Защитата на традиционното семейство и бъдещето на централноевропейските народи с оглед на Евангелието и човешките права

Реч на конференцията „Бъдещето на Централна Европа“, Прага, 13-15 октомври 2023 г.1
Представена на 14 октомври 2023 г. в Прага от адв. д-р Виктор Костов


Уважаеми гости на тази конференция,

уважаеми домакини на това важно събитие,

За мен е чест и привилегия да бъда поканен да споделя мисли на това навременно събрание.

Въведение

Нашата организация, „Свобода за всеки“, е с 20-годишен опит в защитата на правата на човека и обсъждането на богословски въпроси и отношенията между църквата и държавата. Започнахме тази дейност в България за възстановяване на човешката свобода и достойнство след краха на тоталитарните режими в Източна Европа.

Вярваме, че сферата на правата на човека във връзка с Евангелието на нашия Господ Исус Христос е добър подход за участие във Великото поръчение. Част от изпълнението на заповедта да учим народите на Христовите учения е да се противопоставим на тиранията на безбожието и омразата към нашия ближен. В правото и политиката защитата на свободата на религията, свободата на словото, свободата на съвестта и други основни човешки права е система от ценности, която отразява любовта към нашите ближни. Защитата на правото на неприкосновеност на личния живот е едно от тези основополагащи и признати човешки права.

В тази презентация соча, че традиционното семейство е под идеологическа атака. Ще предложа на вниманието ви също, че нашият дълг пред Бога да защитаваме правата на родителите и децата, както и човешката свобода и достойнство, могат да бъдат обединяващи фактори за Централна Европа.

Ние от „Свобода за всеки“ сме завеждали дела и представяли коментари и правни становища пред местните и върховните съдилища на България и водили дела пред Европейския съд по правата на човека. Тази година спечелихме срещу българското правителство дело за злобна клевета срещу евангелските християни в крайбрежния град Бургас през 2008 г.2 Делото продължи 14 години. През 2018 г. България отхвърли подписването на прословутата Истанбулска конвенция, чиято цел е да предефинира мъжа, жената и сексуалността. Това беше победа, спечелена отчасти благодарение на предишната ни работа срещу проекта на Закон за детето от 2012 г. и подобни „прогресивни“ инициативи.

През 2021 г. внесохме жалба в българския Конституционен съд в защита на дефиницията на Конституцията за мъжа и жената като биологична реалност, а не социална конструкция. Преди няколко седмици внесохме жалба до българския парламент, заедно с над 20 други църкви и организации, срещу опита за въвеждане на цензура чрез забрана на т. нар. „език на омразата“. Ние защитихме родителските и семейните права, като същевременно създадохме мрежа с църкви и с установени и нововъзникващи организации на местно и международно ниво. Свободата да вярваш, да говориш и да се събираш са свободи, които всеки тиранин мрази. Заради нашата работа по отхвърляне на нормализирането на сексуалната перверзия и превръщането ѝ в ново „човешко право“ наскоро бяхме етикетирани от екстремистки антисемеен и антихристиянски уебсайт като „екстремистка група“, наред с други.[1]

Днес, ако защитавате семейството, здравия разум и традиционната представа за правата на човека, ви определят като „екстремист“. Тертулиан, църковният баща от 3-ти и 4-ти век, правилно отбелязва, че първата реакция към истината е омразата.

Правата на човека произхождат от църквата и християнската вяра. Според книгата Деяния апостолите установяват свободата на религията и свободата на словото като основни свободи, естествено произтичащи от освобождението на човешкото същество в Исус Христос. По-късно, във времето на Просвещението, хуманизмът приема идеята за правата на човека и до голяма степен ги отделя от вярата. И все пак класическите права на човека остават основно правен инструмент за защита на справедливостта.

Семейството е институцията, която е създадена първа – много преди гражданското управление или тоталната държава. И все пак, несъмнено в момента сме свидетели на неотроцкистка, марксистка, болшевишка и якобинска прогресивна програма, прилагана на Запад. Този дневен ред се прокарва от глобалисткия, така наречен, „елит“ и от „заинтересовани страни“, за да контролират суверенните нации. Той включва жестока борба за предефиниране на човешката сексуалност и нуклеарното семейство и за превръщането им в пародия на техния естествен дизайн. Изглежда целта е хората да бъдат лишени от основни човешки права и свободи. Това ясно се вижда от актуалните политически тенденции и събития.

Не е тайна, че Европейският съюз насърчава политизирането на човешката сексуалност сред европейските нации. Изоставянето на християнството и въвеждането на нови „човешки права“ в разрез със здравия разум, традицията и човешките задължения поставя въпроса дали Съюзът може да живее според собствените си демократични ценности.

Поглед към бъдещето на Централна Европа

Причините за централноевропейското сътрудничество се намират в историята, в езика и в културата, но преди всичко в християнската вяра. Общите големи исторически предизвикателства, пред които е трябвало да се изправят нашите нации в хода на историята, са тези на Османската империя и комунизма. Това са политически системи, които се противопоставят яростно на ценностите на християнството. Освен това историята на Европа е белязана от мисионерската дейност на мнозина, сред които са братята Кирил и Методий. През 9-ти век създават азбука за превод на Библията на славянските езици. През приблизително този период друг мисионер, Св. Адалберт, работи, за да донесе Евангелието на хората в Централна Европа. Дългогодишното османско потисничество и атеистичният комунистически тоталитаризъм не успяха да изкоренят християнството от България, нито от която и да е друга страна в Централна Европа.

Само Евангелието е това, което може да повлияе на индивидите и обществото като цяло, за да ги върне от състоянието на омраза и тъмнина към свобода и уважение към човешкото достойнство. Това, което Бог направи за нас в Исус Христос, ние не можем да направим за себе си. Следователно всеки израз в обществото на тази безпомощност да се борим със собствената си природа трябва да бъде осветен от нашия стремеж да обичаме Бога и да обичаме ближния си – най-великите заповеди в християнската вяра.

По странен начин хватката на скорошната тоталитарна съветска империя върху страните от Централна и Източна Европа направи някак връзката между централноевропейските народи жизненоважна и необходима. Комунистическият етатизъм създаде парадокс – стана по-желателно да говорим на английски и с хора от свободния свят, отколкото със собствените си съседи.

Бяхме обвързани от „интернационалистически социалистически идеали“. И все пак повече се интересувахме от демократичните принципи и култура на САЩ, отколкото от румънските ни съседи, живеещи под потисническия режим на Чаушеску. Нашите народи бяха „обединени“ от едни и същи зли и безбожни режими, третиращи хората само като корпоративна биологична маса за изпълнението на някакво утопично бъдеще, докато живееят в адска антиутопия.

Освен че предлага спасение и живот чрез Бога на Библията, християнството се явява фундаментално за формирането на европейската цивилизация. Със сигурност има различия в християнските практики, които оказват влияние върху различните централноевропейски страни. Някои са повлияни от римокатолицизма, други – от източноправославното християнство и има силно протестантско-евангелско присъствие в много от тези нации. Тези различия са свързани с евентуално различни политически възгледи и практики. Въпреки това библейската практика на християнството се основава на вечни основи, записани в Писанията. Тя не прави разлика въз основа на политиката, а въз основа на доброто и злото, правдата и нечестието, прошката и отмъщението, истината и измамата, моралното и неморалното, святото и светското, временното и вечното. От тази по-висока позиция ние ценим политиката, правото, икономиката, изкуството и културата. Ако не сме обвързани от предпочитания към вечните ценности на доброто като противовес на злото, ще бъдем повлияни от утилитарното използване на елементите на материалния живот и света. И това е опасността, пред която сме изправени отново.

В тази картина защитата на традиционното семейство, както и на човешката сексуалност, създадена и постановена от Бога, е от първостепенно значение за оцеляването на нашите нации и цивилизация като цяло. Настоящите атаки срещу семейството идват не само чрез екстремната идеология на политизиране на сексуалността, която се прокарва транснационално. Унищожаването на националния суверенитет под прикритието на стремеж към международно единство е врата към унищожаването на страната, на семейството и оттам – на личността. Традиционните права на човека, разработени в една по-здрава, по-малко радикална епоха, когато поколенията не са били жертви на въображаемо страдание и нужда, сега се разменят с новите радикални социално-инженерни права на сексуална ориентация, трансджендъризъм, изоставяне на биологичното и нормално семейство и движение към трансхуманизъм.

Старата мечта за Вавилонската кула изглежда е обладала онези институции, които обещават братство на нациите. Колко иронично и колко предвидимо. Историята се повтаря.

Комунизмът насилствено убеждава хората, че няма Бог, че човекът е просто по-добре развито животно, че съвестта е въображаема и концепциите за правилно и грешно винаги се променят, както се сменят вождовете на “вечната” партия. Това, което трябва да обедини нациите от Централна Европа към общо бъдеще, са не само спомените и травмата от морално корумпираните режими на атеистичния комунизъм, но и опасността от сомнамбулско навлизане в нови форми на посегателство срещу свободата и човешкото достойнство.

Съгласно Европейската конвенция семейството и личната неприкосновеност са защитени като основно човешко право. Въпреки това, напоследък някои решения на Европейския съд по правата на човека поставиха под въпрос самия капацитет на съда, или поне част от него, да преценява правилно фактите и закона.

България продължава да е обект на силен политически натиск да признае, че полът[2] е социална конструкция, основана на сексуална ориентация или сексуални предпочитания. Наскоро лесбийска двойка, сключила „брак” извън България, получи решение от Европейския съд по правата на човека незаконният брак да бъде признат от българските институции и общество.[3] Активисти използват случаи като този, за да наложат в крайна сметка еднополовите бракове на нации, чиято конституция и традиции го отхвърлят.

Имаме обща история, имаме сходни езици, страдали сме от тоталитаризма и сме съседи. Християнската заповед „обичай ближния си като себе си“ се отнася за отделните хора, но също и за нациите.

Бъдещето на Централна Европа е невъзможно без утвърждаването на човешките права като инструмент за защита на човешкото достойнство и семейството. Не можем да се върнем към тъмните ъгли на тоталитарната злоупотреба с правосъдието и светската власт. Достойнството и свободата на човека обаче трябва да бъдат възстановени в светлината на християнското Евангелие – дайте на кесаря неговото и на Бога Божието. Държавата и централизираното управление трябва да отстъпят място на гласа и волята на хората, които от своя страна имат не само права, но и дълг към Бога и ближния си. Ако държавата може да предефинира и контролира брака, семейството и дори пола, тя е решила да застане на мястото на Бога.

Правото на семейна неприкосновеност и защита от сексуално политизирано социално инженерство е голяма стъпка към възстановяването на здравия разум. И за това ние трябва да се доверяваме и да се изграждаме един друг чрез спазване на най-великите заповеди в личния живот и в нашите нации – обичай Бога и обичай ближния си като себе си.

Като най-малката суверенна социална единица семейството се противопоставя на социалното инженерство. Жак Елул заявява, че основният инхибитор на тиранията е семейната структура.[4] Нямам предвид каквото и да е понятие за „семейство“, а това, което е установено от Създателя от началото на сътворението (Битие 1:27). „Мъж и жена ги създаде” са и думите на нашия Господ Исус Христос, цитирайщи закона на Мойсей.

Най-силната връзка, която можем да имаме като централноевропейци, е защитата на нашата същност като хора, създадени по Божия образ. Трябва да застанем в защита на традиционното семейство между мъж и жена и правото на родителите да отглеждат децата си.

В заключение

Духовна свобода. Комунистическите режими наистина се опитаха да създадат нещо подобно на международни отношения, но те бяха принудени и никога не доведоха до истинското братство, което твърдяха. Не можеш истински да обичаш ближния си, ако отричаш съществуването на Бог. Свободата на отношенията се гради на доверие. Имаме наследство, дадено ни от мисионери като Кирил и Методий и Св. Адалберт, чиято мисия е да разпространяват Евангелието.

Трябва да направя уговорка тук, когато се застъпвам за християнско възраждане в Централна Европа. Нямам предвид възкресението на еретичното обединение между Божията църква и кесаря, между духовното послание и светската идеология. Познаваме провалилите в историята експерименти, в които си представяме царствата на този свят като Божии царства, изградени в името на човека.

Лична и семейна свобода. Централноевропейците са чувствителни към всяко ограничаване на тези свободи, които ни бяха отказвани в продължение на половин век – свободата да мислим, да говорим, да пътуваме, да живеем достойно и свободата да вярваме в Бог. Знаем как изглежда едно отклонение от реалността. Знаем как една безбожна идеология е в състояние да отрече миналото, да изкриви настоящето и да открадне бъдещето. Въпреки че можем да бъдем активни членове на експеримента, наречен „Европейски съюз“, не трябва само да се прехласваме по нашите западни партньори заради техния икономически просперитет и финансова мощ.

Не говоря за някакъв празен апел към национална гордост, а за етичната и духовна стойност, която идва със страданието. Не всичко е пари и не всичко е конкурентни постижения.

Имаме тази обща чувствителност към идеологии, които изглеждат добронамерени, но имат зловеща цел. Трябва да защитим традиционното семейство и да се противопоставим на всеки опит да лишим нашите нации от индивидуалния им суверенитет в името на някаква глобална визия за човек, създаден по образа на елитна класа. Първата задача към по-тясно единство на народите от Централна и Източна Европа е защитата на нашата обща свобода, включително правата на родителите и традиционното семейство.

Бележки:

[1] https://globalextremism.org/bulgaria/

[2] Дори терминът „секс“, обозначаващ човешката сексуалност като мъжка или женска, е еволюирал в английския език, за да изобрази акта на съвкупление или извършване на действия, които имат за цел постигане на сексуално удоволствие, като „правенето на секс“, докато оригиналното средновековно произходът вероятно произлиза от латинското „sexus“, също подобно на „разделяне“.

[3] ЕСПЧ се произнася по казуса на Лилия Бабулкова и Дарина Коилова за признаване у нас на техния брак (frognews.bg): https://frognews.bg/novini/espch-proiznese-kazusa-liliia-babulkova-darina-koilova-priznavane-nas-tehniia-brak.html.

[4] Жак Елул (6 януари 1912 г. – 19 май 1994 г.) е френски философ, социолог, мирянски теолог и професор. Известен като християнски анархист, Елул е дългогодишен професор по история и социология на институциите във Факултета по право и икономически науки в университета в Бордо (от Wikipedia).

  1. Вж. https://www.psazs.cz/en/. ↩︎
  2. Всъщност решението на Европейския съд по правата на човека излезе през декември 2022 г., но през 2023 г. стана окончателно, след като не бе обжалвано от държавата пред Голямата камара на съда. Б. а. ↩︎
Сподели:

Подобни постове