Анализи

Морално-практични аспекти на участие на християните в европейската политика

Написана от Лука Волонте

MolitvaХристияните могат да бъдат по-ефективни в своята обществена дейност на популяризиране на общоприетите ценности, като се започне от средствата за масово осведомяване и се стигне до правосъдието, ако те са действително християни, което означава да живеят според евангелското послание за любовта, дадена от Исус. Това отношение, в което има личен и обществен аспект, е революционно и днес, защото изисква неуморна битка за истината и  е възглед за света, богат на творчество и промяна.

Публичната гражданска активност е много широка – от създаването на училища до подкрепянето на петиции или парламентарни инициативи. В рамките на християнските общности участието в политиката се свежда до посвещаване на общото благо на квартала или града, докато националният и Европейският парламент израстват с развитието на преценката и на съзнанието за вашата лична и обществена отговорност. Ние можем да променим ситуацията, тук и сега, не с насилие, а с различното ни поведение.

За един християнин, който се занимава с политика, от основно значение са неговата искреност и близко приятелство с общността. Разбира се, един политик трябва да е компетентен, затова дори и днес е важно да се започне от християнската социална доктрина, която е добър инструмент за всеки да започне своята политическа дейност, в допълнение към конкретната компетентност и саможертвата, типични за преследването на дадена цел. За изборите за Европейски парламент през 2014 г. е необходимо различните християнски сдружения да подготвят документ-манифест относно семейство, развитие, работа и живот, както и да оценят кандидатите, които спазват това политическо обещание. Разбира се, най-добре би било, ако имахме кандидати, излъчени от граждански християнски сдружения.

Не разполагам с цялата картина, за да дам оценка на състоянието на България след изборите . Мисля, че президентът на републиката има задължението да намери възможност за посредничество между различните гледни точки на противопоставящи се  групи. Правителството трябва да се интересува от критиката на опозицията и на лидерите на протестите и да вземе участие заедно с тях в проекти за обществено развитие.

Възможно ли е да си християнин и да имаш успех (в политически план – б. ред.)? Всеки един от нас трябва да бъде добър християнин и да заслужи вечния живот. В политиката има редица трудности и изкушения, не по-тежки, отколкото в други професии. Св. Жана д'Арк заявява, че успехът ни естествено зависи от нашите добри битки, но той „винаги е в Божиите ръце“ .

Най-важното човешко предизвикателство е това на човешката природа, която днес се поставя под въпрос чрез детската евтаназия, гей браковете, сурогатното майчинство и евгениката на абортите. Всичко това създава разрив в обществото, разтуря общностите и оставя хората сами, като по този начин те могат да бъдат манипулирани от неопределена власт. Затова всички ние сме длъжни да носим отговорност и да действаме в защита на истината заради себе си и заради нашите страни.

Има няколко държави в Европейския съюз и в целия свят, например, които признават хомосексуалните двойки, като в действителност по-голямата част правилно признава гражданската и социална роля на хетеросексуалните семейства, създаващи потомство. Предиз-викателството в днешно време не е в сляпото подражаване на безумието на теориите за равенство, като започнем от хомосексуалните бракове и стигнем до узаконяването на педофилията, а по-скоро да се помисли за благоприятни за семейството политики, при които ръстът на семейството и социалното благополучие са много важна инвестиция за бъдещото развитие на страната и на цяла Европа. Статистиката и социологическите проучвания сочат, че по-големият брой семейства води до по-голямо общностно и социално благополучие. Време е да се върнем към реалността и да инвестираме в семейството и децата, които са бъдещото развитие на нацията и на Европа.

Християнската антропология, към която се отнася християнското социално учение, се основава на личността и на трансцендентното достойнство на човека, който е образ на Бога. Това изцяло се реализира чрез срещата с другия; животът с другите разкрива и повишава знанията на всеки от нас и нашето себепознание. Другият, както Св. Йоан Павел II  заявява в своите философски произведения, е ключът, с който можем да отворим тайното скъпоценно ковчеже, което е в самите нас, огромното богатство, което Бог ни е дал. С други думи, откриваме своята същност – нашата свобода, отговорност, творчески потенциал – чрез връзката с другия, чрез нашето съществуване един за друг, чрез нашето  самоосъзнаване чрез отношенията с другите хора. Всичко, което сме казали за представяне и прокарване на нашите философски, юридически и научни доводи за човешкия ембрион, ни помага да въведем политическото измерение и да разкрием последиците от систематичното унищожение на човешки ембриони.

Чудесната и беззащитни човешки същества, като ембриона, децата и възрастните хора.

Държавата се ражда по причини, различни от действителните, които ѝ се приписват; тя е създадена, за да защитава слабите чрез закона и чрез волята на най-силните. Днес сриването на същата тази причина за съществуване на държавата и на демократичното развитие на системата се прави с всички сили. В действителност, експериментите, изследванията, клонирането, убийствата в различни реални форми демонстрират до каква степен демократичната система и споменатата държавна функция са се превърнали във всеобща измама.

Това, което е създадено да защитава, оправдава своите собствени убийства на най-слабите и незащитени хора сред човешките същества, използвайки все по-лицемерни думи като „необходимост“, „състрадание“, „нужда от повече стоки“. Дали всичко това е оправдано от политическа гледна точка? Не е и по никакъв повод няма да бъде. Злоупотребата с власт и покваряването на демокрацията е достигнало до най-ниската точка, така че рискуваме правителствата и демократичното управление да продължават по пътя на социалното и гражданско „обедняване“, само за да умножат властта си, да я променят коренно и всъщност да наложат нов „етатизъм“.

Цялата статия може да намерите в сборника Християнство и политика