Това е установила католическа организация правила изследване в 33 страни. Един от интервюираните твърди:

Екстремистите все повече свързват  местните християни в техните страни със Запада”, обясни Джон Понтифекс, говорител на организацията “Помощ на Църквата в беда”. Тъй като в повечето случаи не могат да насочат атаката си директно срещу страните от Запада, много екстремисти обръщат гнева си срещу местните християни.

Публикувана в Блог

25 май 2010 г.

След предаване на г-н Карбовски от 27 март 2010 г. по НТВ, охулващо вярата в Бога, и християнските и евангелски общности, се проведоха преговори и кореспонденция с представители на продуцентската фирма на предаването “Отечествен фронт”, Телеман ЕООД. Преговорите, които продължават и в момента касаят правото на отговор на засегнати, но неучаствали в предаването хора и общности. Това право е залегнало в Закона за радиото и телевизията. Възникналите несъгласия между Телеман ЕООД и засегнатите следваше да бъдат уточнявани многократно поради голямата група на засегнати пастори, вяравщи и църкви. На 18 май, във В. търново се проведе национална консултация на лидери на евангелски църкви и организации по въпроса за единен отговор към “отечественофронтовци” и г-н Карбовски. Тази среща беше всъщност само част от водената и понастоящем кореспонденция и консултации между лидери от цялата страна за отговор на злополучното предаване, и в търсене на правилна и силна реакция срещу внушенията на Карбовски и НТВ.

Тук публикуваме моят отговор като представител на засегнатите в името на установяването на справедливо и адекватно право на отговор на анти-религиозните констататции на Карбовски от въпросното предаване.

Документът е в PDF формат:

http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/teleman-2.pdf

Публикувана в Блог

Линковете по-долу сочат към двете части на предаване по Нова Телевизия, чийто автор и водещ е Мартин Карбовски. Предаването е излъчено на 27 март 2010 г., събота, в 18:00 часа. Водещият използва историята отпреди двадесетина години на религиозните търсения на жена от Варна, за да хули, обижда и да сипе недоказани обвинения срещу християнските църкви и християнската вяра. Карбовски прави гротескни, цинични и самонадеяни обобщения за вярата, за християнските благотворителност и богослужение. Сред тези обобщения с широк замах са твърдения в посока, че християнство и педофилия са едва ли не идентични, че трябва зрителите “да си пазят половите органи и портмонетата” от християните. За основа на тези твърдения Карбовски ползва единствено разказите на интервюираната жена и собственото си невежество по въпросите на вярата и законите, които защитават свободата на вероизповедание. В края на предаването Карбовски, в хармония с безумните си констатации в предходните кадри, се самообявява и за Господ.

Публикувана в Блог

Предаването на Иван Бедров по РеТиВи с народната представителка от “Атака” за хрумването да се вкара нов, по-ограничителен закон за вероизповеданията. Очаквайте съвсем скоро нашия коментар. Предаването можете да видите тук:

Публикувана в Блог

Колкото и абсурдно да звучи заглавието, при положение, че има поне обявена свобода на убежеднията и вярата в България, явно подобни мисли минават през умовете на някои политици и религиозни активисти. За пореден път народният представител г-н Ахмед Юсеин от ДПС изказва мнението, че религиозната вяра трябва да бъде поставена под числен контрол. Г-н Юсеин счита, че “96 регистрирани вероизповедания за 7-милионна България са твърде много” (http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=170947&cid=20&eid=1481). Следва да запитаме г-н Юсеин каква цифра на вярвания би удовлетворила държавните регистратори на религиозните чувства на хората? Може би 60, 40, 30? Но ако 96 вероизповедания са им много сега, каква е гаранцията, че след няколко месеца няма да са много и 3 вероизповедания? Чудно ми е защо, ако държавата и държавниците не вярват в свободата на съвестта и религията, се насилват да приемат законодателство в защита на тези права?

Може би е най-добре да бъде въведена единна вяра за всички български и чужди граждани, за да стане ясно, че не се разрешава да има различия в умовете и сърцата на хората на българска територия. Това ще помогне много на управлението на страната – всички ще мислят единомислено, както държавният политически елит е пожелал. Това предложение не е само ирония, а практично решение на съществуващият сега проблем на противоречие на конституцията и практиката по прилагането й по отношение на религиозната свобода.

Г-н Юсеин цитира опита на стрaни като Испания, Румъния и Словакия, за да предложи въвеждане на ограничения за броя на хората, които могат да регистрират своя религиозна асоциация. Той обаче не споменава, че тези страни не са водещи в правата на човека демокрации, нито пояснява, че в много случаи долният праг за регистриране на вероизповедание има значение преди всичко за размера на държавните субсидии за вероизповеданията. Но като ще търсим примери за ограничения на свободата на вярата има и по-драматични решения.

Ще припомним, че Иран въведе с огромно мнозинство на парламента си на 9-ти септември 2008 г. закон под влияние на радикалните ислямски клирици смъртно наказание за “апостасия”. Тоест всеки напуснал ислямската вяра, или проповядващ напускане на исляма, религията обявена за официална от държавната власт, подлежи на преследване и екзекуция. Отказалите се от исляма ще бъдат наказвани като “мохареб” (врагове на Бога) и “развращаващи света” като наказанието не може да бъде “намалявано, отлагано или променяно”.

В този контекст, споменаването от г-н Юсеин в статията, че “ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения” паралелно с искането му за допълнително ограничаване на и без друго лимитираната свобода на сдружаване на религиозен принцип, звучи парадоксално. Г-н Юсеин счита че само фактът на приемането на Европейската конвенция прави държавата достатъчно “толерантна”, за да може същата с подзаконови актове да си позволи да мачка свободата на хората да проповядват, да вярват и да се сдружават на религиозна основа.

Спекулирането с промяната на Закона за вероизповеданията за пореден път доказва нуждата от пълното му отменяне – http://www.argumenti.net/?p=82. За да не бъде използван този закон като маша срещу хората с вяра в Бога, които уж защитава.

Публикувана в Блог

Десислава Пулиева от Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий? счита, че като православна християнка има право да заяви, че „православието е най-автентичната и съвършена форма на християнството и че ние имаме право да предпазваме своите граждани от нездравословни верови убеждения”.

Виж видеото тук:

Абсолютно. Ние вярваме в свободата на словото и правото на всеки да твърди, че неговото убеждение е единствената и абсолютна истина. В свободата на словото и религията е включено правото да критикуваш религията на другия, както и да убеждаваш тези от другата вяра да се обърнат към към твоята.

В същото време обаче нека отбележим, че тези права не включват манипулативни и неверни твърдения с цел насаждане на верска неприязън или подтикване към държавна намеса за ограничаване на вярата на другия. Д-р Пулиева не защитава само обявената от нея теза за съвършенството на православните. (Твърдение много близко до тезата за съвършенството на исляма. Какво се случва с тези, които са се осмелили в някои ситуации да се откажат от религия, която има претенции да бъде съвършена четем тук).

Във видео-изказването тя търси да защити „своите граждани” тоест принадлежащи на нейната вяра, които според нея са 85% от българите (това би следвало да значи, че около 6 милиона български граждани всяка неделя взимат причастие в православните храмове – нещо, което никоя статистика или емпирично наблюдение могат да потвърдят). В печатни публикации Пулиева си позволява да търси държавна намеса срещу „опасните протестантски секти” чрез законово ограничаване на правото на сдружаване на неправославните вярващи. Тя говори за „пострадали” от вяра, която тя не одобрява – без конкретни доказателства, разбира се. Тя окарикатурява вярата на евангелските християни като твърди че „подменят религиозния живот с чисто екзалтирани състояния на духа и само имитират вяра и религиозност”. Някои протестантски църкви тя откровено нарича „опасни тоталитарни общности” (в. Телеграф, Секти зарибяват с магии и хипноза, 1 август 2008 г.).

Тоест д-р Десислава иска всички неправославни религиозни хора в България да бъдат законово определени като „втора ръка” вярващи, като заблудени овци „отделили се от цялото” тъй като те не са „съвършени и автентични”. Стъпвайки на недоказуеми статистики и на частно определение за това що е „църква” и що е „секта” Пулиева се явява говорител на претенции, чийто резултат е всяване на настроения, които да доведат до дискриминация на верска основа и силово налагане на предпочитаната от „болшинството”, според Пулиева, идеология.

Струва ни се, че защитата на гражданите трябва да е не от „несъвършени верови убеждения на опасните протестанти”, а от тоталитарните възгледи на д-р Десислава. За нея явно нуждата от налагането на задължителна държавна идеология, в случая задължително държавно православие, е по-важна от конституционната забрана държавата да налага единомислие чрез политическа принуда (Конст. чл.11, ал. 2).

Свободата на словото е и отговорност. Клеветническите и манипулативни твърдения не бива да бъдат третирани като защитено слово. Именно затова законите предвиждат тормозът над хората заради религиозните им убеждения да подлежи на санкция. Богословието на истината не е „богословието” на себеправедната нетолерантност. Последното няма място в богословието на истинската църква, била тя и най-съвършената и най-автентична такава.

Публикувана в Блог