family sv strategia

Министерски съвет, портал за обществени консултации - Национална стратегия за детето 2019-2030

Изтегли Становището на Свобода за всеки (PDF) от линка по-долу -- "Сваляне на прикачените файлове"!

Подпиши онлайн петиция срещу Стратегията!

Становище относно Национална стратегия за детето 2019-2030

Свобода за всеки
www.svobodazavseki.com

Свобода за всеки е правозащитна и издателска група, която защитава принципите на правото в свободното гражданско общество, включително и правата на родителите и техните деца и ценностите на традиционното семейство. В настоящия документ представяме кратко становище относно „Национална стратегия за детето 2019-2030“.

„Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ (Стратегията, или С.) е плод на тоталитарно мислене и е категорично неприемлив за гражданите на България документ, който под предлог „грижа за най-добрия интерес на детето“ предвижда пълна власт от страна на държавата и респективно на отделните чиновници над живота на всяко дете и неговото семейство. Стратегията е поотупан от праха и леко преработен вариант на тоталитарния проект на Закон за детето, насочен към разрушаване на традиционното семейство, категорично отхвърлен от българските родители и обществото през 2012 г. Тя цели ограничаване на правата на родителите и чрезмерно и недемократично разширяване на контролните функции на държавата по отношение на децата и семейния живот.

До това нежелателно положение ще доведат неправилната философия и детайлно изложените мерки децата да бъдат третирани като обект на обществена и държавна намеса, при която ролята на родителите и естествената семейна среда и обич са сведени до минимум или формулирани като пречка.

В настоящото Становище ще изброим някои проблемни моменти в Стратегията, като ще обобщим по точки най-забележителните от тях. Накрая ще заключим, че визираните в Стратегията планове за отношение на държавата и на обществото към децата и техните семейства ще имат негативно въздействие върху личността в индивидуален план и върху обществената тъкан като цяло.

В Стратегията, както и в редица други документи на правителството, е формулирана необходимост от все по-ранното институционализиране на децата, като изтъкнатата за това причина е недостатъчната им подготвеност за училище. Подобни действия идват да покажат, че властта цели да подготви деца, които да служат на училището, а не да създаде училище, което да бъде пригодено към съвременната действителност и нуждите на днешните деца и техните родители. Това показва както пълната неспособност на държавната администрация, така и забележителната ѝ незаинтересованост и неангажираност към решаването на действителните проблеми в сферата на образованието.

Част от Стратегията е изготвена в нарушение на основни конституционни и човешки права, записани в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

...

(Изтегли Становището на СВ в PDF, линк долу в "СВАЛЯНЕ НА ПРИКАЧЕНИТЕ ФАЙЛОВЕ")

yangyiyoutube
12 декември 2018 г.

Бележка на редакцията на СВ: Поместваме наш превод на писмото на китайския християнски пастор Йи, след като е бил задържан от властите през миналия месец заради вярата си. Преводът е от оригинален източник, предоставен ни от мисионери в Китай, но писмото на английски може да се намери в интернет в християнски сайтове. Бележката по-долу е от редакторите на английската версия на писмото.

***

Бележка на редактора: Над 100 членове на Църквата на Ранния дъжд в Ченгду, Китай, бяха арестувани в неделя, 9 декември. По време на публикуването на този превод все още се извършват арести. Сред задържаните бяха пастор Ван Йи, старши пастор на Ранния дъжд, и съпругата му, Цзян Ронг, от които няма новини от неделя.
Предвиждайки това обстоятелство, пастор Ван Йи 
е написал декларацията по-долу, за да бъде публикувана от неговата църква, ако той бъде задържан за повече от 48 часа. В него той обяснява смисъла и необходимостта от вярно неподчинение, как се различава от политически активизъм или гражданско неподчинение и как християните трябва да го изпълняват.
[Благодарим на Brent Pinkall и Amy Cheung за техния принос в превода на това писмо.]

***

Въз основа на учението на Библията и мисията на Евангелието, аз уважавам властите, които Бог е установил в Китай. Защото Бог сваля царе и издига царе. Ето защо се подчинявам на историческите и институционални подходи на Бог в Китай.

Като пастор на християнска църква, аз имам собствено разбиране и възгледи, основани на Библията, за това какво е праведен ред и добро управление. В същото време съм изпълнен с гняв и отвращение от преследването на църквата от страна на комунистическия режим, от нечестието на лишаването на хората от свободата на религията и съвестта. Но промяната на социалните и политическите институции не е мисията, към която съм призован, и това не е целта, за която Бог е дал на народа си благовестието.


За
щото над всички отвратителни реалности, неправедна политика и произволни закони се проявява кръстът на Исус Христос, единственото средство, чрез което всеки китаец да бъде спасен. Те също така проявяват факта, че истинската надежда и съвършеното общество никога няма да бъдат намерени в трансформацията на каквато и да е земна институция или култура, а само в нашите грехове, свободно простени от Христос и с надеждата за вечен живот.

Като пастор, моята твърда вяра в Евангелието, моето учение и смъртта ми за всяко зло, произтича от Христовата заповед в Евангелието и от неизмеримата любов на този славен Цар. Животът на всеки човек е изключително кратък и Бог пламенно заповядва на църквата да води и призовава към покаяние всеки човек
, който е готов да се покае. Христос е настоятелен и готов да прости на всички, които се отвърнат от греховете си. Това е целта на всички усилия на църквата в Китай – да свидетелства на света за нашия Христос, да свидетелства на Средното царство за Небесното царство, да свидетелства на земните, моментни животи за небесния, вечен живот. Това е и пасторското призвание, което получих.

Поради тази причина аз приемам и уважавам факта, че този комунистически режим е бил разрешен от Бог да управлява временно. Както каза слугата на Господ Джон Калвин, нечестивите владетели са Божият съд върху нечестивите хора, като целта е да подтикнат Божия народ да се покае и да се обърне отново към Него. Поради тази причина аз съм готов с радост да се подчиня на тяхното изпълнение на закона, като че се подчинявам на дисциплината и обучението на Господа.


Същевременно считам, че преследването на църквата от комунистическия режим е силно нечестиво, незаконно действие. Като пастор на една християнска църква трябва да отхвърля това нечестие открито и строго. Призванието, което получих, изисква от мен да използвам ненасилствени методи, за да не се подчиня на човешките закони, които не се подчиняват на Библията и на Бога. Моят Спасител Христос също изисква от мен радостно да поема всички 
последствия за непокорство на нечестивите закони.

Но това не означава, че моето лично неподчинение и неподчинението на църквата в някакъв смисъл „се борят за права” или политически активизъм под формата на гражданско неподчинение, защото нямам намерение да променям каквито и да било институции или закони на Китай. Като пастор, единственото нещо, което ме интересува, е подкопаването на грешната природа на човека чрез това вярно неподчинение и свидетелството, което то носи за Христовия кръст.

Като пастор, моето непокорство е част от Евангелск
ото поръчение. Великото поръчение на Христос изисква от нас голямо непокорство. Целта на непокорството не е да променим света, а да свидетелстваме за друг свят.

Защото мисията на църквата е само да бъде църква и да не стане част от светска институция. От негативна гледна точка, църквата трябва да се отдели от света и да не се институционализира от света. От позитивна гледна точка всички действия на църквата са опити да се докаже на света истинското съществуване на друг свят. Библията ни учи, че във всички въпроси, свързани с евангелието и човешката съвест, ние трябва да се покоряваме на Бога, а не на хората. Поради тази причина свидетелстваме за друг вечен свят и за друг славен Цар както чрез духовното непокорство, така и чрез телесното страдание.


Ето защо не се интересувам от промяна на политически или правни институции в Китай. Дори не ме интересува въпросът кога политиките на комунистическия режим, преследващи църквата, ще се променят. Независимо под какъв режим живея сега или в бъдеще, докато светското правителство продължава да преследва църквата, погазвайки човешките съвести, които принадлежат единствено на Бога, ще продължавам вер
ското си непокорство. Защото цялото поръчение, което Бог ми е дал, е да позволя на повече китайци да узнаят чрез моите действия, че надеждата на човечеството и обществото е само в изкуплението на Христос, в свръхестествения, милостив Божи суверенитет.

Ако Бог реши да използва преследването на църквата от този комунистически режим, за да помогне на повече китайци да се отчаят от бъдещето си, да ги води през пустинята на духовното разочарование и чрез това да ги накара да познаят Исус, ако чрез това той продължава да дисциплинира и изгражд
а своята църква, тогава аз с радост желая да се подчиня на Божиите планове, защото плановете му винаги са доброжелателни и добри.

Именно защото няма нито една моя думи и действие, насочени към търсене и надежда за обществена и политическа трансформация, аз нямам страх от която и да е социална или политическа сила. Защото Библията ни учи, че Бог установява правителствени власти, за да тероризират злодеите, а не да тероризират изпълнителите на доброто. Ако вярващите в Исус не постъпват зле, те не трябва да се страхуват от тъмните сили. Въпреки че често съм слаб, твърдо вярвам, че това е обещанието на Евангелието. На това посветих цялата си енергия. Това е добрата новина, която разпространявам в цялото китайско общество.


Също така разбирам, че това е причината комунистическият режим да се страхува от една църква, която вече не се бои от него
.

Ако съм затворен за дълъг или кратък период от време, ако мога да помогна за намаляване на страха на властите от моята вяра и 
от моя Спасител, аз съм напълно готов с радост да им помогна по този начин. Но знам, че само когато се отрека от всичкото зло на това преследване срещу църквата и използвам мирни средства за моето неподчинение, ще мога наистина да помогна на душите на властите и правоприлагането. Надявам се, че чрез загубването на личната ми свобода Бог ме използва да кажа на тези, които са ме лишили от лична свобода, че има власт, по-висока от тяхната власт, и че има свобода, която те не могат да възпрат, свобода, която изпълва църквата на разпнатия и възкръснал Исус Христос.

Каквото и да е  престъплението, в което правителството ме обвинява, каквато и мръсотия да хвърлят по мен, след като това обвинение е свързано с моята вяра, с моите писания, с моите коментари и с моите учения, то е просто лъжа и изкушение от демоните. Категорично го отричам. Аз ще излежавам присъдата си, но няма да служа на закона. Ще бъда екзекутиран, но няма да се призная за виновен.

Нещо повече, трябва да отбележа, че преследването на Господната църква и на всички китайци, които вярват в Исус Христос, е най-нечестивото и най-ужасно зло на китайското общество. Това не е само грях спрямо християните. Това е и грях спрямо всички нехристияни. Защото правителството брутално и безмилостно ги заплашва и им пречи да дойдат при Исус. Няма по-голямо нечестие в света от това.


Ако един ден този режим бъде свален от Бога, т
ова няма да стане по никаква друга причина, освен поради Божието праведно наказание и отмъщение за това зло. Защото на земята е имало само хилядолетна църква. Никога не е имало хилядолетно управление. Има само вечна вяра. Няма вечна сила.

Тези, които ме затварят днес, един ден ще бъдат затворени от ангели. Тези, които ме разпитват, най-сетне ще бъдат разпитани и осъдени от Христос. Когато мисля за това, Господ ме изпълва с естествено състрадание и скръб към онези, които се опитват да ме затворят и действително ме хвърлят в затвора. Молете се Господ да ме използва, да ми даде търпение и мъдрост, за да им занеса благовестието.

Отделете ме от жена ми и децата ми, унищожете репутацията ми, унищожете живота ми и семейството ми –
властите са способни да извършат всичко това. Но никой в този свят не може да ме принуди да се отрека от вярата си; никой не може да ме накара да променя живота си; и никой не може да ме възкреси от мъртвите.

И така, уважавани 
полицейски служители, спрете да извършвате зло. Това не е за моя полза, а по-скоро за ваша и за вашите деца. Умолявам ви най-сериозно да възпрете действията си – защо да платите цената на вечното проклятие в ада заради недостоен грешник като мен?

Исус е Христос, син на вечния, жив Бог. Той умря за грешниците и възкръсна за нас. Той е моят цар и цар на цялата земя вчера, днес и завинаги. Аз съм негов слуга и затова съм затворен. Аз ще се противопоставям с кротост на онези, които се съпротивляват на Бога, и 
с радост ще нарушавам всички закони, които нарушават Божиите закони.

Твърдо вярвам, че Библията не е давала на нито една част от правителството власт да управлява църквата или да се намесва във вярата на християните. Ето защо Библията изисква от мен, чрез мирните средства,
 с кротко противопоставяне и активно понасяне, изпълнен с радост, да се противопоставям на всички административни политики и правни мерки, които потискат църквата и се намесват във вярата на християните.

Твърдо вярвам, че това е духовен акт на неподчинение. В съвременните авторитарни режими, които преследват църквата и се противопоставят на евангелието, духовното неподчинение е неизбежна част от евангелското движение.

Твърдо вярвам, че духовното непокорство е акт на последните времена; тя е свидетелство за вечното царство на Бог в царството на греха и злото. Непокорните християни следват примера на разпнатия Христос, като вървят по пътя на кръста. Мирното неподчинение е начинът, по който обичаме света, както и начинът, по който избягваме да станем част от света.


Твърдо вярвам, че при осъществяването на духовно неподчинение Библията изисква от мен да разчитам на благодатта и възкресението на Христос и че трябва да уважавам и да не пре
крачвам две граници.

Първата граница е тази на сърцето. Любовта към душата, а не омразата към тялото, е мотивацията за духовно непокорство. Трансформацията на душата, а не промяната на обстоятелствата, е целта на духовното непокорство. Във всеки момент, ако външното потисничество и насилие ме ограбват от вътрешен мир и издръжливост, така че сърцето ми започва да поражда омраза и огорчение към онези, които преследват църквата и злоупотребяват с християните, тогава духовното непокорство се проваля в този момент.

Втората граница е тази на поведението. Евангелието изисква непокорството на вярата да бъде ненасилствено. Мистерията на Евангелието се състои в активното страдание, дори готовността да изтърпиш неправедните наказания, като заместител на физическата съпротива. Мирното непокорство е резултат от любов и прошка. Кръстът означава да бъдеш готов да страдаш, когато човек не трябва да страда. Защото Христос имаше безгранична способност да отвърне на удара, но все пак претърпя цялото смирение и болка. Начинът, по който Христос се съпротивляваше на света, който му се съпротивляваше, беше
претягането на една маслинена клонка на мира на кръста към света, който го разпъна.

Твърдо вярвам, че Христос ме е призовал да извърша това в
ерско непокорство чрез живот на служене, под този режим, който се противопоставя на Евангелието и гони църквата. Това е начинът, по който проповядвам евангелието и това е тайната на благовестието, което проповядвам.

Господният слуга,
Ван Йи

Първи проект на 21 септември 2018 г .; ревизирана на 4 октомври. Да бъде разпространен от църквата след 48 часа задържане.

Допълнителни материали (на англ.):
Letter for All Christian Churches to Pray for Early Rain Covenant Church in Chengdu, by Western China Presbytery
LIVE POST - Early Rain Covenant Church Urgent Prayer Updates,
by Early Rain Covenant Church
China Partnership’s Early Rain Prayer Guide, by Ryan Zhang
Wang Yi’s 14 Decisions: In the Face of Persecution, What Will I Do?, by Wang Yi
How the Church Should Face Persecution, by Li Yingqiang
The Church-State Conflict: 20 Ways Persecution Is God’s Way to Shepherd Us, by Wang Yi
A Statement from CP on Requests for Permission to Repost Early Rain Material, by Hannah Nation

Християнските адвокати, защитаващи фундаментални човешки права, включително правото на собствен семеен живот според разбиранията на родителите, не престават и няма да престанат да се борят за защита на основните права на човека, дори и тази борба да означава противопоставяне на най-високите съдебни инстанции в Европа и в света. Наскоро научихме за поредния случай на нарушаване на правата на човека в Германия и тук предаваме пълния текст на съобщението, както то бе оповестено от международната организация „Адвокати в защита на свободата“ и нейната европейска адвокатска кантора.

 

______________________________________

Германски защитници на правото на домашно образование

се канят да подадат апел срещу решение на съда по дело, отнасящо се за човешките права

wunderlich family2Страсбург, 10 януари 2019 г. Днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) оповести решението си по делото „Вундерлих срещу Германия“. В него се посочва, че с действията си германските власти не са нарушили правата на семейство Вундерлих.

„Изключително сме разочаровани от решението на Съда, той не зачита правото на родителите в цяла Европа да възпитават децата си, без да се страхуват от ненадейна и неправомерна намеса на държавата. Петра и Дирк Вундерлих искат само едно – да възпитават своите деца според убежденията си и затова са решили, че техният дом им осигурява най-доброто място за тяхното израстване и образование. Всяко дете заслужава и очаква от родителите си най-топли грижи. И в момента със семейство Вундерлих обсъждаме какви са по-нататъшните възможности пред тях, като имаме предвид и това, че делото може да бъде внесено за разглеждане в Голямата камара на Европейския съд по правата на човека“, казва Робърт Кларк, директор на Европейската адвокатска кантора на международната адвокатска организация „Алианс за защита на свободата“; Кларк е също така пръв съветник на семейството по това дело.

wunderlich family1

Германците не позволяват домашното образование

През август 2013 г. повече от 30 полицаи и социални работници нахлуват в дома на семейство Вундерлих и брутално изземват децата от родителите им и от дома им, което изключително травматизирало г-н и г-жа Вундерлих. След известно време децата в края на краищата били върнати на родителите им, но законният им статут останал неуреден, тъй като Германия е една от малкото страни в Европа, която наказва родителите, дръзнали да обучават децата си вкъщи.

След като няколко германски съдилища потвърдили правотата на държавната власт, през август 2016 г. Европейският съд по правата на човека се съгласил да разгледа подаденото в него дело. Сега научаваме, че и този Съд излязъл с решение срещу семейството, незачитайки правото им собствен семеен живот. Сега семейството има възможност да внесе делото за разглеждане в Голямата камара на ЕСПЧ, която представлява неговото най-високо ниво на авторитет.

Нарушаване на правото на собствен семеен живот

„Решението на Съда съвършено пренебрегва факта, че германската политика на непозволяване на домашно образование нарушава правото на родителите да обучават децата си и да ги възпитават в съответствие с техните разбирания. Изключително тревожен е и фактът, че това право не е признато от най-високата съдебна инстанция в Европа. Съдебното решение е поредната стъпка в погрешна посока и всеки, който иска да упражнява правото на свобода на личността, трябва да бъде разтревожен от този факт“, казва Пол Колман, изпълнителният директор на „Алианс за защита на свободата“.

„Тази съдебна преценка представлява огромна крачка назад по отношение правата на човека, но ние няма да се откажем и ще се борим за защита на фундаменталното право на родителите да образоват децата си в домашни условия в цяла Германия и навсякъде другаде в Европа“, допълва Майк Донъли, експерт по домашно образование и директор на международната организация и глобална мисия „Асоциация за законова защита на домашното образование“; вече години наред тази организация стои неотлъчно до семейство Вундерлих в борбата им срещу съдилищата.

______________________________________

 

Размисли, породени от този нов случай на нарушаване на човешки права

Валентин Кожухаров

От години насам се чуват (макар и негласно изказани!) разсъждения от страна на високопоставени държавни служители в Западна Европа, в Съвета на Европа и в Европейския съюз за човешките права. Тук предавам едно подобно разсъждение:

„Какво да правим с човешките права, които през 50-те години на миналия век бяха приети и потвърдени от всички страни по света, такива като правото на свобода на мисълта, словото, религията, неприкосновеността и т.н.? Навремето ги приехме, защото мислехме, че откритията на епохата на Просвещението, които родиха тези формулировки, отразяват вечни закони на човешкото съществуване и доскоро никой не се съмняваше, че тези човешки права са неотменими и всяка държавна власт трябва да се бори да ги защитава. Но сега те ни пречат! Как хем да ги спазим, хем да турим ред в обществата си, след като има хора, които не приемат демократичните и либералните ценности на държавата, в която живеят? Ето в Германия ние говорим за „приемане и въплъщаване на германските ценности в живота на всеки човек“, но има хора, които не приемат някои разбирания на държавата и се противопоставят на тези ценности (тук се имат предвид такива „ценности“, като „правото“ да си смениш пола, да сключиш „брак“ с лице от същия пол, такова „семейство“ да има право да си осинови деца, или пък „правото“ да „умреш достойно“ – т.е. „евтаназията по желание“ и т.н.). Как да се борим с такива хора, след като те се борят срещу нашите разбирания, използвайки онези прословути права на човека от миналия век, които към днешно време трябва да бъдат преразгледани“.

Само това кратко разсъждение може да ни подскаже докъде вече стигат умопомрачените разбирания на днешните „либерални“ държавни управници. А те имат предвид тъкмо това: или всички в обществото ще имат еднакви разбирания за човешките ценности според както те се утвърждават от държавната власт в отделните страни и в Европа като цяло, или всяко „отклонение“ от тези разбирания ще бъде преследвано и наказвано! Наказвано как? Ами чрез закона: за всеки вече е очевидно, че новите „либерали-социалисти“ (дори – „нови либерали-комунисти“, както ги нарече единият от докладчиците на неотдавнашната конференция на „Свобода за всеки“) непрекъснато приемат закони и подзаконови нормативи, които да утвърждават тези разбирания както в обществата като цяло, така и в живота на всяко отделно семейство и на всеки човек.

Така в днешно време се роди изразът „либерален тоталитаризъм“, съставен от два напълно противоположни термина, защото свободолюбието (каквото е значението на думата либерализмът) и тоталитаризмът са като водата и огъня, бялото и черното. И не само се роди: този нов тоталитаризъм пълзи все повече и повече и се разпростира в Европа като октопод, който с пипалата си се опитва да улови и да задуши в обятията си всеки, който дръзва да мисли и да постъпва другояче, а не според разбиранията и заповедите на новите „червени либерали“. Тежко и горко на тези нови „свободолюбиви узурпатори“ и умопомрачени тълкуватели на правата на човека! Защото рано или късно техните напъни да развратят обществата ще се обърнат към самите тях, към техните синове и дъщери, към техните внуци и правнуци!

hunger minister2Това да не е някаква шега? – чувам вече въпроса. Не, няма шега – това е истинска новина, която стана известна вчера, 10 януари 2019 г.! Ето и цитат от новината, поясняващ каква ще бъде функцията на новия министър: „Проучване на размерите, причините и въздействието на глада върху обществото; справяне с проблема за недостига на храна и недохранването; предприемане на стратегии за подобряване на ситуацията в страната“.

Предполагам, че и читателите на нашия блог като мен са гледали фантастични филми или са чели такива книги, в които може да се прочете за какви ли не странни форми на управление на едно общество (или форми на хаос в обществото) чрез съответни министерства или департаменти, например такива „министерства“ като „министерство на щастието“ или „министерство на бъдещето“ или „министерство на самотността“ и т.н. Но не, драги читатели – в разсъждението си тук въобще не се обръщам към научната фантастика, а към днешния ден, към края на второто десетилетие на 21 век.

Ако говорехме за Средновековието, или дори за времето около двете световни войни и разрухата и нещастията, които те причиниха – тогава действително можехме да се замислим дали някакво министерство на глада не би било решение за справяне с този проблем чрез мерките, които то ще предприеме. Ако говорехме за някои от най-бедните държави в света, например такива в Африка или Азия или дори Латинска Америка, тогава също бихме си казали: е, какво лошо има в това да си създадат министерство на глада, щом немалка част от населението на държавата гладува.

Но не. Тук говорим за една от най-мощните в икономическо отношение държави (6-та световна икономическа сила!), за държавата, която векове наред бе символ на прогреса, на науката и техниката, на правата на човека, на свободата, която се полага на всяко човешко същество с раждането му, на изключителни за времето си научни теории и постижения в областта на литературата и изкуството, правото и политиката, на най-новите технологии и т.н. „Но това не може да бъде“, чувам вече гласа на читателя. И аз така мислех – това не може да бъде! Но не, то не само се случи вчера, но вероятно скоро ще узнаем и името на министъра и какво той ще прави, за да се пребори с глада във Великобритания.

hunger minister3

Да, говоря за Великобритания, а не за България. Е, слава Богу! – ще си каже някой. Разбира се, не че у нас няма гладуващи, за които държавата или различни недържавни организации трябва да помислят (пък е немалко сдружения организират кухни за бедните и на различни места у нас борбата с глада все пак има някакъв успех), но да говорим за министър на глада в една от най-мощните в икономическо отношение страни в света – това наистина може да изглежда като откъс от фантастичен роман. Нека да разсъдим: държава, в която само хранителната промишленост годишно хвърля на боклука почти 2 милиона тона храна и която като цяло прахосва над 7 милиона тона храна на година, включително хвърляната на боклука от домакинствата, прави възможен фактът, че над 8 милиона граждани (от около 65 милиона население) гладуват, защото с мизерните заплати не могат да си позволят да се хранят нормално! От години наред слушам вече станалия пословичен израз, особено чест в началото на зимния период: heating or eating – т.е. или ще се отоплявам и ще гладувам, или ще се храня и ще стоя на студено (защото не може да си позволиш и двете наведнъж със стотинките домашен бюджет).

И ако за възрастния човек недохранването може и да не се отрази особено отрицателно върху него (но във всички случаи то се отразява в някаква степен), то какво да кажем за децата – за тези от детските градини, от началните и средните училища? Тъкмо фактът, че почти 20% от децата във Великобритания (всяко пето дете!) до 15 годишна възраст са недохранени, накараха група парламентаристи да предложи разкриването на ново работно място и назначаването на министър на глада. Около половин милион деца във Великобритания всеки ден отиват гладни на училище, и около 870 хиляди деца вечер си лягат гладни. Всичко това заради факта, че родителите им не могат да си позволят да ги нахранят. И това са оценки на ООН, защото досега британските социални служби като че не се тревожеха много от тези факти (макар че от 2017 г. насам все повече се заговори за детския глад в тази страна).

Преди няколко месеца БиБиСи потресе хората с новината си: „Бледни прегладнели деца си пълнят джобовете с училищна храна“. Време трябваше на учители и директори, докато разберат, че немалко деца в техните училища идват с все по-бледна кожа, поради недохранване, и по време на обяда в училищната столова пълнят джобовете си с храна, която вкъщи не могат да си позволят. Една директорка споделя: „Немалко деца станаха все по-бледни, зъбите им са развалени, често са невчесани“, и допълва: „Децата си пълнят джобовете с храна от училищната столова; някъде това го наричат кражба, а ние го наричаме оцеляване“. Нещо повече: „Понеделниците са най-ужасни“, споделя друга директорка, защото ако през седмицата децата някак си намират с какво да задоволят глада си, в събота и неделя, докато са вкъщи, те направо гладуват; „Докъм 9.30 ч. сутринта те вече се чувстват уморени“, завършва тя понеделничния си анализ. Недохранването на децата е показател и за други беди, в които те са изпаднали, защото мизерните заплати на родителите не им позволяват да отопляват домовете си както трябва или пък да купуват дрехи на непрекъснато растящите деца и дори не могат да им осигурят нормални хигиенични условия на живот, като редовно къпане и чисти завивки на леглата.

Отново ще кажа: ако говорехме за някоя бедна държава, както и да е, но тук говорим за държавата, която поне досега бе една от най-мощните в света, но която реши, че може сама да постигне висок икономически ръст (и съответно - социално благополучие), без да е член на Евросъюза и която от референдума за излизането от него преди две години все повече и повече разбира каква социална катастрофа я очаква с това излизане (пък и откъде ли „излиза“ и къде ли „влиза“ – никак не е ясно, но за хората е ясно поне това, че тя все пак е в Европа и че обещаваната на народа успешна търговия с държави, намиращи се на хиляди километри от Острова, изглежда повече като утопия, отколкото като реална икономическа практика; мнозина се чудят дали Великобритания може да излезе от собствената си кожа – Европа – и да влезе в друга кожа и да приеме друга роля). Говорим за държавата, в която хомосексуализмът се развихря с невиждани размери, която в момента обсъжда дали чрез закон да въведе забрана за родителите, които не искат децата им да посещават часовете по сексуално обучение, да ги отпишат от тези часове (както и да предоставя на учениците от горните класове в часовете по сексуално образование редовна информация за центровете по аборти и за правото им на тази „процедура“ – т.е. убийство на човешко същество! – ако съответни обстоятелства налагат аборт – вж. петицията срещу организираната „консултация“ по въпроса).

hunger minister1Ето за коя държава говорим. Ако други страни разкриват нови министерства, макар и с малко странни названия, с оглед на по-доброто бъдеще или добруването на отделния човек в техните общества (например шведското Министерство на бъдещето, или Министерството на щастието в няколко държави, напр. в ОАЕ), то Великобритания разкрива министерски постове, чиито названия отразяват проблемите и бедите на тази страна, такива като министър на самотността (или министър на самотата) и министър на глада (вижте заглавието на новината: „Британците са толкова самотни, че вече имат и министър на самотата“; в нея те признават, че почти 9 милиона британци живеят самотен живот).

Както вече писах в предишна публикация, наистина някой може да си каже: „Ех, да им имам проблемите на британците, я да дойдат в България да ги питам как ще живеят“. Но аз си казвам друго: че не са розови нещата у нас – не са, но, слава Богу, все още не сме достигнали „прогреса“ на британците и не живеем в общество, където от една страна немалка част от народа бедства (защото описаната по-горе картина не говори за нищо друго, освен за тежък социален проблем), а от друга страна различни перверзни идеологии се насаждат на населението и най-вече на младите, а вярващите и техните права все повече биват ограничавани. Не-не, благодаря, не желая такава „демокрация“ и такъв „либерализъм“!

С тези редове в никакъв случай не искам да омаловажа изключителните придобивки, които Великобритания осигурява на гражданите си и на живеещите в страната имигранти – в много отношения тази страна си остава (все още!) водеща в икономическо и социално отношение. Но с изложеното тук се опитвам да подскажа, че трябва да има нещо нередно в тая държава, която наред с разширяващото се социално неравенство и беднотия същевременно налага перверзни идеологии, а вярващите се страхуват гласно да говорят за вярата си. Колкото и да признавам гостоприемството на британците и възможностите на хората от всякаква култура и религия да живеят тук според разбиранията си, не мога да премълчавам престъпното отношение на управляващите спрямо отделни групи хора, включително гладуващите деца и страховете на вярващите, и същевременно широко отворените врати за други групи хора, такива като хомосексуалистите, хуманистите, секуларистите, националистите и т.н. за сметка на всички останали. Когато един народ отстъпи от Бога, то и Бог отстъпва от този народ – Писанието ясно ни говори за това, остава само британците да си спомнят тази голяма истина.

Бел.: снимките са взети от цитираните тук сайтове.


ev protest

Гласуваният от парламента Закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията (приет 2002 г., последно изм. и доп., бр. 108 от 29.12.2018 г., в сила 01.01.2019 г.) бе публикуван в Държавен вестник и влиза в сила от 1-ви януари 2019 г. Подробните анализи и коментари предстоят.

Нашият извод съвсем накратко е, че голямото множество от най-ограничителни, крайно тоталитарни текстове не са приети в окончателния вариант. Това е изключително важно постижение за свободното гражданско общество и за публичната активност на участвалите правозащитници, евангелски църкви и всички вероизповедания в процеса. Проблемни текстове обаче не липсват в приетия вече закон. 

Основание за притеснения са разпоредбите, които оставят изискването вероизповеданията да поддържат списъци от свещенослужители, които да предоставят за проверки на държавните органи. Това изискване напомня комунистическия Закон за изповеданията, който налагаше поддържане на подобни регистри с цел контрол на служителите и съответно оказване на натиск върху тях с оглед техните убеждения и проповеди.

Проблематично е и изискването по какъв начин свещенослужителите да се легитимират като представляващи вероизповеданията, което е част от вътрешноорганизационния живот на едно вероизповедание и не може да бъде регулирано от държавата съгласно Европейската конвенция за правата на човека и Насоките за приемане на религиозно законодателство, приети от Венецианската комисия и Офиса по демокрация и човешки права при ОССЕ.

Остава и друг чисто комунистическо-нацистки подход на контрол и дискриминация срещу чуждестранни свещенослужители. Това е изискването да се уведомява държавата, ако небългарин свещенослужител участва в богослужение. Свещенослужителите чужденци могат да участват в богослужението "след уведомление на Дирекция "Вероизповедания". При положение че "участие" означава "присъствие по време на богослужение", само присъствие е достатъчно, за да се приложи това административно обременяващо изискване. Не е нужно гостът да проповядва или да се изказва по време на богослужение. Регистрираните вероизповедания ще трябва първо да уведомят държавата и след това да допуснат до богослужението чуждестранния свещенослужител. Ако няма такова уведомление, за да се спази този закон, чуждестранният свещенослужител трябва да слуша богослужението отвън на сградата, в която то се провежда.  Въвежда се противозаконна дискриминация по множествен принцип в нарушение на Закон за защита от дискриминация (религия и национален произход).

Увеличава се административното бреме при регистрация на вероизповедания, като се налага седемдневен срок за това, след регистрацията вероизповеданието да внесе решението за регистрация на съда в Дирекция "Вероизоведания". Във века на "електронното правителство" привидната невъзможност за комуникация между Софийски градски съд и Министерски съвет за предоставяне на тази информация по служебен път е само извинение за допълнителен тормоз на религиозните общности, които се регистрират като вероизповедания.

Странното изискване да не се ползват озвучителни системи при дейности на вероизповеданията на открито, формулирано неясно и объркващо, също е влязло в закона.

По държавно-политически модел ще получават субсидия така наречените от държавата "големи вероизповедания". Но финансирането е сякаш по-малкият проблем на приетите промени, въпреки че е абсурдно данъкоплатците да бъдат натоварени да финансират вероизповедания, чиито убеждения не споделят (както е и с политическите партии).

Тепърва следва да бъде установено какви действия е нужно да се предприемат от вероизповеданията и от протестантските църкви, с оглед ограничителните текстове, приети в ЗИДЗВ 2018 г. Въпреки победата за свободата на религията поради отпадане на най-крайните предложения в проекта, приетите ограничения представляват отстъпление от принципите на свободата на съвестта и религията в едно демократично и свободно общество. Те са израз на тоталитарно и дискриминационно държавно отношение към религията и свободата на изразяване на същата и са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Пълният текст на закона можете да видите тук, а тук в PDF формат в с подчертаните променени текстове в него.

 Снимки: Горе – протестантски църкви демонстрират срещу ограничителните текстове на ЗИДЗВ на 21.12.2018 г. (от сайта actualno.com). Долу – Председателят на комисията по вероизповаденията и правата на човека в 44-то Народно събрание, г-н Велчев (от сайта sega.bg).

0000236429 middle

Протест на евангелските църкви на 21.12.2018 г. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

В момента на писане на тези редове политическите сили в парламента гласуват Законопроект за изменение и допълнение на Закон за вероизповеванията (ЗИДЗВ). Те имат за задача да приемат скоростно проекта, за да не се окаже, че няма да могат да прокарат основните си тези за финансирането на така наречените „големи вероизповедания“, които се подкрепят от ГЕРБ и ДПС, особено ако се намеси Венецианската комисия и намери за неприемливи част от текстовете, на които управляващите партии държат.

Въпреки че Обединени патриоти отстъпиха от някои свои текстове, крайно недообмислени, ненужни и тоталитарни по отоншение на свободата на съвестта, вярата и словото, и тези текстове, на които държат, въпреки предложението за отпадането им, най-вероятно няма да минат, защото те нямат полическата мощ да ги прокарат при блоковото гласуване на ГЕРБ и ДПС.

От ограничения към финансово-държавна целесъобразност и контрол

От заседанието на комисията по вероизповедания в сряда става ясно, че почти всички ограничителни текстове няма да влязат в пленарна зала, което прави малко верятно да бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала.

Тези промени, към отпадане на тоталитарните разпоредби, са резултат от просветната дейност и опозицията най-вече от страна на религиозните общности, евангелските църкви, правно-политическия натиск и международния натиск. Дори натискът от БПЦ да влезе текст за увеличаване на цифрата от 300 на 3000 души минимум членове за нови регистрации ще отпадне поради това, че Министерство на правосъдието представи две решения на Европейския съд за правата на човека, в които ясно се сочи, че ограничаването на бройката за регистрация е нарушение на правото на религия по чл. 9 от Европейската конвенция. Така че, двама и трима са достатъчни за формиране на ново вероизповедание.

Не трябва да подценяваме ефекта на комуникацията с официалните лица от Съвета на Европа по повод сезирането на Венецианската комисия. Уведомяването на българските власти от офиса на генералния секретар на Съвета на Европа относно възможността да се ползват от експертното становище на Венецианската комисия по повод законопроекта определено е подтикнало и законодателя да се взира по-внимателно в собствените си законодателни усилия и да ги синхронизира с тези на европейското законодателно разбиране за едно свободно и демократично управление.

Въпреки това, ще изчакаме окончателното гласуване – да се уталожи праха от това препускане и ще коментираме тогава. Но мисля, че внимателно, но напълно автентично можем да декларираме едно ниво на победа. Началните проекти и този, който гласуват сега, се различават значително.

Разбира се, истинската победа за свободата и демокрацията би била налице, ако проектът бе изцяло изоставен, защото въпреки отстъпките от началните идеи, неговият замисъл – да се контролират вероизповеданията – е неприсъщ за едно свободно и демократично общество. Такава стъпка обаче управляващите не могат да си позволят, за да не изглежда, че са се предали и са неефективни в налагането на волята си по отношение на религиите в страната. Точно такава стъпка на пълно отстъпление обаче би означавала, че България се управлява от демократичен парламент и правителство, които са склонни да се вслушат в гласа на хората и да се коригират, когато са настъпили права и свободи, които са част от демократичната същност на съвременното управление.

Борбата продължава – свободата се изисква, не се дава

Приемането на ЗИДЗВ, дори в по-приемливият му вид, не означава край на борбата за свободата на вярата и словото от страна на правозащитници и от страна на будната и обществено активна част от евангелското християнство. Напротив, това положение сочи, че е възможен и нужен един подход на активен мониторинг на ситуацията и на координация и сътрудничество между църквите и правозащитните подходи и дейности. Тъй като ако не са приети дадени ограничеиня на вярата, те могат да бъдат добавени; и обратно – ако има ограничителни разпоредби, те могат да бъдат отменени.

Оценка на реалностите след ударното приемане на остатъците от началните проектозакони

Процесът на гласуване на текстове за ИДЗВ е факт. Следва да се направи и внимателен последващ анализ и да се посочат правилни насоки за действие с оглед на изводите от анализа. Налице е инерция на алармираност както на вътрешните организации и църкви и религиозни общности, така и на международните организации, която ще влезе в действие при нужда (включително и воденето на дела, ако е нужно).

Никой, дори парламентът не е над Върховния Законодател

В крайна сметка, със закон или без закон за религията, християните се водят от съвестта си, вярата си и принципите на Върховния Законодател и Новия Завет и държавата може да уважи или да пренебрегне тази власт и свобода, но не може да я забрани или даде. Това е най-важният извод, който ако би бил изведен и приложен правилно, е една от най-важните според мен победи от сегашната ситуация. Евангелието няма и не може да бъде затворено от държавата между четири стени, одобрени от нея. Ако и кесарят разбере това, както и това, че и църквата го разбира, тогава имаме добър баланс, в които ще има свобода за проповядване на евангелието и служение с Божието слово.

 VeniceCom 102PlenMeet

Коалицията от евангелско-протестантски църкви и деноминации, противопоставяща се на ограниченията на свободата на съвестта, вярата и словото чрез изменения на религиозния закон, бе взела решение на среща в края на октомври т.г. за възможно сезиране на Венецианската комисия относно Законопроекта за измeнение и допълнение на Закон за вероизповеданията (ЗИДЗВ). Вчера, 29.11.2018 г., с оглед развитието на проекта до този момент, бе подадено искане до генералния секретар на Съвета на Европа (СЕ), с цел да бъде разяснена проблематичната същност на ЗИДЗВ, и искане за сезиране на Европейската комисия за демокрация чрез право, също позната като Венецианска комисия.

В жалбата участват Свобода за всеки и дванадесет евангелско-протестантски църкви и деноминации.

Освен правните основания в жалбата е указано, с приложение, последното Становище, което Коалицията подаде до парламента, в което се посочва нашето несъгласие с ограничителната същност на проектозакона, въпреки някои предложени от вносителите промени в проекта. Жалбата съдържа искане за процедура по даване на експертно мнение от страна на Венецианската комисия относно съответствието на ЗИДЗВ с правото на Съвета на Европа, Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд.

На следния линк можете да видите прес съобщение, на английски, от нашите съюзници и юридически консултанти от ADF по повод завеждането на жалбата.

https://adfinternational.org/news/new-law-threatens-minority-religions-in-bulgaria/

application to Venice commission ADF

skattv

Как се борим с тероризма чрез Закон за изменение и допълнение на закон за вероизповеданията? Отговорът е  – никак. Какво е правилното решение се дискутира в предаванeто. Гледайте едночасовото предаване по темата в ТВ СКАТ, рубриката "Разбулване", с водещ Николай Панков и участници пастор Тони Еленков и адв. д-р Виктор Костов.

20181105 164143 3

В понеделник, 5 ноември, адв. д-р Виктор Костов от Свобода за всеки се срещна с народен представител от Русе, член на Правната комисия в парламента, и с група русенски протестантски пастори (снимката горе). И на двете срещи адв. Костов докладва крайно опасната същност на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията (ЗИДЗВ), обединен на 19.10.2018 г. в един общ текст въз основа на първоначално внесените два законопроекта, по отношение на основни човешки права и демократичната основа на българското общество.

Оценката на ситуацията от всички страни в срещите беше, че поради напредналата фаза на прокарване на противоконституционното законодателство към настоящия момент най-ефективна мярка за защита на правата и свободите на вярващите е тяхното упражняване на правото на мирен публичен протест.

В тази връзка в 13:00 ч. в неделя, 11-ти ноември, евангелско-протестантски общности ще проведат митинг пред парламента в София. В Русе подобно събитие е планирано за същия ден. Такива митинги се организират и в други градове. На митинга в София ще бъдат организирани и събрани всички подписи в подкрепа на Декларацията срещу ЗИДЗВ. (Все още е възможно присъединяването към Декларацията онлайн или в писмен вид.)

Очаква се и засилване на международния натиск върху българските институции срещу ЗИДЗВ, с оглед възможното погазване на основни човешки права, ако законопроектът се приеме от парламента на второ четене.

 

На 29 октомври 2018 г. в предаването „Среща с Благовест Белев“ по Българска християнска телевизия гости по темата за приетия на първо четене в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бяха адв. д-р Виктор Костов – главен редактор на Свобода за всеки – и пастор Анатолий Еленков – пълномощник на Национален алианс Обединени Божии църкви.

Дискусията беше насочена към това българската общественост и евангелско-протестантската общност да бъдат предупредени за приближаващата законодателната опасност, която засяга не само правото на свобода на религията, но и демократичните ценности като цяло. В изложението си адв. д-р Виктор Костов и пастор Анатолий Еленков поставиха акцент върху консолидирания опит за драстично ограничаване на основни човешки права, контрола на държавата във вътрешно-организационния живот на религиозните общности, отрицателното отношение на всички вероизповедания в страната към налаганите промени и нуждата от формиране на гражданска позиция. Гостите в студиото представиха и възможните и неотложни стъпки за противодействие на законопроекта от страна на гражданите и църковните общности преди внасянето му за второ гласуване.

Гледайте целия видеоматериал тук.