Анализи

Печат

Отечествено-фронтовският агент „Румен” на ДС и пастирските жени

Вениамин Пеев

В настоящата статия смятам да потърся самото начало на „агентурната дейност” на ръководствата на СЕПЦ, което може да бъде проследено документално до месец октомври 1949 г. Запознатите с историята на българския евангелизъм знаят, че през месец юли 1948 г. започват арестите на водещите евангелски пастири в страната, повечето от които получават след няколко месеца тежки присъди за „професионален шпионаж” срещу отечествено-фронтовска България на процес, който е един от най-срамните в близката ни история. Пастири от официалните евангелски деноминации са осъдени на различни срокове за излежаване в българските затвори или в ТВО. Сред тях личат имената на: Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов, Георги Чернев, Ламбри Мишков, Георги Васев, Харалан Попов, Йончо Дрянов, Иван Ангелов, Здравко Безлов, Захари Райчев, Ладин Попов, Митко Матеев и др. Обвиненията се формулират като „подстрекателства срещу Родината, участие в разузнавателска мрежа, разпространение на клеветнически слухове, приемане на възнаграждения от чуждо разузнаване”.1 Процесът, протекъл в Софийски областен съд в продължение на 12 дни през февруари-март 1949 г., не е уникален за Европа в онова следвоенно време. Тогава се води измислен показен процес срещу кардинал Миндсенти в Унгария, като обвиненията срещу висшия католически йерарх са сходни. В България също се води процес срещу католически и православни представители. Във всички тези случаи се вижда дългата ръка на сталинисткия режим, който скалъпва сценариите за съдебните процеси. Целта е: смазване на опозиционно настроените дейци и особено на църковните представители, повечето от които не са склонни на колаборационизъм с новата комунистическа власт.

Интересът ми обаче е насочен към случващото се след процеса в Съюза на петдесятните църкви. В изследваните от мен документи ясно личи директната намеса на ДС, която спестява на един млад пастир ефективното излежаване на присъда през разглеждания период и го поставя на ключов пост в СЕПЦ. Ролята, която той трябва да играе, е да събира ценни за ДС сведения на опозиционно настроени пастири и редови вярващи, да въздейства върху „превъзпитаването” на податливите и да провежда успешно отечествено-фронтовската линия на „народната власт”. Тя се състои в усложняване положението на опозиционерите и пастирските съпруги на осъдените свещенослужители през 1949 г. В достъпните документи се съдържат интересни сведения, които убеждават изследователя, че „внедряването” на агенти в църковните организации е добре планирана и успешно постигана задача от самото начало, която подкопава устоите на евангелското християнство у нас.

Чистката на агент „Румен” в СЕПЦ

Още с появата си на ключова позиция в СЕПЦ аг. „Румен” се изявява като завидно активен и изпълнителен доносник. Почти всяка седмица, в точно определено време, той предоставя писмен материал на своя вербовчик с многопосочна и многостранна информация. Вербовчикът неизменно оценява данните много ласкаво: „донесението не е проверено, но на сътрудника може да се вярва”. Това би трябвало да означава, че още от самото начало той е заслужил такова доверие, че като че ли не е имало нужда информацията да се засича и сверява с данните на друг агент. Неговите колеги обаче не са допуснали наивното отношение на някои съвременни евангелисти, които предпочитат лесно да си затворят очите пред такава антихристиянска дейност. Особено интересен е случаят с Иван Зарев, който е осъден да прекара около 1 година в ТВО. Въпреки че са „стари приятели” и „участници в една съдба”,2 Зарев споделя със свои близки да се пазят от агента, защото той бил „опасен човек”.3 Съпругата на Зарев проявява неблагоразумието да сподели това пред адв. Асен Симеонов, конгрешанин, и нейните опасения тутакси се предават на аг. „Румен”, който пък от своя страна ги доложил на ДС. От последвалите агентурни действия може да се предположи с голяма доза сигурност, че аг. „Румен” е получил задачата да „обработи” Зарев, като го превърне в послушно оръдие на „народната власт”.

Един от най-сериозните опоненти на аг. „Румен” в СЕПЦ обаче се оказва високо интелигентният и просветен п-р Емануил Манолов. За съжаление, биографичната информация за него в самите петдесятни източници4 е много оскъдна и показва – дори в претендиращите за „исторически” такива – неразбирането на аспекта историчност. П-р Манолов се изявява като твърд характер и библейски интерпретатор на действителността, който подобно на лежащия в затвора с 15-годишна присъда п-р Харалан Попов се противопоставя рязко на агресивността на комунистическия режим у нас. Аг. „Румен” обаче го следи изкъсо. Така например, той донася на ДС, че „Емануил Манолов дружи обикновено с хора от евангелските среди опозиционно настроени към О. Ф. власт, богатите, които като класа ги засягат мероприятията на властта”.5 Използването на такава терминология от агента подсказва, че той е добре обучен отечествено-фронтовски агитатор. Термините са в пълен унисон с термините на Маркс-Енгелсовия „Манифест на комунистическата партия”, чието ползване през онези години е било задължително за всички поддръжници на „народната власт”. В същото Донесение на агента прилежно е цитирано едно остро изказване на п-р Манолов, че О. Ф. власт е „антихристка”. Оттук нататък нещата за п-р Манолов действително загрубяват и за него става видимо невъзможно да възстанови изгубените си позиции на редовен пастир, въпреки че е добре образован и владее перфектно английски език.6 А може би тъкмо затова на него се гледа като на един непоправим поклонник на английската култура и богословие и свободното мислене. Хора с посредствено образование и начин на мислене като аг. „Румен” бързо разбират, че не биха могли да „превъзпитат” този човек с ясно изразен европейски манталитет. Между двамата идеологически опоненти назрява все по-осезаем конфликт и когато п-р Манолов заявява пред агента, че изпращаните от последния Окръжни писма, в които се агитира за подкрепа на О. Ф. и политическите агитации, които провежда от амвона на своята църковна общност, са несъвместими с християнското учение, той получава рязък отговор. Аг. „Румен”, който се е измъкнал от ефективна присъда, най-безцеремонно обвинява петдесятните пастири, които гният в комунистическите затвори, че били докарали беди на СЕПЦ. Неговото мнение, очевидно представляващо ехо на директивите на ДС, прозвучава така: „неприобщаването ни към властта ни доведе до срамния процес срещу нас”.7 Че съдебният процес през февруари 1949 г. е „срамен”, не може да има спор. Но докато за интелигентни и верни на Христовото дело пастири като Е. Манолов той е бил „срамен” заради действията на комунистическите власт и съд, то за твърде лицеприятния аг. „Румен” безсрамието било равнозначно на лакейничество, на колаборационизъм. Д-р Харалан Попов – безспорният герой на българския евангелизъм от онзи „срамен” период – обаче квалифицира съдебния процес като „трагична черна комедия, написана, режисирана и организирана от ДС”.8 А той има право на това безкомпромисно определение, защото Попов излежава дългогодишна присъда на „строг тъмничен затвор”, докато аг. „Румен” се е измъкнал от комунистическото наказание, продавайки християнската си душа на врага.

Отечествено-фронтовският аг. „Румен” слухти и за изказвания и настроения на пастири и вярващи по външно-политически въпроси. Международната обстановка през 1949-50 г. е много нажежена и несигурна. Поради безумията на вътрешната си и външна политика „народната власт” е скъсала дипломатически отношения със САЩ. Затова за ДС е изключително важно да разбере как се коментира този срамен акт в църковните общности. Сведенията за коментарите идват от грижливото събиране на факти от агента, който снове като совалка и извън епархийските граници на своята деноминация. На 9 март 1950 г. той се среща с баптиста Петър Фъртунов и уж „от дума на дума” разговорът бил насочен към скъсването на дипломатическите отношения с американците. В писменото донесение на аг. „Румен” този разговор не е преразказан, а цитиран буквално: „Фъртунов казал, че за нас ще е зле. „За евангелистите ли?” (пита аг. „Румен” – бел.м.). „Не, но въобще за България, тъй като ние евангелистите сме скъсали с тях и няма друг път освен да вървим с властта. Обаче България е подсъдна, понеже нейният въпрос за нарушение на Мирния договор не е ликвидиран, а се разглежда от Хагския съд”. „Какво именно е лошото?” (иска да се уточни агентът – бел.м.). Фъртунов казал: „Лошото е от нашите съседи, да не би да ги побутне Америка и ни увлечат в някаква война”.9 Вероятно аг. „Румен” не е останал доволен от този уклончив отговор на Фъртунов, затова той се насочва към още по-интересен обект, баптисткия председател п-р Антон Казанджиев. Той обаче отговорил внимателно пред отчествевено-фронтовския агент: „За нас няма никаква опасност, никой не ни замесва, но има между нас хора глупави, които слушат чужди радиостанции и бръщолевят, та сами на себе си ще си навлекат беля. Нашето място е да проповядваме евангелието, а не да се занимаваме с политика”.10 Аг. „Румен” пак ще да е останал недоволен, затова се насочил по темата към съпругата на д-р Харалан Попов – Рут Питерсън. Когато я попитал какво мисли за скъсването на дипломатическите отношения със САЩ, Рут отговорила мъдро: „Каквото ще бъде, ще бъде. Ние нищо не знаем, в Господа е съдбата на хората и на народите”.11 Ако аг. „Румен” беше истински Божи служител, какъвто видимо не е бил, той щеше да обърне много сериозно внимание на тази пастирска жена, която е завършила библейски колеж и очевидно е просветила вярата си до ниво да изповядва провиденциалната роля на Бога в човешката история. „Каквото ще бъде, ще бъде”! Но ще бъде не защото комунистическата диктатура определя съдбата на хората, а защото библейският Бог е „Цар на царете и Господ на господарите”. Нито отечествено-фронтовският аг. „Румен”, нито неговите самозабравили се господари от ДС са разбрали тези пророчески думи, че Бог е вечен Господар на човешките съдби, а всички тирани имат временна власт.

Поведението на аг. „Румен” спрямо пастирските жени

Проблемът за отношението към пастирските жени в българския евангелизъм от страна на ДС и внедрените агенти, чиито мъже са хвърлени в затвора вследствие „пасторския” процес през 1949 г., не е разглеждан досега. А това е много сериозен проблем, който трябва да бъде анализиран откъм хуманната му страна. В един период от новата ни история, когато десетки евангелски пастири са осъдени на нечовешки условия поради обвиненията, че са „врагове на народната власт”, то тази „народна власт” би трябвало да прояви някакво хуманно отношение към техните жени и в повечето случаи – невръстни деца. Хуманното отношение към тези невинни и беззащитни човешки същества би трябвало да съответства на т.нар. „морален кодекс на комунизма”, според който „човек за човека е брат, другар и приятел”. В отчетите на партийните конгреси на БКП – в духа и стила на Маркс-Енгелсовия „Манифест” - постоянно се тръбеше, че „социалистическият начин на живот е принципно различен, несравнимо по-богат и по-хуманен от начина на живот в капиталистическото общество”.12 Особено почетно място се отреждаше на жената в т.нар. „социалистическо общество”. По същото време Георги Димитров, който говори с патос за „жената-човек” и за „жената-майка”, заявява пред пленума на Българския женски съюз у нас: „Не може да бъде достоен и културен мъж онзи, който се отнася към жената като с предмет за домашно потребление”.13 Хубави слова, но кухи в действителност!

Нека видим как се отнасят към пастирските жени, чиито съпрузи излежават продължителни присъди в комунистическите затвори, ДС и аг. „Румен”. По-горе стана дума за съпругата на д-р Харалан Попов – Рут Питерсън. Когато нейният съпруг бива отвлечен от дома им в 4 ч. сутринта на 24 юли 1948 г. от цивилни офицери на ДС, и двамата не предполагат, че няма да се видят години наред. Тя остава с две невръстни деца, без никаква издръжка. Всички домашни вещи са описани поради наложената присъда за „обезщетението, което трябва мъжът ѝ да заплати на държавата”. Много скоро след присъдата на мъжа ѝ дори се забранява да получава колети с храна от своите близки в Швеция14. Дотолкова е закъсала материално, че когато Х. Попов получава разрешение за свиждане, тя няма пари да отиде да го види с децата.15 Забранява ѝ се да отиде на погребението на баща си, за да уреди юридическите формалности по своя дял от завещанието. Отначало ѝ се предлага временна работа като чистачка и органистка в една от софийските евангелски църкви16, но аг. „Румен”, който получава специалната задача да я следи на всяка крачка, донася на ДС, че тя „получавала колети с храна” от Швеция и Америка, с други думи, няма нужда от получената работа и тя я изгубва скоро след това.17 Агентът следи непрекъснато дали Рут претърпява очакваната от властите политическа промяна. Тази интелигентна и мъдра пастирска жена не се стреми да дразни излишно „народната власт”, но не може да си затваря очите пред явните предателства на някои пастири политикани. Затова тя укорява насаме аг. „Румен”, че използва дори църковния амвон за О. Ф. агитация на вярващите. Разбира се, агентът тутакси се оплаква за това на своя вербовчик.18

Ето защо, вследствие тези и други агентурни сведения, ДС решава да лиши Рут Питерсън и двете ѝ деца от последното им убежище – собствения им софийски апартамент. Предприемат се следствени и съдебни действия за насилственото изселване на тримата в провинцията. В Предложението за изселване на Рут Питерсън като единствена причина е посочена нейната политическа непримиримост с новата власт: „Не членува никъде – в никаква организация и не взема никакво участие в обществено-политическия живот, напротив, злостна реакционерка. Постоянно злослови против народната власт, като казва, че комунистите са кръвопийци и са закарали мъжа ѝ в затвора за нищо. Същата разпространява зловредни слухове за предстояща война, че комунистите скоро ще си отидат и ще дойдат американците и тогава да му правят сметка комунистите”.19 За такива „изказвания” свидетелстват писмено някои от нейните съседи, които очевидно правят това под диктовката на ДС. За политическото дискредитиране на Рут обаче, както видяхме от цитираните документи до тук, има не маловажна роля и аг. „Румен”. Чудя се, наистина, дали пастирът агент „Румен” е чел някога определението, което дава ап. Яков: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света” (1:27). И се удивлявам и прекланям дълбоко пред силната вяра и неопетнен морал на пастири като д-р Харалан Попов и Емануил Манолов и пастирски жени като Рут Питерсън!


Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Д-р Вениамин ПеевД-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., “Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, “Абагар”, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, "Абагар", 2012; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. В. Търново, "Абагар", 2014. Отговорен редактор в екипа на „Свобода за всеки”.


Бележки

1. Процесът срещу евангелските пастори-шпиони. С., Дирекция на печата, 1949.

2. Донесение на аг. „Румен”, 14 януари 1950 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, л. 64).

3. Донесение на аг. „Румен”, 17 декември 1949 г. (пак там, л. 58).

4. Зарев, И. История на евангелските петдесятни църкви в България (1920-1989). ЕООД „Благовестител”, 1993. 84. Зарев посочва, че Манолов е роден в Англия от майка англичанка.

5. Донесение на аг. „Румен”, 25 ноември 1949 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, л. 56).

6. Донесение на аг. „Румен”, 8 декември 1949 г. (пак там, л. 57).

7. Пак там.

8. Попов, Х. Изтезаван заради вярата си. DOHI Press, 71.

9. Донесение на аг. „Румен”, 11 март 1950 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, л. 76).

10. Донесение на аг. „Румен”, 16 март 1950 г. (пак там, л. 77).

11. Донесение на аг. „Румен”, 11 март 1950 (пак там, л. 76).

12. Вж. Живков, Т. Отчет на ЦК на БКП за периода между Десетия и Единадесетия конгрес и предстоящите задачи. 1976. 59.

13. Димитров, Г. Реч пред пленум на БЖС (06.04.1948).

14. Донесение на аг. „Румен”, 6 юли 1950 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, л. 83).

15. Донесение на аг. „Румен”, 25 май 1950 г. (пак там, л. 81).

16. Донесение на аг. „Румен”, 5 ноември 1949 г. (пак там, л. 54).

17. Донесение на аг. „Румен”, 29 октомври 1949 г. (пак там, л. 53).

18. Донесение на аг. „Румен”, 17 декември 1949 г. (пак там, л. 58)..

19. Заключение по делото за изселване на лицето Рут Пол Питерсън от гр. София (пак там, л. 86).

Коментари   

 
veniamin peev
+24 #13 veniamin peev 23-01-2015 19:21
Аха-а-а! Като оня "призрак, който броди из Европа" от средата на 19-ти век? Само че оня "призрак", макар да не го харесвам, нито пък неговия автор, бе определено ПО-ГРАМОТЕН от Вас. написахте два-три нахъсани "коментара", които гъмжат от правописни грешки! Защо пишете "Е-нсинуации" вместо "И-нсинуации"? Защо пишете превъзходната степен "най-сЙоро", каквато не съществува в българския език? Кибер пространството ли е виновно или ниЗкото Ви образование?

А знаете ли какво е ЗНАЧЕНИЕТО на чуждицата "инсинуация"?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Павел Иванов
-25 #12 Павел Иванов 23-01-2015 19:10
Аз съм жив във виртуалната реалност. Съвременните технологии позволяват и тази нова форма на живот. Моя призрак броди из кибер света.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
veniamin peev
+21 #11 veniamin peev 23-01-2015 18:48
Какво означава, че "отдавна (пропуснал сте крайната буква "а") не съм конгрешанин"? Да разбирам ли, че сте се върнал от "отвъдното"? Не знаете ли, че пастир Павел Иванов е последният председател на конгрешаните през комунистическия режим, който не е вече на тази земя?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Павел Иванов
-25 #10 Павел Иванов 23-01-2015 18:21
Отдавн не съм конгрешанин, a презвитерианин. Скоро ще научите доста неудобни истини.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+22 #9 Veniamin Peev 23-01-2015 16:04
Г-н "пастор" Павел Иванов, Вие да не сте конгрешанският пастор Павел Иванов?
Много заплашително се втурвате в нашия форум, където никой не е чувал за Вас?
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Павел Иванов
-26 #8 Павел Иванов 23-01-2015 13:13
Всичко това са долни лъжи и енсинуации на Вениамин Пеев. До сега мълчах но ще изнеса в най-сйоро време истината за всички. Очаквайте.
Ваш пастор Павел Иванов
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+30 #7 Veniamin Peev 18-12-2014 17:13
Тъй като темата касае пастирските жени, пострадали от ДС, смятам за удачно да цитирам един параграф от "строго секретна информация" на Централата на ДС за опита на Веска Генчева, съпруга на осъдения през 1979 г. великотърновски п-р Георги Тодоров Генчев, да защити своя мъж:

"От М "Пирин" е получен материал, от който е видно, че Веска Тодорова, съпруга на обвиняемия Тодоров, възнамерявала да посети главния прокурор, пред когото постави въпроса за задържането на съпруга й" (Информация относно хода на следствието, стр. 2). Както е известно М "Пирин" е кодово определение за информация, получена чрез подслушвателни устройства.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
п-р Янко Добрев
+33 #6 п-р Янко Добрев 17-12-2014 21:02
Бих помолил сестра Рода Генчева да разкаже повече за преживените кошмари по времето на комунизма.Може да не е като коментар,а отделна статия.Поколени ето,което повярва след падането на комунизма, отчаяно се нуждае от нашите свидетелства за предателства и устояване за вярата.Не трябва да се повтарят отново грешките от миналото.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Тодор Ябълкаров
+32 #5 Тодор Ябълкаров 17-12-2014 19:46
Уважавам правото на всеки да реши дали да поиска достъп до досиетата на родителите си. Естествено, че Бог е Съдията, но това не означава, че трябва да бъдем незаинтересован и към историята ни - лична, семейна, църковна и обществена. Моето мнение е, че наследниците на репресираните от БКП и ДС трябва да се запознаят с истината, прочитайки документите.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+32 #4 Veniamin Peev 17-12-2014 19:21
Радвам се, че Рода Генчева се включва! Тя е една от сериозно потърпевшите от действията на "внедрените евангелски агенти" на ДС.

Рода, въпреки че засега не сте отворили досиетата на вашите родители, мога да те уверя, че съм попаднал на немалко документи, които са свързани с п-р Георги Тодоров и вашето семейство. Знам и точно кои "внедрени агенти" са ви следили отблизо и донасяли вредни доноси. Когато се видим, ще разберете неща, които дори не сте подозирали!

Но мога да кажа със сигурност - вашето семейство се е държало винаги достойно спрямо доносниците и офицерите на ДС! За това има неоспорими документи. Ако се включиш пак, ще цитирам един пасаж от становище на ДС за леля Веска, която се е опитвала със законови средства на своя съпруг. Но с ДС по законов път не е било възможно да се воюва!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
РОДА Генчева
+34 #3 РОДА Генчева 17-12-2014 19:02
И моят баща Желязко Петров Начев е бил през 1948год в Долни Богров Софийско в трудов лагер ,а през 1951/1952г в Белене на остров Персин.Майка ни е била принуде да ходи да пере дрехи на чужди хора,за да може да издържа себе си;нас - три малки деца и болната си майка.Всичко това благодарение на такива "искренни" братя и сестри.Такива ,които предадоха и свекър ми - Герги Тодоров.Нито ние , нито съпругът ми е искал да отворим досиетата на бащите си.Бог е съдията и Той ще въздаде на всеки според делата му!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Veniamin Peev
+32 #2 Veniamin Peev 17-12-2014 15:21
Не, няма, г-н Трайков, доколкото знам!
От неговата фамилия няма пастори в Петдесятната общност. Иван Зарев, както знаете, е бивш председател на Петдесятния съюз преди 90-те години. Предполагам, че става дума за съвпадение на фамилните имена.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
Захари Трайков
+31 #1 Захари Трайков 17-12-2014 12:55
Уважаеми пастор Пеев. С интерес чета всичко, написано от вас. Често цитирате п-р Зарев. Той има ли нещо общо с двамата братя Зареви от Ракитово, които са пастори от баптистите и конгрешаните? Благодаря ви.
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови