Адвокатската професия е конституционно установена дейност, в рамките на съдебната система и закона, която има за цел защитата на правата и законните интереси на хората.[i]

Същността на адвокатската професия, въобще на адвокатската защита, е да се гарантира на обикновения човек, че държавната машина няма да се задейства в изпълнение на закона по тълкувание, което е изгодно на държавната бюрокрация, но е насочено срещу правата на гражданина.

С  нововъведенията по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Правилника за прилагането му се въвежда масова шпионско-доносническа система, в която са въвлечени редица правно-обслужващи професии и дейности, включително и тази на адвокатите. Нововъведенията са такива, че с тях несъмнено и грубо се потъпкват конституционни права и свободи на хората, в нарушение на Конституцията, включително и на конституционно установената дейност на адвокатите като правни защитници и доверители на своите клиенти. На практика адвокатите се превръщат в неплатени и нещатни сътрудници на Държавна сигурност срещу своите клиенти, чиито права и законни интереси би следвало да защитават.

Установените тълкувания на ЗМИП водят до тиранично държавно управление, което, вместо да защитава принципите на свободното и демократично общество, нарушава Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съставляваща фундамент на европейско-демократичната същност на стремежите на българското общество и държава.

Фактът, че Висшият адвокатски съвет и агенцията за национална сигурност – ДАНС – са се договорили, че само ВАдвС, а не всички адвокати трябва да подават планове за обучение по мерките срещу изпирането на пари, е само частично облекчение на абсурдните изисквания, насочени срещу същността на адвокатската професия и адвокатската дейност като правозащитна част от съдебната система. Разбира се, реакцията на несъгласие с обезличаването на адвокатската професия и превръщането на адвокатите в обслужващо звено на една всеобхватна държавна машина за следене от страна на редица колеги адвокати е достойна за отбелязване и подкрепа.

Ето основните проблематични и противоконституционни положения в ЗИМП, Правилника и тяхното приложение.

1. Адвокатът е натоварен с „оценка на риска“, идващ от клиента. Третирането на клиент или потенциален клиент на адвоката като потенциален „рисков фактор“ за националната сигурност, относно който следва да докладва на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), тотално опорочава взаимоотношенията между адвокат и клиент като такива на доверие, поверителност и сътрудничество с цел опазване на законността и правата на клиента. Преценката кои са терористи и кои не е на правоохранителните органи, включително и на ДАНС, а не на тези, които по същността на своята дейност защитават правата и законните интереси на хора, срещу които правоохранителните органи, в редица случаи, са предприели оперативни или правно-процесуални действия. Не случайно българското право познава термините като „защитник“, доверител и довереник, с които се описват отношенията на адвокат и клиент. Разрушаването на отношенията клиент – адвокат, на основата на доверие и поверителност, целено с въведените закони и правилници и с тяхното тълкувание, е заплаха за адвокатската професия, за правата на хората и за конституционно-установения демократичен ред в страната.

2. Конкретно се нарушава поверителността и адвокатската тайна (нарушен е чл. 30, ал. 4 и 5 от Конституцията и Закона за адвокатурата) с въведените изисквания за наблюдение на дейността с евентуалната цел за докладване на ДАНС за произхода на средствата на клиента, включително и тези, с които са платени хонорари на адвоката или цени по сделки, в които адвокатът е участвал в качеството си на тъкав спрямо клиента. Планът на ВАдвС, договорен с ДАНС, предвижда за адвокатите:

Взаимодействие с компетентните органи при установяване на съмнителни операции от страна на клиенти, приготовление към извършване на такива операции, както и при възникване на съмнение за законния произход на средствата, с които клиент участва в определени действия и операции;

3. Неясно е защо законодателят налага всички адвокати и други дейности, предлагащи правно-информационни услуги (нотариуси, банкери) да се превръщат на практика в антитерористична мрежа от държавна шпиони, при положение че броят на терористите е несравнимо малък, дори нищожен процент, в сравнение с броя граждани, които нямат нищо общо с тероризма, но следва да бъдат обект на оценки, шпиониране и подозрения от хората и организациите в професиите, в които най-вече е нужно доверие и сигурност (особено при положение, че самата европейска директива изисква пропорционалност при прилагане на мерките против изпирането на пари, вж. по-долу). Обяснението е, че държавната власт ползва опасността от „изпиране на пари от терористи“, за да установи контрол на дейността на редовните и спазващи закона граждани и техните организации.

4. Шпионските тактики, възложени на адвокатурата, са договорени между Висшия адвокатски съвет и съвременната държавна сигурност – ДАНС. Включени са в План, изготвен от ВАдС, от който по-долу посочваме цитат с подчертавания на типично доносническите функции, които се възлагат от държавата и нейните тайни служби на адвокатите съгласно мерките и съглашението между ВАдвС и ДАНС с План на ВАдвС: [ii]

Комплексната проверка и идентификация на клиентите, включително воденето и своевременното осъвременяване на регистрите на клиентите;

Съдържание на документи, свързани с идентификацията и дейността на клиентите, съхраняване на предоставените от клиента и изготвените от адвокатите документи за целите на изпълнението на изискванията на ЗМИП и нормативните актове по прилагането му, мерки за поддържане и съхранение на конфиденциалната информация в светлината на Общия регламент за защита на личните данни и съответния български Закон за защита на личните данни и нормативните актове по прилагането му;

Идентифициране на действителния собственик, поредност и систематизиране на действията по идентифицирането му;

Действия при съмнение във верността, актуалността и адекватността на предоставените идентификационни данни на клиентите и при установяването на техния действителен собственик;

Оценка на рисковия профил на клиентите, критерии за оценка;

Действия в случай на съмнение за действия или операции, които потенциално може да са свързани с изпирането на пари;

Специфични правила за действие по отношение на клиенти, чийто рисков профил показва завишен риск от извършване на съмнителни операции във връзка с изпирането на пари;

Критерии за оценка на завишения риск от съмнителни операции на определени клиенти;

Критерии за прилагане на правилата за опростена комплексна проверка на клиента;[iii]

Критерии за прилагане на правила за разширена комплексна проверка по отношение на клиенти - видни политически личности и при участие на клиенти в сложни или необичайно големи сделки или операции;

Изясняване на произхода на средствата, с които клиентът заплаща цената по сделки, сключени с участието на адвоката, както и при заплащането на собственото му възнаграждение.

Накратко обобщено и без да навлизаме в ненужни подробности на тази всеобхватна схема за шпионаж – този план сочи към

края на независимата и свободна адвокатура в Република България.

Адвокатите са превърнати в неплатени, подчинени агенти на отдел „Финансово разузнаване“ към ДАНС и ще изпълняват техни функции, неприсъщи и дори противопоказни за същността на адвокатската професия (в нарушение на чл. 134 от Конституцията, който гарантира, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се).

Отивайки при адвокат за правна помощ и защита, вместо отношение на доверие и съпричастност, клиентът следва да очаква отношение на подозрение и възможност за пълно разследване от адвоката, за да бъде евентуално докладван от същия на властите. Доносът следва да бъде направен дори ако адвокатът има само „съмнения“ по отношение на действията и имуществото на клиента си, а не доказателства.

Освен това, принцип в наказателното право е, че заподозрените имат право на справедлив и независим процес, в който същите се считат за невинни до доказване на противното. Целта на адвоката защитник е в рамките на закона и вътрешното си убеждение да предпази своя клиент от прекомерно и неправомерно ограничаване на правата му в съответните производства. Превръщането на адвоката в следовател, прокурор и съдия по отношение на неговия клиент унищожава морално и професионално смисъла от адвокатската защита. С новите правила невинни граждани са считани за потенциални терористи или участници в престъпна дейност само на базата например, че са „видни политически личности“ или са участвали в „сложни“ или „необичайно големи сделки или операции“. Разбира се, адвокатът като „задължено лице“ следва да шпионира клиента си и при ежедневна и рутинна правна помощ, вкл. при всяка сделка с недвижим имот (вж. чл. 4, т. 15, б. „в“ ЗМИП).

На практика ДАНС и законодателят, със съгласието на ВАдвС, въвеждат една нова антидемократична и тиранична правна философия и практика на предполагане на вина, преди дори да има възможност за повдигнато обвинение. Това сочат мерките за действията на базата на „съмнения“, „оценки на риска“, „търсене на произход на средствата“ и др.

В чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е дадено определение, от което става ясно, че прането на пари е свързано единствено и само с престъпна дейност (тук цитираме само първите две алинеи от разпоредбата):

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) Изпиране на пари по смисъла на този закон е:

преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;

укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

Законът и правилникът към него се базират на съответната Европейска директива.[iv] За да стане ясно колко неадекватни, непропорционални и крайно тоталитарни са мерките, предвидени от българския законодател, ще цитираме едно от изискванията при прилагането на директивата в законодателството на страните членки: „Важно е да се отбележи, че предприетите мерки следва да бъдат пропорционални на рисковете“.[v]

Рисковете от тероризъм в България са несравнимо по-малки от тези в други, включително и развити, демократични страни.[vi] В същото време степента на задължаване и обременяване на адвокатите с обработването на реална (регистри с клиенти, данни) и нереална (оценки на рискове, съмнения) информация за клиента с цел да се изрови някаква форма на терористично-обвързана финансова дейност на подзащитния гражданин е огромна.

Ангажирането на цялата гама от правно-административни професии, и най-вече на адвокатите защитници на правата на хората, с това да следят гражданите, само на базата на съмнения, за евентуална терористична заплаха от тяхна страна е крайно непропорционално прилагане на една иначе легитимна система за сигурност. Покриването на огромни части от населението, и най-вече натоварването с тази задача на тези представители на съдебната система, адвокатите, които са последният гарант за защита на правата на хората, със задължение за следене, съмнения и доносничене, е абсурдно, недемократично и недостойно законодателство за една представяща се за демократична страна и нейната държава.

Следва да напомним, че задълженията за опазване на реда и сигурността са на ДАНС и на други държавни органи , а не на адвокатите, нотариусите или който и да било друг участник в правосъдието или ежедневния граждански оборот.

В горецитираната Директива на ЕС не се споменават нито веднъж задълженията на адвокатите за установяване на противозаконно пране на пари. В същото време директивата споменава 75 (седемдесет и пет) пъти задълженията на „националните звена за финансово разузнаване“. Освен това в европейската директива, параграф 39, е предвидено следното по отношение на задължени лица, които практикуват юридическата професия:

Държавите членки следва да могат да определят подходящ саморегулиращ се орган за определени задължени субекти, като орган, който да бъде информиран първоначално вместо ЗФР.[vii] В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека система за първоначално докладване пред саморегулиращ се орган представлява важна предпазна мярка за защита на основните права във връзка със задълженията за докладване, приложими по отношение на лицата, упражняващи юридическа дейност. Държавите членки следва да предвидят средствата и начина за постигане на защитата на професионалната тайна, поверителността и неприкосновеността на личния живот. (Пар. 39, подчертаването мое)

Средства и начин за защита на професионалната тайна и поверителността и неприкосновеността на личния живот в българското законодателство по въпроса не могат да бъдат открити. Напротив, адвокатите са принизени умишлено от българския законодател до „лица, които по занятие извършват правни консултации“, според терминологията на ЗМИП (чл. 4, т. 15). По този начин се въвежда възможност да им се възложат шпионски функции относно широка гама от типично адвокатска дейност – сделки с недвижими имоти, сделки с парични средства, упражняване на представителна власт на клиенти и др. (вж.  чл. 4, т. 15 от ЗМИП).

Когато държава членка реши да определи такъв саморегулиращ се орган, тя може да позволи или да изиска от саморегулиращия се орган да не представя на ЗФР никаква информация, получена от лицата, представлявани от този орган, когато информацията е получена от или по отношение на един от техните клиенти, в процеса на 5.6.2015 г. L 141/78 Официален вестник на Европейския съюз BG установяване на правното положение на техния клиент или при изпълнение на техните задачи при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебен процес или във връзка с такъв процес, включително предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такъв процес, независимо дали информацията е получена преди, по време или след съответното производство. (Пар. 40)

Планът и ЗМИП не отчитат и конкретните указания за запазване на професионалната тайна при упражняването на юридическата професия и в контекста на Директивата, заложени в параграф (9) на Директивата:

Следователно правната консултация следва да остане в обхвата на задължението за спазване на професионална тайна, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма. (Пар. 9)

Никаква подобна гаранция не се предвижда за „задължените лица“ адвокати по ЗМИП, нито по Правилника.

Българската адвокатура следва да се откаже от това да има обслужващи функции по отношение на органите за национална (държавна) сигурност и активно да се противопостави на това тоталитарно и недемократично законодателство и неправилните местни тълкувания на европейските директиви по въпроса за „прането“ на пари.

За целта призоваваме ВАдвС да оттегли горецитирания План и да настоява за запазването на адвокатската професия като такава на установения конституционен ред в защита на всички права и законни интереси на гражданите.

Адвокатите следва да са стожер на законността и свободното демократично общество, а не участници в изземването на такива права и свободи с недемократично законодателство и съмнителни в правно отношение правоприлагащи методи.

За това е нужно пълно и недвусмислено противопоставяне на недемократичното и противоконституционно законодателство и на прилагането на мерки, предназначени за престъпници, по отношение на спазващи закона граждани  и техните основни права, включително правото на адвокатска правна помощ и защита.

В случай че законодателят не извърши спешно промени в ЗМИП в посока гарантиране на конституционната свобода и независимост на адвокатурата и на адвокатската тайна, настояваме, на основание чл. 150, ал. 4 от КРБ, Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност на ЗМИП в неговото приложение по отношение на адвокатурата и отношенията адвокат – клиент.

Всички права запазени © 2019.


Адв. д-р Виктор Костов
, издател на Свобода за всеки, е член на Софийска адвокатска колегия от 27 години.

 

Бележки
_________________________

[i] Тук се има предвид „съдебната система“ в по-широк смисъл, а не само системата от съдилища и магистратите като държавни институции на правораздаване. Адвокатурата е свободна и независима организация за защита на правата и законните интереси на гражданите, която оперира в рамките на съдебната система като стриктно понятие, както и при разясняването и изпълнението на закона в гражданския оборт като цяло (бел. авт.).

[ii] СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ /ЗМИП/  https://www.vas.bg/bg/a/sbobshchenie-otnosno-zakona-za-merkite-sreshchu-izpirane-na-pari-zmip

[iii] Пак там.

[iv] Директива (ЕС) 2015/843 г. https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/0bff31ef-0b49-11e5-8817-01aa75ed71a1/language-bg.

[v] Официален вестник на Европейския съюз. Вж. стр. L 156/43 от 19.6.2018 г. Текстът на Директива (ЕС) 2018/843 в интернет: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L0843. Вж. също оригиналната директива от 2015/843 г. https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/0bff31ef-0b49-11e5-8817-01aa75ed71a1/language-bg

[vi] По степен на опасност от тероризъм България се нарежда на 26-то място от 163 класирани страни, където челното място означава най-малка опасност, вж. тук: http://visionofhumanity.org/indexes/global-peace-index/

[vii] ЗФР е съкращение в текста на Директивата и означава „звена за финансово разузнаване“.

Публикувана в Блог

Това е установила католическа организация правила изследване в 33 страни. Един от интервюираните твърди:

Екстремистите все повече свързват  местните християни в техните страни със Запада”, обясни Джон Понтифекс, говорител на организацията “Помощ на Църквата в беда”. Тъй като в повечето случаи не могат да насочат атаката си директно срещу страните от Запада, много екстремисти обръщат гнева си срещу местните християни.

Публикувана в Блог

25 май 2010 г.

След предаване на г-н Карбовски от 27 март 2010 г. по НТВ, охулващо вярата в Бога, и християнските и евангелски общности, се проведоха преговори и кореспонденция с представители на продуцентската фирма на предаването “Отечествен фронт”, Телеман ЕООД. Преговорите, които продължават и в момента касаят правото на отговор на засегнати, но неучаствали в предаването хора и общности. Това право е залегнало в Закона за радиото и телевизията. Възникналите несъгласия между Телеман ЕООД и засегнатите следваше да бъдат уточнявани многократно поради голямата група на засегнати пастори, вяравщи и църкви. На 18 май, във В. търново се проведе национална консултация на лидери на евангелски църкви и организации по въпроса за единен отговор към “отечественофронтовци” и г-н Карбовски. Тази среща беше всъщност само част от водената и понастоящем кореспонденция и консултации между лидери от цялата страна за отговор на злополучното предаване, и в търсене на правилна и силна реакция срещу внушенията на Карбовски и НТВ.

Тук публикуваме моят отговор като представител на засегнатите в името на установяването на справедливо и адекватно право на отговор на анти-религиозните констататции на Карбовски от въпросното предаване.

Документът е в PDF формат:

http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/teleman-2.pdf

Публикувана в Блог

Линковете по-долу сочат към двете части на предаване по Нова Телевизия, чийто автор и водещ е Мартин Карбовски. Предаването е излъчено на 27 март 2010 г., събота, в 18:00 часа. Водещият използва историята отпреди двадесетина години на религиозните търсения на жена от Варна, за да хули, обижда и да сипе недоказани обвинения срещу християнските църкви и християнската вяра. Карбовски прави гротескни, цинични и самонадеяни обобщения за вярата, за християнските благотворителност и богослужение. Сред тези обобщения с широк замах са твърдения в посока, че християнство и педофилия са едва ли не идентични, че трябва зрителите “да си пазят половите органи и портмонетата” от християните. За основа на тези твърдения Карбовски ползва единствено разказите на интервюираната жена и собственото си невежество по въпросите на вярата и законите, които защитават свободата на вероизповедание. В края на предаването Карбовски, в хармония с безумните си констатации в предходните кадри, се самообявява и за Господ.

Публикувана в Блог

Предаването на Иван Бедров по РеТиВи с народната представителка от “Атака” за хрумването да се вкара нов, по-ограничителен закон за вероизповеданията. Очаквайте съвсем скоро нашия коментар. Предаването можете да видите тук:

Публикувана в Блог

Колкото и абсурдно да звучи заглавието, при положение, че има поне обявена свобода на убежеднията и вярата в България, явно подобни мисли минават през умовете на някои политици и религиозни активисти. За пореден път народният представител г-н Ахмед Юсеин от ДПС изказва мнението, че религиозната вяра трябва да бъде поставена под числен контрол. Г-н Юсеин счита, че “96 регистрирани вероизповедания за 7-милионна България са твърде много” (http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=170947&cid=20&eid=1481). Следва да запитаме г-н Юсеин каква цифра на вярвания би удовлетворила държавните регистратори на религиозните чувства на хората? Може би 60, 40, 30? Но ако 96 вероизповедания са им много сега, каква е гаранцията, че след няколко месеца няма да са много и 3 вероизповедания? Чудно ми е защо, ако държавата и държавниците не вярват в свободата на съвестта и религията, се насилват да приемат законодателство в защита на тези права?

Може би е най-добре да бъде въведена единна вяра за всички български и чужди граждани, за да стане ясно, че не се разрешава да има различия в умовете и сърцата на хората на българска територия. Това ще помогне много на управлението на страната – всички ще мислят единомислено, както държавният политически елит е пожелал. Това предложение не е само ирония, а практично решение на съществуващият сега проблем на противоречие на конституцията и практиката по прилагането й по отношение на религиозната свобода.

Г-н Юсеин цитира опита на стрaни като Испания, Румъния и Словакия, за да предложи въвеждане на ограничения за броя на хората, които могат да регистрират своя религиозна асоциация. Той обаче не споменава, че тези страни не са водещи в правата на човека демокрации, нито пояснява, че в много случаи долният праг за регистриране на вероизповедание има значение преди всичко за размера на държавните субсидии за вероизповеданията. Но като ще търсим примери за ограничения на свободата на вярата има и по-драматични решения.

Ще припомним, че Иран въведе с огромно мнозинство на парламента си на 9-ти септември 2008 г. закон под влияние на радикалните ислямски клирици смъртно наказание за “апостасия”. Тоест всеки напуснал ислямската вяра, или проповядващ напускане на исляма, религията обявена за официална от държавната власт, подлежи на преследване и екзекуция. Отказалите се от исляма ще бъдат наказвани като “мохареб” (врагове на Бога) и “развращаващи света” като наказанието не може да бъде “намалявано, отлагано или променяно”.

В този контекст, споменаването от г-н Юсеин в статията, че “ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения” паралелно с искането му за допълнително ограничаване на и без друго лимитираната свобода на сдружаване на религиозен принцип, звучи парадоксално. Г-н Юсеин счита че само фактът на приемането на Европейската конвенция прави държавата достатъчно “толерантна”, за да може същата с подзаконови актове да си позволи да мачка свободата на хората да проповядват, да вярват и да се сдружават на религиозна основа.

Спекулирането с промяната на Закона за вероизповеданията за пореден път доказва нуждата от пълното му отменяне – http://www.argumenti.net/?p=82. За да не бъде използван този закон като маша срещу хората с вяра в Бога, които уж защитава.

Публикувана в Блог

Десислава Пулиева от Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий? счита, че като православна християнка има право да заяви, че „православието е най-автентичната и съвършена форма на християнството и че ние имаме право да предпазваме своите граждани от нездравословни верови убеждения”.

Виж видеото тук:

Абсолютно. Ние вярваме в свободата на словото и правото на всеки да твърди, че неговото убеждение е единствената и абсолютна истина. В свободата на словото и религията е включено правото да критикуваш религията на другия, както и да убеждаваш тези от другата вяра да се обърнат към към твоята.

В същото време обаче нека отбележим, че тези права не включват манипулативни и неверни твърдения с цел насаждане на верска неприязън или подтикване към държавна намеса за ограничаване на вярата на другия. Д-р Пулиева не защитава само обявената от нея теза за съвършенството на православните. (Твърдение много близко до тезата за съвършенството на исляма. Какво се случва с тези, които са се осмелили в някои ситуации да се откажат от религия, която има претенции да бъде съвършена четем тук).

Във видео-изказването тя търси да защити „своите граждани” тоест принадлежащи на нейната вяра, които според нея са 85% от българите (това би следвало да значи, че около 6 милиона български граждани всяка неделя взимат причастие в православните храмове – нещо, което никоя статистика или емпирично наблюдение могат да потвърдят). В печатни публикации Пулиева си позволява да търси държавна намеса срещу „опасните протестантски секти” чрез законово ограничаване на правото на сдружаване на неправославните вярващи. Тя говори за „пострадали” от вяра, която тя не одобрява – без конкретни доказателства, разбира се. Тя окарикатурява вярата на евангелските християни като твърди че „подменят религиозния живот с чисто екзалтирани състояния на духа и само имитират вяра и религиозност”. Някои протестантски църкви тя откровено нарича „опасни тоталитарни общности” (в. Телеграф, Секти зарибяват с магии и хипноза, 1 август 2008 г.).

Тоест д-р Десислава иска всички неправославни религиозни хора в България да бъдат законово определени като „втора ръка” вярващи, като заблудени овци „отделили се от цялото” тъй като те не са „съвършени и автентични”. Стъпвайки на недоказуеми статистики и на частно определение за това що е „църква” и що е „секта” Пулиева се явява говорител на претенции, чийто резултат е всяване на настроения, които да доведат до дискриминация на верска основа и силово налагане на предпочитаната от „болшинството”, според Пулиева, идеология.

Струва ни се, че защитата на гражданите трябва да е не от „несъвършени верови убеждения на опасните протестанти”, а от тоталитарните възгледи на д-р Десислава. За нея явно нуждата от налагането на задължителна държавна идеология, в случая задължително държавно православие, е по-важна от конституционната забрана държавата да налага единомислие чрез политическа принуда (Конст. чл.11, ал. 2).

Свободата на словото е и отговорност. Клеветническите и манипулативни твърдения не бива да бъдат третирани като защитено слово. Именно затова законите предвиждат тормозът над хората заради религиозните им убеждения да подлежи на санкция. Богословието на истината не е „богословието” на себеправедната нетолерантност. Последното няма място в богословието на истинската църква, била тя и най-съвършената и най-автентична такава.

Публикувана в Блог