Към блог статия ЯК за 24.02На тържествена церемония в Ерусалим президентът Плевнелиев получи наградата „Приятели на Израел“ за 2016 г. Държавното отличие се връчва на обществено активни личности, които се противопоставят на езика на омразата и на антисемитизма. През януари 2017 г. стана ясно, че Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир за спасяването на 48 000 български евреи през Втората световна война. Номинацията е по инициатива на бившия министър на здравеопазването на Израел и депутат ген. д-р Ефраим Снех, професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет и адвокат Моше Алони.

Докато за Православната църква съществуват исторически сведения за решаващата ѝ позиция по предотвратяване депортирането на българските евреи по време на Втората световнавойна, за широката общественост е тайна в какво точно се изразява активното и последователно противопоставяне на антисемитизма от страна на г-н Плевнелиев, че да заслужи високото отличие. Не в това обаче е въпросът.

Прави впечатление изключително активната и последователна позиция на държавата Израел в щедрото номиниране и раздаване на награди на хора и организации, които, заслужено или не, са припознати като радетели за каузата на антисемитизма. Разбира се, темата за мотивите на политиките, водени от Израел, е обширна и многопластова, и е обект на задълбочен политически, философски и дори богословски анализ, но все пак, дори на пръв поглед, става ясно, че е налице притеснително обвързване на идеологически натоварените понятия антисемитизъм и реч на омразата.

Тази връзка е толкова сериозно вплетена в съвременния политически светоглед, че драматично е повлияла дори вътрешното законодателство на редица европейски страни, в които изразяването на съмнение в историческата достоверност на Холокоста например се наказва със затвор. Приемането на подобни закони ограничава свободата на словото по недопустимо тираничен начин. Нестихващото бъркане с пръст в раните, причинени от Втората световна война, отново и отново поставя евреите и тяхната държава на пиедестала на вечните жертви, които, ако човек си позволи да критикува, попада в незавидната категорията на мракобесен антисемит, престъпно позволяващ си да борави с тайнственото оръжие, наречено реч на омраза.

Темата за жертвения имидж на държавата Израел не е само политически, но и богословски въпрос. Ние, християните, заради откровението за истинската жертва на Божия Син Исус Христос, дадено ни от Твореца, би трябвало да сме наясно, че не можем да си позволим да възвеличаваме друга жертва, дори ако за тази си позиция бъдем обвинени в постоянно изтъкваните от държавата Израел и нейните симпатизанти антисемитизъм и използване на реч на омраза.



Публикувана в Блог