В България сериозни противоречия породи една пиеса на Бърнард Шоу – „Оръжията и човекът“. От една страна това, е една от най-слабите в художествено отношение творби на известния автор, от друга – в нея има ред обидни за българите като народ пасажи, които нито са особено хумористични, нито почиват на реални факти. Най-драстичните сред тях обиждат българската армия, която при трудни условия печели ключовата победа в Сръбско-българската война от 1885 г. Мизансценът на този акт беше добре подбран – като място пиесата да се представи в Народния театър, придобил напоследък печална известност със скандалния си директор и пропагандната пиеса „Хага“. Като време – на годишнината от победата ни срещу сърбите в същата тази война. И като човешки фактор – под режисурата на известния холивудски актьор Джон Малкович. Организаторите бяха забъркали тази експлозивна смес с очевидната идея да създадат конфликт и да противопоставят различни групи на българския народ помежду им по стария принцип „Разделяй и владей“.
За съжаление, очакваният резултат беше до голяма степен постигнат – хиляди хора се надигнаха на справедлив протест пред театъра, имаше сблъсъци, в които пострадаха и невинни. Скочиха патриотите, наричани от противниците си „Ганьовци“, срещу неолибералите, традиционно определяни като „соросоиди“. След краткия физически сблъсък борбата премина в обичайната за българските условия арена – тази на медиите. Ефирът се изпълни с обиди, проклятия и печални констатации, биографията на Шоу беше щателно преровена от патриотите за компрометиращи детайли, а соросоидите живнаха малко след тежката загуба на тяхната любимка Камала Харис и надуха розови бузи с чувството за културна значимост.
И тук изниква логичният въпрос – трябва ли да „канселираме“ Бърнард Шоу, трябва ли да забраним поставянето на пиесата му в България? Cancel културата е широко разпространена в САЩ и други западни държави. От възможност за публична изява се лишават ред пиеси, книги, филми, спектакли. Даже и хора могат да бъдат директно засегнати от нея – Мел Гибсън, след като беше набеден за расист; авторката на поредицата за Хари Потър – заради това, че сподели простичкото биологично прозрение, че само жените менструират; Джони Деп – след обвиненията срещу него в домашно насилие. Много хора са пострадали и единствено заради своите християнски убеждения, без да бъдат звезди от щоубизнеса – през 2018 г. в щата Вирджиния уволняват учител за това, че отказва да се обръща към трансджендър ученик с избраното от ученика местоимение. Нищо, че всички останали ученици го определят като прекрасен преподавател. През 2021 г. директор на компания за разработване на компютърни игри пуска в интернет съобщение, че е горд от решението на Върховния съд, с което се потвърждава закон от щата Тексас, че е недопустим аборт на бебета с констатирана сърдечна дейност. Само след два дни човекът остава без работа. И така нататък – могат да се дадат огромен брой примери в това отношение.
В Матей 6:15 е казано: „Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения“. А в Йоан 8:7 е казано: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея“. Християнството е основано на идеите за любовта, приемането и прошката. Никой от човеците не е безгрешен, но всеки може да осъзнае стореното и да се покае. Всеки може да работи върху себе си, да потисне слабостите и недостатъците си и да покаже хубавите неща, на които е способен. Личен избор, който всеки може да направи и който отхвърля развиваните от отделни кръгове хипотези за пълната предопределеност на човешката съдба.
Културата на канселирането проповядва обратните ценности – на отхвърлянето, изолирането, на постоянното осъждане, всичко това извършвано от пиедестала на едно въображаемо морално превъзходство. Освен това, чисто обективно, в огромен брой от случаите на канселиране пострадалите хора и произведения са напълно невинни за това, в което ги обвиняват, и техните грехове и недостатъци съществуват единствено в болната фантазия на фанатичните обвинители. Но даже и греховете и простъпките да бяха истински, то заклеймяването и осъждането са неща, с които трябва да бъдем извънредно внимателни. Съгласно Римляни 2:1 „Който и да си ти, човече, нямаш извинение, когато съдиш някого, защото съдейки друг човек, произнасяш присъда и над себе си, тъй като ти, който съдиш, вършиш същите неща“.
Бърнард Шоу е талантлив бунтар, който не се страхува да заема непопулярни позиции. Което, разбира се, не означава че винаги е прав, но трябва да оценим куража му да се противопостави на статуквото. Той има своите критики към процедурите по ваксинация и ако бе живял в наше време, най-вероятно щеше да застане на страната на хората, които по време на Ковид пандемията се бореха срещу произвола, налаган от държавите и големите корпорации. Той се противопоставя на войните и шокира съвременниците си с непопулярната тогава теза, че и двете враждуващи страни в Първата световна война са еднакво виновни. Критикува и бруталната британската политика спрямо ирландския народ. Все неща, които го правят актуален във вижданията му и днес. Затова той не е човекът, когото трябва да обвиняваме и изолираме, а към грешките и заблудите му можем да се отнесем единствено с християнско разбиране и прошка.
Ако някой трябва все пак да бъде канселиран, то това е този, който служи на Княза на този свят и дърпа конците зад кулисите, създавайки омраза и разделение. Като под „канселиран“ имаме предвид не общественото му заличаване, а показването на истинската му същност и лишаването му от възможност да влияе и контролира. Към такива хора и човекоподобни същности трябва да бъде отправен духовният меч на истината и справедливостта, защото добрият и любящ християнин не е пасивен и беззащитен. „А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии“ (Ефесяни 6:16-18).
Адвокат Милен Пенев има юридическа практика от над 20 г. Работи предимно в областта на бизнес правото, като обслужва български и чуждестранни клиенти. Заемал е позицията „Началник на правния отдел“ на лизингово дружество и е бил адвокат във водеща международна кантора. Същевременно има интерес и към актуални социални въпроси и тяхната правна уредба. В тази връзка е автор на един законопроект и съавтор на друг в сферата на опазването на човешките права. За него принципът на справедливостта е водещ при регулирането на отношенията в обществото.
