Темата за държавната власт и как тя трябва да се обхожда е разглеждана надълго и нашироко в Библията. Един особен акцент обаче изглежда особено интригуващ на фона на международната несигурна и плашеща картина, която виждаме в днешно време. Книгата на пророк Исая – книга, която неслучайно е описвана в някои богословски среди като „разкриваща пълните измерения на Божия съд и спасение“, силно акцентира върху мотива за самозабравилите се властимащи в разгара на турбулентни геополитически ситуации. За царете, които не уповават на Бога, а разчитат на привидните сили на други хора и царства. За управниците, които са се отрекли от взаимосвързани концепции като истина, любов и свобода, късайки връзката си с Бога и с народа, който им е възложено да управляват, и са се отдали на себична себеправедност, граничеща със самообожествяване, обричайки нациите си на разруха, смърт и мизерия. Исая също ни показва, че гласовете на божиите пророци и на притежателите на здрав разум, които са апелирали към покаяние и обръщане курса на нацията, което би произвело спасение, в подобни моменти са били игнорирани.
Дадените примери в книгата не са малко и обхващат както различни държави, така и различни полюси в иначе привидно черно-бели международни конфликти. Паралели могат да бъдат направени с настоящи събития на картата на Европа и света и разкрития от българския и европейския политически живот през последните седмици и месеци, на фона на сравними по съдържание геополитически ситуации. Нужно е да се добави забележка, че материалът не претендира да бъде (а и не може да бъде) изчерпателно богословско съпоставяне на така или иначе необятния и многопластов предмет на държавническата ни реалност с още по-необятните и многопластови вечни истини в книгата на пророк Исая, в контекста на цялото Божие Слово.
В този материал ще обърнем внимание на няколко вътрешно-държавни и международни ситуации от VІ – VІІІ век преди Христа, разгледани в книгата на пророк Исая, с мисъл за реалностите през 2023 г.
Страх от и упование на други царства
Книгата на пророк Исая многократно предупреждава държавните управници за това да:
а) не се боят от хора и царства, а да имат страх само от Бога;
б) не уповават на хора и царства за спасението им от други хора и царства, колкото и мощни и страшни да изглеждат и едните, и другите, а да уповават само на Бога.
Тогава известиха на Давидовия дом: Сирия се съюзи с Ефрем. И сърцето на Ахаз, и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.
(Исая 7:2)
По време на управлението на юдейския цар Ахаз Сирия се съюзява с държавата Израел (по това време еврейският народ е разделен в две държави: северното царство Израел и южното царство Юдея) за военен съюз срещу Асирийската империя (около 734 г. преди Христа), в която коалиция южното юдейско царство отказва да участва. Сирия и Израел пренасочват военните си действия именно към Юдея, за да принудят със сила цар Ахаз да се включи в коалицията. Господ, чрез пророк Исая, окуражава цар Ахаз с думите „гледай да си спокоен; не се плаши, нито се показвай малодушен“ (7:4), заявявайки, че инвазията няма да се състои (7:7). Царят обаче не се вслушва, страхът му от съюзените Сирия и Израел надделява, и продължава да се бои от привидната опасност в този свят, вместо да прояви страхопочитание към Създателя на този свят. В резултат Ахаз не се обръща към Бога, а моли Асирийския цар да му окаже помощ срещу Сирия и Израел – действие, което Библията ясно ни описва като глупаво (2 Лет. 28:16-21 и Исая 7:1-12).
Последствията са ужасяващи. Асирия унищожава Сирия и Израел (братски народ на юдеите) и се обръща към помолилата я за помощ „съюзническа“ Юдея. Асирия стига до портите на Ерусалим – столицата на Юдея.
За разлика от цар Ахаз, тридесет години по-късно неговият син цар Езекия посреща Асирийската войска – една имперска армия в разцвета на силите си, неизмеримо по-могъща от сирийската и израелевата комбинирана военна мощ и заслужаваща в пъти по-голям респект – с огромна вяра и сърцето му не се поклаща (Исая 37:6-7, 14-20). Избира страха от Бога и упованието в Него пред страха от човеци и упованието в тях и запазва (временно) държавата си. Едното е печеливша стратегия, другото – губеща.
Съпоставките с настоящето и ширещият се страх от някои надигащи се модерни империи и упованието на противоречиви военни съюзи и чужди царства вместо страх от Бога и упование на Него смятам, че са явни.
Исая продължава и обръща погледа ни върху Този, Който всъщност трябва да бъде обект на нашите страхове и на нашите упования. Тези народи, които не са загубили страха си от Бога, и тези, които Го освещават, т.е. Го издигат на специално място в живота си, тях Господ ще предпази. А за останалите – тези, които избират други страхове и упования, или другояче казано – идолопоклонства, същият този Бог ще бъде камък, в който ще се препънат.
Господа на Силите – Него осветете,
от Него се страхувайте и от Него треперете.
И Той ще бъде за светилище –
Но и за камък, о който да се спъват
(Исая 8:13-14)
Предупрежденията срещу глупавото, вредно и унищожително упование на чужди държави и народи продължават. В 30-та глава на Исая е описано вредното упование на Юдея на Египет за защита този път от Асирия (която, както видяхме, само няколко години по-рано беше обект на упование, което също демонстрира безумието на човешките алианси и коалиции). Юдейският народ като че ли не си е взел поука. Господ, чрез пророк Исая, нарича Египетския народ, в контекста на юдейското упование на него, „безполезен“ (30:5) и демонстрира колко зловредно ще бъде подобно поредно действие:
Горко на непокорните деца, казва Господ,
които се съветват, но не с Мен,
и които сключват договори, но не чрез Моя Дух,
и прибавят грях към грях;
които отиват, за да слязат в Египет,
без да се допитват до Моите уста,
за да се закрепят със силата на фараона
и да прибегнат под сянката на Египет!
Затова фараоновата сила ще ви бъде за срам
и прибягването под египетската сянка – за смущение.
(Исая 30:1-3)
Юдея плаща голяма материална сума, за да придобие безполезната защита на Египет срещу Асирия (6-7 стихове), а паралел можем да направим отново с парите, които някои модерни държави, в това число и България, плащат за защитата на определени империи и военни съюзи срещу други надигащи се империи. Дали българските управници са се консултирали с Бог относно военните съюзи, в които участваме, по пример на Исая 30:1-2, не мога да кажа.
Друг подобен пример в Исая, и не единственият, е предупреждението към град Азот във Филистия в 20-та глава. Примерът показва и универсалността на принципа за упованието на Бог сред всички народи по земята, тъй като Азот е упоменат като отделна „крайбрежна страна“, а не като част от юдейското или израелското царство. Предупреждението е срещу надеждата, която азотските градоначалници и граждани (тъй като текстът не обособява една или друга група, а използва общото описание „градът“, заключваме, че се има предвид цялото население) възлагат върху държавите Египет и Етиопия за защита от асирийския цар Саргон:
(…) тъй асирийският цар ще поведе пленници из Египет и преселници из Етиопия, млади и стари, голи и боси и с възголени бедра, за срам на Египет.
Тогава ще се ужасят и засрамят поради Етиопия, тяхна надежда, и поради Египет, с който се хвалеха.
И ще кажат в оня ден жителите на оная страна (б.а. Азот): ето какви били ония, на които се надявахме и при които прибягвахме за помощ, за да се спасим от асирийския цар! И как щяхме да се спасим?
(Исая 20:4-6)
Ако приложим кратко упражнение на съпоставка на геополитическите реалности за Азот и тези за някоя модерна малка европейска страна под привидна или реална опасност от модерна империя, разчитаща на други силни страни да я защитят, заменяйки имената на държавите, империите и съюзите в горния пасаж (вместо Азот, Египет, Етиопия и Асирия сложете примерно България, САЩ, НАТО, ЕС, Русия, Турция или други, в какъвто ред отговаря на субективните страхове), може да видим стряскащи прилика и предупреждение.
И за да не остана неразбран и заклеймен като русофил или русофоб, както често се случва в днешно време в идеологически натоварената ни реалност, подчертавам отново, че упованието на която и да билоимперия, включително Русия, Америка, Китай и т.н., вместо на Бог, е противно на принципите, описани в Божието Слово. Днешните съюзници са утрешните врагове, както и съпоставката с Асирия като съюзник/враг на Юдея демонстрира. В българската история също имаме немалко подобни примери, особено в последните 145 години, когато довчерашните ни съюзници стават врагове, и обратното.
Плашещият проблем, на фона на безкомпромисните предупреждения в книгата на пророк Исая за упованието на чужди империи, е че в момента в България имаме своеобразен апотеоз на чуждопоклонничеството (вместо Богопоклонничеството) в управленските ни, и не само, структури. Изтеклият запис на народния представител Радостин Василев онагледи декларирането на повсеместно упование на чужди империи сред основни политически сили (вече и правителствени), доброволното позволение и покана за вмешателство на чужди служби и посолства в българските служби и министерства и редица други стряскащи проблеми в управата на държавата, като при слушане на подобен запис изникват десетки въпроси по теми, свързани с потъпкване на закона, безпринципност, държавна измяна и други, на които не им е мястото в този материал. А по всичко изглежда, че на никого не му мигва окото: нито на съответните органи, които би трябвало да реагират, нито на медиите, нито на народа, най-малко пък на управниците, де факто делегиращи властта на чужди империи. Всичко се приема за нормално, както може би са смятали и гражданите на Азот при упованието им на Египет и Етиопия, и тези на Юдея при призива им за помощ към Асирия.
За да избегнем краха, за който ни предупреждават и Божието Слово, и историята, България трябва да бъде България на първо време на Господ Бог Исус Христос, както е била през вековете, когато сме имали най-голямо национално благоденствие.
Разпространението на безумието
В 9-та глава на Исая, управниците на северното царство Израел (което в съюз със Сирия се опълчва срещу Асирия и напада и Юдея) също получават тежка присъда. Въпреки божиите предупреждения, че Асирия ще ги унищожи, управниците, заедно с народа, самонадеяно и горделиво закоравяват сърцата си срещу надвисналата угроза. Пророчеството в стих 13 гласи, че след унищожението, което неминуемо ще последва (и така и се случва), управниците отново няма да се покаят и смирят пред Бога:
Затова Господ ще отсече от Израел в един ден
и глава, и опашка, палмов клон и тръстика.
(Старецът и почтеният мъж, той е глава;
а пророкът, който поучава лъжи, той е опашка.)
Защото водачите на този народ го заблуждават
и водените от тях загиват.
Затова Господ няма да се зарадва за юношите им,
нито ще се смили над сирачетата и вдовиците им;
понеже те всички са нечестиви и злодеи
и всички уста говорят безумие.
При все това гневът Му не се отвърна,
а ръката Му е още протегната.
(Исая 9:14-17)
Присъдата е тройна: срещу главата (цвета на нацията: водачите на народа, интелигенцията, управниците), срещу опашката (пророците, глашатаите, медиите, ако щете) и срещу обикновения народ.
Сходна ситуация виждаме и днес. От трибуната на народното ни събрание, от Министерския съвет, от прокуратурата (всички тези бидейки „главата“), от медиите („опашката“) и от народа (основно по социалните мрежи, но не само) непрестанно се изказват страхове от разни империи (Русия), чуват се призиви за упование на разни други империи и съюзи (САЩ, НАТО, Европейски Съюз), а Бог изобщо рядко се появява в дискурса. Смирение, покаяние и обръщане към Бога липсват, а безумието изглежда почти повсеместно. 18-ти стих сравнява процеса на разпространение на това безумие с разпространението на пожар сред тръни и храсти (т.е. огън, който се разпалва неконтролируемо за отрицателно време; питайте австралийците за техните „bushfires“[1] за нагледен пример):
Защото беззаконието изгаря като огън,
който поглъща глоговете и тръните.
Да! Той пламти в горските гъсталаци
и те се издигат като тежки облаци дим.
(Исая 9:18)
„Carthago delenda est” –„Картаген трябва да се разруши“ – е възкликвал Марк Порций Катон Стари, консул от Римската Република от втори век преди Христа, като завършек на всяка своя реч в сената, с цел да зациментира посланието. Сходна неконтролирана омраза и апел към действие виждаме в днешно време от европейските управници, с потенциални деструктивни последици точно като в гореописания военен съюз и опълчване срещу Асирия. Думите на „главата“ биват прихващани и разпространявани от „опашката“ (медиите) и народът глуповато повтаря безумието. Страхът от чуждата империя и нуждата от военна коалиция и военни действия срещу нея звучат сходно като тези на Сирия и Израел във военния им съюз срещу Асирия.
28-ма глава на Исая предупреждава самозабравилите се и самообожествили се управници, действащи на своя глава и по свои убеждения, че въпреки че смятат, че са „сключили съюз със смъртта“ и тя няма да ги засегне, точно обратното ще се случи и Господ ще им въздаде справедливо за делата им (28:14-18).
Присъдата от Исая 9:14-17 срещу управниците и псевдопророците, обричащи нацията си на разруха, звучи резонно. Но защо има присъда и срещу народа? Управниците се възгордяват, послушните глашатаи псевдопророци пригласят и разпространяват посланието на безумието за страх от и упование на чужди царе и държави и така безумието се разпространява и сред обикновения човек, дори сред онеправданите сираци и вдовици, които също отстъпват от здравата истина на Божието Слово, също се закоравяват и в глас повтарят безумията. Покаяние и обръщане към Бога липсва и сред народа.
В 30-та глава, където пък се порицава юдейското упование на Египет срещу заплахата от Асирия, Господ чрез пророка описва едно друго закоравяване на народа. Стихове 9-11 показват нежеланието му да чуе истината:
(…) че те са непокорен народ, деца – лъжци,
деца, които не искат да слушат поуката Господня,
които казват на ясновидците: Не гледайте,
и на пророците: Не ни пророкувайте правото,
а ни говорите ласкателно, пророкувайте измами
(Исая 30:9-10)
13-тият стих в 30-та глава предупреждава, че разрухата ще дойде внезапно за закоравелия народ като гръм от ясно небе. Освен потенциала за унищожение от чужд народ, друг потенциален резултат от отстъпването от гореописаните принципи на страх от Бога и вяра в Него (и съответно ширещата се вяра в безумия) е и гражданската война. Обратно в 9-та глава, стихове 19-21 представят смразяващата картина на един народ, братски племена, които безмилостно се избиват.
Божието Слово предупреждава да не мислим като масите според светските тълкувания на международните събития. В контекста на събитията около предстоящата война с Асирия, Исая казва:
Защото така ми говори Господ със силна ръка
и ме научи да не ходя по пътя на този народ, като каза:
Не наричайте съюз всичко, което този народ нарича съюз,
и не се бойте от това, от което те се боят,
нито се плашете.
(Исая 8:11-12)
Думата „съюз“ в православния превод на Библията е заменена със „заговор“, докато King James (б.а. – класическия английски превод) използва „конфедерация“, а NLT (друг по-модерен английски превод) казва „конспирация“. В модерен контекст лесно можем да наблюдаваме два полюса на един и същ проблем в обществото ни: някои хора съзират дългата ръка на Кремъл зад какви ли не настоящи национални и наднационални проблеми, други пък сочат с пръст към западните военни и икономически съюзи за щяло и за нещяло.
Наказание има за всички нечестиви народи и управници
Тук трябва да подчертаем, че на геополитическо ниво Бог, чрез пророк Исая, не обяснява, че една нация и нейните лидери са добрите, а другите са лошите. Точно обратното. Във въпросния конфликт с Асирия (а и във всички разгледани международни конфликти в книгата) греховете, престъпленията, безчестието и безбожието на всички участници са изобличени и справедливи присъди са дадени на всички народи. Без изключение. Добри няма; всички са зли: Асирия, Израил, Сирия, че дори и Юдея. Както и в днешно време: Русия, Америка и ЕС, че дори и България и Украйна.
В книгата има обособена част с фокус „пророчески присъди за народите (13:1-23:18). Присъди има за: Израил (глави 9, 17, 28), Асирия (10, 14, 33), Филистия (14), Моав (15-16), Дамаск, т.е. Сирия (17), Етиопия (18, 20), Египет (19-20), Вавилон (13, 21), Едом (21), Арабия (21), Тир (23), Юдея (22, 28, 29, 30, 31) и други.
Разбира се, присъдите могат да бъдат избегнати, когато държавните лидери и народите се обърнат смирено, в покаяние, към Бога. Нещо, върху което Исая набляга отново и отново. Всеки народ и всички управници получават заслуженото си на определеното време: съд и разруха или спасение и възстановяване.
Бележки
[1] Б.а. „bushfire” от английски, описващ опустошителните по мащаб и скорост на разпространение диви пожари сред австралийските сухи храсти и тръни.
Атанас Димитров е завършил журналистика във Великобритания, живее и работи в България и е сътрудник на Свобода за всеки.
