Комисията по разкриване досиетата на български граждани, заемали отговорни длъжности в различни публични области, продължава с неумолимите си разкрития. На 27 май 2014 г. Комисията излезе с Решение № 2-351, с което предостави на гражданството списък с 50 имена, обявени като „сътрудници на ДС”, след проверка на 415 души, работили в БАН. В предишни Решения бяха обявени 20 от тези 50 души, но те бяха свързани с периода от 2006 г. насам. В новото Решение периодът на проверка бе удължен далече назад до началото на 80-те години на миналия век. Според наличните документи в разкритите архиви Комисията обяви нови 30 лица за „агенти” и „сътрудници” на бившата Държавна сигурност.
В настоящата статия ще се спра само на едно име – проф. д-р Дечко Свиленов, който стои под № 10 в Решение № 2-351. Причините за моя интерес са две: първо, проф. Свиленов е известна и уважавана личност в евангелските среди като разпространител на Библии и научно-популярна литература; второ, грубата намеса на Ангел Пилев, който е автор на заблуждаващи писания по „агентурния проблем”, отново предприе действия, които приличат на опит да се урони престижа на проф. Свиленов пред евангелската общност. След внимателен прочит на предоставените документи за публичен достъп, свързани с името на проф. Свиленов, аз се убедих, че квалифицирането му като „агент” от офицерите на ДС представлява груба и с нищо неоправдана намеса в научната му дейност.
Декларацията за съгласие за сътрудничество на ДС
Ангел Пилев си позволява да публикува – с известна доза ехидност – собственоръчно попълнената Декларация (23.10.1985 г.) от младия тогава научен сътрудник в БАН Дечко Свиленов. Неоспорими са почеркът, текстът и подписът на тази Декларация, но трябва ли да се прави генералният извод, че Свиленов автоматически е станал „агент на ДС”? До този нелогичен, а може би в известна степен и злонамерен извод достига Пилев, който стана популярен напоследък не като евангелски пастор, а като автор на книга с неопределен литературен жанр по „агентурния проблем”. Пилев си позволи да публикува Декларацията, като косвено с този акт създаде погрешно впечатление сред читателите за „агентурното минало” на Свиленов. Той писа преди няколко дни в интернет пространството следното: „След Петровден ми се обади проф. Дечко Свиленов, да говори с мен за агентурното си минало. Говорих с него от позицията на пастор, загрижен повече за спасението на душата му. Съвета, който му дадох, беше да не тръгва по стъпките на досега осветените агенти, които категорично отричат да са били агенти… ”. Пилев, който е среднист, „съветва” един професор, който е бил научен сътрудник в БАН, как да постъпва и то – за неща, които изобщо не е извършил! Това, най-меко казано, е арогантност. И все пак тя би била обяснима с оглед нарцистичните изяви на този псевдокритик на „агентурния проблем” у нас, ако в неговата неадекватна намеса в казуса на Свиленов не крещяха и други тревожни характеристики.
На първо място, всеки що-годе способен да разсъждава човек би видял факта, че Декларацията като публикация на Пилев не е подкрепена с никакви други документи и факти. Декларацията е извадена от контекста на останалите четири документа, които са единствените в Дело № IА-33034 на Д. Свиленов. Преднамереността на Пилев в тази кампания, предприета еднолично срещу професора, е видима именно в избора му на Декларацията, от чийто текст не трябва и не може да се съди за „агентурна обвързаност” и последващите от това морални изводи.
Всеки грамотен човек, да не говорим пък за компетентен изследовател, знае, че един документ, който е изваден от неговия непосредствен жанров и хронологичен контекст, ще доведе до погрешни и често вредни изводи, ако се тълкува изолирано. Пилев очевидно не знае и не разбира такива неща! А пренебрегването на непосредствения контекст може да доведе до опасни за читателите изводи. Какво би станало, ако на читателите на Библията се предоставят само текстове като: Бит. 19 гл. или Съд. 18 гл.? Няма ли читателят да остане с впечатлението, че Библията – без да е прочел останалия текст – е книга на кървави престъпления и морални извращения, както тълкуват това нейните врагове? Как ще научи читателят, че Библията говори за грехове, но говори също така и за прошка, милост и спасение? Що за „евангелски пастор” е Пилев, който си позволява „да съветва” професора по въпросите за спасението, ако изважда на показ една Декларация, която показва принудителната грешка на Свиленов, но не показва другите документи, които всъщност напълно го оневиняват?
На второ място, текстът на Декларацията явно показва формалното отношение на декларатора към този документ. Деклараторът Свиленов посочва две неща: първо, че ще запази „пълна тайна за връзките си с органите на МВР и задачите”, които предстои да изпълнява (параграф 1); второ, задължава се да дава „пълна, точна, обективна и своевременна информация” на органите на МВР (пар. 2). Пилев очевидно смята с публичните си действия по казуса на Свиленов, че го е уличил в такава „престъпна дейност”, щото го съветва „като пастор” да се извинява наляво и надясно, за да не изгуби „спасението на душата си”. Да, ама не!
Явно е, че Пилев чете точно както дяволът чете Евангелието – само онова, което съответства на предпоставената му идея, че проф. Дечко Свиленов, както и „досега осветените агенти”, е попаднал в пилевската безкритична категория „агент на ДС”. Това е типично махленско говорене, в което няма и грам обективна методология и логика! Разбирам, че Пилев е с капацитета на среднист, но не разбирам защо се мъчи да анализира архивни документи, за което се изисква поне специално висше образование, ако не конкретно насочена научно-изследователска дейност. Както ще видим по-долу, останалите документи категорично опровергават спекулациите на Пилев за „агентурна обвързаност” на Свиленов въз основа на текста на Декларацията.
На трето място, текстът на Декларацията на проф. Свиленов свидетелства само за едно – за обещание да се спазят „законите на НР България” (пар. 3). Нека попитам, не декларира ли всеки български гражданин такова обещание във всеки един вид декларация – независимо дали тя касае образователни, финансови или правни въпроси? Проф. Свиленов видимо се е интересувал „да спази” законите на тоталитарната държава, защото завършва текста с изречението: „за неспазване на горното ще понеса наказателната отговорност съгласно законите на НР България” (пак там).
От последвалите действия на началниците на отдел 11, отделение 02 на ДС, които са документирани, е видно, че Свиленов „не е нарушил” законите на тоталитарната държава, т.е. мълчал е, както е обещал. Затова и не е подведен под съдебна отговорност от съответните институции на тоталитарната държава. Това не означава обаче, че е спазил de facto обещаното в Декларацията. Вербувалият го офицер през 1983 г. сам дава Предложение към началника на отдел 11 на ДС за „изключването” на Свиленов „от агентурния апарат” (09.04.1990 г.). Какъв е мотивът? Предложителят го формулира така: „В хода на разработката му е доказана нечестността му към органите на МВР”.
От 1984 г. Свиленов е „заведен на ДОР под псевдоним „Духовник”. Едва ли самият Свиленов е знаел за своето Дело по разработка от страна на ДС. Службите са му лепнали псевдонима „Духовник”, защото Свиленов е завършил Черепишката духовна семинария и очевидно е запазил християнската си вяра и морални принципи. В това ДОР по всяка вероятност има редица сведения на други агенти, които е трябвало „да засичат” достоверността на информацията, която е давал Свиленов на своя вербовчик, вероятно в устен вид, защото на този етап не разполагаме с писмени сведения. От изразеното разочарование на вербовчика, който е досаждал на Свиленов в продължение на 7-8 години, е видно, че „сведенията” на „агент Духовник” или са били незначителни, или пък са били преднамерено неверни.
През този период Свиленов е имал чести пътувания до ФРГ, където е специализирал в областта на медицинските науки. Следователно Свиленов, който е трябвало да излиза в чужбина и то – в капиталистическа страна, просто е хвърлял прах в очите на службите. С други думи, оказал се е по-хитроумен „агент” от българските действащи агенти на ДС, което лично мен не ме учудва. Не може обаче да не ни учуди фактът, че за тази дългогодишна и системна дезинформация за Свиленов не е имало никакви правни последствия. Нали „неспазването” на декларираното „изпълнение на задачите” на „органите на МВР” влече след себе си „отговорност съгласно законите на НР България”? Отговорът може да бъде само един: научният сътрудник на БАН Д. Свиленов е бил наясно, че всички действия на службите на ДС са незаконни! Затова той просто не е обърнал внимание на предупреждението, натрапено му от вербовчика, и като интелигентен човек е подписал Декларацията само формално.
„Изключването” на проф. Д. Свиленов от „агентурния апарат” доказва неговата невиновност
Този факт – „изключването от агентурния апарат” в казуса на Свиленов – е неоспорим! За него обаче хора като Пилев мълчат, защото или не разбират значението му, или са наясно, че обвинителната им теза рухва безвъзвратно. В правото е известен принципът, че човек е „невиновен”, докато не се докаже „виновността” му. Римляните, които създават една от най-последователните философии на правото, дори разделяли „престъпленията” на „справедливи” и „несправедливи”. Публий Сир (I в.пр.Хр.) например казва, че „справедливо е престъплението за една справедлива кауза”. Пилев на бърза ръка обявява Декларацията на проф. Свиленов за „престъпление”, за което деклараторът трябвало да се разкае. Лично аз не виждам никакво основание – на базата на фактите, нормалната логика, правото, християнския морал – да се прави разкаяние в този случай! Разочарованието на службите и документът за „изключване от агентурния апарат” са достатаъчна база да се заключи, че фактически проф. Дечко Свиленов никога не е бил „агент на ДС”, а е набеден за такъв. Неговата кауза на вярващ и честен човек е била действително справедлива!
В архивите на осветлени за „агенти на ДС” не всички дори са писали декларации за включване в „агентурния апарат”. Такъв е например случаят с дългогодишния председател на СЕПЦ п-р Виктор Вирчев, известен от архивите на ДС като „агент Николай”. Вербовчикът пише по този повод следното: „Поради нецелесъобразност не взех декларация за сътрудничество” (Дело IА-34645, „Рапорт за вербовка”, 24.02.1983). В същия „Рапорт” на „агент Николай” са поставени сходни задачи, както и на Д. Свиленов, но в ресора „религия”: „да помага на ДС още по-активно и целенасочено, за по-пълното разкриване дейността и замислите на нелоялно настроените към народната власт религиозни фанатици и техните връзки с подривни задгранични центрове и организации” (пак там). В „Рапорта” е описано и съгласието на п-р Вирчев: „Вирчев заяви, че е съгласен да сътрудничи на органите на ДС и счита това за свой патриотичен дълг” (пак там).
Огромната разлика между двамата „агенти” – „Николай” и „Духовник” – е тази, че първият е спазвал стриктно всички поставени от вербовчика задачи и е донасял писмено за всяка една от тях, като дори проявява известна самоинициатива и оставя у враговете на християнската вяра чувството за задоволство. Под „патриотичен дълг” Вирчев е разбирал осуетяването на редица духовни дейности в собствената си пернишка църква, както и донасянето за намеренията и поведението на отделни вярващи и дори членове на централното ръководство на религиозната общност, на която той е бил член. По този начин той е възпрепятствал чрез ДС редица полезни инициативи на общността, която му е плащала заплатата. Затова човек не може да не стигне до обоснования извод, че докато „Николай” е много добре школуван и изпълнителен „внедрен агент” на ДС, от когото службите са доволни и разпъват чадър над него, то проф. д-р Д. Свиленов е набеден за такъв.
Собственоръчното писане или неписане на Декларация пред службите не е неоспоримо доказателство за „агентурна принадлежност”, а системното и стриктно изпълнение на поставените задачи от службите. Не знам как би следвало да се разкайват пред своята религиозна общност „внедрени агенти” като „Николай”, но съм убеден, че проф. Свиленов няма нужда да изпълнява „съветите” на хора като Пилев. По-скоро такива хора би следвало да се извинят на професора за грубото си и некомпетентно намесване в частните дела на неговия живот.
Д-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., “Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, “Абагар”, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, “Абагар”, 2012; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. В. Търново, “Абагар”, 2014. Отговорен редактор в екипа на „Свобода за всеки”.
