ДОКОГА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЩЕ ТРЕТИРА ВЯРАТА В БОГА КАТО ПРАВОНАРУШЕНИЕ?

(Обновена!)*Снимка към блог статия от 5 април 2017

България заема второ място в статистиката на Европейския съд за правата на човека по изгубени дела по жалби за нарушения на чл. 9 от Конвенцията. Чл. 9 защитава правото на свобода на религията и съвестта. С 83% загубени дела, България се нарежда пред Турция и Русия. Изводът е един – държавата и нейните чиновници нямат намерение да се поучат и да започнат да уважават едно от най-основните човешки права, крепител на демокрацията – свободата на вяра и убеждения.

Веднага след успеха на ГЕРБ и БСП в предсрочните избори сме изправени пред поредната (за кой ли път!?) атака на властите в България срещу основни права и свободи на вярващите хора. Упоритостта, с която българските управници желаят да премахнат свободното функциониране на основни човешки права в страната, е забележителна.

Само една година след въвеждане на злополучните проекти на Кадиев и БСП за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, с които се отнемаше изцяло свободата на религия в България, имаме нов проект, който иска да направи точно същото! На 03.04.2017 г. Министерство на правосъдието (МП) публикува на сайта си Проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство (изтегли от сайта на МП тук).

Този път обаче, за да се избегне обвинението в политическа и идеологическа натовареност на проекта, предложението за драконовско ограничаване на основни човешки права в сферата на вярата, словото, сдружаването и събранията идва от Министерство на правосъдието, а не от социалистическа или друга политическа фракция. Но това е нож с две остриета – на практика, официална държавна институция се ангажира с един пореден антидемократичен проект за законови промени.

На второ място, проектът за изменение и допълнение на ЗВ е завоалирано представен в проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство. Тук се занимаваме единствено с тези, като че ли тихомълком предложени, промени на ЗВ.

В официалния сайт на министерството дори има кратко експозе,* (ескпозето е свалена в деня след тази публикация - б.а.) в което се твърди, че:

Новите текстове в Закона за вероизповеданията са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с чл. 63 във връзка с чл. 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С тях се въвежда  изрична забрана на анонимните дарения в размер над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз.
Цитираните твърдения не отговарят на реалността. Тъй като предложените изменения в ЗВ са предъвканите и само частично смекчени предложения на Кадиев и БСП от март 2016 г. ., проблемите, установени в техните законопроекти, с пълна сила се отнасят и за настоящия проект.

С проекта за промени в ЗВ се предлага въвеждане на редица ограничения на фундаменталното право на свобода на религията и съвестта така, както е дефинирано в чл. 9 от ЕКПЧ. Някои от предложенията са:

1. Ограничаване на практикуването на вероизповедание (религия) чрез въвеждане на задължителна регистрация пред държавен орган на вярванията под формата на „юридическо лице“ (по-подробен и детайлен анализ ще обясни новата техника на този неостаряващ метод за държавен контрол над съвестта на хората). Тоест въвежда се, отново, „държавен лиценз за вяра“. Елиминирана е либералната до момента трактовка в ЗВ, че религиозната общност може да има своя регистрирана институция, „юридическо лице“, но това не е задължително условие за съществуването ѝ и за упражняването на правата на отделните личности в общността.

2. Контрол на финансирането на регистрираните (тоест всички) вероизповедания  – предвижда се регистър на всички дарения над 1000 лв. (тук новото предложение е малко по-либерално от това на Кадиев от 2016 г., който искаше долният праг за регистрация на дарението и дарителите да бъде минималната работна заплата).

От горния цитат от сайта на МП някой може да се заблуди, че едва ли не чл. 17 и чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС предвиждат подобна опция, която българското управление просто прилага в наши условия. Чл. 17 от ДФЕС заявява единствено, че местните законодателства сами решават как да управляват отношенията си с църквите и религиозните общности, а чл. 63 забранява ограниченията на движението на капитали и финанси между страни-членки.

Въвежда се запис на имената на дарителя и целите на дарението (какви ли биха могли да бъдат те?). Доклад за тези дарения се дължи на държавата ежегодно или при поискване от ДВ в срок от 3 дни. Въвежда се и задължителен финансов отчет на всички приходи и разходи на регистрираните вероизповедания до Дирекция „Вероизповедания“ всяка година. Благовидният предлог на проектовносителя е, че така щяло да се осъществи по-голяма прозрачност и по-добре да се разпредели държавната субсидия. Разбира се, не се споменава нищо за църквите и вероизповеданията, които нито получават, нито някога са искали да получават държавни пари.

3. Отново има опит за „национализация“ на вярата. Ограничава се възможността чужденци да представляват регистрирани в България религиозни общности. Само такива, за които пред ДВ се предоставят доказателства, че владеят българския език, ще имат право да водят богослужения в милата ни татковина. Преводачите са излишни.  

За да стане ясен крайно ограничителния и антирелигиозно-дискриминационен характер на това предложение, ще напомним, че няма въведени ограничения управителите и представителите на регистрираните в България търговски дружества да са само български граждани или да им се налага да представят доказателства пред Агенция по вписванията, че владеят български език.

4. Увеличават се глобите за нарушения по ЗВ по традиция, започната от Кадиев – с 1000%, тоест десетократно.

5. Ограниченията на правото на вероизповедание включват ограничение на политическите права на гражданите при възприета от държавата „злоупотреба“ с категории като „политическа дейност“ и „национална сигурност“, които не фигурират в стриктно изброените в чл. 9 ал. 2 от Европейската конвенция случаи на възможни ограничения на свободата на религията.

6. С промяната в преамбюла на ЗВ открито е заявена крайно отрицателната, осъдителна и дискриминационна гледна точка на законовносителя спрямо религията и свободата на религия. Вносителят на законопроекта е счел, че трябва изрично да подчертае в декларативен стил, че вероизповеданията имат задължение да спазват конституционния ред и да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България. Единствено разбирането в съзнанието на законодателя, че с вярата си вярващите хора целят именно нарушаване на конституционния ред и териториалната цялост на републиката, може да мотивира подобно безсмислено изявление.

7. Ограничават се свързани със свободата на религия други основни човешки права, освен свободата на сдружаване и свободата на словото.

Заключение

Като цяло новият проект за ограничаване на човешките права в сферата на свобода на религията, съвестта, словото и сдруженията се различава много малко от драконовските неомарксистки законопроекти на Г. Кадиев и БСП от миналата година.

Новият подход и новият формат, чрез който се предлагат – чрез проект за допълнение на Закона за българското гражданство, както и някои изменения в текста на Мотивите към законопроекта, не могат да прикрият постоянно възобновяващото се отрицателно отношение на властимащите към вярата, вярващите хора и свободното упражняване на тяхната религия. Този законопроект е недостоен за разглеждане в едно истински свободно и демократично общество. Надяваме се, че той ще има същата съдба като предложенията на Кадиев и БСП – ще бъде оставен без разглеждане и ще бъде отхвърлен поради крайно реакционната си същност и антирелигиозен и недемократичен характер.


  
* Бележки и обновяване след публикуване на основния текст: След публикуването на настоящата статия Министерство на правосъдието (МП) свали от сайта си информацията, съдържаща коментирания тук законопроект, мотивите и всички други придружаващи го документи. Последната информация в медиите е, че проектът е оттеглен, въпреки, че няма такова официално становище от МП. Законопроектът е предложен от президента Румен Радев и неговия кабинет. Уволнен е правен експерт на средно ниво към министерството, отговорен за публикуването на преписката за обсъждане на сайта на МП. Като основна причина за скоростното оттегляне на проекта за изменение в ЗВ и други закони в медиите се цитира преди всичко въпросът за "уседналостта" при гласуване, но някои споменават и поредния опит за контрол на релгиите. На кеширана интернет страница (запазена снимка) може да се види списъка с датите, свалените документи и техните заглавия. Според президента, предложеният от него проект защитава конституцията, правата на човека и суверенитета на България. Не може да сме по-несъгласни с това изказване, както е видно от горната статия, особено и поради факта, че според българската конституция президентът няма право на законодателна нициатива.


Публикувана в Блог

На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Публикувана в Блог