„Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения. А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? … Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието.“ 

Карл Маркс и Фридрих Енгелс 
„Манифест на комунистическата партия“, 1848 г.


CaptureОбхващане и задържане в задълж. образов. с ма
Когато ти обещаят право, а го превърнат в задължение, очевидно нещо не е наред с формулировката или с правото. Или правото не е право, или то е задължение, което лъжливо е наречено право.


Точно такова е положението с „правото“ на образование в България. Чрез конституционни правни пируети, подконституционни актове и противоречащи на основни човешки права и международни документи закони българската държава започва нова атака срещу хората, родителите и техните деца.

Правилно вестник 24 часа обяви в заглавието си, че ще водят децата на училище с полиция. Първоначално решихме, че това е вестникарска сензация. После се оказа, че способността на правителствения чиновник да мисли незаконосъобразно и произволно надминава вестникарския стремеж към сензации.

Документът, станал повод за настоящото кратко есе, ще анализираме в правен аспект малко по-късно. Тук заявяваме само нашата реакция, която има по-скоро морално-етичен характер. Става дума за

ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст

Терминологията е повече от ясна – ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ДЕЦА. Децата ще бъдат издирвани от всякакви органи на държавата – от регионални инспектори по образованието, кметове, социални работници към дирекции „Социално подпомагане“, ЕСГРАОН – и ще бъдат обхващани и задържани, включително и с полиция. Да, МВР активно ще се включи в реализиране на „правото“ на родителите да предадат децата си за задължително обучение в държавните училища.


Разбира се, поддръжниците на този тоталитарен, фашистко-комунистически подход към правата на родители и деца, в името на корумпираното и разпаднало се държавно „образование“, ще изведат важни аргументи. Ще говорят за престъпността сред ромите и как това било резултат от липсата на образование; ще твърдят колко важно за нацията е да се отглеждат истински българи патриоти и как това може да стане само чрез задължителното държавно училище.

Държава, която има толкова малко уважение към своите граждани, за да третира семейството като производител на биологична маса за издържаните от същите тези родители държавни училища, е тоталитарна. Тоталитарна държава, която със силови методи, всяване на страх и с принуда и с полиция реализира правото на образование, е полицейски тираничен режим.

България е точно такъв режим. Тираничен, полицейски, корумпиран. Режим, за който населението са идиоти, които трябва да бъдат закриляни от собствения им идиотизъм, които нямат право на семеен живот и неприкосновеност, нямат право на семейна обич и чиито деца не са техни, а принадлежат на държавата.

enslaved childrenАко тези квалификации се струват прекалено силни на някого, ви представяме пълния текст на Решение № 373 от 5 юли 2017 г. на МС (подчертаването наше). В решението е заповядано да се обхващат и задържат в образователната система, точно както един тоталитарен режим обхваща концлагеристи в концлагер. Необхванатите деца ще бъде издирвани, преследвани, обхващани. Реализацията, разбира се, не е точно като в концлагер, защото условията в училищата все още не са като тези в концлагерите. Но манталитетът, скрит зад подобно правителствено мислене, което ражда такива решения на Министерски съвет, е точно като този на тиранина, който има пълна, неограничена власт над робите си и техните рожби.

Това, което ще се случи, е че децата на малката хоумскулърска общност ще са първите на прицела на държавно-полицейските отряди по обхващане и задържане на деца в системата.

Циганските семейства, които не държат на образованието, ще продължават да не държат на образованието. За да отчетат дейност, чиновниците ще тръгнат да издирват тези, които са примерни граждани, милеят за децата си и са избрали друга форма на образование.

Неслучайно истинският дух, който стои зад Решение 373 от 5 юли 2017 г., е духът на самозабравилата се, неограничена, безконтролна бюрокрация. Тази държавна бюрокрация съществува сама за себе си и за нея няма нищо свято, неприкосновено и човешко, което тя да не иска да заграби и да подчини – българското семейство и гарантираната свобода на личен и семеен живот.

Дори и ромският казус поставя същия въпрос по отношение на Решение 373. Защо ако културата на даден етнос не държи на формалното образование, хората от този етнос трябва насила да бъдат образовани? Кое благо и право, натресено насила и със заплахи за преследване и санкции, е истинско благо и право? Ако имаме задължение да се образоваме само по държавния модел, то защо не бъде променена Конституцията, за да стане ясно, че в България няма свобода на образованието и че държавно-наложеното образование е ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Тогава законът недвусмислено ще сочи,  че идеологията на държавното образование е ТОТАЛИТАРНА, ФАШИСТКА И КОМУНИСТИЧЕСКА. Така няма да има объркване и сантиментални очаквания, че някое семейство може да избяга от железния ОБХВАТ И ЗАДЪРЖАНЕ НА СИСТЕМАТА.

Но българският модел „да не настине и да не се мине“ е видим в това обществено-законодателно лицемерие от конституционен и правителствен ранг. Хем сме демокрация, хем сме тирания.

В един казус, в който защитавах родител и детето му, решили да образоват ученика вкъщи заради насилие в задължителното държавно училище, държавната служителка от регионалния инспекторат по образованието буквално изкрещя в отговор на ясно аргументираното становище на този баща, че ще образова сина си вкъщи, вън от тяхната система: „Но той е НАШЕ ДЕТЕ!“.

В заключение ще зададем най-важния въпрос в тази ситуация. Ще реагират ли родителите срещу този административен произвол на неограничената власт на Министерски съвет и техните силови структури? Ще реагират ли демократично мислещите хора и организации на този пореден, краен, абсурден административен произвол на изпълнителната власт?

Публикувана в Блог
Снимка към статия ЯК 19 майИма нещо нередно, когато министърът на образованието звучи като намръщен полицейски инспектор от телевизионен сериал, решен да се справи с престъпността веднъж завинаги. Точно такъв тон държа на първата си пресконференция министър Красимир Вълчев. По време на събитието висшият държавен служител смело разкри целите, които си е поставил и възнамерява да постигне в рамките на мандата на сегашното правителство. Най-грандиозната от тях е справянето с неграмотността.  Стремежът на г-н Вълчев, като управител на институцията, е всяко дете, което не ходи на задължителната детска градина (от 5 г.) или на училище, да бъде издирено и вкарано в задължителна предучилщна група или в училище.

Министър Вълчев мотивира намеренията си по следния начин: „България е изправена пред предизвикателството на намаляващ дял на работната сила, продължаваща миграция и увеличаващ се дял на лицата от уязвимите групи, в които родителите са с нисък образователен статус, а в тези семейства респектът към образованието е нисък. Това прави предизвикателствата пред нас и пред социално-икономическото развитие на страната още по-големи. Рецептата за преодоляването му е доста по-сложна от записаното в управленската програма. Трябва да използваме всички дейности и мерки за постигането на тази цел. В опростения му вариант това означава решителни мерки плюс мотивирани учители."

Думите на министъра предизвикват множество основателни притеснения у българския гражданин, който отказва да приеме за чиста монета всяко управленско действие на държавната машина. Когато става въпрос за децата ни обаче, мизата се увеличава още повече и нуждата тревогата да прерасне в критично отношение и гражданско противопоставяне на акцията по издирване и задържане на деца, обучавани в къщи, например, се налага от само себе си. Смущаващо е обстоятелството, че за българския образователен чиновник понятието грамотност  е свързано единствено с арестуването на детето в държавната училищна система и индоктринирането му в нея.

Нека си спомним, че България все още не признава алтернативните форми на обучение, в които родителите имат основната роля. Именно чиновническата, ограничителната интерпретация на министъра, боравещ с термина неграмотност, поставя неотложната нужда от прецизното дефиниране, внимателното осмисляне и фундаменталната промяна на образователната реалност в страната. Всяко истински демократично общество би следвало да познава, разбира и цени свободата и да осъзнае, че не използването на силовите мерки за насилствено издирване и задържане на децата в държавната институция, а освобождаването на образованието от чиновническите клещи е един от най-важните начини за преодоляване на неграмотността.

Българският политически опит показва тенденция, която би била много смущаваща, ако нямаше своята сериозна положителна страна, а именно: в повечето случаи намеренията на имащите власт не отговарят на техните възможности. Ако пропорциите между желание и осъществяване на управленските решения бяха изравнени досега, то в България отдавна щеше да властва диктатура, макар и скрита зад привидно демократична фасада. Фактът, че властта е неспособна да устои в заявените намерения обаче, не бива да ни успокоява, защото наличието на подобна мисъл в главите на управляващите означава, че те наистина желаят да превърнат собствените си граждани в марионетки, управлявани от нахакан кукловод със съмнителни умения, който е възприел твърде сериозно властта си да дърпа конците.
Публикувана в Блог
Снимка към блог статия 13.04След зачестилите случаи на насилие в българските училища, някои от които завършиха с фатален край, Министерство на образованието и науката излезе със серия от мерки, предназначени да спрат агресията сред подрастващите българчета, рожба на държавната образователна система. Министър Николай Денков обяви пред медиите, че държавата е изготвила обширен план, за да засили сигурността в училищата. В изработения национален механизъм са предложени 22 конкретни мерки, чрез които се очаква да бъде овладяно зачестилото насилие сред учениците. В кризисния план е предвидено да бъдат създадени патрули, които да следят за дисциплината, всяко дете да има достъп до психолог, както и да бъдат обучени хора, които да следят на камерите в реално време случващото се в училищните сгради.

На пръв поглед можем да се заблудим, че сякаш висшите образователни администратори най-сетне са започнали да действат адекватно и са на път да решат отдавна съществуващия проблем с невъздържаното поведение на учениците. По-внимателно вникване в темата обаче ще ни отведе до извода, че предвидените от МОН разпоредби няма как да предпазят децата от насилието в училище, защото външният контрол не лекува вътрешната болест на системата. Години наред българските политици и чиновници отказват да признаят, че съществува изход от безпътицата – изход, който е единствената алтернатива на държавната образователна система.

Начинът на мислене на министри, депутати, учители, психолози и всички, ангажирани с българското училище, е симптоматичен и този факт прозира от години. Ето защо следва да се запитаме не е ли логично в българското общество, в което всеки е някой друг – сервитьорката е народен представител, репортерът е политически анализатор, докторът е бизнесмен, ученикът да е патрулиращ полицай, психологът да е капелан, а родителят да е заложник на системата? Отговорът се налага от само себе си и хвърля светлина върху причината, която превръща децата в насилници, насилени или оператори-воайори, които качват в мрежата бруталните клипчета с батални сцени от класната стая.

На фона на последните събития в родните школа́, доводът, че децата, обучаващи се вкъщи, не се социализират, звучи меко казано нелепо. Крайно време е държавният чиновник да осъзнае, че социализацията има друго измерение, различно от това подрастващият да учи от другарчета и учители морално осъдими практики, да натрупва в себе си агресия от насилието, насочено срещу него, да се усъвършенства в боравенето с презервативи в невръстна възраст или да попива пагубната позиция на безкритично отношение към хомосексуализма. Все практики, които небезразличните мама и татко сигурно са констатирали като обичайни в държавното училище.

Ако сме отговорни родители и не се плашим от това да направим стъпка встрани от системата, все някога ще трябва да стигнем и до отговора на въпроса как да предпазим децата си от насилието в училище? Този отговор е твърде различен от 22-те мерки, оповестени от министър Денков, и звучи така: съществува алтернативна форма на обучение, наречена домашно образование. Вкъщи е най-сигурно и нито един чиновник няма как да обори този факт.
Публикувана в Блог