echrВчера подписах една петиция*. „Е, какво – чудо голямо! Колко народ всекидневно подписва петиции…, я за намаляване на цените, я за сваляне на правителството, я за подкрепа на някого си или нещо си...“, чувам вече реплики от този род. И това е вярно – днешното време е време на петиции: не сте решили, не сте наченали петиция! Толкова е лесно: отивате на съответния сайт, който предлага подобна услуга, и ставате „баща“ („мениджър“) на съответната петиция. Ако съберете сто подписа – добре, ако съберете сто хиляди – още по-добре, ако пък съберете няколко (или десетки) милиона – това вече е изключително!

Петицията, която подписах, е скромна, тя не призовава за сваляне на правителства или за осигуряване на хляб за всеки, тя се нарича „Европейски съд по правата на човека, спрете социалното инженерство!“ От пръв поглед не ѝ обърнах много внимание, първо, защото се отнася до този съд (ЕСПЧ), който като цяло е защитил (и продължава да защитава) правата на много хора в Европа, и второ, защото още с първото изречение на съобщението за тази петиция се говори за Русия, и си рекох: то малко ли се натеглихме от комунизма ѝ, та сега да чета и петиция, отнасяща се до тази държава. Но, както се казва, търпението е майка на всички добродетели, та положих малко усилия и я дочетох докрай. Още с приключването на последния ред отидох вдясно и кликнах „Подпиши“ (петицията). Видях, че тя е отпреди десетина дена (от 23 юни 2017 г.), и съжалих, че не съм я прочел и подписал по-рано.

Това е скромният ми опит от вчера, но реших да го споделя тук във „Свобода за всеки“, защото мисля, че разискваният в петицията проблем засяга всеки вярващ у нас и по света (християнин, мюсюлманин, евреин, будист и т.н.), а също така всеки здравомислещ гражданин; за страдащите от умствени отклонения, особено клонящи към греховност, не мога да кажа дали въпросът на петицията е важен за тях.

И тъй, първото изречение на съобщението казва, „Европейският съд в Страсбург осъди един закон в Русия, предпазващ децата от пропагандата на „сексуалните малцинства“, а второто изречение допълва, че този съд не за първи път взема подобно решение, което не е основано на действителни човешки права, а на някаква радикална идеология, целяща унищожаването на изконните ценности на личността и на народите.

Мисля, че вече става ясно за какво става въпрос в петицията, но нека с няколко думи да обобщя казаното: някакъв си извратен тип Баев и групичка извратеняци като него се обърнали към съда в Страсбург, за да се оплачат от руския закон**, който не позволява греховни практики да стават достояние на младото поколение, включително налагане на разбирането, че хомосексуализмът е естествена човешка практика, която трябва да бъде уважавана.

Гражданската организация е пределно ясна: „Без съмнение решението е основано не на някаква правна логика, а честно казано – на идеология. При това става въпрос за идеология от радикален тип, която е насочена срещу семейството, брака, традиционните нравствени ценности на повечето европейски народи и, най-важното – срещу интересите на децата“. И продължава: „Съдът не само взема решението си без всякакво законово оправдание, което да почива върху постановленията на Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаментални свободи – и тъкмо тази Конвенция трябва да определя дейността на Съда – но решението пряко противоречи на този международен документ и неговите обвързващи норми“.

Не е важно дали става въпрос за Русия или за която и да е държава: всяко решение на ЕСПЧ, което налага на отделния човека и народите порочни практики, трябва да бъде осъдено и отхвърлено. Наистина, този съд е помогнал на много хора и това трябва да се признае, но изглежда в него все повече и повече се настаняват идеолози, които са идолопоклонници на някаква нова извратена „световна култура“, насаждана от някои западни правителства и налагана на всеки и на всички. Всеки християнин или вярващ от други религии, както и всеки здравомислещ човек, трябва да пледира за отстраняване от европейските структури на хора с извратено мислене и заемане на тяхното място ако не от вярващи хора, то поне от хора, в които здравият разсъдък все още не е отстъпил място на болния порочен ум.

Много се надявам, че споделеното тук ще накара читателите на този постинг на блога също да подпишат декларацията и така да допринесат за „очистване на гумното“ и за превръщането на международните институции (особено европейските), призвани да защитават правата и свободите на хората, в реални изразители на волята на народите за действени нравствени норми в обществата, които да почиват на разумното и вековно-изпитаното начало на човешката природа и на семейството. Християните винаги са били първи в борбата срещу греха и порока и тази борба, с Божията помощ, винаги е имала успех.

* Става въпрос за петицията на гражданската организация CitizenGo (http://www.citizengo.org), която е горещ застъпник на християнските нравствени ценности и на семейството.

** Руският закон (вж. линка в самия текст) носи названието „За защита на децата от информация, причиняваща вреда на здравето и развитието им“, приет е през декември 2010 г., но сетне многократно е допълван и коригиран; последната корекция е от май 2017 г. В редакцията от 2013 г. е внесена нова точка 4 към чл. 5, срещу която е и „протестът“ на извратените руски типове (тук законът посочва, че вредна информация се счита тази, която „отрича семейните ценности, пропагандира нетрадиционни сексуални отношения и формира неуважение към родителите и/или други членове на семейството“).
Публикувана в Блог
ЕСПЧТри евангелски църкви, пострадали от незаконните действия на община Бургас срещу свободата на религията и съвестта през 2008 г., заведоха жалба срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ - на снимката).  Евангелските църкви и техните пастори са жалбоподатели по жалбата в делото Тончев и други срещу България.

Ето отново накратко фактите по делото. През 2008 г. община Бургас – неин представител от Комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), подпомогната от служител на МВР, който се оказа, че вече служел в ДАНС поради промяна в структурата на МВР, разпространиха писмо-информация до всички държавни училища в града. В писмото-информация евангелските църкви, заедно с две други нехристиянски вероизповедания, бяха наречени „най-опасните секти”, които „въпреки че са регистрирани, нарушават обществения ред”.

В писмото-информация евангелските християни бяха окачествени като „разединяващи нацията” и обвинени, че „зарибяват” последователи, както и че при посещения на техни „сеанси” човек може да получи „психически отклонения”. В писмото на общината се настояваше тези клеветнически твърдения да бъдат прочетени  пред учениците, като се изискваше администрацията да даде обратна връзка на общината за изпълнението на заданието.

Въпреки протестите на група евангелски пастори от Бургас пред кмета, извинително писмо не бе публикувано. Скандалното третиране на евангелските християни от община Бургас се разрасна и поради медийното отразяване. Проблемът за атаката срещу свободата на вярата и съвестта на вярващите християни бе повдигнат и в заседание на Народното събрание.

След като три бургаски евангелски църкви заведоха дело през 2011 г. срещу общината за нарушените им права, и след гледане на делото на три инстанции, на 12 май 2015 г. Върховен административен съд потвърди решенията на долните инстанции, че няма незаконна антирелигиозна дискриминация срещу евангелските християни, осъществена от държавата.

Миналата седмица жалбоподателите подадоха жалба до ЕСПЧ, след изчерпване на всички вътрешни възможности за защита на правото си на вяра и проповед, които да са необезпокоявани от намеса на държавни органи и лъжливи публични квалификации.

Тук можете да видите прес-съобщението на Alliance Defending Freedom (англ.), който участва в изготвянето на жалбата и в защитата на бургаските евангелски християни. В него се цитира изказването на адв. д-р Виктор Костов относно процесното писмо-информация:

„Документът е съзнателен и умишлен опит да се създаде изцяло необоснован страх от евангелските християни и техните религиозни практики”, отбеляза Виктор Костов, българският юрист и асоцииран адвокат на ADF International, защитаващ  църквите срещу община Бургас в делото Тончев с-у България.


Прес-съобщението продължава:

Европейският съд по правата на човека е постановявал ясно в миналото, че България трябва да остане неутрална в отношението си към различните религиозни групи, които трябва да бъдат допуснати да съществуват съвместно в една плуралистична демокрация. Съдът винаги е постановявал, че държавните органи не могат да имат за цел да определят кои религиозни вярвания са законни и кои не са.

Жалбата е придружена от над 300 страници документи и доказателствен материал. ЕСПЧ следва да се произнесе в срок от няколко месеца дали ще приеме жалбата и ще гледа делото.
Публикувана в Блог