kukeriОбщоизвестен факт е, че в началото на всяка пролет, особено с наближаването на Тодоровден (когато и да се падне той) и на месец март, българинът масово е приканван да се върне към езичеството на дедите си. Не че медиите и държавата открито и насила ни карат да бъдем езичници, но цялата обстановка в страната през този период, съзнателно създавана от различни институции и обществени групи от най-различен характер, просто ни тика към езичеството. Мартеници, амулети, кукерски изяви и всякакъв вид „народни“ приумици заливат площади, гори и поляни и дори влизат в собствените ни къщи. И всичко това се прави, та да се прогонел студа (сиреч, студът да отстъпи и да даде място на пролетта) и годината да е успешна и берекетът да е голям.

Но че стари езически поверия се смесват с християнски мотиви – това никого не смущава, пък и мнозина въобще не могат и да знаят кои са християнските елементи на дадено празнуване, защото те дотолкова са изопачени, че са се превърнали в своята противоположност. „Кушии и коне: Отбелязваме Тодоровден,“ това са заглавия от вестниците на днешния Тодоровден, който тази година се пада тази събота 4 март. Разбира се, медиите споменават, че кушиите, кукерските танци и т.н. се свързват с християнски събития, с началото на великите пости и с деня на Теодор Тирон – светеца, който се противопоставил на императора-отстъпник от християнството и утвърждавал християните в истинската вяра в Христос, но това е само мимоходом, много по-важно за българите е да знаят къде какво се провежда по това време на годината и по какъв начин злото ще бъде изгонено, а плодородието и успехът осигурени.

Статия, озаглавена „Близо 800 кукери гониха зимата и злото в Стара Загора“ започва така: „Навръх Тодоровден Стара Загора посрещна кукери, бабугери, арапи и разни други страшилища, които гониха зимата и злото, за да дадат начало на пролетта.“ Това е само едно заглавие, но подобни може да се намерят в достатъчно количество. Споменавам Стара Загора, защото градът се слави като пазител на българското и традиционното и същевременно като „ограничител“ на правата и свободите на българите („Свобода за всеки“ на няколко пъти писа по повод на нарушенията на конституцията от страна на старозагорските общински власти), макар тази община да има претенцията да е център на вселената (вж. статията на „Свобода за всеки“). Кое е българското и традиционното, което трябва да се пази у народа ни? Ами кукерските танци, мартениците, амулетите и т.н. За християнство въобще не може и дума да става. А ако и да става, то ще е между другото.

Пристигат на 1 март българи и чужденци на летището и ги посрещат деца с мартеници, които биват подарявани на всеки новопристигнал пътник. И чужденците разпитват: какво е това, какво е значението му, защо България така тачи мартениците и т.н. По-просветените пътници може би са прочели някъде, че България е християнска страна, но още тук на летището на практика разбират, че мартеницата и „народните“ обичаи в действителност са вярата на българина, а не вярата в Христос. Как иначе да тълкуваме всички тези призиви из цялата страна на 1 март всеки да се окичи с мартеница и като свърши месеца да я закачи на някое цъфнало дърво за собствен късмет и щастие и за плодородие.

А я опитайте да подарите кръстче на пристигащите – веднага ще ви глобят, а може и да ви арестуват. Защото нямате право да внушавате вярата си на други. А езическите си обичаи и вярвания – моля, няма никакъв проблем! Даже колкото повече езичество съдържа един празник, обряд или ритуал, и колкото по-малко християнство в него има – толкова по-добре. Или пък: опитайте да кажете на другите, че една искрена молитва към Бога ще донесе много повече успех, плодородие и добруване на народа – не само че никой няма да ви повярва, но и със сигурност ще ви кажат: бабини деветини, лозето не ще молитва, а мотика. И ще ви дадат примери от българската история, които „потвърждават“ колко голяма била ролята на „народните“ обичаи, магиите, „тайните“ ритуали и т.н. за добруването на народа и на отделните региони на страната.

Как иначе да разбираме устойчивостта на тези „народни“ обичаи, които в днешно време чрез медиите все повече завладяват ума и сърцето на българина. Днес всеки може да разбере кои са кукерите и че те са „наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари,“ и че „кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.“ А допреди няколко десетилетия, пък да не говорим за столетия, твърде малцина са знаели какво е това кукер. А виж, дервиши и джамалари мнозина са знаели кои са.

През ноември медиите у нас, а също така мнозина християни, говорят какво ли не за „западния“ хелоуийн – доколко той е сатанински и нехристиянски, а видите ли, мартениците, кукерите, амулетите и всякакви други езически атрибути, обичаи и ритуали – те са си „народни“ и „български“ и тях трябва да ги уважаваме.

Жалко е да видим доколко в съзнанието на „модерния“ българин, който уж твърди, че е християнин, са се размили езическите и християнските понятия – до такава степен, че за него е все едно дали му говорите за езическа магия или за християнски смисъл на дадено конкретно действие. Да не говорим, че понякога и самите християни, особено православните, и в личния си църковен живот смесват „народни“ езически обичаи с практикуването на християнската си вяра. И докато езическият „натиск“ върху ума и сърцето на българина продължава, то броят на вярващите християни у нас ще продължава да намалява (освен по други причини, разбира се). Докато на християните не се позволява открито да проповядват вярата си на другите, немалко българи ще продължават да тънат в езически заблуди. Ето защо държава, медии, институции, обществени сдружения и групи първо да бъдат загрижени за християнството у нас, а отделните езически заблуди да оставят на онези, които все още не са се отървали от тях, а не да виждаме как държавни органи, медии и всякакви сдружения масово разпространяват и изтъкват „народния“ и „българския“ характер на тези антихристиянски обичаи и заблуди, а когато някоя християнска организация пожелае да сподели вярата си с другите, тя да бъде преследвана чрез законни и недотам законни средства, дори стигащи до противоконституционни решения и действия.

Не знам докога ще продължаваме с езичеството у нас, но знам, че Бог е верен на Себе Си и ни казва, че мнозина са призвани, но малцина са избрани. При това под „избрани“ не разбирам само фаталисткото богословие на Божието избраничество, но също така нашата собствена вяра, която да потвърди, че сме сред Божиите избраници. А вяра и езичество не могат да съществуват заедно: или изоставяме едното и прегръщаме другото или пък продължаваме да живеем в заблуда, дори и да си мислим, че сме християни.
Публикувана в Блог
В репортаж със заглавие „Религиозен спам в Благоевград“ на 27.11.2015 г. БНТ1 представи разпространяването на листовки с християнско съдържание от сдружение „Христос за всеки“ като опасна дейност. Със съдействието на Свобода за всеки – адвокати сдружението направи искане за право на отговор по чл. 18, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Искането беше обосновано с тенденциозност на репортажа и съдържащите се в него клеветнически твърдения и антихристиянска и антиевангелска прогаданда, както и с нарушаването на законовата забрана за разпространение на омраза на основа религия и погазването на основни конституционни права.  

След преговори, проведени с представители на Дирекция „Информация“ и Продуцентски център „Новини“ на БНТ1, правото на отговор беше предоставено и реализирано в емисията „По света и у нас“ от 20 ч. на 04.12.2015 г. С излъчването на  отговора допуснатото с преднамерения журналистически репортаж засягане и уронване престижа и доброто име на членовете на сдружението беше компенсирано.

Свобода за всеки – адвокати застава срещу всеки опит за нарушаване правото на свободно упражняване на християнската вяра в медиите.
Публикувана в Блог
Четвъртък, 03 Юли 2014 14:48

След Х-Фактор следва Секс-Фактор

След два месеца ще станат 10 година, откакто за пръв път във Великобритания се появи X-Factor – музикалното състезание, което цели да привлича млади таланти към музикалното изкуство. Вариант на това шоу се появи в много страни по света и особено в бившите комунистически страни, които бързаха да не изостанат от „напредналия” Запад. Х-фактор бе бързо разпространен и в САЩ, където той придоби изключително комерсиален характер.

Преди няколко дена (средата на юни 2014 г) стана известно, че в САЩ ще се появи и SX-Factor, който, за да не остане съмнение за какво става въпрос, просто ще бъде наречен Секс-фактор (seX-Factor); обърнете внимание върху изписването му – с малки букви „се” и голямо „кс” – това цели то да има прилика с музикалното шоу. За разлика от музикалния си предшественик, това предаване ще бъде реалити шоу с напълно порнографски характер. В него осем мъже и осем момичета, които трябва да бъдат аматьори във филмовото изкуство, но които трябва да имат качествата на порно-звезди, ще се състезават един с друг, като ще се стараят да покажат „приятелските” си и сексуалните си предимства (повече за шоуто на неговия уебсайт тук). Шоуто вече пусна свои страници в Twitter и Facebook и това изглежда малко странно, като се имат предвид строгите изисквания на двете медии да не допускат материали с порно съдържание.

Странно изглежда и твърдението на създателите на новото секс-шоу, че тук става въпрос за „приятелско шоу,” каквито изобилстват в телевизионните медии. Но самият му създател вече заяви, че в него актьорите ще се разхождат голи и ще има „реални” сексуални сцени. Както и при Х-фактор, и тук състезанието ще се оценява от съдии и от публиката, която ще може да гледа шоуто по интернет и да гласува направо онлайн. Никъде няма предупреждение, че в него ще има порнографско съдържание, нещо повече: създателите на шоуто се надяват, че младата аудитория ще бъде тази, която най-активно ще взема участие в гледането и гласуването. Но тъй като създателите на шоуто продължават да твърдят, че то е „приятелско,” а не порнографско, няма да има  проблем то да бъде гледано и от деца.

Както и в редица други случаи, така и в този съвестни граждани подигнаха протест срещу излизането на това ново порнографско издание на американската шоу-индустрия, бе начената и подписка то въобще да не бъде допуснато за излъчване (повече за подписката тук). Борбата срещу порнографското шоу няма да е лесна, защото в него са заложени много пари. В края на първия сезон на шоуто една от двойките ще получи 1 милион долара награда, а колко ще получат организаторите на шоуто – все още не се знае, но цифрата със сигурност многократно ще надхвърли тази на наградата.

Споделяме тази новина тук, защото както нашите медии възприеха някои от най-долнопробните западни предавания, така и това ново чудо на шоу-индустрията може да приеме и своя български вариант, когато то бъде видяно по американските медии и по интернета. Можем още сега да подпишем протеста и да бъдат събрани 50 хиляди подписа, за да се повдигне въпросът за предотвратяване излизането на новото предаване. Спирането му в САЩ означава, че то няма да се появи и по българските медии. Ако веднъж се появи американското му издание, тогава не се знае дали ще можем да го спрем тук у нас, просто защото никой няма да ни пита, пък дори можем и да не разберем, че подобно предаване се подготвя – можем да научим за него направо от екрана, когато един ден то начене. Особено активни в протестите срещу „официалното” настъпление на порнографията по медиите трябва да бъдем ние християните, защото ние най-добре разбираме общочовешките норми на нравствен живот, които са християнски в своята основа, но от които някои съвременни общества последователно отстъпват. Да не чакаме, докато огънят достигне и до нашия праг, а още сега да се опитваме да го потушаваме там, където е възникнал и откъдето може да се разпространи навсякъде.

Публикувана в Блог

Трябва ли да бъдат показвани в медиите хора, които се самозапалват и самонараняват? - адв. д-р Виктор Костов защитава свободата на словото и здравия разум в рубриката „Гласовете ви чувам“ в предаването „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия на 28 март 2013 г.

Гледайте видеото и дискусията по темата с начало в минута 12:00

Публикувана в Блог
Четвъртък, 14 Февруари 2013 09:28

Алтернатива ли е домашното обучение?

Алтернатива ли е домашното обучение?   слушайте разговора по темата в предаването „Какво се случва“ на БНР, програма Христо Ботев, 12 февруари, 2013 г.

Участници в дискусията са: пастор Явор Костов  активист в Свобода за всеки, Радослава Петкова  родител, и Ралица Димитрова  автор на документалния филм "Аз съм домашен ученик".

Публикувана в Блог

Отговора на пастор Радослав Киряков на статията във в. "Десант" публикуваме със съкращения

В навечерието на християнския протестантски празник - Денят на Реформацията (31-ви октомври), а така също и Денят на Народните Будители (1-ви ноември), хората, които имат сърце и са призвани да просвещават съвременното българско общество със светлината на християнската вяра, отново бяха атакувани и оклеветени от некомпетентни и неуки хора, които не знаят нито на кой свят са, нито в кое време живеят! Такъв е случаят със статията на вестник „Десант“, бр.180 от 26.10.2012 г. (електронно издание от 28.10.2012 г.), със заглавие „Секти съдят община за дискриминация“, написана от лаика в религиозните и богословски въпроси Георги Ваташки. Този човек не знае нито какво е обективна журналистика, нито какво е демокрация, нито пък знае в кой век и в кое време живеем. Той сигурно си мисли, че живеем още във времето на тоталитаризма и войнстващия атеизъм, в което не можеше да става и дума за някаква друга религия. Затова г-н Ваташки не може да приеме, че в света са съществували и съществуват много други религии. Под думата „секта“ в своята статия той приравнява в едно йеховисти, мормони и евангелисти, без да знае, че евангелската църква не е нито „секта“, нито „нетрадиционно вероизповедание“, както в света, така и в България. В началото само бегло споменава Свидетелите на Йехова и групата на Мормоните, а след това надълго и нашироко се занимава с евангелските църкви, като сипе по техен адрес всевъзможни измислени лъжи и клевети. Тук г-н Ваташки, без да осъзнава, вместо да се покаже като ревностен борец против сектите, изведнъж се озовава в ролята на противник на самото християнство. Защото всеки малко по-образован българин знае, че християнството в световен мащаб има три основни клона: католицизъм, протестантство и православие. Всеки, който членува в някоя от тези три църкви, е християнин, а не сектант!! Като плюе евангелистите, г-н Ваташки всъщност плюе християните, а с това той показва, че не е никакъв защитник на децата ни и че не е никакъв патриот, защото всеки българин знае, че без християнството нито децата ни ще просъществуват, нито България! А ако послушаме „акъла“ на г-н Ваташки и наричаме всички наши неправославни християнски братя от Европейския съюз и от целия цивилизован западен свят „сектанти“, то тогава трябва веднага да се отпишем от членството си в ЕС и не да се стремим към Запада, а да се връщаме по-бързо в Северна Корея, където ще си живеем „щастливо“ и „блажено“ без християнство, без вяра в сърцата и ще си вършим каквото си поискаме, ей така по Сталински и по Ваташки!

Тези, които приемат християнската вяра, само че не в Православната църква, той нарича „жертви“. Нека г-н Ваташки да знае, че жертви имат само комунизмът, сталинизмът и тоталитаризмът, а християнската вяра няма жертви! Тя има светии, герои, мъченици, последователи и ученици, но не и жертви! Истинската жертва в случая е самият г-н Ваташки. Той е жертва на собствената си злоба, невежеството и некомпетентност, а може би и жертва на кукловодите, които му дърпат конците, за да пише такива статии на омраза със съмнителна и тъмна цел!

Ваташки нарича нас - образованите богословски и официално ръкоположените в духовното служение и сан пастори - „самозвани“. Както се разбира от писанията му, самозваният всъщност е самият той, който само се прави на журналист и се самозалъгва, че пише някаква обективна журналистика.

Всичко, което Ваташки пише за Първа евангелска съборна църква, са абсолютни измислени лъжи! Освен всичко, той още лъже и за това, че е почерпил информация от форуми в интернет, в които уж имало много свидетелства на хора, пострадали от нашата църква. Няма нито такива форуми, нито такива хора, а лъжливите обвинения, които той посочва, са просто преписани от въпросната „справка-заповед“ на Община Бургас, за която ние съдим общината!

Публикувана в Блог
Пастор обвинен в престъпление спрямо дете заради домашно образование (англ.)

Писмо до негово превъзходителство премиер министъра Бойко Борисов от Майкъл Донъли - директор по международните въпроси в Асоциация за правна защита на домашното образование – HSLDA (англ.)

Българските власти преследват пастор заради домашно образование (англ.)

Нападнаха протестантски пастор и семейството му

Петиция в подкрепа на Явор Костов и семейството му срещу административния произвол на „Закрила на детето” – Видин

Аргументи против Проекта за Закон за детето и споменаване на казуса във Видин в разговор с адв. Виктор Костов и Анелия Тонева – І-ва част; ІІ-ра част

Затвор до 3 г. грози баща, спрял сина си от училище - Отказът от държавното училище идва след системно насилие над детето от съученици 

Изпратете писма до институциите във Видин в подкрепа на Явор Костов и семейството му

Описание на казуса „Закрила на детето” – Видин срещу Явор Костов и семейството
Публикувана в Блог

Аргументи против новия проект на Закон за детето - разговор с участието на адв. д-р Виктор Костов - BBT, Откровено с Ели, 31.05.2012 г.

І-ва част от предаването




ІІ-ра част от предаването


Публикувана в Блог

"Проектозакон за детето – разговор с адв. д-р Виктор Костов" в предаването „Диалог с Иван Несторов“ на Хармония ТВ, 18 април, 2012 г. Гледайте видеото по-долу на тази страница.

Публикувана в Блог

 

Свобода за всеки

правозащитна група за защита на основни човешки и конституционни права.

 

Тема:

Проектът на Закон за детето - ненужен и опасен

 

Участници:

  • адв. д-р Виктор Костов
  • Явор Костов
  • Михаил Новак
  • Христо Панчугов, зам.-главен секретар на СДС

Адв. д-р Виктор Костов е адвокат и правозащитник, защитаващ основни човешки и конституционни права; главен редактор на сайт Свобода за всеки - онлайн издание за свободата на съвестта и словото, и ръководител правозащитната дейност на организацията.

Автор е на критичен правен анализ на проекта за Закон за детето и вносител на Меморандум с мнение относно същия законопроект на Alliance Defense Fund (Алианс за правна защита) - международна неправителствена организация на над 1700 асоциирани адвокати, защитаващи човешките права и правата на семейството. Двата документа са внесени в Министерски съвет, ресорното министерство и Народното събрание.

Публикувана в Блог

Текст от пресконференцията в Бургас
на 21 април 2011 г.

организирана от Евангелски християнски
църкви и „Свобода за всеки”

по повод нападение над малцинствена религиозна общност
в Бургас, на 17 април 2011 г.

Пастор Живко Тончев:

Добър ден, уважаеми съграждани – представители на бургаските медии. Добре дошли на нашата пресконференция на тема: „Религиозната омраза срещу свидетелите на Йехова и другите нетрадиционни вероизповедания”. Желая да дам думата на адвокат, доктор Виктор Костов – издател на „Свобода за всеки”, електронно издание за свободата на религията, съвестта и словото.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Благодаря ви, че проявихте интерес към това събитие. Считам, че този интерес няма да угасне след днешната пресконференция. Ще ви прочета една декларация, която беше подготвена на 19-ти април и изпратена до централни държавни институции, вчера на 20-ти април. Тази декларация е подписана от повече от тридесет нестопански организации, правозащитници и евангелски, християнски, общности и църкви. Този списък непрекъснато се допълва, декларацията е сложена в Интернет. Тя е достъпна там и непрекъснато нови организации и личности се присъединяват към нея. Няма да изброявам също и до кои институции тя е изпратена, имате я в пакета с документи, който ви беше представен в началото. Ще изчета тази декларация, ще направя някои коментари след това и ще имате възможност за въпроси към нас.

Журналист (женски глас):

А може ли една молба? Ние я имаме, да не я четете, само да преминеме към коментара й.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз бих искал да я прочета, за да стане ясно и за тези които снимат. Да стане ясно какъв е контекста на тази пресконференция и какво всъщност ние представляваме. Каква е основата за това събиране.

Уважаеми г-н Премиер, г-н Цветанов и г-н Велчев, дами и господа държавници,

Актът на насилие заради религиозна ненавист, осъществен от ВМРО, и техни поддръжници на 17 април 2011 г. в Бургас срещу членове на вероизповеданието „Свидетели на Йехова”, е брутално престъпление срещу правото на свободно изповядване на вярата съгласно чл. чл. 163-165 от Наказателния кодекс. В случая не става дума за дискриминация, тоест за неравно третиране заради вярата на другия, става дума за извършено престъпление. Тези съставомерни действия следва да бъдат подведени под съответната норма от прокуратурата и извършителите – изправени пред справедлив съд.

Настояваме за ясна и категорична позиция по случая от вашето министерство или институция, и от правителството на Република България. Този акт на насилие, за съжаление, е обвързан с противоречивата и често недообмислена политика на изпълнителната власт и местните власти по отношение на религиозните групи в страната, които са считани за кавички „нетрадиционни”. В своя доклад за 2010 г. Държавната агенция „Национална сигурност” третира религиозни общества, които същата счита за кавички „нетрадиционни” по неясни критерии, като непряка заплаха за националната сигурност и пряка заплаха за „дезинтеграцията” на нацията.

Същата терминология присъства в писмо №6700 131 от 9 април 2008 г. на Община Бургас (Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни) и МВР -  Бургас, с което се настоява всички ученици на територията на Бургас да бъдат информирани, че Мормоните, Свидетели на Йехова и евангелските и петдесетни християни са цитирам – сред цитирам „най-основните и опасни секти в страната”, които, цитат - „нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред”.

Подобни твърдения, противоречащи на основни защитени права в Европейската конвенция за правата на човека и българската конституция, и излизащи от държавни органи застрашават религиозния мир в страната. Това се доказа с инцидента в Бургас на 17 април. Считаме, че правителството, ръководството на ДАНС и местните власти следва да излязат с обяснение пред обществото за своята позиция и действия в противоречие с конституционните права на гражданите с религиозни убеждения. Законовата роля на държавната власт е да съдейства за мирно съжителство на хора и организации с различни убеждения без да се намесва във формирането и изказването на тези убеждения.

Също така, когато престъпници застрашат обществения ред с извършени съставомерни деяния против правото на хората да изповядват и практикуват своите религиозни убеждения, властта следва да приложи закона, да възстанови справедливостта, като подведе дейците под отговорност. Очакваме точно това да се случи с извършителите на престъпните действия в Бургас на 17 април в молитвения дом на визираното по-горе вероизповедание.

Настояваме властите да извършат необходимото за опазване на основните конституционни права на хората на свобода на вярата, съвестта и словото. Тези права са основа на свободното и демократично общество. Тяхното упражняване трябва да бъде гарантирано от държавата – това гарантиране е законово и конституционно задължение на държавата. За хората и организациите, които не желаят да се ползват със силата на аргументите в политическия, идеен и религиозен дебат, а разчитат на насилието, заплахата за живота и здравето на опонента, и въобще на престъплението и унижаването на човешкото достойнство, за тях следва да бъде приложен наказателния закон, като справедлива защита от подобни посегателства над нашите фундаментални права и свободи.

Оставаме в молитва за мъдрост от Бога на управляващите българския народ и с надеждата, че законността и здравият разум ще надделеят и властите ще пресекат ненужното и противозаконно насилие над хора с различни убеждения.

Оставаме в очакване на вашата позиция и следейки развитието на случая в Бургас.

Следват подписи на подкрепили декларацията.

С това зададохме рамката на днешното събиране и искам да направя няколко коментара, съвсем кратки, които съм сигурен, че ще предизвикат допълнително въпроси, след което можете да зададете вашите въпроси.

На първо място, искам да обърна внимание на факта, че това което се случи на 17 април в Бургас има своята предистория и тази предистория за съжаление, отбелязвам – за съжаление може да бъде открита в документи, които са публикувани и разпространявани от държавни органи.

На първо място ще спомена доклада от 2011 година за 2010 година на Държавна агенция за „Национална сигурност”, която определено класифицира „нетрадиционните вероизповедания”, като заплаха. Непряка. Непряка заплаха за националната сигурност, но заплаха за интегритета или цялостта на нацията. В коя категория попадат хората с „нетрадиционни...”, наблягам на тази дума, защото, защото дефиницията на „нетрадиционни вярвания” е много размита и неясна.

Единствено в Конституцията на България се казва, ... и това е една пожелателна норма, че традиционна религия в България е Православната църква, но никъде другаде в правните документи, освен в съзнанието на хората и в публичното пространство нямаме дефиниция на това, какво е „традиционно” да вярваш и какво е „нетрадиционно”. За това подчертавам и този термин.

Та, къде попадат нетрадиционните вярващи – хора с различни убеждения, според държавна агенция за национална сигурност? Това е в „екстремизъм и противоконституционна дейност”. Искам да ви прочета няколко абзаца, всъщност едно изречение, което на практика ни дава представа, за позицията в този доклад на държавната агенция за национална сигурност:


„Други нетрадиционни религиозни организации, секти и окултни течения правят опити за привличане на последователи.”

Още тук се сблъскваме с едно странно и неправилно разбиране за това, какво всъщност представлява факта да имаш убеждения и да ги практикуваш. Естествено е всеки, който има дадени убеждения, да привлича последователи. На практика привличането на последователи е конституционно защитена дейност, с правото на свобода на изразяване на мнение, с правото на разпространяване и получаване на информация, с правото на сдружаване.

Тоест, виждаме, че упражняването на едно конституционно право, според доклада на ДАНС, представлява някаква заплаха за тези категории, които тази агенция покрива.

„Основният риск от това”, тоест от привличане на последователи от хора с нетрадиционни убеждения „е свързан с популяризирането на практики свързани със заплаха за здравето и живота на последователите, както и предизвикване на напрежение сред местното население поради агресивната пропагандна дейност.”

Разбираме, че оттук произтича схващането в общественото съзнание, включително и в медиите, включително и в такива групи, които организираха мероприятието на 17 април, че всъщност сектите са много страшни. Това го казвам малко иронично затова защото не е ясно с какво те са страшни. С какво сектите заплашват здравето на хората? С какво сектите, така наречени, заплашват живота на хората? Когато боравим с такива сериозни категории е нужно да бъдат представени доказателства, да има свидетелство за това нещо. Сега бих искал да спомена в тази връзка и едно от изказванията на  организаторите на митинга и нападението срещу „Свидетели на Йехова” в неделя. Те казаха и тяхната идея за организирането на такъв поход е да „положат венци пред паметта”, цитирам по памет, на „загиналите от сектите”.

Къде са тези загинали? Дайте  доказателствата, дайте да видим, ако има някаво такова обществено опасно влияние, защо никой няма снимки, няма фотоси, няма свидетели. Тоест, тук говорим за една паралелна реалност, която се създава в умовете на хората и обществото, особено когато част от обществото не е критично настроена към съответните органи на държавна власт. И виждаме как резултата от едно такова тълкувание на основни конституционни права и свободи е на практика оправдаване на действия като тези срещу „Свидетели на Йехова”.

Последен цитат и повече няма да ви занимавам с този текст. Аз имам грижата в момента, с моя екип да направим един подробен анализ, който след възможно най-кратки срокове се надяваме да публикуваме и да бъде достъпен за всички медии, за да стане ясно всъщност, че някои от схващанията на държавни органи като Държавна агенция за „Национална сигурност” водят до, на практика, възприятия у хората, че това което се случи, че саморазправата, че насилието над другомислещия, е законен начин за справяне с някакво различие в убежденията. Така, че този доклад в момента се изготвя. Той ще бъде подробен.

Само ще спомена, че „въпреки, че не представлява пряка опасност за националната сигурност, действията на тези религиозни общности” - отново не е ясно - тук може да влезе всяка категория, всеки вярващ, религиозен вярващ, може да влезе в тази категория. Тези нетрадиционни общности, „..Техните действия допълнително способстват за дезинтеграцията”. Тоест за (разваляне – б.р.) единството на нацията, въпреки, че не са директно опасни за националната сигурност. Сега какъв е практичния (извод – б.р.); защо Бургас е толкова важен в цялата тази ситуация, защо цитирам този доклад?

Защото през 2008 година, точно преди Великден, отново на 9 април, споменах го в декларацията това писмо, МВР – Бургас, община Бургас излязоха с едно писмо, което беше по типичен, стар партийно-комунистически стил окръжно с изискване за обратна връзка от всеки директор в училищата да прочете една информация. В която информация се споменаваха трите основни, най-основни опасни секти. Това са  „Свидетели на Йехова”, „Мормоните” и евангелско-петдесятните християни, но в крайна сметка те обобщават накрая техните богословски (виждания – б.р.); всичко се слага под общ знаменател и всички въобще протестантски християни.

Това са „основните най-опасни секти, които въпреки, че са законно регистрирани нарушават правата на хората и обществения ред”. Как? По какъв начин? Защо? И това пропагандно изявление излиза от отговорни държавни органи. Излиза от органите на местната власт, излиза от МВР.

И какво се оказва в крайна сметка? След проведени срещи на местните пастори с местния ръководител на Държавна агенция „Национална сигурност”, на практика става ясно, че тази агенция е участвала в разработването и инициативата за едно такова писмо. Ако направим сравнителен анализ на писмото от 2008 година и този доклад, който съвсем бегло ви споменах преди малко, (той – б.р.) показва, че идеите, тонът, начина на мислене, категориите, с които се борави са на практика, почти идентични.

В този смисъл, много е важно държавната агенция за национална сигурност и правителството да излязат публично с позиция – на какво се дължи това разминаване във визията на тези държавни структури, за това какво е законно и какво е противоконституционно. Защото свободата на съвестта, свободата на вярата, свободата на религията, свободата на словото, това са конституционно защитени категории.

Отговорността на държавата не е само към това да се справи със сектите, както популистки настояват определени националистически организации. Отговорността на държавата е да съдейства, и това е конституционно задължение нейно, да съдейства за мира между различните групи вярващи, и между вярващи и невярващи.

Така че, това е всъщност, използваме тази трибуна, за да отправим едно такова настояване.

Последно, по повод това писмо, което споменах от 2008 година, местни евангелски пастори, един от тях е пастор Живко Тончев са водили преговори с община, с полиция, включително и тази среща, за която споменах с местното ръководство на държавната агенция по национална сигурност. Искането, тяхното, сега вече нашето искане, беше за това да се пусне още едно такова писмо, с което да се поднесат извинения от страна на същите власти за първото писмо. За това, че е извършено едно..., че е извършена някаква грешка, че е станало някакво недоразумение. За съжаление такова нещо не се постигна.

След дълги консултации с религиозни общности, с евангелски вярващите християни в община Бургас, заведохме дело, в което ищците са четирима – три църкви и четирима пастори, пред административен съд – Бургас. Делото беше заведено на 01 април, като целта на това дело е именно да получим удовлетворение и възстановяване на законноста и справедливостта, а именно (да бъде опровергана – б.р.) тази дезинформация, която беше разпространена с това писмо прословуто от 09 април 2008 година и което събитие имаше огромен отзвук в националната и в местната преса -- „Секти зарибяват Бургас”, „Секти нападнаха Бургас” и т.н. Заглавията са представени в материала, който е при вас. Това беше начина -- за съжаление чрез завеждането на дело за извършена дискриминация от държавни органи беше начина ние да дадем някаква обратна връзка на властите за това какво считаме за нарушението на основни конституционни права и свободи на вярващите християни.

С това изчерпвам моето изказване. Моля ви, ако имате въпроси. 

Журналист (женски глас):

Да уточним за делото прощавайте. Тази година ли е заведено делото?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Делото е заведено на 01 април 2011 година.

Журналист (женски глас):

Тоест със задна дата, със заден акт, със задно действие?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз ще го кажа по друг начин. Срокът на давност за завеждане на делото изтича три години след извършването на съответното действие или деяние. В случая срокът на давност би трябвало да изтече на 09 април 2011 година.

Журналист (същият женски глас):

А защо го направихте толкова късно? Защо не сте реагирали по-рано?

Адв.  д-р Виктор Костов:

За това защото това е сложен и труден процес, и е нужно внимателно да се подходи при анализирането на това какви са последствията. Анализите, които са извършени, за да се заведе това дело са не само юридически. Те са морални, духовни, богословски. Не всички християни и християнски лидери непременно държат да участват в съдебни дела, затова защото все пак тук имаме наличие на някакъв спор. Освен това тук говорим за ресурс, ангажирането вместо с проповядване на Божието Слово и Божието Царство със участието в някаква правораздавателна система и е вече въпрос на лично богословие и лично желание и на ресурс това нещо да се случи. Освен това, за да завърша отговора на вашия въпрос – закона е предвидил три годишен срок неслучайно.

Журналист (същият женски глас):

А все пак вие кога разбрахте за това?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Кога разбрахме за кое, госпожо?

Журналист (същият женски глас):

За всъщност това изявление на община Бургас

Адв.  д-р Виктор Костов:

Много ви моля, въпроси които са зададени само към нас. Ще отговаряме само на такива въпроси.

Журналист (същият женски глас):

Това е към вас. Значи от община Бургас, това изявление е от 2008 – ма и аз затова ви питам вие кога разбрахте за него?

Адв.  д-р Виктор Костов:

А от коя медия сте вие? Бихте ли се представили?

Журналист (същият женски глас):

„Черноморски Фар”

Адв.  д-р Виктор Костов:

„Черноморски Фар”. Кога сме разбрали за него? Тогава когато излезе. Скоро след това.

Журналист (женски глас):

Господин Костов, вече четири дни различни църкви, евангелски и протестантски застават в защита на „Свидетели на Йехова”, а самите „Свидетели на Йехова” никъде не се появяват. Вие имате ли някаква връзка с тях?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ще ви помоля, когато задавате въпросите, да си казвате името и да съобщавате медията от която сте.

Моля? Благодаря ви госпожо.

Не, нямаме връзка със „Свидетели на Йехова”. Те не са потърсили помощ от нас. Но ние считаме за наше морално задължение и за наше конституционно и законово право да реагираме на всяко насилие, което е извършено срещу другиго заради техните убеждения и заради тяхната съвест. Даже може би е добре и пастор Живко Тончев да даде обяснение, че всъщност богословски евангелските християни не са съгласни със „Свидетели на Йехова”. Но това по никакъв начин не ни ограничачава ние да осъдим едно брутално насилие. Така не се решава богословски дебат.

Журналист (женски глас):

А вие защо? Тоест... защо евангелските християни не са съгласни със „Свидетелите на Йехова”?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Моля. Какво казахте?

Журналист (женски глас):

Какви са ...Защо не сте съгласни? Щото казахте, че не сте съгласни със „Свидетели на Йехова” и аз питам защо?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Пастор Живко Тончев ще отговори. Става дума за богословски различия, така, че тук не можем да дискутираме в дълбочина, но ще получите някаква начална представа от пастор Тончев.

Журналист (женски глас):

Извинявайте може ли само да попитам, Дарик радио, Росица Велева се казвам. Във вразка с това дело, което сте завели. То включва ли иск на йеховистите или не?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Не. ... „Свидетели на Йехова” не участват в това дело.

Журналист (женски глас):

От кого е заведено това дело?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Това дело е заведено от... аз го казах това нещо, сега ще го повторя. От три евангелски християнски църкви и четирима пастори на евангелски християнски църкви. 

Пастор Живко Тончев:

На въпроса за различията и защо ние заставаме в случая. Тоест изглежда, че заставаме зад общността или вероизповеданието „Свидетели на Йехова”. Когато се разискват богословски теми би трябвало те да се поставят на нивото на богословски дебат. Проведен цивилизовано, разбрано, с аргументи.

В случая ние се разграничаваме от доктрината на „Свидетели на Йехова”, и като християни. Ние сме част от голямото християнско семейство на Православни, Католици и Протестанти. Имаме много общи неща – една Библия като християни, с православните и католиците. Едни и същи убеждения.

„Мормоните” и „Свидетели на Йехова” имат различия по богословска гледна точка. Но установяването на различията, или пък неприемането им не би трябвало да бъде извършвано на основата на насилие. И ние заставаме в случая като малцинство в страната ни с един вид, една тревога. Има ли срещу нетрадиционните вероизповедания насилие – ние не искаме това насилие да се случи и с нашите общества. Тоест ние осъждаме насилието като форма на разрешаване на някакъв спор. От тази гледна точка ние заставаме против насилието. Но доктринално, богословски се различаваме от „Свидетели на Йехова” и „Мормоните”.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Това, че те не са подписали тази декларация, в смисъл такъв, че все пак....

Адв.  д-р Виктор Костов:

Искате ли после, след пресконференцията, да ви обясня подробностите по подписването на декларацията? Ако има други въпроси...

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Не, защото с две думи да го коментирате това по време на конференцията.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Естествено, че не сме. Не сме ги търсили.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Само секунда, тази декларация. Повода за тази декларация е всъщност точно проблема с..., който се случи в неделя, а всъщност от друга страна „Свидетели на Йехова” не са в списъка, тоест това е...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Извършено е престъпление, госпожо. Извършено е насилие.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Аз искам да го коментирате. Аз не искам нещо друго.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Какво искате да коментирам по-точно?

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Декларацията става повод за това. Тоест все пак става очевидно, че се изказват толкова много хора, които не са намесени директно да в инцидента.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Естествено. Ще го повторя още веднъж. Аз не знам дали на някой друг не му е станало ясно, но ще го повторя още веднъж за да стане ясно на всички.

Ние чувстваме морално и духовно задължение да заемем позиция срещу брутално насилие срещу хора, които не споделят непременно нашите убеждения но споделят различни убеждения. Защото всяко насилие при решаването на богословски или други идейни или религиозни спорове е осъдимо, включително и престъпно. Член 163 и 165 от Наказателния кодекс включително. Става ли ясно защо всъщност ние излизаме с тази декларация?

От мълчанието ви предполагам, че имаме вече яснота.

Пастор Радослав Киряков:

Само да допълня, че не само ние излизаме с някаква декларация. Българския Хелзински комитет също излезе с декларация, Обединените Евангелски църкви също излизат с декларация. Въобще демократично настроениете организации в страната, които излизат,да защитят свободите и правата на гражданите на Република България излизат с декларация и мисля, че това не е някакво... нещо чудно и за това, че йеховистите на участват в тези декларации. Ние просто сме обезпокоени от прецедента, който се случи в нашата република и в частност в Бургас.  

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ако някой нападне офиса на вашия вестник ние пак бихме го осъдили това нещо защото ние вярваме в свободната преса, в свободната журналистика. Ние вярваме в истината.

Журналист (друг женски глас):

А някакви съвместни действия обсъждате ли между всички тези нетрадиционни религии нещо до институциите, до съда. Разговори имали ли сте?

Адв.  д-р Виктор Костов:

На този етап това, което мога да коментирам е това което виждате е плод на точно такива консултации точно на изясняване на позиции. Декларацията до този момент е подписана, както споменах от над 30 организации. Продължава да бъде подписвана. Има и други декларации. Ще ви спомена и една друга евангелска организация с централно ръководство, нарича се Обединен Евангелски алианс. Те също пуснаха своя кратка декларация.

Така че има едно радвижване сред хората с будна гражданска съвест с една единствена цел - да се спазва закона, да се възстанови справедливостта, да бъдат наказани тези очевидно запечатани факти и доказателства за извършено престъпление. Не само на религиозна основа. Тук говорим за престъпление срещу здравето, срещу частната собственост. Говорим за престъпление срещу личността. Така че повечето от тези състави от Наказателния кодекс са запечатани на видео и са в целия вид в цялато интернет пространство. Така че това, което виждате в момента е един от плодовете на реакция на хора, които искат техните конституционни права, а и тези на другите хора да бъдат спазвани.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Господин Костов, тук във подкрепилите виждам и една нерегистрирана църква, „Християнски мисионерски център”, бихте ли казали нещо повече? И защо тя, нерегистрирана църква, също така застава в подкрепа на тази декларация? 

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да ми кажете вашето име и вашата медиа.

Журанлист:

А да, извинявайте. Казвам се Силвия Шатърова, вестник „Черноморски Фар”.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ще ви отговоря, Силвия. Вярата следва човешката личност, вярата не следва регистрацията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Вие сте адвокат, не може...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Както ме чухте така го казах.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама не, просто това е неубедително!

Адв.  д-р Виктор Костов:

Сега, вие тука сте журналисти, за да ми задавате въпроси или за да спорите за закона с мен?

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама чакайте малко! Това е скандално! Наистина това е скандално, в смисъл има една нерегистрирана църква в списъка...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Точно така.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Тоест тя какво иска да каже с това, моля ви регистрирайте и нас?! Тоест... аз го разбирам, че сте юридически...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Юридическите консултации между другото трябва да бъдат вън от контекста на пресконференцията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама как, вие трябва да дадете обяснение за всичко в тази декларация! Вие сте адвокат, ние сме на вашата пресконференция вие трябва да знаете всичко как да обясните всяка една точка.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз ще ви го обясяня но вие не ми давате възможност.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ето давам ви.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Даже ако искате, пастора на тази нерегистрирана църква е тук в залата. Той също може да отговори на вашите въпроси. Много ви моля само, в същото време не ми се иска само вие да изземвате (времето за въпроси – б.р.). Разбирам, че имате някакви различия с хората, които стоят от тази страна. Не ми се иска вие да изземвате пресконференцията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Има съпротива срещу всеки един въпрос от...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Не, не. Искам да ви обясня просто трябва да ми дадете възможност да ви отговоря.

Значи, казах ви вярата следва личността. Не регистрацията вярва в Бога. Личността вярва в Бога.

За да вземете вярата на един човек вие трябва или трябва да го унищожите физически, или да го оставите да вярва. Можете и да го пречупите, разбира се. С физическо насилие, със заплахи, с манипулации, можете да смените убежденията на някой човек, но има други хора, които просто не могат да се пречупят. Така че...

ПРЕХОД

Кой вярва в Бога, според вас? Кой има убеждения?

Хората се сдружават, защото имат еднакви убеждения. А не, някой си, извадил някаква регистрация и на практика тази регистрация вече, става символ на техните убеждения. Точно обратното. Тоест – регистрацията е резултат от хора, които са упражнили правото си да се сдружават. Това е конституционно право. Отишли са в съда, отишли са в съответното място и са се регистрирали.

Трябва да сменим това мислене и мисля, че вашият въпрос... аз съм ви благодарен за него. Той е изключително важен. Той е критичен и за мисленето не само на държавните органи, той е и в обществото, и в медиите така да се промени това разбиране, че някакво си регистрация, по някакъв начин те прави повече вярващ или по-малко вярващ.

Регистрацията е фикция. Това е правна фикция, с която се създава юридическа личност. Такава личност не съществува, но на базата на общи убеждения, група хора се събират, решават да се... да си наемат обща зала, решават да имат банкова сметка, решават да имат управление и много по-лесно се управлява група хора, чрез тази правна фикция, юридическа личност, отколкото всички да се събират всеки път и да взимат едни и същи решения и така нататък.

В този смисъл регистрацията не може да вярва. Вярва човешката личност. Преследвани са хората за техните убеждения, не са преследвани регистрации.

В този смисъл – част от правото да вярваш е да не вярваш в регистрацията. Да вярваш, че всъщност не е нужно да минеш през някакво държавно одобрение за да може твоята църква да функционира, за да може хората да се събират закрито, на закрито без разрешение от властите, да изповядват убежденията си, да си четат Библията, да си пеят псалмите и всякакви други дейности. Така, че това е отговорът ... на вашия въпрос.

Журналист (друг женски глас):

Добре как ще коментирате в тази връзка, че ви обвинянат в твърде агресивен подход при набирането на съмишленици. Всички нетрадиционни...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Та коя медия бяхте вие?

Журналист:

Канал 0.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Канал 0. Значи ето тук крябва да сме наясно. Ние трябва да свикнем с плурализма. Трябва да свикнем с факта, че хората могат да имат различно мнение от нашето и това не ни застрашава непременно нас. Тоест нашата идентичност. Ако нашите убеждения са внимателно и последователно изграждани защо не позволим на някой друг да има своето право на изказване на мнение, дори да убеди привърженици да последват неговото мнение? Какво намирате агресивно в това, ... и това е конституционно право? Фундаментално конституционно право. Да проповядваш е конституционно. Това е свобода на словото и изразяване.

Журналист:

Ние говорим за начина на събиране на съмишленици. Примерно спиране по улицата. Така, те са доста нетрадиционни.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Нетрадиционни са. Съглесен сам с това. Значи – незаконни ли са? Нетрадиционни са...(но) не сме свикнали. Българите не са свикнали със свободата на словото. Знаем, че имаме четиридесет и пет годишен комунистически период, в който всички трябваше да мислят по един и същи начин. И в един момент, когато нещо започне различно да се случва, въпроса е дали е незаконно нетрадиционното. Но това е... свободата на словото е конституционно защитено право и пастор Живко Тончев сега ще вземе отношение.

Пастор Живко Тончев:

Искам да кажа в тази връзка за вашия въпрос, по скоро агресивен е бил войнстващия атеизъм. Ние днес сме свидетели, че атеистите извършват повече престъпления, отколкото вярващите.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Кой е извършил престъпление от неверие? Аз не знам такова нещо!

Пастор Живко Тончев:

Значи неверието... Винаги вярата в Бога е свързана с ценности. Която и религия да вземете, тя учи към добро и към ценности. А в случая неверието... ние виждаме плода на атеизма до къде довежда. Човек, който няма страх от Господа, той вече няма страх и от хората и от институциите и от властите. Така, че ние сме били подложени на, не атеизъм, на войнстващ атеизъм и ако вие сте млада аз съм минал през годините, и някои мои колеги, годините на гонението на църквата просто заради това, че ние имаме някакви верски убеждения и то християнски.

Така, че ако говорим за някакви методи на насилствено пропагандиране, то атеистите много по-насилствено пропагандират атеизма си, като ни забраняват ние да споделим нашите верски основи и вярвания.   

Журналист:

Аз само искам да уточним – това дело, което сте завели на 01 април 2011 – та година като каво... за какво точно и какво очаквате?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Няколко са исканията, които имаме. Те са свързани с нашето убеждение, че всъщност с това писмо... се извършва сериозен акт на дискриминация на религиозна основа. Това, което искаме е институциите пуснали първото писмо да напишат същото такова писмо, което обаче да възстановява предишното положение. Тъй като първото писмо е вече разпространено, второто писмо трябва да съдържа извинение за първото писмо и да стане ясно, че всъщност всеки има право на свобода на религията и на съвестта.

Искаме също така да се въздържат от бъдещи... Тоест съда да задължи съответните институции срещу, които сме подали иска, те да се въздържат от бъдещи дискриминационни действия. Искаме също така публикации да бъдат извършени за сметка на ответниците – МВР Бургас и общината. Да бъдат извършени публикации в медиите, в които да се съдържа съответното извинение на това писмо. Защото това писмо беше много сериозно отразено и разпространено в националните медии през 2008 година. И по един друг иск, искаме също и парично обезщетение за неимуществени вреди.

Журналист:

Размер? 

Адв.  д-р Виктор Костов:

Размера е 80 000. Това е за всички участващи в този иск. Този иск ще бъде разпределен... този размер ако би бил получен от съда, ще бъде разпределен между всички участващи, на практика седем на брой ищци.

Искам само обаче да кажа, че всъщност тука въпроса не е за пари. Въпросът е принципен и въпроса е по-скоро този материален иск е само едно изразяване на нашето желание да стане ясно, че всъщност наистина има нещо, което е причинено. Което е душевно страдание, което е дискриминация и то е несправедливо, а е и незаконно.

Журналист:

Аз искам да питам нещо – Кристина Лазарова от телевизия СКАТ. Казвате, че се различавате от „Свидетели на Йехова” по какво точно, бихте ли конкретизирали?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Пастор Тончев ще вземе отношение по този въпрос.

Пастор Живко Тончев:

Има си справочници, но аз мога така накратко да кажа например „Свидетели на Йехова” отхвърлят Троицата. Боговдъхновеността на Исус Христос. Отхвърлят Неговото телесно възкресение, а също и спасението на всеки, който вярва в Господ Исус Христос. Така че, това са основните ни различия.

Те освен Библията имат и други книги. Обикновено всяко култово или... всеки култ или секта, те имат и допълнителни книги. Ние... едно от обвиненията е, че ние се придържаме, в това писмо на общината и на МВР, че ние се придържаме към Библията. Това ако мога да го нарека обвинение, това по-скоро е комплимент. Че ние съблюдаваме каноните на Писанията. Така че, много лесно може да се разбере, кога едно учение е култово или сектантско. Ако то прави отклонения от нашата основна книга като християни – Библията, Свещенните Писания, значи много ясно можем да разберем.

Дори бих искал тука в случая да коментирам защо много от обществениците настръхнаха срещу Православната църква във връзка с казуса Ванга и Дънов, въпреки, че това не е нашата тема. Именно за това защото те не са запознати с истините описани в Библията. Нали. Според Библията и следейки ученията на Библията, всеки който се занимава с окултни дейности, с викане на духове на мъртви, извършва грях и това е мерзост пред Бога. Аз се радвам, че днес има свещенници в Православната църква, които четат внимателно Библията и застават зад нея. Зад учението на Библията. Така че, в много от случаите хората са непросветени и те реагират така – от първа ръка, емоционално, но ако погледнем учението на Библията, то може много ясно да дефинира и да ни насочи към кое е всъщност библейско и кое не.   

Журналист:

Може ли само точното име на вашата църква, за да не допусна някаква грешка?

Пастор Живко Тончев:


За мен ли? Християнска църква – „Благовестие”.

Журналист:

Всички сте представители на...?

Пастор Живко Тончев:

Различни църкви. Могат да се представят.

Пастор Стефан Димитров:

Аз съм пастор Стефан Димитров и съм пастор на Българска Божия църква – „Градове за Исус”, тук в Бургас. Българска Божия църква – „Градове за Исус”, в Бургас и съм един от членовете на Обединени Евангелски църкви. Отговаряме за...

Журналист:

Всички сте всъщност от Обединени Евангелски църкви...?

Пастор Стефан Димитров:

Не.

Журналист:

Някакво обощение търся...

Пастор Стефан Димитров:

Сега, ние всички сме Евангелски църкви тук, в Бургас. Да.

Журналист:

Аз имам един въпрос. Добромир Доскачаров.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Извинявайте, една секунда само. Нека се представят и другите пастори.

Журналист:

Да нека се представят, но може да ми отговорат на въпроса – одобрявате ли практиките на „Свидетели на Йехова”, които използват вярата на хората. Ами техните практики, които прилагат по време на събиранията си.

Адв.  д-р Виктор Костов:

За какви практики? Уточнете. За какви точно практики? Дайте пример. Каква практика?

Журналист:

Как се събират, пеят псалми и така нататък. Освен това дават пари за тези събирания.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Според вас трябва да осъдим събирането, или пеенето на псалми. Това ли е...?

Журналист:

Не. Начина, по който се използват.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Обяснете ми какъв начин? По какъв начин се използват? Това са... това което правят „Свидетели на Йехова”, е това което правим ние в момента. Само, че го правят с цел да си четат...

Не, това, което правим ние като прескоференция.

Те се събират на закрито. Без разрешение от властите, да упражнят своето конституционно право да вярват в Бога, да проповядват, да бъдат набират съмишленици и да пеят псалми. И какво лошо правят те с това? Те са, това са едни мирни хора, които бяха нападнати по един вандалски, брутален и престъпен начин.

Продължаваме с представянето.

Пастор Радо Киряков:

Аз съм пастор Радослав Киряков. Пастор съм на първата евангелска църква в Бургас, основана през 1881 година в града. И за да отговоря на въпроса. Тука въпроса не е дали ние одобряваме или не някакво практика на хора, които някъде се събират и правят нещо. Ние може да не го одобряваме, но не е начина да им го покажем с ритници, с камъни нали и с бой с юмруци. Ние може да не одобряваме практиките на талибаните и на други хора, но тука въпроса не е този. Въпроса е в едно демократично общество, в една демократична страна, която се е запътила към Западния свободен свят, и се стреми да изповядва тези свободни ценности, как това общество ще постъпи когато то не одобрява нещо, което някой различен от общата маса на обществото нещо прави. Това е тук въпроса.

Също другата журналистка, която зададе въпроса за, има ли престъпление от атеизъм? Ами, в началото на двадесети век беше взривена една църква в София. Един атентат беше направен и скоро беше споменат по телевизиите. Ето ви един акт от неверие.

Журналист:

Това е политически...

Пастор Радо Киряков:

Политически, ама извършен от хора, които не вярват в Бога и оскверняват примерно и го взривяват заради постигането на своите политически цели.

Само едно изречение за, за този мит, че някой имал агресивно поведение, когато спира някой друг по улицата, чука на вратата, нали. Искам да кажа, че ние евангелските църкви не го практикуваме това, но защо се дразним от това, когато религиозна организация прави това, а не се дразним, когато някой ни спре, търговец, и даде своята реклама, и ни каже: „Заповядайте в моя магазин” или „открили сме ново нещо, което може да дойдете”, или „в новата дискотека” и така нататък. Това не е ли също едно агресивно (поведение – б.р.)? Въпроса е свободното изразяване на мнение, на общение, на убеждение.

Журналист (мъжки глас):

А как ще коментирате ограничаване на свободите? Както примерно забраната за гледане на телевизия, ползване на компютър многоженството и такива неща...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Забраната за гледане на телевизия не е ограничаване на свободите. Ако някой бъде вързан с вериги и не му се дава..., ако има насилие срещу личността му да не гледа телевизия, това е друг въпрос. Значи тук говорим за убеждения...

Журналист:

А изискване...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Изискване... Вижте, има разлика между... Нека да направим разлика между „изискване”, между комуникация, между дебат, между спор, между различни мнения, между несъгласие и извършване на насилие и престъпление. Трябва да ги различаваме тези неща.

Ние сме свикнали да мислим уеднаквено тук, и когато някой мисли различно това заплашва нашата уеднаквеност. И затова и може би терминът „сектанти” е така донякъде... макар и недефиниран, макар и да се спекулира с него, донякъде е правилен. Затова защото говорим за някого, който мисли различно. Всеки, който е другомислещ, мисли различно и ние трябва да се научим като общество да се справяме с различията си по цивилизован и законен начин. Демократичен начин, а не чрез насилие, или манипулация и дори с цената на такова престъпление каквото видяхме, че беше извършено и дори беше запечатано самодоволно от извършителите и сложено в интернет.

Какво говори това за тяхното отношение? Те нямат чувството, че вършат нещо лошо. Те нямат чувстото, че са насилници, и че извършват престъпление. Те даже се гордеят с този факт, и тове е може би... така, най-стряскащото, и най-плашещото в цялата тази ситуация.

Журналист:

Мисля, че обаче само това видео все пак беше... не съм сигурна, че не беше направен презапис...

Журналист:

Ако не беше излъчено в интернет, това нямаше да се случва в момента.

Журналист:


Това видео е монтирано от телевизии... Тоест не знам... от телевизии.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Възможно е... да. Възможно е това да е ситуацията.

Журналист:

Мисля, че така изглеждаше така от време на време. Като любителско видео.

Пастор Стефан Кръстев:

Казвам се Стефан Кръстев „Филаделфия” Бургас.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Мисля, че... Да, бихме се ориентирали към проключване, ако имате още въпроси, сега е времето да ги зададете, с което...

Журналист („Черноморски фар”):

Може ли, някой да каже, че така си правите един много добър пи-ар на вашите, все пак на вероизповедания, на вашите църкви, на вашите молитвени домове... Смисъл такъв, че има го и този момент... аз не казвам, че е това... има го и този момент.  Може някой да предположи това. Защото все пак аз пак подчертавам. Има една нерегистрарана организация, дори не мога да я нарека точно какво, защото никой не знае какво. Тя не е регистрирана.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Това е... Значи една организация е такава, каквато тя се самоопределя. И това е право на участниците в една организация да се самоопределят.

Журналист („Черноморски фар”):

Да, но законът...

Адв.  д-р Виктор Костов:

И правото на сдружаване е право на индивидуални личности. Регистрацията, повтарям, е само следствие от упражненото индивидуално право на хора, на личности с еднакви убеждения да се сдружават.

Журналист („Черноморски фар”):

Но съобразено спрямо законите от една страна.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ами сега кой...

Журналист („Черноморски фар”):

Защото иначе за каква демокрация говорим, ако всеки си прави каквото си иска същевременно иска справедливост. Тоест, трябва да има справедливост по отношение на гражданите те да знаят...

Адв.  д-р Виктор Костов:

А искате ли... Аз много се извинявам, само, че вие не сте от тази страна на пресконференцията. Вие сте журналистка. Няма смисъл да влизаме в спорове и да влизаме в дебати. Имате ли въпрос, който искате да зададете? Изясних го достатъчно.

Ето го пастор Явор Костов. Пастор на нерегистрирана църква. Разговаряйте с него, той ще ви даде допълнителни обяснения. Нека да се придържаме към съществото... Някой друг има ли въпроси, ако обичате?

Журналист:

Аз имам. Не разбрах каквo


Публикувана в Блог
Петък, 18 Ноември 2011 17:54

Пресконференция в Бургас

Религиозната омраза срещу Свидетелите на Йехова и другите не традиционни вероизповедания

Пресконференция в Бургас "Религиозната омраза срещу Свидетелите на Йехова и другите не традиционни вероизповедания. Press conference in Burgas religious hatred against Jehovah's Witnesses and other nontraditional religions.

Пресконференция в Бургас част 1

Пресконференция в Бургас част2

Публикувана в Блог

25 май 2010 г.

След предаване на г-н Карбовски от 27 март 2010 г. по НТВ, охулващо вярата в Бога, и християнските и евангелски общности, се проведоха преговори и кореспонденция с представители на продуцентската фирма на предаването “Отечествен фронт”, Телеман ЕООД. Преговорите, които продължават и в момента касаят правото на отговор на засегнати, но неучаствали в предаването хора и общности. Това право е залегнало в Закона за радиото и телевизията. Възникналите несъгласия между Телеман ЕООД и засегнатите следваше да бъдат уточнявани многократно поради голямата група на засегнати пастори, вяравщи и църкви. На 18 май, във В. търново се проведе национална консултация на лидери на евангелски църкви и организации по въпроса за единен отговор към “отечественофронтовци” и г-н Карбовски. Тази среща беше всъщност само част от водената и понастоящем кореспонденция и консултации между лидери от цялата страна за отговор на злополучното предаване, и в търсене на правилна и силна реакция срещу внушенията на Карбовски и НТВ.

Тук публикуваме моят отговор като представител на засегнатите в името на установяването на справедливо и адекватно право на отговор на анти-религиозните констататции на Карбовски от въпросното предаване.

Документът е в PDF формат:

http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/teleman-2.pdf

Публикувана в Блог

Линковете по-долу сочат към двете части на предаване по Нова Телевизия, чийто автор и водещ е Мартин Карбовски. Предаването е излъчено на 27 март 2010 г., събота, в 18:00 часа. Водещият използва историята отпреди двадесетина години на религиозните търсения на жена от Варна, за да хули, обижда и да сипе недоказани обвинения срещу християнските църкви и християнската вяра. Карбовски прави гротескни, цинични и самонадеяни обобщения за вярата, за християнските благотворителност и богослужение. Сред тези обобщения с широк замах са твърдения в посока, че християнство и педофилия са едва ли не идентични, че трябва зрителите “да си пазят половите органи и портмонетата” от християните. За основа на тези твърдения Карбовски ползва единствено разказите на интервюираната жена и собственото си невежество по въпросите на вярата и законите, които защитават свободата на вероизповедание. В края на предаването Карбовски, в хармония с безумните си констатации в предходните кадри, се самообявява и за Господ.

Публикувана в Блог

Факт е, че тоталитаризмът, включително този, който цели да потиска свободата на вярата и съвестта, ползва държавното образование, а именно задължителното такова, за да оформи мисленето на подрастващото поколение. Когато задачата на държавното училище не е да доставя обучение, с което да помага на семействата да образоват децата си, и да формира базови морални стандарти, а просто да вдъвори задължително всички деца в "системата на народната просвета", не можем да не говорим за тоталитарен подход. Подходът е такъв, в случая, не само към академичната свобода, но и към религиозната.


Неефективността на държавното задължително образование бе доказана през последните години. Тази неефективност бе заложена от годините на официалния тоталитарен комунистически режим, при който образованието беше "в комунистически дух" според тогавашната конституция. Тоест -- целта на образованието бе уеднаквяване, притъпяване до обезличаване на всякакво критично мислене, лишаването от възможност за развитие вън от наложеният от тоталитарната власт модел. Затова и в съвременната конституция този модел остава непокътнат - държавата образова децата задължително - дали в държавно дали  в частно училище - МНП определя стандартите. Въпреки доказаният си провал в образователната сфера в условията на демократизиращо се и плуралистично общество, държавата продължава да настоява, чрез архаичното си законодателство, за задължителността на нейното образование; и че не бива дори да се мисли за други възможности.

В крайна сметка, кое е по-важно: да има задължително държавно образование, за да чувства сигурен държавният чиновник и държавен учител или да има и други опции за развитие на образованието? Кое е цел и кое -- средство? Образованието или административният уют, чрез монопол над мисълта? Държавна принуда над родителите или помощ в образоването на децата, е целта на образованието?

Идеята е не да се  премахне държвното образование -- мнозина ще искат да се ползват от него. Но да бъде наложено като някаква светиня на образователния връх, и правейки го единствена възможност, е гаранция за провала му; на който сме и свидетели. Държавата трябва да не пречи на развитието и усъвършенстването на образованието, като премахва всяка алтернатива и конкуренция, за да наложи своя модел. Освен академичен въпросът е и от ранга на уважаване и спазване на правата на родителите, относно моралните и духовни принципи, в които те имат право да избират да се възпитават техните деца.


Чл. 53. (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. (6) Държавата насърчава образованието,...тя упражнява КОНТРОЛ ВЪРХУ ВСИЧКИ ВИДОВЕ И СТЕПЕНИ УЧИЛИЩА.

-- Конституция на България

В този ред на мисли е статията ми в "Дневник", отдел анализи, публикувана на 3 янауари тази година. Линк към нея: http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/01/03/1019074_provalut_na_durjavniia_obrazovatelen_monopol/

Линк към източника, цитиран в статията.

Публикувана в Блог

Прес-съобщение
За незабавно разпространение
12 август 2010

ОТКАЗАНО ПРАВО НА ОТГОВОР

На 12 юли в. „Борба”, Велико Търново публикува статия със заглавие „Искат близо 500 000 лв. кръвнина за убито от турски шофьор семейство”. Начинът на поднасяне на материала и твърденията в него уронват престижа и доброто име в обществото на членове на евангелските християни и църква „Сион” от същия град. В противоречие с подписания от вестника Етичен кодекс на медиите в България, статията използва трагедията на семейство от църквата – автомобилна катастрофа станала през м. януари тази година – за да спекулира относно това как „църковното братство” щяло да злоупотреби със средствата дарени за преживялата катастрофата тригодишна Девора. Освен това, тенденциозно и с ирония, журналистката-автор на статията приписва на пастор Николай Стефанов фаталистични твърдения и богословие, които омаловажават страданието на семейството дало жертви в катастрофата.

П-р Николай Стефанов, и ХЦ „Сион”, като засегната страна потърсиха право на отговор от репортерката и главния редактор на в. „Борба” съгласно Етичния кодекс на медиите в България. С Етичния кодекс медиите поемат ангажимент „да предоставят на обществото точна и проверена информация и да не скриват или изопачават преднамерено факти”. Етичният кодекс задължава медиите също така „ясно да разграничават фактите от коментарите и предположенията”. Според Кодекса следва журналистите да не засилват „мъката на хората, попаднали в беда” и да съобщават „такива информации със съчувствие и сдържаност”. Най-накрая, но не като най-маловажен, ще посочим ангажимента на медиите, включая в. „Борба”, да предоставят „право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации”.

Въпреки проведената кореспонденция с представители на вестника, „Борба” отказа да изпълни поетия от тях етичен ангажимент и да предостави гледната точка на засегнатите. Напротив, в телефонен разговор на 11 август, адв. Виктор Костов, довереник на засегнатите от публикацията, главният редактор Николай Томов в израз на неуважение и невъздържаност, на въпроса за публикуването на отговор на въпросната публикация, заяви: „Нито една дума на вашата църква няма да бъде публикувана”.

Поведението на представителите на местния вестник – анти-евангелски публикации и отказ за диалог относно фактите по публикацията — уронва не само престижа на журналистическата професия. То създава застрашителна среда за евангелските християни и практикуването на християнската вяра. С поставянето на въпрос относно предполагаема бъдеща злоупотреба със средствата на останалата сирак Девора, в чиято полза засегнатата църква организира кампания за събиране на помощ, и без никакви доказателства за предишни или настоящи парични злоупотреби, журналистката Нели Сукова и в. „Борба” насаждат нетърпимост срещу вярващите християни от ХЦ „Сион” единствено заради техните убеждения.

Задача на свободните медии е да информират обществото, а не да го манипулират. В тази връзка ще предприемем законови действия в защита на правата на вярващите, на малката Девора и семейството й, срещу невярната и подвеждаща публикация на посочения вестник. По този начин, ще бъдат защитени справедливостта, истината и свободата на съвестта и религията въобще, както и свободата на информация.

За контакти:
пастор Николай Стефанов, ХЦ „Сион”, мобилен +359 899774340
адв. д-р Виктор Костов, довереник на засегнатите, мобилен +359 878 198 278

Линк към статията: http://www.borbabg.com/?action=news&news=6533

Публикувана в Блог

http://dnes.dir.bg/2009/11/20/news5407276.html#sepultura

В горната новинарска страница се твърди следното:

Теньо (заподозреният в убийство – б. р.) бе член на Петдесятната църква и бе познат като ревностен християнин, изключително добър и кротък човек, каза кметът на село Козарево Димитър Нанев, цитиран от Фокус.

До нас достигна информация от два отделни източника, че публикуваното твърдение не е вярно, а именно, че заподозреният убиец е бил член на петдесятната църква в Ямбол.

В случай, че това наистина е така, лидерът на петдесятния съюз трябва да вземе позиция, както и организацията на евангелските регистрирани деноминации ОЕЦ. Тази позиция трябва да е пред медиите и после пред съда, ако медиите откажат корекция на информацията. Ако лидерът на деноминацията откаже да направи това, трябва да го направи пасторът на цръквата в Ямбол. Ако и той не го направи, може да го направи всеки редови член на организация, която нарича себе си „Петдесятна цръква” дори да не е част от регистрираната под това име регистрация (макар, че това е по-трудният за защита вариант, но не е невъзможен).

Липсата на реакция от страна на Петдесятния съюз или негови членове би означавала съгласие с публикуваната информация. Особено в умовете на вече предубеденото обществено мнение.

От публикацията в „Евангелски вестник” можем да си направим заключението че Виктор Вирчев, лидерът на петдесятната деноминация, засега не възнамерява да предпирема действия по коригиране на фактите в публикуваната информация. Статията там твърди че г-н Вирчев е казал:

През последните месеци се наблюдава целенасочено оклеветяване на евангелските църкви, но използването на трагетията на тези хора от Ямбол от някои медии за тази цел, е много груб акт. Нека уважим мъката на пострадалите семейства и да оставим следователите и другите ангажирани институции да си свършат работата по случая.

Липсата на отговор става почва за взривоопасни анти-религиозни твърдения, като тези в националистическия вестник “Атака”: 

Самоуби се сектантът, разстрелял бебе в Ямбол
в. Атака | 2009-11-20  Убиецът имал тежка мания за преследване, разкри вътрешният министър Цветан Цветанов

56-годишният Теньо Пенков, който в сряда вечерта гръмна и уби на място момиче на година и осем месеца, простреля 38-годишната му майка и 71-годишния си вуйчо, се е самоубил. Пенков се оказа ревностен член на Петдесятната църква, което според разследващите може да е нишка към разплитане на трагедията.

 Връзката която публикацията на “Атака” цели е ясна – в петдесятната църква членуват серийни убийци. Колкото и простовато и грубо да звучи, именно това цели информацията поднесена по този извратен начин. Публичният отговор на този тип информация от лидерите на петдесятното и евангелско движение е наложителен.

Публикувана в Блог

Декларацията на протестантски и католически общности определено създава условия за развитие на свободата на словото в съвременната обществена среда в България. Преди всичко с това, че тази декларация застава срещу опита за институционализиране на хомосексуализма като задължително одобрена от държавата и обществото идеология.

Твърденията на Комисията за защита от дискриминация, че непризнаването на гей-съжителствата от държавата е акт на дискриминация и че всяко несъгласие или неодобрение на хомосексуалният избор и поведение е “хомофобия”, са част от стратегията на гей-лобистите да преформулират обществения морал с помощта на държавата, и да го приравнят със своя. Приравняването на изразено несъгласие с гей-лайфстайла с “хомофобия” е точно толкова нетолерантно и ограничаващо свободата на съвестта и словото поведение, колкото и призив към насилие над хомосексуалистите заради сексуалният им избор. Както е известно, гей-активистите не са чужди на словото на омразата срещу религиозни и особено християнски вярващи (виж видеото по-долу, след декларацията).

——————————————————
НА

ОБЕДИНЕНИ ЕВАНГЕЛСКИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС ОБЕДИНЕНИ БОЖИИ ЦЪРКВИ

АПОСТОЛСКА РЕФОРМИРАНА ЦЪРКВА

КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ

?
До:

Г-н Б. Борисов,
Кмет на гр. София

До Председателя и членовете на
Столичния общиснки съвет
гр. София
Копие До:

Г-н Г. Първанов
Президент на Р.България

Г-н Емил Велинов
Директор на Дирекция „Вероизповедания”

Българските медии
Уважаеми г-н Борисов,
Уважаеми Дами и Господа,
Като представители на християнски вероизповедания в страната, изразяваме нашето дълбоко безпокойство относно провеждането за втори пореден път на гей-парад в столицата.

Подобен род шествия дискредитират авторитета на семейството, като съюз между мъж и жена. Позволявайки публичното парадиране и агресивно налагане на хомосексуална ориентация и начин на живот Вие излагате бъдещето на България на сериозна опасност.

Примерът на Холандия и Скандинавските страни показва, че упадъкът на брака се ускорява драстично от успешната публична кампания на хомосексуалните активисти. По този начин еднополовата ориентация се налага за нормална и се цели промяна на обществените нагласи по отношение на семейството.

Редица изследвания сочат, че хомосексуализмът вреди на физическото и психическото здраве и скъсява продължителността на човешкия живот.

Неопровержим факт е, че бракът е най-добрата среда за отглеждане и възпитание на децата. Дете, което расте извън брак има по-голяма вероятност да изпита проблеми в личностното си развитие, физическото и емоционалното здраве, уличищните резултати и качеството на бъдещите си взаимоотношения. Даването на право на хомосексуалистите да парадират с еднополовите си отношения като едно от различните видове взаимоотношения води до унищожаване на брака, а от там на семейната среда и бъдещето на децата.

Признавайки правото на всеки свободно да определи своята сексуална ориентация, не означава, че трябва да утвърждаваме хомосексуализма и да поощряваме разрастването му чрез подобни обществени събития и прояви. Напротив, като християни ние изразяваме своята загриженост и ангажираност по проблема и готовност да помогнем с каквото можем за възстановяването на тези хора.

Нашето желание е българското общество и най-вече нашите деца да живеят в страна, където моралните християнски ценности и тяхното обществено утвърждаване ще са основа за изграждане на здрави и щастливи семейства.

С това писмо ние изразяваме своето несъгласие с провеждане на подобен род мероприятия и се надяваме Вие и Столичния общински съвет да проявите мъдрост и загриженост за бъдещето поколение на страната ни и да не допуснете тяхното провеждане.

Убедени сме, че България може и следва да бъде стожер на християнските морални ценности в Европа, редом със страни като Полша, Румъния и Латвия.
С уважение:

пастор Румен Борджиев
Зам. Председател на
УС на ОЕЦ в България

епископ Васил Еленков
Пълномощник на
Национален Алианс ОБЦ

пастор Калоян Курдоманов
Пълномощник на
Апостолска Реформирана Църква

отец Благовест Вангелов
Епахрийски свещеник
на Епископската конференция
на Католическата църква в България

26.06. 2009 г.
гр. София
—————————————————
Свидетелство от млада участничка в християнска улична проповед, през ноември 2008 г., в Сан Франциско за реакцията на гей-популацията там. Същата свидетелства, че гей-активисти са залели младите проповедници с горещо кафе и са отнели библията на едно от момичетата, като допълнително са я ритали и обиждали с неприлични и перверзни реплики. Във втората част на видеото се вижда как азгневените хомосексуалисти тормозят групата християни, които се оттеглят заставени от полицията.

(Видеото е на английски):

 (Линк към новината за гей-демонстрацията в края на юни 2009 г.)

Публикувана в Блог
Страница 1 от 2