Вятърът на промяната
„Слушам вятъра на промяната…. усещам във въздуха мириса на бъдещето – то се усеща навсякъде и нахлува заедно с вятъра на промяната… тази нощ виждам децата на бъдещето, които мечтаят заедно с вятъра на промяната“: хората от моето поколение знаеха цялата песен на Скорпиънс наизуст! И как нямаше да я знаем – тя се беше превърнала в химн на угнетените народи от Източна Европа, които се опитваха да се отърват от комунистическото си минало и насилническите режими на компартиите. От 1990 г., когато се появи песента, изминаха само тридесетина години, но през тези три десетилетия на надежди за по-добро демократично устройство на държавите по света станахме свидетели на други държавни управници-насилници, които не само не отстъпват на комунистическите си другари, но дори ги превъзхождат по начина на манипулиране на съзнанието на хората.
„Е как така, нали Източна Европа все пак се отърва от комунизма и държавите действително имат демократично управление“, напомнят ми приятели. „Вярно е“, отговарям аз, „отървахме се от едно зло, но ни налегна друго, което изглежда по-страшно, защото се прикрива зад думите „свобода, демокрация, законност, зачитане на човешките права“ и т.н. Поспорихме малко и накрая стигнахме до извода, че сами сме си виновни за това. „Е, как така“, отново чувам възражение, „не сме ние виновните, а тези, които управляват народите и насила ги карат да приемат порочни практики в обществата си и доброволно да се лишат от основни права и свободи.“
Но хайде да разсъдим върху този въпрос – не толкова върху това, кой е виновен за днешните условия на насилие върху съзнанието на човека, а повече върху това, защо народите се съгласиха с него, защо всеки от нас в по-малка или по-голяма степен тихомълком или със слабичък глас на протест прие управлението на насилниците. Онези пък, които не приемат насилническото управление на днешните червени другари, изглежда нямат голям избор, освен да изразяват протеста си чрез слово, медии и демонстрации, без да имат възможност (поне засега) реално да осъществят някаква промяна.
Вятърът на промяната като буря или като тих полъх
Вятърът на промяната – борбата срещу атеистичния комунизъм – за страните от Източна Европа (а оттам и за света като цяло) от средата на 20 век и до 1989 г. бе вятър с пристъпи, които продължаваха няколко десетилетия – от унгарските събития през 1956 г., през „пражката пролет“ през 1968 г. (включително полските протести от март 1968 г.), полските събития от 1981 и до 1983 г. заедно с движението „Солидарност“ и т.н., та чак до 1989 г., когато народите усилиха вятъра на промяната до степен на буря и свалиха червените правителства. Три десетилетия бяха необходими на тези страни, за да извоюват свободата и независимостта си от Съветския съюз и комунистическата идеология и да поемат пътя на демократични преобразования, като гарантираха права и свободи на гражданите си, каквито обществата на Запад гарантираха на своите граждани няколко десетилетия преди това.
Но три десетилетия по-късно друга „пролет“ ни настигна, друг вятър се завихри като буря и като ураган, който блъсна и захлопна вратите на държавите по света и управниците накараха народите си да се затворят вкъщи и да чакат, докато отмине бурята. Вече разбираме, че става въпрос за т.нар. пандемия поради новия вирус. Но всъщност хората не усетиха буря – те по-скоро усетиха тих полъх на нещо, което не разбираха и което някак си неусетно се настани сред тях като невидим враг. Бурята от март 2020 г. всъщност бе потаен вятър, който бе „усетен“ само от високопоставени служители в държавите, които начаса изпълниха нечия заповед за затваряне на границите на страните си. Чия заповед? Оттук насетне можем само да гадаем, ето защо засега изоставяме тази тема. Но фактът си остава: тихият полъх всъщност предизвика неизчислими щети за всички държави по света и неизброими беди и нещастия за милиарди хора в личните им съдби.
Този потаен полъх предизвика промени, каквито нито комунизмът, нито фашизмът, нито която е и да е друга световна идеология успя да предизвика. Този полъх всъщност започна да навява двадесетина години по-рано, някъде към началото на новото хилядолетие, като значително се усили след събитията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк.
Тримата братя и златната ябълка
Кой ли не е чел тази приказка? Всички я помним от детството си: всяка година огнедишащата ламя пристига и откъсва златния плод, но тримата братя решават да сложат край на това беззаконие. Първият отива да пази край дървото, но ламята изпраща сънния вятър, който приспива момъка и тъй тя отново открадва ябълката; същото се случва и с втория брат, а третият някак си успява да се укрие от погледа на ламята и тя не изпраща сънния вятър, защото мисли, че никой не варди скъпоценния плод.
Ето какво, според мен, се случва от началото на новото хилядолетие насам: управниците на т.нар. демокрации се опитват да приспят народите си: непрекъснато им изпращат сънния вятър, който ги кара като в някакъв унес безрезервно да приемат онова, което им се казва. Т.е. те не ни приспаха, а само ни унесоха, защото отдавна бяха откраднали от нас скъпоценния плод – способността ни да използваме разума си според предназначението му, дадено на хората от Бога: да разбираме кое е добро и кое е зло, кое е бяло и кое е черно, кое е добродетелно и кое е порочно.
Иначе по никакъв начин не можем да си обясним, защо мнозинството от хората в т.нар. демокрации вече като че не използват разсъдъка си и не правят разлика в ценностната система на човешките отношения: те приеха като нещо „естествено“ аборта като „самообслужване“ на жената, виждат хомосексуализма като неотменно право и висша проява на любов между двама мъже или две жени, живеещи на „съпружески“ начала, не разсъждават върху ценността на живота, който ни е даден от Бога и само по Божия воля бива прекратен, а решиха, че човекът е този, който дава живота и че човекът може да го отнеме в името на „доброто“ на умиращия.
Вятърът на промяната и революцията
Човешката история познава много пророци – било действителни, било фалшиви; предсказания за едно или друго събитие винаги са се правили и хората са прославяли или осъждали пророците и техните „виждания“ на бъдещето. Твърде рядко чета други пророци, освен библейските, но преди няколко дена просто между другото ми попадна тазгодишното предсказание за 2022 г. на един от аналитиците на датската банка Саксо – Стин Якобсън (те правят ежегодни „шокиращи предсказания“ от доста години насам – някои от тях действително се случват, но повечето никога не стават).
Както и в предишни години, новите „шокиращи предсказания“ за 2022 г. също са 10, но тук по-важно е не да ги изброим, а да посочим обобщението и главната черта на новия вятър на промяната през следващата година. Наред с такива настъпващи изменения в света, като усилване на надпреварата във въоръжаването, но вече в космоса и в областта на хиперзвуковите летателни технологии, настъпление на жените в сферата на търговските отношения и борбата им за равенство на половете, което в крайна сметка ще доведе до падане на валутните стойности на фондовите борси, изоставянето на Фейсбук от младите, новоизобретения биотехнологичен коктейл, който ще удължи живота на хората най-малко с 25 години и ще постави на изпитание пенсионните фондове, и т.н., Якобсън обобщава, че главната тема на „шокиращите предсказания“ за 2022 г. е революцията. Според него следващата година ще премине под знака на революционни преобразувания, които обаче няма да свалят правителства или потиснически режими, а ще се проявят като „моменти на озарение“, които ще предизвикат изменения в мисленето и поведението на хората и ще ги накара да се откажат от предишни парадигми. Според него въпросът не е дали тази революция ще се осъществи, а кога и как тя ще премине през народите.
Като знаем колко неточни са „предсказанията“ на Якобсън от предишните години, няма да се учудим, ако и новите му „пророчества“ никога не се сбъднат. Но докато четях разсъжденията му се върнах мислено към предните десетилетия – към първите три десетилетия на вятър на промяната, довел до падането на комунистическите режими и към следващите три десетилетия, когато сънният вятър приспа съзнанието ни и се опита да ни направи покорни послушници на новата идеология на т.нар. нови либерали, които всъщност се прикриват зад добре известните ни и непрекъснато нашироко оповестявани права, свободи, демократично устройство, граждански дълг и т.н.
Сигурен съм, че и всеки един от нас от по-възрастното поколение може да разбере каква огромна промяна е настъпила в мисленето и поведението ни от времето, когато сме били по-млади; сигурен съм, че повечето от нас никога в предишните десетилетия не са допускали, че една централизирана държавна институция (като Евросъюза и неговата Комисия, например) ще се опитва да наложи развратни практики на народите и че немалко хора в страните от богатия Север вече са убедени, че няма нищо лошо в хомосексуализма, еднополовите „бракове“, евтаназията, аборта по желание, „правата“ на децата по отношение на родителите им дори до степен да ги осъдят, ако нещо не им хареса, и т.н. – някак си твърде бързо и повърхностно се съгласихме в ума си (а и в действията си) с новия полъх на порока, наричан вече добродетел и изконно право на човека. Наистина трябва да ни е лъхнал сънният вятър от приказката, щом като мнозинството от народите на демократичните страни обърнаха ценностната система на човешките отношения с главата надолу; този вятър прилича по-скоро на революционна буря, щом като успя коренно да обърне съзнанието ни и да ни накара да кажем на черното бяло.
Вятърът на промяната като пандемия
В разсъждения като тези не можем да подминем въпроса за т.нар. пандемия, защото тя всъщност преобърна живота ни и промени мисленето ни – ако не на всички, то на една огромна част от населението на света. Както вече многократно споменавам, не е толкова важно дали вирусът, причинил „пандемията“, е съзнателно пуснат в света с определени цели или пък си е естествен вирус и народите се опитват да се предпазят от него – по-важното е действията, които той причини. Маски, дистанция, неистово чистене на всичко наоколо и на самите себе си, погребения без да видиш умиращия си роднина, пустеещи детски градини и училища и бизнес офиси и т.н. – всичко това наподобява добре позната картина от времето на двете световни войни: това е картината, която можеше да се види, когато сирените предупреждаваха за нападение на врага (най-често от въздуха). Така и сега народите бяха нападнати от някакъв вирус и управниците ни въведоха военно положение (не действително, но по същността си не по-различно).
За нас обаче е по-интересно защо отново сънният вятър ни приспа и като в унес приемаме всичко, което ни се налага от управляващите и нашироко се разгласява от медиите и от богаташите, които държат в ръцете си правителствата? Защо толкова бързо видяхме „доброто“, което ни мислят управниците, и „злото“, което отказващите да се ваксинират уж носят в обществото? Защо приехме за съвсем естествено разделението на обществото ни на ваксинирани и неваксинирани? Последните мерки на някои управници (напр. Австрия, Гърция и т.н. с техните призиви за задължително ваксиниране), при които ваксинираните могат да се радват на неограничен достъп до всички услуги в държавата, а неваксинираните биват изолирани от тях, още повече направиха картината на живота ни контрастна и очевадна. Най-елементарен пример: в ресторанта вътре се хранят ваксинираните и гледат отвън на терасата неваксинираните и мислено си казват: „И на вас ще ви дойде времето, и вие ще си получите иглата“, а пък седящите отвън не се бавят в мислите си и разсъждават: „Е, като сте ваксинирани – какво, в момента болниците не се ли пълнят с ваксинирани, спестихте ли нещо на здравната система, по-здрави ли се чувствате, ами след няколко години как ще се чувствате“ и т.н.
Не само свикнахме с подобно разделение на обществото на послушни и добри и на непослушни и революционери, но в някои случаи дори сме склонни да се борим за идеологията си (тъй като всъщност управляващите предлагат нова идеология, а не толкова загриженост за здравето на хората, а отказващите ваксините предлагат връщане към здравия разум и справяне с болестите чрез изпитани и открито разработвани лекарствени средства). Не дай, Боже, борбата наистина да се обърне в реална революция, която всъщност няма да бъде революция за сваляне на потиснически режим, а гражданска война между братя и сестри, съседи и приятели, села и градове и т.н.!
Сънният вятър на промяна и объркването на съзнанието ни
„Е как няма да е разделен народът ни, след като управници, „експерти“ и медии непрекъснато бълват „новини“, които дотолкова объркват съзнанието ни, че никой не може да каже кое е вярно и кое не е“ – това е най-често чуваният аргумент за това, че хората продължават да се делят на добри – ваксинирани, и непослушни – неваксинирани, тъй като едните приемат „новините“ за истина, а другите ги подлагат на съмнение. И това изглежда е естествената последица от объркването, в което изпадаме, когато непрекъснато сме подложени на съобщения, които днес твърдят едно, а след няколко месеца твърдят точно обратното.
Нещо повече: мнозина намират нещо много нередно в кампанията за ваксиниране на всички хора. При това говорим за хора, които не са антиваксъри, а такива, които намират ваксините за полезни и дори необходими. Кои ваксини, обаче? Тези, които вече се използват много десетилетия и са утвърдени като ефективни защити срещу редица заболявания и които се поставят още в детска възраст, напр. ваксините против различните видове шарка, против полиомиелита и т.н., включително сезонните ваксини против грип. А днес новите течности, наричани ваксини, които ни вкарват в тялото, все още нямат утвърден статут на полезна и утвърдена ваксина, тъй като и самият вирус продължава да се изследва, а отгоре на всичко той непрекъснато се видоизменя. Е, как да вярва човек в ползата, а още повече в задължителната необходимост от ваксина против този вирус, след като все още никоя страна не е доказала нейната ефективност и, следователно, задължителност за прилагане. Човек още повече става скептичен, когато вижда, че редица държави предлагат какви ли не „награди“ и „облаги“ за онези, които се ваксинират.
Примерите са хиляди, нека спомена някои от тях: награди от по 500 долара и допълнителен платен отпуск (новина от 26 март 2021); при нова лотария шофьор на Амазон печели 1 милион долара заради това, че се е ваксинирал (3 юни 2021), московчани получават автомобили за това, че се ваксинират (3 юни 2021), обобщение за различни примамки и награди за ваксинираните може да се намери в една новина на Вести.бг от 24 юни: томболи, безплатна бира и коктейли, награди от 1 милион долара всяка седмица, пушки или “вечен” лиценз за лов и риболов, безплатни джойнтове с марихуана, а също така пунктове за ваксинация, разположени край стриптийз клубове в САЩ; безплатни златни накити, ваучери и дори крави в Тайланд; безплатни кокошки в Индонезия и т.н.; Гърция раздава банкови карти със 150 евро на всеки ваксиниран младеж (от 26 юни 2021) и т.н.
Човек колкото и да „преглъща“ тези новини, все пак би трябвало да има край „наддаването“ за ваксиниране. Но не, чета наскоро за една друга примамка: „Публичен дом във Виена предлага ваксина срещу безплатен секс“, от която се разбира, че един примерен гражданин, собственик на дом на разврата, предлага промоцията (!) всеки понеделник по четири часа в опитите си да окуражи мъжете да се имунизират, защото, видите ли, предимно мъжете отказват ваксините (за 30 минути секс с дама по избор (!) получавате иглата с ваксината).
Още повече се объркваме, когато слушаме или четем нелепи „новини“ или изявления на „експерти“. Само преди по-малко от месец, в средата на ноември тази година, еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон дойде у нас и заяви, че е възможно да се появи български вариант на вируса, защото много българи не са се ваксинирали; родният ни здравен министър Кацаров заяви, че близо 43% от българите са изкарали ковид (от 21 юни 2021 г.), а родният ни просветен министър Денков обяви, че от общо над 37 хиляди тествани ученици само 5 са дали положителна проба за ковид (от 10 ноември 2021); друг пък умник – а става въпрос за главния инспектор в отдел “Противоепидемичен контрол” в РЗИ-Плевен д-р Николай Деков – твърди за онзи учител от Плевен, който уж носел вируса в себе си след един положителен бърз антигенен тест, но човекът след това си направил три други теста, и трите отрицателни, единият от които е ПСР, че „вирусът е подвижен и се премества от носа през носоглътката до долните дихателни пътища. Ако първият тест е направен, когато вирусът е в носоглътката, тогава той е с положителен резултат. След няколко часа този вирус вече може да не е там, може да е слязъл в белите дробове. Ако в този момент направи тест, то тогава резултатът може да е отрицателен. Щом е показал положителен резултат от тест, значи в него има вирус.“ Майко мила – докъде стигнахме с лъжите и измамите! Е, то бива неграмотност и безочие, но този доктор нанесе повече вреда на кампанията за ваксиниране у нас, каквато никой друг досега не бе нанасял.
Затова хората се питат, как да вярват на „новините“ за опасния вирус и абсолютната необходимост от ваксиниране, след като 5 хиляди човека може да участват в рок-концерт само след 10-минутен бърз тест, след като само преди два месеца, през септември, дори официалните британски медии съобщават, че 54% от приетите в болница са с две дози ваксина, а месец по-късно, през октомври, доклад на правителството на Великобритания потвърждава, че 70% от смъртните случаи са на двойно ваксинирани и че мРНК ваксините отслабват имунната система на човека (обобщение на новината може да се намери на Редвойсмедиа). Хората се питат: как да възприемем призивите, като този: „Ето какво казваме на антиваксърите: няма ваксина – няма работа; няма ваксина – няма достъп до безплатна медицинска помощ; няма ваксина – няма държавно образование за децата ти; няма ваксина – няма за теб ресторанти, кафенета, театри, кина, стадиони; няма ваксина – няма влизане във Великобритания; и още много други забрани“; или пък едно от най-скорошните твърдения на СЗО: „Главните разпространители на вируса са неваксинираните“ и от организацията призовават всички да се ваксинират с пълния цикъл на ваксинация (засега 2 дози, следва бустерна доза, а от следващата година никой не може да каже още колко дози ще трябва да ни вкарат в тялото).
В края на тази малко мрачна история нека да изясня: не съм против ваксините като такива, единствената ми мисъл с това изложение, както с предишни подобни писания, е да излезем от унеса и да използваме главата си според предназначението й: все още имаме здрав разсъдък и можем да отличим бялото от черното, независимо от лавата от „новини“ и от намеренията на някои управници да ни приспиват със сънния вятър на промяната, според както те я виждат.
Мъдростта на Библията за поука и наставление
И все пак: ако сме загубили здравия си разсъдък и ако потисници се опитват да ни приспят с припеви за добруване и нов рай на земята, то Свещеното Писание неизменно ни връща към истините на живота. А те са такива: „Който сее вятър, той ще пожъне буря“ (Осия 8:7); „Начало на мъдростта е страхът Господен“ (Притчи 1:7); „Ще се зарадвам [казва Господ], когато ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас… задето намразихте знанието и не избрахте за себе си страха Господен“ (Притчи 1:26-29).
Трябва да си спомним, че Бог „превръща бурята в тишина, вълните замлъкват и се радват, че са утихнали, и Той [Бог] ги отвежда в желаното пристанище“ (Пс. 106:29-30; в протестантската библия е Пс. 107). Трябва да не забравяме как и къде да търсим Бога, тъй че да Го видим не в бурята и земетръса или огъня, а в тихия полъх на вятъра (както ни посочва Трета книга на царете 19:11-12: „Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ)“.
Не в безпрекословното и сляпо подчинение, не в унеса на навявания от управниците ни сънен вятър, а в тихия полъх на Господния призив трябва да живеем и да учим и другите да правят същото. Защото сегашният бурен вятър на политиката „разделяй и владей“ еднакво вреди и на едните – борците за здраве и свобода, и на другите – борците за живот според вярата ни и традицията на християнството. Ако някой си мисли, че когато за всички други е зле, то за него е добре, значи той не познава живота или пък дотолкова сляпо служи на някаква зла сила, че вече не разсъждава с ума си, а се превръща в оръдие на злите поднебесни сили и на самия сатана.
Искрено искам да вярвам, че „децата на бъдещето, които мечтаят заедно с вятъра на промяната“, както се казва в песента на Скорпиънс, ще виждат Бога в тихия полъх и с Неговата сила и закрила ще преобразяват света тъй, че хората в него да живеят според извечните Божии определения за тях според Божия мъдър промисъл.
Д-р Валентин Кожухаров е мисиолог и преподавател по богословие, дописник и редактор в “Свобода за всеки”.
