Валентин Кожухаров търси връзката между състоянието на „транс“, което включва и помрачаване на разума, в личен, а вече и в обществен план, и стремежа на човека към това да стигне едно ново – „трансхуманно“ – състояние; състояние на същност и живот „отвъд човека“. Д-р Кожухаров накратко проследява полудяването, така да го наречем, на човечеството, изпадането в масов обществен, политически и икономически транс, който в името на „усъвършенстването на човека“ води до заробването му под несмислени идеи и последващи политики. Авторът заключава, че отговорността на християнина е да стои твърдо на позициите на морала и истината и да изобличава злото, съдържащо се в стремежа за „човек отвъд човека“. (Из “Уводни думи на редактора”)
„Да изпаднеш в транс“ – това не е ли малко странно заглавие за едно християнско списание, като това, което държим в ръцете си и което визира тъкмо обратното: ясно, недвусмислено и твърдо изповядване на вярата ни в Христос, като отбягваме всякакви зловредни светски или други религиозни учения и практики? Макар и странно, все пак се решавам да разсъдя върху въпросите как хората като че са склонни да изпаднат в транс и какво бъдеще може да очаква подобни хора или пък човечеството в неговата цялост.
Какво е транс? Известно е, че думата „транс“ произхожда от латинския корен trans- със значение „отвъд“ (нещо), „през“ (нещо). Като примери можем да посочим такива думи, като трансатлантически, транзакция, транзитивен (напр. транзитивен глагол), трансмисия и т.н. Тази дума има сходно значение с друга латинска дума, post-,която има значението „след, отвъд, следващ“; например, посткомунистически общества, постлиберална демокрация и т.н. Интересно е да отбележим и факта, че в българския тълковен речник думата „транс“ се свързва преди всичко с човешкото съзнание – тя се определя като „помрачаване на съзнанието при силна нервна възбуда; хипноза; загуба на контрол; като пример е даден изразът „изпадам в транс“.
И тук идва логичният въпрос: как може да се случи тъй, че съзнанието на хората може да се помрачи, и то до такава степен, че те действително загубват контрол върху мислите и действията си и изпадат като в някаква хипноза? Знаем, че подобни състояния са възможни в психиатрията, където психично болните биват третирани с определени психотропни вещества и загубват способността за контрол и за правилна оценка на реалността, когато психичното им състояние представлява заплаха за другите или за самите тях. Но как е възможно здрави и напълно действени и работоспособни хора в различните държави да „изпаднат в транс“? Ако това е вярно, тогава трябва да допуснем, че както в психиатрията лекарят е този, който довежда болния до определено транссъстояние, така и в обществения живот трябва да има някой или нещо, което може да доведе хората до „транс“ в смисъл на „нещо друго/различно“, „нещо отвъд моето „аз“.
Нещо повече, с думата „транс“ вече стана възможно да се опише състоянието не само на отделния човек, а на група хора, на отделни народи или дори на цялото човечество. Термините, съдържащи тази дума, са много – нека тук посоча само два, които веднага ще насочат вниманието на читателя към целта на разсъжденията ми в тази статия: „трансджендър“ и „трансхуманизъм“. За всеки вече е ясно какво означават двете понятия – „отвъд пола“ и „отвъд човека“; за всеки съвременен човек вече е ясно какви идеологии и практически действия стоят зад двата термина. Но каква е връзката с „помрачаването на съзнанието“, с „изпадането в транс“? Преди да отговорим на този въпрос, нека накратко споменем как се стигна до трансхуманизма и трансджендъризма, та за тях в днешно време да се говори все по-често и все по-открито и заплашително. […]
Из статията „Да изпаднеш в транс (или за нашето бъдеще)“ от брой 61 на СВ.
Тук можете да изтеглите брой 61. Феминизъм, хомосексуализъм, трансджендъризъм и трансхуманизъм. Съвременни богословски измерения и човешки права. Юли 2023 г.
