Държавата отново има стратегия за вашите деца

Снимка от петицията на “Свобода за всеки” през 2019 г. срещу тогавашната Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

Схема на изложението
за Обществено обсъждане
на Национална стратегия за детето 2024 2030 г.

Военен клуб, София, 11.04.2024 г.
Адв. д-р Виктор Костов, „Свобода за всеки“

I. ОЧЕРТАВАНЕ НА НЯКОИ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ

  1. Стратегията (С.) съдържа редица притеснителни параметри, критикувани и в миналите опити да се прокара подобен документ. С. изразява целите на държавата да доминира над независимата институция на (традиционното) семейство. Цитати: вж. по-долу, фиг. „По данни на НСИ“ към т. ІІ Въведение на С. Цялостната терминология и подход при изготвянето на „Стратегията“ повтаря до голяма степен философията и целите на злополучните Национална стратегия за детето 2019 2030 г. пет години по-късно и злополучния проект за Закон за детето от 2012 г.
  2. В същността си подобна интервенционистка програма (програма на намеса) на държавата, в лицето на ДАЗД, е и в нарушение на основни конституционни права и такива от ЕКПЧ – на неприкосновеност на личния и семеен живот, както и на неприкосновеност на жилището. Това нарушение произтича от „всеобхватния“ характер на целите на С. Според посочената в С. статистика над 33% от децата в страната са в риск от „бедност и социално изключване“. Това веднага означава, че на база на действащото законодателство за закрила на детето социалните служби могат да се намесят в живота на това семейство, вкл. с цел отнемане на децата за да им се осигурят по-добри материални условия.
    Това положение е закрепено и в основното право на неприкосновеност на личния и семеен живот по чл. 8 от ЕКПЧ. Подобен е чл. 32, ал. 1 от КРБ. Протокол 1, чл. 2 от ЕКПЧ предвижда родителите да определят философската и религиозна насоченост на образованието и възпитанието на децата си.
  3. Идеята на тези гарантирани родителски права е защита срещу тоталитарната намеса на държавата, която цели да откъсне децата от влиянието на родителите и да ги индоктринира с идеологии, контролирани от властта. Някъде трябва да има баланс между влиянието на обществото и на родителите в отглеждането и възпитанието и традиционно в България този баланс не е в полза на семейството и родителите, а на държавата и одобрени от нея, в случая, НПО.
  4. Има лична и семейно-лична територия, която не може да бъде нарушавана освен при деяния срещу личността на член на семейството, които са с висока степен на обществена опасност – тоест престъпления.
    Не само това. За пореден път вместо лозунгите „Всички деца са в риск“ от ЗДет. и „Всички права за всички деца!“ налице е заявена цел на подкрепа да бъдат подложени „таргетираната (целевата) група“, тоест децата в риск, но и всички останали деца – вж. в Приложението пирамидалната Фиг. 2 на стр. 3 от т. ІV на С. В нея се цели и „универсална подкрепа“, тоест всеобща, всеобхватна намеса в живота на всички деца и техните семейства, независимо от възможно изявената воля на родителите да не се ползват от целите и подкрепата, залегнали в С.
  5. Терминологията, концепциите, философията на С. са правно нихилистични, тоест в противоречие с установени принципи на правото: стабилност, установеност (физически доказателства), законно представителство на малолетните от техните родители.
    1. Отново се прави промоция на видове „насилие“, което е типично за психологията и художествената литература, но не и за правото, от което зависят правата и свободите на хората. Това са термини като „емоционално насилие“, „насилие чрез пренебрегване“, „експлоатация“. Насилието срещу деца е недопустима престъпна дейност, но не може понятието да се разширява до степен, в която заради разтегливостта му под ударите на евентуален административен произвол да попаднат и нормални семейства, и то заради „универсалната подкрепа“, която предвиждат от ДАЗД.

    1. Внимателният сравнителен анализ на С. и текста на Истанбулската конвенция (ИК) ни сочи, че подобна разтеглива и опасна за правото терминология се съдържа и в ИК. За сравнение, нито веднъж не е споменато моралното и религиозно развитие на децата и уважаването на свободата на вероизповедание.

    1. С. предвижда „инвестиция в ранното детско развитие“, която имала „най-голяма възвращаемост през годините“ (С., стр. 4 от Област І – Ранно детско развитие). Отчита се, че родителите били най-добрата среда за отглеждане на децата, което на пръв поглед е уважение към родителските права, но става ясно, че родителите отново са третирани като малко повече от нужни производители на биологичен материал.
  6. Пример за целите на „универсалната подкрепа“. Още в преамбюла директорката на ДАЗД заявява, че „Водещо за Стратегията е да се гарантира, че всички усилия вложени за повишаване благосъстоянието на децата и техните семейства са координирани и ефективни“. Това словосъчетание сочи към напълно сбърканата перспектива на авторите на стратегията, а именно, че „децата имат семейства“, а не обратното.

II. КАЗУСЪТ С ФИЛМА „ГОЛ ЗА ПОБЕДА“

Остава въпросът доколко ДАЗД може да подкрепя семействата и техните деца с оглед на изхода от следния казус, който ще дадем като пример.

  1. Бяхме алармирани в началото на тази година, че по кината се представя филм, с категоризация „В“ за всички възрасти, в който основна сюжетна линия е промоцията на трансдженъдризъм в лицето на едно от действащите лица. Филмът се казва „Гол за победа“ и е на пръв поглед невинно представяне на футболната сага на отбор от остров в Тихия океан. Родителите, които ме алармираха обаче, бяха възмутени, че филмът е категоризиран така, че и най-малки деца да го гледат
  2. Заведохме жалба до ДАЗД, с копие до Комисията по младежта и спорта в НС и министъра на културата. В жалбата, подписана от 24 граждански и християнски организации, посочихме следното:

Считаме, че Националната комисия по категоризация неправилно е поставила категория „В“ в нарушение на чл. 37, ал. 4, т. 2 от ЗФИ, а именно – изискването филмът по никакъв начин да „не противоречи на общоприетите морални норми в страната“. Филмът не само противоречи на общоприетите морални норми в страната, но и прави промоция на съдържание, в което на деца се пропагандира поведение, което е неприемливо и в правно отношение.

След около 20-та минута сюжетът на филма се развива около трансджендър лице, което твърди, че от мъж е станало жена. Това развитие е централно за сюжета и се съчетава във филма с всички останали елементи на трансджендърната идеология, с теорията, че полът не е предопределен физически, оттук – и душевно и психически, а подлежи на преценка и личен избор. Филмът внушава … че полът не е ясна и безспорна категория, определена от фактите и естеството на нещата.

Наред с идейното и художествено внушение във филма, което е вредно за детската психика, ще посочим, че българското право не признава смяната на пола в юридически план, (вж. Тълкувателно решение № 2/2020 г. на Общото събрание на гражд. колегия на ВКС от 20.02.2023 г.). Освен очевидната фактическа постановка, че половете са два, в допълнение на правното положение в страната е Решение на Конституционния съд на Република България по к.д. № 6/2021 г., а именно: че според КРБ полът е биологически предопределена категория. (вж. Решение на КС по к.д. 6/2021 г.). Така може да се твърди, че филмът прави промоция на незаконна дейност сред деца. Случаят е сравним с показването на деца на порнография или насилие във филми, чиято категория е само за възрастни.

Показът на филма застрашава физическото, психическото и нравственото развитие за децата поради достигащите до крехката детска психика внушения, че половата неустановеност е не само нещо приемливо, но и нещо желателно и нещо, за което детето дори да мечтае. Подобни внушения са пропаганда на идеологически виждания, необосновани от практиката, традицията, здравия разум и най-вече от правото. […]

Също така, установено е, че трансджендъризмът не е само психическо състояние, а може да достигне до действия по физическо въздействие върху лицето, което изпитва усещания за полова дисфория. Особено вредно е това за децата, които са подложени на хирургическа интервенция, водеща до осакатяване и загубване на вродените полови характеристики и функции. Подобни практики са вече остро критикувани в някои страни, в които за терапия на половата дисфория се прилагат хирургически операции. По тази причина за филмите, промоциращи темата за трансджендъризма лековато и на лица в неподходяща възраст, следва да бъдат приложени съответните законови ограничения.

3. Поискахме да се спре филмът и да се промени категоризацията, като се обосновахме защо това искане не нарушава свободата на словото.
4. Отговорът на ДАЗД бе, че са получили коментар от министъра на културата, към чието ведомство се води „Националната агенция за категоризация“ на филмите, пускани по кината. ДАЗД били получили и писмо по случая от директора на агенцията, който ги уверил, че те са експерти. Експертите били правилно категоризирали филма за всички възрасти, включително невръстни деца и не се налагало защита на децата съгласно Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места. Същата тази агенция, която твърди, че трансджендъризмът е удачна тематика за филми, които да се показват на 4-, 5-, 6-, 7- или 8-годишни деца, ще провежда Стратегията за „ранното детско развитие“ на вашите деца в училищата.

III. ИЗВОДИ

Посочихме само някои от проблемите на „стратегията“. Изводите са два и са същите както преди. Такава стратегия не трябва да съществува, а Държавна агенция за закрила на детето трябва да бъда закрита.


ПРИЛОЖЕНИЕ

  1. Два примера за “стрегическото” намерение на детезагрижената бюрокрация да влезе в неприкосновената територия на майки, бащи и деца и да предоставя “подкрепа”, която всъщност има интервенционистки и често рушителен ефект върху семейните отношения.

Фиг. 1. „По данни на НСИ“, над една трета от децата в страната са в “риск от бедност или социално изключване”. Това означава, че тези семейства са заплашени от възможна интервенция и дори извеждане на децата им от семейството (отнемане от родителите) с цел да бъдат настанени при “приемни семейства” под предлог подобряване на икономическото им и социално положение. Подобни случаи вече са налице – отнемане на деца поради бедност. Бедните хора изглежда нямат право на семейство и семейна обич.

Фиг. 2. (Фиг. на стр. 3 от т. ІV на Стратегията). За пореден път виждаме стремежа за всеобхватност на намесата в семейството от страна на социалните служби, целевите НПО-та и въобще държавните чиновници. Освен така наречената “таргетирана подкрепа” за “уязвими деца и семейства” Стратегията и ДАЗД целят “универсална подкрепа”, която ще засегне “всички деца и семейства”. Едва ли може да се намери по-тоталитарен и тираничен подход от това чрез евфемизма “подкрепа” да се осигури бюрократичната държавна намеса в институцията на семейството и семейните отношения и неприкосновената територия, запазена по закон и международни договори само за членовете на семейството.


2. Основни права, застрашени от Стратегията, и законодателство и политики с подобна насоченост

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ЧЛЕН 8

Право на зачитане на личния и семейния живот

1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

ЕКПЧ, ПРОТОКОЛ № 1

ЧЛЕН 2

Право на образование

Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.


ДЕКЛАРАЦИЯ

на участниците в обществено обсъждане на Стратегията за детето 2024 – 2030 г.

13.04.2024 г.

Ние, членове и симпатизанти на родителско сдружение РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ, категорично отхвърляме и обявяваме година на несъгласие с проекта за Стратегията за детето 2024 – 2030 г., като неглижиращ реалните проблеми на българските деца и противоречащ на техните фундаментални права и интереси.

Този документ възпроизвежда пороците и недостатъците на Стратегията за детето 2019 – 2030 г., предизвикала масови протести на родителската общност в България преди няколко години.

В стил на политическо доктринерство, тази стратегия продължава да отстоява и защитава стари тези на предходните три Стратегии за детето.

Като родителска организация, изразяваме категорично несъгласие с философията на документа. За четвърти път в документ, наречен СТРАТЕГИЯ, „стратегически“ се маргинализират биологичните родители като основен незаобиколим, генетично обусловен фактор в отглеждането и възпитанието на децата и се сурогират с държавни органи и неправителствени организации.

Държавни органи и НПО не раждат деца, не дават живот и не са субекти на родителски права. Международната конвенция за правата на детето е вменила задължение на държавата „да зачита  правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция”.

Задължението на държавата да зачита правата и задълженията на родителите е очевидно нарушено от авторите на Стратегията за детето 2024 – 2030 г. Това има огромен деструктивен потенциал и е в състояние да превърне държавата и родителската общност в противници по въпроса за грижата за децата.

Абсолютно неприемливи са подновените опити за прокарване на „ювеналната юстиция“ и „ранното сексуално образование“ под евфемизмите „правосъдие, съобразено с децата“ и „ранно детско развитие“.

Проектът за Стратегия е поредната амбиция на необилералната държава да наложи на българското общество разрушителната интерпретация на концепцията за права на детето, в която се включват „правото“ на децата да сменят своя биологичен пол, свободата от дискриминация, основана на сексуална ориентация, ранната детска сексуализация, правото на хомосексуални двойки да осиновяват деца, признаването на хомосексуалното партньорство като родителство и др.

Основните проблеми на детството в България са деградацията на семейната и обществената среда, а не „недостатъците на хоризонталната и интегралния принцип на координация“ и  дефицитите на „равнището на координация и синергия на институционалните субекти“. Това са драстичният спад в броя на децата на България – около 100 000 за 5 години от 2017 – 2022 г.  Това е влошеното физическо и психическо здраве на децата, наркоманията и алкохолизмът на малолетни и непълнолетни, ниското образование, липсата на елементарно възпитание, изоставането на българските деца от децата в развитите страни в света, нравствената и морална дефицитност.

От доста време българските родители си задават въпроса кой е по-опасният противник на българските деца – предизвикателствата на възрастта или неолибералната държава.

Държавата показва устойчива неспособност да предложи една адекватна, добре фокусирана, прозорлива политика към проблемите на децата в България. Тази важна констатация повдига и въпроса доколко Държавна агенция за закрила на детето следва да продължи да съществува. Неадекватното поведение и мислене на държавни органи по въпросите на децата и семейството има свое катастрофално отражение върху демографската картина в България. Необходима е алтернатива на Стратегията за детето 2024 – 2030 г., във вид на Политика за децата и семейството 2024 – 2100 г., или подобен документ, който да е насочен към уважение към правата и свободата на родители и деца и на семейството като най-важната обществена институция, нещо което обсъжданата Стратегия не постига.

Политиката на държавата спрямо децата и семейството следва да се съобразява безусловно с основните човешки права и неприкосновеността на личния и семеен живот, с установените хилядолетни традиции в обществото, както и с вярата, семейството и правото, а именно – че семейството от баща, майка и деца е основополагаща градивна единици за всяко свободно, демократично и благоуспяващо общество.

(Декларацията е изготвена с участието на “Свобода за всеки” и публикувана няколко дни след събитието)

Сподели:

Подобни постове