Текст от пресконференцията в Бургас
на 21 април 2011 г.

организирана от Евангелски християнски
църкви и „Свобода за всеки”

по повод нападение над малцинствена религиозна общност
в Бургас, на 17 април 2011 г.

Пастор Живко Тончев:

Добър ден, уважаеми съграждани – представители на бургаските медии. Добре дошли на нашата пресконференция на тема: „Религиозната омраза срещу свидетелите на Йехова и другите нетрадиционни вероизповедания”. Желая да дам думата на адвокат, доктор Виктор Костов – издател на „Свобода за всеки”, електронно издание за свободата на религията, съвестта и словото.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Благодаря ви, че проявихте интерес към това събитие. Считам, че този интерес няма да угасне след днешната пресконференция. Ще ви прочета една декларация, която беше подготвена на 19-ти април и изпратена до централни държавни институции, вчера на 20-ти април. Тази декларация е подписана от повече от тридесет нестопански организации, правозащитници и евангелски, християнски, общности и църкви. Този списък непрекъснато се допълва, декларацията е сложена в Интернет. Тя е достъпна там и непрекъснато нови организации и личности се присъединяват към нея. Няма да изброявам също и до кои институции тя е изпратена, имате я в пакета с документи, който ви беше представен в началото. Ще изчета тази декларация, ще направя някои коментари след това и ще имате възможност за въпроси към нас.

Журналист (женски глас):

А може ли една молба? Ние я имаме, да не я четете, само да преминеме към коментара й.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз бих искал да я прочета, за да стане ясно и за тези които снимат. Да стане ясно какъв е контекста на тази пресконференция и какво всъщност ние представляваме. Каква е основата за това събиране.

Уважаеми г-н Премиер, г-н Цветанов и г-н Велчев, дами и господа държавници,

Актът на насилие заради религиозна ненавист, осъществен от ВМРО, и техни поддръжници на 17 април 2011 г. в Бургас срещу членове на вероизповеданието „Свидетели на Йехова”, е брутално престъпление срещу правото на свободно изповядване на вярата съгласно чл. чл. 163-165 от Наказателния кодекс. В случая не става дума за дискриминация, тоест за неравно третиране заради вярата на другия, става дума за извършено престъпление. Тези съставомерни действия следва да бъдат подведени под съответната норма от прокуратурата и извършителите – изправени пред справедлив съд.

Настояваме за ясна и категорична позиция по случая от вашето министерство или институция, и от правителството на Република България. Този акт на насилие, за съжаление, е обвързан с противоречивата и често недообмислена политика на изпълнителната власт и местните власти по отношение на религиозните групи в страната, които са считани за кавички „нетрадиционни”. В своя доклад за 2010 г. Държавната агенция „Национална сигурност” третира религиозни общества, които същата счита за кавички „нетрадиционни” по неясни критерии, като непряка заплаха за националната сигурност и пряка заплаха за „дезинтеграцията” на нацията.

Същата терминология присъства в писмо №6700 131 от 9 април 2008 г. на Община Бургас (Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни) и МВР -  Бургас, с което се настоява всички ученици на територията на Бургас да бъдат информирани, че Мормоните, Свидетели на Йехова и евангелските и петдесетни християни са цитирам – сред цитирам „най-основните и опасни секти в страната”, които, цитат - „нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред”.

Подобни твърдения, противоречащи на основни защитени права в Европейската конвенция за правата на човека и българската конституция, и излизащи от държавни органи застрашават религиозния мир в страната. Това се доказа с инцидента в Бургас на 17 април. Считаме, че правителството, ръководството на ДАНС и местните власти следва да излязат с обяснение пред обществото за своята позиция и действия в противоречие с конституционните права на гражданите с религиозни убеждения. Законовата роля на държавната власт е да съдейства за мирно съжителство на хора и организации с различни убеждения без да се намесва във формирането и изказването на тези убеждения.

Също така, когато престъпници застрашат обществения ред с извършени съставомерни деяния против правото на хората да изповядват и практикуват своите религиозни убеждения, властта следва да приложи закона, да възстанови справедливостта, като подведе дейците под отговорност. Очакваме точно това да се случи с извършителите на престъпните действия в Бургас на 17 април в молитвения дом на визираното по-горе вероизповедание.

Настояваме властите да извършат необходимото за опазване на основните конституционни права на хората на свобода на вярата, съвестта и словото. Тези права са основа на свободното и демократично общество. Тяхното упражняване трябва да бъде гарантирано от държавата – това гарантиране е законово и конституционно задължение на държавата. За хората и организациите, които не желаят да се ползват със силата на аргументите в политическия, идеен и религиозен дебат, а разчитат на насилието, заплахата за живота и здравето на опонента, и въобще на престъплението и унижаването на човешкото достойнство, за тях следва да бъде приложен наказателния закон, като справедлива защита от подобни посегателства над нашите фундаментални права и свободи.

Оставаме в молитва за мъдрост от Бога на управляващите българския народ и с надеждата, че законността и здравият разум ще надделеят и властите ще пресекат ненужното и противозаконно насилие над хора с различни убеждения.

Оставаме в очакване на вашата позиция и следейки развитието на случая в Бургас.

Следват подписи на подкрепили декларацията.

С това зададохме рамката на днешното събиране и искам да направя няколко коментара, съвсем кратки, които съм сигурен, че ще предизвикат допълнително въпроси, след което можете да зададете вашите въпроси.

На първо място, искам да обърна внимание на факта, че това което се случи на 17 април в Бургас има своята предистория и тази предистория за съжаление, отбелязвам – за съжаление може да бъде открита в документи, които са публикувани и разпространявани от държавни органи.

На първо място ще спомена доклада от 2011 година за 2010 година на Държавна агенция за „Национална сигурност”, която определено класифицира „нетрадиционните вероизповедания”, като заплаха. Непряка. Непряка заплаха за националната сигурност, но заплаха за интегритета или цялостта на нацията. В коя категория попадат хората с „нетрадиционни...”, наблягам на тази дума, защото, защото дефиницията на „нетрадиционни вярвания” е много размита и неясна.

Единствено в Конституцията на България се казва, ... и това е една пожелателна норма, че традиционна религия в България е Православната църква, но никъде другаде в правните документи, освен в съзнанието на хората и в публичното пространство нямаме дефиниция на това, какво е „традиционно” да вярваш и какво е „нетрадиционно”. За това подчертавам и този термин.

Та, къде попадат нетрадиционните вярващи – хора с различни убеждения, според държавна агенция за национална сигурност? Това е в „екстремизъм и противоконституционна дейност”. Искам да ви прочета няколко абзаца, всъщност едно изречение, което на практика ни дава представа, за позицията в този доклад на държавната агенция за национална сигурност:

„Други нетрадиционни религиозни организации, секти и окултни течения правят опити за привличане на последователи.”

Още тук се сблъскваме с едно странно и неправилно разбиране за това, какво всъщност представлява факта да имаш убеждения и да ги практикуваш. Естествено е всеки, който има дадени убеждения, да привлича последователи. На практика привличането на последователи е конституционно защитена дейност, с правото на свобода на изразяване на мнение, с правото на разпространяване и получаване на информация, с правото на сдружаване.

Тоест, виждаме, че упражняването на едно конституционно право, според доклада на ДАНС, представлява някаква заплаха за тези категории, които тази агенция покрива.

„Основният риск от това”, тоест от привличане на последователи от хора с нетрадиционни убеждения „е свързан с популяризирането на практики свързани със заплаха за здравето и живота на последователите, както и предизвикване на напрежение сред местното население поради агресивната пропагандна дейност.”

Разбираме, че оттук произтича схващането в общественото съзнание, включително и в медиите, включително и в такива групи, които организираха мероприятието на 17 април, че всъщност сектите са много страшни. Това го казвам малко иронично затова защото не е ясно с какво те са страшни. С какво сектите заплашват здравето на хората? С какво сектите, така наречени, заплашват живота на хората? Когато боравим с такива сериозни категории е нужно да бъдат представени доказателства, да има свидетелство за това нещо. Сега бих искал да спомена в тази връзка и едно от изказванията на  организаторите на митинга и нападението срещу „Свидетели на Йехова” в неделя. Те казаха и тяхната идея за организирането на такъв поход е да „положат венци пред паметта”, цитирам по памет, на „загиналите от сектите”.

Къде са тези загинали? Дайте  доказателствата, дайте да видим, ако има някаво такова обществено опасно влияние, защо никой няма снимки, няма фотоси, няма свидетели. Тоест, тук говорим за една паралелна реалност, която се създава в умовете на хората и обществото, особено когато част от обществото не е критично настроена към съответните органи на държавна власт. И виждаме как резултата от едно такова тълкувание на основни конституционни права и свободи е на практика оправдаване на действия като тези срещу „Свидетели на Йехова”.

Последен цитат и повече няма да ви занимавам с този текст. Аз имам грижата в момента, с моя екип да направим един подробен анализ, който след възможно най-кратки срокове се надяваме да публикуваме и да бъде достъпен за всички медии, за да стане ясно всъщност, че някои от схващанията на държавни органи като Държавна агенция за „Национална сигурност” водят до, на практика, възприятия у хората, че това което се случи, че саморазправата, че насилието над другомислещия, е законен начин за справяне с някакво различие в убежденията. Така, че този доклад в момента се изготвя. Той ще бъде подробен.

Само ще спомена, че „въпреки, че не представлява пряка опасност за националната сигурност, действията на тези религиозни общности” - отново не е ясно - тук може да влезе всяка категория, всеки вярващ, религиозен вярващ, може да влезе в тази категория. Тези нетрадиционни общности, „..Техните действия допълнително способстват за дезинтеграцията”. Тоест за (разваляне – б.р.) единството на нацията, въпреки, че не са директно опасни за националната сигурност. Сега какъв е практичния (извод – б.р.); защо Бургас е толкова важен в цялата тази ситуация, защо цитирам този доклад?

Защото през 2008 година, точно преди Великден, отново на 9 април, споменах го в декларацията това писмо, МВР – Бургас, община Бургас излязоха с едно писмо, което беше по типичен, стар партийно-комунистически стил окръжно с изискване за обратна връзка от всеки директор в училищата да прочете една информация. В която информация се споменаваха трите основни, най-основни опасни секти. Това са  „Свидетели на Йехова”, „Мормоните” и евангелско-петдесятните християни, но в крайна сметка те обобщават накрая техните богословски (виждания – б.р.); всичко се слага под общ знаменател и всички въобще протестантски християни.

Това са „основните най-опасни секти, които въпреки, че са законно регистрирани нарушават правата на хората и обществения ред”. Как? По какъв начин? Защо? И това пропагандно изявление излиза от отговорни държавни органи. Излиза от органите на местната власт, излиза от МВР.

И какво се оказва в крайна сметка? След проведени срещи на местните пастори с местния ръководител на Държавна агенция „Национална сигурност”, на практика става ясно, че тази агенция е участвала в разработването и инициативата за едно такова писмо. Ако направим сравнителен анализ на писмото от 2008 година и този доклад, който съвсем бегло ви споменах преди малко, (той – б.р.) показва, че идеите, тонът, начина на мислене, категориите, с които се борави са на практика, почти идентични.

В този смисъл, много е важно държавната агенция за национална сигурност и правителството да излязат публично с позиция – на какво се дължи това разминаване във визията на тези държавни структури, за това какво е законно и какво е противоконституционно. Защото свободата на съвестта, свободата на вярата, свободата на религията, свободата на словото, това са конституционно защитени категории.

Отговорността на държавата не е само към това да се справи със сектите, както популистки настояват определени националистически организации. Отговорността на държавата е да съдейства, и това е конституционно задължение нейно, да съдейства за мира между различните групи вярващи, и между вярващи и невярващи.

Така че, това е всъщност, използваме тази трибуна, за да отправим едно такова настояване.

Последно, по повод това писмо, което споменах от 2008 година, местни евангелски пастори, един от тях е пастор Живко Тончев са водили преговори с община, с полиция, включително и тази среща, за която споменах с местното ръководство на държавната агенция по национална сигурност. Искането, тяхното, сега вече нашето искане, беше за това да се пусне още едно такова писмо, с което да се поднесат извинения от страна на същите власти за първото писмо. За това, че е извършено едно..., че е извършена някаква грешка, че е станало някакво недоразумение. За съжаление такова нещо не се постигна.

След дълги консултации с религиозни общности, с евангелски вярващите християни в община Бургас, заведохме дело, в което ищците са четирима – три църкви и четирима пастори, пред административен съд – Бургас. Делото беше заведено на 01 април, като целта на това дело е именно да получим удовлетворение и възстановяване на законноста и справедливостта, а именно (да бъде опровергана – б.р.) тази дезинформация, която беше разпространена с това писмо прословуто от 09 април 2008 година и което събитие имаше огромен отзвук в националната и в местната преса -- „Секти зарибяват Бургас”, „Секти нападнаха Бургас” и т.н. Заглавията са представени в материала, който е при вас. Това беше начина -- за съжаление чрез завеждането на дело за извършена дискриминация от държавни органи беше начина ние да дадем някаква обратна връзка на властите за това какво считаме за нарушението на основни конституционни права и свободи на вярващите християни.

С това изчерпвам моето изказване. Моля ви, ако имате въпроси. 

Журналист (женски глас):

Да уточним за делото прощавайте. Тази година ли е заведено делото?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Делото е заведено на 01 април 2011 година.

Журналист (женски глас):

Тоест със задна дата, със заден акт, със задно действие?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз ще го кажа по друг начин. Срокът на давност за завеждане на делото изтича три години след извършването на съответното действие или деяние. В случая срокът на давност би трябвало да изтече на 09 април 2011 година.

Журналист (същият женски глас):

А защо го направихте толкова късно? Защо не сте реагирали по-рано?

Адв.  д-р Виктор Костов:

За това защото това е сложен и труден процес, и е нужно внимателно да се подходи при анализирането на това какви са последствията. Анализите, които са извършени, за да се заведе това дело са не само юридически. Те са морални, духовни, богословски. Не всички християни и християнски лидери непременно държат да участват в съдебни дела, затова защото все пак тук имаме наличие на някакъв спор. Освен това тук говорим за ресурс, ангажирането вместо с проповядване на Божието Слово и Божието Царство със участието в някаква правораздавателна система и е вече въпрос на лично богословие и лично желание и на ресурс това нещо да се случи. Освен това, за да завърша отговора на вашия въпрос – закона е предвидил три годишен срок неслучайно.

Журналист (същият женски глас):

А все пак вие кога разбрахте за това?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Кога разбрахме за кое, госпожо?

Журналист (същият женски глас):

За всъщност това изявление на община Бургас

Адв.  д-р Виктор Костов:

Много ви моля, въпроси които са зададени само към нас. Ще отговаряме само на такива въпроси.

Журналист (същият женски глас):

Това е към вас. Значи от община Бургас, това изявление е от 2008 – ма и аз затова ви питам вие кога разбрахте за него?

Адв.  д-р Виктор Костов:

А от коя медия сте вие? Бихте ли се представили?

Журналист (същият женски глас):

„Черноморски Фар”

Адв.  д-р Виктор Костов:

„Черноморски Фар”. Кога сме разбрали за него? Тогава когато излезе. Скоро след това.

Журналист (женски глас):

Господин Костов, вече четири дни различни църкви, евангелски и протестантски застават в защита на „Свидетели на Йехова”, а самите „Свидетели на Йехова” никъде не се появяват. Вие имате ли някаква връзка с тях?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ще ви помоля, когато задавате въпросите, да си казвате името и да съобщавате медията от която сте.

Моля? Благодаря ви госпожо.

Не, нямаме връзка със „Свидетели на Йехова”. Те не са потърсили помощ от нас. Но ние считаме за наше морално задължение и за наше конституционно и законово право да реагираме на всяко насилие, което е извършено срещу другиго заради техните убеждения и заради тяхната съвест. Даже може би е добре и пастор Живко Тончев да даде обяснение, че всъщност богословски евангелските християни не са съгласни със „Свидетели на Йехова”. Но това по никакъв начин не ни ограничачава ние да осъдим едно брутално насилие. Така не се решава богословски дебат.

Журналист (женски глас):

А вие защо? Тоест... защо евангелските християни не са съгласни със „Свидетелите на Йехова”?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Моля. Какво казахте?

Журналист (женски глас):

Какви са ...Защо не сте съгласни? Щото казахте, че не сте съгласни със „Свидетели на Йехова” и аз питам защо?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Пастор Живко Тончев ще отговори. Става дума за богословски различия, така, че тук не можем да дискутираме в дълбочина, но ще получите някаква начална представа от пастор Тончев.

Журналист (женски глас):

Извинявайте може ли само да попитам, Дарик радио, Росица Велева се казвам. Във вразка с това дело, което сте завели. То включва ли иск на йеховистите или не?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Не. ... „Свидетели на Йехова” не участват в това дело.

Журналист (женски глас):

От кого е заведено това дело?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Това дело е заведено от... аз го казах това нещо, сега ще го повторя. От три евангелски християнски църкви и четирима пастори на евангелски християнски църкви. 

Пастор Живко Тончев:

На въпроса за различията и защо ние заставаме в случая. Тоест изглежда, че заставаме зад общността или вероизповеданието „Свидетели на Йехова”. Когато се разискват богословски теми би трябвало те да се поставят на нивото на богословски дебат. Проведен цивилизовано, разбрано, с аргументи.

В случая ние се разграничаваме от доктрината на „Свидетели на Йехова”, и като християни. Ние сме част от голямото християнско семейство на Православни, Католици и Протестанти. Имаме много общи неща – една Библия като християни, с православните и католиците. Едни и същи убеждения.

„Мормоните” и „Свидетели на Йехова” имат различия по богословска гледна точка. Но установяването на различията, или пък неприемането им не би трябвало да бъде извършвано на основата на насилие. И ние заставаме в случая като малцинство в страната ни с един вид, една тревога. Има ли срещу нетрадиционните вероизповедания насилие – ние не искаме това насилие да се случи и с нашите общества. Тоест ние осъждаме насилието като форма на разрешаване на някакъв спор. От тази гледна точка ние заставаме против насилието. Но доктринално, богословски се различаваме от „Свидетели на Йехова” и „Мормоните”.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Това, че те не са подписали тази декларация, в смисъл такъв, че все пак....

Адв.  д-р Виктор Костов:

Искате ли после, след пресконференцията, да ви обясня подробностите по подписването на декларацията? Ако има други въпроси...

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Не, защото с две думи да го коментирате това по време на конференцията.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Естествено, че не сме. Не сме ги търсили.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Само секунда, тази декларация. Повода за тази декларация е всъщност точно проблема с..., който се случи в неделя, а всъщност от друга страна „Свидетели на Йехова” не са в списъка, тоест това е...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Извършено е престъпление, госпожо. Извършено е насилие.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Аз искам да го коментирате. Аз не искам нещо друго.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Какво искате да коментирам по-точно?

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Декларацията става повод за това. Тоест все пак става очевидно, че се изказват толкова много хора, които не са намесени директно да в инцидента.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Естествено. Ще го повторя още веднъж. Аз не знам дали на някой друг не му е станало ясно, но ще го повторя още веднъж за да стане ясно на всички.

Ние чувстваме морално и духовно задължение да заемем позиция срещу брутално насилие срещу хора, които не споделят непременно нашите убеждения но споделят различни убеждения. Защото всяко насилие при решаването на богословски или други идейни или религиозни спорове е осъдимо, включително и престъпно. Член 163 и 165 от Наказателния кодекс включително. Става ли ясно защо всъщност ние излизаме с тази декларация?

От мълчанието ви предполагам, че имаме вече яснота.

Пастор Радослав Киряков:

Само да допълня, че не само ние излизаме с някаква декларация. Българския Хелзински комитет също излезе с декларация, Обединените Евангелски църкви също излизат с декларация. Въобще демократично настроениете организации в страната, които излизат,да защитят свободите и правата на гражданите на Република България излизат с декларация и мисля, че това не е някакво... нещо чудно и за това, че йеховистите на участват в тези декларации. Ние просто сме обезпокоени от прецедента, който се случи в нашата република и в частност в Бургас.  

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ако някой нападне офиса на вашия вестник ние пак бихме го осъдили това нещо защото ние вярваме в свободната преса, в свободната журналистика. Ние вярваме в истината.

Журналист (друг женски глас):

А някакви съвместни действия обсъждате ли между всички тези нетрадиционни религии нещо до институциите, до съда. Разговори имали ли сте?

Адв.  д-р Виктор Костов:

На този етап това, което мога да коментирам е това което виждате е плод на точно такива консултации точно на изясняване на позиции. Декларацията до този момент е подписана, както споменах от над 30 организации. Продължава да бъде подписвана. Има и други декларации. Ще ви спомена и една друга евангелска организация с централно ръководство, нарича се Обединен Евангелски алианс. Те също пуснаха своя кратка декларация.

Така че има едно радвижване сред хората с будна гражданска съвест с една единствена цел - да се спазва закона, да се възстанови справедливостта, да бъдат наказани тези очевидно запечатани факти и доказателства за извършено престъпление. Не само на религиозна основа. Тук говорим за престъпление срещу здравето, срещу частната собственост. Говорим за престъпление срещу личността. Така че повечето от тези състави от Наказателния кодекс са запечатани на видео и са в целия вид в цялато интернет пространство. Така че това, което виждате в момента е един от плодовете на реакция на хора, които искат техните конституционни права, а и тези на другите хора да бъдат спазвани.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Господин Костов, тук във подкрепилите виждам и една нерегистрирана църква, „Християнски мисионерски център”, бихте ли казали нещо повече? И защо тя, нерегистрирана църква, също така застава в подкрепа на тази декларация? 

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да ми кажете вашето име и вашата медиа.

Журанлист:

А да, извинявайте. Казвам се Силвия Шатърова, вестник „Черноморски Фар”.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ще ви отговоря, Силвия. Вярата следва човешката личност, вярата не следва регистрацията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Вие сте адвокат, не може...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Както ме чухте така го казах.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама не, просто това е неубедително!

Адв.  д-р Виктор Костов:

Сега, вие тука сте журналисти, за да ми задавате въпроси или за да спорите за закона с мен?

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама чакайте малко! Това е скандално! Наистина това е скандално, в смисъл има една нерегистрирана църква в списъка...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Точно така.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Тоест тя какво иска да каже с това, моля ви регистрирайте и нас?! Тоест... аз го разбирам, че сте юридически...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Юридическите консултации между другото трябва да бъдат вън от контекста на пресконференцията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама как, вие трябва да дадете обяснение за всичко в тази декларация! Вие сте адвокат, ние сме на вашата пресконференция вие трябва да знаете всичко как да обясните всяка една точка.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз ще ви го обясяня но вие не ми давате възможност.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ето давам ви.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Даже ако искате, пастора на тази нерегистрирана църква е тук в залата. Той също може да отговори на вашите въпроси. Много ви моля само, в същото време не ми се иска само вие да изземвате (времето за въпроси – б.р.). Разбирам, че имате някакви различия с хората, които стоят от тази страна. Не ми се иска вие да изземвате пресконференцията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Има съпротива срещу всеки един въпрос от...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Не, не. Искам да ви обясня просто трябва да ми дадете възможност да ви отговоря.

Значи, казах ви вярата следва личността. Не регистрацията вярва в Бога. Личността вярва в Бога.

За да вземете вярата на един човек вие трябва или трябва да го унищожите физически, или да го оставите да вярва. Можете и да го пречупите, разбира се. С физическо насилие, със заплахи, с манипулации, можете да смените убежденията на някой човек, но има други хора, които просто не могат да се пречупят. Така че...

ПРЕХОД

Кой вярва в Бога, според вас? Кой има убеждения?

Хората се сдружават, защото имат еднакви убеждения. А не, някой си, извадил някаква регистрация и на практика тази регистрация вече, става символ на техните убеждения. Точно обратното. Тоест – регистрацията е резултат от хора, които са упражнили правото си да се сдружават. Това е конституционно право. Отишли са в съда, отишли са в съответното място и са се регистрирали.

Трябва да сменим това мислене и мисля, че вашият въпрос... аз съм ви благодарен за него. Той е изключително важен. Той е критичен и за мисленето не само на държавните органи, той е и в обществото, и в медиите така да се промени това разбиране, че някакво си регистрация, по някакъв начин те прави повече вярващ или по-малко вярващ.

Регистрацията е фикция. Това е правна фикция, с която се създава юридическа личност. Такава личност не съществува, но на базата на общи убеждения, група хора се събират, решават да се... да си наемат обща зала, решават да имат банкова сметка, решават да имат управление и много по-лесно се управлява група хора, чрез тази правна фикция, юридическа личност, отколкото всички да се събират всеки път и да взимат едни и същи решения и така нататък.

В този смисъл регистрацията не може да вярва. Вярва човешката личност. Преследвани са хората за техните убеждения, не са преследвани регистрации.

В този смисъл – част от правото да вярваш е да не вярваш в регистрацията. Да вярваш, че всъщност не е нужно да минеш през някакво държавно одобрение за да може твоята църква да функционира, за да може хората да се събират закрито, на закрито без разрешение от властите, да изповядват убежденията си, да си четат Библията, да си пеят псалмите и всякакви други дейности. Така, че това е отговорът ... на вашия въпрос.

Журналист (друг женски глас):

Добре как ще коментирате в тази връзка, че ви обвинянат в твърде агресивен подход при набирането на съмишленици. Всички нетрадиционни...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Та коя медия бяхте вие?

Журналист:

Канал 0.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Канал 0. Значи ето тук крябва да сме наясно. Ние трябва да свикнем с плурализма. Трябва да свикнем с факта, че хората могат да имат различно мнение от нашето и това не ни застрашава непременно нас. Тоест нашата идентичност. Ако нашите убеждения са внимателно и последователно изграждани защо не позволим на някой друг да има своето право на изказване на мнение, дори да убеди привърженици да последват неговото мнение? Какво намирате агресивно в това, ... и това е конституционно право? Фундаментално конституционно право. Да проповядваш е конституционно. Това е свобода на словото и изразяване.

Журналист:

Ние говорим за начина на събиране на съмишленици. Примерно спиране по улицата. Така, те са доста нетрадиционни.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Нетрадиционни са. Съглесен сам с това. Значи – незаконни ли са? Нетрадиционни са...(но) не сме свикнали. Българите не са свикнали със свободата на словото. Знаем, че имаме четиридесет и пет годишен комунистически период, в който всички трябваше да мислят по един и същи начин. И в един момент, когато нещо започне различно да се случва, въпроса е дали е незаконно нетрадиционното. Но това е... свободата на словото е конституционно защитено право и пастор Живко Тончев сега ще вземе отношение.

Пастор Живко Тончев:

Искам да кажа в тази връзка за вашия въпрос, по скоро агресивен е бил войнстващия атеизъм. Ние днес сме свидетели, че атеистите извършват повече престъпления, отколкото вярващите.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Кой е извършил престъпление от неверие? Аз не знам такова нещо!

Пастор Живко Тончев:

Значи неверието... Винаги вярата в Бога е свързана с ценности. Която и религия да вземете, тя учи към добро и към ценности. А в случая неверието... ние виждаме плода на атеизма до къде довежда. Човек, който няма страх от Господа, той вече няма страх и от хората и от институциите и от властите. Така, че ние сме били подложени на, не атеизъм, на войнстващ атеизъм и ако вие сте млада аз съм минал през годините, и някои мои колеги, годините на гонението на църквата просто заради това, че ние имаме някакви верски убеждения и то християнски.

Така, че ако говорим за някакви методи на насилствено пропагандиране, то атеистите много по-насилствено пропагандират атеизма си, като ни забраняват ние да споделим нашите верски основи и вярвания.   

Журналист:

Аз само искам да уточним – това дело, което сте завели на 01 април 2011 – та година като каво... за какво точно и какво очаквате?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Няколко са исканията, които имаме. Те са свързани с нашето убеждение, че всъщност с това писмо... се извършва сериозен акт на дискриминация на религиозна основа. Това, което искаме е институциите пуснали първото писмо да напишат същото такова писмо, което обаче да възстановява предишното положение. Тъй като първото писмо е вече разпространено, второто писмо трябва да съдържа извинение за първото писмо и да стане ясно, че всъщност всеки има право на свобода на религията и на съвестта.

Искаме също така да се въздържат от бъдещи... Тоест съда да задължи съответните институции срещу, които сме подали иска, те да се въздържат от бъдещи дискриминационни действия. Искаме също така публикации да бъдат извършени за сметка на ответниците – МВР Бургас и общината. Да бъдат извършени публикации в медиите, в които да се съдържа съответното извинение на това писмо. Защото това писмо беше много сериозно отразено и разпространено в националните медии през 2008 година. И по един друг иск, искаме също и парично обезщетение за неимуществени вреди.

Журналист:

Размер? 

Адв.  д-р Виктор Костов:

Размера е 80 000. Това е за всички участващи в този иск. Този иск ще бъде разпределен... този размер ако би бил получен от съда, ще бъде разпределен между всички участващи, на практика седем на брой ищци.

Искам само обаче да кажа, че всъщност тука въпроса не е за пари. Въпросът е принципен и въпроса е по-скоро този материален иск е само едно изразяване на нашето желание да стане ясно, че всъщност наистина има нещо, което е причинено. Което е душевно страдание, което е дискриминация и то е несправедливо, а е и незаконно.

Журналист:

Аз искам да питам нещо – Кристина Лазарова от телевизия СКАТ. Казвате, че се различавате от „Свидетели на Йехова” по какво точно, бихте ли конкретизирали?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Пастор Тончев ще вземе отношение по този въпрос.

Пастор Живко Тончев:

Има си справочници, но аз мога така накратко да кажа например „Свидетели на Йехова” отхвърлят Троицата. Боговдъхновеността на Исус Христос. Отхвърлят Неговото телесно възкресение, а също и спасението на всеки, който вярва в Господ Исус Христос. Така че, това са основните ни различия.

Те освен Библията имат и други книги. Обикновено всяко култово или... всеки култ или секта, те имат и допълнителни книги. Ние... едно от обвиненията е, че ние се придържаме, в това писмо на общината и на МВР, че ние се придържаме към Библията. Това ако мога да го нарека обвинение, това по-скоро е комплимент. Че ние съблюдаваме каноните на Писанията. Така че, много лесно може да се разбере, кога едно учение е култово или сектантско. Ако то прави отклонения от нашата основна книга като християни – Библията, Свещенните Писания, значи много ясно можем да разберем.

Дори бих искал тука в случая да коментирам защо много от обществениците настръхнаха срещу Православната църква във връзка с казуса Ванга и Дънов, въпреки, че това не е нашата тема. Именно за това защото те не са запознати с истините описани в Библията. Нали. Според Библията и следейки ученията на Библията, всеки който се занимава с окултни дейности, с викане на духове на мъртви, извършва грях и това е мерзост пред Бога. Аз се радвам, че днес има свещенници в Православната църква, които четат внимателно Библията и застават зад нея. Зад учението на Библията. Така че, в много от случаите хората са непросветени и те реагират така – от първа ръка, емоционално, но ако погледнем учението на Библията, то може много ясно да дефинира и да ни насочи към кое е всъщност библейско и кое не.   

Журналист:

Може ли само точното име на вашата църква, за да не допусна някаква грешка?

Пастор Живко Тончев:

За мен ли? Християнска църква – „Благовестие”.

Журналист:

Всички сте представители на...?

Пастор Живко Тончев:

Различни църкви. Могат да се представят.

Пастор Стефан Димитров:

Аз съм пастор Стефан Димитров и съм пастор на Българска Божия църква – „Градове за Исус”, тук в Бургас. Българска Божия църква – „Градове за Исус”, в Бургас и съм един от членовете на Обединени Евангелски църкви. Отговаряме за...

Журналист:

Всички сте всъщност от Обединени Евангелски църкви...?

Пастор Стефан Димитров:

Не.

Журналист:

Някакво обощение търся...

Пастор Стефан Димитров:

Сега, ние всички сме Евангелски църкви тук, в Бургас. Да.

Журналист:

Аз имам един въпрос. Добромир Доскачаров.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Извинявайте, една секунда само. Нека се представят и другите пастори.

Журналист:

Да нека се представят, но може да ми отговорат на въпроса – одобрявате ли практиките на „Свидетели на Йехова”, които използват вярата на хората. Ами техните практики, които прилагат по време на събиранията си.

Адв.  д-р Виктор Костов:

За какви практики? Уточнете. За какви точно практики? Дайте пример. Каква практика?

Журналист:

Как се събират, пеят псалми и така нататък. Освен това дават пари за тези събирания.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Според вас трябва да осъдим събирането, или пеенето на псалми. Това ли е...?

Журналист:

Не. Начина, по който се използват.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Обяснете ми какъв начин? По какъв начин се използват? Това са... това което правят „Свидетели на Йехова”, е това което правим ние в момента. Само, че го правят с цел да си четат...

Не, това, което правим ние като прескоференция.

Те се събират на закрито. Без разрешение от властите, да упражнят своето конституционно право да вярват в Бога, да проповядват, да бъдат набират съмишленици и да пеят псалми. И какво лошо правят те с това? Те са, това са едни мирни хора, които бяха нападнати по един вандалски, брутален и престъпен начин.

Продължаваме с представянето.

Пастор Радо Киряков:

Аз съм пастор Радослав Киряков. Пастор съм на първата евангелска църква в Бургас, основана през 1881 година в града. И за да отговоря на въпроса. Тука въпроса не е дали ние одобряваме или не някакво практика на хора, които някъде се събират и правят нещо. Ние може да не го одобряваме, но не е начина да им го покажем с ритници, с камъни нали и с бой с юмруци. Ние може да не одобряваме практиките на талибаните и на други хора, но тука въпроса не е този. Въпроса е в едно демократично общество, в една демократична страна, която се е запътила към Западния свободен свят, и се стреми да изповядва тези свободни ценности, как това общество ще постъпи когато то не одобрява нещо, което някой различен от общата маса на обществото нещо прави. Това е тук въпроса.

Също другата журналистка, която зададе въпроса за, има ли престъпление от атеизъм? Ами, в началото на двадесети век беше взривена една църква в София. Един атентат беше направен и скоро беше споменат по телевизиите. Ето ви един акт от неверие.

Журналист:

Това е политически...

Пастор Радо Киряков:

Политически, ама извършен от хора, които не вярват в Бога и оскверняват примерно и го взривяват заради постигането на своите политически цели.

Само едно изречение за, за този мит, че някой имал агресивно поведение, когато спира някой друг по улицата, чука на вратата, нали. Искам да кажа, че ние евангелските църкви не го практикуваме това, но защо се дразним от това, когато религиозна организация прави това, а не се дразним, когато някой ни спре, търговец, и даде своята реклама, и ни каже: „Заповядайте в моя магазин” или „открили сме ново нещо, което може да дойдете”, или „в новата дискотека” и така нататък. Това не е ли също едно агресивно (поведение – б.р.)? Въпроса е свободното изразяване на мнение, на общение, на убеждение.

Журналист (мъжки глас):

А как ще коментирате ограничаване на свободите? Както примерно забраната за гледане на телевизия, ползване на компютър многоженството и такива неща...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Забраната за гледане на телевизия не е ограничаване на свободите. Ако някой бъде вързан с вериги и не му се дава..., ако има насилие срещу личността му да не гледа телевизия, това е друг въпрос. Значи тук говорим за убеждения...

Журналист:

А изискване...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Изискване... Вижте, има разлика между... Нека да направим разлика между „изискване”, между комуникация, между дебат, между спор, между различни мнения, между несъгласие и извършване на насилие и престъпление. Трябва да ги различаваме тези неща.

Ние сме свикнали да мислим уеднаквено тук, и когато някой мисли различно това заплашва нашата уеднаквеност. И затова и може би терминът „сектанти” е така донякъде... макар и недефиниран, макар и да се спекулира с него, донякъде е правилен. Затова защото говорим за някого, който мисли различно. Всеки, който е другомислещ, мисли различно и ние трябва да се научим като общество да се справяме с различията си по цивилизован и законен начин. Демократичен начин, а не чрез насилие, или манипулация и дори с цената на такова престъпление каквото видяхме, че беше извършено и дори беше запечатано самодоволно от извършителите и сложено в интернет.

Какво говори това за тяхното отношение? Те нямат чувството, че вършат нещо лошо. Те нямат чувстото, че са насилници, и че извършват престъпление. Те даже се гордеят с този факт, и тове е може би... така, най-стряскащото, и най-плашещото в цялата тази ситуация.

Журналист:

Мисля, че обаче само това видео все пак беше... не съм сигурна, че не беше направен презапис...

Журналист:

Ако не беше излъчено в интернет, това нямаше да се случва в момента.

Журналист:

Това видео е монтирано от телевизии... Тоест не знам... от телевизии.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Възможно е... да. Възможно е това да е ситуацията.

Журналист:

Мисля, че така изглеждаше така от време на време. Като любителско видео.

Пастор Стефан Кръстев:

Казвам се Стефан Кръстев „Филаделфия” Бургас.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Мисля, че... Да, бихме се ориентирали към проключване, ако имате още въпроси, сега е времето да ги зададете, с което...

Журналист („Черноморски фар”):

Може ли, някой да каже, че така си правите един много добър пи-ар на вашите, все пак на вероизповедания, на вашите църкви, на вашите молитвени домове... Смисъл такъв, че има го и този момент... аз не казвам, че е това... има го и този момент.  Може някой да предположи това. Защото все пак аз пак подчертавам. Има една нерегистрарана организация, дори не мога да я нарека точно какво, защото никой не знае какво. Тя не е регистрирана.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Това е... Значи една организация е такава, каквато тя се самоопределя. И това е право на участниците в една организация да се самоопределят.

Журналист („Черноморски фар”):

Да, но законът...

Адв.  д-р Виктор Костов:

И правото на сдружаване е право на индивидуални личности. Регистрацията, повтарям, е само следствие от упражненото индивидуално право на хора, на личности с еднакви убеждения да се сдружават.

Журналист („Черноморски фар”):

Но съобразено спрямо законите от една страна.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ами сега кой...

Журналист („Черноморски фар”):

Защото иначе за каква демокрация говорим, ако всеки си прави каквото си иска същевременно иска справедливост. Тоест, трябва да има справедливост по отношение на гражданите те да знаят...

Адв.  д-р Виктор Костов:

А искате ли... Аз много се извинявам, само, че вие не сте от тази страна на пресконференцията. Вие сте журналистка. Няма смисъл да влизаме в спорове и да влизаме в дебати. Имате ли въпрос, който искате да зададете? Изясних го достатъчно.

Ето го пастор Явор Костов. Пастор на нерегистрирана църква. Разговаряйте с него, той ще ви даде допълнителни обяснения. Нека да се придържаме към съществото... Някой друг има ли въпроси, ако обичате?

Журналист:

Аз имам. Не разбрах каквo

Религиозната омраза срещу Свидетелите на Йехова и другите не традиционни вероизповедания

Пресконференция в Бургас "Религиозната омраза срещу Свидетелите на Йехова и другите не традиционни вероизповедания. Press conference in Burgas religious hatred against Jehovah's Witnesses and other nontraditional religions.

Пресконференция в Бургас част 1

Пресконференция в Бургас част2

25 май 2010 г.

След предаване на г-н Карбовски от 27 март 2010 г. по НТВ, охулващо вярата в Бога, и християнските и евангелски общности, се проведоха преговори и кореспонденция с представители на продуцентската фирма на предаването “Отечествен фронт”, Телеман ЕООД. Преговорите, които продължават и в момента касаят правото на отговор на засегнати, но неучаствали в предаването хора и общности. Това право е залегнало в Закона за радиото и телевизията. Възникналите несъгласия между Телеман ЕООД и засегнатите следваше да бъдат уточнявани многократно поради голямата група на засегнати пастори, вяравщи и църкви. На 18 май, във В. търново се проведе национална консултация на лидери на евангелски църкви и организации по въпроса за единен отговор към “отечественофронтовци” и г-н Карбовски. Тази среща беше всъщност само част от водената и понастоящем кореспонденция и консултации между лидери от цялата страна за отговор на злополучното предаване, и в търсене на правилна и силна реакция срещу внушенията на Карбовски и НТВ.

Тук публикуваме моят отговор като представител на засегнатите в името на установяването на справедливо и адекватно право на отговор на анти-религиозните констататции на Карбовски от въпросното предаване.

Документът е в PDF формат:

http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/teleman-2.pdf

Линковете по-долу сочат към двете части на предаване по Нова Телевизия, чийто автор и водещ е Мартин Карбовски. Предаването е излъчено на 27 март 2010 г., събота, в 18:00 часа. Водещият използва историята отпреди двадесетина години на религиозните търсения на жена от Варна, за да хули, обижда и да сипе недоказани обвинения срещу християнските църкви и християнската вяра. Карбовски прави гротескни, цинични и самонадеяни обобщения за вярата, за християнските благотворителност и богослужение. Сред тези обобщения с широк замах са твърдения в посока, че християнство и педофилия са едва ли не идентични, че трябва зрителите “да си пазят половите органи и портмонетата” от християните. За основа на тези твърдения Карбовски ползва единствено разказите на интервюираната жена и собственото си невежество по въпросите на вярата и законите, които защитават свободата на вероизповедание. В края на предаването Карбовски, в хармония с безумните си констатации в предходните кадри, се самообявява и за Господ.

Слушайте аудио на становището от адв. В. Костов – MP3

от адв. д-р Виктор Костов
Довереник на проф. Пламен Цветков,
във връзка с осъдително решение за извършена предполагаема дискриминация срещу „жителите на Димитровград”, постановено от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) под №20 от 18.01.2011 г. по преписка №62/2010 г.

Цитираното решение, Комисията налага глоба на моя доверител само и единствено заради това, че той е изразил своето мнение публично, упражнявайки свое основно право – това на свободата на формиране на убеждение и изразяването на мнение. Считаме, че решението на Комисията е постановено в противоречие с материалния закон, то е неправилно и необосновано, както и е в постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

С решението срещу професор Цветков, за изказано от него мнение, като част от свободна дискусия в публично средство за информация Комисията налага санкция – глоба, в преки публично оповестеното извинение от страна на доверителя ми в същата медия – БНТ.

Това решение на КЗД ще произведе смразяващ ефект върху упражняването на основни човешки свободи, не само от страна на моя доверител, но и от всички, които разчитат на свободата на изразяване на мнение, на разпространение и събиране на информация, за да участват в живота на обществото.

С решението си срещу проф. Цветков КЗД грубо нарушава Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а именно чл. 9, ал. 1 (свободата на мисълта, съвестта и  убежденията), чл. 10, защитаващ свободата на изразяване на мнение. С решението срещу свободно изразеното мнение КЗД нарушава и българската конституция, а именно така наречените комуникационни права – свободата на изразяване на мнение, чл. 39, ал. 1, чл. 40 – свобода от цензура на средствата за масова информация, чл. 41 свободата за събиране, получаване и разпространение на информация.

Административно-наказващият орган, тоест КЗД, в уведомлението си до проф. Цветков, за изготвеното решение, ползва подвеждаща терминология и подредба на текста, по начин, по който доверителят ми е останал с впечатление, че наложената глоба е дължима в едномесечен срок от уведомлението за решението.

С решението да ограничи свободното слово на моя доверител в частност и свободата на изразяване на мнение въобще, за пореден път КЗД доказва несъвършенството и дори вредното въздействие на специализирани комисии и квази-съдебни институции върху правораздаването, което и без друго страда от слаба ефективност и организация. Подобни държавни образувания често действат конюнктурно, в  защита на политически и групови идеологически интереси, а не на правата на личността и на законността.

Решението е обжалвано пред Върховен административен съд и ние сме уверени, че справедливостта, законността и уважението към основното човешко право на свободата на мисълта и словото ще бъдат защитени и противозаконното решение на КЗД ще бъде отменено.

Българската държава има исторически недъзи и вина срещу свободите на своите граждани, особено срещу свободата на формиране на мнение и неговото свободно изразяване. Да си припомним 45 годишния тоталитарен режим. Непокаяно и в същия дух, в настоящия случай държавен орган демонстрира отношение на незачитане на правото на свобода на съвестта, убеждения и публичното им изразяване. Уверени сме, че в крайна сметка свободните медии, обществото и правосъдната система няма да позволят това решение на КЗД да наложи за пореден път хомот на свободната мисъл и слово в страната.

На 17 февруари, 2011 г. се състоя последното открито съдебно заседание пред петчленен състав на Върховния административен съд по делото, заведено от няколко жалбоподатели пред Комисията за защита от дискриминация срещу д-р Десислава Панайотова и в-к „Телеграф” за извършена дискриминация и тормоз на религиозна основа чрез публични изявления. Процедурата пред тази последна инстанция беше иницирана по искане на само един от първоначалните жалбоподатели. В съдебната зала се явиха адвокат-пълномощника на жалбоподателя Велислав Алтънов, процесуалният представител на Комисията за защита от дискриминация и заинтересованата страна д-р Панайотова със своя адвокат. След даване ход по същество, адвокатът на жалбоподателя представи писмена защита, и делото беше обявено за решаване в срок. Очаква се окончателното произнасяне на съда.

Прес-съобщение
За незабавно разпространение
12 август 2010

ОТКАЗАНО ПРАВО НА ОТГОВОР

На 12 юли в. „Борба”, Велико Търново публикува статия със заглавие „Искат близо 500 000 лв. кръвнина за убито от турски шофьор семейство”. Начинът на поднасяне на материала и твърденията в него уронват престижа и доброто име в обществото на членове на евангелските християни и църква „Сион” от същия град. В противоречие с подписания от вестника Етичен кодекс на медиите в България, статията използва трагедията на семейство от църквата – автомобилна катастрофа станала през м. януари тази година – за да спекулира относно това как „църковното братство” щяло да злоупотреби със средствата дарени за преживялата катастрофата тригодишна Девора. Освен това, тенденциозно и с ирония, журналистката-автор на статията приписва на пастор Николай Стефанов фаталистични твърдения и богословие, които омаловажават страданието на семейството дало жертви в катастрофата.

П-р Николай Стефанов, и ХЦ „Сион”, като засегната страна потърсиха право на отговор от репортерката и главния редактор на в. „Борба” съгласно Етичния кодекс на медиите в България. С Етичния кодекс медиите поемат ангажимент „да предоставят на обществото точна и проверена информация и да не скриват или изопачават преднамерено факти”. Етичният кодекс задължава медиите също така „ясно да разграничават фактите от коментарите и предположенията”. Според Кодекса следва журналистите да не засилват „мъката на хората, попаднали в беда” и да съобщават „такива информации със съчувствие и сдържаност”. Най-накрая, но не като най-маловажен, ще посочим ангажимента на медиите, включая в. „Борба”, да предоставят „право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации”.

Въпреки проведената кореспонденция с представители на вестника, „Борба” отказа да изпълни поетия от тях етичен ангажимент и да предостави гледната точка на засегнатите. Напротив, в телефонен разговор на 11 август, адв. Виктор Костов, довереник на засегнатите от публикацията, главният редактор Николай Томов в израз на неуважение и невъздържаност, на въпроса за публикуването на отговор на въпросната публикация, заяви: „Нито една дума на вашата църква няма да бъде публикувана”.

Поведението на представителите на местния вестник – анти-евангелски публикации и отказ за диалог относно фактите по публикацията — уронва не само престижа на журналистическата професия. То създава застрашителна среда за евангелските християни и практикуването на християнската вяра. С поставянето на въпрос относно предполагаема бъдеща злоупотреба със средствата на останалата сирак Девора, в чиято полза засегнатата църква организира кампания за събиране на помощ, и без никакви доказателства за предишни или настоящи парични злоупотреби, журналистката Нели Сукова и в. „Борба” насаждат нетърпимост срещу вярващите християни от ХЦ „Сион” единствено заради техните убеждения.

Задача на свободните медии е да информират обществото, а не да го манипулират. В тази връзка ще предприемем законови действия в защита на правата на вярващите, на малката Девора и семейството й, срещу невярната и подвеждаща публикация на посочения вестник. По този начин, ще бъдат защитени справедливостта, истината и свободата на съвестта и религията въобще, както и свободата на информация.

За контакти:
пастор Николай Стефанов, ХЦ „Сион”, мобилен +359 899774340
адв. д-р Виктор Костов, довереник на засегнатите, мобилен +359 878 198 278

Линк към статията: http://www.borbabg.com/?action=news&news=6533

http://dnes.dir.bg/2009/11/20/news5407276.html#sepultura

В горната новинарска страница се твърди следното:

Теньо (заподозреният в убийство – б. р.) бе член на Петдесятната църква и бе познат като ревностен християнин, изключително добър и кротък човек, каза кметът на село Козарево Димитър Нанев, цитиран от Фокус.

До нас достигна информация от два отделни източника, че публикуваното твърдение не е вярно, а именно, че заподозреният убиец е бил член на петдесятната църква в Ямбол.

В случай, че това наистина е така, лидерът на петдесятния съюз трябва да вземе позиция, както и организацията на евангелските регистрирани деноминации ОЕЦ. Тази позиция трябва да е пред медиите и после пред съда, ако медиите откажат корекция на информацията. Ако лидерът на деноминацията откаже да направи това, трябва да го направи пасторът на цръквата в Ямбол. Ако и той не го направи, може да го направи всеки редови член на организация, която нарича себе си „Петдесятна цръква” дори да не е част от регистрираната под това име регистрация (макар, че това е по-трудният за защита вариант, но не е невъзможен).

Липсата на реакция от страна на Петдесятния съюз или негови членове би означавала съгласие с публикуваната информация. Особено в умовете на вече предубеденото обществено мнение.

От публикацията в „Евангелски вестник” можем да си направим заключението че Виктор Вирчев, лидерът на петдесятната деноминация, засега не възнамерява да предпирема действия по коригиране на фактите в публикуваната информация. Статията там твърди че г-н Вирчев е казал:

През последните месеци се наблюдава целенасочено оклеветяване на евангелските църкви, но използването на трагетията на тези хора от Ямбол от някои медии за тази цел, е много груб акт. Нека уважим мъката на пострадалите семейства и да оставим следователите и другите ангажирани институции да си свършат работата по случая.

Липсата на отговор става почва за взривоопасни анти-религиозни твърдения, като тези в националистическия вестник “Атака”: 

Самоуби се сектантът, разстрелял бебе в Ямбол
в. Атака | 2009-11-20  Убиецът имал тежка мания за преследване, разкри вътрешният министър Цветан Цветанов

56-годишният Теньо Пенков, който в сряда вечерта гръмна и уби на място момиче на година и осем месеца, простреля 38-годишната му майка и 71-годишния си вуйчо, се е самоубил. Пенков се оказа ревностен член на Петдесятната църква, което според разследващите може да е нишка към разплитане на трагедията.

 Връзката която публикацията на “Атака” цели е ясна – в петдесятната църква членуват серийни убийци. Колкото и простовато и грубо да звучи, именно това цели информацията поднесена по този извратен начин. Публичният отговор на този тип информация от лидерите на петдесятното и евангелско движение е наложителен.

Изявление от адв. д.ф.н. Виктор Костов, довереник на жалбоподателите по преписка 257/2008 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по повод Решение №122/10.07.2009 г.
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/kzd122-press-vk2.pdf

Текстът на решението на КЗД:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/KZDdecisionfull.pdf

Писмена защита от адв. Костов по преписката:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/pismena_zashtita-kzd_257-08.pdf

ВАЖНО! Допълнение към постинга от 29 юли, 2009 г.
Amicus Brief (Бележки в помощ на съда) от адв. Пиърс, превод от английски език:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/amicus_brief_257-2009-kzd-by-J.P_BG

Иван Костов отговаря на въпроса:

На 9 април, 2009 г. в Комисията за защита от дискриминация, София, се проведе последното открито заседание по преписката заведена по жалба от 9 протестантски пастори и техните църкви срещу д-р Десислава Панайотова и в. “Телеграф”. Представител на вестника не се яви на заседанието. Панайотова предстваляваше себе си.

От страна на жалбоподателите присъстваха Калоян Курдоманов, пастор на ХЦ “Прелом”, София и Вили Алтънов, богослов и презвитер във Християнска вселенска и апостолска църква, София, представлявани от адв. В. Костов.

Страните и Комисията обсъдиха доказателства, представени преди заседанието, като представители на Комисията бяха особено настоятелни във въпросите си относно формуляр за членство в църква ХЦ Прелом. В края на заседанието страните представиха своите писмени защити, след кратко изложение на исканията си.

Адв. Костов заяви, съгласно чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация, искане към Комисията да предложи на законодателните органи отмяна на Закона за вероизповеданията като дискриминационен, както и на чл. 13, ал. 2 от конституцията, поради честото объркване на смисъла на православието като “традиционна” със “задължителна” за страната религия.

Решението ще бъде произнесено в законовия срок, който е 14 дни от провеждане на заседанието. 

Бележка: Това съобщение може да бъде ползвано без ограничения за прес-съобщения при изрично позовавне на оригиналния линк: http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=34 или на източника
www.center-religiousfreedom.com

Любимката на медиите по въпросите на налагане на единна държавна религия и опазване от “сектите”, г-жа Десислава Панайотова, нападна протестантските християни за пореден път. В статия във в. Стандарт от преди десетина дни (“Нерегистрирани по закона учения атакуват деца”, 22 февруари, 2009 г.) тя заявява следното, на въпроса на журналистката:

- Кои сред регистрираните вероизповедания са най-многочислени и с най-голямо влияние?

- Това са протестантите. Те са около 90 хил. души в България. Докато Свидетели на Йехова у нас са с 1700 членове. Но протестантите са най-широко представени, най-активни и с най-много разновидности. В България имат над 400 клона, макар че тази бройка е динамична – едни се закриват, други изникват. Все пак имат представителства във всички големи градове, а и в по-малки като Берковица, Карлово, Павликени. Тези общности атакуват и привличат населението със социални помощи – храна, дрехи.

Опитваме се да си представим как точно може да бъде “атакувано” населението с помощи… Може би замерване с дрехи и обувки и пръскане на подпомаганите с паста за зъби и шампоан? Но тогава следва да си зададем въпроса: Защо атакуваните са “привлечени”?

Следва да обясним за хората, които не могат да различат добро от зло, че когато някой върши благодеяние и подпомага нуждаещи се хора, той или тя не “атакуват населението”, а просто вършат добро дело. Добро е защото раздаването на помощи е безвъзмездно подпомагане на хора в нужда, за което не се иска нищо в замяна. И за да се извърши едно такова благодеяние мнозина са отделили от своите доходи и благосъстояние, от времето си, положили са труд да организират раздаването, с една дума жертвали са нещо от себе си.

Може би следва в речника на г-жа Панайотова да влезе думата “подпомагат“, която доста по-точно отразява благотворителната дейност на протестантските църкви. Засега не настояваме за думичката “Благодаря!”. Употребата й все пак въпрос на чувствителност и личен морал.

Информационният сайт Православие.бг публикува открито писмо в отговор на интервюто с петимата православни клирици относно дейността на д-р Панайтова, известна още като Пулиева.
http://www.pravoslavie.bg/content/view/10555/162/

Коментар, цитати и дискусия в нашия блог по въпроса тук:
http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=26

Когато публикувате ваши коментари под статиите, молим съобразявайте се с правилата на сайта ни за това. Вижте правилата в страницата “За блога”.

Българският сайт за православна информация, pravoslavie.bg публикува мненията на петима православни богослови и клирици относно казуса Десислава Панайотова (известна и като Пулиева).

Панайотова стана известна в обществото с невъздържаните си мнения насочени срещу протестанските християни. Мненията й бяха широко тиражирани от националните медии, като нито една от тях не даде възможност на обвинените в “сектантство” “опасни” вярващи християни да изложат своята позиция.

Мненията в посочения по-горе линк имат за цел, според интервюиращия, да мотивират публична защита на Панайотова. Срещу нея е заведена  жалба в Комисията за защита от дискриминация през есента на миналата година, процедурите по която са в ход. Въпреки, че мненията на интервюираните се различават по тон и аргументация, общата картина е, че дейността на Панайотова е полезна и предпазва обществото от “протестантската заблуда”.

Очевидно дебатът и залогът са се качили, защото има вече международен отзвук. Руски информационен сайт публикува статия под заглавие “Българите дискутират могат ли да наричат протестантите “сектанти”" – http://www.regions.ru/news/2192250/

Прилагаме цитати от изказванията на интервюираните:

Митрополит Кирил:
Православните настояваме, че след като другите са се отделили от единството, те (протестантите – б.ред.) трябва да се върнат там, където са били.
…
Така и църква може да бъде само общността от християни, която има иерархия с апостолска приемственост и св. Тайнства. Всички други организации, колкото и да са добродетелни, колкото и да са благодетелни, не могат да се наричат църкви. Могат да бъдат асоциации, сдружения, организации, но не и Църкви.
…
Всяка липса на духовник, даже за изпяване на едно тържествено “Многая лета”, вече е протестантизъм…Или ако при обществена молитва и живо изпълнение, не се спомене съответният духовен началник, това също е отричане на иерархия, т. е. протестантизъм.

Игнатий (Карагьозов):
Всеки човек е длъжен да бъде православен, защото това е първото и най-главно условие, за да може Господ да ни сподоби с вечната радост.
…
Ние изобличаваме сектантите, за да не се заразява обществото с тяхната болест и после по подходящ начин ги лекуваме.

архимандрит доц. Павел Стефанов:
Православието е най-толерантното и най-гоненото християнско вероизповедание.
…
Тези, които заплашват нея (Панайотова) и възглавявания от нея център, всъщност са врагове на Българската църква и на обществения мир. Св. Синод трябва да се намеси по-осезателно в нейна защита, защото мълчанието, в случая, е равносилно на предателство.

Василий (Шаган):
Ако все пак се води подобно нещо (анти-сектантска кампания – б.ред.) от страна на д-р Панайотова, то защо да не го приемем като съвсем нормално, предвид това, че тя ръководи център, занимаващ се с изследване на различни религиозни култове, особено с такива, които показват в ученията и практиките си, че влизат в коренен разрез с общо-християнските ценности и с нормалния социален живот в българското общество.
…
А, когато възникват дебати като този, в който участва г-жа Панайотова, то (познаваме д-р Панайотова и вярваме, че е така) са именно с такава цел: публично противостоене срещу неправилните (според нас) разбирания на хората, които наричаме сектанти (отцепници). Безусловно, всичко това не е призив за някаква държавна разправа със сектите.
…
Да, някои религиозни движения, които държавата регистрира и припозна като “нормални”, узаконявайки ги, повлякоха хора, насаждайки им антисоциални и деструктивни възгледи и поведенчески модели.

Дякон Михаил (Милен Манев):
Според Конституцията на Република България Източното Православие е традиционно вероизповедание. От последното следва, че всяко друго вероизповедание може да бъде разглеждано или като секта (нещо, което отлъчва хората от Православието), или като култ. Това са двете алтернативи, които стоят пред нас в един чисто богословски аспект (изключваме социологическия).

Грубостта е в пълното отстъствие на толерантност и взаимна търпимост, в нежеланието един човек да се приеме такъв, какъвто е, в отказа да се приеме, че хората имат право да не са съгласни с нас и че несъгласие не значи непременно омраза…

–Георги Марков, Задочни репортажи за България, 1991 г. стр. 297

Най-проникновеният хроникьор на позора на българското комунистическо минало, Георги Марков, би се учудил, че две десетилетия след падането на мракобесния режим, навиците на хората и на държвата към човешката лична свобода не са се променили много.

Не случайно 2008 година бе обявена за “година на сектите.” В България отношението към другия по вяра е както отношението към човека до нас в ежедневието - грубо и безцеремонно.

Замисълът на подобна контстатация е, че тази година бе наситена с кампанийни атаки в националната казионна преса, от фундаменталистки центрове за “изследване на нови религиозни движения”, от редица държавни органи на местно ниво и МВР.

Въпреки това ни се иска да дадем едно разяснение. Може би тази година не бе толкова година на атаката срещу свещеното право на вяра в Бога без намеса от държавата или злонамерени медиийни работници и гаулайтери на съвестта. Тази година бе също и година на организираната защита на правото на свобода на вярата в Бога.

Естествено за пореден път ще отбележим факта на пълното “медийно затъмнение” на темата за свободата на религията или по скоро на отсъствието на такава.

Единствените материали появили се в пресата са неотменимо насочени срещу конституционото право на свобода на вярата, срещу религията, и особено срещу протестантите. Това е неписано правило, което работи безотказно. До този момент, единствено в. Дневник дава глас на защитници на правото на свободата на вярата, (наскоро те публикуваха отвореното писмо на стар протестантски пастор).

Освен Дневник обаче не се намери НИТО ЕДНА българска медия, държавна или частна, която да погледне на нападките срещу правото на хората необезпокоявно да търсят Бога и да вярват в Него по различен начин. Не бе даден шанс на тези, които бяха наричани “сектанти”, “опасни за националното единство”, “зарибяващи младежите”, “подкупващи с помощи” да кажат едно изречение в своя защита.

В надпреварата за експлоатацията на сензационната тема в средновековен хор се нахвърлиха срещу “опасните секти” различни “шоу-а” и по телевизията. Неинформираността на хората относно вярата и правната й защита се превърна в удобна платформа за експлоатирането на темата. Някои представяния бяха направо абсурдни. Жени в женското предаване на Марта Вачкова оплакаха “чудовищните престъпления” на “сектите”. Факти в какво се състои трагичната съдба на пострадалите от секти не бяха изнесени.

Гротескно маскиран мъж, в сутрешно шоу по бТВ декларира, че поема голям риск с внедряването си в неназован култ (за да спестим трилъровото напрежение за читателите - става дума за езотеричното култово общество на братя Гайдарски, съвсем открито критикувано от г-н Дакашев, без маска и без премодулация на гласа). Премодулираният глас на маскираният бе съпъстван от развълнуваните и несвързани частични изречения на възрастна жена, чиято реч бе разбираема поне дотолкова, че да стане ясно, че и тя е анти-сектантка. Водещата пък, допълнително нагнетяваше обстановката като прекъсваше събеседниците си или им подаваше отговорите. В края на предаването същата мина всякакви граници и се държа грубо с представител на Дирекция “Вероизповедания”, който бе поканила да даде мнение по телефона. Вижте видеото тук (за да спрете видеото презаредете страницата):

“Нерегламенитрани религиозни общности”? Че кой има право да регламентира вярата на човека в Бога, уважаема редакция на бТВ? Освен самия Бог?

Но ако оставим очевидната стихийност в третирането на проблема за вярата и свободното й изразяване и практикуване – територия явно недостъпна за масата журналисти – не е ли най-професионална журналистическа практика да търси всички страни на една история? Какво по-интересно от това да поканиш “сектаните” за мнение или дисусия? Ако те са такива страшни човешки изроди, каквито ги описват полит-комисарите на анти-сектантството какво по-добро за обществото да бъдат те изложени на показ? Разбира се, нито един “опасен” протестантски пастор не стъпи в телевизионно студио. Както нито един репортаж не показа адекватно, подробно и документирано, същността на протестантската вяра, богослужение и начин на живот.

Тук можем да изтъкнем единствената положителна черта в шоуто на известния травестит Азис – той не повдигна върпоса за сектите. Нещо повече – софийски пастор заедно със свои последователи участва в Азисовото шоу. Въпреки удивлението ни от избора на платформа за изява на този пастор и съмненията, че Азис е истински борец за свободата на религията, не можем да не отбележим, медийната нестадартност, както на домакина на предването, така и на пастора, на фона на описаните по-горе тенденции.

Остават ни два извода за българските медии (с изключение на Дневник) и те не са добри:

1. Българските журналисти са пълни непрофесионалисти и не ги е грижа за истинското отразяване на събитията;

ИЛИ

2. Българските журналисти са изцяло предадени на пропагандната машина задвижвана чрез политически и финансови лостове и не могат, или не смеят, да имат и да предадат независима гледна точка за събитията около истеричното анти-сектантско движение.

Ето защо всъщност 2008 година предизвика началото на независимо третиране на проблематиката. Не в централните медии, а в интернет, в дискусионни форуми и сайтове могат да се прочетат факти и анализи, които дават картината вън от наложената медийна пропагандна визия. Това е движение, на хората, които искат да мислят самосотятелно, а не желаят да бъдат информирани в стил “промиване на мозъка” от казионни медии. Тези хора се обръщат към интернет в търсене на задълбочени анализи и адекватно представяне на свободата на религията, съвестта и словото.

И така всъщност бе дадено началото на анти-анти-сектантството. 2008 е всъщност година на анти-сектантството защото за първи път пошлото окарикатуряване на хората с различни убеждения бе назовано по-ясно от преди от вярващи и невярващи. Демократично настроени и свободолюбиви хора, за които насаждането на омраза към “невидимия враг? с друга вяра не е достатъчно основание за ненавист заемат позиция, която е алтернатива на медийното затъмнение на истината. Част от доказателствата на тази теза са и в публикациите в нашия уеб сайт.

Тази тенденция ще продължи да се разраства и през 2009. Просто защото внимателното отношение към истината е пътят към свободата.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-12-17&article=259821

В статия от вчера, 17 декември, вестник Стандарт атакува Мартин Димитров за това, че е протестантски вярващ. Богословът написал статията, Георги Шишков, отправя няколко обвинения и към пастор Людмил Ятански, ръководител на църквата, която посещава г-н Димитров и семейството му.

Атаката срещу Мартин Димитров е още в заглавието на статията: “Секта в надпреварата за СДС”. Общото впечатление от материала е, че несъмнено цели да използва насадената от държавни органи и медиите неприязън към „сектантите”, за да повлияе на изборите за нов лидер на СДС, в които Мартин Димитров е водещ, преди балотажа в неделя.

Въпросът на автора има ли право пастор да провежда политическа агитация сам по себе си показва отговорът, който обществото, а и богословът Шишков имат предвид. Той е не, разбира се. Не, защото как е възможно общество, което отрича и отричало години наред правото на вяра в Бога, да допусне, човек с такава вяра да има влияние върху политиката и обществото? Такава е нагласата на наследената от комунизма атеистична доктрина, която всъщност защитава статията. Не е случайно, че кампанията анти-секти от последните месеци се оказва удобна платформа за разправа с Мартин Димитров не заради нещо лошо, което той е направил, а заради убежденията му.

В същото време, колкото и да е естествена тази „богословска” реакция, отричаща правото на изразяване на мнение, законът твърди друго. Българската конституция и Европейската конвенция защитават правото на изразяване на мнение и свободата на словото. Няма никакви законови причини заради вярата си даден човек да бъде лишен от правото на мнение и неговото изразяване.

Разбира се, има го и уникалният чл. 13 ал. 4 от конституцията, който твърди, че: „Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.” В този смисъл изразяването на политическо мнение от Ятански сякаш не е оправдано и сякаш е нередно.

Но това не е така поради две причини. Забраната за използване на вярата за политически цели не е европейска норма, а типично комунистическа. В законово предвидените ограничения на правото на свобода на религията в изключителни случаи, ЕКПЧ никак не визира такава забрана. Комунистическата същност на споменатата забрана, запечатана в предишните български конституции, се състои в стремежа на тоталитарния режим да изолира влиянието, морално, духовно и обществено, на църквата, знаейки силата на на моралното лично и обществено послание, което християнството носи.

На второ място следва да отчетем фактите за фразеологията „верските убжедения не могат да се използват за политически цели“. Въпросът е, от КОГО НЕ МОГАТ ДА СЕ използват религиозните убеждения за политически цели? Защото до този момент редица държавници и държавни органи доказват, че нямат никакви угризения да ползват религията за свои политически цели. Така отговорът се налага сам – религията не може да се ползва, църквата да влияе с мнението си в обществото. Тази забрана обаче, не важи за държавата. Ако държавата реши, тя е доказала, че религията спокойно може да влезе в действие в помощ на дадена политическа кауза.

Важно е в това уравнение е, че религията трябва да е управляема, разбирай – подчинена на държавата, за да бъде ползувана за политическо-държавните цели. А протестантската църква, където индивидуалността е в центъра на църковната общност, а и на участието на хората в обществото, не е така лесно контролируема и допуска независими от тоталитарното „цяло” мислене. Тоест за поддръжниците на тоталитарната формула за демокрация „свободомислие” и „сектантство” са едно и също нещо.

По тази причина „анти-сектантската” карта отново заиграва при изборите на лидер в СДС. Не бива да забравяме, че въпреки че терминът „секта” е използван от по-консервативните православни за обозначение на всички други християни, той любима категория на комунистическите идеолози. Четем в „Наръчник на атеиста”, Издателство на българската комунистическса партия, 1960 г. превод от руски:

„Главните причини за появяването на секти са в класовата борба, която разделя на враждуващи групи цялото експлоататорско общество, в това число и религиозните организации. Появяването на секти е външен идеологически израз на класовите интереси на различни социални групи вярващи от една и съща религия”.

А според нас, главната причина за продължаването на „класовата борба” срещу правата на хората и свобода на вярата, е в това, че хората, които отстояват страната на правдата и истината, не заемат своята позиция. Това дава възможност на хора да бъдат очерняни не заради делата, а заради убежденията им. Надяваме се случаят с г-н Димитров да докаже, че е възможно анти-сектантската параноя с комунистически привкус да се окаже по-слаба от волята на хората за истинска свобода. Все пак СДС не е БКП.

http://focus-news.net/index.php?id=f10538

В последните два въпроса на интервюто, интервюиращия се опитва да подведе ръководителя на официалното ислямско вероизповедание в България. В тях журналистът иска да разбере дали г-н Мустафа Алиш Хаджи не счита, че многото регистрирани вероизповедания от държавата не са “негативна тенденция” и “предпоставка за разпространението на секти”. Г-н Хаджи ясно заявява необвързаността на мисленето си анти-сектантски настроения и галантно препраща въпроса за възможно ограничение на свободата на вярата в България към политиците.

Тези въпроси може да бъдат разгледани и като добронамерено отношение за търсене на мнението на главния мюфтия за “сектите” от страна на журналиста на “Фокус Нюз”. Но ние считаме, че повдигането на въпроса за “сектите”, за пореден път извежда на преден план невежеството (или може би тенденциозното отношение!?), в което някои медии и техни представители тънат по отношение на религиите, въпреки претенцията да образоват читатели и зрители за “опасността от сектите”.

Естествено, че ислямът не се интересува от разпространението на “секти” защото този въпрос, в българския контекст, е преимущствено обвързан с политическото тълкувание на християнската религия. В българския държавен модел винаги е залягала идеята, че църквата (официално подкрепяната от държавата православна такава) е държавна институция, а вярата е вяра в националното единство. Бог някак си малко участва в това уравнение.

Принципно евангелското християнство не обвързва вярата с националността, както това прави правосланието и исляма, а набляга на личната връзка на всеки човек с Бога. Всеки човек има право да чуе благовестието на Исус Христос, посланието за вечен живот чрез вяра в него, независимо от своята раса, националност или културна обвързаност.

В библейското християнство църквата в никакъв случай не е национална институция, а още по-малко държавна. Тя е формирование на доброволни начала на хората, които са приели учението на Христос и са станали Негови последователи. Тези последователи са от всяка народност, възраст, раса и пол; библейската вяра в Бога не е вяра в някакъв мини-национален бог, а в Бога на вселената и на историята,Който има отношение и към отделния човек (1 Петрово 2:9). Всеки човек има право да чуе евангелието и да реши дали желае да приеме Христовото учение или не (Римляни 10:14-16). Този неполитически, но универсален, подход съвсем естествено бива възприеман заплаха за монолитното религиозно-национално единство в основата на държавно-религиозните системи и светогледи.

Тъй като ислямът не е задължителна официална държавна религия в България, а е в ролята на второстепенна етническа религия, напълно логично е ръкводството му да проявява повече разбиране към малцинствените религиозни групи.

Анти-сектантството е по-типично за представители на политически, националистически и квази-религиозни слоеве, които виждат в православието възможност за възраждане на единна държавна идеология, която да бъде наложена на всички, за да бъде обединена нацията. Обикновено това обединяване е и срещу “влиянието на Запада”.

Ето защо, опитът на интервюиращия да въвлече представителя на исляма в кампанията “анти-секти” стои не на място и малко абсурдно.

Ще продължим да коментираме и анализираме медийни опити за сеене на нетолерантност на религиозна основа. Защото вярваме, че свободата на словото е и отговорност, и публиката има право да чуе и друг подход и мнение по наложената в медиите кампания “анти-секти”.

http://www.dveri.bg/content/view/2422/139/

Вносът на този тип фундаменталистка “православна” пропаганда е директно от Русия, която едва ли може да бъде пример за толерантност и свобода на вероизповеданията и зачитане на свободата и достойнството на личността. Свещеникът, автор на статията обвинява последователите на петдесетното християнство в това, че са “тоталитарна секта” защото увещавали наркоманите да се покаят и да повярват в Христос. Има ли по-библейски подход към проповядването и разпространението на християнството?

Изводът на Новопашин, авторът на пропагандния материал на практика е: по-добре наркозависими отколкото “сектозависими”. Или другояче казано: по-добре да умреш в агонията на наркотичната зависимост, отколкото да приемеш вяра, която Новопашин не харесва. Презрителното отношение на автора към вярата и богослуженията на християните, които изповядват петдесятното библейско учение е първата стъпка на насаждане на омраза на религиозна основа.

Може би хората в руското общество, привикнали към “идеологическа борба с партийния враг? обявяван обикновено за народен такъв,  са склонни да толерират подобни обругавания на вярващи християни само заради вярата им (в статията няма никакви обвинения към петдесятните освен това, че вярват по различен начин). Учудващо е, че сравнително сериозен сайт като Двери си позволява да стане пропагандатор на националистичeско-религиозния фундаментализъм, който мотивира подобни насъсквания срещу това, което в умовете на много хора са “иноверците” за сметка на правото на всеки, без преследване от държавата и обществото да реши сам собствените си убеждения и ученията, които да определят светогледа му. 

Но може би  това нетолерантно отношение не е толкова учудващо, на фона на подновената в България истерична кампания “анти-секти” от последните месеци в медиите и сред някои държавни органи. Истинските цветове на толерантността и вярата на мнозина биват изпитвани в такива условия на идеологическо противопоставяне, в което всеки търси да изтъкне себе си и своята организация, като единственият път към спасението. Какво е мнението на Христос обаче тези “спасители от секти” едва ли се интересуват. Нито се притесняват от факта, че свободата на съвестта, религията и словото, определят доколко едно общество е узряло за това да бъде общество на демократичен и правов ред, в който се зачита достойнството на човешката личност.