Снимка статия БЦ 22.08.17Наскоро Министерството на образованието и науката, в лицето на заместник-министъра Петър Николов, инициира идеята за въвеждане на задължително предучилищно обучение на децата от 4-годишна възраст. Основните аргументи според заместника на министъра са, че малките имали нужда да получат езикови и социални умения, необходими за училищното образование.

Продължавам да недоумявам как с вкарването на децата в образователната система от по-ранна възраст и с „обхващането“ на изпадналите ще се решат всичките проблеми на държавно-контролираното образование. Масово явление е децата да излизат от системата функционално (а смея да твърдя и социално) неграмотни. Това надали се дължи на факта, че прекарват недостатъчно време в училище. Напротив – колкото по-малко едно дете има общо с тази система и колкото повече  нужните му знания се набавят по алтернативен път, толкова по-подготвено ще е то не за образователната система, а за живота. Защото, в крайна сметка, кое е важното – детето да е подготвено за училище, или да е подготвено да се справя с житейските препятствия? 

Единственото решение на проблемите на българското образование е само едно – пълна либерализация на този сектор у нас. За да произведе качествена услуга, държавата не може да се конкурира сама със себе си. Има нужда от конкуренция, която да няма досег с чиновническия контрол. Иначе рискуваме в скоро време да искат да ни „социализират“ децата още от родилния дом.
Публикувана в Блог
„Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения. А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? … Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието.“ 

Карл Маркс и Фридрих Енгелс 
„Манифест на комунистическата партия“, 1848 г.


CaptureОбхващане и задържане в задълж. образов. с ма
Когато ти обещаят право, а го превърнат в задължение, очевидно нещо не е наред с формулировката или с правото. Или правото не е право, или то е задължение, което лъжливо е наречено право.


Точно такова е положението с „правото“ на образование в България. Чрез конституционни правни пируети, подконституционни актове и противоречащи на основни човешки права и международни документи закони българската държава започва нова атака срещу хората, родителите и техните деца.

Правилно вестник 24 часа обяви в заглавието си, че ще водят децата на училище с полиция. Първоначално решихме, че това е вестникарска сензация. После се оказа, че способността на правителствения чиновник да мисли незаконосъобразно и произволно надминава вестникарския стремеж към сензации.

Документът, станал повод за настоящото кратко есе, ще анализираме в правен аспект малко по-късно. Тук заявяваме само нашата реакция, която има по-скоро морално-етичен характер. Става дума за

ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст

Терминологията е повече от ясна – ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ДЕЦА. Децата ще бъдат издирвани от всякакви органи на държавата – от регионални инспектори по образованието, кметове, социални работници към дирекции „Социално подпомагане“, ЕСГРАОН – и ще бъдат обхващани и задържани, включително и с полиция. Да, МВР активно ще се включи в реализиране на „правото“ на родителите да предадат децата си за задължително обучение в държавните училища.


Разбира се, поддръжниците на този тоталитарен, фашистко-комунистически подход към правата на родители и деца, в името на корумпираното и разпаднало се държавно „образование“, ще изведат важни аргументи. Ще говорят за престъпността сред ромите и как това било резултат от липсата на образование; ще твърдят колко важно за нацията е да се отглеждат истински българи патриоти и как това може да стане само чрез задължителното държавно училище.

Държава, която има толкова малко уважение към своите граждани, за да третира семейството като производител на биологична маса за издържаните от същите тези родители държавни училища, е тоталитарна. Тоталитарна държава, която със силови методи, всяване на страх и с принуда и с полиция реализира правото на образование, е полицейски тираничен режим.

България е точно такъв режим. Тираничен, полицейски, корумпиран. Режим, за който населението са идиоти, които трябва да бъдат закриляни от собствения им идиотизъм, които нямат право на семеен живот и неприкосновеност, нямат право на семейна обич и чиито деца не са техни, а принадлежат на държавата.

enslaved childrenАко тези квалификации се струват прекалено силни на някого, ви представяме пълния текст на Решение № 373 от 5 юли 2017 г. на МС (подчертаването наше). В решението е заповядано да се обхващат и задържат в образователната система, точно както един тоталитарен режим обхваща концлагеристи в концлагер. Необхванатите деца ще бъде издирвани, преследвани, обхващани. Реализацията, разбира се, не е точно като в концлагер, защото условията в училищата все още не са като тези в концлагерите. Но манталитетът, скрит зад подобно правителствено мислене, което ражда такива решения на Министерски съвет, е точно като този на тиранина, който има пълна, неограничена власт над робите си и техните рожби.

Това, което ще се случи, е че децата на малката хоумскулърска общност ще са първите на прицела на държавно-полицейските отряди по обхващане и задържане на деца в системата.

Циганските семейства, които не държат на образованието, ще продължават да не държат на образованието. За да отчетат дейност, чиновниците ще тръгнат да издирват тези, които са примерни граждани, милеят за децата си и са избрали друга форма на образование.

Неслучайно истинският дух, който стои зад Решение 373 от 5 юли 2017 г., е духът на самозабравилата се, неограничена, безконтролна бюрокрация. Тази държавна бюрокрация съществува сама за себе си и за нея няма нищо свято, неприкосновено и човешко, което тя да не иска да заграби и да подчини – българското семейство и гарантираната свобода на личен и семеен живот.

Дори и ромският казус поставя същия въпрос по отношение на Решение 373. Защо ако културата на даден етнос не държи на формалното образование, хората от този етнос трябва насила да бъдат образовани? Кое благо и право, натресено насила и със заплахи за преследване и санкции, е истинско благо и право? Ако имаме задължение да се образоваме само по държавния модел, то защо не бъде променена Конституцията, за да стане ясно, че в България няма свобода на образованието и че държавно-наложеното образование е ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Тогава законът недвусмислено ще сочи,  че идеологията на държавното образование е ТОТАЛИТАРНА, ФАШИСТКА И КОМУНИСТИЧЕСКА. Така няма да има объркване и сантиментални очаквания, че някое семейство може да избяга от железния ОБХВАТ И ЗАДЪРЖАНЕ НА СИСТЕМАТА.

Но българският модел „да не настине и да не се мине“ е видим в това обществено-законодателно лицемерие от конституционен и правителствен ранг. Хем сме демокрация, хем сме тирания.

В един казус, в който защитавах родител и детето му, решили да образоват ученика вкъщи заради насилие в задължителното държавно училище, държавната служителка от регионалния инспекторат по образованието буквално изкрещя в отговор на ясно аргументираното становище на този баща, че ще образова сина си вкъщи, вън от тяхната система: „Но той е НАШЕ ДЕТЕ!“.

В заключение ще зададем най-важния въпрос в тази ситуация. Ще реагират ли родителите срещу този административен произвол на неограничената власт на Министерски съвет и техните силови структури? Ще реагират ли демократично мислещите хора и организации на този пореден, краен, абсурден административен произвол на изпълнителната власт?

Публикувана в Блог
Снимка към статия ЯК 19 майИма нещо нередно, когато министърът на образованието звучи като намръщен полицейски инспектор от телевизионен сериал, решен да се справи с престъпността веднъж завинаги. Точно такъв тон държа на първата си пресконференция министър Красимир Вълчев. По време на събитието висшият държавен служител смело разкри целите, които си е поставил и възнамерява да постигне в рамките на мандата на сегашното правителство. Най-грандиозната от тях е справянето с неграмотността.  Стремежът на г-н Вълчев, като управител на институцията, е всяко дете, което не ходи на задължителната детска градина (от 5 г.) или на училище, да бъде издирено и вкарано в задължителна предучилщна група или в училище.

Министър Вълчев мотивира намеренията си по следния начин: „България е изправена пред предизвикателството на намаляващ дял на работната сила, продължаваща миграция и увеличаващ се дял на лицата от уязвимите групи, в които родителите са с нисък образователен статус, а в тези семейства респектът към образованието е нисък. Това прави предизвикателствата пред нас и пред социално-икономическото развитие на страната още по-големи. Рецептата за преодоляването му е доста по-сложна от записаното в управленската програма. Трябва да използваме всички дейности и мерки за постигането на тази цел. В опростения му вариант това означава решителни мерки плюс мотивирани учители."

Думите на министъра предизвикват множество основателни притеснения у българския гражданин, който отказва да приеме за чиста монета всяко управленско действие на държавната машина. Когато става въпрос за децата ни обаче, мизата се увеличава още повече и нуждата тревогата да прерасне в критично отношение и гражданско противопоставяне на акцията по издирване и задържане на деца, обучавани в къщи, например, се налага от само себе си. Смущаващо е обстоятелството, че за българския образователен чиновник понятието грамотност  е свързано единствено с арестуването на детето в държавната училищна система и индоктринирането му в нея.

Нека си спомним, че България все още не признава алтернативните форми на обучение, в които родителите имат основната роля. Именно чиновническата, ограничителната интерпретация на министъра, боравещ с термина неграмотност, поставя неотложната нужда от прецизното дефиниране, внимателното осмисляне и фундаменталната промяна на образователната реалност в страната. Всяко истински демократично общество би следвало да познава, разбира и цени свободата и да осъзнае, че не използването на силовите мерки за насилствено издирване и задържане на децата в държавната институция, а освобождаването на образованието от чиновническите клещи е един от най-важните начини за преодоляване на неграмотността.

Българският политически опит показва тенденция, която би била много смущаваща, ако нямаше своята сериозна положителна страна, а именно: в повечето случаи намеренията на имащите власт не отговарят на техните възможности. Ако пропорциите между желание и осъществяване на управленските решения бяха изравнени досега, то в България отдавна щеше да властва диктатура, макар и скрита зад привидно демократична фасада. Фактът, че властта е неспособна да устои в заявените намерения обаче, не бива да ни успокоява, защото наличието на подобна мисъл в главите на управляващите означава, че те наистина желаят да превърнат собствените си граждани в марионетки, управлявани от нахакан кукловод със съмнителни умения, който е възприел твърде сериозно властта си да дърпа конците.
Публикувана в Блог

unicef-303925 6402014 година бе печална година за народите, които имаха надежда и вяра в прилагането на принципите на свобода на мисълта, словото, религията и другите убеждения на хората като неотменимо право на всеки човек, дошъл на тази земя. 2014 година ни показа, че свободата да изповядваш религията си се ограничава все повече и повече, че гласът на вярващите се заглушава или пък се пренебрегва, независимо от усилията на религиозните институции за противопоставяне на несправедливостта. Същата 2014 година ни посочи, че светските власти предлагаха и приемаха закони, които противоречат на здравия човешки морал, но които са угодни на една или друга изключително малобройна група от хора или организации, „борещи” се за слободия, а не за свободи. Това с особена сила се отнася до дебатите относно хомосексуализма и т.нар. ЛГБТ-хора (лезбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните).

Борбата на здравомислещите и особено на християните бе насочена към отмяна на подобни закони или към недопускане на разглеждането на подобни законопроекти, които се опитват да наложат „нова” нравственост в либералния свят. И докато опозицията между светските власти и вярващите през 2014 г. се разглеждаше преди всичко в светлината на недопускане на хомосексуализма като „норма” в обществените отношения, т.е. като някаква „норма” в отношенията между възрастните членове на обществото, то в края на тази 2014 година и организацията, която десетилетия наред бе призвана да защитава децата, УНИЦЕФ, с радост „прегърна” идеята за хомосексуализма и за родителите-хомосексуалисти и се опитва да наложи виждането си и на страните-членки на ООН, особено чрез своята дейност в световен мащаб, където тя работи за благото на децата.

Съвсем наскоро УНИЦЕФ прие документ, наречен „Елиминиране на дискриминацията срещу децата и родителите, основаваща се върху сексуалната ориентация и половата идентичност”, в който не само широко се проповядва „правото” на хомосексуалните да бъдат „родители” на деца, но се призовава в различните държави да се въведат закони, които да препятстват „дискриминацията” на подобни „семейства”, състоящи се от хомосексуални родители и осиновени от тях деца.

Това е изключително тъжен завършек на 2014 година, в която някои слободомислещи нанесоха такава огромна вреда върху мислите, съзнанието и вярата на хората – както на обикновения здравомислещ човек, така и на вярващите. УНИЦЕФ бе една от малкото организации, която през десетилетията остана неопетнена от скандали, сделки и политически влияния и с усърдие помагаше (и продължава да помага) на милиони деца по света, като ги избавя от страданието, недохранването, болестите, неграмотността и т.н. Стотици милиони хора по света вярваха на УНИЦЕФ и нейните работници, те доверяваха бъдещето на детето на тази организация, която действително вършеше чудеса по света и избавяше най-малките граждани на планетата от хроничните болести на този век.

И всичките добрини, които УНИЦЕФ вършеше, рухнаха само в един ден, когато организацията прие горепосочения документ и застана зад редиците на онези, които наричат порока добродетел и грехът – „право”. Днешните слободолюбци си намериха термина, който им бе необходим, за да защитават неморалните си стремежи за промяна на обществените отношения – думата „дискриминация”. Използването на тази дума се върши от хора с най-различни интереси и цели, както положителни, така и дълбоко отрицателни. Та сега и УНИЦЕФ начена да се бори за предотвратяване на „дискриминацията” срещу деца и родители, когато тази „дискриминация” се отнася до сексуалната ориентация и до половата идентичност.

Като посочва какви са определенията на термините „сексуална ориентация”, „полова идентичност” и „ЛГБТ-лицата”, на страница 3-та от своя документ организацията призовава държавите правилно да разбират тези дефиниции и съответно да ги прилагат в своето законодателство. Сетне на 4-та страница държавите се призовават да отменят онези свои закони, които „ограничават” правата на децата, ако една хомосексуална „двойка” реши да ги осинови. Този призив е отправен преди всичко срещу приетия неотдавна в Русия закон за защита на здравето и моралната чистота на децата, което също е част от законодателството и на други държави. В документа се казва: „УНИЦЕФ подкрепя приемането и влизането в сила на закони, които осигуряват на ЛГБТ-двойките и на техните деца законно признаване на връзките им като семейни връзки.”

unicef children talkЖивотът на едно дете в „семейството” на двама хомосексуалисти не е просто изключителна беда за нравственото развитие на самото дете, но то е беда и за обществото, което приема подобна извратеност, при която детето живее в обстановка на всекидневно осъществявано нравствено беззаконие на двама възрастни, които „познават себе си” (използвайки библейския израз за сексуалното сношение) и същевременно се изявяват като родители на децата в тяхното „семейство”. В своята среда – в училище, сред приятели, на улицата и т.н. – тези деца и техните „родители” трябва да бъдат приемани от другите техни връстници, от учителите, лекарите и които и да са други специалисти, с които децата неминуемо влизат в общение, като нещо естествено и нормално. Наистина, децата са деца и тяхното израстване е дълг на обществото, но чрез отношенията на тези деца със своите връстници и с другите хора содомският грях неусетно (а на места и съвсем забележимо) се разпространява в това общество, което е приело за нещо „естествено” и „нормално” хомосексуални лица да бъдат „родители” на децата.

Хората обикновено посрещат всяка Нова година с надежди за по-добра година и за по-успешно развитие на обществата с цел духовен и материален напредък, както на отделните семейства, така и на държавата като цяло. 2014 година ни показа, че неморалните законодателни мерки на някои покварени хора и организации могат да нанесат непоправими вреди на душевното здраве на отделни хора, а дори и на цели общества. Надеждата ни за по-добра 2015 година се крепи върху виждането, че вярващите, и особено християните, ще намерят достатъчно средства и възможности за противопоставяне на разширяването на разврата сред обществата – първо в собственото общество, сетне в другите общества и организациите, които са станали развъдник на порочни практики и идеи. Наистина, надеждата крепи човека, но съвременното нападение на злостни неморални идеи и практики върху съзнанието на народите не ни позволява само да се надяваме – днешните факти налагат активни действия, ако искаме всяка нова година да не води до увеличаване на покварата, а до нейното лекуване и преодоляване. А какво по-лековито средство може да съществува от приемането на Христос, от усилване на вярата в Него и следването след Него. Да Го следваме ще рече да изпълняваме Христовия нравствен закон и да се стремим той да бъде нравствен закон на всяко едно общество (какъвто той, впрочем, е бил в продължение на векове, когато обществата в Европа се наричаха и на практика бяха християнски).

Организацията за защита на естествените и морално оправданите права на гражданите на някогашните християнски народи, наречена „Граждани, да действаме”, организира различни петиции срещу несправедливи и дълбоко неморални идеи и практики и по този начин се опитва да пробуди съзнанието на всеки гражданин на което и да е общество и да покаже истинската същност на извършващото се насилие върху мисленето и поведението на семействата и на здравомислещите хора. Организацията начена подписка и срещу документа на УНИЦЕФ и нашето участие в тази подписка може да допринесе той да си остане само на хартия, без да бъде придвижен по-нататък в структурната йерархия на ООН. Да я подпишем е най-малкото, което можем да сторим само за една минута от времето ни, но освен това трябва да търсим възможности да показваме истинското лице на покварата, налагана ни от слободията на някои хора и организации, които или са се заблудили в мислите и действията си, или пък съзнателно налагат своята нова „нравственост” на цели народи и на техните деца. Като покажем истинското лице на беззаконието, ще си спечелим привърженици и така ще можем да намерим и средствата и възможностите за противодействие срещу безнравствеността, която някои се опитват да наложат на хората по света, като използват мощта на такива организации, като ООН. Да бдим и същевременно да действаме, защото от нас зависи как ще посрещнем и следващата Нова година – дали с още по-злостни неморални идеи и практики, налагани на народите, или с Христовото знаме на истинската свобода и истинското право на човека да Го познае и да Го следва, като прави ясна разлика между добро и зло, нравствено и безнравствено, порок и добродетел.

Публикувана в Блог