Анализи

Печат

Плуралистичният „междурелигиозен диалог” унижава християнството

Вениамин Пеев

Религиозният плурализъм, който приравнява всички религиозни божества и представя концепцията за „трансформация” като общовалидна, всъщност унижава достойнството на християнството. Както видяхме досега в изложението на плуралистичната „Коперникова система” на проф. Джон Хик християнството е извадено от неговата позиция на централна религия за европейската история и култура и доброволно е запратено в периферията.

Мотивите за това не са „догматически”, а политически и социални. Западните политици, които през последните десетилетия допуснаха груби грешки в отношението си към нахлуващите религиозни влияния от други географски и културни области, прегърнаха още по-деструктивната политическа линия на „помиряване” религиозните общности. Въпреки че на практика такова „помиряване” е невъзможно, западните политици – повечето от които са уж представители на християнската цивилизация – започнаха да налагат плуралистичната си политика предимно върху християнските лидери и общности.

Оказва се, че християните днес са по-податливи на отстъпление от своята догматика и религиозна практика от другите религиозни общности. А един мюсюлманин или будист никога няма да се откаже от религиозните си принципи и няма да допусне приравняването им с християнските! Тогава кому допринася полза т.нар. „междурелигиозен диалог”, ако не преди всичко на враговете на християнството?

В настоящата статия ще разгледам темата за диалога между представители на различните религии – какво означава това и доколко е възможен той в съвременната ни действителност. Както е известно, членуващите в НСРОБ български евангелисти участваха в няколко форума на „междурелигиозен диалог”, но показаха своята богословска неадекватност в тях. Тъй като в Западна Европа отдавна се правят опити за водене на такъв диалог и вече са известни както положителните постижения, така и провалите, то за всички нас ще бъде полезно да се поучим от западноевропейския опит като християнски представители на една страна, претендираща да бъде част от обединена Европа.

Дефиниране на „междурелигиозния диалог”

Не само в неудачните изяви на някои български евангелисти в инициативите на НСРОБ, но и във форумите на европейско ниво не е достатъчно добре прецизирано разбирането за „междурелигиозен диалог”. Каква е същността му? Каква е ролята на участниците в него? Какви са целите му? Вече видяхме в предишните две статии по темата, че религиозният плурализъм на Джон Хик е предизвикан от наблюдението върху социални проблеми. Веднага обаче възниква недоумението – каква е връзката между социално-икономическите проблеми и конфесионалната догматика? Онези, които виждат пряка връзка и влияние, са чисто и просто еклектици, нямащи ясна представа за философската и теологична бездна между двете области.

Видният съвременен протестантски теолог Юрген Молтман, когото в никакъв случай не можем да обвиним в социална апатия, категорично посочва, че в нашето съвремие не съществува унифицирана концепция за същността и целите на различните идеологии, в това число и религиозните. В своята статия „Полезно ли е „плуралистичното богословие” за диалога на световните религии?” големият германски теолог анализира критично много опити за изясняване различните идеологически позиции в по-новата европейска история. Молтман илюстрира адекватно своя скептицизъм за възможните положителни резултати от „междурелигиозен диалог” (Moltmann, J. “Is “Pluralistic Theology” Useful for the Dialogue of World Religions?” – In: D’Costa, G. ed. Christian Uniqueness Reconsidered. 149-56).

Като европеец, той е твърде подозрителен за изхода на християнско-марксистките форуми, проведени в периода на Студената война: в Залцбург (1965), Херенхимзее (1966) и Мариенбад (1967) (пак там, 153). Надеждите за постигане на добри резултати, които ще доведат до прехвърлянето на мостове между двата политически лагера, на които бе разделена Европа, бързо се изпаряват. Следва Пражката пролет в Чехословакия, втвърдяването на антикомунистическата позиция на папа Йоан Павел II и налагащото се убеждение, че опитът за диалог се е провалил.

Според Молтман фундаменталната грешка на двете страни е, че не е бил осъществен „диалог за диалога” и не е било достатъчно да се говори за „междуидеологически диалог”. Не е станало ясно какво трябва всъщност да се разбира под „диалог”. Тук се налага да вметна наблюдението – като човек, който е свидетел на случващото се на политическата сцена през последните две десетилетия, - че социално-икономическите промени в Европа настъпиха едва след като едната политическа система се отказа от десетилетната си идеология. Ще прибавя обаче, че все още нямаме индикации за окончателно положителни резултати на продължаващия „диалог”.

Молтман настоява още, че е необходимо да се диференцира понятието за „междурелигиозен диалог” в различните части на планетата. Това е особено важно наблюдение! Има места, където „диалогът” не изисква ясно изразяване на личната или конкретно конфесионална позиция. Така например, японците не преживяват болезнено съжителството на три големи религиозни традиции: шинтоизъм, Махаяна будизъм и Дзен (пак там, 152). Но това е така, защото в тези три религии има обща религиозна основа и те се характеризират с подчертан плурализъм, от който произтича и по-голямата им междурелигиозна толерантност. Тази „толерантност” обаче не се изявява по отношение на християнството, което в съседна Южна Корея например е водеща религия, но в Япония си пробива много трудно път.

Също така и в САЩ – една мулти-културна страна, която неправилно се счита за „традиционно християнска”, могат да бъдат открити безброй религиозни представителства и варианти на християнството, както и еклектични религиозни системи, между които съществува в повечето случаи плуралистична толерантност и дори безразличие.

Американската плуралистична действителност обаче едва ли може да бъде посочена като надежден съвременен модел за всяка култура по света (пак там, 155). В подкрепа на това разбиране ще цитирам становището на големия съвременен американски специалист на религиите и религиозните култове Уолтър Мартин, който е връстник на Джон Хик. Посочвайки, че САЩ са една „топилня” на различни етноси, култури и религии, които характеризират отделни групи от населението на страната,

Уолтър Мартин заявява следното: „Аз съм избрал да стоя върху бастиона на Библейското християнство, както е поучавано от апостолите, защитавано от църковните отци, преоткрито от реформаторите и въплътено в онова, което понякога се нарича Реформирано богословие” (Martin, W. The Kingdom of the Cults. 11-2). Следователно позицията на истинския християнин в съвременния плуралистичен свят не може да бъде политически, културно, социално и пр. обусловена! Евангелската позиция не се влияе от идейните моди на своята епоха! Днешният християнин е изправен пред избор – или само с Христа, или с Христа заедно с другите. Първият избор е изборът на апостолите, църковните отци, реформаторите и на християни като Уолтър Мартин. Вторият избор е на изменниците на Христос, на лаодикийците и на днешните плуралистични представители на ОЕЦ у нас...

Християнският избор в съвременния „междурелигиозен диалог”

Какви трябва да бъдат съдържанието и целите на „междурелигиозния диалог” у нас? Трябва ли безкритично да подражаваме на чужди модели? Ако приемем за меродавна позицията на избора на съвременни специалисти в областта на религиознанието като Уолтър Мартин, то би следвало най-напред да се обърнем към новозаветния модел, защото той е възприет и следван стриктно от апостолите, църковните отци и реформаторите. А правилният новозаветен модел ни е предложен от Самия Христос!

Нека разгледаме от позицията на „междурелигиозен диалог” случая със „сиро-финикианката” или „ханаанката”, която потърси за помощ Христа (Мат. 15:21-28; срв. Марк. 7:24-30). В новозаветния текст е посочено, че тя бе елинка по рождение, следователно не се е покланяла на юдейския Яхве, а вероятно е вярвала в божества като Зевс, Хера, Ваал и Астарта и може би в Аполоновата потомка Хигия – богинята на магическото изцеление. Но след като не получава помощ от божествата на своята област, тази жена решава да потърси прочулия се с изцелителната си мощ Исус, смятан от мнозина Свои съвременници за юдейския Месия. Ев. Матей, който ще да е бил свидетел на срещата им, цитира нейното обръщение към Христос: „Смили се за мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс” (15:22).

И тук – по реакцията на учениците, Христос и жената – можем да установим поне три различни подхода при „междурелигиозния диалог”. Първият подход отразява реакцията на учениците, които настояваха Исус да я отпрати без отговор (ст.23). Този подход бих определил като сектантски – част от християнството не би желало да влиза в никакви контакти с друговерци.

Сектантите не се интересуват от потребностите и страданията на другите; те търсят само собственото си удовлетворение и блаженство от общението със своя Бог и своите единоверци. Този тесногръд подход е демонстриран, за съжаление, многократно през изминалите векове.

Вторият подход е изразен ясно и недвусмислено от Самия Христос: „Аз не съм пратен, освен до изгубените овци от Израилевия дом” (ст. 24). Ев. Марко пък подчертава: „Остави да се наситят първо децата” (7:27 а). Видно е, че новозаветната идея за ролята на Христос е като снабдител преди всичко на духовните и ежедневни потребности на Неговите последователи – първо на Неговите сънародници, а после и на онези, които започват да се наричат „християни”. Христос не може да бъде приравняван с апатичния Буда или с агресивния Мохамед. Първият не се притеснява дали ще има желаещи да го последват при впускането му в „пустотата”, защото самият приживе не е бил сигурен дали е постигнал „нирвана”. Вторият пък извисява блестящия си от постоянна употреба меч над главата на всеки, който би дръзнал да оспори неговото пророческо достойнство. Следователно нито първият, нито вторият дава решение за неотложните човешки потребности. Само Христос заявява, че е дошъл да помогне на сиромасите, да освободи пленниците и угнетените, да изцели слепите и да прогласи на всички „благоприятната Господна година” (Лук. 4:17-19; срв. Ис. 61:1, 2).

Но ако Христос, Който е готов да помага на всеки нуждаещ се Свой последовател, бе отказал помощ на сирофиникианката, която се помоли за изцеление на болната си дъщеря, Той по принцип не би бил различен от Буда и Мохамед. Затова езичничката продължи да настоява: „Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им” (Мат. 15:27; Марк. 7:28). Оттук започва „междурелигиозният диалог”, който е предизвикан от една друговерка.

Сирофиникианката става инициатор на третия подход към „междурелигиозен диалог”, който бих искал да посоча като модел и за нашата постмодерна действителност. Този диалог започва и се провежда между човек от нехристиянска вяра и Христос – Основателя на християнството. Мотивът за провеждането му е една крещяща социална нужда. В известен смисъл това напомня за социалните проблеми в Бирмингам, които карат младия Джон Хик да се замисли за смисъла и центъра на всяка една религия и дали различията могат да спомогнат за разрешаването на наболелите проблеми. Но докато Хик прекрачва неправомерно от сферата на иманентното, земното, битовото в сферата на трансцендентното, където може да има само Един истински Бог, а не много и равнопоставени божества, сирофиникианката показва почит и признание към Христос. Тя Го признава като „Господ”, т.е. като Единствения Бог на вселената и човечеството.

Обръщайки се към Него за помощ и то на територията на своите божества, тази жена косвено признава безсилието и нищожеството им. Тя не оспорва облагодетелстваната позиция на „децата, които се хранят на Господната трапеза”, но апелира за същото отношение на милост и грижовност към своята дъщеря и себе си, защото е убедена, че християнският Бог не е племенно или културно обусловено божество, каквито са Зевс, Ваал, Вишну, Аллах и т.н. Ето защо Самият Христос дава висока оценка за нейното благоговейно поведение: „О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието” (Мат. 15:28).

Истинските Христови последователи не странят от „междурелигиозен диалог”. Той несъмнено ще включва хуманния отклик на социално-икономическите нужди на хора от други вероизповедания. В световен мащаб християнските организации са едни от най-дейните в областите на благотворителност и хуманитарни помощи в страните на Третия свят. Църквата – в различните си конфесии и поделения – също така е в челните редици на миротворците.

Но християнската позиция е свързана винаги с издигането на знамето, че Христос е Единственият Господ, Който е несравним с другите представи за божества. Тъкмо затова Той помага на нуждаещите се! Наред с всяка социална инициатива ние сме призовани да отнесем и истината, че само Той е Бог!


Д-р Вениамин ПеевД-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., “Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, “Абагар”, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, "Абагар", 2012.

Коментари   

 
Veniamin Peev
+14 #9 Veniamin Peev 23-02-2014 08:19
"Равноправният обмен на идеи", от който се възторгва г-н Д. Венков, е един анахронизъм, който древноеврейскат а интелигенция е разрешила още преди 3000 години. Ние, християните, знаем например, че библейски материали като Притчи 22:17-24:22 (т.нар. "Изречения на мъдрия") имат чужд произход. Посоченият от мен текст се свързва с името на египтянина Аменемопе. Но този "обмен" с египетската мъдрост на практично ниво е инкорпориран в целия сборник Притчи и е "осветен" с основния библейски принцип, че "страхът от Господа е начало на мъдростта, но безумните презират мъдростта и поуката" (Пр. 1:7 и др.). Следователно "обменът на идеи" още преди 3000 г. е означавал тяхното съпоставяне с библейската вяра и възприемане или отхвърляне според тяхната пригодност или непригодност. "Обменът", за който настоява г-н Венков, е епигонство!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
В. Кисьов
+16 #8 В. Кисьов 21-02-2014 11:25
Г-н Димитър Венков, желая да коментирам най-вече последния ви абзац:

"Междурелигиозният диалог не се състои в откликване на социално-иконом ически нужди и хуманитарна помощ. Той се състои в равноправен обмен на ИДЕИ и взаимно уважение, тъй като това са съвременните европейски ценности."

Що се отнася до взаимното уважение, проблеми с него християните нямаме. Под "християни" нямам предвид всички, които се самоопределят така, а тези, които се стремят да живеят според библейските ценности. Тези ценности са се доказали през вековете и са надживели множество други ценности, които някога са били съвременни и считани за най-съвършени. Ще надживеят и съвременните европейски ценности.

Що се отнася до обмен на идеи с други религии - ние нямаме никаква необходимост от това. Библейското учение не се нуждае от корекции. За нас е неприемлива идеята, че всички вярваме в едно общо божество и само го наричаме с различни имена. Това силно противоречи на Библията. Затова, макар и да смятате, че взаимоотношения та между религиите трябва да се определят от закона, няма закон, който да ни наложи да вярваме в подобни неща. Правени са подобни опити още през първите векове, но безуспешно. Поради това и след петвековни опити да приемем идеята, че Аллах не е много по-различен от нашия Бог и че Мохамед е негов пророк, не я приехме. Може да сте благодарен на предците ни за това, иначе вероятно щяхте да се родите в мюсюлманска държава. В този случай щеше да е много по-малко вероятно да изберете днес религиозната си принадлежност „според своите предпочитания, разбирания и интелект”. А и в най-добрия случай, в 21 век щяхме само да граничим с Европейския съюз и едва ли толкова много хора у нас щяха да споделят ценностите, за които пишете.

Подобно на първия коментатор тук, вижда се, че не разбирате за какво става всъщност дума в статията.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+15 #7 Veniamin Peev 20-02-2014 17:43
Г-н Димитър Венков бил погледнал през прозореца и изведнъж установил, че било 21-ви век....
Християните отдавна го знаят! Но тъй като те не скучаят, гледайки хоризонтално през прозорците си, а гледат винаги нагоре - към своя Бог, те знаят, че само Той е истинският! Затова и няма да Го подменят!
Ще цитирам един представител на 21-ви, който станал християнин преди няколко десетилетия, обиколил е целия свят, за да прокламира християнството в различни култури и няма намерение да се откаже от него. Това е д-р Били Греам: "Повечето от световните религии са основани на философска мисъл, освен юдаизма, будизма, исляма и християнството. Тези четири се основават на личности. Само християнството обаче претендира за възкресението на своя Основател". Именно затова само християнството е истинското!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
В. Костов
+15 #6 В. Костов 20-02-2014 17:19
Грешите г-н Венков. След като погледнахте навън и видяхте, че е 21ви век дали забелязахте и ценностния и морален упадък? Въпреки технологичния напредък, в морално отношение светът не се развил, е дегрдирал.

Уважението на християнина, който се кланя на истинския Бог, към опонента не се анулира от настояването, че само Христос е пътя към Бога. Напротив, именно откровенито за истинноста на нашата вяра ни задължава да уважаваме достойнството на всяка човешка личност. Но нямаме задължение да оправдаваме моралната или духовната заблуда, под предлог, че така проявяваме неуважение или омраза. Напротив, любовта на Бога ни задължава да говорим библейската истина, за да се спасят невярващите, дори на цената на присмех и преследване. Тези, които настояват за религиозен плурализъм всъщност не са християни защото отричат същността на Христоват учение, според което няма друг път към Бога, освен Исус.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Димитър Венков
-21 #5 Димитър Венков 20-02-2014 16:46
Погледнах през прозореца и се успокоих - навън е 21 век, общо взето Европа и за щастие теолозите не определят взаимоотношения та между хората. Живеем в континент, където няма теологични държави и взаимоотношения та между религиите се определят от ЗАКОНА, а не от религиозните предписания на тази или онази вяра.

Разбирам, че християните са подразнени, че религията им не се радва на особена популярност в модерна Европа. А и е поделена на толкова парчета, че дори вярващите уж в един и същи бог не могат да се разберат. ;-)

Прочее, без значение дали на някои представители на някоя религиозна деноминация се харесва или не, хората в съвременна Европа избират религиозната си принадлежност според своите предпочитания, разбирания и интелект.

Междурелигиозни ят диалог не се състои в откликване на социално-иконом ически нужди и хуманитарна помощ. Той се състои в равноправен обмен на ИДЕИ и взаимно уважение, тъй като това са съвременните европейски ценности.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
В. Кисьов
+18 #4 В. Кисьов 12-02-2014 13:32
Г-н Никола Георгиев, действително не разбирате написаното. Пишете: "Няма как да се постигне мир на земята ако всяка религиозна общност воюва така самоотвержено и фанатично за своя Бог." Къде тук прочетохте за нещо, което може да се сравни с воюване? Няма нищо подобно в последния абзац, за който споменавате. Проблем има не в статията, а в начина, по който сте я възприели. Това, че, както пишете, "всяка религия има своя бог за най-велик и единствен," означава, че са обречени опитите да се прави една обща религия за всички или да се наложи на всички идеята, че различните религии са просто различни пътища до божеството. Никой автентичен представител на религия не се нуждае от подобни убеждения. Те могат да са от полза единствено за някого, който се опитва да има контрол върху различните религиозни общности, като развява идеята за мир. Повечето религии съдържат в себе си такава идея и нямат нужда от външни обединяващи фактори. Поне що се отнася до християнството, да се дават примери за това как то проповядвало неща като кръстоносни походи, говори за пълното му непознаване. Един от случите, в които Христос най-силно изразява идеите за Божието царство е т.н. "Проповед на планината". Едно от нещата, които заявява там е: "Благословени са миротворците, защото Бог ще ги нарече свои деца." (Матей .5:9) Кръстоносната идея е пълна противоположнос т на библейските разбирания за Божие царство. С други думи, основното, което може да се каже за онзи исторически момент е, че библейските принципи за напълно погазвани. На вярващия, който се стреми да живее според тези принципи му е напълно излишно някой отвън да го учи на мир. Той е миротворец поради думите на Христос, не заради външни влияния като плуралистичен международен диалог.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
В. Костов
+18 #3 В. Костов 04-02-2014 13:16
Едно не разбрах г-н Георгиев в крайна сметка Вие християнин ли сте? Защото говорите сякаш като християнин, но в същото време очевидно не познавате и отричате фундаментални истини на вярата.

Християнството е екслузивистична религия, както и исляма. Тоест, за да си християнин, не можеш да имаш други богове, на които да се кланяш. Това е старозаветен и новозаветен модел на вяра и поклонение. Изход 20 изброява десетте Божи заповеди, първата от която е да нямат други богове и че Бог ревнува за името Си. Виж 1 Тимотей 2:5. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус". Деяния 4:12: 5: "И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между 1 човеците, чрез което трябва да се спасим." Трябва да можете да разпознаете и да признаете обидата си от това че Бог ясно е указал начина си на спасение и това, че вие не го приемате.

Това, че на Вас не Ви харесва билейското учение за изключителния характер на Спасителя и Спасението, и съответните последици от приемането или отхвърлянето на Христос, не бива да превръщате в универсален недостатък на християнството или на тезата на д-р Пеев.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+22 #2 Veniamin Peev 04-02-2014 08:26
Уважаеми г-н Георгиев!
Радвам се, че сте прочели тази статия. Но не сте я разбрали! С вика "Аллах акбар!" викащите са отнемали и отнемат животи, палели са и палят домове, рушали са и рушат градове и цивилизации. С Христовия призив: "Дойдете всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя" са намирали спокойствие, радост и надежда милиони хора, включително и бивши викащи "Аллах акбар". Тази е голямата разлика, която Вие видимо не разбирате. Тук не става дума за "кръстоносни походи", става дума за една единствена религия, която е доказала истинността си.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Никола Георгиев
-28 #1 Никола Георгиев 02-02-2014 12:41
Уважаеми г-н д-р Пеев в последния си абзац ме насочвате директно към "Аллах Акбар". Няма как да се постигне мир на земята ако всяка религиозна общност воюва така самоотвержено и фанатично за своя Бог. За какъв междурелигиозен диалог да говорим, при положение, че всяка религия смята своя Бог за най-велик и единствен. Къде според вас се намират на земята онези милиарди последователи на другите религии и Богове различни от Вашия /нашия/ Господ Иисус Христос ? В обора ли ? Моите мисли дотук, естествено, могат да се отнесат и до всички поклонници на Исляма. След като прочете човек такива есета съвсем естествено си задава въпроса нужен ли му е Бог въобще. Живей си живота според земните закони и не мисли за другия на небето. Така или иначе всички ще стигнем до него, а дали сме достойни да застанем пред вратите на Рая или пред огъня на Ада това не знам кой Бог ще го реши, но със сигурност ще го решат всички онези, които са останали тук след нас на земята и ни помнят.
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови