Увод постфактум:
Неолибералните и старите нови комунисти на власт е ясно, че са безумни, но по един определен параграф не мога да отрека, че ги уважавам. Хората си имат цел. Тя, разбира се, е дълбоко човеконенавистна, унищожителна, мрази семейството, Бог и народа, не търпи здравия разум и истината, но трябва да им призная, че са единни и целеустремени в безкомпромисното постигане на задачите, които са си поставили на дневен ред. Разтурят паметници, променят историята – нищо ново под слънцето, тази игра сме я виждали вече. Но когато организации, парадиращи с безусловно родолюбие – самопровъзгласяващи се като националистически, даже и личности, част от интелектуален консервативен кръг, скочиха (ще ме простите) като полезни идиоти да играят по свирката на антибългарски въжделения и да злорадстват на примитивно ниво, разочарованието ми е дълбоко. Докато първите са колективни, с ясна визия, последните показват печално ниско ниво на историческа ориентация, визионерска и градивна немощ, разпокъсаност.
И докато ни занимават с безсмислени и изцяло разделителни изкуствени дихотомии (леви-десни, соц-демокрация, Русия-Америка и т.н.), хабим жизнена енергия, която в нормален свят трябва да бъде канализирана в градене и съзиждане, по една по-правилна дихотомия – български или чужд интерес. Рапърът Иван Динев – „Устата“, в своята най-нова песен, пусната през Декември 2023 г., дефинира много точно, след като показно мина през Москва и след това през Брюксел, и накрая се върна в София: „Между старото и новото избирам свободата на словото“.
Последващите слова са изблик на тъга и разочарование след обществените реакции от разтурянето на паметника на Съветската армия от 12-ти декември тази година.
Националисти, либерални демократи атеисти и комунисти заедно в едно – любов ли бе, да го опишеш. Идеологическа несъвместимост, ще кажете, абсурд! Какво е това чудовище на Франкенщайн?
Много просто, драги, българската политическа реалност от 12-ти декември 2023 г.
35 години след падането на онзи вреден колос с глинени крака, промеждутък от време, в който хора се раждаха и умираха, тези още се борят със сенките, донкихотовски борби с имагинерни великани. Така наречени български националисти, че и някои псевдоконсерватори, които сред всичко, което опитват и успяват да разрушат, не знам точно какво консервират, скочиха в необуздано злорадство на хорото, все едно са възродили Симеон и сме влезли в нов Златен Век на българщината, направили сме историческо помирение с Македония, македонците, Беломорска Тракия и Западните покрайнини, или не знам какво друго чудо невидяно.
Националисти, държавата ви е в културен упадък, демографски колапс, исторически ниска непросветеност, икономика и промишленост няма, армията и държавната сигурност са несъществуващи, НПО-та и обезумели доктринери на новия сатанински глобализъм-комунизъм обучават децата ви (ако изобщо имате такива) как да се борят срещу лошите семейство, народност и Бог, стимулират ги да се кастрират и осакатяват и ги осакатяват душевно и умствено, бабите и дядовците ви са самотни, бедни, бити и ограбвани по селата, а границата ви е разпасан двор, и когато същите тези човеконенавистни, роптаещи срещу Бога българофоби ви кажат „скачай“, скачате и козирувате. Демонстрирате печална липса на историческа ориентация, духовна слепота е това, което показвате, хора под контрол на наднационални безродни доктринери, пускащи се яростно и бесовски по всяка вълна, задвижена от пророците на новия ред – медиите. Как беше: народ без култура е тълпа, а народ без история е стадо.
Критична мисъл има ли? Исторически контекст? Свалихте позорния паметник на окупатора. Нали това беше аргументът – строен е от български артист, но задвижен по подбуди на окупатора, т.е. трябва да падне. Ами да бутнем и всички други паметници, останали ни от този окупатор: бюстове, плакети и плочи на всички личности, които са се трудили в научната или културната сфера в периода 1944 – 1989 г., без значение българи ли са, духовници ли са, учени ли са, какви са. И да не спираме дотам – предлагам да разрушим и НДК, всички язовири и водни съоръжения, ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ (по разрушаването на тези така или иначе започнахте да работите вече), пътната мрежа да унищожим, да досъборим всички останали предприятия, Аспаруховия мост във Варна – абе всичко. Или нима това не са паметници от окупаторския режим? Не ни ли напомнят и те за режима?
А както сме тръгнали – нали сме принципни хора, дайте да съборим и паметниците от предишни окупатори. Покрития мост на Колю Фичето в Ловеч и този над Янтра в Бяла. Нали няма разлика? Окупаторът плаща и позволява, българският майстор гради. Или още по-добре: моста на Мустафа Паша над Марица в Свиленград. Безумие, как може да стои още – та той дори не е строен от българи. Или има разлика? Да. Докато османците всъщност са окупирали държавата ни, по дефиниция – с башибозук, безброен аскер, че и елитни еничарски корпуси, унищожили са нашата армия, съвсем в унисон с всички окупации от зората на античността, че и до наши дни, точно както римляните думкаха легионите и унищожаваха настоящите армии и окупираха териториите – а не като окупатора, с който се борите (който отдавна го няма), който не остави и батальон армия, нито разформира нашата, ами напротив, наля крупни пари така, че в един момент да имаме по-силна технологично и по-многобройна армия дори от турската. С користни цели от страна на окупатора, разбира се, но хайде да гледаме плодовете и да сравняваме принципно, нали сме принципни. И говорейки за принципи, хубаво се борите със сенките на стария окупатор, а срещу новия какво ще предприемете? Да вземем римския пример отново, каква е разликата? Унищожиха българската армия, скопиха я до ниво на мише цвърчене, докато имаме 4 военни бази на стратегическия ни партньор на територията си. Какъв партньор, аланкоолу? История четем ли? Изводи правим ли си?
Кой буташе паметници, помните ли? Вашият омразен Съветски съюз. И с право омразен. Премахваше и променяше паметници, когато им беше угодно според идеологията. Един ден Ленин, на другия Сталин. Но сигурно ще се възмутите, та вие сте националисти, патриоти, борите се срещу комунизма, какво като постъпвате по същия начин – няма значение, вашето е различно. Тогава с кого да ви сравним. Китайските културни революционери от миналия век? Ще кажете, че и те са червени, не става. Тогава нацистка Германия, може би? Които рушиха и храмове, музеи, библиотеки? Какво чакате? И комунистите го правеха, сигурно това ви възпира. Пък вие вече ги задминавате.
Ами най-прясната история изобщо следим ли я, защото май натам ви тласкат тези нацистки пориви. Следим ли какво се случи с един любим наш братски народ на север от нас? 30 години бясна русофобия в училищата, по медиите и от елитите им. Бутнаха паметници. Пренаписаха учебниците по история. Смениха езика. Забраниха опозицията и инакомислието. Репресираха, биха и убиваха хора, дръзнали да изразят конфликтно мнение. Наскоро и с църкви почнаха да се борят – не че ние не направихме същото. Играеха си на националсоциализъм, заиграваха се с националистическите корени на един техен бивш тоталитарен идеолог и сподвижник на онзи германски режим. И сега от 43 милионна Украйна може да извадим десетина милиона (или повече, кой знае?), няколкостотин хиляди мъже, че и жени, умряха на фронта, милиони напуснаха страната, на път са да загубят 1/3 от територията си и по-голямата част от икономиката си, потънаха във външни дългове за 100 години напред, и като цяло са на две крачки от това да ги обявим официално за провалена държава. Failed state. Това ли искаме? Омраза, разделение, война, смърт и разруха? Защото смело крачим по същия сценарий. Как това е националният ни интерес, националисти? Нима съединението (което прави силата), а не разединението, любовта и разбирателството, а не омразата, колективният градеж, а не разрухата, не са по-важни? Националисти и консерватори, патриоти, Левски чели ли сте изобщо? А Библията?
Как се борите срещу комунистите? Като козирувате на същата тази номенклатура, боядисана в синьо. Децата на същите безродни безбожници от онзи режим, оядени на ваш гръб, дваж по-озлобени и повярвали си, изживяващи се като някаква нова аристокрация, уберменши, които презират Ганя, които се въртят и сучат и не ги свърта на едно място, докато не измислят как да поругаят Рождество Христово, как по-грозно и сатанински да украсят София, само и само да не показват никакъв намек за Бог и Спасителя ни, па ако ще да турят плачевно бутафорни костенурки и медузи на малките кьошета. Уберменши, ама от либерално-демократичен тип. Но реално комунисти с кафяв оттенък.
Време е да спрете с броженията в миналото. Да, имаше тоталитарен човеконенавистен режим. Да, и от двете страни имаше безумни зверства – със сигурност диспропорционални, но в омразата баланс няма и не трябва и да се търси. Така беше. Хайде вече да обърнем поглед към бъдещето, да спрем с разрухата и да започнем да градим. Заедно, без да повтаряме грешките. А историята е такава, каквато е, без значение харесва ли ви, или не. Оставете я на мира.
Не 3 в 1, а куатро, пееха: комунисти, либерални демократи и националисти – или новоизлюпени фашисти, по модел. Прегърнете се, целунете се, изконсумирайте брака си даже ако искате, модерно е. Видяхме вече едно политическо бракосъчетание от ада тази година. Колко му е да видим и второ, още по-извратено. Пък народа български… Бог да му е на помощ.
Атанас Димитров е завършил журналистика във Великобритания, живее и работи в България и е сътрудник на Свобода за всеки.
