Грешка
  • JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 73
orth. churchБългарски хелзинкски комитет докладва съдебна победа над православната активистка Десислава Пулиева. Ние сме представлявали насрещната страна при съдебни спорове с д-р Пулиева по въпросите на нейното неприкрито, манипулативно желание да ползва държавата, за да ограничи всички различни от нейното разбиране за духовност и вяра.

Съдът много точно е характеризирал действията на Пулиева да се справи със „сектите“ (в случая иде реч за източна религия), като развали техни договори и отношения със съконтрахенти (насрещни договарящи страни).

Решението на съда сочи към едно ново, наистина съобразено с основните човешки права мислене и правоприлагане:

        Съдът не може и не желае да отрича правото на [Панайотова] да формира и обосновава свое становище относно убежденията и практиките на ищците […]“, произнася се СРС. „Недопустимо и противоправно е обаче, мотивирана от тези свои становища, да мотивира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да ограничават техните събирания на закрито, включително и чрез призив към тези лица да не изпълняват вече сключени с ищците наемни договори. [Тези убеждения] не могат да бъдат предлог за намеренията ѝ да ограничава чрез поведението на трети лица социалните прояви на ищците“, продължава съдът. СРС констатира, че умисълът на Панайотова е доказан и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като авторитетен, признат и от държавата експерт.
       
СРС намира, че ако Панайотова е считала, че ищците вършат нещо нередно, е следвало да сигнализира институциите, а не да организира тяхното преследване. Като се позовава на Конституцията, съдът подчертава, че предвид разделението на религиозните институции и държавата е недопустимо представителите на едно вероизповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да провеждат религиозни дейности на закрито и без да са регистрирани като вероизповедание. (Подчертаването наше.)


Откъсът от тези мотиви сочи, че това е съдебно решение, наистина достойно за един справедлив съд в едно свободно и демократично общество.

И колкото да подкрепяме мотивите и решението на Софийски районен съд и да не сме съгласни с подхода на г-жа Пулиева, този на БХК, илюстриран в цитат от адвокатката по делото, никак не е за предпочитане.

Ето откъс от изказването на адв. Маргарита Илиева, представлявала дискриминираната от Пулиева източна група:

       Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество – те дължат да спазват законите като всички граждани и организации. Дължат уважение към правата на другите и не са в положение да си позволяват незаконно поведение, защото било в израз на религията им. Те нямат власт в обществото. Властта се намира в публичните институции, които са светски. Съдът с това решение ясно показва, че безпардонната линия, поддържана от подобни субекти – че техните думи и действия не са подвластни на закона – е недопустима. Върховенство в държавата има правото. (Подчертаванията наши.) 

1 YogaЧаст от тези думи сигурно имат правозащитна стойност. За нас във втората си част изказването звучи като призив за ограничаване на публичното изразяване на религиозни възгледи. Причината за това наше мнение е, че не е ясно разграничено „незаконното поведение“ от „незаконното вярване“ и читателят може да остане с впечатлението, че е незаконно православната църква или нейни представители да критикуват религиозни възгледи, които противоречат на нейната доктрина.

„Първа стъпка“ това решение също не е, защото доста стъпки са направени през годините, включително от нас в посока на дебат и опозиция срещу срастването на една идеология или религия с държавната власт, включително и тези на православната църква и опитите за политизирането и одържавяването на същата. Ако адвокатката на БХК си мисли, че е пионер в борбата за свобода на религията и съвестта, ще трябва да я разочароваме. Когато ние се борехме с Пулиева в публичното пространство, адв. Илиева очевидно не е следила тези „пред-първи стъпки“ за внасяне на баланс в ролята на религиозните тежнения на политическата класа да обединява народа не на партийно-идеологически, но на държавно-религиозен принцип, от което страда и самата БПЦ (да си спомним държавно-обединителния процес срещу БПЦ, извършен от царското правителство, прокуратура и полиция през 2004 г.).

От друга страна е притеснителен широкият замах, с който цитираната юристка дава власт на „публичните институции“. Тя ги нарича „светски“ но от смисъла на думите ѝ е ясно, че има предвид, че публичните институции са според нея АТЕИСТИЧНИ. Безпардонното отношение на Пулиева към другомислещи, и парадирането, че защитавала православни вярващи, (които очевидно нямат собствен ум и воля, та да разчитат на манипулативните действия на Пулиева от името на държавата, сраснала се според нея с БПЦ) е много притеснително. Но не много повече от тезата на адвокатката от БХК, че „те“, тоест православно-религиозните хора и техните организации, „нямат власт в обществото“. Върховенството в държавата имало правото.

Веднага следва да си зададем въпроса кой прави правото в държавата? Така ще разберем под чие върховенство се намираме, защото правото не се е пръкнало от само себе си. И колкото и да се пънеха марксист-ленинистите да ни убедят, че държавата е преди яйцето, пак стана ясно, че държавата може да си мисли, че е измислила правото, но всъщност преди нея има един Върховен Законодател, който задава параметрите на категориите „добро“ и „зло“ и моралните категории и оттук – правото и светското законодателство.

Изказването на юристката от БХК е напълно логично с оглед на нео-марксистките и леви идеи, които често движат правозащитната философия на тази и подобни организации. За тях държавата е този бог, от който те имат нужда, за да произвежда законите, с които да променят традиционните ценности и извечните морални категории. И ако не са левите комунисти-терористи, то ще са левите прогресивни западни мултикултуиралисти, които да се занимават с утопично социално инженерство. По повод един публичен сблъсък на идеи (2012 г.) техни симпатизиращи държавни служители са ми заявявали директно, че за тях законите са оръжие за социална промяна. Когато предефинирането на традиционното разбиране за пол, сексуалност и семейство се окаже държавна политика един ден (а то е – виж изискванията на МВР за пол в заявленията за личните карти), то изборът между тоталитарна православна или тоталитарна про-хомосексуална държава няма да е в полза на свободното общество и в двата случая.

Не одобряваме тоталитарните, манипулативни и неетични действия на Пулиева. Но в защита на свободата религията не бива да се правят изводи, които могат да доведат до ограничаване на свободата на религията, включително на православните. Ще отбележим, че дейността на Пулиева е може би единственият пример на някаква форма на правозащитна дейност от страна на организация, свързана с православната църква (изключвайки крайните и изкривени форми на православен национализъм, защото тези форми не произхождат от „правозащитни“ организации и не представляват правозащитни действия). Пасивността на православието по въпросите на модерните концепти за човешки права се дължи на разбирането на БПЦ, че то е национална религия, откъдето произтича и заплахата за свободите на несподелящите православни убеждения граждани на републиката. Мнозинството сякаш не се нуждае от това да му се защитават правата. Освен ако не се окаже, че въобще не е мнозинство.

В същото време настояването, че само атеистичната държава, или някакво „светско“, изчистено от религия право, може да бъде обществен регулатор на въпроси относно вярата, духовността и съвестта, ни напомнят за времето на комунизма, в което религията, тоест християнството, православно и протестантско, беше „опиум за народа“ и религиозните чувства и убеждения на вярващи бяха причина за преследвания и ограничения срещу всеки вярващ християнин.

Следва да отчитаме, че има едно основно право, наречено право на свобода на съвестта и вярата, което е абсолютно, неотменимо, лично право с обществено изражение. Това право включва и свободата на събрания, на изразяване, на сдружаване и е основополагащо за демократичните общества. И да, свързано е с религията и вярата в Бога.

„Те“ нямат власт в обществото, твърди правозащитничката, изразявайки атеистично-хуманистичното си разбиране за толерантност и равенство. Но в такъв случай и обществото няма право на власт над „тях“. Това е принципът на свободното и справедливо общество, в което свободата на съвестта и религията биват зачитани.

Следва ли да се организира квази-държавно, подло преследване на другомислещи, както това прави д-р Пулиева? Категорично не, и това не е наше ново мнение. Дебатът трябва да се спечели честно, въз основа на истинността и моралното качество на представените идеи. Следва ли обаче да се отнасяме към свободата на вярата като към свобода, която не включва възможността да се критикуват убежденията на други или идеология и практики, възприети от държавния апарат? Също категорично не, за да не изпаднем в модерно повторение на гротескно-жестоките и налудничави стремежи на ленинистите терористи от минали десетилетия за пълно изолиране на вярата в Бога и църквата от публичния дискурс. За съжаление, подобни гласове продължават да звучат сякаш нормално в ушите на българското общество, политическо управление и дори, доколкото се касае за цитираното изказване, на някои правозащитници.


Публикувана в Блог
Снимка към блог статия 17.02
В предаване по една от ефирните национални телевизии кандидат-управляващ
, бивш финансов министър Владислав Горанов, направи поредните тоталитарно-амбициозни изявления:

В сферата на образованието, освен да стимулира преподавателите, ГЕРБ планира и да наказва недобросъвестните родители. „Ще има репресия от страна на държавата срещу майките и бащите, които по някакъв начин възпрепятстват децата си да посещават училище”, каза Горанов.

С тези свои изказвания функционерът от партията на гражданите за европейско развитие на България иска една все по-нескрита репресия срещу хоумскулърското движение, което набира сили и припознаване сред много семейства в България, след като провалената задължителна държавна образователна система не може да се справи.

Следва да бъде напомнено на търсещия репресии кандидат-държавен управник, че в условията на демокрация репресиите могат да бъдат реализирани, ако има послушен електорат, който задължително гласува срещу свободите си. И колкото отчасти този демократичен модел да е приложим в България, има достатъчно будни българи и родители, които ще дадат нужния отпор срещу ограбването на родителските им законови права и срещу разбиването на семейството, за което се готви ГЕРБ.

Никой тиранин не е успял да стане такъв без първо да разбие семейната обич и единство. Защитниците на семейните ценности и демокрацията знаят много добре тази истина.

Така че по-скоро държавните мъже и жени вместо да заплашват родителите, за които добруването и образованието на собствените им деца е много по-важно, отколкото е за държавния чиновник, и вместо да се заканват срещу правата им да образоват децата си според своите убеждения, по-добре да насочат усилията си да реформират загнилата си образователна система, която се е превърнала в емоционална, интелектуална и социална касапница за умовете и сърцата на подрастващото поколение.
Публикувана в Блог
eu parliamentПрез последните няколко години можахме да видим немалко „прояви“ на европарламента, които пряко са насочени към религията като цяло, а също така към християнството. Разбра се, че секуларната и атеистичната идеология на Евросъюза не е само идеология на думи, но и на действия: свидетели сме на редица инициативи, които или ограничават правата на вярващите, или пък дават изключителен приоритет на порочни и нехуманни практики.

Но доживяхме да видим и нова фаза на „развитие“ в разпътното и порочно законодателство на европарламента – в неговата най-нова резолюция от сряда 23 ноември 2016 четем за приравняване на християнството към пропагандата на ислямските терористи от Ислямска държава и Ал Кайда. Който желае да види черно на бяло това ново „творение“ на европейската атеистична мисъл може да прочете двата варианта на предложение за резолюция, наречена „Стратегическата информационна служба на Европейския съюз като противодействие срещу пропагандата против Съюза от страна на трети държави“ – първоначалния (вижте в него т. 4) и сетне променения (вижте в него т. 8) вариант; на български език кратък коментар на скандалната резолюция може да се види тук.

Оставям на всеки, който прочете резолюцията, да разсъди за себе си какво означава казаното в нея. Тук аз ще направя свой коментар, който също може да бъде дискусионен.

Първо, Европейският съюз вече се страхува. От кого? От ислямските терористи, от страните извън Европейския съюз, които не споделят неговите ценности, и от Русия. Съюзът се страхува от всеки, който не мисли и не действа според неговите препоръки или заповеди. Включително и държавите-членки на Съюза: видяхме колко гневна бе реакцията на европейските „другари“ срещу вота във Великобритания и колко язвителни бележки бяха отправени към други страни-членки, които също като че намекнаха, че ако европейските структури не се променят към по-добро, те също ще го напуснат. А сега Съюзът се страхува да не би Марин Льо Пен (дъщерята на Жан-Мари Льо Пен) да стане президент на Франция и тази втора по значимост членка на Съюза също да излезе от него – ако това се случи, наистина ще видим началото на края на този Съюз.

Второ, Европейският съюз трябва да намери враг, срещу когото да обедини малкото солидарни с неговата политика европейски държави. И Съюзът непрекъснато изкарва на „светло“ враговете си, които той обявява за врагове на човечеството, та тъй да си спечели името на защитник на човешките права и свободи. Сред враговете са не само онези, които не споделят европейските ценности, но и онези, които просто не се нравят на някои хора в европарламента. Ми тъй де, дошло ѝ нещо на полякинята Анна Елжбиета Фотига, седнала и нахвърляла един груб текст на резолюция (наречен доклад) и го предложила на европарламента. И той прегърнал идеята с две ръце. И врагът – Русия – беше ясно посочен и дори в детайли бе описано защо той е опасна държава: ми че в него се проповядва опасно християнство, православието, което се използвало от властта за пропагандни цели! И наред с православието опасностите за „демокрацията“ идвали и от Ислямска държава и Ал Кайда.

Последните няколко години ни показаха също така, че все пак в Европа има трезви глави и че европейските структури в крайна сметка искат или не искат трябва да се съобразяват и с мнението на народите на Съюза. Още с приемането на резолюцията в европарламента двата най-големи журналистически съюза в Европа я осъдиха и изразиха надеждата, че тя в крайна сметка няма да бъде приета.

На трето място, значи, идва и друга тревога за Съюза: как да се пребори със собствените си граждани и свободната журналистическа мисъл и да ги убеди, че тъкмо той мисли за доброто на всички. Не съм сигурен как „другарите“ от Съюза ще постигнат това, но изглежда, че тъмните европейски облаци на цензурата и ограниченията се сгъстяват и Европа може скоро да бъде покрита от тях и обществата да се върнат десетилетия назад към познати до болка тоталитарни начини на действие.

А европейските журналисти са повече от ясни. Президентът на Международната федерация на журналистите Филип Лерут каза: „Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите не вярват, че цензурата, заплахите и демонизирането на другите са правилните действия за справяне с така наречената пропаганда; ние вярваме преди всичко в етиката на журналистиката, саморегулацията, плурализма на медиите и медийната грамотност, призвана да изясни този плурализъм.“ Генералният секретар пък на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерез споделя: „Напълно безотговорно е да се приравняват руските медии с терористични групировки, такива като Ислямска държава. Напълно безотговорно е да не се прави разлика между руските медии и контролираните от Кремъл медии. Докладът (на Анна Фотига – В.К.) смесва в едно стратегическите комуникации, държавната пропаганда, терористичната пропаганда, контра-пропагандата и независимата информация. Последният вариант на резолюцията бе подобрен, но въпреки това общият тон си остава тревожещ. Подобни действия са типични за годините на Студената война, която вцепенява цяла Европа“. Текстът на двамата ръководители на европейските журналисти може да бъде прочетен тук. При това е напълно ясно, че европейските журналисти никак не симпатизират на Русия или на православната църква и въпреки това те поставят принципни въпроси, независещи от конюнктура и моментни настроения (и аз самият никак не симпатизирам на Русия и църквата ѝ, но въпреки това пиша тук и се опитвам да изложа принципна позиция).

И тъй, като разсъдим над самата резолюция и над отзивите за нея, може да видим следната картина.

Първо, евросъюзът вече вижда себе си като единствен критерий на ценности и правилни постъпки на отделните общества и отделните хора. „Щом строим единна Европа, значи трябва да сме единни, а ние сме тези, които сме правите“ – тъй може да се перифразира желанието на новите другари от Брюксел. „Значи онова, което е против нашите ценности, ни е враждебно и срещу него трябва да се борим. Ако едно християнство не споделя нашите ценности, значи то ни е враг“, продължава перифразата. Е, оправдават се евро-другарите, руската държава използва православието и затова наш враг е преди всичко нейната пропаганда, но щом и православието участва в нея, значи и то е наш враг (така както ислямският тероризъм е враг на човечеството). В „подобрения“ вариант другарите от Брюксел извадиха думите „руска православна църква“ и ги замениха с „традиционното християнство“ (т.е. традиционното православие в Русия), но повече от ясно е, че общият смисъл си остава същия: ако има религия (в нашия случай християнството), която не споделя ценностите на Евросъюза, значи тя е наш противник.

Второ, ето това доживяхме да видим и чуем: „вярващи в Европа, каквато и да е вашата религия, по-скоро я приспособете към европейските ценности, ако не искате да станете наш враг“. Цензурата е най-малкото, което Евросъюзът може да наложи на „своеволните“ (включително различните групи вярващи християни) – той може в бъдеще да прокара законодателни мерки, които ще поставят извън закона всяко мислене и действие, което не отговаря на вижданията на „всезнаещия Евросъюз“ за бъдещето на Европа и на света. А ние много добре помним годините, когато всезнаещата комунистическа партия мислеше за всеки и за всичко, ние само трябваше да се подчиняваме.

Трето, никак не ми се иска да правя паралели между комунизма и сегашните стремежи на Евросъюза за контрол и цензура, но това последно деяние на „другарите“ – евродепутати постоянно ме връща към една такава мисъл. Не че одобрявам политиката на Русия – всеки здравомислещ добре съзнава какъв резултат може да има едно тоталитарно управление, каквото в момента е руското – но пък да си затворя очите и да приема „безрезервно“ всичко, което Евросъюзът ми натяква – това вече е прекалено. Прекалено е, защото не само православието може да бъде наречено враг на човечеството, но и която и да е друга християнска църква, която все още не се е подчинила на „ценностите“ на секуларистите и атеистите от европарламента, които мислят повече за хомосексуалистите, отколкото за нормалните човешки взаимоотношения в рамките на семейството. Ето защо колкото повече „решения“ излизат от европарламента, толкова повече той ми прилича на омразното ни от миналото Политбюро, което е обединено около една идеология („единствено правилната“, ще чуете да настояват евро-другарите) и което я налага на другите като закон. Затова ги и наричам „другари“ – съидейници, обединени от една идеология (т.е. секуларната и светската с цел построяването на рая на земята тук и сега) и от една цел, която все повече придобива тоталитарни черти.

Разбира се, Евросъюзът играе и положителна роля в развитието на европейските народи и това не може да се отрече, но никак не мога да проумея защо заемащите такива високи постове в тази структура понякога дотолкова изглупяват, че не могат да направят разлика между черното и бялото; то да беше някой обикновен и неук човек – да му простиш, защото той и тъй често не схваща много неща, но онези академици и професори, а също изпитани политици и икономисти, които седят на креслата в европарламента да не могат да направят разлика между политически, социални (в случая журналистически и медийни) и религиозни идеи и действия – това не само е недопустимо, то е преди всичко престъпно! Още по-престъпно е, ако те правят тези разлики и въпреки това поднасят на европейските народи документ, в който една християнска вяра се приравнява към ислямския тероризъм! Боже, помогни ни, за да си помогнем! Защото се вижда, че поговорката „помогни си сам, за да ти помогне и Бог“ явно не се отнася до евродепутатите: на тях изглежда първо им трябва влияние свише, та дано сетне се вразумят и да започнат да различават черното от бялото.

Много се надявам, че всеки разбира, че тази най-скорошна опасна стъпка на европарламента трябва да бъде като сигнал за опасност за всеки вярващ християнин, защото във все повече държави в Европа вярващите разбират, че бъдещото „развитие“ (развитие не като прогрес, а като регрес и връщане назад) на Евросъюза е насочено към все по-осезаемо ограничаване на правата на християните. Както споменавах и в друго писание, когато къщата на комшията гори, очаквай и твоята да се подпали, ето защо трябва да бъдем постоянно будни, та въобще да не се стига до пожар в комшийския двор. И както многократно споменавах в редица свои писания, ако християните от различните деноминации не обединят усилията си за отпор срещу атеистичното и почти тоталитарно насилие от страна на европарламента, поотделно лесно ще бъдем „убедени“ в неговата „правота“ и ще станем тихи и послушни, каквито са вече немалко църковни общности в редица западноевропейски страни. Пази, Боже, България и християнството, защото сме слаби и често отстъпваме от Теб!
Публикувана в Блог
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
Публикувана в Блог
a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

Публикувана в Блог

На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Публикувана в Блог


Комисията по разкриване досиетата
на български граждани, заемали отговорни длъжности в различни публични области, продължава с неумолимите си разкрития. На 27 май 2014 г. Комисията излезе с Решение № 2-351, с което предостави на гражданството списък с 50 имена, обявени като „сътрудници на ДС”, след проверка на 415 души, работили в БАН. В предишни Решения бяха обявени 20 от тези 50 души, но те бяха свързани с периода от 2006 г. насам. В новото Решение периодът на проверка бе удължен далече назад до началото на 80-те години на миналия век. Според наличните документи в разкритите архиви Комисията обяви нови 30 лица за „агенти” и „сътрудници” на бившата Държавна сигурност.

В настоящата статия ще се спра само на едно име – проф. д-р Дечко Свиленов, който стои под № 10 в Решение № 2-351. Причините за моя интерес са две: първо, проф. Свиленов е известна и уважавана личност в евангелските среди като разпространител на Библии и научно-популярна литература; второ, грубата намеса на Ангел Пилев, който е автор на заблуждаващи писания по „агентурния проблем”, отново предприе действия, които приличат на опит да се урони престижа на проф. Свиленов пред евангелската общност. След внимателен прочит на предоставените документи за публичен достъп, свързани с името на проф. Свиленов, аз се убедих, че квалифицирането му като „агент” от офицерите на ДС представлява груба и с нищо неоправдана намеса в научната му дейност.

Декларацията за съгласие за сътрудничество на ДС

Ангел Пилев си позволява да публикува – с известна доза ехидност – собственоръчно попълнената Декларация (23.10.1985 г.) от младия тогава научен сътрудник в БАН Дечко Свиленов. Неоспорими са почеркът, текстът и подписът на тази Декларация, но трябва ли да се прави генералният извод, че Свиленов автоматически е станал „агент на ДС”? До този нелогичен, а може би в известна степен и злонамерен извод достига Пилев, който стана популярен напоследък не като евангелски пастор, а като автор на книга с неопределен литературен жанр по „агентурния проблем”. Пилев си позволи да публикува Декларацията, като косвено с този акт създаде погрешно впечатление сред читателите за „агентурното минало” на Свиленов. Той писа преди няколко дни в интернет пространството следното: „След Петровден ми се обади проф. Дечко Свиленов, да говори с мен за агентурното си минало. Говорих с него от позицията на пастор, загрижен повече за спасението на душата му. Съвета, който му дадох, беше да не тръгва по стъпките на досега осветените агенти, които категорично отричат да са били агенти... ”. Пилев, който е среднист, „съветва” един професор, който е бил научен сътрудник в БАН, как да постъпва и то – за неща, които изобщо не е извършил! Това, най-меко казано, е арогантност. И все пак тя би била обяснима с оглед нарцистичните изяви на този псевдокритик на „агентурния проблем” у нас, ако в неговата неадекватна намеса в казуса на Свиленов не крещяха и други тревожни характеристики.

На първо място, всеки що-годе способен да разсъждава човек би видял факта, че Декларацията като публикация на Пилев не е подкрепена с никакви други документи и факти. Декларацията е извадена от контекста на останалите четири документа, които са единствените в Дело № IА-33034 на Д. Свиленов. Преднамереността на Пилев в тази кампания, предприета еднолично срещу професора, е видима именно в избора му на Декларацията, от чийто текст не трябва и не може да се съди за „агентурна обвързаност” и последващите от това морални изводи.

Всеки грамотен човек, да не говорим пък за компетентен изследовател, знае, че един документ, който е изваден от неговия непосредствен жанров и хронологичен контекст, ще доведе до погрешни и често вредни изводи, ако се тълкува изолирано. Пилев очевидно не знае и не разбира такива неща! А пренебрегването на непосредствения контекст може да доведе до опасни за читателите изводи. Какво би станало, ако на читателите на Библията се предоставят само текстове като: Бит. 19 гл. или Съд. 18 гл.? Няма ли читателят да остане с впечатлението, че Библията – без да е прочел останалия текст – е книга на кървави престъпления и морални извращения, както тълкуват това нейните врагове? Как ще научи читателят, че Библията говори за грехове, но говори също така и за прошка, милост и спасение? Що за „евангелски пастор” е Пилев, който си позволява „да съветва” професора по въпросите за спасението, ако изважда на показ една Декларация, която показва принудителната грешка на Свиленов, но не показва другите документи, които всъщност напълно го оневиняват?

На второ място, текстът на Декларацията явно показва формалното отношение на декларатора към този документ. Деклараторът Свиленов посочва две неща: първо, че ще запази „пълна тайна за връзките си с органите на МВР и задачите”, които предстои да изпълнява (параграф 1); второ, задължава се да дава „пълна, точна, обективна и своевременна информация” на органите на МВР (пар. 2). Пилев очевидно смята с публичните си действия по казуса на Свиленов, че го е уличил в такава „престъпна дейност”, щото го съветва „като пастор” да се извинява наляво и надясно, за да не изгуби „спасението на душата си”. Да, ама не!

Явно е, че Пилев чете точно както дяволът чете Евангелието – само онова, което съответства на предпоставената му идея, че проф. Дечко Свиленов, както и „досега осветените агенти”, е попаднал в пилевската безкритична категория „агент на ДС”. Това е типично махленско говорене, в което няма и грам обективна методология и логика! Разбирам, че Пилев е с капацитета на среднист, но не разбирам защо се мъчи да анализира архивни документи, за което се изисква поне специално висше образование, ако не конкретно насочена научно-изследователска дейност. Както ще видим по-долу, останалите документи категорично опровергават спекулациите на Пилев за „агентурна обвързаност” на Свиленов въз основа на текста на Декларацията.

На трето място, текстът на Декларацията на проф. Свиленов свидетелства само за едно – за обещание да се спазят „законите на НР България” (пар. 3). Нека попитам, не декларира ли всеки български гражданин такова обещание във всеки един вид декларация – независимо дали тя касае образователни, финансови или правни въпроси? Проф. Свиленов видимо се е интересувал „да спази” законите на тоталитарната държава, защото завършва текста с изречението: „за неспазване на горното ще понеса наказателната отговорност съгласно законите на НР България” (пак там).

От последвалите действия на началниците на отдел 11, отделение 02 на ДС, които са документирани, е видно, че Свиленов „не е нарушил” законите на тоталитарната държава, т.е. мълчал е, както е обещал. Затова и не е подведен под съдебна отговорност от съответните институции на тоталитарната държава. Това не означава обаче, че е спазил de facto обещаното в Декларацията. Вербувалият го офицер през 1983 г. сам дава Предложение към началника на отдел 11 на ДС за „изключването” на Свиленов „от агентурния апарат” (09.04.1990 г.). Какъв е мотивът? Предложителят го формулира така: „В хода на разработката му е доказана нечестността му към органите на МВР”.

4ac2bfaaf03fОт 1984 г. Свиленов е „заведен на ДОР под псевдоним „Духовник”. Едва ли самият Свиленов е знаел за своето Дело по разработка от страна на ДС. Службите са му лепнали псевдонима „Духовник”, защото Свиленов е завършил Черепишката духовна семинария и очевидно е запазил християнската си вяра и морални принципи. В това ДОР по всяка вероятност има редица сведения на други агенти, които е трябвало „да засичат” достоверността на информацията, която е давал Свиленов на своя вербовчик, вероятно в устен вид, защото на този етап не разполагаме с писмени сведения. От изразеното разочарование на вербовчика, който е досаждал на Свиленов в продължение на 7-8 години, е видно, че „сведенията” на „агент Духовник” или са били незначителни, или пък са били преднамерено неверни.

През този период Свиленов е имал чести пътувания до ФРГ, където е специализирал в областта на медицинските науки. Следователно Свиленов, който е трябвало да излиза в чужбина и то – в капиталистическа страна, просто е хвърлял прах в очите на службите. С други думи, оказал се е по-хитроумен „агент” от българските действащи агенти на ДС, което лично мен не ме учудва. Не може обаче да не ни учуди фактът, че за тази дългогодишна и системна дезинформация за Свиленов не е имало никакви правни последствия. Нали „неспазването” на декларираното „изпълнение на задачите” на „органите на МВР” влече след себе си „отговорност съгласно законите на НР България”? Отговорът може да бъде само един: научният сътрудник на БАН Д. Свиленов е бил наясно, че всички действия на службите на ДС са незаконни! Затова той просто не е обърнал внимание на предупреждението, натрапено му от вербовчика, и като интелигентен човек е подписал Декларацията само формално.

„Изключването” на проф. Д. Свиленов от „агентурния апарат” доказва неговата невиновност

Този факт – „изключването от агентурния апарат” в казуса на Свиленов – е неоспорим! За него обаче хора като Пилев мълчат, защото или не разбират значението му, или са наясно, че обвинителната им теза рухва безвъзвратно. В правото е известен принципът, че човек е „невиновен”, докато не се докаже „виновността” му. Римляните, които създават една от най-последователните философии на правото, дори разделяли „престъпленията” на „справедливи” и „несправедливи”. Публий Сир (I в.пр.Хр.) например казва, че „справедливо е престъплението за една справедлива кауза”. Пилев на бърза ръка обявява Декларацията на проф. Свиленов за „престъпление”, за което деклараторът трябвало да се разкае. Лично аз не виждам никакво основание – на базата на фактите, нормалната логика, правото, християнския морал – да се прави разкаяние в този случай! Разочарованието на службите и документът за „изключване от агентурния апарат” са достатаъчна база да се заключи, че фактически проф. Дечко Свиленов никога не е бил „агент на ДС”, а е набеден за такъв. Неговата кауза на вярващ и честен човек е била действително справедлива!

В архивите на осветлени за „агенти на ДС” не всички дори са писали декларации за включване в „агентурния апарат”. Такъв е например случаят с дългогодишния председател на СЕПЦ п-р Виктор Вирчев, известен от архивите на ДС като „агент Николай”. Вербовчикът пише по този повод следното: „Поради нецелесъобразност не взех декларация за сътрудничество” (Дело IА-34645, „Рапорт за вербовка”, 24.02.1983). В същия „Рапорт” на „агент Николай” са поставени сходни задачи, както и на Д. Свиленов, но в ресора „религия”: „да помага на ДС още по-активно и целенасочено, за по-пълното разкриване дейността и замислите на нелоялно настроените към народната власт религиозни фанатици и техните връзки с подривни задгранични центрове и организации” (пак там). В „Рапорта” е описано и съгласието на п-р Вирчев: „Вирчев заяви, че е съгласен да сътрудничи на органите на ДС и счита това за свой патриотичен дълг” (пак там).

Огромната разлика между двамата „агенти” – „Николай” и „Духовник” – е тази, че първият е спазвал стриктно всички поставени от вербовчика задачи и е донасял писмено за всяка една от тях, като дори проявява известна самоинициатива и оставя у враговете на християнската вяра чувството за задоволство. Под „патриотичен дълг” Вирчев е разбирал осуетяването на редица духовни дейности в собствената си пернишка църква, както и донасянето за намеренията и поведението на отделни вярващи и дори членове на централното ръководство на религиозната общност, на която той е бил член. По този начин той е възпрепятствал чрез ДС редица полезни инициативи на общността, която му е плащала заплатата. Затова човек не може да не стигне до обоснования извод, че докато „Николай” е много добре школуван и изпълнителен „внедрен агент” на ДС, от когото службите са доволни и разпъват чадър над него, то проф. д-р Д. Свиленов е набеден за такъв.

Собственоръчното писане или неписане на Декларация пред службите не е неоспоримо доказателство за „агентурна принадлежност”, а системното и стриктно изпълнение на поставените задачи от службите. Не знам как би следвало да се разкайват пред своята религиозна общност „внедрени агенти” като „Николай”, но съм убеден, че проф. Свиленов няма нужда да изпълнява „съветите” на хора като Пилев. По-скоро такива хора би следвало да се извинят на професора за грубото си и некомпетентно намесване в частните дела на неговия живот.


V. Peev - photoД-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., “Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, “Абагар”, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, "Абагар", 2012; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. В. Търново, "Абагар", 2014. Отговорен редактор в екипа на „Свобода за всеки”.
 
Публикувана в Блог
 Снимка към статията Полицията щурмува секта в Германия от друг скорошен инцидент там.
Снимка към статията "Полицията щурмува секта в Германия" от друг скорошен инцидент там."

Редакционна бележка: Препепачтваме публикацията с разрешение. Тя съдържа писмо на германец до HSLDA, в което се изразява неодобрение срещу защитата на международната организация на семейство Вундрелиш, чиито деца бяха насилствено отнети от социални работници, полиция и спец части, само защото са обучавани вкъщи. След писмото на германеца е и коментарът на Майкъл Ферис, председател на базираната в САЩ организация, който е показателен за определени тенденции в претенциите на държави, правителства и техни органи по отношение на ограничаване на фундаменталното човешко право на родителите да образоват и възпитават децата си според своите убеждения.

---------------------------------------------------------

Скъпи колеги, получих следния имейл от господин Щефан Шмит, написан в отговор на възмущението ни, изразено по случая, свързан с шокиращото нападение и бруталното отнемане на домашно образованите деца на сем. Вундерлих. Моля, прочетете коментара ми по-долу и след това преминете към действие.

*Препратено изцяло и без редакция*

--------Оригинално Съобщение------------

От: Щефан Шмит [личен ймейл редактиран и премахнат]

Изпратен: Сряда, Септември 04, 2013 7:31 сутринта

До: info*********

Повод: Вашата статия: Помогнете на Вундерлих да си върнат децата

Скъпи г-н Ферис,

Това, което се случва тук, е напълно шокиращо и неприемливо. Извинявайте, но НЯМАМ предвид случващото се в Германия, а вашата статия. Никога не съм чел статия, съдържаща до такава степен арагонтност, невежство и т. н.

Вашият памфлет съдържа огромно количество полемични глупости. Изглежада е написан единствено с цел да привлече внимание и подхрани съмнителните ви амбиции. Напълно неприемливо е да злоупотребявате, ограничавате и влияете върху свободата на една независима държава само заради вашите съмнителни цели.

Германия НЕ е Съединените американски щати.
Домашното образование е НЕЗАКОННО според германския закон.
Ние нито искаме да знаем, нито ценим мнението ви за нашите закони.
Легално е в САЩ, така че си стойте там и се борете за правата си там.


Единственото, което Вундерлих, тези така наречени родители, искат, е да попречат на децата си да развият свободно и отворено мнение за света. Те искат да ги задържат насила в собствения си малък свят, независимо от това, което децата искат или не искат, и то само поради някакви си религиозни причини!

От самото начало тези така наречени родители набиват собствените си мнения и вярвания на тези бедни деца. Те въобще не са имали шанс да изградят собствено мнение. Това може да се нарече изтезание и то със сигурност вреди на децата и на развитието им като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото. И всичко това се прави, само за да удовлетвори родителите и за да се разпространят странните им идеи, отвратително!

По мое мнение тези родители трябва да бъдат хвърлени в затвора и да не бъдат пуснати, докато всичките им деца не завършат училище. Всеки, независимо от причините, който вреди на децата си по какъвто и да е било начин, трябва незабавно да се отдели от тях. Ако пък причината е религиозна, човекът трябва да бъде арестуван и затворен.

Сърдечни поздрави!

Щефан Шмит


За съжаление, това е виждането на много хора в Германия. И в основата си е официалната позиция на властите относно домашното образование, защитавана от държавата и съдилищата.

Това също, колкото и шокиращо да звучи, е позицията на твърде много хора дори и тук, в Америка.

В имейла си г-н Шмит твърди, че домашното образование пречи на децата да се развият „... като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото“. Също – и че „хората, които [домашно образоват] по религиозни прични трябва да бъдат арестувани и затворени“. Толерантен? Отворен към света? Свободен? Не мисля, че г-н Шмит схваща иронията на изявлението си. Г-н Шмит преиначава думите.

Истински либералното и демократично общество или държава не отвлича деца, за да наложи държавно-стандартизирано образование. Всъщност, основните човешки права и принципи определят правото на родителите да решават как ще образоват децата си като по-важно дори от самото оцеляване на държавата. (виж член 4.2 от Международния пакт за граждански и политически права.

Искам американската общност за домашно образование и всички други приятели на свободата да имат предвид, че този начин на мислене не е ограничен само до Германия. Много законодатели и академици в САЩ ще се съгласяват с вижданията на г-н Шмит. Някои от тях дори работят, за да ги осъществят тук. Понастоящем, за щастие, домашното образование (вече) не е легална причина за държавата да отвлича децата ви, понеже не посещават държавно одобрено училище. Колко време ще се задържи това положение?

Когато демократична държава като Германия може безнаказано да нарушава такива човешки права – защото това, което прави, е нарушение на човешките права – без да се надигне и гласче на протест от страна на другите свободни държави, трябва да се запитаме в каква безопасност се намира нашата свобода?

Това не е битка само за домашното образование, нито само единствено за това семейство. Това е битка за свободата.

Тази битка се води за основното човешко, дадено от Бога право на всяко семейство да решава как ще изживее живота си. Как иска да отгледа и образова децата си. В какви религиозни или философски виждания иска да вярва и според какви вярвания иска да живее.

Тесногръдството и нетолерантността на г-н Шмит представляват антитеза на ценностите, на които е основана нашата република. Подобни виждания са в противоречие с основните човешки права, които всяка свободна държава трябва да защитава – права, които дори Германия се е задължила да защитава, когато е подписала над дузина договори. Но г-н Шмит и много германски чиновници смятат, че държавата трябва да налага собственото си виждане на гражданите си. И те си мислят, че държавата трябва да използва сила от всякакъв вид, за да постигне тази цел. Толерантност? Отвореност? Свобода???

Не смятам, че това е така, а вие?

Приятели, свободата е под атака. Ще се надигнете ли в нейна защита? Ще застанете ли до мен, за да подкрепите това семейство и свободата? Моля, обадете се, изпратете имейл, факс, пишете на Германското посолство и консулство във вашата област. Време е германските законодатели да бъдат конфронтирани от истината.

Предприемете действия сега – ще ви отнеме само няколко минути

Благодаря за загрижеността и подкрепата ви за това безценно семейство. Очаквайте още информация в процеса на нашата работа по освобождаването на тези деца и подкрепата за семейството.HSLDA помага чрез законови усилия, целящи събиране на семейството. Можете да станете съпричастни в борбата ни за семейство Вундерлих като станете наш член или чрез дарение в полза на Фонд свобода на домашното образование.

Неотлъчно до вас в защита на свободата,

Майкъл Ферис



Публикувана в Блог
Ходът, с който държавата и нейните бюрократи продължават самообожествяването си, е главозамайващ. Държавата е създала професия "приемен родител", с което легитимира родителството като произхождащо от държавно-установения класификатор на професиите. За да сте родител, вече не е нужно да раждате деца. Държавата ще ви придаде от себе си качествата на такъв с нарочна бланка. Децата, които държавата ще отнема от действителните им родители (наричани "биологични"), ще дава на тези, които са покрили ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ да са родители. По този начин привидно безумната максима на защитничка на тоталитарния и провален (засега) Проект за закон за детето на дебат през март 2012 г. става постепенно реалност. Хорър-реалност.

Знаменателните думи на тази функционерка на УНИЦЕФ бяха, смислово и почти дословно, следните: "Ние не сме против семейството. Ние просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат."

Съвсем логично е тези, които могат да отглеждат деца, да са лицензираните от държавата родители. Лудостта на държавните чиновници придобива заплашителен характер. Вече не е смешно. Очевидно не е далеч времето, когато дори за да имаш деца, ще ти трябва лиценз от държавния бюрократ, който лиценз ще удостверява, че си достоен да се съвъкупяваш прокративно в най-добрия интерс на бъдещото поколоние. За което държавата се грижи. Както и за неговото щастие.

Можете да изпратите своето мнение по въпросите на подобен проект на имейл, публикуван на страницата на Национална асоциация за приемна грижа.
Публикувана в Блог
Четвъртък, 14 Февруари 2013 09:28

Алтернатива ли е домашното обучение?

Алтернатива ли е домашното обучение?   слушайте разговора по темата в предаването „Какво се случва“ на БНР, програма Христо Ботев, 12 февруари, 2013 г.

Участници в дискусията са: пастор Явор Костов  активист в Свобода за всеки, Радослава Петкова  родител, и Ралица Димитрова  автор на документалния филм "Аз съм домашен ученик".

Публикувана в Блог
Пастор обвинен в престъпление спрямо дете заради домашно образование (англ.)

Писмо до негово превъзходителство премиер министъра Бойко Борисов от Майкъл Донъли - директор по международните въпроси в Асоциация за правна защита на домашното образование – HSLDA (англ.)

Българските власти преследват пастор заради домашно образование (англ.)

Нападнаха протестантски пастор и семейството му

Петиция в подкрепа на Явор Костов и семейството му срещу административния произвол на „Закрила на детето” – Видин

Аргументи против Проекта за Закон за детето и споменаване на казуса във Видин в разговор с адв. Виктор Костов и Анелия Тонева – І-ва част; ІІ-ра част

Затвор до 3 г. грози баща, спрял сина си от училище - Отказът от държавното училище идва след системно насилие над детето от съученици 

Изпратете писма до институциите във Видин в подкрепа на Явор Костов и семейството му

Описание на казуса „Закрила на детето” – Видин срещу Явор Костов и семейството
Публикувана в Блог
На 31 май бе проведен втори разпит на член от семейството на Явор Костов. В присъствието на бащата бе разпитан Филип Яворов Костов, малолетен. Разпитът бе проведен в помещенията на полицията във Видин. Преписката под № 7251/2012 г. е образувана по искане на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – Видин. Съгласно предварителна информация „Закрила на детето” – Видин искат от прокуратурата повдигане на обвинение по чл. 182 от НК срещу Явор Костов. Същият е отписал детето си от държавното училище заради извършвано там системно насилие над него. Няма данни за насилие над детето в семейството, но има данни за насилие над детето в училище. „Закрила на детето” настояват детето да бъде върнато в училище от родителите. Според тях училището е среда на насилие, в която училищната администрация не може да гарантира сигурността на детето. Според „Закрила на детето”-Видин то е „в риск” не заради упражненото срещу него насилие в училище, а поради факта, че родителите са го отписали от държавното училище. „Закрила на детето”- Видин се позовават на сега действащия Закон за закрила на детето. Точни данни за искането в преписката нямаме поради отказ на РУП - Видин същата и данни по нея да бъдат предоставени на адвоката на г-н Явор Костов. Районна прокуратура – Видин също отказа да постанови предоставяне на преписката на адвоката на Явор Костов, което е нарушение на закона, конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.


Публикувана в Блог

Аргументи против новия проект на Закон за детето - разговор с участието на адв. д-р Виктор Костов - BBT, Откровено с Ели, 31.05.2012 г.

І-ва част от предаването




ІІ-ра част от предаването


Публикувана в Блог
Извънредно съобщение на „Свобода за всеки”!!!

Явор Костов е поет, автор, музикант и пастор на малка протестантска църква във Видин. Той е един от водещите активисти в „Свобода за всеки” – просветителска и правозащитна неправителствена организация, която бе в основата на опозицията срещу антисемейния проект за Закон за детето.

Кратко описание на случая: през м. Февруари поради насилие от съученици п-р Костов отписва сина си от държавното училище във Видин. Решава да му спести стреса на държавната образователна система и започва домашно обучение, като проучва възможността за дистанционно обучение по международна програма. Социалните служби „Отдел закрила на детето” се свързват с п-р Костов и настояват синът му да бъде записан отново в училище, защото ще последват големи глоби. Настояват и за среща на социалния работник насаме с детето насаме. Настояват да влязат в жилището на г-н Костов, за да огледат „условията, в които живее детето”. П-р Костов настоява на основното си право на неприкосновеност на жилището и семейният живот и отказва да допусне социалните работници да се намесят в живота на детето и на семейството му.

През април отдел „Закрила на детето” завежда преписка в прокуратурата срещу п-р Костов под предлог, че има данни за извършено престъпление от него по чл. 182 от НК – срещу родител, оставил детето си без надзор и грижи, от което са последвали тежки последици за детето. Вместо да се придържа към правомощията си по Закона за закрила на детето, по който производството е изцяло административно, ОЗД-Видин цели да повдигне наказателно преследване срещу п-р Костов въпреки пълното отсъствие на данни за извършено престъпление от него. Напротив, той като баща е направил всичко възможно да предпази сина си от насилието, упражнено върху него в училище.

Произволното и превратно упражняване на власт не спира до ОЗД. П-р Костов е призован на 28 май като „свидетел” по полицейската проверка, извършвана по повод образуваната прокурорска преписка, но в нарушение на закона, заедно с личната си карта, според призовката, той трябвало да води в полицията и 13–годишния си син, за когото няма призовка. По време на разпита единият от разпитващите двама полицейски служители обяснява на п-р Костов, че по чл. 182 той щял да изтърпи наказание лишаване от свобода до три години и обществено порицание, с което на практика го третира като извършител. По-късно на същия ден на адвокатът на п-р Костов прави опит да се запознае с преписката, за да организира защитата на доверителя си. Служителите на МВР - РУП Видин отказват да дадат информация, както и да предоставят самата преписка, нарушавайки конституционното му право на защита.

Явор Костов е автор, обществено известен с християнската си дейност и противопоставяне на проекта за законодателство, насочено срещу семейството и семейните ценности. Гореописаната злоупотреба с власт от страна на държавните органи – социалните служби във Видин и полицията - са пряка заплаха за законността и правовия ред в едно демократично общество. Защитата на п-р Костов заведе жалба по преписката с искане за прекратяването. 

Подкрепете п-р Костов и правото на семейството му да отглежда и възпитава децата си без обвинения в престъпление заради това от социалните служби и държавните органи, като изпратите имейл на:

ОД на полиция Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Служба „Социално подпомагане”, Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Отдел „Закрила на детето” Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Регионален инспекторат по образованието, Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Публикувана в Блог

"Проектозакон за детето – разговор с адв. д-р Виктор Костов" в предаването „Диалог с Иван Несторов“ на Хармония ТВ, 18 април, 2012 г. Гледайте видеото по-долу на тази страница.

Публикувана в Блог