Европейската комисия представи преди няколко дни (на 07.12.2022 г.) „предложение за автоматично признаване на родителството, установено от някоя от държавите в ЕС“.
Целта била да бъдат защитени правата на около два милиона деца, по съобщението на БТА, цитираща пресконференция на еврокомисаря по правосъдието Дидие Райндерс.
Това предложение е поредната безцеремонна идеологическа атака над нормалността и неприкосновеността на личния и семеен живот и над традиционните, установени от векове рамки на родителство и на отношения родители–деца и семейство.
Първо, езикът, който употребяват, е объркващ и цели да внесе неяснота в проблема за родителството. Тази неяснота е в допълнение на хаоса, който бе въведен през последните десетилетия в системата на човешките права с новосъздадените права на „сексуална ориентация“, „еднополов брак“, „смяна на пола“, джендър като социален пол, различен от биологичния, транссексуалност, флуидност на пола и подобни неясни, радикални и идеологически дефинирани, научно недоказани понятия, които уж защитавайки права, разграждат нормалността, противоречат на здравия разум и корумпират личния и обществен морал.
По думите на еврокомисаря по правосъдието, така както са цитирани, „в някои държави правата на децата са засегнати, ако родителите са еднополови“.
При положение че тази безсмислица е казана от еврокомисар и след това цитирана и тиражирана от официалните разпространители на новини, то можем да разберем защо лудостта обхваща хората. В умовете им се въртят понятия, които вече нямат значението, което винаги са имали. В случая се говори на най-високо ниво за „еднополови родители“. Това се прави без никакво уточнение, че родителите винаги са били само мъж и жена. Двама мъже и две жени не могат да бъдат родители на едно и също дете. Ако би имало такава възможност, това би било осъществено само чрез института на осиновяване, но дори и законово, в страните, в които е приет закон за еднополовия брак, в биологичен и естествен смисъл пак не налице еднополово родителство.
Замъгляването на тези естествени факти с извратено поднесена терминология изглежда целенасочено.
В тази посока ни навежда манипулативното поредно заиграване с правата на децата. Кои точно права на децата са застрашени в съобщението за пресконференцията не е съвсем ясно. Еврокомисарят посочил, че:
предложението засяга правата на свободно пътуване в ЕС на децата и техните родители, както и правото на наследство. Засега европейските правила не предвиждат признаването на права, присъдени според национално законодателство на една държава от ЕС в друга (…).
Това, което се опитва да направи ЕК, е да наложи неестествения морал и разбиране за „семейство“, типични за част от страните членки, на всички останали, защото не можели така наречените еднополови родители да се придвижват свободно в ЕС. Това е просто лъжа, тъй като до момента няма случай, поне на нас не ни е известен, а вероятно няма и да има, в който на границата между две страни на ЕС да са спрели пътници от един и същи пол с дете, освен ако не става дума за престъпен трафик на хора.
По-скоро тук се използва отново аргумента за свободно пътуване, а за свободно придвижване, който не се отнася до краткосрочна визита в друга страна на ЕС, а до по-трайно установяване в друга страна, в рамките на Съюза.
В Договора за функциониране на ЕС изрично е упоменато, че по въпроси на семейните отношения, разбира се, и тези на пола, всяка страна членка запазва собствените си традиции, закони и уредба. Това упоменаване е в декларация на Република Полша и дословно гласи:
61. Декларация на Република Полша относно Хартата на основните права на Европейския съюз
Хартата по никакъв начин не накърнява правото на държавите членки да законодателстват в сферата на обществения морал, на семейното право, на защитата на човешкото достойнство и на зачитането на физическата и морална неприкосновеност на личността.
Това е препратка към Хартата за правата на човека в ЕС. В член 9 на тази харта, която урежда правата на човека в рамките на ЕС, е дословно записано следното:
Член 9
Право на встъпване в брак и право на създаване на семейство
Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права.
В тази връзка, ако хомосексуална двойка е сключила брак пред държавата, която ѝ позволява това, и иска да се премести в страна от ЕС, която не допуска хомосексуалния светски брак, то тя няма да получи признание на брака си и на родителството си в тази нова страна на пребиваване.
Това било голямото нарушаване на права. Заради малцинство 4 на десет хиляди, по статистиката на ЕК, която дори не е независимо проверена, следва цели законодателни устройства на семейството, родителството, на отношенията майка–баща–деца да бъдат преустроени от страните членки, които все още приемат нормалния брак за граждански брак и семейна институция.
Ситуацията започва да изглежда още по-абсурдно, като допуснем, съвсем логично, че едва ли голям процент от тези еднополови двойки, в чиято полза ще бъде наложено признаване на еднополовия брак и „родителство“, ще тръгнат да се придвижват из Съюза и да си търсят нова страна за живеене, след като вече имат признат еднополов брак и „родителство“ в рамките на дадената страна от ЕС.
Друга ясно забележима техника на манипулация е, че отново се ползват децата и правата на децата като някакъв фронт, за да се прокара непопулярна и крайно противоречива политически линия – тази на разграждане на традиционното семейство и на християнското и естествено разбиране за пола и семейството. Правата на децата биха били най-добре защитени, ако ЕК уважаваше националните законодателства и традициите на народите относно пола и семейството.
Вместо това по чисто фашистко-комунистически модел се налага партийната линия за въвеждане на единен формуляр за брак и задължаване на страните членки с нормални, традиционни разбирания за семейството, произхождащи от религиозната и хилядолетна култура и вяра, да заменят тези разбирания с измислени еднополови родителски права.
В интерес на истината, наследственото право може безпроблемно да бъде уредено в рамките на страната членка на ЕС, където има такива закони, по които две лесбийки или двама хомосексуалисти са придобили статут на граждански брак. Това може да стане дори и в редките случаи, когато подобни двойки биха пребивавали в страни от ЕС, в които не съществува хомосексуален граждански брак.
Така всички приказки за спазване на правата на децата и на хомосексуалните двойки, които искат да се преместят да живеят на друго място в рамките на Съюза, следва да бъдат поставени в противовес на правото на страните и народите в рамките на Съюза да бъдат зачитани националните им законодателства и най-вече тези, свързани с културата и традициите по отношение на семейството и оттук – на родителството, пола и взаимоотношенията между половете.
Този баланс очевидно изкуствено се накланя от Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз в полза на едно на практика ирелевантно малцинство, което има тези малцинствени характеристики на базата на сексуалния си живот, и „ориентация“, а не на иманентни характеристики, които са залегнали в класическите документи за правата на човека.
Това, в допълнение, се извършва централизирано, бюрократично, със заплахи за „наказания“ срещу България и без никакво отчитане на настроенията на хората, на различните култури и традиции в отделните страни на ЕС. Натискът е да се осигурят правата на минимален брой хомосексуалисти, които упражняват определена форма на родителски права, под предлог, че гарантират правата на децата, като това стане за сметка на цели народи, техните исторически наследства и суверенитет и без никакъв морален, етичен и още по-малко религиозен дебат. Религиозните вярвания и традиции на хората в страните в ЕС въобще не се взимат предвид – според централните евробюрократи тяхното мнение не може да бъде зачитано, партийната повеля за защита на хомосексуализма и квазисемейството, което произтича от него, е по-висша и по-благородна цел.
Този тип поведение на бюрократите е на крачка от фашизма и комунизма, въпреки че не насилие и оръжие са способите за налагане на волята на Съюза, а финансови и лобистки способи, съчетани с медийно влияние и политически натиск. Идеята, че ЕС следва да е една щастлива общност от европейски народи, които взаимно се допълват и уважават и работят за мир и благоденствие под химна „Ода на радостта“, изглежда не допада на политическата паневропейска върхушка, или поне на част от нея.
С оглед гореизложеното, настоятелно препоръчваме на българските представители в европейските институции и българското правителство да заемат правилна позиция и да откажат да приемат предложението в най-кратки срокове от подаването му и така да неутрализират възможността за тоталитарен контрол и налагане на чужди и неестествени „ценности“ на българския народ под предлог за „спазване върховенството на закона“ и борба за „равенство“. Тази фразеология не e нищо повече от пропаганда с цел превръщането на цели народи в жертва на светогледа на добре платени, но зле подготвени за истинско демократично управление паневропейски бюрократи.
