25 май 2010 г.

След предаване на г-н Карбовски от 27 март 2010 г. по НТВ, охулващо вярата в Бога, и християнските и евангелски общности, се проведоха преговори и кореспонденция с представители на продуцентската фирма на предаването “Отечествен фронт”, Телеман ЕООД. Преговорите, които продължават и в момента касаят правото на отговор на засегнати, но неучаствали в предаването хора и общности. Това право е залегнало в Закона за радиото и телевизията. Възникналите несъгласия между Телеман ЕООД и засегнатите следваше да бъдат уточнявани многократно поради голямата група на засегнати пастори, вяравщи и църкви. На 18 май, във В. търново се проведе национална консултация на лидери на евангелски църкви и организации по въпроса за единен отговор към “отечественофронтовци” и г-н Карбовски. Тази среща беше всъщност само част от водената и понастоящем кореспонденция и консултации между лидери от цялата страна за отговор на злополучното предаване, и в търсене на правилна и силна реакция срещу внушенията на Карбовски и НТВ.

Тук публикуваме моят отговор като представител на засегнатите в името на установяването на справедливо и адекватно право на отговор на анти-религиозните констататции на Карбовски от въпросното предаване.

Документът е в PDF формат:

http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/teleman-2.pdf

Линковете по-долу сочат към двете части на предаване по Нова Телевизия, чийто автор и водещ е Мартин Карбовски. Предаването е излъчено на 27 март 2010 г., събота, в 18:00 часа. Водещият използва историята отпреди двадесетина години на религиозните търсения на жена от Варна, за да хули, обижда и да сипе недоказани обвинения срещу християнските църкви и християнската вяра. Карбовски прави гротескни, цинични и самонадеяни обобщения за вярата, за християнските благотворителност и богослужение. Сред тези обобщения с широк замах са твърдения в посока, че християнство и педофилия са едва ли не идентични, че трябва зрителите “да си пазят половите органи и портмонетата” от християните. За основа на тези твърдения Карбовски ползва единствено разказите на интервюираната жена и собственото си невежество по въпросите на вярата и законите, които защитават свободата на вероизповедание. В края на предаването Карбовски, в хармония с безумните си констатации в предходните кадри, се самообявява и за Господ.

Иван Костов отговаря на въпроса:

Любимката на медиите по въпросите на налагане на единна държавна религия и опазване от “сектите”, г-жа Десислава Панайотова, нападна протестантските християни за пореден път. В статия във в. Стандарт от преди десетина дни (“Нерегистрирани по закона учения атакуват деца”, 22 февруари, 2009 г.) тя заявява следното, на въпроса на журналистката:

- Кои сред регистрираните вероизповедания са най-многочислени и с най-голямо влияние?

- Това са протестантите. Те са около 90 хил. души в България. Докато Свидетели на Йехова у нас са с 1700 членове. Но протестантите са най-широко представени, най-активни и с най-много разновидности. В България имат над 400 клона, макар че тази бройка е динамична – едни се закриват, други изникват. Все пак имат представителства във всички големи градове, а и в по-малки като Берковица, Карлово, Павликени. Тези общности атакуват и привличат населението със социални помощи – храна, дрехи.

Опитваме се да си представим как точно може да бъде “атакувано” населението с помощи… Може би замерване с дрехи и обувки и пръскане на подпомаганите с паста за зъби и шампоан? Но тогава следва да си зададем въпроса: Защо атакуваните са “привлечени”?

Следва да обясним за хората, които не могат да различат добро от зло, че когато някой върши благодеяние и подпомага нуждаещи се хора, той или тя не “атакуват населението”, а просто вършат добро дело. Добро е защото раздаването на помощи е безвъзмездно подпомагане на хора в нужда, за което не се иска нищо в замяна. И за да се извърши едно такова благодеяние мнозина са отделили от своите доходи и благосъстояние, от времето си, положили са труд да организират раздаването, с една дума жертвали са нещо от себе си.

Може би следва в речника на г-жа Панайотова да влезе думата “подпомагат“, която доста по-точно отразява благотворителната дейност на протестантските църкви. Засега не настояваме за думичката “Благодаря!”. Употребата й все пак въпрос на чувствителност и личен морал.

Информационният сайт Православие.бг публикува открито писмо в отговор на интервюто с петимата православни клирици относно дейността на д-р Панайтова, известна още като Пулиева.
http://www.pravoslavie.bg/content/view/10555/162/

Коментар, цитати и дискусия в нашия блог по въпроса тук:
http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=26

Когато публикувате ваши коментари под статиите, молим съобразявайте се с правилата на сайта ни за това. Вижте правилата в страницата “За блога”.

Българският сайт за православна информация, pravoslavie.bg публикува мненията на петима православни богослови и клирици относно казуса Десислава Панайотова (известна и като Пулиева).

Панайотова стана известна в обществото с невъздържаните си мнения насочени срещу протестанските християни. Мненията й бяха широко тиражирани от националните медии, като нито една от тях не даде възможност на обвинените в “сектантство” “опасни” вярващи християни да изложат своята позиция.

Мненията в посочения по-горе линк имат за цел, според интервюиращия, да мотивират публична защита на Панайотова. Срещу нея е заведена  жалба в Комисията за защита от дискриминация през есента на миналата година, процедурите по която са в ход. Въпреки, че мненията на интервюираните се различават по тон и аргументация, общата картина е, че дейността на Панайотова е полезна и предпазва обществото от “протестантската заблуда”.

Очевидно дебатът и залогът са се качили, защото има вече международен отзвук. Руски информационен сайт публикува статия под заглавие “Българите дискутират могат ли да наричат протестантите “сектанти”" – http://www.regions.ru/news/2192250/

Прилагаме цитати от изказванията на интервюираните:

Митрополит Кирил:
Православните настояваме, че след като другите са се отделили от единството, те (протестантите – б.ред.) трябва да се върнат там, където са били.
…
Така и църква може да бъде само общността от християни, която има иерархия с апостолска приемственост и св. Тайнства. Всички други организации, колкото и да са добродетелни, колкото и да са благодетелни, не могат да се наричат църкви. Могат да бъдат асоциации, сдружения, организации, но не и Църкви.
…
Всяка липса на духовник, даже за изпяване на едно тържествено “Многая лета”, вече е протестантизъм…Или ако при обществена молитва и живо изпълнение, не се спомене съответният духовен началник, това също е отричане на иерархия, т. е. протестантизъм.

Игнатий (Карагьозов):
Всеки човек е длъжен да бъде православен, защото това е първото и най-главно условие, за да може Господ да ни сподоби с вечната радост.
…
Ние изобличаваме сектантите, за да не се заразява обществото с тяхната болест и после по подходящ начин ги лекуваме.

архимандрит доц. Павел Стефанов:
Православието е най-толерантното и най-гоненото християнско вероизповедание.
…
Тези, които заплашват нея (Панайотова) и възглавявания от нея център, всъщност са врагове на Българската църква и на обществения мир. Св. Синод трябва да се намеси по-осезателно в нейна защита, защото мълчанието, в случая, е равносилно на предателство.

Василий (Шаган):
Ако все пак се води подобно нещо (анти-сектантска кампания – б.ред.) от страна на д-р Панайотова, то защо да не го приемем като съвсем нормално, предвид това, че тя ръководи център, занимаващ се с изследване на различни религиозни култове, особено с такива, които показват в ученията и практиките си, че влизат в коренен разрез с общо-християнските ценности и с нормалния социален живот в българското общество.
…
А, когато възникват дебати като този, в който участва г-жа Панайотова, то (познаваме д-р Панайотова и вярваме, че е така) са именно с такава цел: публично противостоене срещу неправилните (според нас) разбирания на хората, които наричаме сектанти (отцепници). Безусловно, всичко това не е призив за някаква държавна разправа със сектите.
…
Да, някои религиозни движения, които държавата регистрира и припозна като “нормални”, узаконявайки ги, повлякоха хора, насаждайки им антисоциални и деструктивни възгледи и поведенчески модели.

Дякон Михаил (Милен Манев):
Според Конституцията на Република България Източното Православие е традиционно вероизповедание. От последното следва, че всяко друго вероизповедание може да бъде разглеждано или като секта (нещо, което отлъчва хората от Православието), или като култ. Това са двете алтернативи, които стоят пред нас в един чисто богословски аспект (изключваме социологическия).

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-12-17&article=259821

В статия от вчера, 17 декември, вестник Стандарт атакува Мартин Димитров за това, че е протестантски вярващ. Богословът написал статията, Георги Шишков, отправя няколко обвинения и към пастор Людмил Ятански, ръководител на църквата, която посещава г-н Димитров и семейството му.

Атаката срещу Мартин Димитров е още в заглавието на статията: “Секта в надпреварата за СДС”. Общото впечатление от материала е, че несъмнено цели да използва насадената от държавни органи и медиите неприязън към „сектантите”, за да повлияе на изборите за нов лидер на СДС, в които Мартин Димитров е водещ, преди балотажа в неделя.

Въпросът на автора има ли право пастор да провежда политическа агитация сам по себе си показва отговорът, който обществото, а и богословът Шишков имат предвид. Той е не, разбира се. Не, защото как е възможно общество, което отрича и отричало години наред правото на вяра в Бога, да допусне, човек с такава вяра да има влияние върху политиката и обществото? Такава е нагласата на наследената от комунизма атеистична доктрина, която всъщност защитава статията. Не е случайно, че кампанията анти-секти от последните месеци се оказва удобна платформа за разправа с Мартин Димитров не заради нещо лошо, което той е направил, а заради убежденията му.

В същото време, колкото и да е естествена тази „богословска” реакция, отричаща правото на изразяване на мнение, законът твърди друго. Българската конституция и Европейската конвенция защитават правото на изразяване на мнение и свободата на словото. Няма никакви законови причини заради вярата си даден човек да бъде лишен от правото на мнение и неговото изразяване.

Разбира се, има го и уникалният чл. 13 ал. 4 от конституцията, който твърди, че: „Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.” В този смисъл изразяването на политическо мнение от Ятански сякаш не е оправдано и сякаш е нередно.

Но това не е така поради две причини. Забраната за използване на вярата за политически цели не е европейска норма, а типично комунистическа. В законово предвидените ограничения на правото на свобода на религията в изключителни случаи, ЕКПЧ никак не визира такава забрана. Комунистическата същност на споменатата забрана, запечатана в предишните български конституции, се състои в стремежа на тоталитарния режим да изолира влиянието, морално, духовно и обществено, на църквата, знаейки силата на на моралното лично и обществено послание, което християнството носи.

На второ място следва да отчетем фактите за фразеологията „верските убжедения не могат да се използват за политически цели“. Въпросът е, от КОГО НЕ МОГАТ ДА СЕ използват религиозните убеждения за политически цели? Защото до този момент редица държавници и държавни органи доказват, че нямат никакви угризения да ползват религията за свои политически цели. Така отговорът се налага сам – религията не може да се ползва, църквата да влияе с мнението си в обществото. Тази забрана обаче, не важи за държавата. Ако държавата реши, тя е доказала, че религията спокойно може да влезе в действие в помощ на дадена политическа кауза.

Важно е в това уравнение е, че религията трябва да е управляема, разбирай – подчинена на държавата, за да бъде ползувана за политическо-държавните цели. А протестантската църква, където индивидуалността е в центъра на църковната общност, а и на участието на хората в обществото, не е така лесно контролируема и допуска независими от тоталитарното „цяло” мислене. Тоест за поддръжниците на тоталитарната формула за демокрация „свободомислие” и „сектантство” са едно и също нещо.

По тази причина „анти-сектантската” карта отново заиграва при изборите на лидер в СДС. Не бива да забравяме, че въпреки че терминът „секта” е използван от по-консервативните православни за обозначение на всички други християни, той любима категория на комунистическите идеолози. Четем в „Наръчник на атеиста”, Издателство на българската комунистическса партия, 1960 г. превод от руски:

„Главните причини за появяването на секти са в класовата борба, която разделя на враждуващи групи цялото експлоататорско общество, в това число и религиозните организации. Появяването на секти е външен идеологически израз на класовите интереси на различни социални групи вярващи от една и съща религия”.

А според нас, главната причина за продължаването на „класовата борба” срещу правата на хората и свобода на вярата, е в това, че хората, които отстояват страната на правдата и истината, не заемат своята позиция. Това дава възможност на хора да бъдат очерняни не заради делата, а заради убежденията им. Надяваме се случаят с г-н Димитров да докаже, че е възможно анти-сектантската параноя с комунистически привкус да се окаже по-слаба от волята на хората за истинска свобода. Все пак СДС не е БКП.

http://focus-news.net/index.php?id=f10538

В последните два въпроса на интервюто, интервюиращия се опитва да подведе ръководителя на официалното ислямско вероизповедание в България. В тях журналистът иска да разбере дали г-н Мустафа Алиш Хаджи не счита, че многото регистрирани вероизповедания от държавата не са “негативна тенденция” и “предпоставка за разпространението на секти”. Г-н Хаджи ясно заявява необвързаността на мисленето си анти-сектантски настроения и галантно препраща въпроса за възможно ограничение на свободата на вярата в България към политиците.

Тези въпроси може да бъдат разгледани и като добронамерено отношение за търсене на мнението на главния мюфтия за “сектите” от страна на журналиста на “Фокус Нюз”. Но ние считаме, че повдигането на въпроса за “сектите”, за пореден път извежда на преден план невежеството (или може би тенденциозното отношение!?), в което някои медии и техни представители тънат по отношение на религиите, въпреки претенцията да образоват читатели и зрители за “опасността от сектите”.

Естествено, че ислямът не се интересува от разпространението на “секти” защото този въпрос, в българския контекст, е преимущствено обвързан с политическото тълкувание на християнската религия. В българския държавен модел винаги е залягала идеята, че църквата (официално подкрепяната от държавата православна такава) е държавна институция, а вярата е вяра в националното единство. Бог някак си малко участва в това уравнение.

Принципно евангелското християнство не обвързва вярата с националността, както това прави правосланието и исляма, а набляга на личната връзка на всеки човек с Бога. Всеки човек има право да чуе благовестието на Исус Христос, посланието за вечен живот чрез вяра в него, независимо от своята раса, националност или културна обвързаност.

В библейското християнство църквата в никакъв случай не е национална институция, а още по-малко държавна. Тя е формирование на доброволни начала на хората, които са приели учението на Христос и са станали Негови последователи. Тези последователи са от всяка народност, възраст, раса и пол; библейската вяра в Бога не е вяра в някакъв мини-национален бог, а в Бога на вселената и на историята,Който има отношение и към отделния човек (1 Петрово 2:9). Всеки човек има право да чуе евангелието и да реши дали желае да приеме Христовото учение или не (Римляни 10:14-16). Този неполитически, но универсален, подход съвсем естествено бива възприеман заплаха за монолитното религиозно-национално единство в основата на държавно-религиозните системи и светогледи.

Тъй като ислямът не е задължителна официална държавна религия в България, а е в ролята на второстепенна етническа религия, напълно логично е ръкводството му да проявява повече разбиране към малцинствените религиозни групи.

Анти-сектантството е по-типично за представители на политически, националистически и квази-религиозни слоеве, които виждат в православието възможност за възраждане на единна държавна идеология, която да бъде наложена на всички, за да бъде обединена нацията. Обикновено това обединяване е и срещу “влиянието на Запада”.

Ето защо, опитът на интервюиращия да въвлече представителя на исляма в кампанията “анти-секти” стои не на място и малко абсурдно.

Ще продължим да коментираме и анализираме медийни опити за сеене на нетолерантност на религиозна основа. Защото вярваме, че свободата на словото е и отговорност, и публиката има право да чуе и друг подход и мнение по наложената в медиите кампания “анти-секти”.

http://www.dveri.bg/content/view/2422/139/

Вносът на този тип фундаменталистка “православна” пропаганда е директно от Русия, която едва ли може да бъде пример за толерантност и свобода на вероизповеданията и зачитане на свободата и достойнството на личността. Свещеникът, автор на статията обвинява последователите на петдесетното християнство в това, че са “тоталитарна секта” защото увещавали наркоманите да се покаят и да повярват в Христос. Има ли по-библейски подход към проповядването и разпространението на християнството?

Изводът на Новопашин, авторът на пропагандния материал на практика е: по-добре наркозависими отколкото “сектозависими”. Или другояче казано: по-добре да умреш в агонията на наркотичната зависимост, отколкото да приемеш вяра, която Новопашин не харесва. Презрителното отношение на автора към вярата и богослуженията на християните, които изповядват петдесятното библейско учение е първата стъпка на насаждане на омраза на религиозна основа.

Може би хората в руското общество, привикнали към “идеологическа борба с партийния враг? обявяван обикновено за народен такъв,  са склонни да толерират подобни обругавания на вярващи християни само заради вярата им (в статията няма никакви обвинения към петдесятните освен това, че вярват по различен начин). Учудващо е, че сравнително сериозен сайт като Двери си позволява да стане пропагандатор на националистичeско-религиозния фундаментализъм, който мотивира подобни насъсквания срещу това, което в умовете на много хора са “иноверците” за сметка на правото на всеки, без преследване от държавата и обществото да реши сам собствените си убеждения и ученията, които да определят светогледа му. 

Но може би  това нетолерантно отношение не е толкова учудващо, на фона на подновената в България истерична кампания “анти-секти” от последните месеци в медиите и сред някои държавни органи. Истинските цветове на толерантността и вярата на мнозина биват изпитвани в такива условия на идеологическо противопоставяне, в което всеки търси да изтъкне себе си и своята организация, като единственият път към спасението. Какво е мнението на Христос обаче тези “спасители от секти” едва ли се интересуват. Нито се притесняват от факта, че свободата на съвестта, религията и словото, определят доколко едно общество е узряло за това да бъде общество на демократичен и правов ред, в който се зачита достойнството на човешката личност.