jacob rees mogОтварям днес вестника и една от новините с днешна дата спира погледа ми: „Светът пред най-голяма заплаха за последните 30 години“. Прочитам я и не намирам нищо ново в нея, макар и да се нарича новина. Това му е работата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – да следи политическото и военното развитие на света и да изказва мнения, да прави препоръки или пък да оповестява съответни мерки. Съвременната опасна обстановка той свързва със съвпадането на няколко големи предизвикателства, които правят положението твърде нажежено: военните напъни на Северна Корея, тероризма, нестабилността в редица региони и все по-усилващата се агресивност на Русия. Той споделя, че не помни в 30 годишната му кариера светът да е бил изправен пред такава сериозна опасност, като в днешно време. Може би е прав, ще каже някой.

Виждам, че новината е взета от британския Индепендънт, публикувана вчера 8 септември 2017 г. Отварям и този вестник и там се натъквам на друга новина с днешна дата, 9 септември: „Русия се готви за масивна война срещу Запада, предупреждава украинският президент.“ И тук не виждам нещо ново: противоборството между Русия и Запада е от десетилетия и това вече го знаят и децата. Е, може да има и някакво ново развитие (светът винаги върви напред и винаги ще има нещо ново в него), но принципно нещата са си ясни от доста време насам.

С една дума, медиите продължават да стресират народите и да карат хората да живеят в страх пред утрешния ден, който може да им донесе война, разруха, даже смърт. Че малко ли страх всяват терористите, които могат да извършат нов атентат на най-неочаквани места (защото ако се знаеше къде ще го направят, то щяха да се вземат мерки, но то затова е страх, защото е породен от неизвестното). А защо подобни новини не са нови за християнина? Защото той добре помни Христовите думи: „Ще чувате боеве и вести за войни… ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:6-12).

А всичко това вече се случва от много години насам, та може ли още една новина за „света пред заплаха“ да прибави нещо повече от онова, което вече знаем? Не, не може, защото всеки християнин добре знае, че „всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят“ (Мат. 24:8-10). И какво да правим? Евангелието е пределно ясно: „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:13-14).

И тъй, новините, които всяват страх в сърцето на човека, изобилстват – както в българската преса, така и в медиите на другите държави. Не са много новините обаче, които показват християнската нравственост и нейното благотворно влияние върху всеки отделен човек и върху обществата като цяло. Като конкретен пример ще посоча българската преса, цитираща новини от Великобритания преди всичко в негативна светлина (и може би има основание за това), но от седмица насам британските острови са разтърсени от голям скандал (но не свързан с Брекзита), който никак не намери място в нашата преса.

Става въпрос за парламентариста от торите Яков Рийс-Мог, който в допитване миналата сряда (30 август) се считаше за заместник на министър-председателката Тереза Мей в деня, в който тя изостави партийното ръководство – той обяви на цялата страна християнските си възгледи, като каза: „Моята вяра ме убеждава, че абортът е грешно нещо, хомосексуализмът – също, и т.нар. „брак“ между хомосексуалисти също е грешен“ (срв. новината в Дейли Мейл). Той посочи също така: „Бракът е тайнство и виждането за това кое е тайнство и кое не е се определя от Църквата, а не от парламента“; „Учението на Църквата е авторитетно и в него съществува нравствен абсолют: абортът е грешно нещо. Животът започва със зачеването на детето“ (и подтекстът: че убийството на зародиша, както и всяко убийство, е грях).

Интересното в случая е това, че макар реакциите да бяха бурни и мнозинството от британците – политици и обикновени хора – да се възпротивиха на думите на парламентарист, който един ден може да управлява страната, все пак всички – противници и привърженици на Рийс-Мог – признаха, че той е изряден баща, излъчва непреодолим чар, и всеки, който прекарва с него макар и малко, се чувства въодушевен и удивен от добротата и искреността му. Този факт в действителност бързо потуши първоначалните бурни реакции на думите му и към днешно време, повече от седмица след изказването му по време на едно интервю по британската телевизия ITV в сутрешното й предаване „Добро утро, Великобритания“, никой вече не говори за това, но всички британци се убедиха, че е възможно един изявен политик да се осмели да изкаже истините на вярващото си сърце и да потвърди, че е решен да ги отстоява, независимо от положението, което заема в обществото. Самият той, баща на шест деца, на чието раждане лично е присъствал (и казва, че с нищо не би заменил момента на появата на нов живот), дълбоко вярващ католик, посочи, че в страната има християни, които настояват за аборта и хомосексуалния „брак“, но че той не споделя такава криво разбирана и криво практикувана вяра (с подтекст: това не може да е християнска вяра).

Ето такава една новина наистина би била новост за българските медии и би помогнала на хората у нас да разберат, че наред с негативите в западните общества съществуват и положителни процеси, които – дай Боже – може да променят разбирането на управляващите мъже и жени за човека и неговото назначение на тази земя и в този живот. Иска ми се да видя и у нас политици-християни, които редовно ходят на църква и водят църковен живот и които и на служебното си място твърдо отстояват истините на вярата си и са решени да ги въплътят в живота на обществото ни.

И накрая отново ще се върна към началото на разсъждението ми: светът е пред заплаха не поради войните и междуособиците, а поради нравствения упадък на обществата, които отхвърлиха християнските норми на живот и ги замениха с измислени от човека „морални норми“, които, според естеството на човека, не може да доведат до нищо друго, освен изпадане в греховност и заплаха от вечна смърт. Не трябва да се страхуваме от новините за някаква световна заплаха за човечеството, защото много добре помним Христовите думи: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10:28).

Бел. Снимка на Яков Рийс със съпругата му, взета от Дейли мейл, вж. линка към статията в този вестник по-горе в текста.
Към статия 5 септ. 2017Статистиката за страдащите от депресия българи е изключително обезпокоителна, а изглед тя да придобие по-благоприятни стойности като че ли няма. Според данните на Евростат за далечната вече 2015 година, около 8 на сто от българите на възраст 18 и повече години страдат от различни форми на депресивни симптоми. По неофициални сведения обаче,  различни прояви на душевното състояние, познато като депресия, се забелязват у около 1 милион българи.

Възможно ли е да се установи каква е причината за този притеснителен факт, свързан с психичното здраве на съвременния български гражданин? Имайки предвид, че най-често срещаните депресивни симптоми са потиснато настроение, липса на удоволствие от преживявания, намалена енергия, понижена концентрация, забавена мисъл, нерешителност, можем да предположим, че нещо, свързано със средата, в която живеят хората, краде от мотивацията им да намерят смисъла на съществуването си. И оттук идваме до въпросакакво в крайна сметка е толкова токсично в тази среда, че да обезсърчава и обезсилва, по този драматичен начин, обикновения човек и да му отнема възможността да живее спокоен и смислен живот?

Различните експерти, занимаващи се с този проблем, вероятно имат своите научно-обосновани предположения, но аз искам да се спра на една непретенциозно звучаща хипотеза, която се изразява в следнотоХората се объркват тогава, когато истината е заменена с лъжа. Феноменът на подменените ценности в българското (и не само) общество предразполага към върлуване на епидемията на психичните заболявания. Подменените ценности тровят въздуха, който дишаме, далеч повече от индустриалното замърсяване на околната среда. Източниците, които произвеждат разстройващия психичното здраве смог, не са малко и всички те са свързани с вредата от подмяната на истината с лъжа. Примерите за това вредно за здравето замърсяване ни заливат от сутрин до вечер и ние така сме свикнали с присъствието им, че вече ги приемаме за нещо нормално, а то не е.

Подменените ценности са навсякъде, като започнем от информационните емисии на водещите телевизионни канали, които черпят вдъхновение от лявата западна CNN, преминем през държавната политика за отвличане на деца от родителите, за да бъдат въдворени в лагера за промиване на мозък, наречен българско държавно училище, и стигнем до умопомрачаващите послания в песните на Гери-Никол, Дара, Криско и множеството подобни на тях, формиращи ценности в цяло  едно поколение, което се очаква да е бъдещето на нацията.

Вероятно подмяната на ценности най-кратко и ясно може да бъде  илюстрирана с арогантната замяна от съвременните хуманисти-атеисти на призива  In God we trust (На Бога уповаваме) с In good we trust (Уповаваме на доброто). Доброто в тяхната подмяна е същността на човешкия бунт срещу Божия стандарт за добро и зло, истина и лъжа.

Съществува един-единствен начин замърсяването, водещо до объркване в психиката на хората, да спре. Този начин е връщане към истината такава, каквато е – абсолютно понятие, идващо от Библията, средство за разкриване на същността на надеждата, Личност, чието име е Исус Христос. Ако това не се случи, трябва да сме наясно, че процесите на разпад в обществото, в това число и на задълбочаване на депресията, са едва в началото си.

Снимка към статия на ВК 29 август 1През май 2017 г. се проведе Международен  ден срещу  хомофобията. „Хомофобията“ е измислен термин за морално осъждане на несъгласните с дадена идеология, точно както е случаят с термините „антисемитизъм“ или „ислямофобия“. Идеята на въвеждането на подобна терминология на жертвата е да се създаде или поне засили статута на жертва в очите на обществото, за да се търси специална защита. Преекспонирането на този статут вреди на реалната нужда от защита на малцинствени групи в обществото.

Интересният момент, вече станал рутина, е подкрепата за хомосексуалния „брак“ от посолствата на големи и важни нации в Източна Европа. В случая под ударите на международния другарски дипломатичен съд попадна Румъния, която не приема еднополовия „брак“. Посланиците на дадени чужди правителства в Румъния излязоха с изявление в подкрепа на еднополовия „брак“ по време на цитираната демонстрация.

Изявлението е подписано от следните посолства: Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Израел, Мексико, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ и Уругвай.

Докога посланиците на чужди държави, вместо да се грижат за добрите взаимоотношения между страните, ще поставят искания страната домакин да признае хомосексуалния „брак“?

Нашият въпрос винаги е бил: защо хомосексуалистите искат да имат „право на равен брак“? Каква е целта на една такава кампания, при положение че практикуващите хомосексуални актове са напълно наясно, че тяхната връзка, доколкото има такава въобще, няма нищо общо с брака? Особено сега, когато законите не преследват тези с хомосексуално поведение, а напротив – предлагат им специална защита?Защо сексът извън брака въобще трябва да се афишира като „човешко право“? Защо прелюбодейците нямат своя организация, или пък блудниците? Фактът, че педофилите имат партийни искания, също трябва да ни говори за крайно корумпирания морален модел на част от трактовката на някои основни човешки права днес.

Ако корупцията на изтока е посткомунистическа плутокрация и олигархия, която опосква народите в бедността им и в борбата им за съществуване, корупцията на богатия Запад е в дебилното извращаване на свободата на личността до степен, в която лудостта на личността става политическа кауза.

Превръщането на сексуалните фантазии и извращения в правно обособена, политическа и социална категория, макар и морално незащитима,  води до опорочаване на смисъла на термина „човешко право“. Със самото публикуване и политизиране на сексуалните фантазии, желания и практики като правни и политически категории в системата на човешките права вече е привнесен един ненормален, изроден ген на същността на човешките права като форма на защита на личността от прекалена тиранична държавна намеса. Държавата до този момент никога не се е месила в половия живот на хората с изключение на насърчаване на раждаемостта в семейството (или ограничаването на същата, както е в Китай). Днес редица правителства защитават хомосексуализма като човешко право. Няма забрана за хомосексуални сношения. Защо държавата иска да ни внуши, че всички трябва да приемат хомосексуалното поведение и сношения и дори да потискат естествени реакции и в нарушение на свободата на словото и религията да се въздържат от коментари и критика на хомосексуалното поведение и пропаганда?

Защото самата държава е потопена в извратено себесъзнание за същността на ролята на управника на един народ и на една юрисдикция. Това погрешно себесъзнание като за божеството, което решава проблемите на всички, колективно и поотделно, всъщност е дадено на държавата от самите граждани на същата. Гражданите имат нужда от божество, но единствено държавата е тази, за която те са информирани и вярват, че може да изиграе тази роля на псевдо-Бог.

За глуповатия, наивния или неинформиран наблюдател лишаването на двама души, които „се обичат“ и са от един и същи пол, от „право на брак“ е жестоко, несправедливо отношение. По тази причина непрекъснато възникват движения за „равенство на браковете“, за защита на „сексуалната ориентация“ и подобни, чиято цел е да наложат „толерантност“ на „нетолерантните“.

Малцина се замислят за това колко тиранична може да бъде тази толерантност, когато не отчита, че целта на защитата на хомосексуалните права нарушава правата на свобода на религията. Кой е жертвата и кой насилникът?

Колкото тиранията на колективизма и социализма са противни на свободното общество и достойнството на личността, точно толкова тиранични, но в различен формат, са настояванията, че хомосексуалността трябва да бъде аплодирана и празнувана, а практикуването ѝ да бъде образователна задача на всяка детска градина.

Хомосексуалисткият империализъм е истинското лице на една идеология, в която Човекът, както при комунистическия социализъм, е издигнат до нивото на божество, което може да нарушава естествените закони. Кой може да променя пола си само със силата на своите желания? Или да въведе брачна институция там, където основни аспекти на същата са морално, духовно и практично невъзможни?

Идеолозите на тази нова класова борба за „равенство“ се отличават със същите „етични“ норми, както и комунистите – целта оправдава средствата. Такъв бе случаят с Хулио Северо, баща на седем деца – прокуден от родината си само защото си позволява да публикува нелицеприятни и все пак истинни факти за хомосексуалното движение.

Такъв бе случаят с цветарката Баронел Щуцман и със собственичката на сладкарницата Sweet Cakes by Melissa Мелиса Клайн в САЩ, които бяха атакувани в съда заради вярата си, че бракът е между мъж и жена, и сега плащат сурова цена за убежденията си, защитавайки ги в съдилищата.

Показателно е, че дори ляво ориентираната медийна организация CNN коментира, че решението една 70-годишна цветарка да бъде заставена със силата на държавата да празнува „брака“ на двама хомосексуалисти, е заплаха за свободата на съвестта и вярата, закрепени в американската конституция.

Имперски прохомосексуалистки заявления направи бившият министър-председател на Великобритания Дейвид Кемърън, когато заяви през 2013 г., годината, в която неговата страна „узакони“ хомосексуалния „брак“, че желае да разпространи хомосексуалния брак по целия свят.

Снимка към статия ВК 29 август 2Отново имперски, същата година френската държава със сила заглуши гласа на милиони във Франция,  които протестираха срещу държавното легализиране на еднополовия „брак“. Защо посланиците на определени западни и други държави настояват да преуредят брака в страните, в които те са поканени като гости? Що за мисия е това?

През юни 2016 г. Върховният съд на САЩ гледа делото Обергефел срещу Ходжис, при което на практика петима съдии на назначаема длъжност наложиха „законността“ на „еднополовия брак“ на цяла Америка.

Изводите са два.

На първо място, от момента на навлизането на правната и политическа фигура на „престъпления от омраза“ срещу хомосексуалисти (сякаш другите престъпления са от любов), нововъведеното и внимателно скалъпено „право на сексуална ориентация“ цели да създаде правна и правозащитна рамка на хомосексуалната идеология и да я защити със средствата на държавните закони.

Втората цел е да бъде заставена християнската църква, както и християните търговци, да приемат и да аплодират хомосексуалността и хомосексуализма. Когато един грях, според Библията, се превърне в „човешко право“, то конфликтът между религията и идеологията на „равенството и толерантността“ е неизбежен. Публичният хомосексуализъм и публичното практикуване на вяра са в противоборство.

Откъде идва цялата тази нужда да се признае „законово“ еднополовия „брак“? Несъмнено от самообожествяването на държавата и политическата ѝ класа. Това самообожествяване води до размиване на понятията добро и зло, сладко и горчиво в умовете на ръководството. Ако държавата и нейните управници и политици бяха измислили брака, то те биха могли и да го признават, припознават, легализират и да казват кой кого как да обича. Квазибожеството обаче си присвоява прерогативите и качествата на неизменния абсолют, всемогъщия и вездесъщ Бог.

Снимка към статия на ВК 29 август 3До настоящия исторически момент хомосексуалност е имало във всяко общество – и в най-развитите, както и в най-корумпираните империи. Но като че ли за първи път в човешката история така масово държавата, представлявана от съответните органи и народни събрания, решава да предефинира брака, първоначалната и основна човешка институция, създадена от Бога. Заедно с брака дори и полът подлежи на деконструкция. Съвсем наскоро Канада и два американски щата – Орегон и Калифорния – приеха да включат в документите за самоличност, които техните власти издават, и трети пол: Х. Така личностите с флуиден според тях пол ще могат да имат официални документи, които отговорят на тяхното себевъзприятие.

Атаката не е срещу „религиозните фанатици, които не разрешават на хората да се обичат“. Подронена е основата на човешката идентичност, самосъзнание, достойнство и живот. Атаката е поради това, че хората мразят дори естеството на творението, установено от Твореца. Какво друго остава да бъде обект на разрушаване и деконструкция, ако една от най-същностните биологични, обществени, лични характеристики на индивида – неговият или нейният пол – не са вече установен и непроменим факт, а плод на лично усещане и чувствен избор?

Да припомним българската ситуация. В България законен е само така нареченият „граждански брак“. Тоест сключен пред орган на държавата. Църковният брак е екзотична възможност. При това положение, ако хомосексуалният „брак“ бъде приет от българския парламент като законна форма на такъв,  ще имаме интересната ситуация, в която хомосексуалният „брак“ ще бъде законен, а християнският – не. Въпреки тази правна ситуация, изследване от 2015 г. сочи, че България е силно консервативна с оглед на мнението на хората за еднополовия „брак“ – 79 на сто са против, 18% са „за“ и 3% не могат да решат.

Как да решим тогава каква е стойността на термините „право“, „закон“  и „законност“? При всички случаи, не съобразявайки се сляпо с пропагандните империалистични аспекти на част от международната дипломация в защита на измислени идеи за пол и брак.

* Всички линкове в статията сочат към интернет страници на английски език.
Снимка статия БЦ 22.08.17Наскоро Министерството на образованието и науката, в лицето на заместник-министъра Петър Николов, инициира идеята за въвеждане на задължително предучилищно обучение на децата от 4-годишна възраст. Основните аргументи според заместника на министъра са, че малките имали нужда да получат езикови и социални умения, необходими за училищното образование.

Продължавам да недоумявам как с вкарването на децата в образователната система от по-ранна възраст и с „обхващането“ на изпадналите ще се решат всичките проблеми на държавно-контролираното образование. Масово явление е децата да излизат от системата функционално (а смея да твърдя и социално) неграмотни. Това надали се дължи на факта, че прекарват недостатъчно време в училище. Напротив – колкото по-малко едно дете има общо с тази система и колкото повече  нужните му знания се набавят по алтернативен път, толкова по-подготвено ще е то не за образователната система, а за живота. Защото, в крайна сметка, кое е важното – детето да е подготвено за училище, или да е подготвено да се справя с житейските препятствия? 

Единственото решение на проблемите на българското образование е само едно – пълна либерализация на този сектор у нас. За да произведе качествена услуга, държавата не може да се конкурира сама със себе си. Има нужда от конкуренция, която да няма досег с чиновническия контрол. Иначе рискуваме в скоро време да искат да ни „социализират“ децата още от родилния дом.
Към статия ЯК 11.08.17Според данните на актуализираната демографска стратегия (20122030) демографската криза в България е на път да прерасне в истинска катастрофа. Селата и по-бедните райони с неработеща икономика обезлюдяват с темпове, характерни за общества, изложени на постоянни тежки природни бедствия или военни конфликти. Само за миналата година населението на страната е намаляло с 45 хиляди души и очакванията са тази тенденция да продължи. Закрити са 24 населени места, а 172 са безлюдни. Според методите за прогнози на ЕС през 2020 г. българите ще са под 7.1 милиона души, а през 2050 г. населението ще намалее до около 5.7 милиона души. Иначе казано – плодородната българска земя прогресивно се превръща пустош, в която хората не желаят или не могат да живеят.

Задълбоченият и изчерпателен анализ на произхода на тези будещи сериозно безпокойство процеси не е лесна задача и вероятно, за да бъде изчерпателно решена, в решаването ѝ ще трябва да бъде впрегнат сериозен изследователски ресурс. И все пак опитът, придобит от няколко хиляди години човешка история, ни напомня, че често най-сложните проблеми, пред които човек е изправен, имат своето не толкова сложно обяснение. Зад видимите белези на обезлюдяването, познати ни като отрицателен прираст на населението, висока смъртност, миграция по икономически причини, висок процент на недоволни от живота хора, стоят съвсем конкретни морални причини. И заговорим ли за позабравената дума морал, най-логично е да се обърнем към нейния източник – Библията. Ако вникнем внимателно в Светото Писание, ще установим, че съществува рационално обяснение на факторите, поради които една земя запустява.

Тези фактори обикновено се отнасят до неизвадения на показ и неочистен грях, с който е пропита една земя. И понеже фокусът ни е земята на България, трябва да сме наясно, че за да има бъдеще, за да не се стопи народът ѝ, този народ ще трябва безкомпромисно да отвори някои от залепналите страници на миналото си и да се насили да ги прочете и разбере. Това е един от начините за придобиване на истинска идентичност. Популярната сентенция (макар и малко перифразирана) разкрива истината, че народ, който не познава миналото си, не може и няма да има бъдеще.

А българският народ все още не знае, или по-лошо – нехае, за факта, че недалечното му минало е пропито с много кръв. Кръв, за която трябва да се напомня, за да се даде шанс на този народ да потърси истинската промяна, която да му осигури бъдеще, и тази земя да бъде очистена.

Става дума за кръвта, пролята от комунистическите функционери, които за период от няколко кратки години след 9-ти септември 1944 г. съумяха да унищожат голяма част от цвета на нацията. Тази история все още е погребана или в най-добрия случай – за нея се говори недостатъчно и с недомлъвкиЗаконът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет през 2000 г., и историческите изследвания по темата са добро начало, но не са достатъчни, особено ако ги сравним с мащаба на злото, което комунистическите престъпници причиниха на народа си. За съжаление, тъжната констатация е, че все още историческата страница за зверствата на комунистите е прецизно накъсана и съзнателно пооцапана с множество мастилени петна, за да се осуети прочита на цялата информация за онзи период, който продължава да омърсява настоящето и пречи на бъдещето.

Когато погледна статистическите данни, които разкриват, че най-голямо намаляване на населението е отчетено във видинския регион, и си спомня за клането, извършено на 17 септември 1944 г. във Вълчешкия дол, недалеч от Видин, на около двадесет километра от града, не мога да се разделя с усещането за връзката между кървавата българска история и демографската криза в България. Задавам си въпроса има ли връзка между бедността и бягството на множество хора от северозападната българска територия и факта, че историята за стотиците избити и хвърлени в дола офицери, доктори, адвокати, търговци, свещеници е непозната на видинчани, а тези, които поназнайват нещо за нея, мълчат, защото все още ги е страх да говорят.

Не мога да избягам от чувството, че днес запустялото и обрасло лобно място на множеството зверски избити във Вълчешкия дол българи е метафора за негилижираната и погребана история на страната, която омърсява земята, защото все още е недостатъчно разказана.  
Правилният прочит на цялата историческата страница е по-важнен за народа на България от безличната статистика за предстоящата демографска катастрофа, защото в правилния прочит се съдържа шансът за разрешаване на кризата. Ако историците не желаят да предложат този прочит, дали това не е мисия на църквата? Не само заради нейните мъченици, заплатили с живота си през същия този период, но и заради просветителската и пророческа роля, която Сам Бог ѝ е отредил.

orth. churchБългарски хелзинкски комитет докладва съдебна победа над православната активистка Десислава Пулиева. Ние сме представлявали насрещната страна при съдебни спорове с д-р Пулиева по въпросите на нейното неприкрито, манипулативно желание да ползва държавата, за да ограничи всички различни от нейното разбиране за духовност и вяра.

Съдът много точно е характеризирал действията на Пулиева да се справи със „сектите“ (в случая иде реч за източна религия), като развали техни договори и отношения със съконтрахенти (насрещни договарящи страни).

Решението на съда сочи към едно ново, наистина съобразено с основните човешки права мислене и правоприлагане:

        Съдът не може и не желае да отрича правото на [Панайотова] да формира и обосновава свое становище относно убежденията и практиките на ищците […]“, произнася се СРС. „Недопустимо и противоправно е обаче, мотивирана от тези свои становища, да мотивира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да ограничават техните събирания на закрито, включително и чрез призив към тези лица да не изпълняват вече сключени с ищците наемни договори. [Тези убеждения] не могат да бъдат предлог за намеренията ѝ да ограничава чрез поведението на трети лица социалните прояви на ищците“, продължава съдът. СРС констатира, че умисълът на Панайотова е доказан и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като авторитетен, признат и от държавата експерт.
       
СРС намира, че ако Панайотова е считала, че ищците вършат нещо нередно, е следвало да сигнализира институциите, а не да организира тяхното преследване. Като се позовава на Конституцията, съдът подчертава, че предвид разделението на религиозните институции и държавата е недопустимо представителите на едно вероизповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да провеждат религиозни дейности на закрито и без да са регистрирани като вероизповедание. (Подчертаването наше.)


Откъсът от тези мотиви сочи, че това е съдебно решение, наистина достойно за един справедлив съд в едно свободно и демократично общество.

И колкото да подкрепяме мотивите и решението на Софийски районен съд и да не сме съгласни с подхода на г-жа Пулиева, този на БХК, илюстриран в цитат от адвокатката по делото, никак не е за предпочитане.

Ето откъс от изказването на адв. Маргарита Илиева, представлявала дискриминираната от Пулиева източна група:

       Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество – те дължат да спазват законите като всички граждани и организации. Дължат уважение към правата на другите и не са в положение да си позволяват незаконно поведение, защото било в израз на религията им. Те нямат власт в обществото. Властта се намира в публичните институции, които са светски. Съдът с това решение ясно показва, че безпардонната линия, поддържана от подобни субекти – че техните думи и действия не са подвластни на закона – е недопустима. Върховенство в държавата има правото. (Подчертаванията наши.) 

1 YogaЧаст от тези думи сигурно имат правозащитна стойност. За нас във втората си част изказването звучи като призив за ограничаване на публичното изразяване на религиозни възгледи. Причината за това наше мнение е, че не е ясно разграничено „незаконното поведение“ от „незаконното вярване“ и читателят може да остане с впечатлението, че е незаконно православната църква или нейни представители да критикуват религиозни възгледи, които противоречат на нейната доктрина.

„Първа стъпка“ това решение също не е, защото доста стъпки са направени през годините, включително от нас в посока на дебат и опозиция срещу срастването на една идеология или религия с държавната власт, включително и тези на православната църква и опитите за политизирането и одържавяването на същата. Ако адвокатката на БХК си мисли, че е пионер в борбата за свобода на религията и съвестта, ще трябва да я разочароваме. Когато ние се борехме с Пулиева в публичното пространство, адв. Илиева очевидно не е следила тези „пред-първи стъпки“ за внасяне на баланс в ролята на религиозните тежнения на политическата класа да обединява народа не на партийно-идеологически, но на държавно-религиозен принцип, от което страда и самата БПЦ (да си спомним държавно-обединителния процес срещу БПЦ, извършен от царското правителство, прокуратура и полиция през 2004 г.).

От друга страна е притеснителен широкият замах, с който цитираната юристка дава власт на „публичните институции“. Тя ги нарича „светски“ но от смисъла на думите ѝ е ясно, че има предвид, че публичните институции са според нея АТЕИСТИЧНИ. Безпардонното отношение на Пулиева към другомислещи, и парадирането, че защитавала православни вярващи, (които очевидно нямат собствен ум и воля, та да разчитат на манипулативните действия на Пулиева от името на държавата, сраснала се според нея с БПЦ) е много притеснително. Но не много повече от тезата на адвокатката от БХК, че „те“, тоест православно-религиозните хора и техните организации, „нямат власт в обществото“. Върховенството в държавата имало правото.

Веднага следва да си зададем въпроса кой прави правото в държавата? Така ще разберем под чие върховенство се намираме, защото правото не се е пръкнало от само себе си. И колкото и да се пънеха марксист-ленинистите да ни убедят, че държавата е преди яйцето, пак стана ясно, че държавата може да си мисли, че е измислила правото, но всъщност преди нея има един Върховен Законодател, който задава параметрите на категориите „добро“ и „зло“ и моралните категории и оттук – правото и светското законодателство.

Изказването на юристката от БХК е напълно логично с оглед на нео-марксистките и леви идеи, които често движат правозащитната философия на тази и подобни организации. За тях държавата е този бог, от който те имат нужда, за да произвежда законите, с които да променят традиционните ценности и извечните морални категории. И ако не са левите комунисти-терористи, то ще са левите прогресивни западни мултикултуиралисти, които да се занимават с утопично социално инженерство. По повод един публичен сблъсък на идеи (2012 г.) техни симпатизиращи държавни служители са ми заявявали директно, че за тях законите са оръжие за социална промяна. Когато предефинирането на традиционното разбиране за пол, сексуалност и семейство се окаже държавна политика един ден (а то е – виж изискванията на МВР за пол в заявленията за личните карти), то изборът между тоталитарна православна или тоталитарна про-хомосексуална държава няма да е в полза на свободното общество и в двата случая.

Не одобряваме тоталитарните, манипулативни и неетични действия на Пулиева. Но в защита на свободата религията не бива да се правят изводи, които могат да доведат до ограничаване на свободата на религията, включително на православните. Ще отбележим, че дейността на Пулиева е може би единственият пример на някаква форма на правозащитна дейност от страна на организация, свързана с православната църква (изключвайки крайните и изкривени форми на православен национализъм, защото тези форми не произхождат от „правозащитни“ организации и не представляват правозащитни действия). Пасивността на православието по въпросите на модерните концепти за човешки права се дължи на разбирането на БПЦ, че то е национална религия, откъдето произтича и заплахата за свободите на несподелящите православни убеждения граждани на републиката. Мнозинството сякаш не се нуждае от това да му се защитават правата. Освен ако не се окаже, че въобще не е мнозинство.

В същото време настояването, че само атеистичната държава, или някакво „светско“, изчистено от религия право, може да бъде обществен регулатор на въпроси относно вярата, духовността и съвестта, ни напомнят за времето на комунизма, в което религията, тоест християнството, православно и протестантско, беше „опиум за народа“ и религиозните чувства и убеждения на вярващи бяха причина за преследвания и ограничения срещу всеки вярващ християнин.

Следва да отчитаме, че има едно основно право, наречено право на свобода на съвестта и вярата, което е абсолютно, неотменимо, лично право с обществено изражение. Това право включва и свободата на събрания, на изразяване, на сдружаване и е основополагащо за демократичните общества. И да, свързано е с религията и вярата в Бога.

„Те“ нямат власт в обществото, твърди правозащитничката, изразявайки атеистично-хуманистичното си разбиране за толерантност и равенство. Но в такъв случай и обществото няма право на власт над „тях“. Това е принципът на свободното и справедливо общество, в което свободата на съвестта и религията биват зачитани.

Следва ли да се организира квази-държавно, подло преследване на другомислещи, както това прави д-р Пулиева? Категорично не, и това не е наше ново мнение. Дебатът трябва да се спечели честно, въз основа на истинността и моралното качество на представените идеи. Следва ли обаче да се отнасяме към свободата на вярата като към свобода, която не включва възможността да се критикуват убежденията на други или идеология и практики, възприети от държавния апарат? Също категорично не, за да не изпаднем в модерно повторение на гротескно-жестоките и налудничави стремежи на ленинистите терористи от минали десетилетия за пълно изолиране на вярата в Бога и църквата от публичния дискурс. За съжаление, подобни гласове продължават да звучат сякаш нормално в ушите на българското общество, политическо управление и дори, доколкото се касае за цитираното изказване, на някои правозащитници.


bathroom transgender smallНаистина, подобно заглавие не би се приело от никой разумен човек: кой ли би помислил, че държавата ще се „погрижи“ порочни възгледи и практики да се преподават на малките деца? Тук трябва да кажа: слава Богу, у нас все още подобно заглавие няма място в медиите или в обществената практика. Но предполагам читателите знаят, че в някои европейски страни тъкмо държавата е тази, която налага на училищата какви ценности трябва да се преподават на децата, а пък ние, дето уж се учим от Европа и я следваме по петите, току виж сме приели и този „европейски полъх.“

Повод за настоящия материал е дискусията, разгоряла се в английската образователна система и в британските медии. Преди около месец английската служба за стандартизация на образованието (наречена OFSTED – the Office for Standards in Education), която дава оценки на всяко училище в Англия, наказа едно религиозно училище за това, че „не покрива необходимите стандарти, към които всяко училище следва да се придържа“. Като се прочете по-нататък кои именно стандарти училището не покривало, става ясно, че държавните мъже и жени имат предвид сексуалното обучение в началното училище (което за Англия е за деца от 5 до 10/11 години). Става въпрос за едно еврейско училище в северен Лондон, в което инспекторите направили проверка и за трети път установили, че в него малките деца не получават познания за половата ориентация и за „преназначаване на пола“ (новината в The Independent).

Докладът на инспекторите е повече от ясен: децата не изучават някои въпроси за същността на човека, такива като полова ориентация, „и това ограничава духовното, моралното, социалното и културното развитие на личността и не допринася за уважаване на избора на онези, които решават да водят своеобразен начин на живот“ (стр. 1); „в резултат на това децата не получават пълно познание за фундаменталните британски ценности“ (стр. 2); „на учениците не се преподават знания за защитените човешки характеристики, особено онези, отнасящи се до преназначаване на друг пол и до половата ориентация, което означава, че децата ще имат ограничено познание за различните стилове на живот и за партньорството, което някои хора в съвременното общество избират като начин на живот“ (пак там).

Дискусията за това какво са британските ценности е по-широка от въпроса за тези ценности според както те са преподавани в училищата: тази дискусия се разгаря вече няколко години, особено във връзка с увеличаване на фундаментализма (и преди всичко ислямския фундаментализъм) в някои райони на страната, като бе поставен въпросът: дали всички, живеещи във Великобритания, приемат ценностите на тази държава и ги прилагат в живота си, или пък някои социални групи остават затворени в себе си и продължават да изповядват ценностите на обществото, от което те са дошли като имигранти във Великобритания. Целта на правителството е всеки член на британското общество да приеме ценностите на демократизма, толерантността, уважението, зачитане на мненията на другите, спазване на правата на човека и на всяка личност, независимо от нейните възгледи, и т.н.

От тази гледна точка британската държава е права: тя се стреми гражданите ѝ да не изповядват ценности, които не са демократични и не са съобразени със законите или пък са против правата и свободите на хората; това още повече се отнася до имигрантите, които често пристигат на Острова и продължават да изповядват ценности, които са в разрез с ценностите на западноевропейския демократизъм. Разбира се, привнасянето на собствената култура в обществото, в което имигрантите отиват да живеят, е неизбежно, но когато тази култура съдържа елементи на екстремизъм, насилие или друг вид междучовешки отношения, които не са характерни за цивилизования свят (напр. редовни побои на съпругата и децата, съжителство с две и повече жени едновременно, незачитане на правата и свободите на жената и на децата в семейството и т.н.), тогава в интерес на сигурността на всички граждани в държавата правителството може да поиска от всеки неин граждани и от всяка обществена група (напр. мюсюлманските общности в Бирмингам, Бедфърд и т.н.) да се опитват да се придържат към британските ценности. Това с особена  сила се отнася до някои обществени групи, в които фундаментализмът продължава да се утвърждава.

bathroom transgenderНадпис в училищна тоалетна в английско училище: „от който и да е пол“ (ученици могат да влизат в тоалетната)

Въпросът обаче, който тук засягам, изглежда няма нищо общо с британските ценности. Наистина, значителни слоеве от населението във Великобритания приемат за „британски“ такива ценности, като приемане за напълно нормално проявите на хомосексуализъм, смяната на пола по желание, съжителството и партньорството с когото пожелаете, според разбиранията ви, и т.н., но въпреки това тези извратени представи все още не са станали британски ценности де факто. Правителството се опитва да ги наложи на хората чрез приемането на различни законодателни инициативи, но това не означава, че цялото британско общество (включително имигрантите и вярващите от различните религии) ги е приело: все още значителни части от обществото продължават да считат хомосексуализма и незаконното съжителство за неправилно, осъдително и греховно.

Моята тревога е повече за това, че правителството се опитва да налага и на най-малките членове на обществото възгледи и разбирания, които са против разбирането на техните семейства и на обществените групи, които те представляват. Християните във Великобритания (с малки изключения) продължават да гледат на сексуалността и на пола от гледна точка на богоустановения съюз между един мъж и една жена; по-голямата част от родителите в страната не желаят пет или шестгодишните да бъдат запознавани с това какво е хомосексуализмът, смяната на пола, партньорството като начин на семеен живот и т.н. В подетата петиция срещу възгледите на английския OFSTED ясно се посочва, че главен възпитател на децата са родителите, а не държавата: последната само съдейства на родителското възпитание и ограмотява децата, като им дава познания за света, в който живеят, но не ги учи (и няма право да ги учи!) на порочни практики каквито, видите ли, имали място в обществото. Самата британска академична общност вече признава, че придържането на училищата към някаква си политика на зачитане на избора на пол сред децата не е нищо друго, освен прахосване на оскъдните училищни средства и на парите на данъкоплатците (новината в The Independent).

Както споменах в началото, у нас държавата не допуска преподаването на порочни възгледи в училищата, но ние като християни трябва да сме наясно, че щом в някои европейски страни съществува натиск върху родители и деца да приемат порочни практики като нещо „нормално“, то този „полъх“ може да довее и до нас и някои умни глави в правителството ни да решат, че и в това отношение трябва да се поучим от Европа. Бдителността е една от главните добродетели на християнина, ето защо трябва непрекъснато да внимаваме какви разпоредби излизат и от нашето министерство на образованието и от регионалните инспекторати, тъй че в страната ни и в нашите училища да продължават да се изповядват ценности, които повече от тринадесет столетия са тъкмо християнски, а не „европейски“ или „хуманистични“ или „атеистични“ или някакви други.

Бележка: Снимката е взета от The Independent; на нея може да се види един от новите знаци за тоалетна, поставени в някои английски училища: в тоалетната може да влиза всеки, независимо от пола, към който принадлежи (тъй като физическият пол не определя „действителния“ пол на детето, твърдят от образователното министерство).

Наскоро шведски изследователи стигнаха до извода, че най-голямата вреда на планетата е… да имаш деца. Да имаш дете „струва“ на планетата ни цели 58.6 тона въглероден диоксид в атмосферата, затова изводът на изследването е, че хората трябва да имат по-малко деца.

Абсурдността на изказването явно не дразни почитателите на природата. В крайна сметка, природата страда много от самото присъствие на човечеството. Най-добре да го няма.

Ето как шведският народ достига до нови висоти в своето хуманистично развитие.

В Библията четем:

Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. (Римляни 1:20-21)

Творението – природата, човечеството, животинският свят – говори за това, че има Творец. Издигането на творението над Твореца говори вече за объркан светоглед и поставя изповядващите подобни възгледи в категорията на хората от края на стиха, които се  извращават се със собствените си мъдрувания и чието сърце се помрачава. Какъв по-голям признак за помрачено сърце от това да считаш Божието творение (човекът) само като средство, което изхвърля вредни емисии в природата? Природата бе създадена от Бог, за да може човекът да я управлява и тя да служи на него, а не обратното:

И Бог каза:

Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. (Битие 1:26)

Човекът бе създаден да владее над цялата земя, а не обратното. Земята беше създадена за човека и за прослава на Бог, а не за да съществува сама за себе си.

Кое ли ще е следващото падение в шведския социалистически свят?
„Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения. А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? … Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието.“ 

Карл Маркс и Фридрих Енгелс 
„Манифест на комунистическата партия“, 1848 г.


CaptureОбхващане и задържане в задълж. образов. с ма
Когато ти обещаят право, а го превърнат в задължение, очевидно нещо не е наред с формулировката или с правото. Или правото не е право, или то е задължение, което лъжливо е наречено право.


Точно такова е положението с „правото“ на образование в България. Чрез конституционни правни пируети, подконституционни актове и противоречащи на основни човешки права и международни документи закони българската държава започва нова атака срещу хората, родителите и техните деца.

Правилно вестник 24 часа обяви в заглавието си, че ще водят децата на училище с полиция. Първоначално решихме, че това е вестникарска сензация. После се оказа, че способността на правителствения чиновник да мисли незаконосъобразно и произволно надминава вестникарския стремеж към сензации.

Документът, станал повод за настоящото кратко есе, ще анализираме в правен аспект малко по-късно. Тук заявяваме само нашата реакция, която има по-скоро морално-етичен характер. Става дума за

ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст

Терминологията е повече от ясна – ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ДЕЦА. Децата ще бъдат издирвани от всякакви органи на държавата – от регионални инспектори по образованието, кметове, социални работници към дирекции „Социално подпомагане“, ЕСГРАОН – и ще бъдат обхващани и задържани, включително и с полиция. Да, МВР активно ще се включи в реализиране на „правото“ на родителите да предадат децата си за задължително обучение в държавните училища.


Разбира се, поддръжниците на този тоталитарен, фашистко-комунистически подход към правата на родители и деца, в името на корумпираното и разпаднало се държавно „образование“, ще изведат важни аргументи. Ще говорят за престъпността сред ромите и как това било резултат от липсата на образование; ще твърдят колко важно за нацията е да се отглеждат истински българи патриоти и как това може да стане само чрез задължителното държавно училище.

Държава, която има толкова малко уважение към своите граждани, за да третира семейството като производител на биологична маса за издържаните от същите тези родители държавни училища, е тоталитарна. Тоталитарна държава, която със силови методи, всяване на страх и с принуда и с полиция реализира правото на образование, е полицейски тираничен режим.

България е точно такъв режим. Тираничен, полицейски, корумпиран. Режим, за който населението са идиоти, които трябва да бъдат закриляни от собствения им идиотизъм, които нямат право на семеен живот и неприкосновеност, нямат право на семейна обич и чиито деца не са техни, а принадлежат на държавата.

enslaved childrenАко тези квалификации се струват прекалено силни на някого, ви представяме пълния текст на Решение № 373 от 5 юли 2017 г. на МС (подчертаването наше). В решението е заповядано да се обхващат и задържат в образователната система, точно както един тоталитарен режим обхваща концлагеристи в концлагер. Необхванатите деца ще бъде издирвани, преследвани, обхващани. Реализацията, разбира се, не е точно като в концлагер, защото условията в училищата все още не са като тези в концлагерите. Но манталитетът, скрит зад подобно правителствено мислене, което ражда такива решения на Министерски съвет, е точно като този на тиранина, който има пълна, неограничена власт над робите си и техните рожби.

Това, което ще се случи, е че децата на малката хоумскулърска общност ще са първите на прицела на държавно-полицейските отряди по обхващане и задържане на деца в системата.

Циганските семейства, които не държат на образованието, ще продължават да не държат на образованието. За да отчетат дейност, чиновниците ще тръгнат да издирват тези, които са примерни граждани, милеят за децата си и са избрали друга форма на образование.

Неслучайно истинският дух, който стои зад Решение 373 от 5 юли 2017 г., е духът на самозабравилата се, неограничена, безконтролна бюрокрация. Тази държавна бюрокрация съществува сама за себе си и за нея няма нищо свято, неприкосновено и човешко, което тя да не иска да заграби и да подчини – българското семейство и гарантираната свобода на личен и семеен живот.

Дори и ромският казус поставя същия въпрос по отношение на Решение 373. Защо ако културата на даден етнос не държи на формалното образование, хората от този етнос трябва насила да бъдат образовани? Кое благо и право, натресено насила и със заплахи за преследване и санкции, е истинско благо и право? Ако имаме задължение да се образоваме само по държавния модел, то защо не бъде променена Конституцията, за да стане ясно, че в България няма свобода на образованието и че държавно-наложеното образование е ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Тогава законът недвусмислено ще сочи,  че идеологията на държавното образование е ТОТАЛИТАРНА, ФАШИСТКА И КОМУНИСТИЧЕСКА. Така няма да има объркване и сантиментални очаквания, че някое семейство може да избяга от железния ОБХВАТ И ЗАДЪРЖАНЕ НА СИСТЕМАТА.

Но българският модел „да не настине и да не се мине“ е видим в това обществено-законодателно лицемерие от конституционен и правителствен ранг. Хем сме демокрация, хем сме тирания.

В един казус, в който защитавах родител и детето му, решили да образоват ученика вкъщи заради насилие в задължителното държавно училище, държавната служителка от регионалния инспекторат по образованието буквално изкрещя в отговор на ясно аргументираното становище на този баща, че ще образова сина си вкъщи, вън от тяхната система: „Но той е НАШЕ ДЕТЕ!“.

В заключение ще зададем най-важния въпрос в тази ситуация. Ще реагират ли родителите срещу този административен произвол на неограничената власт на Министерски съвет и техните силови структури? Ще реагират ли демократично мислещите хора и организации на този пореден, краен, абсурден административен произвол на изпълнителната власт?

echrВчера подписах една петиция*. „Е, какво – чудо голямо! Колко народ всекидневно подписва петиции…, я за намаляване на цените, я за сваляне на правителството, я за подкрепа на някого си или нещо си...“, чувам вече реплики от този род. И това е вярно – днешното време е време на петиции: не сте решили, не сте наченали петиция! Толкова е лесно: отивате на съответния сайт, който предлага подобна услуга, и ставате „баща“ („мениджър“) на съответната петиция. Ако съберете сто подписа – добре, ако съберете сто хиляди – още по-добре, ако пък съберете няколко (или десетки) милиона – това вече е изключително!

Петицията, която подписах, е скромна, тя не призовава за сваляне на правителства или за осигуряване на хляб за всеки, тя се нарича „Европейски съд по правата на човека, спрете социалното инженерство!“ От пръв поглед не ѝ обърнах много внимание, първо, защото се отнася до този съд (ЕСПЧ), който като цяло е защитил (и продължава да защитава) правата на много хора в Европа, и второ, защото още с първото изречение на съобщението за тази петиция се говори за Русия, и си рекох: то малко ли се натеглихме от комунизма ѝ, та сега да чета и петиция, отнасяща се до тази държава. Но, както се казва, търпението е майка на всички добродетели, та положих малко усилия и я дочетох докрай. Още с приключването на последния ред отидох вдясно и кликнах „Подпиши“ (петицията). Видях, че тя е отпреди десетина дена (от 23 юни 2017 г.), и съжалих, че не съм я прочел и подписал по-рано.

Това е скромният ми опит от вчера, но реших да го споделя тук във „Свобода за всеки“, защото мисля, че разискваният в петицията проблем засяга всеки вярващ у нас и по света (християнин, мюсюлманин, евреин, будист и т.н.), а също така всеки здравомислещ гражданин; за страдащите от умствени отклонения, особено клонящи към греховност, не мога да кажа дали въпросът на петицията е важен за тях.

И тъй, първото изречение на съобщението казва, „Европейският съд в Страсбург осъди един закон в Русия, предпазващ децата от пропагандата на „сексуалните малцинства“, а второто изречение допълва, че този съд не за първи път взема подобно решение, което не е основано на действителни човешки права, а на някаква радикална идеология, целяща унищожаването на изконните ценности на личността и на народите.

Мисля, че вече става ясно за какво става въпрос в петицията, но нека с няколко думи да обобщя казаното: някакъв си извратен тип Баев и групичка извратеняци като него се обърнали към съда в Страсбург, за да се оплачат от руския закон**, който не позволява греховни практики да стават достояние на младото поколение, включително налагане на разбирането, че хомосексуализмът е естествена човешка практика, която трябва да бъде уважавана.

Гражданската организация е пределно ясна: „Без съмнение решението е основано не на някаква правна логика, а честно казано – на идеология. При това става въпрос за идеология от радикален тип, която е насочена срещу семейството, брака, традиционните нравствени ценности на повечето европейски народи и, най-важното – срещу интересите на децата“. И продължава: „Съдът не само взема решението си без всякакво законово оправдание, което да почива върху постановленията на Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаментални свободи – и тъкмо тази Конвенция трябва да определя дейността на Съда – но решението пряко противоречи на този международен документ и неговите обвързващи норми“.

Не е важно дали става въпрос за Русия или за която и да е държава: всяко решение на ЕСПЧ, което налага на отделния човека и народите порочни практики, трябва да бъде осъдено и отхвърлено. Наистина, този съд е помогнал на много хора и това трябва да се признае, но изглежда в него все повече и повече се настаняват идеолози, които са идолопоклонници на някаква нова извратена „световна култура“, насаждана от някои западни правителства и налагана на всеки и на всички. Всеки християнин или вярващ от други религии, както и всеки здравомислещ човек, трябва да пледира за отстраняване от европейските структури на хора с извратено мислене и заемане на тяхното място ако не от вярващи хора, то поне от хора, в които здравият разсъдък все още не е отстъпил място на болния порочен ум.

Много се надявам, че споделеното тук ще накара читателите на този постинг на блога също да подпишат декларацията и така да допринесат за „очистване на гумното“ и за превръщането на международните институции (особено европейските), призвани да защитават правата и свободите на хората, в реални изразители на волята на народите за действени нравствени норми в обществата, които да почиват на разумното и вековно-изпитаното начало на човешката природа и на семейството. Християните винаги са били първи в борбата срещу греха и порока и тази борба, с Божията помощ, винаги е имала успех.

* Става въпрос за петицията на гражданската организация CitizenGo (http://www.citizengo.org), която е горещ застъпник на християнските нравствени ценности и на семейството.

** Руският закон (вж. линка в самия текст) носи названието „За защита на децата от информация, причиняваща вреда на здравето и развитието им“, приет е през декември 2010 г., но сетне многократно е допълван и коригиран; последната корекция е от май 2017 г. В редакцията от 2013 г. е внесена нова точка 4 към чл. 5, срещу която е и „протестът“ на извратените руски типове (тук законът посочва, че вредна информация се счита тази, която „отрича семейните ценности, пропагандира нетрадиционни сексуални отношения и формира неуважение към родителите и/или други членове на семейството“).