Анализи

Печат

Не е ли „приятелството” с ДС „вражда против Бога”?

Вениамин Пеев

Християните знаят за реторичния въпрос, поставен от ап. Яков на йерусалимската църква: „Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?” (Як. 4:4). Новозаветният автор отправя този укоряващ реторичен въпрос към своите събратя, които още в зората на Христовата Църква са търсели нехристиянски методи, за да се домогнат до власт и лидерство, защото „боевете” и „крамолите” не могат да имат други цели освен тези. Но властолюбието и изграждането на авторитет в Църквата посредством светски прийоми не само е чуждо на християнското учение, но свидетелства за пълен духовен крах на Църквата, която остава „празна” откъм Божията благодат, щом допусне идеологията на света. Ап. Яков заключава категорично, че в такава църковна общност, която е издигнала като свое верую не приятелството с Бога, а „приятелството със света”, н я м а нищо духовно и Божие. Затова резултатът е „нямане”: „Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите” (ст. 2). Трябва да признаем, че няма нищо по-лошо от състоянието на църква, която не получава никакви духовни блага от Бога, няма Неговата сила, няма Неговата подкрепа, няма Неговото благоволение, защото не е приятелка с Него, а флиртува със света!

Нека отнесем този изконен християнски принцип към „приятелството” на вярващите с Държавна сигурност – онази институция, която бе ударният юмрук на атеистичната комунистическа държава срещу Христовата Църква. С това няма да изменим на херменевтичните принципи, защото те позволяват осъвременяване на вечното новозаветно послание, което се съдържа в оригиналния въпрос на ап. Яков. Той разбира под „свят” враждебната спрямо Христа юдейска общност, както често я разбира и ап. Йоан (вж. Йоан 1:10; 8:23; I Йоан 2:15 и др.). Един век по-късно обаче християнският апологет Тертулиан ще подчертае по категоричен начин, че не може да има нищо общо между Църквата и римската държава и елинистичната култура, защото те са враждебни спрямо християните. Тертулиан също си служи с реторични въпроси: „Какво общо има наистина между Атина и Йерусалим? Какво съгласие има между Академията и Църквата? Какво общо има между еретици и християни?” (Опровержение на еретиците, 7). При друг случай в своята „Апология на християнството” Тертулиан ще подчертае невъзможността християните да бъдат асимилирани от римляните, защото техните философски, религиозни, морални и политически възгледи са несъвместими. Затова управниците на Римската империя изразяват омразата си към Христовото учение „с усърдно занимание с частни доноси” срещу тях (Апология I.1). Ако проследим позицията на други учители на Христовата Църква на Изток и Запад, ще видим сходен стремеж към осъвременяване и прилагане на дело Якововия принцип във всяка една историческа епоха. От блаж. Августин до реформаторите Лутер, Цвингли и Калвин или по-късно до Барт и Бонхьофер и техните последователи ще видим представяне на същата новозаветна позиция – приятелството с враговете на Христос е „вражда против Бога”. Следователно тезата, че „приятелството” с ДС е измяна на лоялността към Бога, е напълно оправдана днес.

Агентите, които ДС определя като свои „приятели”

В архивите на ДС „по линията на протестантските секти” офицерите, които пишат рапорти, предложения или създават планове и мероприятия за следене и шантажи, често определят доносниците като „приятели” или „приятелки”. Това са обикновено сътрудници или агенти със собствени псевдоними, внедрени в деноминационни ръководства или локални църковни общности, за да носят редовно всякакъв вид информация на службите. Част от тази информация е доста тривиална и се свежда до клюки или клевети, но има и информация, която се отразява негативно върху съдбата на следените обекти. Архивите на ДС изобилстват на случаи с непрекъснато доносничене за верни Богу евангелски християни от страна на „приятелите” на тайните служби. Ще се спра на два случая, в които героите са ми познати.

Когато бях войник в трудовото поделение в Панагюрище, посетих за пръв път малката конгрешанска общност в центъра на градчето. Посрещна ме една жена, чиято ведра усмивка ме спечели веднага. Тази християнка бе Зафирка Станкова, съпругата на рано починалия п-р Станков. Там се запознах и с малкий ѝ син Тодор, с когото станахме приятели за цял живот. Много скоро се убедих, че тези хора за истински, посветени, нелицемерни вярващи. Сега, когато чета доносите срещу двамата и характеристиките им в архивите на ДС, се убеждавам, че за тях християнските принципи са били единствените правила в трудния им живот. Дори офицерите на ДС някак си са принудени да признаят това. Безсилната им злоба личи от лепнатите прякори на леля Зафирка – „Монахинята” и на Тодор – „Фанатика”. Убеждавам се обаче, че не всички хора, които са се навъртали около тях в конгрешанското братство, са били добронамерени към двамата. В архивите на ДС често се среща кодовото име агент „Лиляна”, която отблизо е следяла всеки техен жест и дума и е донасяла всичко на оперативния работник в Панагюрище. Офицерът от ДС нарича доносничката от панагюската конгрешанска общност „моята приятелка”. В един пореден донос от 13 февр. 1979 г., писан в продължение на час и половина, аг. „Лиляна” съобщава за мнението на леля Зафирка за случая в Джонстаун. Става дума за масовото самоубийство на 913 души през ноември предходната година, извършено под давлението на култовия водач Джим Джоунс. Излишно е да коментирам религиозната неграмотност на доносничката и оперативния работник, които са подхвърлили тази въдица на една българска конгрешанка, опитвайки се да свържат нейното верую с безумието на Джоунс, за да потърсят някакво основание за „вражеска диверсия”. Ще цитирам обаче един параграф в доноса на аг. „Лиляна”: „При едно от посещенията си моята приятелка в дома на З. Станкова в П-ще в църквата се заговорило за случая в Джонстаун. Станкова заявила, че тя не може да приеме случилото се и щяла да пише до своята позната от САЩ да ѝ обясни истината. За статиите в нашия печат по този случай тя споменала, че тук всичко се страхувало и се преувеличава и се дава като политика... Станкова при друг разговор, в присъствието на ... от София, изказала отново опасения, че тяхната организация зад граница имала човек, който ги издавал, заради което на границата били заловени пратки с литература”.1 Последното изречение в доноса на евангелистката аг. „Лиляна” е подчертано от оперативния работник, което подсказва, че е обърнато внимание на факта, че евангелистите знаят за агентурните действия на „Димов”. Затова от Панагюрище се сигнализира на началника на отдел III на Управление VI–ДС в София. Защо? – За да се вземат мерки.

Още по-инригуващ е случаят с друг един евангелистки представител, който е наричан „приятел” от оперативните работници на ДС, но неговото име в някои документи не е закодирано. Става дума за Динко Желев, който по онова време изпълнява службата на заместник председател на ръководството на СЕПЦ. Два документа, в които се споменава за него, са особено интересни. В един Рапорт от 29.03.1979 на великотърновския оперативен работник за посещение в дома на Димитър Митев младият тогава помощник пастор предава хвалбата на Динко Желев пред него за връзките си с ДС. По повод задържането на п-р Георги Тодоров великотърновският офицер пише: „В тая връзка го (Д. Митев – б.м.) запитах какво е мнението на софийското ръководство относно задържането на Георги Тодоров. Според Желев Георги Тодоров бил виновен, тъй като не се занимавал пряко само с религиозните си задължения. Желев имал близък – генерал ..., но в никакъв случай не би помогнал на пастора. С тази си дейност той уронил авторитета на църквата. Желев посъветвал Митев в по-нататъшната си дейност да не се занимава в никакъв случай с подобни работи”.2 В този кратък текст правят впечатление две неща: първо, офицерът от ДС, с чиято протекция се хвали Желев пред Митев, не е „генерал”, а полковник, следователно или Желев се е изхвърлил прекалено, или Митев не е запомнил добре офицерското звание; второ, което обаче е по-важно, изречението „Желев имал близък – генерал..., но в никакъв случай не би помогнал на пастора” е подчертано и отстрани е написана следната бележка със синьо мастило: „Др. ..., защо парадира навсякъде с връзката си с теб?” Обстоятелственото пояснение „навсякъде” е подчертано с две черти. Тази бележка в полето е много красноречива! Видно е, че офицерите са раздразнени от хвалбата на Динко Желев, защото тя нарушава конфиденциалността. Освен това, подчертаната дума „навсякъде” по всяка вероятност говори, че Желев не се хвали с „приятелството” си с ДС за първи път. Предполагам, че на следващата оперативка на Желев са му дръпнали ушите. Но дали си е взел поука? Не мисля.

Лично аз си спомням как в деня на произнасяне присъдите срещу петимата евангелисти, след като напуснахме съдебната зала, видях в коридора на Софийския съд Динко Желев в дружески разговор с неговия близък „генерал”. Желев ме повика и без да подозирам това, ме представи пред него, като му спомена името. Може би двамата очакваха да се смутя... Обърнах се към полковника и му казах, че в дома ми е направен незаконен обиск и са ми иззети много книги и две пишещи машини без съставяне на протокол и списък на иззетите неща. Тъй като не съм свързан по никакъв начин с делото, което приключи, бих искал нещата да ми бъдат върнати. Полковникът ме изгледа с неприязън и грубо ми отвърна: „Младежо, ние да не сме складова база, че да връщаме иззети неща? Те са незаконно внесени и са унищожени по надлежния ред”. Знаех, че полковникът лъже, затова по-късно си издействах съдебна бележка, с която въпреки неудовлетворението му, все пак си взех лично част от книгите и ръкописите от неговата служба. Така се убедих, че един вярващ човек може да постига успех, макар и частичен, без да е непременно „приятел” с оперативните работници на ДС!

Кой сте Вие, аг. „Горанов”?

Законът за досиетата не позволява разкриването имената на агентите, които са били в услуга на ДС, колкото и пагубна да е била тя за дадена религиозна организация или отделни вярващи хора. Някои от закодираните псевдоними обаче позволяват логически разсъждения от страна на изследователя, особено ако агентите са били твърде активни в своята задкулисна дейност и са оставили след себе си купища бумаги с доноси. Вербовчиците на ДС са били старателни хроникьори на всяко събитие и реплика, не съзнавайки може би, че някога техните рапорти, предложения и планове биха били четени и поради това биха разкрили по косвен начин самоличността на своите сътрудници. Такъв според мен е случаят с евангелисткия аг. „Горанов”, който изпълнява конкретни деструктивни за общността си задачи, харесван и хвален е много от своя вербовчик и други офицери и се издига шеметно до значима фигура в петдесетната деноминация в София, идвайки от дълбоката провинция. Аг. „Горанов” почти винаги в документите е определян от своя вербовчик гальовно като „моя приятел”.

Аг. „Горанов” е спечелен за каузата на доносничеството в полза на ДС още като провинциалист. На него отрано се поставят важни задачи, като например, да следи изказванията и проявите на председателя на СЕПЦ Ангел Динов, въпреки че последният е харесван от ДС и Комитета. Още през далечната 1965 г., т.е. в зората на институцията Държавна сигурност, аг. „Горанов” често се явява в явочна квартира „Извор”, след като е посетил канцеларията на своята деноминация. За него в един документ се казва, че в неговите доноси Динов „се засича често от аг. „Горанов”.3 При този случай в канцеларията при Динов е и Ладин Попов, който току-що е пристигнал от Русе. Разговорът се върти около Харалан Попов и неговото семейство, което представлява особен интерес за ДС. Аг. „Горанов” предава сведения и за бургазлията Банчо Банчев, който е един от близките съратници на братя Попови в България като участник в мисионерското дело на „Славянската религиозна мисия”. Освен шпионирането на сем. Попови обаче агентът получава и конкретна задача, когато се върне в своята църковна общност: „да продължава да ограничава посещението на младежи, особено учащи се, като се мотивира, че духовният съвет е предупреден от Окръжния народен съвет по горния случай”. Няма никакво съмнение, че агентът е изпълнил дословно повелята на ДС. Любопитна подробност в този документ е споменаването на петдесетната общност в гр. Стара Загора, която е допуснала общонационално младежко събиране за Тодоров ден и ДС са алармирали Комитета за това „нарушение”. Тогавашният председател М. Кючуков дотолкова е бил разгневен, че предупредил Динов: „така ако продължавате да работите, може би някоя сутрин ще осъмнете с ново ръководство – става дума за Върховния съвет на петдесетниците да бъде подменен”.4 Е, ръководството все пак е оцеляло, но на каква ли цена?...

Аг. „Горанов” продължава през следващите десетилетия да подхранва папките на ДС с нови и нови донесения, които обаче не са просто жълти клюки, а натежават с нарастващата си деструктивност. Той престоява все по-често в канцеларията на СЕПЦ и започва да дърпа конците там все по-уверено и властно. От един по-късен документ по времето на следствените действия срещу п-р Георги Тодоров през 1979 г. аг. „Горанов” предава на своя мил „приятел” – офицера на ДС, който режисира процеса през с. г. - едно малко закъсняло по хронология сведение, но утежняващо състоянието на Тодоров. Една година по-рано п-р Тодоров е поел ангажимент пред ръководството на СЕПЦ да подготви „Омилетика” за петдесетните пастири и две учебни помагала за посланията на ап. Петър и Яков, предназначени за неделни уроци.5 Това на глед тривиално донесение, предоставено на службите от член на Съюзното ръководство (какъвто вече е аг. „Горанов”), целѝ да разплете по-дълбоки нишки. П-р Тодоров е заявил пред ръководството, че тези материали „са преведени”, затова у ДС възникват въпросите: „Кой ги е превел? Откъде са дошли материалите? Имат ли връзка със „Славянската религиозна мисия”? ”. След подписа на аг. „Горанов” под това донесение режисьорът на процеса през 1979 г. е написал мнение: „Данните по сведението не са проверени, но на агента може да се вярва”. Така явно изразено безрезервно доверие от службите рядко се среща в архивите. Това подсказва за особено близко „приятелство” между аг. „Горанов” и висшия офицер, с което малцина евангелистки агенти биха се похвалили по онова време. Няма съмнение, че дейността на агента е била всеотдайна и единствено в интереса на ДС, а от това петдесетната църква е страдала все повече – методично и непрекъснато в продължение на три десетилетия.

Аг. „Горанов” пуска все по-дълбоки корени в канцеларията на Петдесетния съюз. След смъртта на А. Динов неговото внимание е насочено към други централни фигури – Ив. Зарев, Т. Енчев и т.н. Главният интерес обаче е фокусиран върху процеса през 1979 г. и реакциите на пастири и редови вярващи във връзка с него. В един документ режисьорът на съдебния процес от ДС поставя на любимия си „приятел” следните оперативни задачи: „1.Да набира информация за коментари във връзка със задържането на някои лица от петдесетната секта. 2.Да ни информира за опити да се укриват големи количества религиоцна литература„.6 Видно е, че офицерите от ДС са се интересували повече от „вражеската диверсия” на християнската литература, отколкото от „финансовите и митнически нарушения” на задържаните лица. Автентични сведения по тази тема би могъл да им даде само един дълбоко вътрешен човек на „петдесетната секта”, която ДС се е мъчила да унищожи напълно. Такъв агентурен „приятел” на ДС през цялата си кариера в СЕПЦ е бил „Горанов” – един успешно внедрен агент.


Д-р Вениамин ПеевД-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., “Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, “Абагар”, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, "Абагар", 2012; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. В. Търново, "Абагар", 2014. Отговорен редактор в екипа на „Свобода за всеки”.


Бележки

1. Сведение относно: З. Станкова – коментира събитията в Джонстаун; в организацията им зад граница имало чужд човек (20.II.1979), стр. 1-2.

2. Рапорт относно: Проведен разговор с ДИМИТЪР МАРИНОВ МИТЕВ от гр. В. Търново, помощник пастор на сектата „Евангелистка петдесетна църква”-гр. В. Търново (29.III.1979), стр.1-2.

3. Агентурно сведение на аг. „Горанов” (14.04.1965), стр. 2.

4. Пак там, 1.

5. Сведение относно: Решение на Съюзното ръководство на петдесетната секта (22.03.1979), стр. 1-2.

6. Сведение относно: коментари по задържаните пастори и вярващи от петдесетната секта (09.04.1979), стр. 2.

Коментари   

 
Редактор СВ
+33 #112 Редактор СВ 24-12-2014 10:04
ВАЖНО!

Уважаеми читатели и коментатори,

С това съобщение искаме да уведомим всички, че имаме достатъчно данни и основание да считаме, че коментарите в тази статия под псевдоними „Иван Стойков”, „Генадий Тодоров”, „Веселина Добрева”, „Мартин Йорданов” са публикувани от едно и също лице или група, с неистински имейл адреси. Подобен род публикации са грубо нарушение на правилата за участие в една градивна, макар и понякога критична дискусия.

Редакцията внимателно ще следи следващи изяви на това лице и ще блокира всеки опит за манипулиране на разговора. Отстраняването на досегашните манипулативни коментари е въпрос на допълнително уточнение.

С уважение,
Редакция СВ
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Редактор СВ
+33 #111 Редактор СВ 24-12-2014 09:53
Коментар под предишен номер 110, публикуван на дата 2014-12-23 в 18:02:06 ч. от Генадий Тодоров бе скрит поради крайна злост, вулгарно и хулително съдържание. Подобни коментари нарушават правилата за дискусия в сайта.

Предупреждаваме и г-жа Веселина Добрева, по повод коментар номер 109, от 23 декември 2014 г., че последващи нейни коментари, които съдържат безпочвени и недоказани обидни квалификации, също ще бъдат ограничавани.

Моля придържайте се към "Правила за коментиране" публикувани под линка, който е в синьото поле вляво.

С уважение,

От Редакцията
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Иван Стойков
-33 #110 Иван Стойков 24-12-2014 06:26
Чудя се зщо и колегата Костов се е заслепил от Пеев?!
Вече го предопредих. Сега отговорността си е негова.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Веселина Добрева
-33 #109 Веселина Добрева 23-12-2014 17:49
Така е, Пеев е подлога на Еленкови.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Мартин Йорданов
-33 #108 Мартин Йорданов 23-12-2014 17:39
Тоя Пеев само важности си придава, а щом е склонил глава пред Еленков направо виси откъм аргументи.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+33 #107 Veniamin Peev 19-12-2014 21:44
Благодаря за копи-пействания ми коментар от друг сайт. Да, вярно е това, което съм цитирал. По-важни обаче в момента са фактите на изпълняваните ЗАДАЧИ от аг. "Николай" (Виктор Вирчев), които му е поставил вербовчикът.

Тук ще цитирам две такива поръчения от 27.11.1983 година:

"1) Да събере сведения за шведските пастори Самюел Свенсон и Ленар Стийн.
2) Да посети гр. Перник и събере данни за дейността на петдесетниците, след което ни (т.е. ДС) информира".

Тези задачи са изпълнени стриктно от аг. "Николай" (Виктор Вирчев) и донесението е предадено писмено в явочна квартира "Магура".

д-р Вениамин Пеев
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Надежда Петрова
+32 #106 Надежда Петрова 19-12-2014 21:17
Преди да продължим с още конкретни факти за ПРЕДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ на аг. "Николай" (Виктор Вирчев), нека цитираме още един УНИКАЛЕН ЦИТАТ от Рапорта за вербовка на този внедрен агент в СЕПЦ. Вербовчикът, който заема длъжност зам. началник на 02 отдел на ДС, дава следното Предложение на своите началници от Централата на ДС:

"Виктор Вирчев да се регистрира в 03 отдел на ДС, като агент по линия "религиозни секти" под псевдоним "Николай" и се заведе на 02 отделение, 03 отдел, 06 управление на ДС" (24.02.1983 г.).

Това сведение подбужда към следните размисли:

1) Регистрирането на аг. "Николай" (Виктор Вирчев) по линията "религиозни секти" означава, че той се съгласява деноминацията, на която служи, да бъде определяна като "религиозна секта". От някои изказвания на Вирчев по други поводи ясно личи, че той не приема ЕПЦ като "деноминация", а използва необичайното за такива случаи определение "движение", т.е. аморфна и неорганизирана маса от вярващи.
2) Регистрирането на аг. "Николай" (Виктор Вирчев) към управление 06, отдел 03, отделение 02 на ДС автоматически премахва неговото членство в СЕПЦ, защото Христос ясно казва, че не може да се служи едновременно "на двама господари", които враждуват помежду си. Следователно всички заемани от него длъжности в СЕПЦ са узурпирани и неправомерни.

ПРИЯТЕЛСТВОТО С ДС Е ВРАЖДА ПРОТИВ БОГА ! ТО Е ВРАЖДА И С ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА !

Д-р Вениамин Пеев
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Иван Стойков
-35 #105 Иван Стойков 19-12-2014 20:17
Наистина съжаляваме, че се стигна до това недопустимо изказване от страна на Николов, но е редно да се запитаме, дали и Пеев не трябва да поработи върху придобиването на по-добър и дипломатичен тон. Истина е, че е емблематичен с хапливите си и саркастични реплики към неговите опоненти. Това издава слабост в характера и духовна незрялост.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Иван Стойков
-33 #104 Иван Стойков 19-12-2014 17:15
Може да опонираме на Пеев, но напълно се разграничаваме от Николов.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
В. Костов
+37 #103 В. Костов 19-12-2014 14:17
Цитат от Ал. Николов:
Надежда, голяма си кукомявка.

Г-н Николов, предупреждаваме Ви, че трябва да се придържате към учтивия тон и "Правилата при коментиране", към които има линк в синьото поле в ляво.

Към момента няма да редактираме или отстраним коментара Ви, защото не можахме да установим дали Вашето обръщение към друга коментаторка е обидно или не, поради невъзможност да установим що е "кукомявка". Но подозираме, че не е писано с добро отношение, затова, имайте предвид гореказанато.

С уважение,
Редакцията на СВ
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Емилия Христева
-37 #102 Емилия Христева 19-12-2014 10:16
Г-н Пеев, разграничавам се от грубостта на Николов, но е редно да се запитаме:
Не са ли всички тези факти, изнесени от вас едни свободни съчинненияя?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Ал. Николов
-37 #101 Ал. Николов 19-12-2014 07:53
Надежда, голяма си кукомявка.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Надежда Петрова
+8 #100 Надежда Петрова 18-12-2014 20:39
"Не сте ли чели разкритията на другите пастори?" - цитат от Ал. Николов

Кои пастори и къде са документите, Николов? Няма нищо сериозно казано дотук от Вас, господине! Както вече казах в предния си коментар, значи Вие просто си дърдорите глупости, за да Ви има в интернет пространството!

А и до Веселина Добрева: Притиснали сте Пеев в ъгъла?! Ама Вие, сериозно ли говорите?! Пеев ви затрупва с факти, а вие сте го били притиснали?!

Едно е очевидно: ВИЕ НЕ ЧЕТЕТЕ, ЗА ДА ДИСКУТИРАМЕ ПО ТЕМАТА, ВИЕ ПРОСТО ДЪРДОРИТЕ!!!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+9 #99 Veniamin Peev 18-12-2014 19:31
УЛИЧНИТЕ ДЪРДОРКОВЦИ приказват общи приказки от рода на "не сте ли чели разкритията на другите пастори", без да уточняват КОИ, защото не знаят за кои иде реч тук. Затова нека продължим с цитати от Рапорта за вербовка на аг. "Николай" (Виктор Вирчев):

"Уточнихме следния начин за бърза двустранна връзка. Агента ще търси ОР (оперативния работник на ДС) по служебния телефон, даден му за целта. За обратна връзка при необходимост ще му бъде пусната бележка в пощенската кутия със съдържание: "обади се на Николай", от което той ще разбере, че трябва да потърси връзка с ОР (оперативния работник на ДС) по телефона)" (Рапорт за вербовка на аг. "Николай"=Викто р Вирчев)".

Този пасаж, който е уникален за аг. "Николай" (Виктор Вирчев), не се намира в нито едно друго досие! Той свидетелства за: 1) Уникално "приятелската" връзка между РЕНЕГАТА на бълг. евангелизъм аг. "Николай" (Виктор Вирчев) и оперативния работник на ДС. Те ту си говорят мило по телефона, ту си пускат бележки като валентинки. 2) Аг. "Николай" (Виктор Вирчев) има винаги инициативата в топлата "приятелска" връзка с ОР на ДС - той го търси пръв, за да изпее поредния си донос срещу някой брат или сестра от църковната общност, която му плаща заплата. Освен това, както стана известно, той е шпионирал дори собствената си баба Мара Вирчева. 3) Оперативният работник е бил "най-милата връзка" на аг. "Николай" (Виктор Вирчев) - повече от роднини и приятели, защото само чрез него той се е модифицирал от провинциално проповедниче в кандидат-предсе дател на СЕПЦ, който лъга своята деноминация в продължение на 20 години, че е п-р Виктор Вирчев, а не аг. "Николай", какъвто разбрахме, че е бил.

Но ние сме едва в началото на разкриване "конспирацията" на аг. "Николай" (Виктор Вирчев) с ДС срещу петдесяьтното движение. Колко още неща предстоят да кажем по архивите на ДС!...

д-р Вениамин Пеев
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Ал. Николов
-11 #98 Ал. Николов 18-12-2014 18:36
Не сте ли чели разкритията на другите пастори?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Надежда Петрова
+9 #97 Надежда Петрова 18-12-2014 18:26
До Ал. Николов или Никилов (не е зле да си уточните името!):

Искам да задам само един въпрос към Вас: Колко доноса НАПИСАНИ ОТ Васил Еленков и ЗА КОГО сте прочели в досието на Еленков, което е предоставено за публичен прочит? Ако отговорите на този въпрос конкретно с факти, и аз ще приема, че Васил Еленков е равностоен на агент Николай (Виктор Вирчев), но ако не ми дадете конкретни факти, значи просто дърдорите глупости, нали?!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Веселина Добрева
-11 #96 Веселина Добрева 18-12-2014 18:14
Тук вече притиснахме Пеев в ъгъла. Явно свали гарда?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Ал. Николов
-11 #95 Ал. Николов 18-12-2014 17:52
Е това е върхът на демагогията. С какво доносникът Еленков е по-различен от другите агенти?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+10 #94 Veniamin Peev 18-12-2014 17:36
Темата за агентурната обвързаност на аг. "Николай" (Виктор Вирчев) няма нищо общо с еп. Еленков, гл. старейшина Павел Игнатов, п-р Тео Ангелов, освен ако не си припомним, че аг. "Николай" (Виктор Вирчев) е клеветил и тях.

Затова нека продължим по тази тема с Рапорта за вербовка на аг. "Николай". Вербовчикът пише:

"Обясних му (т.е. на аг. "Николай"), че конспирацията в нашата работа изисква да дава сведенията в писмена форма, подписани с псевдоним. Вирчев прояви разбиране по въпроса и избра псевдоним "Николай" (Рег. № 2472/24.02.1983 г.".

От това кратко сведение можем да направим следните неизбежни изводи: 1) Мълчанието на аг. "Николай" (Виктор Вирчев) от 1983 г. до 2012 г., т.е. цели 30 години е в интерес на ДС и ВРЕДА НА СЕПЦ. Той лъга през цялото време, че е искрен и лоялен Христу и Богу служител. 2) Изборът на псевдонима "Николай" от Виктор Вирчев е подигравка с паметта на покойния ректор на ДА "Св. Кл. Охридски", която Вирчев е завършил. Това е изключително срамен избор на псевдоним! 3) "Сведенията в писмена форма", с които аг. "Николай" е клеветил нищо неподозиращи свои колеги, редови вярващи и дори църковните общности, които са му давали заплата, възлизат на ок. 80 л. само в т. 1-ви на обемистото му доносническо досие. Тези доноси са писани собственоръчно от аг. "Николай" и връчвани на вербовчика в явочна квартира "Магурата" в София.

Колко ли тома още предстоят да бъдат открити от РЕНЕГАТА НА СЕПЦ - аг. "Николай"? И колко ли явочни дупки е посещавал, за да сее доноси срещу невинни хора? Архивите на ДС и историята на българския евангелизъм ще ни разкриват постепенно тази "конспирация" на аг. "Николай" (Виктор Вирчев) с ДС и срещу българския евангелизъм.

д-р Вениамин Пеев
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Александър Никилов
-11 #93 Александър Никилов 18-12-2014 17:08
И така, предлагам като завършек на темата да се запитаме:
Не е ли финансовата зависимост от Еленкови (ДС) вражда против Бога?
Мисля, че това е достоен завършек на дебата.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+11 #92 Veniamin Peev 17-12-2014 15:30
Извинявайте, г-це Чернева, че Ви отговарям едва сега.
Аз съм протестантски богослов, но съм завършил Духовната академия "Св. Кл. Охридски" (днес: Богословски факултет на СУ). Общуването ми с православни християни и богослови ме е научило да приемам особеностите в християнските доктрини и практики на другите конфесии с уважение. Като православна вярваща, Вие, както и аз знаем, че иконопочитаниет о е неотменима част от Православието. Лично аз не си позволявам да хуля тази част, защото съм запознат с т.нар. "Богословие на иконите", което има защитници в лицето на такива видни православни богослови като Л. Успенски, Вл. Лоски, П. Евдокимов, С. Булгаков и др.

Рязкото противопоставян е на православното иконопочитание в една действителност на плуралистична толерантност е, меко казано, проява на неразумен фундаментализъм .
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Мария Чернева
+12 #91 Мария Чернева 16-12-2014 19:26
Един въпрос, малко извън темата: Отричането на иконите не е ли проява на монофизитство.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Мария Чернева
+12 #90 Мария Чернева 16-12-2014 19:16
Едно уточнение, не съм госпожа, а госпожица.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Мария Чернева
+14 #89 Мария Чернева 16-12-2014 19:13
Просто се интересувам и от инославни християни и следя техните проблеми.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Мария Чернева
+11 #88 Мария Чернева 16-12-2014 19:06
Не, аз съм православна християнка.
Работя като акушерка.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+13 #87 Veniamin Peev 16-12-2014 17:42
Извинете ме за въпроса, г-жо Чернева: Вие внучка ли сте на пастир Георги Чернев, пред когото се прекланям? Моля, отговорете ми, защото имам какво да кажа за с. Надежда Чернева!

д-р В. Пеев
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Мария Чернева
+15 #86 Мария Чернева 16-12-2014 13:14
Поздравления, че изваждате неудобната истина на светло.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Мария Чернева
+16 #85 Мария Чернева 16-12-2014 12:28
Господин Пеев,
Направо ви се възхищавам. След тези нападки срещу вас вие устоявате твърдо вашата позиция.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
п-р Янко Добрев
+13 #84 п-р Янко Добрев 16-12-2014 07:43
Аз имах по химия 6 и знам,че верижната реакция е химически процес.Но с колегата Пеев това се случва във физическият свят.А реакцията срещу неговият труд е на плътски християни.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+16 #83 Veniamin Peev 15-12-2014 21:07
Благодаря за уточнението, че сте физик. Това означава:

Първо, че не разбирате от евангелско богословие.
Второ, че не разбирате от "агентурен проблем" в българския евангелизъм.
Трето, че не сте психолог и не можете да ме квалифицирате, което правехте дотук.
Четвърто, че приписвате на личността ми качества, които не притежавам, следователно ме клеветихте! Аз не мразя нито Вас, нито Виктор Вирчев. Аз съжалявам Виктор Вирчев, че е допуснал да стане аг. "Николай". Съжалявам и Вас и Вашата УЛИЧНА АГИТКА, която дотук не ме впечатли с нищо разумно, освен с УЛИЧНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ.

Що се отнася до "верижна реакция" - не физическа, разбира се - тя ще продължи дотогава, докато Вие продължавате да я предизвиквате. това се нарича подстрекателств о към ненавист. А това вече е проблем на други инстанции. Разкриването на данни за агентурната дейност на евангелските агенти е дълг на историк на богословието, какъвто съм аз. То не ме затруднява. Аг. "Николай" е особено достъпен и прозрачен за това!

Д-р Вениамин Пеев
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Генадий Тодоров
-15 #82 Генадий Тодоров 15-12-2014 20:47
Г-н Пеев аз см физик. Чувал ли сте за верижната реакция? Омразата ви към Вирчев отприщи такава реакция срещу вас.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Тодор Ябълкаров
+14 #81 Тодор Ябълкаров 15-12-2014 20:01
Интересното е как с тази агентурна характеристика агент "Николай" (Виктор Вирчев) е служил като пастор. ДС ли го е поставила на председателскот о място в СЕПЦ за две десетилетия и тя ли е ръководила тази деноминация? ДС ли е ръководила Първа петдесятна църква в София? Всъщност кой е бил на амвона - агентът или пасторът? Разбира се тези въпроси са реторични, поради което аз не очаквам отговори.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Надежда Петрова
+14 #80 Надежда Петрова 15-12-2014 19:53
До Александър Николов:

Цитирам вашите думи:
"Трябва да правим разлика между дебелоочието на Тео Ангелов и факта, че брат Виктор публично поиска прошка."

"Някои дори и не си дават сметка, какво в действителност се случва."

А след изнесените от д-р Пеев факти в последния му пост, Александър, давате ли си сметка, че вашата почва започва да се губи??? А пък аз си давам сметка, че доста неприятна информация излиза за вашия "светец" Виктор Вирчев! Нека припомним и определението за "ренегат": "Човек, който предава своята кауза и преминава на страната на врага". Точно това са правили евангелските агенти на ДС!

А това шоу за извинението пред хора, които не са пострадали от доносите на Виктор Вирчев, е много евтин номер и минава само пред групичка с подобно на неговото поведение!

И е време да спрете да роните крокодилски сълзи за Виктор...
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+11 #79 Veniamin Peev 15-12-2014 19:27
Нека продължим по-нататък с фактите, свързани с предателската дейност на аг. "Николай", който видимо е произвел и продължава да насъсква горните УЛИЧНИ ДЪРДОРКОВЦИ.

Вербовчикът на агент "Николай" (Виктор Вирчев) докладва на началниците си от ДС следното:
"Поясних му (на аг. "Николай") че за в бъдеще той трябва да помага на органите на ДС още по-активно и целенасочено, за по-пълното разкриване дейността и замислите на нелоялно настроените към народната власт религиозни фанатици и техните връзки с подривни задгранични центрове и организации. Вирчев заяви, че е съгласен да сътрудничи на органите на ДС и счита това за свой патриотичен дълг" (Рапорт за вербовка, 24 февр. 1983 г.).

В този пасаж правят веднага впечатление на умните хора следните неща: 1) В. Вирчев е донасял на ДС по-рано, още преди да бъде официално вербуван. В документите се среща псевдонимът аг. "Николай" няколко години преди 1983 г. 2) В. Вирчев възприема като "патриотичен дълг" вредното за невинни хора доносничество. Той е нанесъл много рани на нищо неподозиращи хора. 3) В. Вирчев възприема като "патриотичен дълг" да се бори заедно с офицерите на ДС срещу "религиозните фанатици", т.е. истинските евангелски вярващи. Следователно той е изменил на евангелизма и се е превърнал в школуван "внедрен агент". Какво прави той на практика? Нека видим какво се казва в т. I на неговото многотомно досие. Там са предадени сведения, които са вредни за:

Първо, българи: Петър Янев след излизането му от комунистическия затвор; неговия колега от Българска Божия църква Павел Игнатов; настоящия председател на Баптисткия съюз Стойчо Апостолов; завърналия се скоро от САЩ Стоил Миланов и още десетки други, за които предстои да стане дума.

Второ, чужденци: Стен Георг Ленард; Свенсон Самуел Зигфрид; Линда Хатчънс; Зайтер Хелмут Карл; Матулке Еберхард и др., които са имали впоследствие проблеми с различни комунистически институции.

Ако аг. "Николай" (Виктор Вирчев) иска да получи евангелска прошка, каквато получи новозаветният Закхей, той трябва да намери тези лица или техните наследници и да изрази ПИСМЕНО разкаянието си, както ПИСМЕНО е вредил на тях. По-нататък ще изложа и други лица и църковни институции, на които аг. "Николай" (Виктор Вирчев) е вредил, подготвяйки КАРИЕРАТА СИ НА РЕНЕГАТ на българския евангелизъм. Има още много да се пише за това!

Д-р Вениамин Пеев
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Александър Николов
-15 #78 Александър Николов 15-12-2014 19:23
Цитат от Надежда Петрова:
Очевидно е, че змиите изпълзяха отново... И пак не казват нищо смислено! А за какви аргументи говори Веселина Добрева, явно и тя самата не знае! Явно изпълняват нечия поръчка да покажат колко много мразят Пеев, когото надали познават въобще?


Надежда, от изказването ви съдя, че започвате да губите почва под краката си? Силните и достойни хора не избързват да отговарят, а си замълчават уверени в своята правота и чистота.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
В. Костов
+12 #77 В. Костов 15-12-2014 19:04
Цитат от Веселина Добрева:
Явно това, че ренегатът Пеев си изтърва нервите показва неговата загуба на фона на пи-силнните аргументи срещу него.


"Ренегат" - личност, която напуска дадена партия или кауза заради друга; отстъпник от религиозна вяра.

С какво и по какъв начин д-р Пеев е отстъпил от вярата? Или изобличаването на дейността на агентурният апарат на ДС в СЕПЦ е отстъпление от вярата за Вас?

И дори така да е -- нима няма право някой, който е разбрал същността на дадена организация и се убедил в нейната (или на дадена част от нейното лидерство) несъвместимост с християнския морал и етика да я напусне? Не е ли това достойно дело? Не стои ли верността към християнската и библейска вяра, и Христос, над лоялността към деноминационнит е лидери, които правят компромиси с нея, (особено когато бъде последното установено с неоспорими факти)?

Ако отогворите са "Да" то ренегатството на д-р Пеев е обоснована библейски позиция. Доколкото въобще може да се говори за смяна...
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Надежда Петрова
+13 #76 Надежда Петрова 15-12-2014 19:03
Очевидно е, че змиите изпълзяха отново... И пак не казват нищо смислено! А за какви аргументи говори Веселина Добрева, явно и тя самата не знае! Явно изпълняват нечия поръчка да покажат колко много мразят Пеев, когото надали познават въобще?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Александър Николов
-14 #75 Александър Николов 15-12-2014 18:51
То нещата бяха ясни още от самото начало. Някои дори и не си дават сметка, какво в действителност се случва.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Веселина Добрева
-15 #74 Веселина Добрева 15-12-2014 18:43
А, че Пеев е ренегат го знаят и малките деца.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Веселина Добрева
-15 #73 Веселина Добрева 15-12-2014 18:40
Явно това, че ренегатът Пеев си изтърва нервите показва неговата загуба на фона на пи-силнните аргументи срещу него.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Надежда Петрова
+13 #72 Надежда Петрова 15-12-2014 12:13
До Генадий Тодоров и др., които мислят като него...

Това дали някой е починал, или е жив, няма значение, особено когато става дума за председатели на Съюз или пастири. Това са водачи на дадена деноминация или църква и те оставят следа в историята на дадената църква или деноминация. А дали тази следа е добра или - лоша, го решава личността. Както пита и Тодор Ябълкаров нима ще робуваме на максимата "За мъртвите или добро, или - нищо"? Историята почива на факти и документи, уважаеми другари! Когато фактите и документите говорят и вие трябва да замълчите!!! Или и вие, християните, искате пренаписване на историята на християнството, отговаряща на вашите интереси, както турците искат да пренапишат историята на България?!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+15 #71 Veniamin Peev 15-12-2014 12:11
Г-н Генадий Тодоров, тъй като все още се намърдвате с крайно глупави и пошли "умозаключения" , вместо да отговаряте на ДИРЕКТНИ ВЪПРОСИ, поставяни от адв. д-р В. Костов, п-р Я. Костов и други далеч по-разбиращи материята хора във форума, нека Ви кажа две-три нещица:

1) Измислените Ви критерии за морал съответстват на сектантските Ви понятия и разбирания. В Библията никъде не е казано, че за мъртвите или живите не трябва да се казва истината или каквото и да било! За Господ Исус Христос мразещите Го юдеи продължават да говорят "лошо" от епохата на Талмуда до ден-днешен. За цар Ирод, който отдавна е умрял, продължаваме да говорим "лошо". Говорим "лошо" за епископи, папи и прочее духовни служители. Говорим "лошо", щом са постъпвали лошо. Щом има документи и факти. Съответно говорим и "добро". Но за онези, които са заслужили.

2) Историята затова е история, защото се занимава с мъртви хора и отминали във времето факти. Историята регистрира и доброто, и лошото. Затова говорим за Сталин, Хитлер, Мусолини. Затова говорим за Чърчил, де Гол или Кенеди. Историята не е свързана с мисленето на една сектантска групичка като Вашата, която се самозаблуждава, че е Ватиканът и нейните правилца стават валидни закони за останалите. Нека още веднъж Ви го кажа, драги ми господинчо, нито на историята, нито на мен ми пука какво дърдорите в този форум. Ако питате защо съм грубичък в изразните средства, ще Ви напомня пак Притчи 8:5:

"Вие, глупави, придобийте благоразумие; и вие, безумни, придобийте разум"!

Дотук получавате слаб (2) по История. Получихте слаб (2) по Евангелско богословие. Получихте слаб (2) и по Етика и право. С тези и други категорични двойки повтаряте цялото си пребиваване в църква! Знам, че всички вие сте непоправими повтарячи в църковната си общност, затова и приказките ви са едно безумно дърдорене. Но каквито са ви пасторите, такива сте и вие - все повтарячи...

Д-р Вениамин Пеев
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Тодор Ябълкаров
+14 #70 Тодор Ябълкаров 15-12-2014 09:11
Недостатък на Закона за досиетата е, че осветлява само живите агенти и тези, които са или са били на ръководни постове. Не се отварят досиетата на починалите, на тези, които не са заемали и не заемат ръководни постове, както и на все още действащите агенти. Работа на Парламента е да промени Закона, ако има воля за това. Не трябва да робуваме на максимата "за починалите или добро или нищо", защото тя е вредна за обществото. Много престъпници са вече покойници, но значи ли това, че живите нямат право да се поучават от техните грешки, за да не ги повтарят? Ние сме отговорни за представянето на историята такава, каквато е.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Генадий Тодоров
-17 #69 Генадий Тодоров 15-12-2014 08:58
Господа Костов и Пеев. Има и друга морална страана на нещата. Редно ли е да се злослови срещу починали хора? Някои не случайно се възмутиха от това? Някой отмине ли от този свят е отговорен само пред Бога.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
В. Костов
+17 #68 В. Костов 14-12-2014 16:30
Цитат от Георги Михайлов:
Вие адвокатите сте способни и най-големите престъпници да изкарате светци. Във вашата практика, г-н Костов, колко са тези случаи? И болните амбиции на Пеев ги трансформирате в една привидно благородна кауза.

Г-н Михайлов, дали се сещате за един Адвокат, който оправда един не малък престъпник -- Вас?

Много често ролята на адвоката е да се застъпи за невинния, който е неправилно обвинен. Такива случаи съм имал особено когато съм защитавал християни от клеветнически кампании от държавата или в медиите. Сигурен съм, че едно последните дела, които спечелих Ви е известно от новините. В него защитих вдовица набедена за луда, без да е такава.

В случая, не считам, че д-р Пеев има болни амбиции. В най-лошия случай хроникирането на намесата на комунистическит е тайни служби в църквата е от значение дори без да индивидуализира ме агентите. Знаете, че Библията говори за истинска и фалшива църква, истински и фалшиви братя. Съдът може да е окончателен и най-справедлив в Съдния ден, но Библията ни задължава да страним от лъжебратята, защото се хули Господнето име, а и те пречат на делото на църквата.

Така че, малко практичност в това отношение не вреди -- ако някой е работил за враговете на евангелието, той би трябвало да няма ръководни позиции в Христовата църква. Бихте ли назначили, например, ислямски джихадист за пастор?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Генадий Тодоров
-16 #67 Генадий Тодоров 14-12-2014 14:30
Напълно подкрепям п-р Добрев. Само Бог ще въздаде в съдният ден, както и Снежа се позова на притчата за плевелите.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
п-р Янко Добрев
+8 #66 п-р Янко Добрев 14-12-2014 13:33
Мисля че всеки съгрешил може да се покае при две ситуации:
1.Когато е изобличен от Святия Дух за греха,и осъзнае нуждата от покаяние.В случая с агентите на ДС- да са си поискали прошка поотделно от всички,срещу които са писали доноси или са извършили други престъпления,ПР ЕДИ ДА БЪДАТ РАЗКРИТИ ГРЕХОВЕТЕ ИМ.Това означава да са се покаяли по времето на комунизма или веднага след неговото падане,преди да се отворят досиетата или преди да са разкрити като агенти.
2.Ако са закоравявали сърцето си към изобличението от Святия Дух,Бог им дава втори шанс- някой от човеците изявава от покрива това,което са писали в скришните явочни квартири.Някои се покаяха публично пред църквите си и дори по телевизията.АДМ ИРАЦИИ.
Давид се покая за убийството и прелюбодействот о си,апостол Петър се покая за отричането си от Исус,но Святия Дух нареди тези неща да се запишат и да останат за пример на следващите поколения.Ние не осъждаме нито Давид,нито ап. Петър за греховете им.Не трябва да осъждаме и тези,които по един или друг начин са се покаяли за агентурната си дейност.Но деяниета им остават за пример и поука за поколенията,как човек може да съгреши,но може и да се покае пред хората и пред Господа,и да получи опрощение.
Братя и сестри,не се огорчавайте против тези ,които са са поддали на ДС и са вършили грехове против Църквата на Исус Христос.Имайте мир.Във вечността ще разберем дали са се покаяли или не са.Това е въпрос между тях и Бога.
Бъдете с Господа !!!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Георги Михайлов
-18 #65 Георги Михайлов 14-12-2014 09:56
Вие адвокатите сте способни и най-големите престъпници да изкарате светци. Във вашата практика, г-н Костов, колко са тези случаи? И болните амбиции на Пеев ги трансформирате в една привидно благородна кауза.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Я. Костов
+15 #64 Я. Костов 14-12-2014 09:53
Още една кратка бележка - СЕПЦ още при възникването си се обръща към разпознаване и регистрация от държавата. Когато е налице таково светогледно ДНК на въпросната организация, можем да разберем защо сега, така отчаяно, нейните последователи защитават предателските дела на лидерите си, и не разбират смисъла на библейските концепции за покаяние, прошка и възстановяване. Който наистина иска да разбере ще разбере, и тогава ще види ясно колко значима е изследователска та дейност на г-н Пеев и в тази обалст.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
В. Костов
+17 #63 В. Костов 13-12-2014 22:19
Ако трябва да обобщим хода на дискусията дотук, това, което се набива на очи е представянето на архивни, документирани факти от д-р Пеев и тяхното съпоставяне с библейското учение и конкретни стихове, които са приложими за изнесените факти и ситуации.

От противната страна имаме само лозунговият апели за някаква обща, неадресирана простителност или инсинуации относно недоказани "амбиции" на автора на статията да бъде ръководител в СЕПЦ или подобни измислени нечисти мотиви.

Относно второто ще посоча, че никой истински кариерист не би градил карирера по този самоубийствен начин- изваждайки неудобната истина наяве, без никаква реална полза за кариерата си, освен навличане на гнева на претенциозно "покаялите се" пастори-агенти. Истинските кариеристи са пасторите служили на ДС, които враждувайки с Бога, не са отчели, че нищо тайно няма да остане скрито.

Презентациите на д-р Пеев са истинската милост на Бог към агентите - като осмислят на делата си и мотивите си, и евентуално - шанс за истинско покаяние, а не сценка пред отчаяни лоялисти. Истинското покаяние изисква дела и съответната реституция.
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови