на гражданите и от свободите според светското право на държавата.



Всички права запазени © 2013. Свобода за всеки – www.svobdoazavseki.org За препубликация е нужно писмено разрешение. Линкове към статията могат да се слагат без ограничения.



berov1_120Христо П. Беров е български и германски юрист, сътрудник в Института за църковно право в Потсдамския университет и член на Виенското академично дружество за правото на източните църкви.

Коментари   

 
Rositza Tanova
+8 #1 Rositza Tanova 18-06-2013 23:10
To4no taka e.Tova e problema na savremennia 4ovek i bedite mu idvat ot lipsata na duhovnost v negovia givot.
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови