Текст от пресконференцията в Бургас
на 21 април 2011 г.

организирана от Евангелски християнски
църкви и „Свобода за всеки”

по повод нападение над малцинствена религиозна общност
в Бургас, на 17 април 2011 г.

Пастор Живко Тончев:

Добър ден, уважаеми съграждани – представители на бургаските медии. Добре дошли на нашата пресконференция на тема: „Религиозната омраза срещу свидетелите на Йехова и другите нетрадиционни вероизповедания”. Желая да дам думата на адвокат, доктор Виктор Костов – издател на „Свобода за всеки”, електронно издание за свободата на религията, съвестта и словото.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Благодаря ви, че проявихте интерес към това събитие. Считам, че този интерес няма да угасне след днешната пресконференция. Ще ви прочета една декларация, която беше подготвена на 19-ти април и изпратена до централни държавни институции, вчера на 20-ти април. Тази декларация е подписана от повече от тридесет нестопански организации, правозащитници и евангелски, християнски, общности и църкви. Този списък непрекъснато се допълва, декларацията е сложена в Интернет. Тя е достъпна там и непрекъснато нови организации и личности се присъединяват към нея. Няма да изброявам също и до кои институции тя е изпратена, имате я в пакета с документи, който ви беше представен в началото. Ще изчета тази декларация, ще направя някои коментари след това и ще имате възможност за въпроси към нас.

Журналист (женски глас):

А може ли една молба? Ние я имаме, да не я четете, само да преминеме към коментара й.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз бих искал да я прочета, за да стане ясно и за тези които снимат. Да стане ясно какъв е контекста на тази пресконференция и какво всъщност ние представляваме. Каква е основата за това събиране.

Уважаеми г-н Премиер, г-н Цветанов и г-н Велчев, дами и господа държавници,

Актът на насилие заради религиозна ненавист, осъществен от ВМРО, и техни поддръжници на 17 април 2011 г. в Бургас срещу членове на вероизповеданието „Свидетели на Йехова”, е брутално престъпление срещу правото на свободно изповядване на вярата съгласно чл. чл. 163-165 от Наказателния кодекс. В случая не става дума за дискриминация, тоест за неравно третиране заради вярата на другия, става дума за извършено престъпление. Тези съставомерни действия следва да бъдат подведени под съответната норма от прокуратурата и извършителите – изправени пред справедлив съд.

Настояваме за ясна и категорична позиция по случая от вашето министерство или институция, и от правителството на Република България. Този акт на насилие, за съжаление, е обвързан с противоречивата и често недообмислена политика на изпълнителната власт и местните власти по отношение на религиозните групи в страната, които са считани за кавички „нетрадиционни”. В своя доклад за 2010 г. Държавната агенция „Национална сигурност” третира религиозни общества, които същата счита за кавички „нетрадиционни” по неясни критерии, като непряка заплаха за националната сигурност и пряка заплаха за „дезинтеграцията” на нацията.

Същата терминология присъства в писмо №6700 131 от 9 април 2008 г. на Община Бургас (Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни) и МВР -  Бургас, с което се настоява всички ученици на територията на Бургас да бъдат информирани, че Мормоните, Свидетели на Йехова и евангелските и петдесетни християни са цитирам – сред цитирам „най-основните и опасни секти в страната”, които, цитат - „нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред”.

Подобни твърдения, противоречащи на основни защитени права в Европейската конвенция за правата на човека и българската конституция, и излизащи от държавни органи застрашават религиозния мир в страната. Това се доказа с инцидента в Бургас на 17 април. Считаме, че правителството, ръководството на ДАНС и местните власти следва да излязат с обяснение пред обществото за своята позиция и действия в противоречие с конституционните права на гражданите с религиозни убеждения. Законовата роля на държавната власт е да съдейства за мирно съжителство на хора и организации с различни убеждения без да се намесва във формирането и изказването на тези убеждения.

Също така, когато престъпници застрашат обществения ред с извършени съставомерни деяния против правото на хората да изповядват и практикуват своите религиозни убеждения, властта следва да приложи закона, да възстанови справедливостта, като подведе дейците под отговорност. Очакваме точно това да се случи с извършителите на престъпните действия в Бургас на 17 април в молитвения дом на визираното по-горе вероизповедание.

Настояваме властите да извършат необходимото за опазване на основните конституционни права на хората на свобода на вярата, съвестта и словото. Тези права са основа на свободното и демократично общество. Тяхното упражняване трябва да бъде гарантирано от държавата – това гарантиране е законово и конституционно задължение на държавата. За хората и организациите, които не желаят да се ползват със силата на аргументите в политическия, идеен и религиозен дебат, а разчитат на насилието, заплахата за живота и здравето на опонента, и въобще на престъплението и унижаването на човешкото достойнство, за тях следва да бъде приложен наказателния закон, като справедлива защита от подобни посегателства над нашите фундаментални права и свободи.

Оставаме в молитва за мъдрост от Бога на управляващите българския народ и с надеждата, че законността и здравият разум ще надделеят и властите ще пресекат ненужното и противозаконно насилие над хора с различни убеждения.

Оставаме в очакване на вашата позиция и следейки развитието на случая в Бургас.

Следват подписи на подкрепили декларацията.

С това зададохме рамката на днешното събиране и искам да направя няколко коментара, съвсем кратки, които съм сигурен, че ще предизвикат допълнително въпроси, след което можете да зададете вашите въпроси.

На първо място, искам да обърна внимание на факта, че това което се случи на 17 април в Бургас има своята предистория и тази предистория за съжаление, отбелязвам – за съжаление може да бъде открита в документи, които са публикувани и разпространявани от държавни органи.

На първо място ще спомена доклада от 2011 година за 2010 година на Държавна агенция за „Национална сигурност”, която определено класифицира „нетрадиционните вероизповедания”, като заплаха. Непряка. Непряка заплаха за националната сигурност, но заплаха за интегритета или цялостта на нацията. В коя категория попадат хората с „нетрадиционни...”, наблягам на тази дума, защото, защото дефиницията на „нетрадиционни вярвания” е много размита и неясна.

Единствено в Конституцията на България се казва, ... и това е една пожелателна норма, че традиционна религия в България е Православната църква, но никъде другаде в правните документи, освен в съзнанието на хората и в публичното пространство нямаме дефиниция на това, какво е „традиционно” да вярваш и какво е „нетрадиционно”. За това подчертавам и този термин.

Та, къде попадат нетрадиционните вярващи – хора с различни убеждения, според държавна агенция за национална сигурност? Това е в „екстремизъм и противоконституционна дейност”. Искам да ви прочета няколко абзаца, всъщност едно изречение, което на практика ни дава представа, за позицията в този доклад на държавната агенция за национална сигурност:

„Други нетрадиционни религиозни организации, секти и окултни течения правят опити за привличане на последователи.”

Още тук се сблъскваме с едно странно и неправилно разбиране за това, какво всъщност представлява факта да имаш убеждения и да ги практикуваш. Естествено е всеки, който има дадени убеждения, да привлича последователи. На практика привличането на последователи е конституционно защитена дейност, с правото на свобода на изразяване на мнение, с правото на разпространяване и получаване на информация, с правото на сдружаване.

Тоест, виждаме, че упражняването на едно конституционно право, според доклада на ДАНС, представлява някаква заплаха за тези категории, които тази агенция покрива.

„Основният риск от това”, тоест от привличане на последователи от хора с нетрадиционни убеждения „е свързан с популяризирането на практики свързани със заплаха за здравето и живота на последователите, както и предизвикване на напрежение сред местното население поради агресивната пропагандна дейност.”

Разбираме, че оттук произтича схващането в общественото съзнание, включително и в медиите, включително и в такива групи, които организираха мероприятието на 17 април, че всъщност сектите са много страшни. Това го казвам малко иронично затова защото не е ясно с какво те са страшни. С какво сектите заплашват здравето на хората? С какво сектите, така наречени, заплашват живота на хората? Когато боравим с такива сериозни категории е нужно да бъдат представени доказателства, да има свидетелство за това нещо. Сега бих искал да спомена в тази връзка и едно от изказванията на  организаторите на митинга и нападението срещу „Свидетели на Йехова” в неделя. Те казаха и тяхната идея за организирането на такъв поход е да „положат венци пред паметта”, цитирам по памет, на „загиналите от сектите”.

Къде са тези загинали? Дайте  доказателствата, дайте да видим, ако има някаво такова обществено опасно влияние, защо никой няма снимки, няма фотоси, няма свидетели. Тоест, тук говорим за една паралелна реалност, която се създава в умовете на хората и обществото, особено когато част от обществото не е критично настроена към съответните органи на държавна власт. И виждаме как резултата от едно такова тълкувание на основни конституционни права и свободи е на практика оправдаване на действия като тези срещу „Свидетели на Йехова”.

Последен цитат и повече няма да ви занимавам с този текст. Аз имам грижата в момента, с моя екип да направим един подробен анализ, който след възможно най-кратки срокове се надяваме да публикуваме и да бъде достъпен за всички медии, за да стане ясно всъщност, че някои от схващанията на държавни органи като Държавна агенция за „Национална сигурност” водят до, на практика, възприятия у хората, че това което се случи, че саморазправата, че насилието над другомислещия, е законен начин за справяне с някакво различие в убежденията. Така, че този доклад в момента се изготвя. Той ще бъде подробен.

Само ще спомена, че „въпреки, че не представлява пряка опасност за националната сигурност, действията на тези религиозни общности” - отново не е ясно - тук може да влезе всяка категория, всеки вярващ, религиозен вярващ, може да влезе в тази категория. Тези нетрадиционни общности, „..Техните действия допълнително способстват за дезинтеграцията”. Тоест за (разваляне – б.р.) единството на нацията, въпреки, че не са директно опасни за националната сигурност. Сега какъв е практичния (извод – б.р.); защо Бургас е толкова важен в цялата тази ситуация, защо цитирам този доклад?

Защото през 2008 година, точно преди Великден, отново на 9 април, споменах го в декларацията това писмо, МВР – Бургас, община Бургас излязоха с едно писмо, което беше по типичен, стар партийно-комунистически стил окръжно с изискване за обратна връзка от всеки директор в училищата да прочете една информация. В която информация се споменаваха трите основни, най-основни опасни секти. Това са  „Свидетели на Йехова”, „Мормоните” и евангелско-петдесятните християни, но в крайна сметка те обобщават накрая техните богословски (виждания – б.р.); всичко се слага под общ знаменател и всички въобще протестантски християни.

Това са „основните най-опасни секти, които въпреки, че са законно регистрирани нарушават правата на хората и обществения ред”. Как? По какъв начин? Защо? И това пропагандно изявление излиза от отговорни държавни органи. Излиза от органите на местната власт, излиза от МВР.

И какво се оказва в крайна сметка? След проведени срещи на местните пастори с местния ръководител на Държавна агенция „Национална сигурност”, на практика става ясно, че тази агенция е участвала в разработването и инициативата за едно такова писмо. Ако направим сравнителен анализ на писмото от 2008 година и този доклад, който съвсем бегло ви споменах преди малко, (той – б.р.) показва, че идеите, тонът, начина на мислене, категориите, с които се борави са на практика, почти идентични.

В този смисъл, много е важно държавната агенция за национална сигурност и правителството да излязат публично с позиция – на какво се дължи това разминаване във визията на тези държавни структури, за това какво е законно и какво е противоконституционно. Защото свободата на съвестта, свободата на вярата, свободата на религията, свободата на словото, това са конституционно защитени категории.

Отговорността на държавата не е само към това да се справи със сектите, както популистки настояват определени националистически организации. Отговорността на държавата е да съдейства, и това е конституционно задължение нейно, да съдейства за мира между различните групи вярващи, и между вярващи и невярващи.

Така че, това е всъщност, използваме тази трибуна, за да отправим едно такова настояване.

Последно, по повод това писмо, което споменах от 2008 година, местни евангелски пастори, един от тях е пастор Живко Тончев са водили преговори с община, с полиция, включително и тази среща, за която споменах с местното ръководство на държавната агенция по национална сигурност. Искането, тяхното, сега вече нашето искане, беше за това да се пусне още едно такова писмо, с което да се поднесат извинения от страна на същите власти за първото писмо. За това, че е извършено едно..., че е извършена някаква грешка, че е станало някакво недоразумение. За съжаление такова нещо не се постигна.

След дълги консултации с религиозни общности, с евангелски вярващите християни в община Бургас, заведохме дело, в което ищците са четирима – три църкви и четирима пастори, пред административен съд – Бургас. Делото беше заведено на 01 април, като целта на това дело е именно да получим удовлетворение и възстановяване на законноста и справедливостта, а именно (да бъде опровергана – б.р.) тази дезинформация, която беше разпространена с това писмо прословуто от 09 април 2008 година и което събитие имаше огромен отзвук в националната и в местната преса -- „Секти зарибяват Бургас”, „Секти нападнаха Бургас” и т.н. Заглавията са представени в материала, който е при вас. Това беше начина -- за съжаление чрез завеждането на дело за извършена дискриминация от държавни органи беше начина ние да дадем някаква обратна връзка на властите за това какво считаме за нарушението на основни конституционни права и свободи на вярващите християни.

С това изчерпвам моето изказване. Моля ви, ако имате въпроси. 

Журналист (женски глас):

Да уточним за делото прощавайте. Тази година ли е заведено делото?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Делото е заведено на 01 април 2011 година.

Журналист (женски глас):

Тоест със задна дата, със заден акт, със задно действие?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз ще го кажа по друг начин. Срокът на давност за завеждане на делото изтича три години след извършването на съответното действие или деяние. В случая срокът на давност би трябвало да изтече на 09 април 2011 година.

Журналист (същият женски глас):

А защо го направихте толкова късно? Защо не сте реагирали по-рано?

Адв.  д-р Виктор Костов:

За това защото това е сложен и труден процес, и е нужно внимателно да се подходи при анализирането на това какви са последствията. Анализите, които са извършени, за да се заведе това дело са не само юридически. Те са морални, духовни, богословски. Не всички християни и християнски лидери непременно държат да участват в съдебни дела, затова защото все пак тук имаме наличие на някакъв спор. Освен това тук говорим за ресурс, ангажирането вместо с проповядване на Божието Слово и Божието Царство със участието в някаква правораздавателна система и е вече въпрос на лично богословие и лично желание и на ресурс това нещо да се случи. Освен това, за да завърша отговора на вашия въпрос – закона е предвидил три годишен срок неслучайно.

Журналист (същият женски глас):

А все пак вие кога разбрахте за това?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Кога разбрахме за кое, госпожо?

Журналист (същият женски глас):

За всъщност това изявление на община Бургас

Адв.  д-р Виктор Костов:

Много ви моля, въпроси които са зададени само към нас. Ще отговаряме само на такива въпроси.

Журналист (същият женски глас):

Това е към вас. Значи от община Бургас, това изявление е от 2008 – ма и аз затова ви питам вие кога разбрахте за него?

Адв.  д-р Виктор Костов:

А от коя медия сте вие? Бихте ли се представили?

Журналист (същият женски глас):

„Черноморски Фар”

Адв.  д-р Виктор Костов:

„Черноморски Фар”. Кога сме разбрали за него? Тогава когато излезе. Скоро след това.

Журналист (женски глас):

Господин Костов, вече четири дни различни църкви, евангелски и протестантски застават в защита на „Свидетели на Йехова”, а самите „Свидетели на Йехова” никъде не се появяват. Вие имате ли някаква връзка с тях?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ще ви помоля, когато задавате въпросите, да си казвате името и да съобщавате медията от която сте.

Моля? Благодаря ви госпожо.

Не, нямаме връзка със „Свидетели на Йехова”. Те не са потърсили помощ от нас. Но ние считаме за наше морално задължение и за наше конституционно и законово право да реагираме на всяко насилие, което е извършено срещу другиго заради техните убеждения и заради тяхната съвест. Даже може би е добре и пастор Живко Тончев да даде обяснение, че всъщност богословски евангелските християни не са съгласни със „Свидетели на Йехова”. Но това по никакъв начин не ни ограничачава ние да осъдим едно брутално насилие. Така не се решава богословски дебат.

Журналист (женски глас):

А вие защо? Тоест... защо евангелските християни не са съгласни със „Свидетелите на Йехова”?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Моля. Какво казахте?

Журналист (женски глас):

Какви са ...Защо не сте съгласни? Щото казахте, че не сте съгласни със „Свидетели на Йехова” и аз питам защо?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Пастор Живко Тончев ще отговори. Става дума за богословски различия, така, че тук не можем да дискутираме в дълбочина, но ще получите някаква начална представа от пастор Тончев.

Журналист (женски глас):

Извинявайте може ли само да попитам, Дарик радио, Росица Велева се казвам. Във вразка с това дело, което сте завели. То включва ли иск на йеховистите или не?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Не. ... „Свидетели на Йехова” не участват в това дело.

Журналист (женски глас):

От кого е заведено това дело?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Това дело е заведено от... аз го казах това нещо, сега ще го повторя. От три евангелски християнски църкви и четирима пастори на евангелски християнски църкви. 

Пастор Живко Тончев:

На въпроса за различията и защо ние заставаме в случая. Тоест изглежда, че заставаме зад общността или вероизповеданието „Свидетели на Йехова”. Когато се разискват богословски теми би трябвало те да се поставят на нивото на богословски дебат. Проведен цивилизовано, разбрано, с аргументи.

В случая ние се разграничаваме от доктрината на „Свидетели на Йехова”, и като християни. Ние сме част от голямото християнско семейство на Православни, Католици и Протестанти. Имаме много общи неща – една Библия като християни, с православните и католиците. Едни и същи убеждения.

„Мормоните” и „Свидетели на Йехова” имат различия по богословска гледна точка. Но установяването на различията, или пък неприемането им не би трябвало да бъде извършвано на основата на насилие. И ние заставаме в случая като малцинство в страната ни с един вид, една тревога. Има ли срещу нетрадиционните вероизповедания насилие – ние не искаме това насилие да се случи и с нашите общества. Тоест ние осъждаме насилието като форма на разрешаване на някакъв спор. От тази гледна точка ние заставаме против насилието. Но доктринално, богословски се различаваме от „Свидетели на Йехова” и „Мормоните”.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Това, че те не са подписали тази декларация, в смисъл такъв, че все пак....

Адв.  д-р Виктор Костов:

Искате ли после, след пресконференцията, да ви обясня подробностите по подписването на декларацията? Ако има други въпроси...

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Не, защото с две думи да го коментирате това по време на конференцията.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Естествено, че не сме. Не сме ги търсили.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Само секунда, тази декларация. Повода за тази декларация е всъщност точно проблема с..., който се случи в неделя, а всъщност от друга страна „Свидетели на Йехова” не са в списъка, тоест това е...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Извършено е престъпление, госпожо. Извършено е насилие.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Аз искам да го коментирате. Аз не искам нещо друго.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Какво искате да коментирам по-точно?

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Декларацията става повод за това. Тоест все пак става очевидно, че се изказват толкова много хора, които не са намесени директно да в инцидента.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Естествено. Ще го повторя още веднъж. Аз не знам дали на някой друг не му е станало ясно, но ще го повторя още веднъж за да стане ясно на всички.

Ние чувстваме морално и духовно задължение да заемем позиция срещу брутално насилие срещу хора, които не споделят непременно нашите убеждения но споделят различни убеждения. Защото всяко насилие при решаването на богословски или други идейни или религиозни спорове е осъдимо, включително и престъпно. Член 163 и 165 от Наказателния кодекс включително. Става ли ясно защо всъщност ние излизаме с тази декларация?

От мълчанието ви предполагам, че имаме вече яснота.

Пастор Радослав Киряков:

Само да допълня, че не само ние излизаме с някаква декларация. Българския Хелзински комитет също излезе с декларация, Обединените Евангелски църкви също излизат с декларация. Въобще демократично настроениете организации в страната, които излизат,да защитят свободите и правата на гражданите на Република България излизат с декларация и мисля, че това не е някакво... нещо чудно и за това, че йеховистите на участват в тези декларации. Ние просто сме обезпокоени от прецедента, който се случи в нашата република и в частност в Бургас.  

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ако някой нападне офиса на вашия вестник ние пак бихме го осъдили това нещо защото ние вярваме в свободната преса, в свободната журналистика. Ние вярваме в истината.

Журналист (друг женски глас):

А някакви съвместни действия обсъждате ли между всички тези нетрадиционни религии нещо до институциите, до съда. Разговори имали ли сте?

Адв.  д-р Виктор Костов:

На този етап това, което мога да коментирам е това което виждате е плод на точно такива консултации точно на изясняване на позиции. Декларацията до този момент е подписана, както споменах от над 30 организации. Продължава да бъде подписвана. Има и други декларации. Ще ви спомена и една друга евангелска организация с централно ръководство, нарича се Обединен Евангелски алианс. Те също пуснаха своя кратка декларация.

Така че има едно радвижване сред хората с будна гражданска съвест с една единствена цел - да се спазва закона, да се възстанови справедливостта, да бъдат наказани тези очевидно запечатани факти и доказателства за извършено престъпление. Не само на религиозна основа. Тук говорим за престъпление срещу здравето, срещу частната собственост. Говорим за престъпление срещу личността. Така че повечето от тези състави от Наказателния кодекс са запечатани на видео и са в целия вид в цялато интернет пространство. Така че това, което виждате в момента е един от плодовете на реакция на хора, които искат техните конституционни права, а и тези на другите хора да бъдат спазвани.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Господин Костов, тук във подкрепилите виждам и една нерегистрирана църква, „Християнски мисионерски център”, бихте ли казали нещо повече? И защо тя, нерегистрирана църква, също така застава в подкрепа на тази декларация? 

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да ми кажете вашето име и вашата медиа.

Журанлист:

А да, извинявайте. Казвам се Силвия Шатърова, вестник „Черноморски Фар”.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ще ви отговоря, Силвия. Вярата следва човешката личност, вярата не следва регистрацията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Вие сте адвокат, не може...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Както ме чухте така го казах.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама не, просто това е неубедително!

Адв.  д-р Виктор Костов:

Сега, вие тука сте журналисти, за да ми задавате въпроси или за да спорите за закона с мен?

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама чакайте малко! Това е скандално! Наистина това е скандално, в смисъл има една нерегистрирана църква в списъка...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Точно така.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Тоест тя какво иска да каже с това, моля ви регистрирайте и нас?! Тоест... аз го разбирам, че сте юридически...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Юридическите консултации между другото трябва да бъдат вън от контекста на пресконференцията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама как, вие трябва да дадете обяснение за всичко в тази декларация! Вие сте адвокат, ние сме на вашата пресконференция вие трябва да знаете всичко как да обясните всяка една точка.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз ще ви го обясяня но вие не ми давате възможност.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ето давам ви.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Даже ако искате, пастора на тази нерегистрирана църква е тук в залата. Той също може да отговори на вашите въпроси. Много ви моля само, в същото време не ми се иска само вие да изземвате (времето за въпроси – б.р.). Разбирам, че имате някакви различия с хората, които стоят от тази страна. Не ми се иска вие да изземвате пресконференцията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Има съпротива срещу всеки един въпрос от...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Не, не. Искам да ви обясня просто трябва да ми дадете възможност да ви отговоря.

Значи, казах ви вярата следва личността. Не регистрацията вярва в Бога. Личността вярва в Бога.

За да вземете вярата на един човек вие трябва или трябва да го унищожите физически, или да го оставите да вярва. Можете и да го пречупите, разбира се. С физическо насилие, със заплахи, с манипулации, можете да смените убежденията на някой човек, но има други хора, които просто не могат да се пречупят. Така че...

ПРЕХОД

Кой вярва в Бога, според вас? Кой има убеждения?

Хората се сдружават, защото имат еднакви убеждения. А не, някой си, извадил някаква регистрация и на практика тази регистрация вече, става символ на техните убеждения. Точно обратното. Тоест – регистрацията е резултат от хора, които са упражнили правото си да се сдружават. Това е конституционно право. Отишли са в съда, отишли са в съответното място и са се регистрирали.

Трябва да сменим това мислене и мисля, че вашият въпрос... аз съм ви благодарен за него. Той е изключително важен. Той е критичен и за мисленето не само на държавните органи, той е и в обществото, и в медиите така да се промени това разбиране, че някакво си регистрация, по някакъв начин те прави повече вярващ или по-малко вярващ.

Регистрацията е фикция. Това е правна фикция, с която се създава юридическа личност. Такава личност не съществува, но на базата на общи убеждения, група хора се събират, решават да се... да си наемат обща зала, решават да имат банкова сметка, решават да имат управление и много по-лесно се управлява група хора, чрез тази правна фикция, юридическа личност, отколкото всички да се събират всеки път и да взимат едни и същи решения и така нататък.

В този смисъл регистрацията не може да вярва. Вярва човешката личност. Преследвани са хората за техните убеждения, не са преследвани регистрации.

В този смисъл – част от правото да вярваш е да не вярваш в регистрацията. Да вярваш, че всъщност не е нужно да минеш през някакво държавно одобрение за да може твоята църква да функционира, за да може хората да се събират закрито, на закрито без разрешение от властите, да изповядват убежденията си, да си четат Библията, да си пеят псалмите и всякакви други дейности. Така, че това е отговорът ... на вашия въпрос.

Журналист (друг женски глас):

Добре как ще коментирате в тази връзка, че ви обвинянат в твърде агресивен подход при набирането на съмишленици. Всички нетрадиционни...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Та коя медия бяхте вие?

Журналист:

Канал 0.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Канал 0. Значи ето тук крябва да сме наясно. Ние трябва да свикнем с плурализма. Трябва да свикнем с факта, че хората могат да имат различно мнение от нашето и това не ни застрашава непременно нас. Тоест нашата идентичност. Ако нашите убеждения са внимателно и последователно изграждани защо не позволим на някой друг да има своето право на изказване на мнение, дори да убеди привърженици да последват неговото мнение? Какво намирате агресивно в това, ... и това е конституционно право? Фундаментално конституционно право. Да проповядваш е конституционно. Това е свобода на словото и изразяване.

Журналист:

Ние говорим за начина на събиране на съмишленици. Примерно спиране по улицата. Така, те са доста нетрадиционни.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Нетрадиционни са. Съглесен сам с това. Значи – незаконни ли са? Нетрадиционни са...(но) не сме свикнали. Българите не са свикнали със свободата на словото. Знаем, че имаме четиридесет и пет годишен комунистически период, в който всички трябваше да мислят по един и същи начин. И в един момент, когато нещо започне различно да се случва, въпроса е дали е незаконно нетрадиционното. Но това е... свободата на словото е конституционно защитено право и пастор Живко Тончев сега ще вземе отношение.

Пастор Живко Тончев:

Искам да кажа в тази връзка за вашия въпрос, по скоро агресивен е бил войнстващия атеизъм. Ние днес сме свидетели, че атеистите извършват повече престъпления, отколкото вярващите.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Кой е извършил престъпление от неверие? Аз не знам такова нещо!

Пастор Живко Тончев:

Значи неверието... Винаги вярата в Бога е свързана с ценности. Която и религия да вземете, тя учи към добро и към ценности. А в случая неверието... ние виждаме плода на атеизма до къде довежда. Човек, който няма страх от Господа, той вече няма страх и от хората и от институциите и от властите. Така, че ние сме били подложени на, не атеизъм, на войнстващ атеизъм и ако вие сте млада аз съм минал през годините, и някои мои колеги, годините на гонението на църквата просто заради това, че ние имаме някакви верски убеждения и то християнски.

Така, че ако говорим за някакви методи на насилствено пропагандиране, то атеистите много по-насилствено пропагандират атеизма си, като ни забраняват ние да споделим нашите верски основи и вярвания.   

Журналист:

Аз само искам да уточним – това дело, което сте завели на 01 април 2011 – та година като каво... за какво точно и какво очаквате?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Няколко са исканията, които имаме. Те са свързани с нашето убеждение, че всъщност с това писмо... се извършва сериозен акт на дискриминация на религиозна основа. Това, което искаме е институциите пуснали първото писмо да напишат същото такова писмо, което обаче да възстановява предишното положение. Тъй като първото писмо е вече разпространено, второто писмо трябва да съдържа извинение за първото писмо и да стане ясно, че всъщност всеки има право на свобода на религията и на съвестта.

Искаме също така да се въздържат от бъдещи... Тоест съда да задължи съответните институции срещу, които сме подали иска, те да се въздържат от бъдещи дискриминационни действия. Искаме също така публикации да бъдат извършени за сметка на ответниците – МВР Бургас и общината. Да бъдат извършени публикации в медиите, в които да се съдържа съответното извинение на това писмо. Защото това писмо беше много сериозно отразено и разпространено в националните медии през 2008 година. И по един друг иск, искаме също и парично обезщетение за неимуществени вреди.

Журналист:

Размер? 

Адв.  д-р Виктор Костов:

Размера е 80 000. Това е за всички участващи в този иск. Този иск ще бъде разпределен... този размер ако би бил получен от съда, ще бъде разпределен между всички участващи, на практика седем на брой ищци.

Искам само обаче да кажа, че всъщност тука въпроса не е за пари. Въпросът е принципен и въпроса е по-скоро този материален иск е само едно изразяване на нашето желание да стане ясно, че всъщност наистина има нещо, което е причинено. Което е душевно страдание, което е дискриминация и то е несправедливо, а е и незаконно.

Журналист:

Аз искам да питам нещо – Кристина Лазарова от телевизия СКАТ. Казвате, че се различавате от „Свидетели на Йехова” по какво точно, бихте ли конкретизирали?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Пастор Тончев ще вземе отношение по този въпрос.

Пастор Живко Тончев:

Има си справочници, но аз мога така накратко да кажа например „Свидетели на Йехова” отхвърлят Троицата. Боговдъхновеността на Исус Христос. Отхвърлят Неговото телесно възкресение, а също и спасението на всеки, който вярва в Господ Исус Христос. Така че, това са основните ни различия.

Те освен Библията имат и други книги. Обикновено всяко култово или... всеки култ или секта, те имат и допълнителни книги. Ние... едно от обвиненията е, че ние се придържаме, в това писмо на общината и на МВР, че ние се придържаме към Библията. Това ако мога да го нарека обвинение, това по-скоро е комплимент. Че ние съблюдаваме каноните на Писанията. Така че, много лесно може да се разбере, кога едно учение е култово или сектантско. Ако то прави отклонения от нашата основна книга като християни – Библията, Свещенните Писания, значи много ясно можем да разберем.

Дори бих искал тука в случая да коментирам защо много от обществениците настръхнаха срещу Православната църква във връзка с казуса Ванга и Дънов, въпреки, че това не е нашата тема. Именно за това защото те не са запознати с истините описани в Библията. Нали. Според Библията и следейки ученията на Библията, всеки който се занимава с окултни дейности, с викане на духове на мъртви, извършва грях и това е мерзост пред Бога. Аз се радвам, че днес има свещенници в Православната църква, които четат внимателно Библията и застават зад нея. Зад учението на Библията. Така че, в много от случаите хората са непросветени и те реагират така – от първа ръка, емоционално, но ако погледнем учението на Библията, то може много ясно да дефинира и да ни насочи към кое е всъщност библейско и кое не.   

Журналист:

Може ли само точното име на вашата църква, за да не допусна някаква грешка?

Пастор Живко Тончев:

За мен ли? Християнска църква – „Благовестие”.

Журналист:

Всички сте представители на...?

Пастор Живко Тончев:

Различни църкви. Могат да се представят.

Пастор Стефан Димитров:

Аз съм пастор Стефан Димитров и съм пастор на Българска Божия църква – „Градове за Исус”, тук в Бургас. Българска Божия църква – „Градове за Исус”, в Бургас и съм един от членовете на Обединени Евангелски църкви. Отговаряме за...

Журналист:

Всички сте всъщност от Обединени Евангелски църкви...?

Пастор Стефан Димитров:

Не.

Журналист:

Някакво обощение търся...

Пастор Стефан Димитров:

Сега, ние всички сме Евангелски църкви тук, в Бургас. Да.

Журналист:

Аз имам един въпрос. Добромир Доскачаров.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Извинявайте, една секунда само. Нека се представят и другите пастори.

Журналист:

Да нека се представят, но може да ми отговорат на въпроса – одобрявате ли практиките на „Свидетели на Йехова”, които използват вярата на хората. Ами техните практики, които прилагат по време на събиранията си.

Адв.  д-р Виктор Костов:

За какви практики? Уточнете. За какви точно практики? Дайте пример. Каква практика?

Журналист:

Как се събират, пеят псалми и така нататък. Освен това дават пари за тези събирания.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Според вас трябва да осъдим събирането, или пеенето на псалми. Това ли е...?

Журналист:

Не. Начина, по който се използват.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Обяснете ми какъв начин? По какъв начин се използват? Това са... това което правят „Свидетели на Йехова”, е това което правим ние в момента. Само, че го правят с цел да си четат...

Не, това, което правим ние като прескоференция.

Те се събират на закрито. Без разрешение от властите, да упражнят своето конституционно право да вярват в Бога, да проповядват, да бъдат набират съмишленици и да пеят псалми. И какво лошо правят те с това? Те са, това са едни мирни хора, които бяха нападнати по един вандалски, брутален и престъпен начин.

Продължаваме с представянето.

Пастор Радо Киряков:

Аз съм пастор Радослав Киряков. Пастор съм на първата евангелска църква в Бургас, основана през 1881 година в града. И за да отговоря на въпроса. Тука въпроса не е дали ние одобряваме или не някакво практика на хора, които някъде се събират и правят нещо. Ние може да не го одобряваме, но не е начина да им го покажем с ритници, с камъни нали и с бой с юмруци. Ние може да не одобряваме практиките на талибаните и на други хора, но тука въпроса не е този. Въпроса е в едно демократично общество, в една демократична страна, която се е запътила към Западния свободен свят, и се стреми да изповядва тези свободни ценности, как това общество ще постъпи когато то не одобрява нещо, което някой различен от общата маса на обществото нещо прави. Това е тук въпроса.

Също другата журналистка, която зададе въпроса за, има ли престъпление от атеизъм? Ами, в началото на двадесети век беше взривена една църква в София. Един атентат беше направен и скоро беше споменат по телевизиите. Ето ви един акт от неверие.

Журналист:

Това е политически...

Пастор Радо Киряков:

Политически, ама извършен от хора, които не вярват в Бога и оскверняват примерно и го взривяват заради постигането на своите политически цели.

Само едно изречение за, за този мит, че някой имал агресивно поведение, когато спира някой друг по улицата, чука на вратата, нали. Искам да кажа, че ние евангелските църкви не го практикуваме това, но защо се дразним от това, когато религиозна организация прави това, а не се дразним, когато някой ни спре, търговец, и даде своята реклама, и ни каже: „Заповядайте в моя магазин” или „открили сме ново нещо, което може да дойдете”, или „в новата дискотека” и така нататък. Това не е ли също едно агресивно (поведение – б.р.)? Въпроса е свободното изразяване на мнение, на общение, на убеждение.

Журналист (мъжки глас):

А как ще коментирате ограничаване на свободите? Както примерно забраната за гледане на телевизия, ползване на компютър многоженството и такива неща...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Забраната за гледане на телевизия не е ограничаване на свободите. Ако някой бъде вързан с вериги и не му се дава..., ако има насилие срещу личността му да не гледа телевизия, това е друг въпрос. Значи тук говорим за убеждения...

Журналист:

А изискване...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Изискване... Вижте, има разлика между... Нека да направим разлика между „изискване”, между комуникация, между дебат, между спор, между различни мнения, между несъгласие и извършване на насилие и престъпление. Трябва да ги различаваме тези неща.

Ние сме свикнали да мислим уеднаквено тук, и когато някой мисли различно това заплашва нашата уеднаквеност. И затова и може би терминът „сектанти” е така донякъде... макар и недефиниран, макар и да се спекулира с него, донякъде е правилен. Затова защото говорим за някого, който мисли различно. Всеки, който е другомислещ, мисли различно и ние трябва да се научим като общество да се справяме с различията си по цивилизован и законен начин. Демократичен начин, а не чрез насилие, или манипулация и дори с цената на такова престъпление каквото видяхме, че беше извършено и дори беше запечатано самодоволно от извършителите и сложено в интернет.

Какво говори това за тяхното отношение? Те нямат чувството, че вършат нещо лошо. Те нямат чувстото, че са насилници, и че извършват престъпление. Те даже се гордеят с този факт, и тове е може би... така, най-стряскащото, и най-плашещото в цялата тази ситуация.

Журналист:

Мисля, че обаче само това видео все пак беше... не съм сигурна, че не беше направен презапис...

Журналист:

Ако не беше излъчено в интернет, това нямаше да се случва в момента.

Журналист:

Това видео е монтирано от телевизии... Тоест не знам... от телевизии.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Възможно е... да. Възможно е това да е ситуацията.

Журналист:

Мисля, че така изглеждаше така от време на време. Като любителско видео.

Пастор Стефан Кръстев:

Казвам се Стефан Кръстев „Филаделфия” Бургас.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Мисля, че... Да, бихме се ориентирали към проключване, ако имате още въпроси, сега е времето да ги зададете, с което...

Журналист („Черноморски фар”):

Може ли, някой да каже, че така си правите един много добър пи-ар на вашите, все пак на вероизповедания, на вашите църкви, на вашите молитвени домове... Смисъл такъв, че има го и този момент... аз не казвам, че е това... има го и този момент.  Може някой да предположи това. Защото все пак аз пак подчертавам. Има една нерегистрарана организация, дори не мога да я нарека точно какво, защото никой не знае какво. Тя не е регистрирана.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Това е... Значи една организация е такава, каквато тя се самоопределя. И това е право на участниците в една организация да се самоопределят.

Журналист („Черноморски фар”):

Да, но законът...

Адв.  д-р Виктор Костов:

И правото на сдружаване е право на индивидуални личности. Регистрацията, повтарям, е само следствие от упражненото индивидуално право на хора, на личности с еднакви убеждения да се сдружават.

Журналист („Черноморски фар”):

Но съобразено спрямо законите от една страна.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ами сега кой...

Журналист („Черноморски фар”):

Защото иначе за каква демокрация говорим, ако всеки си прави каквото си иска същевременно иска справедливост. Тоест, трябва да има справедливост по отношение на гражданите те да знаят...

Адв.  д-р Виктор Костов:

А искате ли... Аз много се извинявам, само, че вие не сте от тази страна на пресконференцията. Вие сте журналистка. Няма смисъл да влизаме в спорове и да влизаме в дебати. Имате ли въпрос, който искате да зададете? Изясних го достатъчно.

Ето го пастор Явор Костов. Пастор на нерегистрирана църква. Разговаряйте с него, той ще ви даде допълнителни обяснения. Нека да се придържаме към съществото... Някой друг има ли въпроси, ако обичате?

Журналист:

Аз имам. Не разбрах каквo

На 20 април 2011 г., подписаната от представители на различни деноминации, неправителствени организации и правозащитници Декларация по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г. беше изпратена до няколко държавни органи и институции, сред които и Главния прокурор на РБ. Декларацията е приета и заведена по надлежния ред с входящ номер във Върховната касационна прокуратура на РБ, съобщи Информационният център на ВКП на РБ. „Свобода за всеки” следи развитието на казуса.

25 май 2010 г.

След предаване на г-н Карбовски от 27 март 2010 г. по НТВ, охулващо вярата в Бога, и християнските и евангелски общности, се проведоха преговори и кореспонденция с представители на продуцентската фирма на предаването “Отечествен фронт”, Телеман ЕООД. Преговорите, които продължават и в момента касаят правото на отговор на засегнати, но неучаствали в предаването хора и общности. Това право е залегнало в Закона за радиото и телевизията. Възникналите несъгласия между Телеман ЕООД и засегнатите следваше да бъдат уточнявани многократно поради голямата група на засегнати пастори, вяравщи и църкви. На 18 май, във В. търново се проведе национална консултация на лидери на евангелски църкви и организации по въпроса за единен отговор към “отечественофронтовци” и г-н Карбовски. Тази среща беше всъщност само част от водената и понастоящем кореспонденция и консултации между лидери от цялата страна за отговор на злополучното предаване, и в търсене на правилна и силна реакция срещу внушенията на Карбовски и НТВ.

Тук публикуваме моят отговор като представител на засегнатите в името на установяването на справедливо и адекватно право на отговор на анти-религиозните констататции на Карбовски от въпросното предаване.

Документът е в PDF формат:

http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/teleman-2.pdf

Линковете по-долу сочат към двете части на предаване по Нова Телевизия, чийто автор и водещ е Мартин Карбовски. Предаването е излъчено на 27 март 2010 г., събота, в 18:00 часа. Водещият използва историята отпреди двадесетина години на религиозните търсения на жена от Варна, за да хули, обижда и да сипе недоказани обвинения срещу християнските църкви и християнската вяра. Карбовски прави гротескни, цинични и самонадеяни обобщения за вярата, за християнските благотворителност и богослужение. Сред тези обобщения с широк замах са твърдения в посока, че християнство и педофилия са едва ли не идентични, че трябва зрителите “да си пазят половите органи и портмонетата” от християните. За основа на тези твърдения Карбовски ползва единствено разказите на интервюираната жена и собственото си невежество по въпросите на вярата и законите, които защитават свободата на вероизповедание. В края на предаването Карбовски, в хармония с безумните си констатации в предходните кадри, се самообявява и за Господ.

Слушайте аудио на становището от адв. В. Костов – MP3

от адв. д-р Виктор Костов
Довереник на проф. Пламен Цветков,
във връзка с осъдително решение за извършена предполагаема дискриминация срещу „жителите на Димитровград”, постановено от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) под №20 от 18.01.2011 г. по преписка №62/2010 г.

Цитираното решение, Комисията налага глоба на моя доверител само и единствено заради това, че той е изразил своето мнение публично, упражнявайки свое основно право – това на свободата на формиране на убеждение и изразяването на мнение. Считаме, че решението на Комисията е постановено в противоречие с материалния закон, то е неправилно и необосновано, както и е в постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

С решението срещу професор Цветков, за изказано от него мнение, като част от свободна дискусия в публично средство за информация Комисията налага санкция – глоба, в преки публично оповестеното извинение от страна на доверителя ми в същата медия – БНТ.

Това решение на КЗД ще произведе смразяващ ефект върху упражняването на основни човешки свободи, не само от страна на моя доверител, но и от всички, които разчитат на свободата на изразяване на мнение, на разпространение и събиране на информация, за да участват в живота на обществото.

С решението си срещу проф. Цветков КЗД грубо нарушава Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а именно чл. 9, ал. 1 (свободата на мисълта, съвестта и  убежденията), чл. 10, защитаващ свободата на изразяване на мнение. С решението срещу свободно изразеното мнение КЗД нарушава и българската конституция, а именно така наречените комуникационни права – свободата на изразяване на мнение, чл. 39, ал. 1, чл. 40 – свобода от цензура на средствата за масова информация, чл. 41 свободата за събиране, получаване и разпространение на информация.

Административно-наказващият орган, тоест КЗД, в уведомлението си до проф. Цветков, за изготвеното решение, ползва подвеждаща терминология и подредба на текста, по начин, по който доверителят ми е останал с впечатление, че наложената глоба е дължима в едномесечен срок от уведомлението за решението.

С решението да ограничи свободното слово на моя доверител в частност и свободата на изразяване на мнение въобще, за пореден път КЗД доказва несъвършенството и дори вредното въздействие на специализирани комисии и квази-съдебни институции върху правораздаването, което и без друго страда от слаба ефективност и организация. Подобни държавни образувания често действат конюнктурно, в  защита на политически и групови идеологически интереси, а не на правата на личността и на законността.

Решението е обжалвано пред Върховен административен съд и ние сме уверени, че справедливостта, законността и уважението към основното човешко право на свободата на мисълта и словото ще бъдат защитени и противозаконното решение на КЗД ще бъде отменено.

Българската държава има исторически недъзи и вина срещу свободите на своите граждани, особено срещу свободата на формиране на мнение и неговото свободно изразяване. Да си припомним 45 годишния тоталитарен режим. Непокаяно и в същия дух, в настоящия случай държавен орган демонстрира отношение на незачитане на правото на свобода на съвестта, убеждения и публичното им изразяване. Уверени сме, че в крайна сметка свободните медии, обществото и правосъдната система няма да позволят това решение на КЗД да наложи за пореден път хомот на свободната мисъл и слово в страната.

In the case of Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy) and Others v. Bulgaria,

The European Court of Human Rights (Fifth Section), sitting as a Chamber composed of:

Peer Lorenzen, President,
Renate Jaeger,
Karel Jungwiert,
Rait Maruste,
Mark Villiger,
Mirjana Lazarova Trajkovska,
Zdravka Kalaydjieva, judges,
and Claudia Westerdiek, Section Registrar,

Having deliberated in private on 22 June 2010,

Delivers the following judgment, which was adopted on that date:

PROCEDURE

1.  The case originated in two applications against the Republic of Bulgaria lodged with the Court under Article 34 of the Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms (“the Convention”). Application no. 412/03 was lodged by MetropolitanInokentiy on behalf of the “alternative Synod” of the Bulgarian Orthodox Church, one of its two rival leaderships (“the applicant organisation”). Application no. 35677/04 was lodged by six individuals, Christian Orthodox believers who used to be employed by the applicant organisation.

2.  In a judgment delivered on 22 January 2009 (“the principal judgment”), which became final on 5 June 2009, the Court held that there had been a violation of all the applicants’ rights under Article 9 in that “the pertinent provisions of the 2002 Religious Denominations Act, which did not meet the Convention standard of quality of the law, and their implementation through sweeping measures forcing the community to unite under the leadership favoured by the Government went beyond any legitimate aim and interfered with the organisational autonomy of the Church and the applicants’ rights under Article 9 of the Convention in a manner which cannot be accepted as lawful and necessary in a democratic society, despite the wide margin of appreciation left to the national authorities”. It also found that no separate issue arose in respect of the complaints of the applicant organisation under Article 6 and Article 1 of Protocol No. 1 and that there had been no violation of the same provisions in respect of the six individual applicants. It further found no violation of Article 13 in respect of any of the applicants (see Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy) and Others v. Bulgaria, nos. 412/03 and 35677/04, §§ 159, 160, 169, 172, 174 and 179 and points 1-4 of the operative provisions, 22 January 2009).

3. In their submissions under Article 41 of the Convention, the applicants sought, inter alia, an award for pecuniary and non-pecuniary damage and costs.

4.  Since the question of the application of Article 41 of the Convention was not ready for decision as regards pecuniary and non-pecuniary damage, the Court reserved it and invited the Government and the applicants to submit, within three months, their written observations on that issue and, in particular, to notify the Court of any agreement they might reach. However, it awarded the applicants 8,000 euros (EUR) in respect of costs and expenses (ibid., §§ 182, 188 and 189 and points 5-7 of the operative provisions).

5.  The applicants and the Government each filed observations.

THE LAW

6.  Article 41 of the Convention provides:

“If the Court finds that there has been a violation of the Convention or the Protocols thereto, and if the internal law of the High Contracting Party concerned allows only partial reparation to be made, the Court shall, if necessary, afford just satisfaction to the injured party.”

A.  The parties’ submissions

1.  The applicants

7.  The applicants submitted that the Court should order a return to the status quo ante as it existed prior to the events which violated Article 9 of the Convention. In particular, they formulated the following claims:

(i)  The restitution to the applicant organisation of 107 properties which were taken away from it as a result of the State action violating Article 9 of the Convention, and, failing such restitution, the payment of adequate pecuniary compensation in the amount of EUR 678,054,000;

(ii)  The payment of EUR 194,708 to the six individual applicants in application no. 35677/04 for pecuniary and non-pecuniary damage resulting from the fact that they lost their employment as a consequence of the State interference in the internal affairs of the Church;

(iii)  The restitution to those concerned of all personal and legal documents, such as employment contracts and books and property deeds, retained as a result of the 2004 forced evictions from Church premises;

(iv)  The payment of EUR 4,262,400 to the applicant organisation as compensation for the pecuniary and non-pecuniary damage suffered by 121 persons (64 clergy members and 57 auxiliary personnel) who lost their positions with the Church allegedly as a consequence of the State interference in its internal affairs, these persons being applicants in other applications pending before the Court (Pantusheva and Others, nos. 40047/04 et al. and Asenova and Others, no. 25729/09);

(v)  The payment of EUR 1,000,000 for non-pecuniary damage in respect of the suffering caused to over 720 clergy members, staff and believers belonging to the applicant organisation and the prejudice caused to the applicant organisation itself. The 720 or more persons in question are applicants in the above-mentioned cases of Pantusheva and Others and Asenova and Others, pending before the Court; and

(vi)  The repeal of sections 10, 15(2), 18 and 36 of the Religious Denominations Act and of paragraphs 2 and 3 of its transitional provisions.

8.  The applicants submitted the following arguments in support of their claims.

9.  They stressed that the violation found concerned unlawful and unjustified interference in the internal organisation of the Bulgarian Orthodox Church, including unlawful and arbitrary action by prosecutors and the police to remove the applicants from temples and other church property and considered, therefore, that nothing short of undoing the result of those actions would be compatible with observance of the law. Thus, the applicant organisation’s control over the temples and other property should be restored and, once this was done, the Holy Synod presided over by Patriarch Maxim would be free to claim the disputed properties before the domestic courts which – as the Court had noted in the principal judgment – were the only proper authorities to decide on private property disputes.

10.  The applicants further stated that failing restitution of the temples and other premises, the Court should award compensation corresponding to their full value.

11.  The applicants submitted a list of Church premises from which persons belonging to the applicant organisation had been forcibly removed in July 2004 and opinions of real estate experts on the value of some of the properties. The applicants acknowledged that disputes might arise as regards ownership rights and the value of the properties and suggested that, as a last resort, the Court might consider directing that a special commission be established to deal with these issues.

12.  As to the Government’s submission that in 1992 and for several years thereafter the applicants had occupied unlawfully some of the buildings at issue, the applicants submitted that no such findings had been made by the domestic authorities and that this question was in any event without relevance to the issue currently before the Court, namely reparation for the serious violations of the applicants’ rights committed by the authorities in 2002, 2004 and the years thereafter.

13.  In respect of their claims concerning the alleged loss of employment and livelihood, the applicants submitted a statement by one of the applicants, the former accountant of the applicant organisation, and documents concerning the income and employment status of some of the clergy and Church staff. The applicants emphasised that they were unable to present further documentation as the applicant organisation’s files had never been restored following the police action of 21 July 2004. The authorities should therefore be ordered to secure the return of the confiscated documents.

2.  The respondent Government

14.  The Government argued that the finding of a violation of Article 9 was sufficient just satisfaction for the applicants.

15.  In the event of the Court deciding to award compensation, the Government stated that it should be limited to the direct and immediate damage resulting from the violation of the Convention found in the present case. As the Court had only found a breach of Article 9 and had rejected the applicants’ complaints under Article 6 and Article 1 of Protocol No. 1, the applicants were not entitled to claim restitution of properties or compensation for them.

16.  The Government further explained that the buildings claimed by the applicants belonged to the Bulgarian Orthodox Church and the Bulgarian people and that the authorities had no power to order their restitution. Some of them had been built centuries ago. Moreover, the applicants, who had occupied these buildings unlawfully in 1992 and the years thereafter, were not entitled to profit from their own wrongdoing.

17.  As regards the amount claimed in respect of the value of the temples, the Government stated that the expert assessments submitted by the applicants were arbitrary and deceitful, as a number of the buildings in question were historic landmarks which enjoyed special legal protection. Such buildings did not have a “market” value.

18.  The Government’s position on the alleged loss of income was that it was unrelated to the violation of the Convention found in the present case and that in any event the persons concerned were free to claim unpaid salaries or other compensation in the domestic courts. The Government also submitted copies of documents demonstrating that a number of the persons concerned had realised other income after the events complained of and could not, therefore, maintain that as a result of the events of July 2004 they had suffered damage corresponding to their salaries. Finally, the lists of persons concerned were inaccurate, unclear and not supported by evidence.

19.  With regard to non-pecuniary damage, the Government asked the Court to take into consideration the fact that Metropolitan Inokentiy had participated in the events at the beginning of the 1990s and had therefore contributed by his behaviour to “the events that had followed”. The Government also averred that the claims were excessive and unclear in so far as they concerned unspecified persons who were not applicants in the present case. In the Government’s view, EUR 3,000 for Metropolitan Inokentiy and EUR 1,000 for each of the six individual applicants would be sufficient just satisfaction.

20.  As regards general measures in execution of the Court’s judgment on the merits, the Government expressed the view that the applicants should seek their reintegration into the Bulgarian Orthodox Church presided over by Patriarch Maxim, the canonical leader. Some of the applicants’ former adherents had already done so. In so far as the applicants sought the reinstatement of clergy members in their functions in specific temples, this was an issue to be decided by the Church in accordance with canon. The Government, being neutral in religious matters, could not interfere with such internal Church matters, although they had expressed willingness to help through mediation.

21.  As to the applicants’ request for legislative amendments, the Government submitted that Parliament was independent in its assessment of whether legislation must be amended. One of the relevant provisions, section 118 of the Judiciary Act 1994, which had served as the basis for the prosecutors’ orders in the applicants’ case, had been repealed in 2007. As to the Religious Denominations Act 2002, it reflected the “national view” that its provisions did not contravene Article 9 of the Convention and were based on millennial traditions of the Bulgarian Orthodox Church. In particular, it was not true that the Act left it to State organs to determine who the canonical leader of the Church was.

B.  The Court’s assessment

1.  Scope of the case

22.  As it did in the principal judgment, the Court finds it necessary to reiterate that the scope of the present case is limited to the complaints submitted by the applicant organisation, the Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church presided over by Metropolitan Inokentiy, and the six individual applicants (see paragraph 1 above and paragraphs 82 and 83 of the principal judgment).

2.  Claim for a return to the status quo ante

23.  A judgment in which the Court finds a breach of the Convention imposes on the respondent State a legal obligation to put an end to the violation and make reparation for its consequences in such a way as to restore as far as possible the situation existing before the breach. If the internal law allows only partial reparation to be made, Article 41 of the Convention gives the Court the power to award compensation to the party injured by the act or omission that has led to the finding of a violation of the Convention. The Court enjoys a certain discretion in the exercise of that power, as the adjective “just” and the phrase “if necessary” attest. Among the matters which the Court takes into account when assessing compensation are pecuniary damage, that is the loss actually suffered as a direct result of the alleged violation, and non-pecuniary damage, that is reparation for the anxiety, inconvenience and uncertainty caused by the violation, and other non-pecuniary loss. In addition, if one or more heads of damage cannot be calculated precisely or if the distinction between pecuniary and non-pecuniary damage proves difficult, the Court may decide to make a global assessment (see Comingersoll S.A. v. Portugal [GC], no. 35382/97, § 29, ECHR 2000-IV).

24.  The Court observes that as a result of the violation of Article 9 in the present case the applicant organisation was prevented from continuing to manage the affairs of part of the Christian Orthodox community in Bulgaria and thus lost control over temples and other buildings (see paragraphs 102, 107-110, 112, 139, 140, 156 and 159 of the principal judgment).

25.  The applicants considered that, therefore, undoing the consequences of the violation of the Convention required the restitution of the buildings concerned and, in general, a return to the status quo ante.

26.  As the Court has already noted, however, there was no dispossession of the legal person of the Bulgarian Orthodox Church by the State. The violation of the Convention found in the present case concerned State interference in the internal organisation of the Church and its leadership by way of legislation and judicial and prosecutors’ decisions (see paragraphs 159 and 173 of the principal judgment).

27.  Furthermore, as the Court noted in the principal judgment, at all the relevant times the applicant organisation and the leadership headed by Patriarch Maxim were de facto two rival structures, each of them considering itself to be the legitimate personification of the Bulgarian Orthodox Church. Neither the applicant organisation nor the supporters of Patriarch Maxim have ever sought legal personality or a separate existence from the Church. Each of the two rival groups regarded the Bulgarian Orthodox Church as one indivisible whole in law and in canon and sought recognition as its sole legitimate leadership (see paragraph 170 of the principal judgment). The applicant organisation, the leadership which was ousted, cannot claim a separate proprietary interest in buildings or other assets which were the property of parishes that adhered to it or the Church as a whole.

28.  In addition, it is noteworthy that the situation that obtained prior to the State interference in the affairs of the Church was not one flowing from clear rules but a de facto state of affairs which evolved in contradictory directions between 1992 and 2002 and, most importantly, was ultimately dependent on decisions to be taken by the Bulgarian Orthodox Church (see paragraphs 14-41 of the principal judgment).

29.  In these circumstances the principle of restitutio in integrum cannot be seen as requiring the respondent State to engage in yet further interference in the internal organisation of the Church in order to restore the applicant organisation’s control over assets, reinstate clergy members in their previous positions or otherwise force a return to the status quo ante. Such actions would encroach on the internal autonomy of the Bulgarian Orthodox Church.

30.  In the Court’s view, therefore, just satisfaction in the present case must mainly take the form of compensation to be paid by the State.

31.  In so far as the applicants also claim restitution of personal documents, the Court notes that they have not shown that these were retained by the State authorities.

3.  Damage

(a)  The applicant organisation

(i)  Pecuniary damage

32.  For the reasons set out in paragraphs 25-28 above, the Court considers that the alternative leadership of the Church (the applicant organisation) did not have a separate proprietary interest in buildings or other assets which were the property of parishes that adhered to it or the Church as a whole. The State action which violated Article 9 of the Convention did not encroach on property rights but interfered with the free choice of the Church’s leadership (see paragraphs 159, 170 and 173 of the principal judgment).

33.  The claims of the applicant organisation for compensation in respect of pecuniary damage must therefore be dismissed.

(ii)  Non-pecuniary damage

34.  Noting that the unjustified and unlawful State action against the “alternative Synod” resulted in its practical elimination (see paragraph 156 of the principal judgment) and having regard to the fact that it is not possible to restore the situation that obtained prior to the violation of the Convention found in the present case (see paragraphs 24-29 above), the Court considers that the applicant organisation, as the leadership of all those who were affected, must be paid compensation in respect of non-pecuniary damage.

35.  The absence of legal personality of the applicant organisation is not an obstacle in this respect (see, in particular, Supreme Holy Council of the Muslim Community v. Bulgaria, no. 39023/97, § 116, 16 December 2004; Metropolitan Church of Bessarabia and Others v. Moldova, no. 45701/99, § 146, ECHR 2001-XII; and Biserica Adev?rat Ortodox? din Moldova and Others v. Moldova, no. 952/03, § 61, 27 February 2007).

36.  In determining the amount the Court has had regard to the awards made in the above-mentioned judgments, which disclose certain similarities with the present case. It considers, however, that a significantly higher award is justified in this case having regard to the nature and scale of the violation of the applicant organisation’s rights under Article 9. In particular, the State interference was the result of legislative provisions adopted with the aim of forcing the religious community to “unite” and those provisions were enforced through arbitrary judicial decisions and the massive unlawful police operation of 21 July 2004, when the Chief Public Prosecutor sent the police to “resolve” an intra-communal dispute by evicting hundreds of religious ministers and believers from more than fifty churches and other buildings throughout the country (see paragraphs 57-60, 107-109 and 140 of the principal judgment).

37.  In determining the award, the Court also has regard to the fact that the applicant organisation’s claims are made on behalf of the religious community it leads (see paragraph 7 above). An ecclesiastical or religious body may, as such, exercise on behalf of its adherents the rights guaranteed by Article 9 of the Convention (see Cha’are Shalom Ve Tsedek v. France [GC], no. 27417/95, § 72, ECHR 2000-VII).

38.  Lastly, the Court cannot accept the Government’s argument that the applicants had their share of responsibility in the impugned events and should not, therefore, be awarded just satisfaction. In so far as this argument is based on the Government’s view that the alternative Synod was not canonical, the Court refers to its conclusions in the principal judgment that in a democratic society canonical legitimacy, which is solely for the religious community to determine, cannot justify the sweeping measures taken against the applicants by unlawful means against a background of divisions and an internal leadership dispute within the Church. Furthermore, in so far as the Government refer to the unlawful decisions of 1992 which proclaimed the removal of Patriarch Maxim, these were State acts (see paragraphs 17, 128, 137, 142, 147-149 and 155 of the principal judgment).

39.  Deciding on an equitable basis, the Court awards the applicant organisation EUR 50,000 in respect of non-pecuniary damage, to be paid to Metropolitan Inokentiy, its leader at the relevant time, for the benefit of the religious community.

(b)  The six individual applicants

(i)  Pecuniary damage

40.  The six individual applicants were employees of the Bulgarian Orthodox Church. They were not religious ministers (see paragraph 3 of the principal judgment). With regard to their claim for compensation for loss of salary, the Court observes that none of these applicants has sought to enforce their rights under the Labour Code through the courts. The applicants’ claim being that since 21 July 2004 they have not been allowed to continue working and have not been paid, there is nothing in the file to indicate that they could not bring an action under the Labour Code.

41.  In so far as the six individual applicants may be understood to be claiming that as believers they felt unable to continue to perform their functions, and thus lost income, as a result of the fact that the State forcibly imposed on them religious leaders whom they did not accept as legitimate, the Court considers that the causal link between the violation of Article 9 found in this case and the loss of income claimed is merely indirect. The violation found concerned the applicants’ freedom of religion and their right to a religious life free from unjustified State interference. It did not concern their professional activities as employees of the Bulgarian Orthodox Church.

42.  The claims of the individual applicants for pecuniary damage must therefore be dismissed (see, for a similar approach, Miro?ubovs and Others v. Latvia, no. 798/05, § 118, 15 September 2009).

(ii)  Non-pecuniary damage

43.  The Court observes that in previous cases concerning forced change of leadership of a religious community it has awarded sums in respect of non-pecuniary damage only to the ousted leaders or members of governing bodies (see Miro?ubovs and Others v. Latvia, cited above, §§ 7 and 123; Hasan and Chaush v. Bulgaria [GC], no. 30985/96, §§ 9 and 121, ECHR 2000-XI; and, mutatis mutandis, Serif v. Greece, no. 38178/97, §§ 11 and 61, ECHR 1999-IX).

44.  Moreover, in the case of Hasan and Chaush, cited above, the Court rejected the claim for non-pecuniary damage submitted by the second applicant, a believer and employee of the religious organisation who was not a religious leader, taking the view that the finding of a violation of the Convention constituted sufficient just satisfaction for him (ibid., § 121).

45.  The same conclusion is valid in respect of the six individual applicants. As the Court has previously stated in the context of Article 13, individual believers’ interests in respect of claims concerning State interference with the organisation of a religious community can be safeguarded by their turning to their leaders and supporting any legal action which the latter may initiate (see Hasan and Chaush, cited above, § 98). Similarly, in the Court’s view, since the leadership directly affected by the violation of Article 9 in the present case claimed compensation for the non-pecuniary damage suffered by the religious community it leads, there is no room for separate awards to the six individual applicants.

46.  The remaining claims for just satisfaction submitted by the six individual applicants must therefore be dismissed.

4.  Other measures

47.  The Court reiterates that, in the context of the execution of judgments in accordance with Article 46 of the Convention, a judgment in which the Court finds a violation of the Convention or its Protocols imposes on the respondent State a legal obligation not just to pay those concerned the sums awarded by way of just satisfaction, but also to choose, subject to supervision by the Committee of Ministers, the general and/or, if appropriate, individual measures to be adopted in its domestic legal order. Furthermore, it follows from the Convention, and from Article 1 in particular, that in ratifying the Convention the Contracting States undertake to ensure that their domestic legislation is compatible with it (see Maestri v. Italy [GC], no. 39748/98, § 47, ECHR 2004-I).

48.  Contracting States’ duty in international law to comply with the requirements of the Convention may require action to be taken by any State authority, including the legislature (see, as a recent example, Via?u v. Romania, no. 75951/01, 9 December 2008).

49.  In the principal judgment, the Court made the following relevant findings:

“In the Court’s view, the 2002 Act did not meet the Convention standards of quality of the law, in so far as its provisions disregarded the fact that the Bulgarian Orthodox Church was deeply divided and left open to arbitrary interpretation the issue of legal representation of the Church … Moreover, although the ex lege recognition of the Church cannot be seen as incompatible with Article 9 in principle, its introduction in a time of deep division was tantamount to forcing the believers to accept a single leadership against their will. Those provisions of the 2002 Act – still in force – continue to generate legal uncertainty, as it can be seen from the contradictory judicial decisions that have been adopted and the events that have unfolded since the Act’s entry into force …

In addition, as the Court found above, the massive evictions carried out in July 2004 by prosecutors’ orders cannot be considered lawful, having regard to the provisions of the Bulgarian Constitution on freedom of religion, the lack of clear basis to identify the ‘valid’ leadership of the Church and the fact that they purported to ‘resolve’ private disputes, including about property, which fell under the jurisdiction of the courts …”

50.  In view of these findings, in order to assist the respondent Government in the execution of their duty under Article 46 of the Convention, the Court expresses the view that the general measures in execution of its judgments in this case should include such amendment to the Religious Denominations Act 2002 as to ensure that leadership conflicts in religious communities are left to be resolved by the religious community concerned and that disputes about the civil consequences of such conflicts are decided by the courts.

5.  Costs and expenses

51.  The applicants did not claim any costs incurred after the principal judgment.

6.  Default interest

52.  The Court considers it appropriate that the default interest should be based on the marginal lending rate of the European Central Bank, to which should be added three percentage points.

FOR THESE REASONS, THE COURT

1.  Holds by six votes to one

(a)  that the respondent State is to pay the applicant organisation, within three months from the date on which the judgment becomes final in accordance with Article 44 § 2 of the Convention, EUR 50,000 (fifty thousand euros) in respect of non-pecuniary damage, plus any tax that may be chargeable, to be converted into Bulgarian levs at the rate applicable at the date of settlement, this amount being payable into the bank account of the applicant organisation’s representative, Metropolitan Inokentiy (Mr Ivan Stoyanov Petrov);

(b)  that from the expiry of the above-mentioned three months until settlement simple interest shall be payable on the above amount at a rate equal to the marginal lending rate of the European Central Bank during the default period plus three percentage points;

2.  Dismisses unanimously the remainder of the applicants’ claim for just satisfaction.

Done in English, and notified in writing on 16 September 2010, pursuant to Rule 77 §§ 2 and 3 of the Rules of Court.

Claudia Westerdiek Peer Lorenzen
Registrar President

In accordance with Article 45 § 2 of the Convention and Rule 74 § 2 of the Rules of Court, the separate opinion of Judge Kalaydjieva is annexed to this judgment.

P.L.

C.W.

PARTLY DISSENTING OPINION OF JUDGE KALAYDJIEVA

I fully subscribe to the conclusions reached in the principal judgment in the present case, which reflect the long history and regrettable history of state interference with the leadership of the Bulgarian Orthodox Church. The Court’s conclusions in this case come hardly as a surprise after the judgments of the Court in the cases of Hasan and Chaush v. Bulgaria [GC] (no. 30985/96, ECHR 2000 XI) and of Supreme Holy Council of the Muslim Community v. Bulgaria (no. 39023/97, 16 December 2004), and Resolution 1390 (2004) of PACE in regard of the 2002 Denominations Act. In my view the absence of legal certainty and the events following the adoption the 2002 Denomination Act demonstrate a continuing potential risk that the “recognised”, rival or future candidate central leaders will remain equally vulnerable to the imposed preferences of each future government to step in power.

Having noted that the parties in the two present applications no. 412/03 and 35677/04, relied among other things, on arguments concerning the subject matter of other applications (see § 82 of the principal judgment), the Court examined all relevant information and concluded that “there has been a violation of Article 9 of the Convention, interpreted in the light of Article 11 (see § 160). In the operative part it held that “there has been a violation of Article 9 in respect of all applicants”, that is, the “applicant organisation” – the Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy) in the first of the joined applications no. 412/03 – and the six (remaining after the withdrawal of Mr. Balachev’s complaints) individual applicants in application no. 35677/04 who complained among other things, of their forceful eviction from the St. Paraskeva Church in Sofia in 2004.

In its principal judgment the Court did not specify its findings as to the victim status of the different applicants and/or the manner and the extent to which each of them was affected by any aspect of the generally described interference or how far they sustained distress and suffering as a result. These circumstances are the major elements scrutinized by the Court in the determination of the appropriate compensation in each individual case. I agree with the majority’s views and conclusions in rejecting the applicants’ claims for pecuniary damages including the restoration of a high number of temples, monasteries and other estates or their “market price”. I also fully share the view that the exceptional scale and the gravity of the sweeping measures of forced police evictions in the present case call for the determination of a higher amount to compensate the suffering sustained.

My misgivings concern some of the elements taken into consideration in the determination of the applicant’s suffering and their appropriate compensation. As correctly indicated “in previous similar cases concerning forced change of leadership of a religious community, [the Court] has awarded sums in respect of [resulting] non-pecuniary damage only to the ousted leaders or members of governing bodies”(see § 43 of the present judgment with further reference). Indeed, the Court defined such individuals as directly affected by a violation of “Article 9 interpreted in the light of Article 11 of the Convention” and has so far not interpreted Article 9 of the Convention to involve or guarantee an individual right to a preferred spiritual leader or a “right to a free choice of Church leadership” (see § 32). In my view – even if the rights of individual believers or followers of a certain spiritual leader under Article 9 may be considered affected by the authorities’ interference with their leadership, the level of their suffering may hardly be compared to that of the leaders concerned. I regret the fact that the majority failed to express their views on these aspects of the situation of the six individual applicants in Appl. no. 35677/04 and instead follow a logic which placed the compensation allegedly claimed by the first applicant organisation among the elements to determine the appropriate award for the different applicants.

It should be noted in the interest of fairness that in reality neither the “applicant organisation”, nor Metropolitan Inokentiy claimed compensation on behalf of other individual applicants in the present two or the 40 pending applications before the Court. “In particular [the applicants, or more precisely – their common legal represntative], formulated the following claims (see § 7 of the present judgment):… (v) EUR 1,000,000 for non-pecuniary damages in respect of the suffering caused to over 720 clergy members, staff and believers belonging to the applicant organization and the prejudice caused to the applicant organization itself. The 720 or more persons in question are applicants in the … mentioned cases of Pantusheva and Others and Asenova and Others, pending before the Court”. The first applicant also never claimed that it represented these individuals for the purposes of the Convention proceedings or within the meaning of any national or canonical rules. In my view the fact the applicants’ claims were formulated in such a global and imprecise manner may not be interpreted as a request by the first applicant on behalf of “all those who are affected”, or leading necessarily to the finding “that the applicant’s organisation’s claims are made on behalf of the religious community it leads” (see § 37 with reference to the above quoted § 7). Such a finding may also easily, but unfairly, leave the incorrect impression that the first applicant’s representative pursued personal financial interests at the expense of other individuals’ suffering. Even if indeed made (and it was not), an imprecisely formulated claim may neither bind the Court, nor substitute its reasoning in individualizing the suffering and the appropriate compensation of the applicants under Article 41 of the Convention.

While noting correctly the principle that “in previous cases [the Court] has awarded non-pecuniary damage only to ousted leaders or members of governing bodies” (see §§ 43 and 44), the majority considered that “the applicant organisation must be paid compensation in respect of non-pecuniary damage, as the leadership of all those who were affected” (§ 34) and that further on “there is no room for separate awards to the six applicants, since the leadership directly affected by the violation of Article 9 in the present case claimed compensation for the non-pecuniary damage suffered by the religious community it leads”.

Unlike in the case of “Hasan and Chaush”, where the Convention bodies discussed at length the two applicants’ victim status (Report of the Commission adopted on 26 October 1999), the manner in which they were affected by the impugned interference, their position as “active members of the religious community” and persons who “actively participated in religious life” and “continued to work facing enormous difficulties” as well as the distress suffered and the individual non-pecuniary damage sustained (see §§ 63, 119 and 121 of this judgment as well as the joint partly dissenting opinion of judges Tulkens, Casadevall, Bonello, Straznicka, Greve and Maruste), the majority in the present case failed to provide detailed views on the six applicants’ situation and redirected its consideration to the first applicant, relying on some similarity with the Court’s view on ecclesiastical bodies’ locus standi (§ 37). In my view that “an ecclesiastic body or religious body may, as such, exercise on behalf of its adherents the rights guaranteed by Article 9 of the Convention” – as found in Cha’are Shalom Ve Tsedek v. France [GC] (no. 27417/95, ECHR 2000 VII) – does not necessarily mean that the first applicant organisation did or could have successfully exercised the other individual applicant’s rights under Article 41. In my view the question in the present case was not whether the applicant organisation may claim the rights of its followers under Article 9, but the extent to which the declared violation of this provision affected each of the applicants or resulted in any distress or suffering, which calls for pecuniary compensation.

The observed collective determination of this compensation resembles a novel “class action” approach” and appears to unjustifiably “personify” the claimed individual sufferings by awarding a global compensation payable to “the leadership of all those affected”. The majority’s finding that “since the directly affected leadership claimed compensation for the religious community, there is no room for separate awards to individual applicants” (see § 45) is apparently equally applicable to “all those affected” and seems to summarily preempt the consideration of their complaints.

In my view the intended Solomonic solution of the original dispute between individuals and the authorities in fact transforms it into a dispute among the complaining community and redirects its resolution to its leader.

This impression is strongly supported by the fact that the majority awarded this global amount “for the benefit of the religious community” (see § 39) – a view that confronts the applicant Metropolitan Inokentiy with a bitter dilemma: whether to accept the unsolicited authorization to complete the exercise of the Court’s duty to determine an appropriate part of the obtained global award for each of “all those affected“, or – failing to do so in the absence of clear judicial guidelines – to use the award in providing a nation-wide mess of pottage for the entire “religious community” without distinguishing between his spiritual followers and opponents. In the circumstances of the present case it is questionable whether this generously proposed global solution does justice to the individual applicants, or in fact risks to further deepen the division amongst believers along new lines.

Прес-съобщение
За незабавно разпространение
12 август 2010

ОТКАЗАНО ПРАВО НА ОТГОВОР

На 12 юли в. „Борба”, Велико Търново публикува статия със заглавие „Искат близо 500 000 лв. кръвнина за убито от турски шофьор семейство”. Начинът на поднасяне на материала и твърденията в него уронват престижа и доброто име в обществото на членове на евангелските християни и църква „Сион” от същия град. В противоречие с подписания от вестника Етичен кодекс на медиите в България, статията използва трагедията на семейство от църквата – автомобилна катастрофа станала през м. януари тази година – за да спекулира относно това как „църковното братство” щяло да злоупотреби със средствата дарени за преживялата катастрофата тригодишна Девора. Освен това, тенденциозно и с ирония, журналистката-автор на статията приписва на пастор Николай Стефанов фаталистични твърдения и богословие, които омаловажават страданието на семейството дало жертви в катастрофата.

П-р Николай Стефанов, и ХЦ „Сион”, като засегната страна потърсиха право на отговор от репортерката и главния редактор на в. „Борба” съгласно Етичния кодекс на медиите в България. С Етичния кодекс медиите поемат ангажимент „да предоставят на обществото точна и проверена информация и да не скриват или изопачават преднамерено факти”. Етичният кодекс задължава медиите също така „ясно да разграничават фактите от коментарите и предположенията”. Според Кодекса следва журналистите да не засилват „мъката на хората, попаднали в беда” и да съобщават „такива информации със съчувствие и сдържаност”. Най-накрая, но не като най-маловажен, ще посочим ангажимента на медиите, включая в. „Борба”, да предоставят „право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации”.

Въпреки проведената кореспонденция с представители на вестника, „Борба” отказа да изпълни поетия от тях етичен ангажимент и да предостави гледната точка на засегнатите. Напротив, в телефонен разговор на 11 август, адв. Виктор Костов, довереник на засегнатите от публикацията, главният редактор Николай Томов в израз на неуважение и невъздържаност, на въпроса за публикуването на отговор на въпросната публикация, заяви: „Нито една дума на вашата църква няма да бъде публикувана”.

Поведението на представителите на местния вестник – анти-евангелски публикации и отказ за диалог относно фактите по публикацията — уронва не само престижа на журналистическата професия. То създава застрашителна среда за евангелските християни и практикуването на християнската вяра. С поставянето на въпрос относно предполагаема бъдеща злоупотреба със средствата на останалата сирак Девора, в чиято полза засегнатата църква организира кампания за събиране на помощ, и без никакви доказателства за предишни или настоящи парични злоупотреби, журналистката Нели Сукова и в. „Борба” насаждат нетърпимост срещу вярващите християни от ХЦ „Сион” единствено заради техните убеждения.

Задача на свободните медии е да информират обществото, а не да го манипулират. В тази връзка ще предприемем законови действия в защита на правата на вярващите, на малката Девора и семейството й, срещу невярната и подвеждаща публикация на посочения вестник. По този начин, ще бъдат защитени справедливостта, истината и свободата на съвестта и религията въобще, както и свободата на информация.

За контакти:
пастор Николай Стефанов, ХЦ „Сион”, мобилен +359 899774340
адв. д-р Виктор Костов, довереник на засегнатите, мобилен +359 878 198 278

Линк към статията: http://www.borbabg.com/?action=news&news=6533

Цитатът по-долу показва, че докато общините пренаписват конституцията в частта й, която защитава свободата на вярата и съвестта, европейските комисари, очакват по-либерална и по-ориентирана към защита на правата на човека и религиозните малцинства конституция и закони.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА ЧАКА ПОПРАВКА В НАШАТА КОНСТИТУЦИЯ
В. СЕГА | 2010-02-10 | 00:58:05
ПРОМЯНА В КОНСТИТУЦИЯТА, СВЪРЗАНА С ПО-ДОБРАТА ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА
МАЛЦИНСТВАТА ДА СЕ СДРУЖАВАТ И СЪБИРАТ – ТОВА ПРЕПОРЪЧА КОМИСАРЯТ ПО
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ТОМАС ХАМАРБЕРГ. ВЧЕРА ТОЙ
ПУБЛИКУВА ДОКЛАД ЗА ВИЗИТАТА СИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ 2009 Г., ЧИЯТО
ЦЕЛ Е БИЛА ДА УСТАНОВИ НАПРЕДЪКА ПО ВЪПРОСА ЗА ПРАВАТА НА МАЛЦИНСТВАТА И ДЕЦАТА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ.

Комисар Хамарберг предлага по-облекчен закон при регистрацията на
религиозните вероизповедания, който напълно да защитава свободата им
на сдружаване. Според него местните и правните власти, прилагащи
влезлите в сила решения, трябва да бъдат точно обучени, за да се
избегнат ненужните смущения при упражняване на свободата на религията.

Пълният текст на доклада за България на уеб страницата на Комисаря по човешки права на ЕС, Хамарберг:
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1581941&Site=CommDH

Извадки от “СТРАТЕГИЯ ЗА ПРАВОСЛАВНО ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА НА ОБЩИНА БУРГАС”

Правописът бе частично редактиран, за да бъде документът разбираем и четим:

 Във раздел 2, представляващ анализ на силните страни в правослаизирането на несалението в община Бургас, документът отбелязва покровителственото отношение на местната държавна власт към православието:

 Силни страни са:
- ръководството на Община Бургас подкрепя всяка инициатива, носеща духа и традицията на светото Православие в България
- съществува методическа,учебно-помощна литература за изучаване на предмета
- участие на православното духовенство в училищните ритуали. (Стр. 3)

 Като недостатък в степента на одържавяване на православието Стратегията отбелязва:

 - отсъствие на пълноценен православен мироглед на обществото
- прекалена толерантност към новопоявилите се религиозни движения,които имат користни цели (стр. 3-4)

 Централизирането на плана за развитие на православната култура и образование зависи от съвместните усилия на Община Бургас, ръководствата на училищата и детските градини, цялата интелектуална общност и бургаското гражданство.Обединени от високодуховната ортодоксална идея, с общи усилия е необходимо да се постигнат поставените цели и задачи по-нататък. (Стр. 4)

 Целите на стратегията сами по себе си говорят за прокарване на идеята за налагането на държавна идеология за цялото общество, а именно православието (в нарушение на конституцията на република България, която забранява установяването на единна политическа или религиозна държавна доктрина, чл. 11, ал. 2):

 1. Промяна на статута на учебния предмет Религия –Православие в детската градина и училищата и неговото равнопоставено място сред другите учебни предмети

2. Превръщането на Община Бургас в духовно- просветен център за обогатяване на Православния статус на гражданите в демократично общество.Формиране на положително отношение към Св.Православие.

3. Обогатяване на традиционния културен живот на Община Бургас с Православен дух и иницииране на нови прояви в контекста на Православното кутурно – историческо наследство на Общината.

 Дейностите по изпълнение на тези цели включват три „приоритетни области” – просвета, образование и култура:

Първа приоритетна област (дефинирана като „Просвета” – б.ред.) обхваща децата от предучилищна възраст от 3 до 7 г. възраст и учениците от всички училищни степени, учители и директори от предучилищно и училищно образование.

Приоритетна област „Образование”-

Основна цел – поетапно въвеждане на православно образование, обучение и възпитание в ЦДГ и училищата на територията на Община Бургас.
     …
-създаване на православен кът на патрона на училището. Избор на икона на всяко училище и ЦДГ, както някога във Възраждането. Иконата да присъства на всеки празник и училищно тържество.
…
-организиране на обучителни семинари на директори и учители за повишаване качеството на религиозното образование и създаване положително отношение към предмета Религия-Православие.

 Приоритетната област “Култура” има следните измерения:

 Обхваща институции,свързани с културно- историческото наследство на Бургас – музеи, библиотеки, галерии, центрове за приложна дейност и всички дейци на културата.
…
Ето и част от дейностите предвидени по тази приоритетна област на община Бургас:
-учредяване на фестивал на Православните изкуства (!? – б. ред.) за деца и ученици
…
-разнообразни прояви, свързани с православно-църковния календар- честване на празници на християнски светци;
- организиране седмица на Православната икона
- инициативи и дейности, свързани с Православния религиозен туризъм

Съвсем естествено е предвидено и финансиране от бюджета на общината и други държавни институции за налагането на единно общинско православие в Бургас.

Финансовото обезпечаване се предвижда в бюджета на Общината, архиерейско наместничество и църковни настоятелства към отделните енорийски храмове в града; от спечелени проекти; дарения от НПО и спонсори.

Нашият коментар

1. Ще отбележим заповедно-държвническия тон в последен раздел на документа и прекрачването на юрисдикционните правомощия на местните управници от Бургаска община  при опита им за мобилизиране на държавните структури в изпълнението на стратегията. Заповедта не е насочена само към тези органи, които са под юрисдикцията на Бургаската общинска администрация, но и към независимите от нея „представители на православното духовенство, директори на училища, културни и простветни дейци”. Не са пожалени и неправителствените организации, които са неправителствени именно защото не са държавни:

В организационната структура по изпълнението на стратегията трябва да участват всички заинтересовани страни – служители на общинска администрация и РИО на МОН , представители на православното духовенство, директори на училища и ЦДГ, културни и просветни дейци, НПО.

2. Конституцията на България повелява отделяне на институциите на църквата и държавата. В този документ ние виждаме безогледно държавно изземване на една религия и превръщането и в държавна идеология, макар и на местно, общинско ниво. Само фактът на финансиране на подобна програма от бюджета на общината доказва това обвързване. Но налице са и духовно-идеологическите измерения на местния общински тоталитаризъм в Бургас.

3. Конституцията на България установява плурализъм на политическите и верски убеждения и забранява установяването на държавно-задължителна идеология. Бургаската община с цитирания документ безусловно и безпрецедентно нарушава тези конституционни наредби.

4. Превратно (тоест – извратено) се тълкуват разпоредби на българската конституция и законите, а именно – чл. 13, ал. 2 относно смисъла на това що е значението на обяваната там “традиционност” на православието.

 Извод:

„Стратегията” е опасен документ, който застрашава конституционната уредба на Република България, в която има върховенство на конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Приeмането или прилагането на тази стратегия, дори без да е гласувана, би означавало сериозно застрашаване и нарушавана на правото на свобода на съвестта, религията и словото поради отричането на принципа на плурализма от страна на местни и други държавни органи на територията на община Бургас.

Практиката създадена от подобен документ създават прецедент, който лесно ще бъде възприето от други местни органи на държавна власт. Незачитането на основни човешки и конституционни права насърчавани чрез „Стратегията” на практика води до обособяването на власт в държавата, която пренебрегва основни конституционни принципи на държавното устройство, а именно върховенството на човешкото достойнство и свобода.

http://bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv16913

Това е мнението на адв. Иван Груйкин и г-н Георги Кръстев от Дирекция “Вероизповедания”. Беседата с тях организирана от г-н Емил Коен за списание “Обектив?, издание на БХК, можете да прочетете на горепосочения линк.

Не съм сигурен, че поместеният по-долу диалог, посветен на темата „Нужни ли са промени в сега действащия Закон за вероизповеданията?” ще е достатъчно интересен за доста от читателите. Защо? Защото в него липсва сблъсъкът на мнения. Читателите на рубриката „Клуб Обектив” са свикнали дискусиите в нея да са остри, а мненията – често да са взаимно отричащи се. Но диалогът между адв. Иван Груйкин и държавния чиновник, гл. експерт в Дирекцията по вероизповеданията Георги Кръстев демонстрира, както може да се види по-долу, удивително единодушие. Разбира се, правозащитникът Груйкин обстойно критикува недостатъците на сегашния религиозен закон, ала тези критики са отдавна известни, многократно обнародвани и поради това не са никаква новина.

Разбира се, редакцията на сп. „Обектив” не би хабила място, за да представи на читателите си текст, от който става ясно, че – поне според Дирекцията по вероизповеданията и ресорния министър г-н Божидар Димитров – сега не се налагат никакви промени в Закона за вероизповеданията от 20 декември 2002 г., ако това само по себе си не беше новина.

То е новина, защото в края на септември лично г-н Димитров в Народното събрание изрази недоволството си от сега съществуващия законов режим на религиозната дейност у нас. Той се оплака, че в България е много лесно да се регистрира вероизповедание, че режимът трябва да се утежни, че вероизповеданията имат неоправдани привилегии, че трябва да се въведе минимален праг от 5 000 души, за да бъде една общност на вярващи регистрирана като вероизповедание. Няколко дни по-късно, на 29 септември, тези идеи бяха конкретизирани от Цвета Георгиева, народна представителка от партия „Атака”, в интервю пред RE:TV. Тя каза, че броят на регистрираните вероизповедания у нас е много голям и трябва да се намали поне три пъти, че трябва да се въведе праг от най-малко 5 000 души за регистрация на вероизповедание, че храмове не трябва да има на разстояние най-малко 50 м от учебно заведение. Освен това тя съобщи, че новият закон за вероизповеданията вече се пише и ще е „готов до десетина дни”.

Това предизвика обясним протест (с главен мотив: грубо нарушаване на правата на човека) и на 12 октомври 27 граждански и религиозни организации изпратиха до премиера, президента, Народното събрание и до други адреси остър протест. Малко по-късно броят на подписалите документа организации стана 35, и между тях личаха имената на такива големи общности на вярващите у нас като Католическата църква и Евангелският алианс.

За да си изясни какво по върховете на държавата мислят по тези въпроси, сп. „Обектив” покани на дискусия Иван Груйкин и министъра без портфейл Божидар Димитров. Той, както подобава на министър, се оказа много зает, но специално упълномощи г-н Кръстев да го представлява и да изкаже официалното му становище. По-долу читателят може да го види.

Това е предисторията на поместения разговор и тя обяснява защо го публикуваме. Ние не знаем кога и по силата на какви мотиви г-н Димитров е променил мнението си. Разбира се, оценяваме самата промяна положително, защото идеите, обнародвани от него и от варненската депутатка Георгиева, ако се превърнат в законова норма, ще нарушат извънредно сериозно религиозните човешки права на българските граждани. Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че промяната в мненията на г-н министъра е трайна. Дано това да важи и за идеите, изказани от някои депутати. Иска ни се да се надяваме, че те са разбрали, че през 2009 г. и с България като член на ЕС не е възможно религиозните права да се мерят с аршина, завещан от Закона за вероизповеданията от 1949 г.

Разговорът, чийто текст следва, бе проведен на 12 ноември т.г. Събеседници бяха г-н Георги Кръстев, гл. експерт в Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет, и адв. Иван Груйкин, ръководител на НПО „Гражданска инициатива „Справедливост”. Дискусията бе водена от Емил Коен.

Не съществуват подготвени законопроекти
за промяната  на действащото законодателство

ОБЕКТИВ: Българският хелзинкски комитет е озадачен от това, което каза министър Божидар Димитров в Народното събрание в отговор на депутатско питане в края на месец септември т.г. На 29 септември т.г. в интервю пред “Re:tv” депутатката от “Атака” Цвета Георгиева разви идеи, които бяха много близки до тези на министър Божидар Димитров. На 17 октомври т.г. депутатката Красимира Николова от ГЕРБ разви във в. “Телеграф” възгледи, които, меко казано, са много учудващи.

Затова въпросът е: има ли недостатъци Законът за вероизповеданията и ако има, какви са те?

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Като администрация, пряко ангажирана с приложението на Закона за вероизповеданията (ЗВ), ние сме имали много неблагополучия, свързани с него. Но идеален закон няма.

Липсва публичност и прозрачност в работата на Софийския градски съд (СГС), окръжните съдилища и местните администрации във връзка с регистрацията на вероизповеданията. По оперативна програма “ОПАК” (Повишаване на административния капацитет) направихме проект, свързан с промяна в закона, за да имаме основание да бъдат създадени в интернет публични регистри на регистрираните в СГС вероизповедания, респективно на регистрираните в окръжните съдилища местни поделения, както и на поделенията, регистрирани в общините. Считаме, че така ще се повиши нашата възможност да осъществяваме възложения ни контрол в съответните срокове.

Макар в закона да има само общи разпоредби относно строежа на молитвени домове, в редица доклади на Държавния департамент на САЩ за религиозната свобода е отразено, че вероизповеданията имат проблеми при изграждането на молитвените си домове. Считаме, че нормативната база трябва да се усъвършенства, за да не се проточват с години разрешителните процедури за изграждането на един храм.

Недовършени в ЗВ останаха декларираните данъчни и кредитно-митнически облекчения, които не бяха отразени и в специалните закони. Т.е. има декларирано право, но то не може да бъде консумирано от вероизповеданията и в момента те са в неравностойно положение в сравнение с другите юридически лица с нестопанска цел като сдруженията и фондациите по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). В тази насока трябва да се подобри законът.

ИВАН ГРУЙКИН: Конкретен недостатък на Закона за вероизповеданията (ЗВ) е неговата философия. Състоянието на религиозните права и свободи в страната трябва да бъде изведено пред скоба. Изхождайки от Конституцията и от международните правни норми, които са задължителни за България, защото тя ги е възприела по пътя на съответната рецепция, правото на вероизповедание е лично право от много висок ранг и това би трябвало да се отрази на степента на защитата му.

От тази гледна точка поставяме въпроса следва ли да има ЗВ. Отговорът на този въпрос не следва от само себе си. Ако приемем, че такъв закон е неизбежен, то каква трябва да е философията му? Отговорът е, че ако въобще трябва да има ЗВ, защото регламентацията в Конституцията е недостатъчна, тогава той трябва да дава повече гаранции за защитата на това основно лично човешко право. Регламентацията му започва още в първия раздел на Конституцията, където се казва, че вероизповеданията са свободни.

Нашето мнение е, че действащият ЗВ се разминава с тази единствено възможна философия. Ако разгледаме конкретните текстове, може да се види, че най-големият недостатък на закона е свързан с най-популярния религиозен казус в България, чиято известност се дължи на едно много неприятно за България решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – регламентацията на статута на Българската православна църква – чл. 10 на закона. Проблемите там са много. Един от тях е рестриктивното уреждане на статута на православната църква по начин, който да закрепи неравенство, подкрепяно от държавата – вземане на страна в съществуващ вътрешноцърковен спор. Няма да влизам в детайлите на решението на ЕСПЧ, но важното е, че чл. 10 от ЗВ в противоречие с Конституцията персонифицира традиционното за България източно православие с конкретно юридическо лице, едно единствено при това, тоест има монополизация на религиозна доктрина и практика, която по Конституция е традиционна, а не юридическо лице, с конкретен субект на правото - Българската православна църква (БПЦ), с конкретни характеристики в чл. 10 от ЗВ. Това е голям проблем.

Член 10 въвежда сериозна неравнопоставеност между БПЦ и останалите вероизповедания, въпреки декларативните текстове в ал. 2 и 3 на закона, че БПЦ не може да бъде използвана за привилегии или ограничения в правата. Тези декларации според нас са без каквато и да е правна стойност.

В закона има неяснота и липсват достатъчно гаранции за отстояване на личния характер на правото на вероизповедание, независимо че от него може да се изведе фундаменталното правило, че упражняването на религиозните права не е предпоставено и задължително предопределено от съществуването на правно-организационна форма (т. нар. регистрация). Някои от текстовете дават повод за двусмислици.

Ако приемем, че вероизповеданията могат да не бъдат регистрирани (това следва от чл. 14 на ЗВ, който дава право на вероизповеданията да придобиват статут на юридическо лице, което означава, че те могат и да не го придобият, а това важи и за техните поделения), то логичният извод е, че могат да съществуват (което според нас е резонно, съобразено с Европейската конвенция за правата на човека) нерегистрирани вероизповедания, които не искат да ползват предимствата, които им дава регистрацията. Това е много близко до самата религиозна доктрина, по-скоро до практиката, до традициите на голяма част от съществуващите вероизповедания, особено тези в протестантския сектор. Това фундаментално положение не съответства на съществуваща забрана в закона – за извършване на дейности, представляващи публично практикуване на религия от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за популяризиране на определено вероизповедание. Парадоксът е, че може да се извършва религиозна дейност от нерегистрирано вероизповедание (от група, обявила се за религиозно вярване), а има текст, който забранява подобна дейност да се извършва от регистрирано юридическо лице с нестопанска цел. Това дава повод за ерозиране на фундаменталното приемане, че вероизповеданията могат и да не бъдат регистрирани, т.е. че регистрацията не е задължителна предпоставка за упражняването на религиозните права, не е своеобразно разрешително за извършването на подобна дейност.

Законът е пестелив по отношение на конкретни облекчения, предимства и други гаранции за упражняване правото на вероизповедание в пълния му обем. Препращането към други закони не води до никакви практически ползи. В Закона за местните данъци и такси, в Закона за ДДС и други, в които има регламентация на вероизповеданията, на местните им поделения и на юридическите лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, то вероизповеданията са с по-ограничено подпомагане от държавата, отколкото сдруженията и фондациите, регистрирани в обществена полза. В тази посока има възможности за подобряване на закона.

Административно-наказателните разпоредби на ЗВ затвърждават впечатлението, че целта на сегашния закон е не толкова да се дадат допълнителни гаранции за упражняването на това толкова важно човешко право, а че по-скоро се следват традициите на законодателството от предшестващи исторически периоди, в което съществуваше презумпцията за наложителност на ограниченията в сферата на вероизповеданията като неизбежно следствие от характера на религиозната материя - нещо потенциално опасно. Това се вижда от съпоставяне на позитивните и ограничителните текстове в раздела “Административно-наказателни разпоредби”. В тези насоки виждаме недостатъците на Закона за вероизповеданията.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Във връзка с чл. 10 има решение на Конституционния съд. Според него той не е противоконституционен, т.е. не създава неравнопоставеност и неравенство.

Едва ли имаше основание прокуратурата, ръководена тогава от Никола Филчев, да се позове на чл. 10, за да извърши тези печално известни на всички действия (става дума за полицейската атака срещу повече от сто църкви и други обекти на т.нар. „Алтернативен синод на БПЦ”, извършена на 20 юли 2004 г., бел. ред.). Затова България беше осъдена по чл. 9 от ЕКПЧ, но ние не виждаме основание за позоваването на чл. 9 за извършването на такива действия.

Що се отнася до това, че нерегистрирани религиозни общности могат да осъществяват дейност, имаше съмнения, че това би създало определени трудности, но практиката от 2003 до 2009 г. показа, че това не е така. Достатъчно е да спомена факта, че съществуват „Свободните братя”, чиято традиция не е да се регистрират и да функционират като институция, както и на други изповедания.

Ограничителните разпоредби са доста ефективни спрямо длъжностни лица от типа на кметове, които не спазват сроковете за регистрация или правят немотивирани откази.

ИВАН ГРУЙКИН: В ЗВ има положение, което според нас е в посока обратна на извода за ограничаване на базата на презумпцията, че религията е потенциално опасна сфера. Квалификацията е малко крайна, но съществува като мотив в идеята на законодателя. Централизираната регистрация на вероизповеданията в СГС, независимо от тяхното седалище (по аналогия с политическите партии), според нас е неоснователна централизация на регистрацията. Това също е минус на закона. Подобно е и положението, регламентиращо регистрацията на местните поделения, че тяхната регистрация, ако имат статут на юридически лица съгласно устава на вероизповеданието, следва да бъде извършена след искане на представители на самото вероизповедание. Според нас това е принудително централизиране на самите вероизповедания от гледна точка на взаимоотношения между централно ръководство и местни поделения. Такава централизация не съществува като традиция и практика в голяма част от вероизповеданията.

ОБЕКТИВ: Споделяме становището на г-н Груйкин и критиката на г-н Кръстев за изменения, които биха били насочени към по-голяма прозрачност, към улесняване. Регистърът по презумпция е публичен, но друго си е да бъде в интернет.

Мисля, че неизбежна последица от решението на ЕСПЧ ще бъде изменение на чл. 10 от ЗВ. Друг е въпросът кога ще стане това.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Предстои крайното решаване на спора по делото на БПЦ, представлявана от митрополит Инокентий, срещу България. Ако в крайното решение има указания за промяна на ЗВ, понеже България е страна по ЕСПЧ, това ще стане неизбежно.

ОБЕКТИВ: Доколко сте осведомени за идеите, които стават публични от средите на управляващото мнозинство относно изменения в закона?

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Не искам да коментирам изказванията на двете народни представителки. Доколкото ни е известно, не съществуват подготвени текстове за промяна в Закона за вероизповеданията.

ОБЕКТИВ: Г-жа Цвета Георгиева каза, че до 10 дни ще има готови текстове, но ги няма.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Това може да бъде инициатива на всеки депутат.

Ние още преди години получихме оценка по текстовете на сегашния закон с Резолюция 1390 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Освен съмненията в някои текстове, тя по категоричен начин утвърждава, че ЗВ от 2002 г. е огромна крачка напред за гарантиране на религиозните права и свободи.

От 2004 г. до последния доклад на Държавния департамент, свързан с практиките по прилагането на закона, България получи много добра оценка – че у нас се спазват много добре религиозните права и свободи, Миналата година Държавният департамент заедно с текста на доклада направи тълкувание, че това е максимално високата оценка. Има и критики, но те са свързани основно с действията на местната власт. Не считаме, че резки промени в ЗВ ще подобрят това законодателство. Напротив, ще бъде връщане назад. Резки промени в закона не следва да се правят.

ИВАН ГРУЙКИН: Разумен извод е да не се допускат промени в законодателството, свързани с фундаменталната промяна на принципи, каквото е въвеждането на високи прагове за минимална членска маса на вероизповеданията с оглед на регистрацията. Здравият разум трябва да надделее. Изказванията на народните представители от управляващото мнозинство и от „Атака”, потвърдени по един общ начин от министър Божидар Димитров, са симптоматични, появяват се доста често, кампанийно. Те заслужават особено внимание, трябва да сме наясно със същността им.

ОБЕКТИВ: Слагането на праг от 250 хиляди души за регистрация на религиозни организации означава в България да има само две вероизповедания. Това е извън здравия разум. Министърът и депутатката от „Атака” имат следните общи идеи: праг от 5 хил. души за регистрация на религиозна общност, без това да е свързано с получаването на някакви предимства, че не трябва да се строят храмове в близост до училища (тя употреби думата „църкви”), Депутатката още каза, че броят на религиозните общности трябва да бъде намален поне три пъти.

ИВАН ГРУЙКИН: Мотивите на двете народни представителки бяха, че по този начин ще се ограничи дейността на съответните вероизповедания. Тяхната логика е, че когато се ограничи регистрацията, това ще ограничи дейността на религиозните общности. Подобни изказвания със силно негативистични обобщения са неприемливи. Тази дискриминационност в изказа на народните представителки е забранена от Конституцията, както е недопустима и по отношение на националност, етническа и расова принадлежност. Тези народни представители не съзнават, че дискриминационното говорене за определен тип религия и фаворизирането на други религии, каквото в случая те направиха категорично за БПЦ, е абсолютно неприемливо и забранено от Конституцията и антидискриминационното законодателство.

Съгласно закона и Конституцията, съгласно дефиницията на „право на вероизповедание”, направена от Конституционния съд, регистрацията на вероизповеданието няма никаква пряка връзка с възможността на определена религиозна група да извършва религиозна дейност. Тезата за ограничаване на дейността чрез ограничаване на възможността за регистрация, включително чрез въвеждането на висок праг, е абсолютно несъстоятелна.

Друг мотив, който прозира зад тези изказвания, е че ограничаването е наложително, защото с получаването на този статут вероизповеданията се облагодетелстват неправомерно от облекчения. Тази теза е абсолютно несъстоятелна, защото облекченията в действащото законодателство са повече за юридическите лица с нестопанска цел, отколкото за вероизповеданията. От тази гледна точка, ако определена група лица има незаконни намерения – да се облагодетелства от законодателството, много по-лесно може да го направи, като регистрира фондация за извършване на дейност в обществена полза с трима души управителен съвет или сдружение в обществена полза с шест члена.

ОБЕКТИВ: В редица страни има прагове, но те са свързани с друго – колкото повече членове има дадена организация, толкова повече облекчения получава. В такива случаи това е оправдано. В предложенията на народните представителки нищо такова няма.

ИВАН ГРУЙКИН: Относно съображенията за потенциалната опасност от религиозните храмове, която налага те да бъдат строени на определено санитарно разстояние от учебни заведения - с това се връщаме към онова време, когато религията по закон беше обявена за нещо, което от само себе си ще умре. Това е абсолютно несъстоятелно от гледна точка на съвременното законодателство.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Народната представителка Цвета Георгиева подчерта, че режимът е твърде либерален. Да, и аз смятам, че е твърде либерален. Стига се до парадокси – десет човека чужди граждани правят пет вероизповедания, като си стават един на друг съучредители. Това са кухи юридически лица. Ние като администрация винаги сме считали, че тези парадокси не могат да тежат толкова, колкото защитата на правото на сдружаване на религиозна основа. Затова не мислим, че режимът трябва да бъде променян.

ОБЕКТИВ: Никой не може да гарантира, че няма да има злоупотреби с права. Но за тяхното наказване си има прокуратура и съд и няма никаква нужда да се ожесточава ЗВ.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Дори в комунистическия закон за вероизповеданията нямаше числени граници за регистрация на вероизповедание!

ОБЕКТИВ: Какви са перспективите да бъдат направени сериозни изменения, та от Народното събрание да излезе силно променен ЗВ?

ИВАН ГРУЙКИН: Връщам се към фундаменталния характер на правото на вероизповедание като основно човешко право, гарантирано от българската Конституция. Недопустими са самоцелни ограничения на това право извън изчерпателно изброените в Конституцията и в международните договори, по които България е страна. Недопустимо е ограничаване и на други фундаментални права съгласно българската правна традиция и съвременното законодателство. Няма специален закон за регламентация на правото на свободно изразяване на мнения или на свободата на словото и на печата, както няма и закон на правото на живот. Не случайно споменавам тези фундаментални, с които правото на вероизповедание се родее, за да подчертая изключителността на допускането, че следва да има специален ЗВ. Но ако приемем, че е необходим, то е законът да дава допълнителни гаранции, улесняващи реализацията на правото на вероизповедание, а не да ограничава това основно човешко право на основата на неизживени стереотипи, предразсъдъци и културна специфика на днешното българско общество. Следва да се плати цената да бъдем страна член на Европейския съюз и пълноправен партньор в реализацията на основополагащите правни актове, които са и в основата на българската правна система по силата на българската Конституция.

http://dnes.dir.bg/2009/11/20/news5407276.html#sepultura

В горната новинарска страница се твърди следното:

Теньо (заподозреният в убийство – б. р.) бе член на Петдесятната църква и бе познат като ревностен християнин, изключително добър и кротък човек, каза кметът на село Козарево Димитър Нанев, цитиран от Фокус.

До нас достигна информация от два отделни източника, че публикуваното твърдение не е вярно, а именно, че заподозреният убиец е бил член на петдесятната църква в Ямбол.

В случай, че това наистина е така, лидерът на петдесятния съюз трябва да вземе позиция, както и организацията на евангелските регистрирани деноминации ОЕЦ. Тази позиция трябва да е пред медиите и после пред съда, ако медиите откажат корекция на информацията. Ако лидерът на деноминацията откаже да направи това, трябва да го направи пасторът на цръквата в Ямбол. Ако и той не го направи, може да го направи всеки редови член на организация, която нарича себе си „Петдесятна цръква” дори да не е част от регистрираната под това име регистрация (макар, че това е по-трудният за защита вариант, но не е невъзможен).

Липсата на реакция от страна на Петдесятния съюз или негови членове би означавала съгласие с публикуваната информация. Особено в умовете на вече предубеденото обществено мнение.

От публикацията в „Евангелски вестник” можем да си направим заключението че Виктор Вирчев, лидерът на петдесятната деноминация, засега не възнамерява да предпирема действия по коригиране на фактите в публикуваната информация. Статията там твърди че г-н Вирчев е казал:

През последните месеци се наблюдава целенасочено оклеветяване на евангелските църкви, но използването на трагетията на тези хора от Ямбол от някои медии за тази цел, е много груб акт. Нека уважим мъката на пострадалите семейства и да оставим следователите и другите ангажирани институции да си свършат работата по случая.

Липсата на отговор става почва за взривоопасни анти-религиозни твърдения, като тези в националистическия вестник “Атака”: 

Самоуби се сектантът, разстрелял бебе в Ямбол
в. Атака | 2009-11-20  Убиецът имал тежка мания за преследване, разкри вътрешният министър Цветан Цветанов

56-годишният Теньо Пенков, който в сряда вечерта гръмна и уби на място момиче на година и осем месеца, простреля 38-годишната му майка и 71-годишния си вуйчо, се е самоубил. Пенков се оказа ревностен член на Петдесятната църква, което според разследващите може да е нишка към разплитане на трагедията.

 Връзката която публикацията на “Атака” цели е ясна – в петдесятната църква членуват серийни убийци. Колкото и простовато и грубо да звучи, именно това цели информацията поднесена по този извратен начин. Публичният отговор на този тип информация от лидерите на петдесятното и евангелско движение е наложителен.

Предаването на Иван Бедров по РеТиВи с народната представителка от “Атака” за хрумването да се вкара нов, по-ограничителен закон за вероизповеданията. Очаквайте съвсем скоро нашия коментар. Предаването можете да видите тук:

Сергей Станишев, Българска социалистическа партия, бивш премиер на България:

За мен и българската държава има само една Българска православна църква, която е част от традициите, народопсихологията и духовността на българите и винаги е живяла с техните страдания, надежди и вяра, каза премиерът.

Да оставим намека за “държавата-това съм аз” в изказването. Не случайно това е мнението на социалистическият бивш премиер. Българската комунистическа партия, преименувана в “социалистическа” след падането на комунизма, е назначила на поста му сегашният православен патриарх през 1971 г. Виж тук:
http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel7t9/f1bop35ae2040.pdf

Неотдавна пък социалистическият президент на България, която е член на ЕС, потърси подкрепа от руския патриарх срещу решение на Европейския съд по правата на човека, което постанови, че българската държава неправомерно се е намесила в делата на православието в оптите си да “обедини” разделената институция.

Въпросът, който трябва да зададем е: Защо тези висши държавни чиновници не спазват Конституцията на България? Последната забранява използването на религията за политически цели, както и обявява отделянето на религиозните институции от държавата. Ето какво гласи чл. 13 от висшия закон:

Чл. 13.
(1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. (подчертаването мое)

Само едно уточнение: забележете, че алинея трета декларативно отбелязва, че източното православие е традиционна религия, а не държавна. Въпреки тази съществена разлика, тя не съществува в съзнанието на президента и на бившия премиер. А и в това на много други.

http://ceacbg.com/hot-news/261-sinod-dosieta.html

Размерите на доносничеството в България, оказва се, имат главозамайващи измерения. От приблизително 8 милиона българи в периода на комунизма около 1 500 000 души са сътрудничели на комунистическата власт и идеология. Това, в приблизителни цифри, е  една пета или 20 на сто от населението. Тази цифра става още по-внушителна, като изключим тези групи от населението, които не са с по-малко въздействие върху политическите процеси в обществото – деца, хора на пределна възраст. Така излиза, че от 5 милиона души в активна възраст 30 на сто са били агенти на комунистическата власт. Тоест почти всеки трети е бил доносник.

Имайки предвид силната неприязън на комунистите и социалистите срещу религията и християнската вяра, обявени за идеологически враг номер едно, не бива да се изненадваме защо двайсет години след падането на комунизма анти-религиозните и анти-християнски настроения владеят държавни органи, медии и цели социални групи от населението в България. Атеистичният режим и неговите служители няма как да уважават Бога и правото на хората да вярват в Него.

При тези условия свободата на съвестта и вярата, и тяхното изразяване, са не само презрени ценности, но и такива, които са в опасност от пълно заличаване като елементи на моралната съвест на обществото.

Лошата новина е, че при тези цифри можем да твърдим, че предателството е национална черта на българите.

Добрата новина е, че за всеки грях има покаяние. Разбира се, покаянието е възможно само ако има останала съвест за такава доблестна стъпка, след години живот в лъжи и оправдаване на драстичната морална недостатъчност на личности и нация.

Някаква утеха остава и фактът, че има и такива, които не са се поддали на съблазънта да бъдат погълнати от масовата психоза на следене и доносничене. Но това е утеха, в която размерът на злото придобива още по-зловещи измерения.

Изявление от адв. д.ф.н. Виктор Костов, довереник на жалбоподателите по преписка 257/2008 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по повод Решение №122/10.07.2009 г.
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/kzd122-press-vk2.pdf

Текстът на решението на КЗД:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/KZDdecisionfull.pdf

Писмена защита от адв. Костов по преписката:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/pismena_zashtita-kzd_257-08.pdf

ВАЖНО! Допълнение към постинга от 29 юли, 2009 г.
Amicus Brief (Бележки в помощ на съда) от адв. Пиърс, превод от английски език:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/amicus_brief_257-2009-kzd-by-J.P_BG

Иван Костов отговаря на въпроса:

Декларацията на протестантски и католически общности определено създава условия за развитие на свободата на словото в съвременната обществена среда в България. Преди всичко с това, че тази декларация застава срещу опита за институционализиране на хомосексуализма като задължително одобрена от държавата и обществото идеология.

Твърденията на Комисията за защита от дискриминация, че непризнаването на гей-съжителствата от държавата е акт на дискриминация и че всяко несъгласие или неодобрение на хомосексуалният избор и поведение е “хомофобия”, са част от стратегията на гей-лобистите да преформулират обществения морал с помощта на държавата, и да го приравнят със своя. Приравняването на изразено несъгласие с гей-лайфстайла с “хомофобия” е точно толкова нетолерантно и ограничаващо свободата на съвестта и словото поведение, колкото и призив към насилие над хомосексуалистите заради сексуалният им избор. Както е известно, гей-активистите не са чужди на словото на омразата срещу религиозни и особено християнски вярващи (виж видеото по-долу, след декларацията).

——————————————————
НА

ОБЕДИНЕНИ ЕВАНГЕЛСКИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС ОБЕДИНЕНИ БОЖИИ ЦЪРКВИ

АПОСТОЛСКА РЕФОРМИРАНА ЦЪРКВА

КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ

?
До:

Г-н Б. Борисов,
Кмет на гр. София

До Председателя и членовете на
Столичния общиснки съвет
гр. София
Копие До:

Г-н Г. Първанов
Президент на Р.България

Г-н Емил Велинов
Директор на Дирекция „Вероизповедания”

Българските медии
Уважаеми г-н Борисов,
Уважаеми Дами и Господа,
Като представители на християнски вероизповедания в страната, изразяваме нашето дълбоко безпокойство относно провеждането за втори пореден път на гей-парад в столицата.

Подобен род шествия дискредитират авторитета на семейството, като съюз между мъж и жена. Позволявайки публичното парадиране и агресивно налагане на хомосексуална ориентация и начин на живот Вие излагате бъдещето на България на сериозна опасност.

Примерът на Холандия и Скандинавските страни показва, че упадъкът на брака се ускорява драстично от успешната публична кампания на хомосексуалните активисти. По този начин еднополовата ориентация се налага за нормална и се цели промяна на обществените нагласи по отношение на семейството.

Редица изследвания сочат, че хомосексуализмът вреди на физическото и психическото здраве и скъсява продължителността на човешкия живот.

Неопровержим факт е, че бракът е най-добрата среда за отглеждане и възпитание на децата. Дете, което расте извън брак има по-голяма вероятност да изпита проблеми в личностното си развитие, физическото и емоционалното здраве, уличищните резултати и качеството на бъдещите си взаимоотношения. Даването на право на хомосексуалистите да парадират с еднополовите си отношения като едно от различните видове взаимоотношения води до унищожаване на брака, а от там на семейната среда и бъдещето на децата.

Признавайки правото на всеки свободно да определи своята сексуална ориентация, не означава, че трябва да утвърждаваме хомосексуализма и да поощряваме разрастването му чрез подобни обществени събития и прояви. Напротив, като християни ние изразяваме своята загриженост и ангажираност по проблема и готовност да помогнем с каквото можем за възстановяването на тези хора.

Нашето желание е българското общество и най-вече нашите деца да живеят в страна, където моралните християнски ценности и тяхното обществено утвърждаване ще са основа за изграждане на здрави и щастливи семейства.

С това писмо ние изразяваме своето несъгласие с провеждане на подобен род мероприятия и се надяваме Вие и Столичния общински съвет да проявите мъдрост и загриженост за бъдещето поколение на страната ни и да не допуснете тяхното провеждане.

Убедени сме, че България може и следва да бъде стожер на християнските морални ценности в Европа, редом със страни като Полша, Румъния и Латвия.
С уважение:

пастор Румен Борджиев
Зам. Председател на
УС на ОЕЦ в България

епископ Васил Еленков
Пълномощник на
Национален Алианс ОБЦ

пастор Калоян Курдоманов
Пълномощник на
Апостолска Реформирана Църква

отец Благовест Вангелов
Епахрийски свещеник
на Епископската конференция
на Католическата църква в България

26.06. 2009 г.
гр. София
—————————————————
Свидетелство от млада участничка в християнска улична проповед, през ноември 2008 г., в Сан Франциско за реакцията на гей-популацията там. Същата свидетелства, че гей-активисти са залели младите проповедници с горещо кафе и са отнели библията на едно от момичетата, като допълнително са я ритали и обиждали с неприлични и перверзни реплики. Във втората част на видеото се вижда как азгневените хомосексуалисти тормозят групата християни, които се оттеглят заставени от полицията.

(Видеото е на английски):

 (Линк към новината за гей-демонстрацията в края на юни 2009 г.)

http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/04/23/709719_otvud_chertata/

Ако някой си прави илюзия, че комунизмът си е отишъл от България, то справката с последните развития на законотворчеството ще я разсее без съмнения.

Макар, че нашата задача е да следим за свободата на религията, съвестта и словото, неразделна част от истинската свобода на вярата е и свободното сдружаване и правото на събрания на открито след уведомление на властите.

В набързо приетия законопроект за промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите се предвиждат същите ограничения от комунистически тип на това право, както това се прави с регламентацията на свободата на религията. Може свобода, може…ама не чак толкова.(Бележка: Този закон се занимава само със събранията на открито; за събрания на закрито не е необходимо никакво разрешение от властите.)

Пресата информира за следните измения, които ще неутрализират правото на свободни събрания на открито:

Организаторите на митингите ще трябва да уведомяват кмета на общината най-малко пет работни дни преди началото им. Освен предписаните случаи в законопроекта при определени обстоятелства градоначалникът също ще може да налага забрани за провеждане на протести.

Например, когато разполага с несъмнени данни, че това ще създаде реална заплаха за насилие застрашава националната сигурност, обществения ред или пък конституционните права и свободи на другите граждани. Няма да се позволява и гражданско недоволство, което разпалва етническа, расова или религиозна омраза или призовава към война.

(в. “Експрес”, 24 април 2009)

Какво значи “при определени обстоятелства” градоначалникът да може да налага забрани на събрания на окрито? Административен произвол и ограничения на конституционните права ще са резултатът от тази неясна формулировка. Имайки предвид неспособността на българските местни държавни органи да осъзнаят нивото на собствената си юрисдикция и това, че не престава да предефинират основни конституционни права, като свободата на религията, можем да си представим как всеки опит за организиране на проповед на открито има опасност да бъде класифицирана като, например, “разпалване на религиозна омраза”.

Недоверието към държавното управление не бива да бъде компенсирано с по-ограничителни закони за правата на хората. Това е комунистическото разбиране за държавност - недоволството на хората се третира като досадна пречка за официалните лица. В едно свободно общество правителството следва да търси първо решение на проблемите и подобряване на ефективността и справедливостта на държавната система, и да прибягва към ограничения на основни права само на тези, които наистина са заплаха за реда и сигурността.

Но при положение, че свободата на религията и съвестта са обект на държавно регулиране в пост-комунистическа България, колко повече външната изява на политическо несъгласие ще бъде неудобна за държавната машина. Терминът “тоталитарна демокрация” придобива все по-актуално звучене.

За хората, които си задават въпроси би следвало да е учудващо съюзяването на бившите комунистически функционери, които и сега заемат високи държавни позиции, с тази част от православната църква, която се стреми да се установи като официална държавна религия. Противно на българската конституция и Европейската конвенция. Но освен богословски аргументи от типа на “симфония между църква и държава” датиращи от времето на император Константин и църковният историк Евсевий (4 в.), оказва се има и чисто политическо-исторически основания комунизмът да търси да се реализира в пост-комунистически условия чрез налагане на “държавно православие”.

Михаил Новак поставя тази теза за пореден път в своята кратка статия “Червените хамелеони”. Тя е, че войнстващият атеизъм има дълбоки връзки с усилията за издигането на православието като някаква нова държавна и национално-определяща идеология, в противовес със свободата на съвестта и на религията, които са основни човешки права на всеки.

Адв. Иван Груйкин рзяснява юридически и морално неадекватното поведение на висши държавници и юристи в следствие на решението на Европейския съд за правата на човека от 22 януари 2009 г., в което държавата бе осъдена за незаконно вмешателство в църковния живот на православието.

В крайна сметка списъкът от факти и публикации, обнародван в интернет и съставен от Иван Марчевски, е красноречив сам по себе си, и дава идея защо “вместо властта на закона” в България действа “закона на властта” в голямата част от църковно-държавни отношения:

Патриарх Кирил пише възхвалително писмо до съветския посланик Пузанов по случай 100 г. от рождението на Ленин. (Църковен вестник 1970, бр. 13).

Патриарх Максим праща телеграма да поздрави Т. Живков за 60-годишнината му и по случай 27 г. от 9-ти септември. (ЦВ 1971 бр. 25). Тодор Живков награждава на 11 ноември 1974 г. Патриарх Максим с орден “Народна Република България” I степен! ЦВ 1974, бр. 28).

“Поздравления от Патриарх Максим до Тодор Живков във връзка със 70-годишнината му”. (ЦВ 1981 бр. 23). “Послание на Светия Синод на Българската православна църква до клира и вярващите по случай тридесетгодишнината от социалистическата революция в България”. (ЦВ 1974, бр. 23). – Възхвала на болшевизма!

Писмо на Св. Синод да не се регистрира Комитета на йеромонах Христофор. (ЦВ 1989 г. бр. 9). Обръщение на Св. Синод да не се регистрира Комитета на йеромонах Христофор и възхвала на БКП. (ЦВ 1989 бр. 13). Заявление на Св. Синод срещу йеромонах Христофор. (ЦВ 1989 бр. 16). Патриарх Максим и Св. Синод честитят на Петър Младенов избора му за председател на НРБ и благопожелават “СОЦИАЛИСТИЧЕСКА” държава. (ЦВ 1989 бр. 32). – Явно, че тук лъжевладиците не са усетили накъде духат ветровете и отново са прекадили тамян на червените дяволи.

Старозагорски митрополит Панкратий, “Георги Димитров велик син на народа ни, създател на нова България”. (ЦВ 1972, бр. 17). Същият, “Българската Православна Църква в условията на тридесетгодишно социалистическо строителство и всестранен възход”. (ЦВ 1974, бр. 23). – Маниакална възхвала на комунизма!

Врачански митрополит Калиник, “С общи усилия в делото на мира” (ЦВ 1975,бр. 14). Врачански митрополит Калиник, “Свещено право на живот”. (ЦВ 1983, бр. 1). – Болшевишка статия, в която нарича Тодор Живков “високодостоен и дълбокопочитан президент”.

Неврокопски митрополит Пимен, “Урокът на Октомври”. (ЦВ 1978, бр. 28). Неврокопски митрополит Пимен, “Българската Православна Църква по пътя на мира”. (ДК 1980, кн. 8, с. 1-6). – Съдържа възхвала на СССР. Tова е възглавителят на “анти”-комунистичерския синод!

Знеполски епископ Дометиан (сега Видински митрополит!), “Георги Димитров достоен син на българския народ”. (По случай 95 години от рождението му). (ЦВ 1977, бр. 18). – Съдържа … възхвала на Сталиновия сатрап у нас, която завършва с думите: “И за него се отнасят думите на поета: “ТОЙ НЕ УМИРА!” (ЦВ 1977, бр. 18).

Пловдивският митрополит Арсений говори, че ще бъде “убеден строител и последовател на нерушимата българо-съветска дружба” (ЦВ 1987, бр. 11-12). Дали няма желание да направи България 16-та република на СССР? Пловдивският митрополит Арсений, “Всеобщата декларация на ООН за правата на човека”. (ЦВ 1988, бр. 32). – Използва този международен документ като повод, за да хвали комунизма.

Епископ Геласий (сега митрополит!), “Време на съзидание”. (ЦВ 1983, бр. 22). – Обширно причислява как 9-ти септември е станал скъп и светъл общонароден празник; как “започва ерата на свободата, справедливостта и истинската демокрация”.

Драговитийски епископ Йоан, “Плодовете на Велия Октомври”. (ЦВ 1983, бр. 29). – Огромна статия с възхвала до небесата на болшевизма, изпълнена с цитати от Ленин, Т. Живков и Юрий Андропов.

Доцент прот. Благой Чифлянов, “Българската православна Църква в социалистическа България”. – ДК 1969, кн. 9-10, стр. 10-14. Този свещеник е … хомосексуалист (даже запрещаван от служение), но проникна в Канада, където българската антикомунистическа емиграция води продължителна борба, за да възвърне отново храм “Св. Троица” в Торонто на Свободната Православна Църква. Така бе запазена емиграцията от пипалата на агента на атеизма, за да не разстройва и деморализира хората.

Свещеник Грозю П. Грозев, “Произтича от народа – принадлежи на народа”. (ЦВ 1971, бр. 17). – Съдържа възхвала на Тодорживковата конституция от 1971 г.

Проф. Тодор Събев, “Успехите на нашата страна през периода на социалистическото строителство”. – Духовна култура 1969, кн. 9-10, стр. 1-9. Лицето е толкова болшевизирано и комунизирано, че бидейки от много години в Женева се вози в съветска кола, за да демонстрира мазната си преданост към социализма. Същият, “Проблемите на развитието и ролята на църквите в социалистическите страни”. (ДК 1978, кн. 9, с. 1-12).

Христо Стоянов Христов (сега професор!), “Българското православно духовенство и 30- годишния юбилей?. (ЦВ 1974, бр. 26). – Възхвала на комунизма.

“Празник на възтържествувалата народна свобода и социална правда”. (редакционна от доц. Тотю П. Коев). (ЦВ 1976, бр. 23). “Живот отдаден на социалната правда и мира”. (Ред. Тотю Коев и А. Хубанчев). (ЦВ 1982 г., бр. 28). – Некролог-възхвала на Леонид Брежнев. Оттогава “Църковен вестник” окончателно заприличва на филиал на “Работническо дело”, както справедливо се беше изразил един честен свещеник пред Антони Хубанчев.

“Бележит държавник и миротворен деец”. (Ред. Тотю Коев и А. Хубанчев). – Некролог с възхвала на Ю. Андропов. (ЦВ 1984, бр. 6).

Ст. асистент Антоний Хубанчев, (сега професор!) “Определящо събитие на двадесетия век” – ДК 1977, кн. 11, с. 6-9. – Възхвала на болшевишкия преврат от 1917 год. Антоний Хубанчев, Какво означава изповядването на Христа в условията на социалистическата действителност. “ЦВ 1976, бр. 3).

Антоний Хубанчев, “Спасение и освобождение. (Основни концепции в латино-американското богословие на освобождението)”. (ДК 1988, кн. 11, с. 10-25). – В тази голяма статия се говори за “построяване на социалистическа общност” (с. 24), т.е. “богословско” оправдава съветската инвазия в Латинска Америка.

Асист. к.б. Димитър Киров, Четиредесет години всестранен напредък. (ЦВ 1984, бр. 22). – Възхвала на 9-ти септември.

Доц. к.б. Николай Маджуров, “Светъл юбилей?. (По случай 40-годишнината от социалистическата революция в България). (ДК 1984, кн. 9, с. 1-9).

Доц. к.б. Иван Денев, “Октомврийската революция и нашата съвременност” (ЦВ 1986, бр. 28). – Сега е декан на богословския факултет!

Проф. к.б. Николай Шиваров, Славчо Вълчанов, “За чисто и човеколюбиво тълкуване на Словото Божие. (По повод псевдобогословието на Армагедон)”. (ЦВ 1987, бр. 7). – Оплакват се, че някои богослови клеветели и настройвали против СССР като “боговраждебен”.

Струпал на едно място: Иван Марчевски

За искрено вярващите православни християни остава дилемата докъде се простира правото вярващият да се идентифицира с “църковно единство”, което е родено от несвят съюз иницииран от политическа, и репресивна в миналото система. Съюз, наложен не чрез свободата на Духа и заради вярата, а чрез силата на държавната принуда и идеологическата пропаганда.

Едвам ли личното безхаберие може да е голям грях. То обаче може да се превърне в изкушение – освен да изложиш себе си, също да омаскариш хората, които са ти гласували доверие. Като капак на всичко, пълното невежество по определени теми може да доведе дотам, че работата да се свърши точно така, както не трябва…Не е ясно, дали някъде по света има състезание за изричането на най-абсурдни неща в най-кратко време, но ако имаше, българският депутат от групата на социалистите в Европарламента – Маруся Иванова ЛЮБЧЕВА (срв.http://www.europarl.europa.eu/members/public/geoSearch/view.do?country=BG&partNumber=1&id=37524&language=BG) можеше да бъде лауреат на наградата по дисциплината “Абсурдни изказвания по Църковно право”. При това с право! В края на едноминутно изказване в Европарламента

Законът за вероиповеданията определя БПЦ като традиционна за България и неподлежаща на регистрация. Изборът на Патриарх и Състав на Св. Синод не са обекти и субекти на правото, а подвластни на църковните канони.

От този цитат възникват няколко въпроса, на които евродепутатът от Бургас, или някой от осемте и сътрудници (http://www.bs-ml.eu/team.html) сигурно може да даде отговор, поне за себе си. Ако пък не може, има най-малко две възможности – спешно да споходи до някой свещенослужител – има и в Брюксел и в Страсбург енории на Средно- и Западноевропейската епархия на БПЦ, или пък да консултира някого в Бургас или където е приходяща депутатът-социалистка, ако изобщо е приходяща (по вътрешни партизански съображения). В противен случай може да е време да си припомни поговорката за мълчанието и златото.
Въпросите:

1. “Регистрирана” ли е БПЦ чрез чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията ex lege?

2. Подзаконов нормативен акт ли е Уставът на БПЦ по смисъла на Закона за вероизповеданията и Закона за нормативните актове?

3. След като Законът за вероизповеданията регламентира нещо свързано с БПЦ, не е ли тя негов обект? А не е ли субект на правото?

4. Ако чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията вменява на БПЦ качеството и на юридическо лице – може ли тя да не бъде субект на правото? А за какво става въпрос в категоричния чл. 44, ал. 3 от Конституцията?

5. Български граждани ли са Нег. Св. патриархът? А членовете на Св. Синод? Като такива, трябва ли да се съобразяват с българското право – независимо от религиозните си убеждения? Каква е ролята на чл. 58, ал. 2 от Конституцията?

6. Светска (религиозно-неутрална) държава ли е България? Какви са мотивите на Конституционния съд в точка 16 на Решение №2 от 1998 г.?

7. Изключва ли светската държава вменяването на религиозни норми държавноправен характер? Трябва ли светската държава да се съобразява с религиозни норми?

8. Може ли “подвластието на Св. Канони” да “освободят” духовника от вроденото му качество по конституция – субект на българското право? (вж. въпрос 5-ти).

9. Може ли един себеуважаващ евродепутат да се изказва “за доброто на Синода” в пълен противовес с неговите постановки:
1. с Решение № 13, абз. 4, на IV-ти ЦНС (срв. ЦВ 15/1997) и
2. точка 2 от официалните писма от V-ти ЦНС (срв. изв. бр. ЦВ януари 2002)?

Едноминутното изказване на доц. д-р Любчева в Европейския парламент достойно се нарежда до изявлението на проф. Герджиков, че “Католиците са протестанти” (http://www.sedembg.com/137/page21.htm) и изказванията на върховен съдия Пенчев (http://hpberov.blogspot.com/2009/02/blog-post_12.html).

Интересно, кой ли е следващият ПОЛИТЕКСПЕРТ по Църковно право? Скоро се очаква отговорът на политици от ДПС, които да обяснят защо трябваше да преписват преамбюла на руския Закон за вероизповедания в нашия
(вж. http://hpberov.blogspot.com/2008/09/blog-post_6687.html).

Оригиналът на този постиниг тук.