По суша България се намира на около 2600 км от Норвегия, на 2700 км от Швеция и само на 1600 км от Германия. Това означава ден, ден и половина пътуване с кола, два-три часа със самолет и няколко минути с превозното средство, на което се возят политическите решения на Съвета на Европа. С какво обаче информацията за тези разстояния има отношение към темата на тази кратка статия? Отговорът е – с факта, че към днешна дата във всяка една от споменатите държави в името на доброто на децата – бъдещи граждани на новия свят – се извършва държавен погром над семейството.
От много години вече във въпросните страни (и в много други) се прилага държавна политика за отвличане на деца от семействата им. Само в Швеция над 300 000 деца са отделени от техните родители. 300 000 ранени детски сърца и още два пъти по толкова съкрушени родители. Това са страшни цифри, описващи една на пръв поглед незабележима разруха, която е покрила съвременния свят. Най-страшното е, че тази статистика не е взета от уроците по история, разкриващи ни периода на мрачното средновековие или ужасните години на Втората световна война, а се отнася до невидими, но реални събития от настоящето. Числа, които демонстрират осъществяване на варварска държавна политика пред очите на цивилизованите и образовани жители на Стария континент.
И ако е лесно да гледаме числата от поредната безлична статистика, съвсем не така удобно ни е от гледна точка на ценностната ни система, когато си дадем сметка, че зад тези цифри стоят конкретни съдби на хора, които може би биха били наши приятели, ако ги познавахме отблизо. Или дори – би могло да сме самите ние.
Нека все пак надникнем зад сухата статистика и обърнем внимание на случващото се в едно семейство, живеещо на 2700 километра от България. На 9 февруари 2018 г. семейство Кристиансен се сблъскват с ужаса на държавния терор, когато дванадесетгодишният Кай е отвлечен пред дома на семейството му от служители на „Барневарн“, норвежката служба еквивалент на българските отдели за закрила на детето – служба, придобила зловеща слава на организация, отвличаща деца.
Неотдавна семейство Кристиансен се преместват от Канада в Норвегия в търсене на по-добър и уреден живот. Бащата и майката на дванадесетгодишния Кай не желаят детето им да бъде насилвано в държавната образователна система и затова започват да го обучават вкъщи. Оказва се обаче, че тяхното незачитане на държавната претенция над детето им има тежки последици. Кай е изтръгнат от грижите на родителите си и отведен от представители на репресивния норвежки държавен апарат.
Ако имате здрави нерви, може да видите видеото с отвличането на Кай Кристиансен от норвежките служители на „Барневарн“. Всъщност вижте го дори само за да заздравите нервите си, защото не е изключено случващото се в Норвегия да стане ежедневие и тук – на 2700 километра от мястото на събитието.
Има моменти, в които думите от стихотворението „Когато те дойдоха…“ на протестантския богослов Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер са особено актуални:
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах – не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин.
Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да говори.
В контекста на случващото се със семейство Кристиансен звучат ли актуално думите на Мартин Нимьолер? Можем ли да ги отнесем към настоящия исторически момент? Мисля, че отговорите и на двата въпроса са положителни. Независимо че днес свободата не е заплашена от нацистите, тя си остава застрашена – този път от управници, които изповядват леви социалиситически идеи. Днес агентите на държавния репресивен апарат не идват за комунистите, нито за социалдемократите, нито за членовете на профсъюзите, а още по-малко за евреите. Днес обаче идват за семейството.
Пред очите ни в Европа се случват престъпления, които не са разобличени като престъпления, понеже са извършени от държавни органи. Узаконеното беззаконие си остава беззаконие, независимо дали е извършено от представител на закона или не. Който цели разбиването на семейството, чийто Създател е Бог, дори да е облечен във власт, си остава беззаконник. И ние не бива да мълчим за случващото се в Норвегия, нищо че не сме норвежци. Защото заради мълчанието ще дойдат и за нас.
