{loadposition user10}
Темата на това есе кореспондира със заглавия по-малко или повече известни, основно от областта на киното, но съдържащи в себе си по-дълбока от обикновената символика на развлекателния жанр. Една от тях е от „Матрицата“ (1999 г.), І ч., в която чрез компютъра се подсказва на зрителя, че ще настъпи символично „пробуждане” на героя – „Събуди се, Нео! (Wake up, Neo!”). Другата е чрез нашумялата суперпродукция „Аватар“ (2009 г.), в която към края на първия филм злодеят подсказва какво ще направи с героя Джейк Съли: „Време е да се събудиш”, разбивайки системата, която поддържа тялото на неговия „аватар” в съзнание, способно да върши „чудеса”… Гледището на „лошия” в тази история е, че виртуалното присъствие на главния герой в света на народа На`ви е „грешка”, докато Джейк Съли мислеше точно обратното. Той беше намерил себе си в тази почти виртуална история…
Правя и алюзия с една поучителна статия, озаглавена „Тихо, да не събудим българите!”, взета от плакат на протестиращи в гръцката столица, и с който техни студенти у нас недоумяват как връстниците им в страната ни могат да търпят безропотно, пасивно и… с пиене ситуация, която е много по-неблагоприятна от тяхната в Атина, в която южните ни съседи протестират и се борят срещу проблеми, поне десет пъти по-малки в сравнение с нашите, при това непримиримо и в продължение на месеци.[i]
В опита си да хвърля поглед назад във времето и в желанието да сумирам и преоценя идеи и виждания, които съм имал някога, когато съм писал един или друг материал, бих желал да поспра и да се замисля за това какъв „път” съм извървял от тогава до днес, какво съм узнал и как съм „израснал” мисловно, в разбиране и дори духовно; кои схващания съм изоставил, кои са се затвърдили и какво се е променило в разбиранията ми от тогава до днес. Всъщност, въпросът, на който е време да си отговорим, е „Quo vadis, Bulgare?”.
Обективната ситуация. Населението на България не се увеличава. Не се и задържа на едно ниво, а намалява.
- Демографският проблем. Колкото и да говорят за това, че в Европа като цяло населението било застаряващо, факт е, че в една Холандия по улиците не се среща семейство с по-малко от три деца. А и обикновено са повече. Същото е и в Англия – можах да се уверя с очите си при посещението ми в тези страни през 2013 г. А в САЩ децата са дори още повече на брой. Вероятно страната ни е единствена в Източна Европа, чието население прогресивно се топи. Част от него си отива чисто физически и биологически, но и много са работещите и пребиваващите постоянно в чужбина, чийто брой е по-голям от този на работещите в България– вероятно както никъде другаде по света[ii], а трети заминават зад граница завинаги (емигрират).
- Старият-нов тоталитаризъм. Лустрация в България не беше направена, което позволява властта да е тотално окупирана от стари кадри на ДС и някогашното ЦК на БКП (респ. техните наследници второ и трето поколение). „Управляват ни децата на БСП и ДС, а утре идват и внуците”, както отбелязва и един автор в статията си[iii].
- (В) сянката на Русия. От 1878 г., да не казвам, много преди това, Русия е хвърлила око на Балканите и смята, че територията на българите ѝ принадлежи. Поради намеса от Великите сили, принудили руските войски да се изтеглят от новото Княжество България, пред народа ни се открива път за самостоятелно развитие. А след 1989 г. и символичното „падане на Берлинската стена” пред България се откри път за демократично политическо управление и развитие на пазарна икономика. След 01.01.2007 г. родината стана член на ЕС. Въпреки това по нищо не личи Русия да е изоставила своята отколешна стратегия за присъствие в България и намеса във вътрешното ѝ положение. Последният президент на страната е доказателство за това. Днес за всички е ясно, че той зае политическия си пост със специална подкрепа и благословия на руския президент Вл. Путин, очевидно да работи за руския интерес в региона, а и в ЕС.
Между чук и… сърп със звезда.[iv] Русия и Република Турция затоплиха отношенията си въпреки напрежението напоследък. Първата е изкупила голяма част от Черноморието, заедно с 500 000 имота у нас, освен че хора с руско самосъзнание са по ключови места във Външно министерство, към което да прибавим и „Лукойл” – собственост на Кремъл, който държи контрола на горивата в родината и ни ги продава на най-високи цени при това. Втората, Турция, по традиция ни нарича „Булгаристан” и никога не е спирала да помни, че има териториални претенции към съседите си. Пради политически грешки на управляващите от години назначава (?!?) учителите в ислямските училища в страната, които естествено възпитават учениците си в пиетет към… Турция, подкрепя ДПС и ДОСТ, като прокарва своя политика в страната ни в ущърб на българската национална такава. Изглежда така, сякаш саркастичните коментари от социалните мрежи, че „Русия би се задоволила да има България между Дунав и Балкана, а Турция – Източна Румелия”, вече съвсем не изглеждат далеч от реалност.
- Покрай заиграването и угодниченето на Русия и Турция от страна на сервилния български елит, направихме и стратегическа грешка – застанахме срещу САЩ, като гласувахме против решението на Белия дом за Йерусалим, след като редица други страни, като Полша, Чехия, Унгария, умно гласуваха с „въздържал се”[v].
- Здравеопазването в страната прилича по-скоро на тържество и пиршество на геноцида над населението, отколкото на неговото опазване и защита.
- Новата ситуация с емигрантите от Изток и ЕС или как Европейската цивилизация попадна в собствения капан. На ЕС и християните там предстои да открият как да се справят с „ножа с две остриета”, каквото представлява демократичния политически модел.
- Настъплението на хомосексуалзима, третия пол, трансджендърите и…
- След „десекуларизацията на света”, където социологът Питър Бъргър призна поражението на атеистите, прибързано „погребващи” религия и религиозна вяра, факт е и упоритостта на последните в техните неуморни опити за контранастъпление на атеизма и себедоказването им в секуларното ни общество повсеместно.
Идеи и вероятности за решение на проблема. Ако либерализмът показва вече слабости, обсебен от левите политически идеи, и започва да се определя повече като проблем, отколкото като решение, какви са възможностите за противодействие срещу негативните последици от него[vi]? Или какви са реалностите? Какво може да се направи? Очевидно горчивата ситуация налага тежки и горчиви решения. Едното от тях упорито се насажда от години – теорията за „отвъд нацията”, с която се прави опит да се приеме идеята, че последната е едва ли не надживяна и видиш ли, вече „преодоляна”[vii]. Има обаче и друго гледище. И то е в завръщане към нацията и затвърждаване на нейните ценности – култура, социален модел и религиозна вяра (или пакет от разни вярвания и космология), характерни за съответния народ – нация, етно-културни характеристики, отнасящи се до българския, в случая. Този втори вариант налага приемане на спешни и остри контрамерки (по-точно, радикални).
Радикализъм? Справянето със ситуацията налага конкретни, ясни и целенасочени усилия по спасяване на българската нация, независима държава, а и народност като цяло: 1. Целенасочена работа по национално сплотяване и пресичане на левите откровени политики по денационализиране и разбиване на единството в народа. 2. Последователен натиск от българското общество върху управляващите за незабавни мерки по промени в законодателството и изработване на начини за гарантиране на спазването на законите, реда и справедливостта в страната. С други думи, постигане на жадуваното „върховенство на закона” в България, „погребано” със Съветската окупация от 1944-1947 г. – факт, непроменен до днес. 3. Вследствие от това – спешен „ремонт” и реформи в съдебната власт в страната. 4. Макар и прекалено закъсняла, извършване все пак на лустрация. 5. Либерализиране на правото за самозащита на населението с оръжие дори срещу произвола на властта. 6. Незабавно премахване на всякакви законодателни мерки, облекчаващи наказанията над джебчии, проникващи с взлом, убийците на пътя, рекетите и пр. 7. Премахване на депутатския и политически имунитет за криминални прояви и действия. Създаване на независим отдел за борба с корупцията по коридорите на властта, строго контролиран от гражданското общество. 8. Не на последно място (да не кажа, на първо), просвета сред християните и хората на духа, като цяло, за важността от прякото им участие и намеса в политическите, социални и обществени процеси в страната.
Въпросът е, че вече няма накъде да се отстъпва. Зад нас са народът, историята, културата и независимостта ни. Вече е пределно ясно, че няма да дойде Неволята и да ни оправи колата. Трябва ние сами да направим това. Час по-скоро. В името на миналото, на настоящето и на бъдещото ни съществуване. Заради нас, нашите близки, приятели, а и далечните. И преди всичко, заради Всевишния и Неговото благоволение в свободата, независимостта, реда, законността и творечското дръзновение – така характерни за Неговия дух и благословения
[i] Гърци се появиха на протест на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо да не събудим българите“. https://neverojatno.wordpress.com/2011/06/05/sintagma/ (05.07.2011. Последно посещение 30.12.2017).
[ii] Мая Йорданова. 2,5 милиона българи работят в чужбина – повече, отколкото в България.
http://www.novini.bg/news/315406-2-5-милиона-българи-работят-в-чужбина-повече-отколкото-в-българия.html?fb_comment_id=851952951591020_853397834779865 (06.11.2015. Последно посещение 30.12.2017).
[iii] Слави Ангелов. Вече ни управляват децата на ДС и БСП, а утре идват и внуците. https://www.24chasa.bg/Article/5018432. (01.10.2015. Последно посещение 30.12.2017).
[iv] Виктория Ташкова. Какво си казаха Путин и Ердоган на важна среща? https://dariknews.bg/novini/sviat/kakvo-si-kazaha-putin-i-erdogan-na-vazhna-sreshta-2066408 (11.12.2017. Последно посещение 30.12.2017).
[v] Николай Василев. Застанахме срещу САЩ, а това не се забравя. http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/strategicheska-greshka-zastanahme-sreshtu-sasht-a-tova-ne-se-zabravya (20.12.2017. Последно посещение 30.12.2017).
[vi] Атанас Долушанов. Либерализмът http://www.liberalairhead.com/2013/11/kakvo-e-liberalisam.html.
[vii] Мирослав Бончев. За музея отвъд нацията. http://www.kultura.bg/bg/article/view/23963 (23.10.2015 Последно посещение 30.12.2017).
