През последните години, понятието изкуствен интелект (ИИ) трайно се установи в медийното пространство. Ако преди 2000-та година фразата “изкуствен интелект” можеше да се чуе предимно във фантастични филми или от устата на тесни специалисти информатици, сега този термин, независимо дали се разбира от хората или не, се употребява все по-масово. Може да се направи аналогия с използването на автомобилите: много хора не разбират как работи автомобилът, но това не им пречи да го ползват ежедневно. По подобен начин вече сме достигнали до етап ИИ да се използва масово във всякакви сфери на човешката дейност, макар че хората не си дават сметка за това, а още по-малко знаят за какво точно иде реч.
Допълнителна краска в цялата картина са и директивите на Европейският съюз (ЕС) за напредване в областта на “изкуствения интелект” и “големите данни”, защото ЕС изостава в тази области спрямо САЩ и Китай, а ние като българи се вълнуваме и “гордеем”, защото тази тематика е в ресора на еврокомисар Мария Габриел. Развитието на изкуствения интелект е експоненциален процес, който тече повече от няколко десетилетия, но едва в последните години осезаемо се виждат множество “вдъхновяващи” практични резултати. Постигнатият успех в областта на ИИ е опияняващ за всякакви слоеве и структури на обществото и особено за транснационалните управляващи елити, а също така вече става абсолютно необходимо използването на ИИ във все повече области на бизнеса и науката, ако предприемачите или изследователите искат да оцелеят в конкурентната среда. Всяко опиване обаче си има своите големи негативи. Негативите на ИИ са чудовищни и тепърва ще се наблюдават засилващите се ефекти на дехуманизация и зомбиране в обществото. Но кой ще има очи да ги види? В настоящата статия се дискутира въпросът за ИИ и последващите негативни влияния върху човечността.
Изкуствен интелект – технологични и практични аспекти
Изкуственият интелект (ИИ) започва своето видимо развитие през 40-те и 50-те години на 20-ти век и обхваща разнородна палитра от технологии, използващи формална символна логика, теория на информацията, статистически и математически методи, които взаимно се допълват и интегрират. Този бурен технологичен напредък на ИИ се развива на базата на известния феномен, че компютърната мощност се удвоява на всеки 2-3 години, познат като закон на Мур, валиден през последните пет десетилетия. За да се онагледи практически законът на Мур, нека да направим следното сравнение: настоящите мобилни телефони (смартфони) са около 100 000 пъти по-мощни от компютрите през 60-те години, които са били с размерите на стая. Исторически се счита, че първите идеи за ИИ се появяват още в древногръцките митове като изкуствени същества, сътворени от човеците – прототипи за мислещите машини. Механичната формална логика се развива още от античните философи и математици, а блянът за ИИ се подхранва допълнително в ерата на просвещението от механистическата теория на Рене Декарт и първите механични изчислителни машини, създадени от Вилхелм Шикард, Блез Паскал и Готфрид Лайбниц. Следват програмируеми изчислителни машини, създадени Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс и се стига до съвременните компютърни архитектури. Терминът “изкуствен интелект” официално се появява през 1956 година, след което се установява като академична дисциплина, научно и технологично направление.
Идеологията на изкуствения интелект се основава на хипотезата, че основно човешко качество като “интелигентността” може да бъде описано с достоверна точност и симулирано от машина. Актуални примери за технологии, базирани на ИИ, са вече доста популярните приложения за мобилни телефони и компютри, като “умни” търсачки, интелигентно препоръчване на съдържание (например в YouTube), разпознаване на реч, самоуправляващи се автомобили, автоматични преводачи и др. Изброените примери са съвсем малка извадка от голямото семейство на ИИ базирани технологии. Няма да е преувеличение, ако се каже, че приложенията на ИИ са навсякъде около нас, ние буквално сме потопени в тази технология, само че тя някак остава скрита за хората поради така наречения “ИИ ефект”, според който технологични решения, които са се превърнали в рутинна технология, спират да се третират като ИИ. Например оптичното разпознаване на символи, текст, снимки и паспортна информация или автоматичното разпознаване на регистрационните номера на автомобили.
Технологията, която “отприщи звяра” и направи особено бурно развитието на ИИ през последните 10 години, е така наречения “deep learning” (обучение с “дълбоки” невронни мрежи) – статистическо моделиране с помощта на многослойни изкуствени невронни мрежи, които бяха популяризирани чрез свободно достъпен софтуер, разработен и рекламиран от Гугъл. Тези статистически базирани технологии изискват наличието на големи масиви от данни (на английски се използва популярният термин “big data” – големи данни) и затова не е случайно, че именно компанията Гугъл е водеща в разработването им, тъй като бизнес моделът на Гугъл се базира на работа с “големи данни”. Понастоящем технологичният прогрес позволява масово събиране и съхранение на огромни масиви от данни за всичко около нас: природни феномени, климат, околна среда, селско стопанство, транспорт, хора, медицинска, социална, генетична и всякаква информация.
Социално влияние на изкуствения интелект, антропологични аспекти и дехуманизация
Ползите от приложенията на ИИ са безспорни за мнозина. Главна мотивираща сила зад това бурно развитие на ИИ е благоденствието на човечеството. Но ползите от ИИ са като “сиренцето в капана на мишката”, а негативите, които остават скрити за материално мислещите и заслепени човеци, са чудовищни – “мишката бива уловена и умъртвена”. Навярно мнозина усещат тази тъмна страна на въздействието на всепроникващия изкуствен интелект, но не могат да я разпознаят и формулират добре или да се възпротивят поради пристрастеността към удобствата и комфорта, които се дават от „великите“ технологични постижения.
Изкуственият интелект се пропива навсякъде, а от друга страна автоматизираните системи и роботите извършват широк кръг рутинни и повтарящи се дейности по-качествено, по-бързо и по-ефективно от хората. Тези факти предопределят и първия негативен социален ефект на ИИ – загуба на работни места. Трансформирането на голяма част от работния пазар вече е факт поради технологичната и индустриалната революция през 20-век, но ИИ на практика застрашава всички професии, включително и тези, които изглеждат по-хуманитарни, социални, комуникативни, интерактивни, арт насочени, сферата на услугите, а също и интелектуалния труд. Големите международни компании всяка година търсят да назначат хиляди нови работници, като този процес обикновено е многостепенен и ресурсоемък. Вече е практика да се използва ИИ за предварително филтриране и последващ избор на най-подходящите хора за дадено работно място – така се пестят пари и време от интервюта, срещи, проучване. Бъдещето на човека, кандидатстваш за дадена работа, ще се реши от алгоритъм с ИИ, който ще прецени дали той е подходящ или не за работата. Жестоко е софтуер да те класифицира като „негоден“.
Друг дехуманизиращ ефект на все по-достъпните ИИ технологии е засилващата се пасивност на хората. Вместо човек да мисли, изкуственият интелект ще прави всичко, а неговият ум, аналитичност, логика и памет ще стават все по-пасивни и закърнели. Така способността за критично мислене в обществото прогресивно намалява и уменията на хората за филтриране и анализиране на информационното съдържание намаляват.
Духовни аспекти и “зомбиране”
Следващият негатив от използването на ИИ е отнемане или загубване на реалността. Изкуственият интелект се използва за генериране на огромни количества информация във всякакви области и контекст. “Сериозните” фалшиви новини се генерират чрез автоматизирани системи, като предварително са анализирани огромни масиви от данни и твърде “достоверно” се фалшифицира новина по дадена тема или за определен човек, в това число ИИ генерира всичко във фалшивата новина: текст, информация, аудио, снимки, видео. Чрез така наречената Deepfake технология (т.е. фалшифициране чрез deep learning) много лесно може да се очерни всеки човек. Понастоящем, технологията Deepfake се използва за изнудване, политически шантаж и генериране на фалшиво порнографско съдържание (последното отново с цел гавра и злепоставяне на хора).
От друга страна, “добрите” играчи в системата използват ИИ, за да разпознаят фалшификатите в интернет пространството, но, за съжаление, техният труд и постижения се използват предимно за цензуриране на неудобно мислещите. В един момент може да се окаже, че много голям процент от информацията в мрежата е генерирана от ИИ, а не от хора. Хората стоят отстрани като “котета, които следят топка за пинг-понг”, в случая топката е информацията, генерирана от ИИ. Такъв феномен отдавана се наблюдава в борсовите игри – не се знае какъв процент от ходовете на борсата са направени от хора и какъв процент от ботове и ИИ. При последните два президентски избора в САЩ бе абсолютно задължително използването на ИИ от щабовете, за да се анализира информацията и да се планират най-оптималните стратегии в политическата кампания.
Приложенията на ИИ водят до демотивиране и отчаяние на хората относно техния труд и постижения. Например, съвременните специализирани софтуери за шах са многократно по-добри от най-добрите шахматисти в света. Много хора, които инвестират време да обучават себе си или децата си, си задават въпроси от вида: “Какъв е смисълът да хвърлям толкова усилия, щом един софтуер толкова лесно ме бие на шах?”. Това, което повечето хора не осъзнават, е, че това “състезание” между ИИ и човека не е честно, защото не е борба между един човек и друг човек, а е един вид състезание между един човек и “милиони” други хора. Зад суперкомпютъра с ИИ стоят огромни ресурси и постиженията на много хора по света от сегашното и предходни поколения.
ИИ предоставя ефективни средства и технологии за установяването на новия световен ред, като например: разпознаване на лица и следенето от дистанция с дронове, граничен контрол и др. Пандемията от Ковид-19 допринесе за ускоряване на развитието на такива технологии. Софтуерни компании „блеснаха“ пред конкуренцията, като разработиха нови по-ефективни ИИ базирани технологии за автоматично следене дали гражданите спазват необходимата социална дистанция. Китайската социална кредитна система е базирана изключително на технологиите на ИИ, чрез които населението на Китай се наблюдава масово, анализира се поведението и всеки аспект от живота на хората, включително и най-интимните човешки емоции и сексуалност. Мечтата на тези тоталитарни гении е да могат да четат и мислите на хората, а в лицето на ИИ виждат средство за осъществяване на тази „мечта“. Обработката на огромни масиви от данни е възможна само чрез ИИ и именно ИИ ще предостави технологична възможност на малка група от хора да боравят с големи масиви от информация за цялото население на дадена страна, континент или дори за цялата планета. Изкушението за грешните човеци да злоупотребят с такава информация, особено когато са на власт, е много голямо.
Разпростирането на изкуствения интелект (ИИ) продължава с експоненциални темпове. Това е сериозна атака срещу истинската човечност, макар че привържениците на ИИ твърдят обратното. ИИ ще „комуникира“ с хората и ще бъде инструмент за изличаване на човешката идентичност и отхвърляне на Божествения дизайн, заложен от Твореца. ИИ ще оценява качествата, реакциите, резултатите и информацията за човека (както споменахме, това вече се прави в Китай) и това ще бъде асоциирано с човешката идентичност, смисъл на живота и практичните измерения на битието – т.е. чрез ИИ ще се налага тотална фалшива антихуманна и антихристиянска идентичност за хората.
Статистиката е способ да се справим с липсата на информация. Ако имаме пълното знание за даден обект или система, на нас не са ни необходими статистически методи, просто въз основа на това „абсолютно пълно знание“ ние като богове можем да „предскажем всичко“. Човек не е всезнаещ, не е Бог, но следвайки тази идеология за обожествяване на човешкия прогрес чрез ИИ, човечеството експоненциално генерира данни, за да се приближи до един от атрибутите на Бога – да бъдем всезнаещи. Проблемът не е в самата технология (ИИ комбинира добре известни математически подходи: нелинейни трансформации и градиентни оптимизационни методи), а в скалата на приложение, в идеологията и духа, които стоят зад масовото прилагане на тази технология.
Съвременните технологии на нано- и биохимично ниво позволяват човеците да боравят с колосални количества информация – буквално се третира информацията от всеки атом около нас в тази необятна информационна матрица, в която сме поставени. Големият проблем е, че човешките души не са създадени да функционират по този начин с такова брутално количество информация. Тук се случва нещо много подмолно, творението се конфронтира със себе си – т.е. човекът се състезава и бори с друга част от творението в контекста на информационната матрица и поле, в които сме потопени (вижте примера за нечестното състезание за шаха по-горе). Бог не е предвидил творението да се конфронтира със себе си и тази неестествена конфронтация води до затлачване и блокиране на човешките души и сърца. Това може да се опише още като „зомбиране“ на човечеството на голяма скала.
Изкуственият интелект се пропива и прониква навсякъде, във всякакви практични сфери на човешкото битие. Повечето хора, който се занимават с наука, технология, данни или информация, малко или много използват ИИ, но и допринасят за развитието на изкуствения интелект. Изкуственият интелект може да се онагледи като „мистично тяло“, което присъства в цялото човечество. Може да се направи антианалогия с тайнственото тяло на Исус Христос, което невидимо обхваща всички искрено вярващи християни. Според тази ант-аналогия изкуственият интелект може да се разглежда като форма на мистичното тяло на антихрист.
Заключение
Масовото пропиване на изкуствения интелект във всички сфери на човешкото битие е факт. Това води до дехуманизация и зомбиране на масите, което ги прави още по-податливи на тоталитарни, неолиберални, прогресистки, атеистични и всякакви други идеологии и внушения. За да можем да се противопоставим на тази пандемия и болест на „зомбиране“, е критично необходимо повече хора да успеят да запазят своята хуманност, да бъдат консервативни (буквално да консервират/запазят човечността си), да живеят живота си простичко и да се стараят да правят колкото се може повече неща с естествените дарове и ресурси, заложени от Твореца във всеки човек. Нужно е да използваме сърцата си, умовете си, волята, логиката, емоциите, паметта и всичко в нас, а не да предаваме тази територия от човешката личност на изкуствения интелект и яздещия го нов световен ред. Така ще имаме шанс да запазим свободата си.
Доцент Николай Кочев е преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, магистър по математика и доктор по информатика.
